Решение № 1203 от 26.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2032/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 530 от 10.04.2024 г., постановено по т.д. № 766/2023 г. по описа на СГС съдът е признал за установено по искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, предявени от К. Н. Х., с ЕГН: •••••••••• срещу „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, с ЕИК: 130081393, че „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД е извършило нарушение на авторските права на К. Н. Х. върху следните аудио-визуални произведения: 1) видеоклип със заглавие „100 години Миньор /20.04.2019/“ с продължителност от 1: 40 минути, който е публикуван на 22.04.2019 г. на интернет страницата www.youtube.com, в канал с наименование „Ultras Hammers”; 2) видеоклип със заглавие „Minyor Pernik – Botev Plovdiv /2019/“, с продължителност от 1: 17 минути, който е публикуван на 03.10.2019 г. на интернет страницата www.youtube.com, в канал с наименование „Ultras Hammers”; 3) видеоклип със заглавие „Ultras Hammers – Забавления преди новия сезон“, с продължителност от 1: 45 минути, който е публикуван на 15.07.2020 г. на интернет страницата www.youtube.com, в канал с наименование „Ultras Hammers”; 4) видеоклип със заглавие „LOKO SF – MINYOR PK /31.08.2020/“, с продължителност от 1: 42 минути, който е публикуван на 11.09.2020 г. на интернет страницата www.youtube.com, в канал с наименование „Ultras Hammers”; 5) видеоклип със заглавие „Миньор Перник домакини в Радомир /2022/“ с продължителност от 0: 56 минути, който е публикуван на 17.04.2022 г. на интернет страницата www.youtube.com, в канал с наименование „Ultras Hammers”, като нарушението се изразява в осъществено използване на тези произведения без съгласието на автора чрез действия по тяхната преработка и по предлагане по безжичен път на достъп на неограничен брой лица до части от тях в рамките на предаването „Преди обед“ от телевизионната програма от 21.09.2022 г., която е излъчена по телевизия БТВ и е била достъпна на интернет страницата. С оглед установеното нарушение съдът е осъдил „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД да заплати на К. Н. Х. на основание чл. 95 ЗАПСП сума в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в неполучено от него възнаграждение за използване на произведенията, както и в преживени негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този иск за разликата над сумата от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. На основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП съдът е постановил на диспозитива на решението да бъде разгласен във вестник „24 часа”, във вестник „Труд” и по Българската национална телевизия в часови пояс от 17, 00 ч. до 19, 00 ч. за сметка на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД. Недоволен от съдебното решение в неговата отхвърлителна част е останал ищецът К. Н. Х., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата излага доводи за неправилно определен, в частност занижен размер на обезщетението. В тази връзка сочи, че по делото е установено системно незачитане на авторските права от страна на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, предвид което намира, че присъденото обезщетение следва да е в по-висок размер, за да постигне възпиращата си функция. Освен това излага, че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид всички относими към този въпрос обстоятелства, сред които размерът на направените разходи за заснемането и монтирането, значението на личността на автора за създаването на произведенията, както и приходите от рекламна дейност на медията. Излага подробно становище във връзка с направените възражение и иска от настоящия съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска с правно основание чл. 95 ЗАПСП. Въззивна жалба срещу решението, но в неговата осъдителна част, е подал и ответникът „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД. В него поддържа доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на предпоставките по чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП. В частност твърди, че съдът неправилно е приел, че единствено и само литературните произведения могат да бъдат цитирани по смисъла на тази разпоредба. Освен това сочи, че въпреки положената грижа от страна на отговорния служител, не е имало възможност да се установи авторът на видеоклиповете, тъй като той не е спазил изискването на чл. 6, ал.1 ЗАПСП и не е посочил по обичайния начин своето авторство. С оглед изложеното иска от настоящия съд да приеме, че са налице основанията за правомерно свободно ползване на процесните произведения. Евентуално оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерен, навеждайки подробни доводи. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че процесните аудио- визуалните произведения са публикувани в интернет страницата www.youtube.com, която представлява интернет канал за споделяне на видеоклипове между потребители и по конкретно в канал с наименование „Ultras Hammers“ като видеоклипът със заглавие „100 години Миньор /20.04.2019/“ и с продължителност от 1: 40 минути е публикуван на тази интернет страница на 22.04.2019 г., видеоклипът със заглавие „Minyor Pernik – Botev Plovdiv /2019/“ и с продължителност от 1: 17 минути е публикуван на 03.10.2019 г., видеоклипът със заглавие „Ultras Hammers – Забавления преди новия сезон“ и с продължителност от 1: 45 минути е публикуван на 15.07.2020 г., видеоклипът със заглавие „LOKO SF – MINYOR PK /31.08.2020/“ и с продължителност от 1: 42 минути е публикуван на 11.09.2020 г. и видеоклипът със заглавие „Миньор Перник домакини в Радомир /2022/“ и с продължителност от 0: 56 минути е публикуван на 17.04.2022 г. Безспорно също така е, че автор на посочените аудио-визуални произведения е въззивникът К. Н. Х., както и че към 26.10.2023 г. и към 26.02.2024 г. (дата, на която е изготвена експертиза от вещо лице Д. в първоинстанционното производство), под всеки от петте видеоклипа, публикувани в посочения канал в www.youtube.com е посочена информация, в която се съдържа и записа „Видео: IDOLUM (Kristiyan ‘Bore’ Hristov)“. Не се спори и за това, че в последната страница е посочено, че се ползва от филмово студио, което е основано от две физически лица, едното от които е К. ‘Боре’ Х., т.е. лицето, чието име е посочено и в информацията за петте видеоклипа. Страните не спорят и за това, че към момента на изготвяне и разпространение на предаването на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД тези данни, които обозначават авторството на К. Н. Х., не са били налични. Между страните не е налице спор, а се установява и събраните по делото доказателства, че части от процесните пет видеоклипа, с обща продължителност от около 128 секунди, са използвани в телевизионната програма на телевизия БТВ, като са включени в телевизионното предаване „Преди обед“, излъчено на 21.09.2022 г. Няма спор и за това, че предаването е публикувано на страницата на телевизия БТВ. Безспорно е и че при употребата на частите от аудио-визуалните произведения те са променени, като върху тях е поставено наименованието на предаването и часа на излъчване - на някои от тях е поставен и допълнителен надпис „Нямаш място в нашия град“ (2022), реж. Н. С.“ и допълнителен надпис „Нямаш място в нашия град“ Историята на Перник, разказана през ежедневието на група футболни фенове“. С оглед посоченото пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че процесните произведения са използвани от страна на въззивника „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, чрез негови служители като са преработени и предлагани по безжичен път на достъп на неограничен брой лица. Няма спор и за това, че употребата на процесните пет броя видеоклипове е станала без съгласието на техния автор. В рамките на въззивното производство страните спорят за наличието на предпоставките на чл. 24, ал.1, т. 2 ЗАПСП, които дават възможност на въззивника „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД да използва процесните произведения без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение, евентуално по размера на обезщетението при липса на основанията за свободно ползване. По така повдигнатите спорни въпроси, настоящият съд намира следното: Императивната норма на чл. 23 ЗАПСП предвижда, че свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закон, при условие, че не се пречи на нормалното им използване и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. Тези условия за използване на чужди произведения са в съотношение на кумулативност. В съответствие с посоченото, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП регулира една от законоустановените възможности за свободно използване на произведение без заплащане на възнаграждение, поставяйки като условие за това няколко кумулативни, задължителни предпоставки, а именно: да се използват само цитати от произведението, последното вече да е разгласено, използването на цитати да е с оглед извършване на критика или обзор, да са посочени източника и името на автора на цялостното произведение, освен ако това е невъзможно, като цитирането следва да бъде оформено по начин, съответстващ на обичайната практика за такъв тип творби и да е само в обем, който се оправдава от целта. (така и решение № 112 от 02.08.2017 г. по т. д. № 1771/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). Пред въззивната инстанция страните не спорят за наличието на първата посочена горе предпоставка, а именно, че произведенията, създадени от К. Х. са разгласени т.е. са получили гласност сред достатъчно широка аудитория. На следващо място следва да е налице цитат от произведение т.е. да е използвана малка част от него с цел да се направи критика или обзор. Цитирането следва да бъде направено по начин, който се използва обичайно в практиката за съответния вид произведение. По отношение наличието на това условие за правомерно свободно използване на процесните произведения първоинстанционният съд е приел, че цитат е възможно да бъде направен единствено от литературно произведение и съответно хипотезата на чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП не е приложима в настоящия случай. Настоящият съд не споделя тези изводи, предвид което намира за основателно направеното от въззивника възражение за тяхната неправилност. Съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като т. 4 от същата норма посочва изрично, че аудио-визуалните произведения са обекти на авторско право. Законодателят е ограничил действието на правилото на чл. 24, ал.1 ЗАПСП единствено по отношение на компютърните програми, за които е предвиден специален ред ( ал.2), поради което следва да се приеме, че чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП е приложим досежно всички останали произведения, като се прилага съответно на вида и особеностите им. Поради спецификата на аудио-визуалните произведения цитирането при тях се изразява във възпроизвеждане на малки части от видеоматериала като същите следва да са оформени така, че да не съставляват копираща творба. С оглед продължителността на предаването и конкретната тематика в него (подробно установени от приетите по делото основна и допълнителна СТЕ, както и от свидетелските показания) следва да се приеме, че в настоящия случай въззивникът „БТВ Медиа Груп“ ЕАД е използвал малки части от процесните видеоклипове с обща продължителност от 128 секунди, в различни интервали в материала, като количеството на кадрите в синхрон с целта на цитирането и е в такова съотношение с цялото, че частите от процесните произведения не обосноват извод за създаване на сходна или копираща творба. Предвид посоченото следва да се приеме, че е налице цитиране на произведенията на К. Х. по смисъла на чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Независимо от горното настоящият съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на всички кумулативно изискуеми предпоставки за правомерно свободно използване на процесните произведения за правилни и законосъобразни в останалата им част. В тази връзка от събраните по делото доказателства, в частност приетите заключения на основната и допълнителната СТЕ, както и от изслушаните свидетелски показания, е видно, че целта на цитирането е била да се направи обзор на друго авторско произведение – филмът „Нямаш място в нашия град“, както и на поведението и емоциите на агитката на футболен отбор „Миньор –Перник“. Тази цел обаче не кореспондира с предвидената в чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП, който позволява цитирането само във връзка с осъществяване на обзор на самото произведение, от което се използват цитати, а не на външни за него обстоятелства. Във връзка с горното съдът намира за неоснователно възражението на въззивника „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД досежно тълкуването на законовия текст в посока, че чуждо авторско произведение може са се използва свободно по реда на чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП и за осъществяването на обзор на друго произведение или събитие. Регламентираната в чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП хипотеза на свободно използване на произведение съответства на чл. 5, ал. 3, б. „г“ от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. В постоянната практика на Съда на Европейския съюз, имаща задължителна сила за юрисдикциите на държавите членки, като например решение от 10.04.2014 г. по дело С- 435/12, решение от 16.03.2017 г. по дело С-138/16 г., решение по дело С-145/10 г., е прието, че различните изключения и ограничения по чл. 5 § 2 и § 3 от Директива 2001/29, подлежат на стриктно тълкуване, както и че разпоредбите на Директива, които се отклоняват от общ принцип /в случая - от изключителното право на авторите да разрешават или забраняват възпроизвеждане на техните произведения/, установен със същата директива, трябва да бъдат предмет само и единствено на стриктно тълкуване. С оглед изложеното съдът приема, че при стриктно тълкуване на разпоредбата чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП, цитати от произведение могат да бъдат използвани свободно само с оглед осъществяването на обзор на самото произведение, но не и за осъществяването на такъв върху външни, макар и свързани с темата, обстоятелства и събития. Поради това и като се съобразят и твърденията на самия въззивник „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, е видно, че тази предпоставка за свободно използване на процесните аудио-произведения не е изпълнена. Освен горното в случая се установява неизпълнение и на още една от кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на свободно използване на процесните произведения, а именно в рамките на предаването, в което са включени кадрите, съставляващи цитати, не е посочено кой е техен автор. Съобразно чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП това е допустимо единствено в случай, че авторът не може да бъде установен по обективни причини. В тази връзка СЕС е имал възможност да посочи, че чл. 5, § 3, б. „г“ от Директива 2001/29 във вр. с чл. 5, § 5 трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането му зависи от изпълнението на задължението да бъде посочен източникът, включително името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или друг закрилян обект. За допустимо е счетено посочване само на източника в предвидената в чл. 5, § 3, б. „д“ от Директивата хипотеза, която е възпроизведена в националното ни законодателство - чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗАПСП, а именно при използване за целите на обществената/националната сигурност или за гарантиране на правилното протичане или отразяване на административно или съдебно производство, или парламентарна практика, какъвто характер не притежава настоящия случай.( решение от 16.03.2017 г. по дело С-138/16 г., последното препращащо и към решение по дело С-145/10 г.). От твърденията на страните, кореспондиращи с данните, установени чрез свидетелските показания на свидетелката С. Г. и заключението на приетата по делото СТЕ, се установява, че при излъчването на предаването „Преди обед“ на 21.09.2022 г., както и при публикуването му на официалната страница на въззивника „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, в нито един момент и по какъвто и да било начин не е посочен авторът на петте видеоклипа, кадри от които са използвани. Конкретно от свидетелските показания на този свидетел се установява, че при подготовката на посоченото предаване, свидетелката, в качеството на редактор, е влязла в платформата Ютюб, намерила е няколко канала, свързани с темата за Миньор –Перник, сред които и „Ултрас хамърс“, харесала е качените там видеоклипове и е решила да ги използва за подчертаване на идеята на предаването. За целта същата е влязла в частта, в която са описани подробности за всеки от видеоклиповете, но не е установила да е посочено кой е техен автор или да са налице препратки, които да насочват към неговата самоличност. С оглед това същата приела, че клиповете са направени от фенове на футболния клуб и без да прави повече проверки за носителя на авторските права, включила части от тях в предаването като посочила само източника им (Ютюб) както обикновено правела в такива случаи. От заключението на вещото лице от своя страна става ясно, че към момента на изготвяне на експертизата под всеки от клиповете има данни, за това, че К. Х. е техен автор, но не може да се установи дали тези данни са били налични към момента на изготвяне на предаването, тъй като самата платформа не позволява да се проследят измененията в данните за авторство за всеки един клип, а такива могат да се правят неограничено към и след момента на публикуването. При така установеното, настоящият съд споделя изводите на първоинстанционния за липса на проведена добросъвестна проверка за установяване на автора на процесните произведения. Както е посочено горе, непосочването на името на автора при използване на произведенията му е допустимо само и единствено ако установяването му е обективно невъзможно. Това изисква в рамките на настоящето производство заинтересованата страна, а именно въззивникът „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, да докаже по несъмнен начин, че неговите служители са направили възможната и пълна проверка на обстоятелствата около авторството на клиповете, преди да решат, че същите не са защитени от авторско право и да ги използват без да поискат съгласие и заплатят възнаграждение. Тази проверка следва да почива на принципа на добросъвестността и предвид факта, че служителите на медията са професионалисти, които се занимават по занятие с произведения, попадащи под защитата на авторските права, то от тях се изисква една по-висока от обикновената грижа за установяване на наличието на предпоставките на чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП или съответно на факта, че съответния видеоклип не съставлява произведение по смисъла на чл. 3 от същия закон. В настоящия случай това изискуемо поведение не е проявено, като дори и самата служителка на телевизията посочва, че по принцип има възможност да се направи връзка с платформата Ютюб и да се вземат данни за това кое лице/лица стоят зад съответния публикуван видеоклип, но нито тя, нито друг служител е предприел действия в тази насока, необосновано приемайки, че процесните видеоклипове са „фенски“ и авторът им не би искал да се „афишира“. При така изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в настоящия случай не се установява настъпването на предпоставките, предвидени в чл. 24, ал.1, т.2 ЗАПСП, които да дават възможност на въззивника „БТВ Медиа Груп“ ЕАД да използва свободно части от процесните пет аудио-визуални произведения, предвид което, е налице основание за ангажиране на отговорността на медията по реда на чл. 95 и сл. ЗАПСП. При преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за неоснователни възраженията и на двете страни досежно размера на определеното по реда на чл. 95 ЗАПСП обезщетение. В тази връзка съдът съобрази следното: Авторското право е абсолютно, сложно и от смесен вид, като съставлява едновременно, и лично, и имуществено право. В обхвата на единното авторско право са включени неимуществените права (правомощия) по чл. 15 ЗАПСП и имуществени права по чл. 18 ЗАПСП във връзка с чл. 19 и чл. 35 ЗАПСП. При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение съобразно установеното с Директива 2004/48, съответно чл. 95 ЗАПСП. Гражданскоправната защита при нарушение на авторско право, от което за автора са настъпили вреди, е особено проявление на правилата относно непозволеното увреждане по ЗЗД. Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. По аргумент от чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП в общо определения си размер обезщетението трябва е справедлИ. т.е. при определянето му следва да се вземат предвид всички относими обстоятелства и то да репарира всички настъпили вреди, включително моралните (така и решение от 17.03.2016 г. на Съда, Christian Liffers (С-99/15). Същевременно обезщетението следва да въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и на останалите членове на обществото.( ТР № 3/ 01.08.2024 г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСГТК на ВКС). По аргумент от разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП и чл. 52 ЗЗД, наличието на неимуществени вреди и размерът на дължимото за тях обезщетение се определя от съда по справедлИ.ст, при съобразяване и оценяване на всички обстоятелства, като то трябва да въздейства възпиращо и предупредително. Неимуществените права отразяват специфичната връзка между автора и неговата творба, предвид което защитават в голяма степен неговото емоционално състояние и морална удовлетвореност до степен, че последното понякога може да вземе превес пред имуществените права. Отчитайки тази особеност на отношението автор-произведение следва да се приеме, че винаги, когато авторското право е нарушено за автора по силата на житейската логика настъпват обичайни вреди. (тълкувателно решение № 3 от 01.08.2024 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС). При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че с осъщественото от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД поведение, изпълващо съдържанието на нормата на чл. 18, ал.2, т. 8 и т. 10 ЗАПСП медията е накърнила правото на авторство и свързаното с него право на авторско име по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, което по същество съставлява отричане на творческите умения и усилия на автора, както и е нарушила правото на последния да запази целостта на произведението и да определя дали, кога и при какви условия същото да бъде разгласявано. От това следва житейски обоснованият извод, че медията неминуемо е причинила на автора огорчение и демотивация за продължаване на творческата дейност. Този извод се подкрепя и от изслушаните по делото свидетелски показания, в които са предоставени данни, че въззивникът К. Х. е бил ядосан и разочарован по поведението на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и е искал да преустанови да работи на територията на страната, тъй като в България не се цени и пази трудът му (свидетелите К. Д. и Ц. Й.). Същевременно по делото не са събрани доказателства, който да опровергават този извод. Следва да се има предвид, че вреди над обичайните не се обхващат от посочената горе презумпция, тъй като за тях няма сигурност, че ще настъпят, поради което те подлежат на пълно и главно доказване от автора. При преценка на събрания доказателствен материал обаче се установява, че доказателства в подкрепа на възникването на вреди над обичайните не са събрани, поради което правилно първоинстанционният съд не е взел предвид такива при определяне на размера на обезщетението. Съответно направените от К. Х. възражения в тази насока се явяват неоснователни. Имуществените вреди също подлежат на пълно и главно доказване. Авторът може да претендира обезщетение за всички действително претърпени имуществени вреди, за да бъде поставен в положението, което би имал, ако нарушението не беше извършено. Основно значение сред тези вреди има неполученото авторско (лицензионно) възнаграждение, за което авторът би разрешил използването. То обаче не изчерпва всички възможни имуществени вреди, които могат да бъдат причинени на автора, като по аргумент от чл. 38, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 ЗАПСП, на същия се дължи обезщетение на база действителната печалба на нарушителя, извлечена от нарушението, която понякога е много по-голяма. При спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес обаче търсената защита по начина, по който е заявена в исковата молба, ограничава претенцията за репариране на имуществени вреди до пропуснатите ползи от неполученото лицензионно възнаграждение. Във връзка с претенцията за имуществени вреди, по делото са представени писмени доказателства, съставляващи няколко на брой фактури, приложени на листове от №113 до №135 от първоинстанционното дело, въз основа на които първоинстанционният съд е заключил, че не може да се изведе обоснован извод за това какъв е конкретният размер на възнаграждението, срещу което авторът би разрешил на медията да използва части от неговите аудио-визуални произведения. При преценка на представените доказателства, въззивната инстанция намира, че заключението на първоинстанционния съд е правилно. Представените писмени доказателства не установяват данни за това какъв е средният размер на лицензионното възнаграждение, което авторът обикновено получава или би получил за предоставяне на ползването на такъв тип видеоклипове. В тази връзка по-голямата част от представените фактури удостоверяват разходи за закупуване на техника, при това от трето лице, а именно дружеството „КАСА –БИРА“ ЕООД. Представените няколко фактури за създаване на видеоклипове от своя страна не носят информация за това точно какво аудио- визуално произведение е изготвено, с каква продължителност и на каква тематика. Една от фактурите касае и рекламен видеоклип, което я прави категорично неотносима, доколкото процесните клипове нямат търговска насоченост. Не на последно място следва да се посочи, че споменатите фактури също са издадени на дружеството „КАСА –БИРА“ ЕООД, предвид което не удостоверяват относима към предмета на делото информация. Направените от въззивника К. Х. възражения в тази насока са неоснователни, доколкото дружеството, макар и той да е единствен негов съдружник и управител, осъществява само по себе си търговска дейност и има собствено имущество и правосубектност, които не могат да се приравняват на личността на автора. Освен това в рамките на своята търговска дейност дружеството може да създава, чрез стоящи зад него различни физически лица, различни по вид, качество, себестойност и пазарна цена произведения, съответно да ги предоставя за ползване на трети лица. В тази смисъл представените фактури за дружеството не установяват каква би било обичайното възнаграждение за произведение, създадено конкретно от К. Х., както и с процесната тематика. В тази връзка съдът съобрази и представената една фактура (на лист № 125 от делото), която е издадена на К. Х., но тя удостоверява направени от него разходи за компютърна техника, съответно е неотносима към въпроса какво би било лицензионното възнаграждение. При така изложеното правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в рамките на производството искът за присъждане на обезщетение е установен по основание, но не и по размер, съответно че са налице предпоставките за определяне на обезщетението по реда на чл. 95а, ал.1, т.1 и ал.2 вр. чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП. В този случай, за да се определи сума на обезщетението, освен неимуществени вреди, следва да се вземе предвид действителната пазарна цена (стойностният еквивалент) на правото на използване на произведението, основана на специфичните му характеристики (конкретния обект на авторското право и неговите качества), личността на автора, разходите за създаване на произведението, начина, времето и мястото на използване, получените брутни и нетни приходи и всички други относими към използването обстоятелства. При съобразяване на изложеното, въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд досежно взетите предвид обстоятелства и изведените въз основа на тях изводи. По въпроса за средната пазарна стойност на правото на ползване на произведението, както е посочено горе не са събрани доказателства, предвид което следва да се вземат предвид останалите налични по делото данни. Сред тях, предвид изискването на чл. 95, ал.3 ЗАПСП са приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, които първоинстанционният съд правилно е съотнесъл към печалбата от рекламна дейност в предаването и на сайта, на който клиповете са били публикувани. Приходите от реклами, както правилно е приел първоинстанционният съд, не следва да обхващат всички доходи от такива в рамките на цялото предаване „Преди обед“ на 21.09.2022 г, а само тези, които са излъчени в рекламния спот, който е непосредствено най-близък по време на излъчваните части от процесните аудио-визуални произведения. Този извод е оправдан, доколкото процесното предаване няма за предмет изцяло и единствено темата за футболния клуб, а като цяло тя съставлява една малка част от него. Доколкото въззивникът К. Х., чиято е доказателствената тежест да установи размера на имуществените си вреди, не е събрал доказателства за размера на печалбата от тези реклами, следва да се съобрази признатия от въззивника „БТВ Медиа Груп“ ЕАД размер от 875, 61 лв. от излъчването на предаването и 18, 82 лв. от реклама на интернет страницата, на която същото е публикувано. При определянето на размера на обезщетението с оглед постигане на неговата репарираща функция следва да се вземат предвид и разходите, които са направени за създаване на процесните произведения и особеностите, свързани с личността на автора. За първото посочено обстоятелство по делото не са налице конкретни данни. Както е посочено и горе, представените по делото фактури не удостоверяват разходи на К. Х., а на трето за спора лице, а именно дружеството „КАСА –БИРА“ ЕООД, което е самостоятелен правен субект със собствено имущество. В допълнение следва да се посочи и че не се установява пряка връзка между закупената техника и създаването на процесните видеоклипове като в тази връзка отново следва да се посочи, че търговската дейност на дружеството е свързана частично (съобразно регистрирания в Търговски регистър към Агенция по вписванията предмет на дейност) със създаване и предоставянето на аудио-визуални произведения на трети лица. Същото важи и по отношение удостоверените разходи за снимачен екип, подпродукция и наем на техника (фактура на лист № 126), доколкото по делото няма данни тези неща да са относими конкретно към произведенията, предмет на настоящия правен спор. Закупената компютърна техника от своя страна има множество приложения, включително извън създаването на аудио-визуални произведения, като това съдът взима предвид и по отношение на фактурата, приложена на лист №125 от делото, която е издадена на самия К. Х.. С оглед изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционния съд правилно не е взел предвид тези разходи при определяне на размера на обезщетението. При така приетото след анализ на доказателствата и твърденията на страните, настоящият съд намира за принципно основателно възражението на въззивника „БТВ Медиа Груп“ ЕАД за завишен размер на определеното обезщетение от страна на първоинстанционния съд. В същото време обаче и съобразно направеното възражение от въззивника К. Х., съдът намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид един от важните фактори при определяне на размера на обезщетението, а именно личността на автора. (Тълкувателно решение № 3 от 01.08.2024 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС). От доказателствата по делото, в частност свидетелските показания на К. Д. и Ц. Й., се установява, че по принцип агитката на футболен клуб „Миньор –Перник“ не допуска да се снима сред нея. Такава привилегия е предоставена едва на няколко човека, сред които е К. Х., което определя неговата личност с оглед тематиката на видеоклиповете и на самото предаване „Преди обед“ като изключително значима за създаването на материала. Авторът е изградил определено нИ. на доверие в затворената общност на агитката и е допускан до нея предвид начина, по който се реализира заснемането, монтирането и в голяма степен разпространението на видеоклиповете. Предвид това поведението на медията, индиректно е накърнило авторитета на автора и изграденото от него доверие в затворената общност, поради което тези обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на дължимото обезщетение. При така изложеното съдът намира, че като краен резултат първоинстанционния съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение, като счита, че сумата от 6 000 лв. репарира напълно всички причинени имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка съдът отчита и поведението на самия автор, доколкото самият той е създал трудности за установяване на самоличността му, които макар и преодолими, биха могли да бъдат избегнати с простото обозначаване на авторството в канала в Ютюб. Съобрази и факта, че обезщетението не следва да служи за постигане на неоснователно обогатяване, в която насока съдът отчита и обстоятелството, че видно от всички събрани данни по делото, създаването на процесните видеоклипове няма изначално търговка насоченост. Не на последно по важност място съдът намира, че този размер на обезщетението едновременно с гореизложеното има и предупредително и възпиращо въздействие върху медията, без да прекрачва границите на справедлИ.стта и на реалната тежест на извършеното нарушение. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадените въззивни жалби да се оставят без уважение като неоснователни и недоказани. По разноските: С оглед изхода на правния спор въззивникът К. Н. Х. има право на разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на припадащата се част от общо заплатеното такова (за подадената от него въззивна жалба и осъществената защита по въззивната жалба, подадена от насрещната страна). От доказателствата по делото е видно, че той е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1660 лв. без ДДС общо за двете линии на защита или 1992 лв. с ДДС, което съответства на минимално установения в НМРАВ размер, поради което направеното от въззивника „БТВ Медиа Груп“ ЕАД възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, включително при съобразяване на приетото с решения по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Доколкото в доказателствата за реализирането на този разход не е конкретизирано каква част от него за каква защита е платена, то следва да се приеме, че за всяка от линиите на защита е заплатена сумата от по 830 лв. без ДДС или по 996 лв. с ДДС. Доколкото въззивната жалба на насрещната страна е изцяло отхвърлена, то и въззивникът К. Х. има право на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на въззивното производство в размер на 996 лв. с ДДС. При вземане предвид на същите условия и въззивникът „БТВ Медиа Груп“ ЕАД има право на разноски за осъществената защита срещу подадената от К. Х. въззивна жалба, изразяващи се юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК. При съобразяване на правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на спора, както и конкретната процесуална ангажираност на представителя на този въззивник, съдът намира, че следва да определи в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД