Решение № 24 от 24.6.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 32/2025 г.

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „Първа Инвестиционна Банка“АД гр.София, подадена от юрк.Р., с която против ответниците „Дикс 2001 М“ЕООД, „Дикс 2001 България“ЕООД, Д. А. С. от гр.•••••• и К. Б. С. от гр.•••••• са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца: за главница в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва от 29.10.2024г., за договорна лихва в размер на 1 823,59лв. за периода 01.04.2024г.-09.09.2024г., неустойка за периода 01.05.2024г.-09.09.2024 в размер на 6 040,63лв., мораторна лихва за забава в размер на законната лихва в размер на 1 669,67лв. за периода от 10.09.2024г. до 28.10.2024г. и разноски за връчване на покани в размер на 252лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3340/2024г. по описа на ЯРС. Според наведените от ищеца твърдения в исковата молба, на 29.11.2023г. между „Първа инвестиционна банка“АД, кредитополучателят „ДИКС 2001 М“ ЕООД и съдлъжниците Д. А. С. и „ДИКС 2001 България“ЕООД е сключен Договор № •••••••••••••г. за овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 120 000.00 лева, предназначен за рефинансиране на друг кредит от 18.12.2020г., за оборотни средства и текущи разплащания на кредитополучателя, с краен срок за погасяване 01.11.2024г. Сключвайки договора от 29.11.2023г., ответниците Д. А. С. и „ДИКС 2001 България“ ЕООД се задължили солидарно с кредитополучателя да погасяват всички задължения, произтичащи от договора за банков кредит при условията на чл.121-127 от ЗЗД, а на 10.05.2024г. между банката и К. Б. С. бил сключен и Договор за поръчителство, по силата на който К. С. се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора от 29.11.2023г. за овърдрафт по разплащателна сметка. Ищецът излага, че съгласно т.8 от договора за кредит кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили да заплащат на банката определената годишна лихва, а за плащания, които са дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, страните постигнали съгласие да се олихвяват за всеки ден от просрочието с лихвата за неразрешен овърдрафт, определена в бюлетина за лихвите към Тарифата на банката. Ищецът е поддържал, че предоставеният овърдрафт е бил усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка на кредитополучателя, като усвоеният овърдрафт е бил погасяван многократно частично по главница и лихви, но кредитополучателят е изпаднал в просрочие, считано от 01.05.2024г. с общо 181 дни към 28.10.2024г. включително. Поради това, че кредитополучателят и солидарните длъжници не заплатили просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 10.09.2024г., за което бил уведомен и поръчителят К. С., а по подадено заявление в полза на банката ЯРС издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за исковите суми и изпълнителен лист. Въз основа изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1671 от 2024г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №••• на КЧСИ, като по изпълнителното дело длъжниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение и това породило правния интерес у банката да предяви в срок настоящите установителни искове за вземанията си по заповедта за изпълнение, като претендира присъждане и на направените разноски в заповедното производство, както и в настоящото исково производство. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете като неоснователни с основното възражение, че сключеният с ищеца договор е недействителен, тъй като клаузите му, касаещи лихвите, таксите и начина на изплащане на суми са неравноправни, ответниците са имали качеството на потребител по сключения договор, ползват се от защитата на потребителите и настояват съдът да прогласи нищожността на договора. Поддържали са, че в договора не е ясно формулирана клаузата, която определя падежната дата на задължението и в т.8 е използвана терминология, която е неясна и непонятна за средния потребител, а кредитополучателят и поръчителят не са били надлежно информирани от кой момент започва начисляването на наказателната надбавка. Ответниците са оспорили и представеното извлечение от счетоводните книги, както и воденето на счетоводните книги от банката, с доводи, че извлечението не установява реда на погасяване, прилаган от банката при извършените плащания, нито принципа, по който са разпределяни сумите между главница, договорна и наказателна лихва; оспорили са и надлежното уведомяване от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като евентуално са поддържали, че кредитът незаконосъобразно е бил обявен за предсрочно изискуем в противоречие с чл.60 от ЗКИ, тъй като в приложените към исковата молба покани е посочен единствено общ размер на просрочени задължения, без информация по кои вноски, с какъв размер се твърди да са съответните просрочия и какво представлява общия размер - дали главница, дали лихва, респ. каква лихва - договорена или наказателна и за кой период. Ответниците са противопоставили и правопогасяващо възражение, основано на раздел II, б.“й“ от договора от 29.11.2023г. за овърдрафт, съгласно който на 24.10.2022г. между банката и „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е било сключено споразумение за гарантиране на портфейл от кредити и процесният договор е бил включен в портфейла на банката, гарантиран от Гаранционния фонд и ищецът е получил плащане от Фонда, поради което не притежава вземането, предмет на исковете по чл.422 ГПК, а ако при погасяване на гарантираната част от кредита от Фонда има остатъчно задължение, задължен е останал само кредитополучателят, но не и съдлъжниците и поръчителят. Ответниците са оспорили също твърденията на ищеца относно начина на погасяване на кредита, твърдението, че е било налице неизпълнение от ответника- кредитополучател, размера на дължимият остатък по кредита и начислената лихва, каквато не е била договорена, оспорили са и твърдението за рефинансиране на друг кредит с процесния кредит за овърдрафт, която цел сочат, че не е била изпълнена. Ответницата – поръчител е възразила и за настъпила давност по чл.147 ЗЗД ако са верни твърденията на ищеца за падежа на главното задължение. С допълнителната искова молба банката-ищец е оспорил възраженията на ответниците, като е посочил, че по отношение на ответниците не намират приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите,тъй като ответниците „Дикс 2001 М“ ЕООД и „Дикс 2001 България“ЕООД са юридически лица и нямат качеството „потребител“, а по отношение на физическите лица и въпросът дали физическо лице-поръчител или съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучател е търговец, е налице практика на ВКС, според която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, но в случая Д. С. и К. С., макар да са физически лица, при поемането на задължението солидарно с кредитополучателя са действали изцяло във връзка с търговската дейност на дружеството, в упражняването на която са участвали правно и фактически, тъй като К. С. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-кредитополучател, а Д. С. е управител на дружеството и по силата на §1, ал.2 от ДР на ТЗ двамата са „свързани лица“. Ищецът е посочил в допълнителната искова молба, че сключеният договор за овърдрафт по своята правна същност представлява револвиращ кредит, тъй като с него страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия, кредитополучателят да разполага с определена сума - кредитен лимит, която може да ползва многократно в пълен размер или частично, и при тази разновидност на договора за кредит сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, поради което липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски и договорът не съдържа информация за ежемесечна падежна дата и размер на дължимите главници и лихви, като в т.8 от договора лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на овърдрафта, т.е. само върху ползваната част от овърдрафта, а ако същият не се ползва, лихва не се дължи. Ищецът е оспорил и твърденията на ответниците, че не са били наясно с клаузите на договора, тъй като и от извлечението от счетоводните книги на банката до 01.05.2024г. по делото е установено, че овърдрафтът е многократно усвояван, но и погасяван по посочената в договора за кредит банкова сметка. Според ищеца, ответниците са били и надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, като обявяването на предсрочната изискуемост е в изпълнение на даденото разрешение по т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като неотносими към предмета на спора ищецът е оспорил възраженията на ответниците, свързани със сключеното между банката и Национален гаранционен фонд споразумение за гарантиране на портфейл от кредити, като твърденията на банката са, че предявяването на искане за плащане по гаранцията е нейно право, а не задължение и плащането по гаранцията не променя и не води до намаляване на задължението на кредитополучателя, който продължава да дължи задължението си в пълен размер към кредитора, независимо дали това е банката или платилия гаранцията Фонд, който може да встъпи в правата на банката в качеството на кредитор. С допълнителния отговор ответниците отново са възразили, че определянето на базов лихвен процент по процесния договор е напълно неясно; че по делото не може да се установи по какъв начин ищецът е формирал размера на твърдените като неплатени суми за главница и лихви и лихвените периоди; че липсва информация относно това дали има неизползвана част от овърдрафта и дали банката е начислила комисионна ангажимент; неясни са въпросите кога и по какъв начин банката е променила размера на лихвата по договора и дали и кога е уведомила за това кредитополучателя и съдлъжниците; неясно е при извършените плащания по договора дали платените суми са били достатъчни за покриване на съответните задължения и ако е извършено частично погасяване в какъв ред са погасени съответните задължения; неустановено е обявяването на кредита за предсрочно изискуем в съответствие ли е с разписаното в раздел ХII от договора, при положение, че съгласно чл.13 от договора страните са уговорили, че всички задължения по кредита следва да бъдат погасени не по-късно от 01.11.2024г. Според ответниците ищецът не е отговорил еднозначно и за това дали Националният гаранционен фонд му е заплатил сумата, предмет на установителния иск, предвид изричната договореност, че по силата на споразумение между банката и НГФ кредитът по настоящия договор е обезпечен с гаранция от Фонда и при неизпълнение от страна на кредитополучателя и при плащане от страна на Фонда в полза на банката, дългът на кредитополучателя се счита за намален с размера на платеното от Фонда. В този случай ответниците сочат, че Националният гаранционен фонд може да събира вземането си от длъжника, което означава, че Фондът се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и се отрича възможността за кредитора-банката да търси плащане на сумата по усвоената гаранция и втори път от длъжника, или в тази хипотеза банката не притежава вземане и установителният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В о.с.з ищецът, редовно уведомен, не изпраща законен представител, представлява се от юрк. Р., която пледира за уважаване на предявените искове, с доводи, че същите са доказани по основание и размер, като представя и подробна писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците, в случай, че същото е над минималния размер по Наредба №1/2004г. на ВадС. В о.с.з ответниците-физически лица не се явяват, а юридическите лица-ответници не изпращат законните си представители, като за всички се явява пълномощникът адв. Б., която оспорва ищцовите претенции и моли за отхвърлянето им, а в условията на евентуалност настоява за частичното им уважаване като съдът приеме настъпилото частично погасяване с постъпилата гаранция и намали размера на главницата по договора. Адвокат Б. също представя подробна писмена защита, в която доразвива заявените по делото възражения и оспорвания. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното заповедно производство – ч. гр. д. № 3340/2024г. по описа на ЯРС е установено, че по заявление, подадено на 29.10.2024г. от „Първа инвестиционна банка“АД, е поискано на основание чл.417 ГПК, въз основа на приложено извлечение от счетоводните книги на банката, издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Дикс 2001 М“ЕООД, Д. А. С., „Дикс 2001 България“ЕООД и К. Б. С. от гр.••••••. По заявлението ЯРС е образувал ч.гр.д. №3340/2024г., като е уважил искането на банката изцяло и е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите, които са предмет на настоящите искови претенции. Към заявлението е приложено извлечението от счетоводните книги на банката и договора за овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2023г., договора за поръчителство с един от длъжниците, както и доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. След подадени в законовия срок по чл.414, ал.2 ГПК възражения от четиримата длъжници (заповедта за изпълнение е връчена на всички длъжници на 01.04.2025г.,а възраженията са подадени на 02.05.2025г.) и след указания на съда, дадени на кредитора, банката е подала исковата молба по делото в законовия едномесечен срок от връчване указанията на съда, поради което исковете по чл.422 ГПК се явяват процесуално допустими. От представения по делото в заверено копие договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2023г. е установено, че на посочената дата между „Първа Инвестиционна Банка“АД със седалище и адрес на управление в гр. София, в качеството на кредитор, дружеството „ДИКС 2001 М“ ЕООД гр.Ямбол като кредитополучател, както и съдлъжниците – Д. А. С. от гр.•••••• и „ДИКС 2001 България“ЕООД гр.Ямбол, е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка № ••••••••••••••••г., съгласно който банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по сметката за обслужване на дълга, при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер до 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, предназначен за рефинансиране на кредит № ••••••••••••/18.12.2020г., за оборотни средства и текущи разплащания на кредитополучателя, който овърдрафт ще се ползва при следните условия: в срок до 01.11.2024г. банката да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо както следва: до 01.02.2024г. - 120 000лева; от 02.02.2024г. до 01.05.2024г. - 90 000 лева; от 02.05.2024г. до 01.08.2024г. - 60 000 лева; от 02.08.2024г. до 01.11.2024г. - 30 000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до 31.10.2024г., а крайният срок за погасяване на всички задължения е 01.11.2024г. Кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили да осигурят минимални средномесечни нетни кредитни обороти по своите сметки в банката в размер не по-малко от 30 000лв. на тримесечна база, да внасят пари и разполагат с авоари само по сметките си в банката-кредитор ( р.IX от договора), а банката е приела да събира служебно всички суми, включително начислени лихви на датата на падежа или на следващия работен ден ако падежът е в неработен ден, от средствата по сметката за обслужване на дълга, а когато плащането не е достатъчно да покрие задълженията по договора в пълен размер, същите се погасяват в следния ред: такси и разноски, наказателна лихва, просрочена лихва, главница, овен ако страните се договорят изрично за друго (чл.14 и чл.15 от договора). За ползвания овърдрафт с чл.8 от договора кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили да заплащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда при бизнес клиенти с вътрешно-банков кредитен рейтинг в интервала 3-4 (БЛПВ) за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 2.41 пункта, но не по-малко от 5.70%, като посочения към датата на сключване на договора БЛП за лева, прилаган от банката, е в размер на 3.29% годишно. Предвидено е в чл.16 от договора, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, се олихвяват за всеки ден от просрочието с лихвата за неразрешен овърдрафт, определена в Бюлетина за лихвите към Тарифата на банката, считано от деня, следващ датата на падежа на съответното плащане, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Видно е от сключения договор за овърдрафт, с него в р.XI страните са уговорили множество хипотези, при които банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем незабавно, чрез писмено уведомление до кредитополучателя и съдлъжника, една от които е, когато кредитополучателят или съдлъжникът не извърши което и да е плащане по този договор повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо (чл.21,б.“а“от договора), както и когато кредитополучателят или съдлъжникът нарушат кое да е друго условие по договора или по предоставените обезпечения. Установено е по делото, че на 10.05.2024г. е сключен договор за поръчителство между „Първа Инвестиционна Банка“АД и К. Б. С. от гр.••••••, с който договор последната се е задължила пред банката да отговаря за изпълнението на задълженията на „ДИКС 2001 М“ЕООД - кредитополучател, Д. А. С. и „ДИКС 2001 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - съдлъжници, за главница, лихви, комисиони и разноски, съгласно Договор № ••••••••••• от 29.11.2023г. за овърдрафт по разплащателна сметка, подписан между банката, кредитополучателя и съдлъжниците. С договора за поръчителство е уговорено, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и съдлъжниците за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и разноските. Предвидено е, че погасяването на главното задължение погасява и отговорността на поръчителя по сключения договор за овърдрафт. В договора за поръчителство е посочено, че поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя и съдлъжниците и без да е необходимо банката да насочи иска си първо към кредитополучателя и съдлъжниците, да внесе при първа покана, доброволно, всички дължими суми, включително лихвите и разноските. От извършената служебна проверка в ТР по партидата на дружеството – кредитополучател по договора от 29.11.2023г. – „Дикс 2001 М.“ЕООД съдът установи, че едноличен собственик на капитала е К. Б. С., която е и управител на дружеството, заедно с Д. А. С.. К. Б. С. е едноличен собственик на капитала и на дружеството „Дикс 2001 България“ЕООД, а негов управител е Д. А. С.. С Писмени предизвестия, връчени редовно от ЧСИ И. Х. с рег. №••• в КЧСИ на 28.08.2024г. на кредитополучателя и съдлъжниците, а на 15.10.2024г. и на поръчителя К.С., ищецът „Първа Инвестиционна Банка“АД е уведомил ответниците, че към 24.06.2024г. общият размер на просрочените задължения възлиза в размер на сумата 31 769,94лв. Банката е определила 7-дневен срок на всеки от ответниците-длъжници да заплатят доброволно всички просрочени изискуеми задължения, в това число, но не само всички суми по главница с настъпил падеж, всички начислени и дължими договорни лихви, такси, комисиони и други разноски. Предупредила е ответниците, че в случай, че не платят просрочените към датата на получаване на настоящата покана задължения в дадения срок, на основание Раздел XI, т. 21, буква „а“ от договора за кредит, обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по договора за кредит /в т.ч. цялата усвоена и неплатена главница, лихва, наказателна лихва, такси, комисиони и др./, които към 24.06.2024 са в общ размер на 92 880.20 лв. Съгласно чл.4.2 от сключения между страните договор за овърдрафт от 29.11.2023г., кредитът е бил включен в портфейла на ищцовата банка, който е гарантиран от „Национален Гаранционен Фонд“ЕАД (Фонда) съгласно Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити, сключено между Фонда и банката-ищец на 24.10.2022г. под-портфейл № 3. По делото е представено и сключеното на 24.10.2022 г. споразумение за гарантиране на портфейл от кредити между „Национален гаранционен Фонд“ЕАД гр.София и „Първа инвестиционна банка“АД, съгласно което целта на договора е прилагане на гаранционна схема, която да осигури на малките и средни предприятия в България финансиране от търговските банки чрез механизъм за споделяне на риска. Видно е от споразумението, че Фондът е поел задължението да извърши плащане в полза на банката в случай, че бъде предявено искане за плащане по кредит от гарантирания портфейл, при условията и по реда на споразумението, като е посочено, че плащането е в размер до гарантираната сума, но не повече от гаранционния лимит на кредитополучател и свързаните с него лица и не повече от лимита за плащане. В споразумението, в чл.5.2.2 б.“д“ е предвидено, че след плащане на гарантираната сума по кредита от страна на Фонда, с платената сума не се погасяват вземанията, произтичащи от кредитната сделка, а тя продължава да служи за обезпечаване на вземането на банката, до изчерпване на възможностите за погасяване от продажба на обезпеченията и/или провеждане принудително изпълнение срещу имуществото на кредитополучателят и задължените лица. Посочено е, че Фондът извършва плащане по кредит от гарантирания портфейл след получаване на надлежно попълнено искане за плащане от банката и при кумулативно изпълнение на подробно изброените в споразумението условия. По делото е представено направено от банката до „Национален гаранционен фонд“ ЕАД искане за плащане по процесния кредит, включен в гарантирания портфейл на сума в размер на 45 000 лева – главница, като е декларирано в искането, че по отношение на процесния договор за овърдрафт № ••••••••••• има неизпълнение от страна на кредитоискателя, изразяващо се в непогасяване в срок на дължими погасителни вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 10.09.2024 година. Декларирано е още, че не е изплатена на падежа последната вноска по кредита, поради което банката е стартирала: производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист; производство по несъстоятелност и производство за изпълнение върху заложено имущество по реда на ЗОЗ. От представеното по делото платежно нареждане с рег. № BORD00756572 от 12.12.2024г. е установено, че „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е превел на „ПИБ“ АД сумата от 45 000,00 лева. По делото са представени и изслушани основно и допълнително заключение от вещото лице-икономист Св.Д., изготвило назначената съдебно-икономическа експертиза. Според основното заключение, по договора за овърдрафт № ••••••••••••••••г. на кредитополучателя е бил предоставен кредит-овърдрафт с максимален размер 120 000,00 лв., достъпът до който се осъществява чрез разплащателна сметка ••••••••••••••••. Въз основа на счетоводните регистри на банката, вещото лице е установило, че предоставеният овърдрафт е бил усвояван многократно по сметка •••••••••••••••• с титуляр кредитополучателят „ДИКС 2001 М“ЕООД, като на 01.12.2023г. с част от средствата по договора за овърдрафт са били погасени задълженията по Договор за овърдрафт № •••••••••••• от 18.12.2020г. в размер на 30 000,00 лв. и този договор е бил закрит, а общо усвоената сума е в размер на 107 470,07лв. (Таблица №1). Експертът е установил, че по процесния договор за овърдрафт от 29.11.2023г. са постъпили плащания в размер на общо 9 405,93 лева, а съгласно допълнителното заключение (Таблица 2.1), на 15.04.2024г. кредитополучателят е извършил последното внасяне на сума по разплащателната сметка – в размер на 500лв., след която дата пари за извършване на разплащания не са постъпвали. Съгласно заключението, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 29.10.2024 г., непогасените задължения по Договора от 29.11.2023г. са в размер на общо 99 785,89лв., равняващи се на 51 019,72 евро, от които: главница - 90 000,00 лв.; договорна лихва за периода 01.04.2024г. - 09.09.2024г. - 1823,59 лв.; наказателна лихва за периода 01.05.2024 г. - 09.09.2024г.- 6 040,63 лв.; законна лихва за периода 10.09.2024 г.-28.10.2024 г. - 1 669,67 лв.; разноски за връчване на покани общо 252лв., от които 66,00 лв. съдебни разноски и 186,00лв. - разноски и такси. Според основното експертно заключение, ищецът „ПИБ“АД е подал до „Национален гаранционен фонд" ЕАД искане за плащане изх.№ 10-7341/12.11.2024г./ вх.№ 73/12.11.2024г. на „НГФ"ЕАД . В искането е посочено, че кредитът по Договор № ••••••••••••••••г. е включен към гарантирания портфейл №3 „Необезпечени кредити“, съгласно Приложение № 1 към Споразумението и справка за четвърто тримесечие на 2023г., като исканата сума за плащане е в размер на 45 000,00 лв. „ПИБ“АД е декларирала, че по отношение на процесния кредит има неизпълнение от страна на кредитоискателя, изразяващо се в непогасяване в срок на дължими погасителни вноски, поради което същият е обявен за предсрочно изискуем, считано от 10.09.2024г. Банката е посочила в искането, че е стартирала производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, производство по несъстоятелност, производство за изпълнение върху заложено имущество, като е посочила сметка ••••••••••••• с титуляр „ПИБ“АД, по която да бъде извършено плащането. Експертът е установил, че по посочена от „ПИБ“АД сметка, на 12.12.2024 г. „НГФ“ЕАД е изплатил на банката сумата от 45 000,00лв. на основание сключено Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 24.10.2022г., по кредит, отпуснат на „ДИКС 2001 М" ЕООД с договор № •••••••••••••••• година. Вещото лице е посочило още, че с платената на 12.12.2024г. от „НГФ"ЕАД на „ПИБ"АД сума в размер на 45 000,00 лв., в счетоводството на банката не са отразени погасяване на задължения на кредитополучателя във връзка с процесния Договор от 29.11.2023г., не е извършвано и последващо счетоводно прехвърляне на вземането от „ПИБ“АД към „НГФ“ЕАД във връзка с искането за плащане, като плащането от „НГФ“ЕАД в полза на „ПИБ“АД е извършено на 12.12.2024г., т.е. след датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист срещу длъжниците-ответниците. С допълнителното заключение вещото лице е направило анализ на движението на паричния поток в периода 28.12.2023г. - 15.04.2024г. по разплащателната сметка на кредитополучателя ••••••••••••••••, в т.ч. и във връзка с Договора за овърдрафт № ••••••••••• от 29.11.2023г. , при който анализ вещото лице е установило, че с постъпилите плащания са били погасени такса ангажимент - неусвоен овърдрафт, лихви по разрешен и неразрешен овърдрафт, както и задължения по фактури. Според изчисленията на експерта, с постъпилите суми е бил спазен установения ред за погасяване, уговорен в чл.15 от Раздел VII, установяващ, че когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие задълженията в пълен размер, същите се погасяват в следния ред: такси и разноски, наказателна лихва, просрочена лихва, главница, освен ако страните се договорят изрично за друго. Вещото лице е установило, че е налице и неразрешен овърдрафт – салдото е в размер на90 450,27лв., при разрешен лимит от 90 000лв., като редовна (договорна) лихва е начислявана върху разрешения лимит на овърдрафта, а с наказателна лихва е олихвявана само сумата, с която е надвишен разрешения лимит, т.е представляваща неразрешен овърдрафт. В този смисъл, според вещото лице, не е извършвано олихвяване на едни и същи суми едновременно с договорна и наказателна лихва. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 29.10.2024г., сборът на начислените и непогасени лихви е общо 7 864,22 лв., равняващи се на 4 020,91 евро: договорна лихва за периода 01.04.2024 г. - 09.09.2024 г. в размер на 1 823,59 лева и наказателна лихва за периода 01.05.2024 г - 09 09.2024 г. в размер на 6 040,63 лева. Според вещото лице, анализът на лихвените листи на банката-ищец за периода 29.11.2023 - 10.09.2024г. показва, че лихвените проценти на начислените лихви по Раздел V, т.8 и Раздел VIII, т.16 от процесния договор, за периода 01.04.2024г. - 09.09.2024г. са се променяли, както в посока повишение, така и в посока намаление. В периода 01.06.2024г. - 31.08.2024г. е начислявана договорна лихва по т.8 в размер на 7,90 %, като БЛП е непроменен - 3,49 %, а надбавката е увеличена на 4,41 %; Посочено е, че увеличението на надбавката се дължи на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да осигури средномесечни кредитни обороти по сметките си в банката, предвидено в т.17 б."б" от договора, като липсват данни ответниците да са уведомени за съответните промени в лихвите. Вещото лице е установило и заключило, че с платената на 12.12.2024г. от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД в полза на „ПИБ“АД сума в размер на 45 000,00лв., в счетоводството на банката и към момента на изготвяне на допълнителното заключение, не са погасени задължения на кредитополучателя във връзка с процесния договор от 29.11.2023 г., съгласно т.11.6 от споразумението между „НГФ“ и „ПИБ“АД, като основанието е приетото по т.5.2.2,б."д" от споразумението между „НГФ“ЕАД и „ПИБ“АД - до изчерпване на възможностите за събиране на вземането по принудителен ред, поради което експертизата счита, че счетоводството на ищцовата банка е водено редовно по отношение на постъпилата гаранция. Даденото заключение е, че съгласно условието на т.11.2 от споразумението от 24.10.2024г., с платената на 12.12.2024 г. от „НГФ“ ЕАД на „ПИБ“АД сума в размер на 45 000,00лв., равняващи се на 23 008,13 евро, би била погасена главница. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Както съдът прие и посочи, предявените от ищеца „Първа Инвестиционна Банка“АД гр.София, против ответниците- солидарни длъжници искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на банката: за главница в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва от 29.10.2024г., за договорна лихва в размер на 1 823,59лв. за периода 01.04.2024г.-09.09.2024г., неустойка за периода 01.05.2024г.-09.09.2024 в размер на 6 040,63лв., мораторна лихва за забава в размер на законната лихва в размер на 1 669,67лв. за периода от 10.09.2024г. до 28.10.2024г. и разноски за връчване на покани в размер на 252лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3340/2024г. по описа на ЯРС. По тези искове, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес и уредбата на договора за банков кредит по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи, че е възникнало валидно правоотношение въз основа на сключен договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и е отпуснал на кредитополучателя парична сума по кредита, основанието за възникване на всяко от задълженията за главница, лихви и неустойки, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделните пера. Настоящият съдебен състав на ЯОС намира, че ищцовата банка е изпълнила възложената й в процеса доказателствена тежест и основанието на исковете е установено: По делото не е спорно и е установено по безспорен начин, че страните са обвързани от валидно възникнало правоотношение по договор за овърдрафт, по силата на който банката-ищец е предоставила на кредитополучателя „Дикс 2001 М“ЕООД финансов ресурс, който той да ползва многократно, когато и в какъвто размер реши, до достигане на уговорения кредитен лимит след възстановяване на цялата или част от усвоената сума, срещу насрещно поетото задължение на кредитополучателя да върне усвоената от него част от кредита в срок до 01.11.2024г., заедно с начислената върху тази усвоена част договорна лихва. Тъй като със сключването на този договор на кредитополучателя се предоставя възможност през време на действието му да усвоява (еднократно или на части) суми по разкритата за целта разплащателна сметка не само до наличните собствени средства, но и до определена договорена сума над този размер (т. нар. разрешен кредитен лимит), договорът за овърдрафт се явява форма на краткосрочно кредитиране чрез допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен разрешен кредитен лимит. При този вид кредит следва да има налични постъпления по сметката всеки месец. Начисляването на лихви става само върху използваната сума. Погасяването на овърдрафта става автоматично в момента, когато в сметката има постъпване на парична сума. Така разкритото съдържание на този вид договор сочи, че е вид договор за банков кредит, но за разлика от типичния договор за кредит, при който получената сума се издължава на погасителни вноски с определен падеж по конкретно изготвен погасителен план, при договора за овърдрафт падежиращи погасителни вноски по погасителен план няма. Трайна е съдебната практика, че когато в договора за овърдрафт не е уговорен погасителен план и падежи, а само краен срок, изискуемостта на вземането настъпва с изтичането на този краен срок, но при настъпване на предвидени в договора обстоятелства овърдрафтът може да бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем. По делото изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита в размер на до 1200 00 лева се установява от заключението на вещото лице, видно от което същата сума е предоставена по разплащателната сметка на кредитополучателя, като са налице многократни усвоявания, достигайки до общ размер на усвоените суми от 107 470,07 лева. Следователно, за кредитополучателя и солидарно задължените лица по договора е възникнало задължение за връщане на усвоения кредит, като подписвайки договора, ответниците „Дикс 2001 България“ЕООД и Д.С. са встъпили в дълга като солидарни длъжници по силата на чл.101 от ЗЗД, а поръчителят К.С. по силата на чл.141 ЗЗД. По същество спорът между страните се концентрира върху четири основни въпроса: за действителността на договора за овърдрафт, с оглед наличието на „потребителска“ защита на страната на ответниците; за законосъобразността на обявената предсрочна изискуемост; и за това настъпило ли е погасяване на част от дълга с извършеното плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД. Неоснователно е възражението на ответниците за недействителност на договора поради неравноправност на клаузите му. По въпроса дали физическото лице - съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има качество на потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, е налице константна практика на ВКС с постановените Решение № 308/29.01.2019 г. по т.д. № 2931/2017 г. на II т.о. на ВКС, Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 84/20.07.2017 г. по т.д. № 1934/2015 г. на I т.о. на ВКС. Тази практика е в съответствие със задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП съгласно § 13а т. 9 , т.12 от ДР на ЗЗП разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Приема се от посочената практика, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит с кредитополучател - търговец или обезпечаващ такъв кредит, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, но само ако действа за цели извън рамките на търговската си или професионална дейност, като даденото обезпечение, включително поетия ангажимент като съдлъжник не се считат за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако физическото лице има тесни професионални /функционални/ връзки с кредитополучателя - например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото. За да установи качеството „потребител“ на съответното физическо лице, съдът следва да съобрази обстоятелствата по делото във всеки конкретен случай. В разглеждания казус релевантни за преценката на съда са установените обстоятелства: че кредитополучателят по процесния договор е юридическо лице, договорило и усвоило сумата по кредита-овърдлафт за извършване на търговска дейност. Целта на получаване на кредита е отразена в самия договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2023г. - за рефинансиране на друг кредит, за оборотни средства и текущи разплащания. От така посочената в договора цел на финансиране следва единствения извод, че същият е сключен за обслужване на търговската дейност на кредитополучателя – дружеството „Дикс 2001 М“ЕООД. Не е изпълнена и втората предпоставка относно липса на професионални/функционални връзки на ответниците-физически лица с дружеството кредитополучател. Както се прие и посочи по-горе, от направената служебна справка в публичния ТРРЮЛНЦ по партидата на кредитополучателя „Дикс 2001 М“ ЕООД, се установи, че негови управители, действащи заедно и поотделно са Д. Борисов С. и К. Б. С., а едноличен собственик на капитала е К. Б. С.. Следователно и двамата ответници-физически лица са непосредствено ангажирани с управлението и контрола на търговската дейност на кредитополучателя, за чието финансиране е предоставен кредитът. Както се посочи, съобразно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз и Върховния касационен съд, физическо лице, което обезпечава или поема задължение по кредит на търговско дружество, не притежава качеството „потребител“, когато действа във функционална връзка със стопанската дейност на това дружество и участва в неговото управление или контрол. В случая е налице именно такава хипотеза. Налага се изводът, че процесният договор за кредит няма потребителски характер, тъй като кредитополучател и един от съдлъжниците са търговци, а останалите солидарнати длъжници-физически лица не притежават качеството „потребител“, поради което договорът не се подчинява на императивната уредба на потребителската закрила и въведените от ответниците възражения за неравноправни клаузи не следва да бъдат разглеждани. Задълженията по договора за овърдрафт се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя и съдлъжниците на 10.09.2024г., след изтичане на 7- дневния срок за изпълнение, предоставен с уведомления по чл.60 от ЗКИ, връчени редовно на 28.08.2024г., а по отношение на поръчителя след връчване на уведомлението на 15.10.2024г. Отделно от това по аргумент от ТР № 8/2017 г., ОСГТК, ВКС и на основание чл.253 от ГПК следва да бъде съобразено, че в случая на 01.11.2024г. в хода на процеса е настъпил и крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита. С оглед изложеното изискуемостта на дълга следва да се приеме за установена по безспорен начин и без да е необходимо да се изследва обективният факт на неплащането към твърдяната дата на предсрочна изискуемост, още повече, че видно от заключението на вещото лице забава е налице от 15.04.2024г. С оглед формирания извод за съществуването на валиден и падежирал главен дълг, за който ответниците отговарят солидарно, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се явява доказан по основание. Същото се отнася и до претенцията с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, тъй като възнаградителната лихва по т.8 от договора се претендира като дължима за периода 01.04.2024г. - 09.09.2024г., т.е. преди настъпване на предсрочната изискуемост на 10.09.2024г. Видно от заключението на вещото лице, дължимата по кредита главница е в размер на 90 000лв. и искът следва да се уважи изцяло в предявения размер, а възнаградителната лихва за изследвания период е в размер на 1 823,59лв. и искът по чл.420, ал.2 ТЗ също следва да се уважи изцяло. Предвид безспорната установеност, че след 15.04.2024г. ответниците не са осигурили авоари по разплащателната сметка за обслужване на дълга, са налице предпоставките за начисляване на претендираната неустойка за забава по чл.16 от договора . С разпоредбата в полза на банката е уговорено санкционно обезщетение с характер на мораторна неустойка, диференцирано по размер в зависимост от методиката за формирането му – олихвяване с лихвата за неразрешен овърдрафт, определена в бюлетина за лихвите към тарифата на банката. По този начин страните са изразили съгласие обезщетението за забава да се формира, като е установено от заключението на вещото лице, че наказателната лихва по чл.16 от договора е начислена по предвидения начин, само върху надвишения кредитен лимит (редовната възнаградителна лихва е начислена върху ползвания разрешен лимит) и възлиза в размер на сумата 6 040,63лв. или искът по чл.422 ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД също е основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Като основателни и доказани по размер, съгласно експертното заключение, следва да бъдат уважени и: иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 669,67лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 10.09.2024г.- 28.10.2024г., както и претенцията за дължимите на банката разноски в размер на 252 лв. Неоснователно е възражението на ответницата К. С. за наличие на основанието по чл.147 ЗЗД, освобождаващо я от отговорност, тъй като по отношение на кредитополучателя и съдлъжниците предсрочната изискуемост е настъпила на 10.09.2024г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 29.10.2024 г., т.е. значително преди изтичането на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Неоснователно е и възражението на ответниците, че с извършеното на 12.12.2024 г. плащане от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД в размер на 45 000 лв. задължението за главницата по процесния договор е погасено частично и поради това искът по чл.422 ГПК, вр. с чл.420, ал.1 ТЗ следва да бъде отхвърлен за съответната част от главницата. Безспорно по делото е установено, че процесният кредит е бил включен в гарантиран портфейл съгласно Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 24.10.2022г., сключено между „Първа инвестиционна банка“АД и „Национален гаранционен фонд“ ЕАД. По отношение правната природа на сключеното споразумение между ищеца и „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е налице формирана практика на ВКС ( Решение по т.д.№565/2016г. на ТК, Първо Т.О.) според която договорът за портфейлна гаранция, с който се обезпечават вземания на банка по кредити, които банката ще отпуска на трети лица, по своя характер е договор за поръчителство, тъй като гарантът се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Гарантът има качеството на поръчител по чл.138 ЗЗД и отговорността му се определя съобразно нормите в ЗЗД, регулиращи института на поръчителството, както и от конкретните клаузи на договора за портфейла гаранция. По делото безспорно е установено, че след като се е снабдила със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист за процесните вземания, банката-ищец е отправила искане до „НГФ“ и на 12.12.2024г. е получила плащане в размер на 45 000 лева. Съдът намира, че това извършено плащане не е довело до частично погасяване на задължението на ответниците, тъй като не е осъществено предвиденото условие за настъпване на погасителния ефект по чл.5.2.2, б."д" от споразумението от 24.10.2022г.- с платената сума не се погасяват вземанията, произтичащи от кредитната сделка, като същата продължава да служи за обезпечаване на вземането на банката, до изчерпване на възможностите за събиране чрез продажба на обезпеченията и провеждане на принудителното изпълнение срещу длъжниците. Следователно, страните по гаранционното правоотношение изрично са уговорили липса на погасителен ефект по отношение вземането на банката спрямо кредитополучателя и задължените лица, когато не са изчерпани възможностите за изпълнение от останалите длъжници - възможност, предвидена и в разпоредбата на чл.138, ал.2 ЗЗД, като по делото не се твърди и не се установява изчерпване на възможностите за изпълнение от ответниците. Отделно от това, от заключенията на съдебно-икономическата експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентни и обосновани, по делото се установи, че след получаване на сумата от 45 000лв. в счетоводството на банката не са били погасени задължения на кредитополучателя по процесния договор, нито е извършено прехвърляне на вземането към „Национален гаранционен фонд“ ЕАД. Вещото лице изрично е посочило, че плащането е осчетоводено съобразно условията на споразумението между банката и Фонда и че вземането срещу длъжниците продължава да съществува в пълния си размер. Поради това, не може да бъде споделен и доводът на ответниците, че с плащането от Фонда е настъпила суброгация и банката е изгубила качеството си на кредитор. Следва да се има предвид и факта, че гаранционната схема, предмет на споразумението между банката и Фонда, не е създадена с цел освобождаване на длъжниците от задълженията им, а с цел споделяне на кредитния риск между кредитната институция и гаранта. Обратното разбиране би довело до неоснователно облагодетелстване на неизправните длъжници, които биха черпил права от гаранционно правоотношение. Ето защо съдът приема, че към момента на приключване на устните състезания вземането на ищеца срещу ответниците не е погасено, нито намалено с изплатената от „Национален гаранционен фонд“ ЕАД сума от 45 000 лв., поради което възражението в тази насока се явява неоснователно. По отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на общо 1 846,36лева или 944,02евро, изразяващи се в заплатена държавна такса от 1696,36лева и юрисконсултско възнаграждение от 150лв. В тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца в настоящото исково производство разноски пред първата инстанция - в размер на общо 1 577,34евро (3 085 лева), от която обща сума – ДТ в размер на 2 335лв., 300лв. – депозит за вещо лице и 450лв. юрисконсултско възнаграждение (определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП). Водим от изложеното, ЯОС