Решение № 447 от 10.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 474/2024 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №25096 от 22.07.2024г. от „Б.“ АД – гр. С., ул. „М.“ •, ЕИК • - чрез пълномощника и юрисконсулт Л. А. – П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ №• против Решение № 290 от 27.06.2024г. на Окръжен съд - П., постановено по т.д. № 718/2022г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от „Б.“ АД – гр. С., ЕИК • против С. С. Ш., гражданин на О.• и И.•, със статут на продължително пребиваващ в Р.Б. гражданин на ЕС до •••г. с ЛН •, с деклариран адрес в страната гр. П., бул. „Ш.“ № ••, с адрес по паспорт: ••• искове за осъждане на С. С. Ш., гражданин на О.• и И.•, със статут на продължително пребиваващ в Р.Б. гражданин на ЕС до •••г. с ЛН •, с деклариран адрес в страната гр. П., бул. „Ш.“ № ••, с адрес по паспорт: ••• да заплати на „Б.“ АД – гр. С., ул. „М.“ •, ЕИК • главница по Договор от ••. •• по реда на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, сключен между страните за разликата над уважения размер от 78 233.20 лева до предявения размер 108 894.21 лева, за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 4 242.36 лева до предявения размер 5 905.72 лева и за сумата 204, 11 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 06.07.2022г. Жалбоподателят „Б.“ АД – гр. С., ул. „М.“ •, ЕИК • - чрез пълномощника си юрисконсулт Л. А. - П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ №• твърди недопустимост на решението, тъй като без да е налице оспорване на релевантните факти от страна на ответника, не се е произнесъл по направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение нито с определение по чл.239 ал.3 от ГПК, нито с решение по чл.239 ал.2 от ГПК. Счита, че като се е произнесъл с решение по същество на спора, преценявайки приложените към исковата молба писмени доказателства, въпреки че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и без да се произнесе изрично с определение по чл.239 ал.3 от ГПК за отхвърляне на искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът е постановил един недопустим акт. В тази връзка е направено искане делото да се върне на първоинстанционния съд, като му се укаже да продължи от онова процесуално действие, свързано с произнасяне по искането на „Б.“ АД с правно основание чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Евентуално – ако горното искане бъде намерено за неоснователно – жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната част и да осъди С. С. Ш., гражданин на О.• и И.•, със статут на продължително пребиваващ в Р.Б. гражданин на ЕС до •••г. с ЛН •, с деклариран адрес в страната гр. П., бул. „Ш.“ № ••, с адрес по паспорт: ••• да заплати на „Б.“ АД – гр. С., ул. „М.“ •, ЕИК • и отхвърлените от първоинстанционния съд суми – за главница за разликата над уважения размер от 78 233.20 лева до предявения размер 108 894.21 лева, за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 4 242.36 лева до предявения размер 5 905.72 лева и за сумата 204.11 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 06.07.2022г. Жалбоподателят намира за неправилен извода на първоинстанционния съд относно допуснато нарушение по чл.18 ал.3 от ЗКСД. Твърди, че договорът за кредит е действителен, тъй като е бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва бил посочен в чл. 7 от договора като същият не превишава определения от закона размер. Посочва, че лихвеният процент бил фиксиран и не е променян, което е установено от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Твърди, че договорът и О У с а били предоставени преди подписването на договора на кредитополучателя за запознаване. Същият ги е приел, за което се е подписал. На тази база се прави извод за спазване на изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Намира за неправилен извода на съда за това, че чл.17.2 от ОУ предвижда трети вид лихва – неустойка за забава в размер на договорната лихва с надбавка от 10 процентни пункта, с което се нарушават разпоредбите на чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД. Счита, че максимумът от 7 % се отнася само за редовната лихва по кредита, а не и за санкциите за неизпълнение. В жалбата са оспорени и изводите на ПОС за наличие на анотоцизъм и нарушаване на чл. 24 от ЗКСД. В подкрепа на това е споменато, че не може да се говори за идентичност между капитализация на лихва и антоцизъм, както и че в случая не се нарушава чл. 10, ал. 3 от ЗЗД по причина, че се касае за особен вид кредитиране, при което за дълъг период от време кредитополучателя на дължи изпълнение. Посочено е също, че уговорката за капитализация имала новационен характер, защото с нея към неизискуема главница се прибавяла неизискуема лихва. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна С. С. Ш., гражданин на О.• и И.•, със статут на продължително пребиваващ в Р.Б. гражданин на ЕС до •••г. с ЛН •, с деклариран адрес в страната гр. П., бул. „Ш.“ № ••, с адрес по паспорт: ••• не е депозирал отговор по въззивната жалба. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените доводи, намери за установено следното: Окръжен съд е сезиран с искова молба, предявена на 07.07.2022г.от „Б.“ АД – гр. С., ЕИК • против С. С. Ш., гражданин на О.• и И.•, със статут на продължително пребиваващ в Р.Б. гражданин на ЕС до •••г. с ЛН •, с деклариран адрес в страната гр. П., бул. „Ш.“ № ••, с адрес по паспорт: •••. В обстоятелствената част на същата се твърди, че на 17.10.2014 г. между ищеца и ответника е сключен Договор •• по реда на ЗКСД. Въз основа на него се твърди, че б. предоставила на ответника банков кредит в размер на 78 233.20 лева за заплащане на семестриални такси за обучение в М.у. - гр. П. при общи условия неразделна част от договора. Твърди се, че кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен /чл.2 и 3 от договора/. Посочва се, че съгласно чл.10.2 от Общите условия – неразделна част от договора лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. По този повод се споменава за извършвана капитализация на следните дати: 17. 10. 2015 г. – 973.57 лв., 17.10. 2016 г. - 2 144.59 лв., 17.10.2017 г. - 3 385.41 лв., 17.10. 2018 г. - 4 667.46 лв., 17.10. 2019 г. - 6 037, 72 лв., 17.10.2020 г. – 6 680.94 лв. и 17.10.2021 г. – 6 771.32 лв., или общ размер на капитализирана към главницата лихва за гратисния период от 30 661.01 лева. Посочва се, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил 30.09.2020 г., т.е. на 30.09.2021 г. изтекъл споменатия по- горе гратисен период. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била била 28.10.2021 г., но на същата такова не било извършено. Твърди се, че липсват плащания и на следващите падежни дати до 06.07.2022 г. Твърди се, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Според ищеца, неплащането на месечните вноски за 9 поредни месеца е породило в патримониума му потеставиното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с исковата молба и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответника - кредитополучател. Петитумът съдържа отправено искане ответникът да заплати на ищеца следните суми: - 108 894.21 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - явяващи се главница по договора, от които 78 233.20 лв. усвоена сума и 30 661. 01 капитализирана към нея лихва, - 5905.72 лв. - договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 06.07. 2022 г. вкл., - 204.11 лв. - изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 06. 07. 2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и разноските по делото. От страна на ответника не е подаден отговор на исковата молба. Първоинстанционният съд е приел за безспорно сключването на процесния договор, както и че ищецът въз основа на същия е извършил преводи на семестриалните такси за обучение на ответника общо в размер на 78 233.20 лева. Прието е обаче, че е нарушена и забраната кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Нарушаването на същата се извежда от предвиждането в чл. 10 от ОУ натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва да се капитализира годишно. Посочено е, че така тя става част от задължението за заплащане на главница и върху нея се начислявала договорната възнаградителна лихва в размер на 7 %. Правото на б. да начислява възнаградителна лихва през гратисния период не е отречено от съда с оглед предвижданията в ЗКСД, но е подчертано, че с този нормативен акт не е отменена общата забрана за олихвяване на изтекли лихви въведена с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Прибавянето на натрупаната през гратисния период лихва към главницата и последващото олихвяване на база новия й размер създавало ситуация, при която реално дължимия лихвен процент по кредита надвишавал този определен в чл. 20 от ЗКСД. Така за кредитополучателя се създавали и задължения за връщане на суми различни от тези изрично посочени в чл. 24 от ЗКСД. Приел е, че изтеклите от 20.10.2014г. до 28.09.2020г. договорни лихви са дължими като договорено възнаграждение, но те са дължими като лихви, а не като част от главницата, както се претендират. Затова е приел, че претенцията за главница следва да се отхвърлеи за разликата над 78 233.20 лева до претендирания размер от 108 894.21 лева. Приел е, че неустойка за забава не се дължи, тъй като в договора такава клауза не фигурира, а общите условия не са станали част от съдържанието на сключеения договор, поради това, че същите не са били преведени на кредитополучателя на английски език. Така е намерил, че искът за заплащане на лихва за забава следва да се отхвърли. Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала б. и е подала жалбата, станала причина за започване на настоящето производство. В нея се излагат доводи за действителност на договора за кредит с оглед на това, че бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. Поддържа се, че в чл. 7 от договора бил посочен размер на възнаградителната лихва, който не превишавал определения от закона, а и че в чл. 10.1 от ОУ към договора се говорело за фиксирана лихва през целия период на кредита. Твърди се, че договорът и Общите Условия с а подписани от кредитополучателя, а при сключването му е присъствал преводач, който му е превел договора и всички съпътващи документи. На тази база се прави извод за спазване на изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. В жалбата са оспорени и изводите на ПОС за наличие на анотоцизъм и нарушаване на чл. 24 от ЗКСД. В подкрепа на това е споменато, че не може да се говори за идентичност между капитализация на лихва и антоцизъм, както и че в случая не се нарушава чл. 10, ал. 3 от ЗЗД по причина, че се касае за особен вид кредитиране, при което за дълъг период от време кредитополучателя на дължи изпълнение. Жалбоподателят намира за неправилен и извода на първоинстанционния съд за липсата на задължение за заплащане на неустойка за забава и че с предвижданията на тази клауза се нарушават разпоредбите на чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД. Посочва, че уговорката за лихва в максимум от 7 % се отнася за дължимото на б. възнаграждение по договора за кредит, а не за санкциите за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата. По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая описаните по – горе предпоставки не са налице. По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт, въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая пред съда са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове. С тях ищецът твърди да има неудовлетворени притезания, което сочи, че интересът от предявяването им е безспорен, т.е. същите са допустими. В жалбата се твърди недопустимост на решението, поради непроизнасяне от страна на първоинстанционния съд по направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение нито с определение по чл.239 ал.3 от ГПК, нито с решение по чл.239 ал.2 от ГПК, въпреки че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от протокола от съдебно заседание на 12.06.2024г. искане за постановяване на неприсъствено решение е било направено от пълномощника на жалбоподателя, но то е намерено за неоснователно от първоинстанционния съд. Изложените мотиви са, че писмените доказателства, приложени към ИМ не обосновават вероятноа основателност на предявените искове. Въз основа на тези мотиви, съдът е продължил разглеждането на делото като е потвърдил проекта за доклад, приел е заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза и е дал ход на устните състезания. Следователно изложени са мотиви към определение по чл.239 ал.3 от ГПК за отхвърляне на искането за постановяване на неприсъствено решение и с определението е продължено разглеждането на делото. Дори и да липсва като част от диспозитива, че искането за постановяване на неприсъствено решение се отхвърля, напълно ясна е и волята на съда, и действията по продължаване разглеждането на делото и по събирането на допълнителни доказателства. Отказът да се произнесе с неприсъствено решение не прави поставовения впоследствие в производството акт недопустим. Фактът, че съдът е постановил решението си на база изложените в ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо. Поради изложеното съдът следва да реши спорът, пренесен пред него по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение. Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ. Съгласно цитиратата разпоредба с договора за банков кредит б. се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с б. и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. В случая следва да се има предвид, че б. твърди този договор да е за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. За самия типов договор между държавата и съответната б. в чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“ и с него се определят: 1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон; 2. задължителните реквизити на договора между б. и студента или докторанта; 3. реда за гарантиране на кредитите; 4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към б.; 5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата; 6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор. Въпросите касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит, сключени на основание ЗКСД между б. и студент или докторант, са уредени в глава 4 от ЗКСД /чл.16 - чл.27/. С тях следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор. От тях става ясно, че при сключване на договора б. няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл. 19. Размерът на дължимата на б. от кредитополучателя лихва пък не може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1. Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение. Относно таксите е казано, че те - с изключение на първата - се превеждат по банковите сметки на висшето училище в срок не по-късен от от последната дата за заплащане на таксата за съответния семестър. Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър. Предвидено е, че плащане на главница и лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа /гратисен период/. Предвидено е също, че през същия период върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите. С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД е посочено, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период. Подчертано е че той включва: - главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или издръжки и - лихвите дължими за срока на кредита. Според чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗКСД изплащането задължението започва 1 месец след изтичане на гратисния период, съгласно погасителен план уговорен между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години, считано от края на гратисния период. В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на задълженията по договор, както и че във връзка със същото не се дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване води до намаляване лихвата и разходите по кредита, съответстващи на остатъка от погасителния период. Съгласно чл. 16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с б., сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи. Начинът, по който се стига до сключване на договор е посочен в чл. 18, където се говори за отправено от кандидата искане до б. и са изброени документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване /отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено изискване, че преди сключването на договора б. е длъжна да уведоми длъжника за всички условия по същия. Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на договора са уредени в чл. 17. Според тази законова разпоредба той се с сключва в писмена форма на ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора. В чл. 17, ал. 4 изрично е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, а в ал. 5 е казано, че по отношение на договори от процесния тип са приложими разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП. Неспазването на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и тези за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 според чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, прави договора недействителен. Това законово предвиждане налага да се посочи и че задължителните реквизити според чл. 6 на обнародвания в ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г. типов договор са: 1. вида на кредита по смисъла на чл. 4, ал. 2 от настоящия типов договор, 2. срока на договора за кредит, 3. максимален размер на кредита, 4. уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове, 5. дължимата по кредита лихва, 6. размера на лихвата за забава, 7. срока и начина на усвояване на кредита, 8. гратисния период на кредита, 9. срока и начина на погасяване на кредита, 10. уточнение, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или трети лица, 11. уточнение, че кредитополучателят не дължи заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита, 12. уточнение, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвата по кредита по време на гратисния период, 13. уточнение, че б. не може да откаже да приеме плащане от кредитополучателя по време на гратисния период, 14. уточнение, че кредитополучателят може да изпълни предсрочно задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и допълнителни лихви, 15. условията и процедурата за отсрочване на задължението на кредитополучателя, 16. условията и процедурата за погасяване на задължението на кредитополучателя, 17. процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита за обучение и/или за издръжка през съответния семестър, 18. обстоятелствата, при настъпването на които задължението по договора за кредит става предсрочно изискуем, 19. условията за прекратяване на договора, 20. адреси за кореспонденция на страните. В случая по делото е представен писмен договор •• по реда на ЗКСД от 17.10.2014 г., който не е оспорен от ответната страна. Страни по същия са „Б.“ АД – гр. С., ЕИК • в качеството на КРЕДИТОР и С. С. Ш., гражданин на О.• и И.•, със статут на продължително пребиваващ в Р.Б. гражданин на ЕС до •••г. с ЛН •, с деклариран адрес в страната гр. П., бул. „Ш.“ № ••, с адрес по паспорт: •••. При сключване на договора е участвал преводач. Изрично е отбелязано, че текстът на здоговора е преведен на кредитополучателя на английски език от преводача М.А. От същата е представена и нотариално заверена декларация относно верността на превода. С подписване на договора на всяка от страниците му двете страни са потвърдили авторството на материализираните в същия волеизявления. В чл. 11 от него е постигната уговорка, че неразделна част от същия са и Общите условия на б. за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Споменато е и че кредитополучателя е получил същите и ги приема. Самите общи условия също са представени с исковата молба. Първоинстанционният съд е приел, че същите не могат да се считат за част от съдържанието на договора, защото няма данни да са преведени на ответника. Настоящата инстанция не споделя този извод. Общите условия са подписани от кредитора и кредитополучателя на всяка страница, с което е материализирана волята на страните за обвързаност със съдържанието им. При извършване превод на договора е преведена и клаузата на чл.11 от същия – относно съдържанието на договора, включващо и ОУ и обстоятелството, че кредитополучателят приема и тях. Не е отбелязано възражение от страна на кредитополучателя при превода на тази клауза, каквото би било логично да направи, ако такива Общи условия са са му известни. Липсва оспорване на това обстоятелство и по настоящото дело, в което ответникът, редовно уведомен, не е депозирал никакви възражения и оспорвания на изложените в иссковата молба твърдения. На база изложеното следва извод, че преценката дали сключеният между страните договор •• по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на този закон и ЗЗП ще се направи на база съдържанието на договора от 17.10.2014 г. и явяващите се неразделна част от него ОУ. По повод на същата следва да се посочи, че делото не се спори, че б. ищец е сключила типов договор с държавата, т.е. в случая не може да се говори за приложимост на чл. 16, ал. 3 ЗКСД. С исковата молба са представени копия от издаден във В. документ за самоличност на ответника и копие от Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС издадено от МВР П.. Представено е и издадено на 19.09.2014 г. от М• П. уверение за студентски кредит. Това съобразено с датата на сключване на договора е индиция за спазване на процедурата по чл. 18, ал.1 и 2 от ЗКСД. За ПАС с оглед материализираното в чл. 11 от индивидуалния договор изявление за запознаване с ОУ следва извод и за спазване на изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД по причина, че в тези ОУ се съдържат всички съществени условия на договора за кредит, който ответникът е поискал да сключи. Индивидуалният договор и явяващите се неразделна част от него общи условия имат съдържанието посочено в чл. 6 от типовия договор, което би следвало да доведе до извод, че не е налице липса на задължителни реквизити и недействителност на договора на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Пренесеният пред ПАС спор за дължимост на лихви - възнаградителни и за забава по процесния договор е свързан именно с направения от ПОС в решението извод за неприложимост на общите условия и за липса на задължителен реквизит – размер на дължимата лихва за забава. В чл. 7 от сключения между страните на 17. 10.2014 г. договор е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателя заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 %. От това следва, че страните са постигнали уговорка за константност на лихвения процент на годишна база за целия срок на договора. Има и посочен размер, който е съобразен с този по чл. 20 от ЗКСД. Това и липсата на материализирано съгласие за размер по-нисък от максималния по закон и договор води до логичен извод, че дължимата лихва по процесния кредит е 7 %, т.е. не може да се говори за липса на реквизит. Фиксираният характер на лихвата, известният максимален размер на кредита, срок на договора и законовото изискване за погасяването му на равни месени вноски правят възможно изчисляването на размера на дължимото на основание чл. 24 от ЗКСД с елементарни математически операции, за които не са нужни специални знания. Това изключва извода за невъзможност кредитополучателя в качеството си на потребител да определи икономическата тежест от поетото задължение, т.е. извод за неравноправност на основание чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП. Споменатите по-горе особености на кредит от процесния тип и най-вече факта, че усвояваното му става поетапно, прави от една страна логично изискването планът да се изготвя едва в края на гратисния период, а от друга изключва възможността липсата на такъв при сключване на договора да е основание за неговата недействителност. Пренесеният пред ПАС спор е с оглед приетото от съда в обжалваното решение, че е налице нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24 ал.1 т.1 и 2 от ЗКСД. Същото според ПОС се свързва с наличието на клаузи в договора за капитализиране на начислената през гратисния период възнаградителна лихва към равняващата се на размера на отпуснатите средства за такси главница и за начисляване на възнаградителна лихва върху получилия се сбор. В чл. 10.2 от общите условия действително се говори за това, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно. В договора, респ. ОУ не е дадено определение за това какво следва да се има предвид под понятието „капитализиране“. Определение за същото не е дадено и в действащото в момента българско законодателство. Има обаче такова във вече отменените НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби и НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. В тях е казано, че това е увеличаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. В този смисъл е и определението дадено в икономическата теория. В тези два отменени акта има и предвиждане, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен когато в първоначалния договор е предвидена възможност за капитализиране на лихви. Към момента действащ нормативен акт в този смисъл липсва. Това води до извод, че начисляването на лихва върху лихва не е възможно с оглед чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, дори и в даден договор за кредит да има уговорка за капитализация на лихвата. В случая обаче изрично предвиждане в договора, че възнаградителна лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите такси, но и върху капитализираната към нея лихва, липсва. В подкрепа на този извод на ПАС следва да се посочи, че в споменатия по-горе чл. 7 изрично е казано, че лихвата се начислява само върху предоставения кредит, който според чл. 1 е този предназначен за заплащане на такси и е в общ размер от 78 233.20 лв. По повод казаното следва да се посочи, че постигната уговорка само за капитализация не е в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД, определяща общия размер на задължението по договори от процесния тип. Според него кредитополучателят дължи усвоената главница с оглед отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвите за срока на договора. Лихва според закона, а и според договора се начисляват и през гратисния период, но не се плащат. По тази причина за ПАС е логично към момента на изтичането му да се определи общо дължимата, но неизискуема сума като сбор от усвоената главница и начислената лихва върху същата през гратисния период и отделно да се определят дължимите лихвени плащания с оглед 10 годишния срок на погасяване, начислени само върху усвоената главница, равняваща се на отпуснатите средства за такси. Изложеното до тук води до извод, че в случая не може да се говори, че процесният договор няма задължителни реквизити или, че не е съобразен с изискванията на чл. 17, ал.4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал.1 от ЗКСД и по тази причина е недействителен. Следва обаче да се отбележи, че б. при извършваната капитализация не е процедирала по изложения по-горе начин. То в а нейно поведение обаче налага единствено извод за неправилно олихвяване на част от дължимите суми, което от своя страна налага преизчисляване на размера на вземанията и, поради това, че възнаградителната лихва следва да се начислява само върху усвояваните суми за такси през гратисния период, а и след това. Не може да се приеме и че липсва претенция за заплащане на тази възнаградителна лихва за начислявана през гратисния период, което, според първоинстанционния съд е наложило частично отхвърляне на главния иск. Претенцията е по него ищецът е формулирал като главница по договора, от които 78 233.20 лв. усвоена сума и 30 661. 01 лева – възнаградителна капитализирана към нея лихва. Следователно претенцията е налице, но нейния размер следва да се съобрази като се извърши изчислеинието и само върху усвояваните суми за такси през гратисния период, без капитализация. Не може да се говори за недействителност на договора и с оглед намиращите се в ОУ клаузи да заплащане на лихва за забава. В тази връзка следва да се посочи, че тези ОУ са подписани от двете страни и се явяват част от самия договор. Уговорката за заплащане на лихва по чл. 17.1 от същите са ясни, разбираеми като в тях ясно е посочен основанието за възникване на задължението за плащане така и момента, от който същата се дължи. Подобно е положението и по отношение на тази по чл. 17.2 от ОУ. Плащането на същата видно от пълното съдържание на този текст с оглед представените по делото ОУ и даденото от ВКС тълкуване на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ с ТР № 4/2014 г. на ОСКТК е обусловено от момента на от момента на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост. По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид, че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата лихва на б. и за нищожност на уговорка за по-висока лихва. От съотнасянето на този текст с нормата на чл. 430 от ТЗ следва обаче да се направи логичен извод, че този размер касае дължимата възнаградителна лихва, а не тази забава, която има санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер и е логично да е в по-голям размер. До този извод следва да се достигне и от факта, че в чл. 4, т.1 от ЗКСД се говори за два вида лихви - УГОВОРЕНА ЛИХВА и ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, а в чл. 20 лихва се употребява в единствено число и безспорно касае уговорената възнаградителна лихва, явяваща основна характеристика на договора за банков кредит. Така изложеното и факта, че според представените по делото уверения последният държавен изпит е бил на 30.09.2020 г. води до извод, че за ответника кредитополучател от момента на изтичане на гратисния период на 30.09.2021 г. е възникнало задължението за погасяване на дължимата сума за главница и лихви. Това е следвало да става с оглед изложеното по- горе на равни месечни вноски платими на 28 число на месеца следващ този на изтичането, т.е. от 28.10.2021 г. Плащания на такива не е извършвано към предявяване на иска на 07.07.2022 г., а и в последствие. Това води до извод, че в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с оглед клаузите на чл. 18.1 от ОУ - неразделна част от договора и да иска връщане на дължимата главница и лихви до момента на тази изискуемост. Изявлението в тази насока е направено с исковата молба. Същата видно от делото на ПОС е изпратена на ответника по реда за връчване на документи – съдебни книжа по чл.6 от Хагската конвенция за връчване от 15.11.1965г. чрез Централния орган на О.к.Л.. Видно от издаденото от този орган удостоверение исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 15.01.2024г. От този момент кредитът е станал предсрочно изискуем. Това води до извод, че от този момент за него е възникнало задължението да заплати цялата усвоена главница и възнаградителната лихва, начислена върху същата за гратисния период. В патримониума на кредитора са и вземанията за падежиралата възнаградителна лихва, начислявана след изтичането му до настъпване на предсрочната изискуемост, както и тези за лихва за забава върху неплатените вноски за главница. Видно от данните в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието от Окръжен съд в съдебно заседание на 12.06.2024г. размерът на възнаградителната лихва начислявана през гратисния период е 26 348.73 лв. Падежиралата лихва, начислявана след изтичането му, т.е. за времето от 28.10.2021 г. до 06.07.2022 г. върху падежиралите и неплатени равни месечни вноски за образуваната от отпуснатите средства за такси главница е 4 242, 36 лв., а лихвата за забава върху падежиралите и неплатени равни месечни вноски за образуваната от отпуснатите средства за такси главница за времето 28.10.2021г. - 06.07.2022 г. е 145.77 лв. Това са и сумите, които с оглед действителността на процесния договор е следвало да бъдат присъдени на ищеца от ПОС наред с размера на усвоената главница от 78 233, 20 лв., която ответникът е бил осъдена да заплати с решението на ПОС. Изложеното налага отмяната на решението на ПОС в частта отхвърляща исковете на б. за горните суми и постановяване на друго осъждащо ответната страна да ги плати, респ. потвърждаването му в останала отхвърлителна част. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Н.Х.П. ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „Ч.“ •• следва да бъде осъден да заплати на Б.“ АД – гр. С., ул. „М.“ •, ЕИК • сумата 971.27 лева – разноски по делото пред въззивния съд, от които 671.27 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Съдът