Решение № 1231 от 11.4.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 308/2022 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на „Дунавтрейд“ ЕООД, със седалище в [населено място], против решение № 960/16.06.2022 г., прието по протокол № 35/16.06.2022 г. на Общински съвет – Русе, с което, на основание чл. 21, ал. 2, чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.21, ал. 1 и ал.7 от ЗОС във връзка с чл.136, ал. 1, чл.134, ал. 2 предл. първо във връзка с чл.134, ал. 1, т. 2, чл. 129, ал. 2, във връзка с чл.110, ал. 1, т. 2, чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, е одобрен ПУП –– изменение на план за улична регулация (ИПУР) в района на кръстовище на [улица]и [улица]и план за регулация (ПР) на [УПИ] в кв. 3008, Източна промишлена зона по плана на [населено място], общ.Русе. В жалбата и в представената писмена защита са подробно аргументирани оплаквания за допуснати при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на изискуемата от закона форма, нарушение на материалния закон и несъответствие на акта с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че при неговото издаване е нарушен чл.24 от АПК, тъй като липсвали доказателства за представителната власт на лицето З. В., подписала иницииращото административното производство заявление от името на Община Русе. Сочи, че няма пречка производството да бъде образувано и служебно с мотивирано предписание на компетентния орган, какъвто обаче не бил настоящият случай. Поддържа, че решението на общинския съвет било прието въз основа на решение на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), което не било взето по надлежния ред, предвиден в т.9 от заповед № РД-01-3027/07.10.2021 г. на кмета на Община Русе, тъй като за внесения в ОЕСУТ проект за ПУП – ИПУР и ПР не били гласували повече от половината от неговите членове, а един от тях останал на особено мнение. Твърди, че помощният орган се произнесъл по проекта с решение на 09.02.2022 г., а оспореното решение на общинския съвет било прието едва на 16.06.2022 г., т.е. след изтичането на едномесечния срок по чл.129, ал.1, изр.първо от ЗУТ. Сочи, че оспореният административен акт, в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, не съдържа мотиви, които да имат изискуемото от закона съдържание като липсва и препращане към изложени такива в други документи в хипотезата на т.3 от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК. В тази връзка възразява, че не са изложени и фактическите основания, кореспондиращи на правната норма, посочена в акта – чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ и по-конкретно в какво се изразяват нововъзникналите общински нужди, обосноваващи одобряването на ПУП - ИПУР и ПР. Счита, че дори и да се приеме, че в решението на общинския съвет е налице мълчаливо препращане към обстоятелствата, изложени в предложението на кмета на Община Русе, то тези обстоятелства не са нови, тъй като евентуалната необходимост от уширяването в южна посока на [улица]с 11 м. вече е била съобразена още със заповед № 862/19.09.1973 г. на председателя на ИК на ГНС – Русе, а и в предложението на кмета било мотивирано, че нуждата от това не била отпаднала, което означава, че тя не била нова. Подчертава, че оспореният акт не съдържа и мотиви, с които да се обосновава направеният избор измежду няколкото възможни градоустройствени решения при съобразяване на чл.108, ал.5 от ЗУТ и чл.6 от АПК. Подчертава, че органът, в нарушение на чл.21, ал.3 от ЗОС и чл.206, ал.2 от ЗУТ, не е мотивирал само частичното отчуждаване на собствения на жалбоподателя имот, предшестващ елемент от фактическия състав на което производство е одобряването на оспорения ПУП – ИПУР и ПР, при което оставащата част от имота, при спазване на ограничителните линии на застрояването и на приложимите за съответната зона (смесена многофункционална – СМФ) показатели, не може нито да бъде застроена рационално, нито да бъде ползвана по досегашното си предназначение като автосервиз и пункт за годишни технически прегледи. Заявява, че в тежест на органа е било да докаже твърдяната от последния възможност за застрояване и то по предвидения в закона начин – чрез процедиране на план за застрояване (ПЗ) за оставащата след отчуждаването част от собствения му имот с идентификатор 63427.8.213. Сочи, че липсват и мотиви защо органът е предпочел одобреното градоустройствено решение, което жалбоподателят счита, че противоречи на целта на закона и на дължимия баланс между обществения, от една страна, и неговия частен интерес, от друга. В тази връзка подчертава, че са налице и други възможни решения, чрез които ще бъде удовлетворено изискването на чл.21, ал.1 от ЗОС към отчуждаване да се пристъпва, само когато общинските нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Т. решение било предложеното и изследвано от вещите лица плавно изместване на осовата линия на [улица]на север за сметка на съществуващото срещу имота на жалбоподателя уширение на [ПИ], който представлява част от самата [улица], в частта пред [ПИ] (който имот е частна общинска собственост), непосредствено преди кръстовището с [улица]и геометричното му решаване като кръгово кръстовище, което се отличава с по-голяма пропускливост на пътното движение и намалени емисии от превозните средства. Жалбоподателят поддържа, че с това геометрично решение се запазва габарита на [улица]и параметрите на нейните елементи, предвидени и изпълнени в предходните участъци от проекта, като при това значително се увеличава незасегнатата площ на собствения му имот – от 553 кв.м. съобразно оспорения ПУП – ИПУР и ПР на 820 кв.м. при прилагане на посочения алтернативен вариант с изместване на осовата линия на [улица]на север и оформянето на кръгово кръстовище. Позовава се на практиката на ВАС, според която самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, която не е била разглеждана и съобразявана при одобряването на ИПУР, обосновава нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и този за целесъобразното устройство на УПИ и на [жк], ал.5 от ЗУТ, което съставлява и противоречие с целта на закона по чл.1, ал.1 от ЗУТ. Сочи, че в частта за одобрения ПР за собствения му имот решението е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че този имот вече е бил урегулиран като за него съществува предходен план – същият е бил отреден за ДТП „Автоимпекс“ със заповед № 647/26.03.1973 г., поради което не е налице визираната в оспорения акт хипотеза на чл.17, ал.1 от ЗУТ за регулирането с ПУП на неурегулирани дотогава поземлени имоти. По тези и по останалите подробно изложени съображения се иска отмяната на оспореното решение на общинския съвет за одобряване на ИПУР и ПР. Претендира присъждането на деловодни разноски. С определение от 26.08.2022 г. съдът, в различен състав, преди извършване на обнародване на съобщението за делото в „Държавен вестник“, е конституирал служебно в производството по същото Община Русе като заинтересована страна. По този начин е допуснато нарушение на чл.218, ал.1 и ал.5 от ЗУТ, които разпоредби предвиждат, че заинтересуваните лица могат да се конституират, но в различно качество - като ответници в производството, в едномесечен срок от деня на обнародване в "Държавен вестник" на съобщение за оспорването, чрез подаване на заявление до съда с указаното в закона съдържание. Посоченият ред за конституиране на заинтересуваните лица се явява специален спрямо чл.162, ал.2 от АПК, поради това именно той е следвало да намери приложение. Следва обаче да се посочи, че допуснатото от съда процесуално нарушение не е съществено – то по никакъв начин не накърнява правото на защита на Община Русе, за която оспореният акт е благоприятен, а напротив – обезпечено е, и то служебно, нейното участие в производството по делото. Служебното конституиране на Община Русе не препятства реализирането на правото на защита и на останалите страни в производството, в лицето на жалбоподателя и на колективния административен орган – издател на акта, в лицето на Общински съвет – Русе. Ответниците по жалбата – Общински съвет – Русе и Община Русе, чрез процесуалния си представител, считат същата неоснователна. В представените писмени бележки и допълнение към тях излагат подробни аргументи в подкрепа на становището си. Твърдят, че Община Русе не е собственик, поради което не е легитимирана да иска изработването на ПЗ по отношение на незасегнатата част от имота на жалбоподателя. Заявяват, че при прилагане на предвижданията на плана незасегнатата част от имота на жалбоподателя би отговаряла на чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ. Сочат, че липсва нормативно изискване ИПУР и ПР да се придружават и от ПЗ за незасегнатата част от имота, с който да се доказва възможността за неговото застрояване с оглед само частичното му отчуждаване. Поддържат, че липсва нарушение на чл.108, ал.5 от ЗУТ и чл.6 от АПК, включително от гледна точка на изискванията за мотивиране на акта, тъй като по делото жалбоподателят не е доказал наличието на по-благоприятен вариант, при който да се отчита и обществения интерес от разтоварване на автомобилния трафик по [улица], включително на транзитния товарен трафик през града. В тази връзка сочи, че липсва изключително засягане на един имот за сметка на цялостно запазване на друг имот, а изборът между два или повече градоустройствени варианта се прави от органа по целесъобразност и поради това е изключен от съдебен контрол. Считат неоснователни и възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявяват, че протоколът, в който е обективирано решението на ОЕСУТ, е подписан от 15 от неговите членове, а изразеното особено мнение от един от тях е счетено необосновано и не е прието от главния архитект, като председател на експертния съвет. Заявяват, че едномесечният срок по чл.129, ал.1, изр.първо от ЗУТ е инструктивен, а не преклузивен, и неговото изтичане не погасява правото на компетентния орган да се произнесе. Считат неоснователно и възражението за липса на мотиви в оспореното решение, с което да се обосновава възникналата общинска нужда като основание за изменение на ПУР по чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като в предложението на кмета на общината, към което се препраща в оспорения акт, съображенията, които обосновавали тази нужда, а именно изграждането на важен инфраструктурен проект – публична общинска собственост и по конкретно реконструкция на [улица], нуждата от каквато не е отпаднала, са конкретно и подробно посочени. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира следното: Жалбата е депозирана от страна, разполагаща с правен интерес съгласно чл.132, ал.1 вр. ал.2, т.1 от ЗУТ – от търговско дружество, собственик на недвижим имот с [идентификатор], който имот е непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП и е предмет на самия план. Правният интерес от оспорване на решението на общинския съвет, в частта за одобрения план за регулация по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ по отношение на самия имот, е очевиден. Налице е правен интерес от оспорване и на решението в частта по отношение на одобреното с него изменение на ПУР като тук засягането на имота на жалбоподателя се изразява в това, че с плана се определя външната – към [улица]регулационна линия, която се премества южно от северната му имотна граница. С жалбата е представен [нотариален акт], т.IV, рег.№ 4545, д.№ 345/18.12.2009 г. на нотариус К. П., с район на действие Районен съд – Русе, с който жалбоподателят е установил правото си на собственост върху посочения имот, с площ [рег. номер].м., и находящите се в него сгради. От отговора на десети въпрос по заключението на вещите лица по експертизата, назначена в рамките на приложеното адм.д. № 296/2020 г. по описа на А. съд – Русе, се установява, че площта на частта от имота на жалбоподателя, за която е отредено новообразуваното УПИ XXXI – 213 според предвижданията на плана, одобрен с оспореното решение на Общински съвет – Русе, е 553 кв.м., т.е. при обща площ на имота [рег. номер].м. е предвидено да бъдат отнети 737 кв.м., докато по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 862/19.09.1973 г. на председателя на ИК на ГНС – Русе, засегнатата част от имота на жалбоподателя е с по-голяма площ от 803 [жк], макар и с известни отклонения в изчисленията на предвидените за отнемане площи – по действащия план и по оспорения такъв, е заключението на вещото лице арх. Лалев по приетата допълнителна архитектурна експертиза по настоящото дело. В доклада (предложението) на кмета на Община Русе до общинския съвет площта на новия проектен имот с [идентификатор], представляващ частта от собствения на жалбоподателя имот, попадаща в уличната регулация, е определена на 739 кв.м. Обстоятелството, че предвидената за отчуждаване с действащата улична регулация, одобрена със заповед № 862/19.09.1973 г., част от имота на жалбоподателя е с по-голяма площ от площта, засегната с плана, одобрен с оспореното решение на Общински съвет – Русе, не изключва правния интерес за оспорването на този административен акт. Това е така, защото действащият регулационен план, одобрен със заповед № 862/19.09.1973 г., не е бил приложен, поради което правен интерес от оспорване на последващите негови изменения, дори и засегнатата с тях част от имота да е с по-малка площ, продължава да е налице. ЗТСУ, отменен с влизането на 31.03.2001 г. в сила на ЗУТ (вж. § 20, ал.1 от ЗР на ЗУТ), е обнародван в ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г. и е в сила от 1.06.1973 г., т.е. заповед № 862/19.09.1973 г. е издадена при неговото действие. Отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено мероприятие – чл. 21, т.1 от ЗТСУ (отм.). Отреждането на имот за улица по такъв план обаче няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани по регулация съсобствени парцели от няколко поземлени имота. Това е така, тъй като, подобно на чл.205 и сл. от ЗУТ и глава трета от ЗОС, ЗТСУ (отм.) е предвиждал провеждането на последващо влизането в сила на регулационния план административно производство по отчуждаване на имоти за улици, което е приключвало със заповед по чл.95 от ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК съответно на ОНС или ГНС, в която се определя и обезщетението като завземането на имота става след обезщетяване на собственика. Според § 22, ал.1, т.1, б.“в“ от ПЗР на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Вярно е, че към момента на одобряване на регулационния план със заповед № 862/19.09.1973 г., процесният имот е бил държавна, а не частна собственост, като, видно от акт № 4267/3735 от 24.12.1971 г. за държавна собственост, същият е бил отстъпен за ползване на ДТП „Автоимпекс“ – София. Предаването на държавните имоти между държавните предприятия и учреждения е ставало безвъзмездно съгласно Правилника за държавните имоти (отм.) и последвалата го Наредба за държавните имоти (отм.). Липсват обаче доказателства засегнатата от уличната регулация част от имота да е била предавана за реализация на посоченото благоустройствено мероприятие по предвидения ред, респ. то да е било реализирано, поради което следва да се приеме, както беше посочено по-горе, че регулацията не е била приложена, включително по отношение на застрояването – § 22, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗУТ, и съществува правен интерес от оспорване на последвалите нейни изменения. Според чл.215, ал.4, изр. второ от ЗУТ жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в "Държавен вестник". Легалната дефиниция на понятието "общински обекти от първостепенно значение" по § 5, т.73 от ДР на ЗУТ предвижда, че това са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от ЗОС за обекти от първостепенно значение. Според чл.77, ал.1, т.1 от ЗУТ първостепенната улична мрежа включва I клас - скоростни градски магистрали; II клас - градски магистрали; III клас - районни артерии; IV клас - главни улици. С ОУП на Община Русе, видно от плана на комуникационно – транспортната система, част от него, достъпен на интернет страницата на Община Русе, [улица]е определена като улица IV клас (в графичната част на плана е обозначена със синя непрекъсната линия, която, според легендата, съответства на улица от IV клас) като е заложено пътно платно за автомобилно движение 2+2 ленти, т.е. тя е част именно от първостепенната улична мрежа, поради което представлява и общински обект от първостепенно значение. Оспореното решение на Общински съвет – Русе е обнародвано в ДВ бр.50/01.07.2022 г., а, видно от представената обратна разписка (известие за доставяне), жалбата срещу него е депозирана по пощата с препоръчана пратка № PS 7000 01L3SN S (плик на л.36 от делото). Пратката е представена в пощенската станция на 15.07.2022 г. (петък). Жалбата била получена от органа на 19.07.2022 г., видно от представената обратна разписка (известие за доставяне, на л.208 от делото) като била регистрирана с вх.№ 619 от същата дата по описа на Общински съвет – Русе. Според чл.60, ал.5 и чл.62, ал.2, изр. първо от ГПК вр. чл.144 от АПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден като той не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Следователно срокът по чл.215, ал.4, изр.второ от ЗУТ тече от деня, следващ деня на обнародването на акта в „Държавен вестник“, т.е. от 02.07.2022 г. и изтича на 15.07.2022 г., в който последен ден жалбата била подадена по пощата. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в предвидения в закона преклузивен срок и срещу административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. С оспореното решение на Общински съвет – Русе е одобрен ПУП - ИПУР в района на кръстовище на [улица]и [улица]и ПР на [УПИ] в кв. 3008, Източна промишлена зона по плана на [населено място], общ.Русе, т.е. касае се за ПУП, чийто обхват е до един [жк], Източна промишлена зона. Независимо от това обаче компетентният да одобри ПУП, съответно неговото изменение по арг. от чл.136, ал.1 от ЗУТ, е не кметът на общината, каквото, по отношение на ПУП с обхват до един [жк], е общото правило на чл.129, ал.2, изр.второ от ЗУТ, а общинският съвет, по силата на специалната норма на чл.21, ал.7 вр. ал.1 от ЗОС. Разпоредбата на чл.21, ал.7 от ЗОС гласи, че подробните устройствени планове по ал. 1, т.е. тези, предвиждащи изграждането на обекти – публична общинска собственост, включително на такива от първостепенно значение, както е в случая, и подготвящи принудителното отчуждаване на съответните имоти или части от тях - собственост на физически или на юридически лица, се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват, с изключение на случаите по чл. 81, ал. 5 от ЗУТ. Настоящият случай не попада в приложното поле на чл.81, ал.5 от ЗУТ, поради което материално компетентен се явява именно общинският съвет (вж. в този смисъл и решение № 4177 от 20.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 109/2023 г., II о., решение № 10455 от 17.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2022 г., II о. и др.). Според чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на ЗУТ. Процесният имот се намира в [населено място], т.е. на територията на Община Русе, поради което освен с материална, Общински съвет – Русе разполага и с териториална компетентност по отношение на одобряване на ПУП и техните изменения с предмет процесния имот. Видно от чл.21, ал.1 от ЗОС и чл.205, т.1 от ЗУТ, одобрените и влезли в сила ИПУР и ПР (Общински съвет – Русе не се е възползвал от възможността да разпореди предварително изпълнение на оспорения план по реда на чл.21, ал.8 от ЗОС) представляват необходимото условие за бъдещото отчуждаване на такава част от имота, каквато именно е определена с този план. Следователно, от гледна точка на изискуемото мнозинство за приемането на решението на колективния административен орган, доколкото одобряването на ИПУР и ПР е неразделно свързано с бъдещото отчуждително производство – арг. от чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, макар и то да приключва с акт на друг орган – със заповед на кмета на общината по чл.25, ал.2 от ЗОС, е приложимо мнозинството по чл.27, ал.4 от ЗМСМА, което се изчислява спрямо общия брой на общинските съветници, а не това по чл.27, ал.3 от същия закон, при което решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗМСМА гласи, че решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Решенията са приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските съветници. Общинските съветници в Общински съвет – Русе са 51 души съгласно чл.19, ал.1, т.9 от ЗМСМА. Видно от протокол № 35/16.06.2022 г. на Общински съвет – Русе, оспореното решение е взето при [жк], т.е. спазено е изискването по чл.27, ал.2 от ЗМСМА, обуславящо и валидността на взетото решение, на заседанието да са присъствали повече от половината от общия брой на съветниците. Решението е взето с 29 гласа „за”, 4 „против” и 11 „въздържали се“, т.е. с необходимото мнозинство по чл.27, ал.4 от ЗМСМА. Решението е обективирано в изискуемата писмена форма като с него се препраща към графичните материали, съпровождащи изработения проект за ИПУР и ПР. При издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за неговата отмяна. Административното производство, във фазата на одобряване на ПУП, е инициирано с искане вх.№ УТ-17-58/17.11.2021 г. на Община Русе, с което бил представен и проекта за ПУП – ИПУР и ПР. Заявлението е подписано от З.Великова, за която в заявлението не е отбелязано да има качеството на пълномощник на Община Русе, като юридическо лице съгласно чл.14 от ЗМСМА. Липсва и представено такова пълномощно. От заповед № РД-01-3027/07.10.2021 г. на кмета на Община Русе става ясно, че З. В. е заемала длъжността директор на Дирекция ИПУК („Инвестиционно проектиране, устройство и кадастър“) в Община Русе. Жалбоподателят счита, че с оглед липсата на данни за представителната власт на лицето, подписало заявлението от името на Община Русе, то не е сложено надлежно началото на административното производство във втората му фаза – по одобряване на внесения проект за ПУП – ИПУР и ПР. Възражението е неоснователно. Заявлението е подадено по утвърден формуляр за иницииране на административната услуга с уникален [идентификатор] (на разположение на: [интернет адрес] ). С депозирането на подобно заявление административното производството започва в случаите, когато възложителят е физическо лице или юридическо лице, различно от съответната община, на чиято територия се намира засегнатият от предвижданията на плана имот. В случая обаче възложител е именно Община Русе, поради което неин законен представител, като юридическо лице – чл.14 от ЗМСМА, е кмета на общината – чл.44, ал.1, т.15 от същия закон. Според чл.129, ал.1 от З. П. се одобрява с решение на общинския съвет именно по доклад на кмета на общината. Тъй като в случая законният представител на юридическото лице - Община Русе, което е собственик на имота - улицата, публичната общинска собственост, съвпада с органа, по чийто доклад се одобрява ПУП, в лицето на кмета на общината, удачно този орган е наименувал регистрирания с вх.№ 366/16.05.2022 г. на Общински съвет – Русе документ не доклад, както е записано в чл.129, ал.1 от ЗУТ, а предложение. Самото предложение е подписано от кмета на общината. Поради тази причина следва да се приеме, че административното производство по одобряването на проекта за ПУП – ИПУР и ПР е започнало служебно – по инициатива на компетентния орган, каквато възможност чл.24, ал.1 от АПК изрично урежда. В тази връзка ирелевантно се явява обстоятелството, че по делото липсват доказателства за представителната власт на лицето, подписало заявление вх.№ УТ-17-58/17.11.2021 г. на Община Русе, доколкото следва да се приеме, че производството по одобряването на ПУП е започнало не по посоченото заявление, а по предложение с вх.№ 366/16.05.2022 г. на Общински съвет – Русе, подписано от кмета на общината. Вярно е, че решението на ОЕСУТ, с което се твърди, че е приет проекта за ПУП – ИПУР и ПР, е взето по протокол № 3/09.02.2022 г., а оспореното решение на общинския съвет е прието едва на 16.06.2022 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.129, ал.1 от ЗУТ. Съдът намира обаче, че този срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което изтичането му не погасява правото на органа да се произнесе. Както се приема и в мотивите към т.8 от Постановление № 4 от [интернет адрес] г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС и в тези към Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. на ВАС по т. д. № 4/2016 г., ОСС, I и II колегия, за административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността той да се произнесе по искането, с което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. За да бъде прието обратното, а именно, че срокът е преклузивен, при което неговото изтичане ще има за последица прекратяване на неупражненото в срок правомощие и недействителност на извършените след срока действия и издадените актове, то следва тези правни последици да са изрично разписани в закона. В случая нищо във формулировката на закона не дава основание за подобно тълкуване. Щом едномесечният срок по чл.129, ал.1 от ЗУТ е инструктивен, а не преклузивен, то произнасянето на органа след изтичането му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не съставлява процесуално нарушение и обстоятелството, че одобреният ПУП – ИПУР и ПР не е бил придружен от план-схема за комуникационно-транспортната мрежа по чл.108, ал.2 от ЗУТ. Видно от протокол № 3/09.02.2022 г. от заседанието на ОЕСУТ, пред експертния съвет, ведно с проекта и възражението на жалбоподателя, са били представени единствено схеми по части Ел, включително преработка по чл.154 от ЗУТ, и ВиК и скица – проект от СГКК. Посочените схеми касаят следващия етап – по инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, а не производството по одобряване на ПУП, респ. тяхното изменение, което се потвърждава и от отговора на първия въпрос и поясненията на вещите лица в съдебно заседание от 12.09.2023 г. по назначената тройна съдебно-техническа експертиза. За пълнота следва да се посочи, че с влязло в сила решение № 13/25.05.2021 г., постановено по адм.д. № 25/2021 г. по описа на А. съд – Русе по жалба на „Дунавтрейд“ ЕООД е обявена нищожността на разрешение за строеж № 456/26.10.2018 г., издадено от главния архитект на Община Русе, само в частта му за пети етап – участък от ОТ 103 до ОТ 146, ведно с одобрения на 26.10.2018 г. инвестиционен проект за тази част. С влязло в сила решение № 22/15.06.2022 г., постановено по адм.д. № 460/2021 г. по описа на А. съд – Русе, отново по жалба на „Дунавтрейд“ ЕООД, е обявена нищожността на заповед № РД-03-66/10.12.2020 г. към разрешение за строеж № 456/26.10.2018 г., издадено от главния архитект на Община Русе, само в частта му на подетап 5Б – участък от ОТ 135 до ОТ 141. Следва да се има обаче предвид, че нормата на чл.108, ал.2 от ЗУТ е обща и изброява неизчерпателно различните видове планове и схеми, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Конкретните изисквания към обема и съдържанието на различните видове устройствени планове – общи устройствени планове, план за регулация и застрояване, план за регулация, план за улична регулация, план за застрояване, работен устройствен план и парцеларен план, се различават с оглед спецификите на всеки план и са конкретно разписани в Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Поради това съдът намира, че не е необходимо всички изброени в чл.108, ал.2 от ЗУТ планове и схеми да придружават всеки един подробен устройствен план (в този смисъл решение № 9668 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2018 г., II о.). Разпоредбата на чл.51, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. предвижда, че с подробните комуникационно-транспортни планове към ПУП се проучват, определят и решават разположението, класификацията и параметрите на първостепенната и второстепенната улична мрежа, велосипедните алеи и пешеходните пространства и алеи, т.е. елементи от пътя, които касаят разглеждания случай. Систематичното място на тази норма (в Раздел I „План за регулация и застрояване (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване)“ ясно сочи, че същата е относима само при одобряването на ПУП по чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ, т.е. именно за ПРЗ, а не за такъв по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ – ПР, както е в настоящият случай, в двата му подвида. В раздел II “План за регулация (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване)” и раздел III „План за улична регулация (план за регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост)“ от наредбата липсва препращане към изискването на чл.51 от същата за представяне на план-схема на комуникационно-транспортната мрежа. Разпоредбата на чл.108, ал.2, изр.второ от ЗУТ обаче изрично сочи, че с плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. Поради това изцяло неоснователно е поддържаното от ответниците възражение, според което определянето на напречния профил на [улица]в процесния участък е въпрос, изцяло относим към процеса на инвестиционното проектиране, а не към този на одобряване на ПУП. Това възражение се обосновава с неправилното и тясно тълкуване на израза „проектирането“, използван в разпоредбата на чл.73, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, което ответниците свързват единствено с инвестиционното проектиране, а не и със създаването на проект за план за регулация или неговото изменение. В тази връзка чл.7, т.1 – т.3 от наредбата изрично предвижда, че планирането и проектирането на КТС на урбанизираните територии се осъществява на три равнища, които са йерархично подредени: общ устройствен план (ОУП); подробен устройствен план (ПУП); инвестиционен проект (ИП). Аргумент за това, че промяната на профила на улицата, свързана с изменение на уличните регулационни линии, както е и в случая, представлява основание за частично изменение на ПУП, а не само обстоятелство, което се взема предвид при инвестиционното проектиране, е и разпоредбата на чл.9, ал.3 от наредбата. Според нея се допуска да не се разработва частично изменение на ПУП при промяна на профила на улицата, когато не се засягат улични регулационни линии и не се добавят, изменят, променят и/или допълват други елементи на ПУП. В обобщение следва да се посочи, че при процедиране на ИПУР и ПР не е необходимо той да се придружава от план-схема за комуникационно-транспортната мрежа по чл.108, ал.2 от ЗУТ, но същата разпоредба изисква със самия план да бъде определен и напречния профил на улицата. В административното производство обаче са допуснати редица съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи извод за отмяната на оспореното решение на общинския съвет. Т. съществено процесуално нарушение представлява одобряването на ПУП – ИПУР и ПР без преди това проекта да е бил приет от експертния съвет. Според чл.5, ал.4 от ЗУТ кметът на общината (района) назначава общински (районен) експертен съвет по устройство на територията, като задължително се канят представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България. Разпоредбата на чл.6, ал.7 от същия закон предвижда, че условията и редът за работа на експертните съвети се уреждат със заповед на органа, който ги назначава. Със заповед № РД-01-3027/07.10.2021 г. кметът на община Русе е назначил общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) при Община Русе като е определил и съставите, в които той взема своите решения като основният състав включва 28 члена. Със заповедта са персонално определени и лицата, които са включени в състава на ОЕСУТ, респ. лицата, които ще ги заместват. В т.7 от същата заповед, раздел „Условия и ред за работа на ОЕСУТ“, е записано, че в случай на отсъствие от заседанието на член (или заместник) на ОЕСУТ, протоколът може да бъде подписан в 3-дневен срок, считан от деня на провеждане на заседанието. В т.9 е изрично предвидено, че проектите се считат за приети, когато протоколите от проведените заседания на ОЕСУТ са подписани от повече от половината членове на ОЕСУТ. При несъгласие с взетото решение, членовете подписват протокола с „особено мнение“ (О.М.), мотивите на което могат да се представят в 2-дневен срок от датата на заседанието. За да е обосновано особеното мнение, следва да се посочат съответните изисквания за привеждане на проектите в съответствие с приложимата нормативна уредба (законови и подзаконови нормативни актове). В деня след изтичане на срока за подписване на протоколите от неприсъствали на заседанието членове на ОЕСУТ, както и на срока за представяне на аргументирано особено мнение, техническият секретар установява необходимото мнозинство за приемане на проектите, с оглед издаване на заповед на кмета на Община Русе. Текстът на т.10 от заповедта гласи, че при наличие на едно или повече О.М. в даден протокол, главният архитект се произнася в 2-дневен срок, считано от изтичане на срока за депозиране на аргументирано О.М. по тяхната основателност. В случай, че той приема О.М. за обосновани, проектът следва да се върне на възложителя с указателно писмо за преработка, след което се внася за разглеждане по общия ред. Видно от протокол № 3 от заседанието на ОЕСУТ от 09.02.2022 г., от общо 28 члена на експертния съвет подписи, с които е изразена воля „за“ взетото решение № 6 за приемане на проект за процесните ИПУР и ПР, са положили общо 14 души от членовете на съвета, включително председателят на съвета, в лицето на главния архитект на общината. Инж. Д. И. – началник на СГКК – Русе, е подписала протокола с особено мнение, макар да не се е възползвала от възможността в 2-дневен срок да представи допълнителни мотиви, с които да го обоснове. Следователно не е удовлетворено условието по т.9 от заповед № РД-01-3027/07.10.2021 г. на кмета на община Русе, при което може да се счита, че проектът за ПУП, респ. за неговото изменение, е приет, а именно протоколът от проведеното заседание на ОЕСУТ да е подписан от повече от половината членове на ОЕСУТ. По аналогия с чл.27, ал.2, изр.второ от ЗМСМА, повече от половината от общия брой на членовете на ОЕСУТ ще е налице, когато броят на подписалите протокола от заседанието членове е по-голям от броя на останалата част от техния общ брой. Така, щом основният състав на ОЕСУТ включва 28 членове, то проектът за ПУП – ИПУР и ПР ще се счита приет, ако протоколът беше подписан и по този начин съгласие с предложеното решение бяха изразили поне 15 от неговите членове. В случая, както беше посочено, протоколът е подписан от 14 от членовете на ОЕСУТ като няма никакво основание волеизявлението на подписалия с особено мнение член на съвета – инж. Д. И., което особено мнение, според т.9 от заповед № РД-01-3027/07.10.2021 г., означава несъгласие с взетото решение, да бъде отчитано като глас „за“ същото решение. При това положение съдът счита, че помощният орган не е взел позитивно решение, с което се приема проекта за ПУП – ИПУР и ПР, което решение съставлява условие по чл.129, ал.1 от ЗУТ за одобряването му от страна на общинския съвет. За пълнота следва да се отбележи, че посоченото процесуално нарушение е било изтъкнато от общинския съветник Е. Н., която при обсъжданията на съответната т.39 от дневния ред в заседанието на общинския съвет е заявила следното: „Днес ни се предлага едно решение, което забележете, в Съвета по устройство на територията според мен е отхвърлено, защото от 28 члена има 14 подписа, но срещу единия пише „особено мнение“. Просто и архитектите и инженерите са се противопоставили на това“. Изтъкнатото нарушение не е подлагано на по-нататъшно обсъждане в съвета. В случая разгледаният проект, по който жалбоподателят, на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ, е депозирал възражение с вх.№ 30-2021-8/16.12.2021 г., нито е приет от ОЕСУТ както предвижда чл.128, ал.8 от ЗУТ, нито е върнат за цялостно или частично преработване, съгласно чл.128, ал.11 от ЗУТ. Предвид липсата на изискуемото мнозинство от поне 15 членове от общия брой на членовете на ОЕСУТ от неговия основен състав, които да са гласували „за“ проекта за ПУП – ИПУР и ПР, е налице хипотезата на липса на взето решение, което, както се каза, е важен елемент от фактическия състав на процедурата по одобряването на ПУП. Според чл.59, ал.1 вр. ал.2, т.4 от АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение като когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Съдът намира, че нарушението на чл.59, ал.2, т.4 от АПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а не нарушение на изискването за форма на акта в тесния смисъл на думата. В решението, като негово правно основание, в частта по отношение на ИПУР, са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 2 предл. първо във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, които предвиждат, че влезлите в сила общи устройствени планове, а по препращане в ал.2 и влезлите в сила подробни устройствени планове, могат да се изменят, когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти. Съдът намира неоснователни доводите на жалбоподателя, според които не са изложени мотиви, обосноваващи нововъзникналата общинска нужда от изменение на уличната регулация в зоната на процесното кръстовище. Според задължителните разяснения по т.3 от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК е допустимо мотивите към акта да се съдържат като такива в конкретния случай се съдържат в предложението на кмета на общината, докладвано от зам.-кмета на Община Русе на проведеното на 16.06.2022 г. заседание на съвета. В предложението на кмета действително се сочи, че обществената (общинската) нужда от реконструкцията (уширението) на [улица]не е отпаднала, поради което очевидно такава нужда е имало и по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 862/19.09.1973 г. на председателя на ИК на ГНС – Русе, с която е предвидено уширението на [улица]в южна посока с 11 метра. Това обаче не означава, че предложението на кмета, а оттам – и решението на общинския съвет, което препраща към него, не е мотивирано с обстоятелства, които обективно да са нови и които именно да обосновават новите общински нужди. В тази връзка съдът намира, че в предложението са изложени подробни и конкретни съображения, с които е обоснована тази нужда и които съображения са израз именно на актуални градоустройствени проблеми, между които необходимостта от преразпределение на транспортните потоци в града и преодоляване на транспортните „тапи“ чрез разтоварването на движението по [улица]и извеждането от централната част на града на транзитния товарен трафик. Съдът намира, че тези изложени в предложението съображения, към които се препраща и в мотивите на оспореното решение, правят нуждите на Община Русе „нови“ по смисъла на чл.134, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗУТ. За обосноваването на новите общински нужди обаче подобно тяхно посочване няма да е достатъчно. В тази връзка е необходим акт на компетентния орган – в случая решение на общинския съвет за приемане на програма по чл.8, ал.9 от ЗОС за определяне на обектите – публична общинска собственост. Според чл.8, ал.9, т.4, т.5 и т.6 от ЗОС, в относимата част на разпоредбата, общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за действие за общинските концесии и съдържа: описание на имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване; обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти; обектите по т. 5 от първостепенно значение. Касае се до обект, който е от първостепенно значение, и за който е необходимо отчуждаването на частен имот, поради което той трябва да е включен в годишната програма по чл.8, ал.9 от ЗОС за съответната година, през която е прието оспореното решение – за 2022 г., респ. в актуализираната програма за същата година, като за това бъдат изложени мотиви в оспореното решение. Самото включване на обекта, респ. на имота на жалбоподателя, част от който ще следва да бъде отчужден, в годишната програма по чл.8, ал.9 от ЗОС съставлява ясно доказателство за възникналата общинска нужда по смисъла на чл.134, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗУТ и обосновава същата. Такива обстоятелства обаче не са посочени нито в протокола, с който е прието оспореното решение на общинския съвет, нито в предложението на кмета или в други документи, налични по административната преписка. Съдът извърши служебна справка в годишната програма за 2022 г. и нейната актуализация, както и в тази за следващите години – за 2023 г. и 2024 г. и техните актуализации, достъпни на интернет страницата на Община Русе, при което не констатира общината да е планирала отчуждаването на частта на имота, засегната от предвижданията на оспорения план, нито през 2022 г., нито през следващите две години. Оспореният административен акт противоречи на материалния закон и не съответства на неговата цел. Още в началото следва да се посочи, че с оспореното решение незаконосъобразно е одобрен, при условията на чл.17, ал.1 от ЗУТ, план за регулация на [УПИ] в кв. 3008, Източна промишлена зона по плана на [населено място], Община Русе. Както обосновано поддържа жалбоподателят, планът по чл.17, ал.1 от ЗУТ има за предмет урегулирането на неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. Посоченото възражение не е било разгледано в рамките на производството, приключило с решение № 1/09.02.2021 г., постановено по приложеното адм.д. № 296/2020 г. по описа на А. съд – Русе, оставено в сила с решение № 10725/21.10.2022 г., постановено по адм.д. 3 4518/2021 г. по описа на ВАС, Второ отделение, поради което формираната сила на пресъдено нещо на този съдебен акт не преклудира същото. В мотивите на това решение е записано следното: „По отношение на наведените доводи, че за имота на дружеството има приложена регулация и същият не подлежи на първично регулиране по чл.17, ал.1 от ЗУТ, както и че производството е започнало без направено искане от собственика на имота, съдът намира, че тези доводи са относими при реализиране на защитата на жалбоподателя като заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ, при евентуалното оспорване на впоследствие издаден акт за одобряване на ПУП – план за регулация на имота“. От заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза по втори въпрос се установява, че с предходен план, преди изменението на уличната регулация със заповед № 862/19.09.2023 г. на председателя на ИК на ГНС – Русе, собственият на жалбоподателя имот е бил урегулиран с отреждане „Автоимпекс“, записано с червен цвят (на л.99 от приложеното адм.д. № 296/2020 г. по описа на А. съд – Русе). Данни за наличието на предходен план по отношение на този имот има и в заповед № 309/24.04.1973 г. на председателя на ОНС – Русе, в която, като основание за предаване на 9500 [жк], от ДТП „Автоимпекс“ – клон [населено място] на ДСО „Мототехника и автосервиз“ – Складова база [населено място], при което за ДТП „Автоимпекс“ – клон [населено място] остават 1180 кв.м., е посочена и „заповед № 647/26.03.1973 г. на ГНС – Русе – за отреждане“. Данни за налична предходна регулация има и в записването на стр.2 от акт за държавна собственост № 4267/3735 от 24.12.1971 г. за посочения държавен имот, където се чете част от текста: „…регулация, относно разширението на терена на „Мототехника“ в източна посока с 3 дка от терена на ДТП „Автоимпекс“, доборена със заповед № 325/25.09.1972 г. на председателя на ГНС – Русе. При тези условия терена на ДТП „Автоимпекс“ е намален с 3 000 кв.м. и в момента „Автоимпекс“ има 10 680 кв.м. с оценка 32 040 лв.“ като забележката е с дата 02.10.1972 г. В графичната част на плана от 1973 г. липсва зачеркване на отреждането чрез посочване на държавното предприятие, на което имотът е предаден за стопанисване – на ДТП „Автоимпекс“, поради което, според устните пояснения на вещите лица арх.Стаматова и инж. Андреев в съдебно заседание от 12.09.2023 г., липсата на зачеркване означава, че незасегнатата от уличната регулация част на имота принципно остава със същото отреждане, макар вещите лица да твърдят, че наименованието на предприятието е следвало да бъде зачеркнато като по този начин отпадне досегашното отреждане и с обратен цвят бъде изписано новото отреждане на незасегнатата част, което обаче не било сторено. Изложените обстоятелства водят на извод, че за имота, собственост на жалбоподателя, е бил налице регулационен план, който, по силата на § 6, ал.1 от ПР на ЗУТ, е запазил действието си. Разпоредбата на чл.15, ал.1, изр. първо от ЗУТ предвижда, че с подробен устройствен план по чл. 16 или по чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план. Самата норма на чл.17, ал.1 от ЗУТ гласи, че извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. От своя страна разпоредбата на чл.15, ал.1, изр.второ от ЗУТ изрично указва, че урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи. Нарушението на тази забрана води до одобряване на план за регулация на [УПИ] в кв. 3008, Източна промишлена зона по плана на [населено място], Община Русе в нарушение на закона, което съставлява самостоятелно основание за отмяната на решението на общинския съвет в тази му част. Оспореното решение, в неговата цялост, противоречи и на изискването по чл.108, ал.5 от ЗУТ предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на [жк], както и на принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК и търсене на справедлив баланс между правото на частна собственост, която чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България обявява за неприкосновена, и обществения интерес от задоволяване на транспортните потребности на общността по един рационален начин при минимизиране на вредите за околната среда. В началото следва да се отговори на възражението на ответниците, според която изборът между едно или друго градоустройствено решение се прави по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Разпоредбата на чл.213 от ЗУТ предвижда, че съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по АПК. Текстът на чл.145, ал.1 от АПК също пояснява, че административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Нормата на чл.169, ал.1 от АПК гласи, че при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Според легалната дефиниция по § 1, т.3 от ДР на АПК „нецелесъобразен" е административен акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност. В практиката на ВАС (вж. решение № 13250 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2015 г., II о., решение № 12108 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2021 г., II о. и мн. др.) се провежда разграничение между правото на органа да преценява, с оглед на конкретните характеристики на терена и съществуващата подземна и надземна инфраструктура, трасето и засегнатите от разработката имоти, която преценка е по целесъобразност, и задължението на съда да преценява законосъобразността на съответната разработка съобразно спазване на законовите изисквания при изпълнението й. Взетите в условията на оперативна самостоятелност (по целесъобразност) решения от административния орган не предполагат неговата пълна и неограничена дискреция при избора на едно или друго градоустройствено решение. Компетентността на административния орган да одобри ПУП или неговото изменение подлежи на съдебен контрол на общо основание в контекста на спазването на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, чийто конкретен израз в областта на устройственото планиране е икономичната осъществимост на предвижданията на плана и целесъобразното устройство на УПИ и на кварталите - чл.108, ал.5 от ЗУТ. Поради това следва да се приеме, че проверката дали са удовлетворени условията на чл.108, ал.5 от ЗУТ всъщност е проверка дали одобряващият ПУП акт съответства на целта на закона – чл.146, т.5 от АПК, като основание за неговата законосъобразност, т.е. касае се за проверка за законосъобразност, в съответствие с чл.213 от ЗУТ, а не за целесъобразност на одобряващия акт. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и чл.108, ал.5 от ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки, органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си (така решение № 13520 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2013 г., II о.). Това следва и от задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., в което се приема, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт. Следователно самото необсъждане в мотивите на акта или в други документи, към които той препраща и които допълват неговите мотиви, защо е избран конкретен вариант измежду няколкото законосъобразни градоустройствени решения, съставлява съществено процесуално нарушение. Сам по себе си, превесът на обществения над частния интерес не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт – чл.6, ал.2 от АПК (вж. решение № 10996 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2020 г., II о.). В решение № 2710 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2022 г., II о. се приема, че непропорционално и засягащо правата и интересите на частноправните субекти в степен, по – голяма от необходимата за постигане целите на закона, е одобряването на ПУП, който засяга собствения им имот при наличие и на други градоустройствени решения, при които не се засягат имоти, собственост на частноправни субекти, и при възможност изграждането на предвиденото ОДЗ да е изцяло в имоти общинска собственост. Наличието обаче и на други варианти за проектиране на улицата, с по-малко засягане на един частен имот, но със засягане и на други частни имоти, вече е въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол и не би довела до незаконосъобразност на ИПУР (в този смисъл вж. решение № 3044 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2013 г., II о.). Настоящият случай обаче не е като последно посочения. Жалбоподателят е представил идейно геометрично решение на кръстовището на [улица]и [улица]с кръгово кръстовище, при който вариант е запазен напречният профил на [улица]в съответствие с одобрения с оспореното решение проект, а именно едно платно с по две ленти за движение с ширина 14 м., от юг (към имота на жалбоподателя) – зелена ивица с ширина 1 м., велоалея с ширина 2, 50 м., тротоар с ширина 2 м. и зелена ивица с ширина 1 м. от края на тротоара до оградата на имота, общо за напречния профил 23, 50 кв.м. Това безспорно е необходимо с оглед съобразяване, на основание чл.103, ал.4 от ЗУТ, с устройствения план от по-горна степен – с влезлия в сила ОУП на Община Русе, който предвижда, че [улица] ленти за движение във всяка посока, както и с габаритите на улицата по вече изпълнените предходни етапи. При така предложения вариант осовата линия на [улица], в частта преди процесното кръстовище, се премества на север, при което засегнатата от регулацията част от имота на жалбоподателя е много по-малка – от общо 1290 кв.м. остатъкът е с площ от около 820 кв.м, съгласно придружаващата предложението на жалбоподателя обяснителна записка. Така засегнатата според този вариант (кръгово кръстовище и преместване на осовата линия на север) част от имота би била с площ от 470 кв.м., което е значително по-малко от площта, засегната с одобрения ИПУР и евентуално подлежаща на бъдещо отчуждаване, от 739 кв.м. според предложението на кмета на общината и изготвената скица-проект на СГКК – Русе. При прилагането на предложения от жалбоподателя вариант би се стигнало до търсеното разширение на [улица]за сметка на площта на фактически съществуващото уширение на улицата, южно от [ПИ], което, според заключението на вещото лице инж.Пеева по допълнителната съдебно-техническа експертиза, е част от [ПИ], т.е. от самата [улица], същата публична общинска собственост. В устните си пояснения от последното съдебно заседание вещото лице е посочило, че между червената регулационна линия и бордюрната линия на [улица]в процесния участък, южно от [ПИ], е заключена ивица, за която не е указано какви елементи на пътя са разположени там (тротоар, паркинг, зелена площ или друго). Не е категорично изяснен въпросът дали с предложения от жалбоподателя вариант се засяга [ПИ], който обаче е частна общинска собственост. Както беше посочено по – горе, изискването е общинските нужди, за които ще бъде принудително отчужден частният имот или част от него, да не могат да бъдат задоволени по друг начин. Наличието на свободен общински имот – частна общинска собственост, в който да бъде разположено планираното разширение на [улица]в процесния участък, води до извод за наличието на друг начин за задоволяване на общинските нужди. Ако бъде установено, че предложеният от жалбоподателя вариант води до засягане на [ПИ], то органът е следвало да изложи изрични съображения защо приема, че това засягане се явява неудачно (напр. поради ползването му по друго трайно предназначение – като „Брикетна фабрика – Русе“, поради необходимостта да бъдат извършвани допълнителни значителни разходи и т.н.) и следва вместо това да се предпочете засягането в по-голяма степен на имота на жалбоподателя. От заключението по допълнителната експертиза на вещото лице инж.Пеева се установява също, че представеното решение с кръгово кръстовище на [улица]и [улица]отговаря на нормативните изисквания на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г., както и на всички изисквания за неговите елементи – ширини, радиуси и т.н. съгласно Приложение № 25 към чл.105 от същата наредба. Вещото лице е посочило изрично, че с предложението на жалбоподателя е спазено изискването за плавно изменение на оста на [улица]в северна посока, което изискване безспорно е от съществено значение за безопасността на движението и рационалното му провеждане по улицата. Самото кръгово кръстовище по дефиниция е регулирано с правилото за предимството на движещите се в кръга – чл.92, ал.1, т.4 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г., поради което, както сочи и вещото лице, осигурява много по-добра пропускателна способност по отношение на трафика, тъй като се прилага едно непрекъснато движение на потоците от ППС, което води и до намаляване на вредните емисии поради липсата на необходимост от тръгване и потегляне на МПС, както би било при едно стандартно кръстовище, регулирано със светлинни сигнали. Освен това кръговото кръстовище би се намирало в синхрон с цялостната концепция за провеждане на автомобилния трафик, тъй като такова има и на [улица]. Съдът намира за нужно да отбележи, че такова кръгово кръстовище има и в другия край на [улица]на кръстовището с [улица], чрез която улица тя отново се свързва с [улица]. Що се отнася до момента, в който следва да бъде извършен избор на подходящ тип кръстовище следва да се има предвид разпоредбата на чл.91, ал.1, изр.второ от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г., която гласи, че проектирането, техническото оразмеряване и пространственото оформление се изпълняват след определяне на вида на кръстовището, т.е. определянето на вида на кръстовището предшества инвестиционното проектиране и следва да бъде отнесено към етапа на одобряване на ПУП. Вярно е, че изборът на подходящо улично кръстовище се извършва по целесъобразност, при съблюдаване на императивните изисквания на чл.91, ал.2, в съответствие с критериите по чл.91, ал.1, изр. първо и чл.92, ал.2 от същата наредба и в съответствие с Приложение № 20. Всеки от различните варианти, които следва да бъдат обсъдени от органа, обаче трябва да отговаря на всички изисквания за законосъобразност и по-конкретно за съответствие с целта на закона – чл.1, ал.1, изр.второ от ЗУТ и чл.108, ал.5 от ЗУТ, при намиране на справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и обществения интерес, за което по-горе бяха изложени съображения, като се отчита безопасността на движението по пътищата и особено тази на уязвимите участници в него - велосипедистите и пешеходците. На следващо място, административният орган не е изложил и съображения защо е счел, че следва да бъде отчуждена само част от имота, а не целия имот, която преценка също подлежи на съдебен контрол по законосъобразност. В тази връзка неотносимо е соченото в писмените бележки на процесуалния представител на ответниците обстоятелство, че остатъкът от имота, незасегнат от регулацията, който според скицата – проект на СГКК – Русе е с площ от 553 кв.м., отговаря на изискването на чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ, поради което не съществува пречка за отчуждаване само на част от него. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗУТ урежда изискванията към минималната площ и лицето на УПИ за ниско жилищно застрояване. Имотът на жалбоподателя се намира в зона Смф, с промишлено предназначение, поради което тази разпоредба е неприложима. Нормата на чл.206, ал.2 от ЗУТ предвижда, че части от поземлени имоти се отчуждават само когато от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в съответствие с изискванията на чл. 19, т.е. препращането е към цялата разпоредба. Текстът на чл.19, ал.6 от ЗУТ гласи, че при урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване техните размери се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи. В сходен смисъл е и разпоредбата на чл.21, ал.3 от ЗОС, която гласи, че части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. Ако обаче вследствие на отчуждаването останалата част е негодна за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност, то на отчуждаване подлежи целият имот – арг. от чл.21, ал.2 от ЗОС. При извършването на тази преценка следва да се има предвид, че според чл.53, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. размерът на необходимите площи за изграждане на пътища се определя, като към площта, необходима за разполагане на земното платно на пътя, се добави площта на ограничителните ивици от двете му страни със следните широчини, която за местни пътища от IV клас, каквато е [улица], е един метър. По делото не е изяснено дали този един метър съставлява т.нар. „остатък“ или допълнителна „зелена ивица“, разположена след края на тротоара до регулационната линия, за който пояснения дава в.л.Пеева, което следва да бъде проверено от органа и ако е така, то този „остатък“ би бил задължителен, а не незадължителен, както сочи вещото лице. На следващо място, както приема и вещото лице арх.Лалев в заключението си, за улици от IV клас, каквато е и [улица]и арг. от чл.26, ал.1 от ЗУТ, не се изисква отстояние на външната линия на застрояване от уличната регулационна линия, т.е. ограничителната линия на застрояване може да бъде разположена по контура на улиците. Съдът намира нужно да отбележи, че това не е вярно за областта на самото кръстовище на [улица]и [улица], тъй като имотът на жалбоподателя се явява ъглов, поради което и съгласно чл.27, ал.2 от ЗУТ, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, както е в случая, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 м. Посочените обстоятелства налагат сериозни ограничения пред възможността за целесъобразното застрояване на процесния имот, поради което съдът намира обосновано заключението на вещото лице арх.Лалев. Според същия, след установяване на ограничителната линия на застрояване по външната регулационна линия към двете улици (при съобразяване и на посочената от съда необходимост за отдръпване на линията на застрояване с поне 2 м. в областта на пресечната точка на уличните регулационни линии на УПИ), и при спазване на общото изискване за отстояние от 3 м. от неговите вътрешни регулационни линии, се получава потенциално застроително петно с площ от 352, 6 [жк], 36 м. максимална дълбочина, в което не може да бъде осъществено целесъобразно и икономически ефективно застрояване съгласно изискванията на чл.108, ал.5 от ЗУТ. В устните си пояснения вещото лице подчертава, че площта на подобно застроително петно е теоретичен максимум, който не може да бъде постигнат, тъй като следва да бъдат съобразени и съответните показатели за зоната, в която се намира имотът. Според заключението на вещите лица по тройната експертиза, тази зона има следните показатели: плътност на застрояване – макс. 80 %, Кинт – макс. 3, 5, озеленяване – мин. 20 %. Вещото лице е категорично, че при отчуждаване на частта от имота, предвидена по оспорените ИПУР и ПР, остатъкът от него вече няма да може да бъде ползван по досегашното си предназначение като автосервиз и пункт за годишни технически прегледи, защото то изисква наличието на незастроени използваеми площи за паркиране на автомобили, оперативни площадки и подходи, каквито няма да има. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на Общински съвет – Русе се явява незаконосъобразен административен акт – издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на закона и в несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на спора от съда по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Общински съвет – Русе със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени процесуалните нарушения при приемане на проекта за ПУП – ИПУР и ПР от ОЕСУТ, следва да бъде изяснено дали за имота на жалбоподателя е наличен предходен план, което, по арг. от чл.15, ал.1, изр.второ от ЗУТ, изключва одобряването на такъв по чл.17, ал.1 от същия закон, а налага процедирането на изменение на ПР. Следва да бъде извършена подробна и мотивирана преценка, като мотивите за това бъдат обективирани писмено, съществуват ли други начини за задоволяване на общинската нужда от разширение на [улица]в процесния участък – напр. за сметка на разполагане на разширението в имот публична или частна общинска собственост. При отрицателен отговор на този въпрос следва да се обоснове отчуждаването само на част от имота на жалбоподателя като се вземат предвид гореизложените обстоятелства относно възможността остатъкът да бъде целесъобразно и икономично застрояван и ползван по досегашното му предназначение, без обаче Община Русе да има задължението (и правото) да процедира план за застрояване по отношение на чуждия имот, с който да доказва съществуващата възможност за застрояването му. Ако органът стигне до извод за необходимост от отчуждаване, той следва да включи имота в годишната програма на Община Русе като измежду различните възможни законосъобразни градоустройствени варианти избере този, който засяга в най-малка степен правата и интересите на жалбоподателя и в същото време отговаря най-пълно на изискванията на чл.108, ал.5 от ЗУТ. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 3750 лева, от които 50 лева – държавна такса, 2200 лева – заплатени депозити за възнаграждения на вещите лица и 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът не намира основания за намаляване на разноските за заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по съображения, които могат да бъдат извлечени от решението от 25 януари 2024 г. на Съда на ЕС по дело C-438/22. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чийто състав се намира ответният колективен орган, а именно в тежест на Община Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА. Настоящото решение, на основание чл.215, ал.7, т.1 от ЗУТ, е окончателно и не подлежи на обжалване. Посочената разпоредба гласи, че окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове. Както беше посочено по-горе, одобрения ПУП – ИПУР и ПР касае именно общински обект от първостепенно значение (общински път) по смисъла на § 5, т.73 от ДР на ЗУТ, поради което и на основание чл.172, ал.1, т.8 от АПК в настоящото решение следва да се укаже, че то не подлежи на обжалване. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът