Решение № 166 от 17.5.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 498/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от „Карима“ ЕООД, ЕИК 124618276, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Одрин“ № 4, представлявано от Р. Т. срещу решение № 62/30.06.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 11/2022г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу „Г. 2003“ ЕООД, ЕИК 124612398, гр.Добрич, ул.“Цар Петър“ № 24, вх.А, ет.1, ап.6, представлявано от Г. Г. за заплащане на сумата от 44 000 лв. -обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за покупко-продажба на царевица от 31.03.2021г., с правно основание чл.92 ал.1, изречение последно от ЗЗД във вр.с чл.323 от ТЗ и за заплащане на сумата от 3 055, 50 лв. сторени по делото разноски от ищеца. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита за безспорно установено от фактическа страна, че договорът за продажба на царевицата е развален по вина на продавача, след като той доброволно е заплатил неустойка в размер на 30 % от договорената цена. Безспорно е още, че след прекратяване на договора след 31.10.21г. купувачът е закупил абсолютно същата стока – царевица реколта 2021г. от други фирми на по-високи цени, като с това е осъществен съставът на чл.323 ТЗ – закупуване на заместваща стока на по- висока цена. Без значение е дали тази стока е продадена на трети лица и на каква цена. Закупуването на заместващата по договора насрещна престация е доказано и от заключението на в.лице по приетата пред първата инстанция ССчЕ, съгласно което към всяка представена фактура са приложени първични счетоводни документи – договори, декларация за съответствие, протокол за приемане-предаване на стоката, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки. По всяка от фактурите има извършени плащания към съответния доставчик по банков път. В периода след 31.10.2021г. всички количества царевица реколта 2021г. са закупувани на по- високи цени от договорените с ответника. Представени са и доказателства, че закупената от „Г. 2003“ ЕООД стока е била предназначена за изпълнение на задълженията на ищеца по договори с други контрагенти. Така договорът с „Кофко Интернешънъл България“ ЕООД е изпълняван след 31.10.21г., когато ищецът е следвало да е получил закупената царевица от ответника. В.лице е изследвало и други договори за доставена от ищеца в същия период царевица. Представените фактури са с дати, предшестващи доставките, тъй като цената на царевицата реколта 2021г. се е покачвала буквално с всеки изминал ден и „Карима“ ЕООД е предплащала отнапред стоката, за да си гарантира запазването на цената на договорените количества. От друга страна видно от становището и обясненията на ответника той е продал договорените с ищеца количества на трети лица и то в срока, в който е следвало да изпълни задълженията си към „Карима“ ЕООД. Възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави намира за неоснователно, тъй като в случая тя не нарушава принципа за равнопоставеност и отговаря на основните си функции да обезпечи кредитора и да санкционира длъжника, като замества обезщетението за забава, което е в размер на законната лихва. Тъй като сделката е търговска и страните по нея са търговци възражение за прекомерност на неустойката не може да бъде разглеждано. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл.92 ал.1 пр.последно ЗЗД. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за покупко-продажба на царевица от 31.03.2021г., по силата на който ответникът, в качеството му на продавач, се задължил да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, собствеността върху 1 000 метрични тона царевица, реколта 2021г. при цена 320 лв.за тон и срок на доставката в периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. Плащането трябвало да се извърши в двудневен срок преди доставката. Всяка от страните си запазила правото да развали изцяло или частично договора, ако насрещната страна виновно не изпълни свое задължение по него в петдневен срок от писмената покана. При разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията по т.1.1и/или т.1.2.всяка от страните имала право на неустойка в размер на 30 % от стойността на издадената фактура. Съгласно т.7.4 неустойката не изключила правото на всяка от страните да претендира обезщетение за всички претъпени вреди и пропуснати ползи, представляващи пряка и/или косвена последица от неизпълнението на задълженията и/или забавата на продавача. Безспорно установено е още, че на 30.09.2021г. продавачът уведомил по ел.поща купувача, че няма да изпълни своите задължения по договора и е съгласен да заплати уговорената неустойка от 30% от договорената цена или сумата от 96 000 лв. Ищецът поканил ответника да изпълни задълженията си за доставка на стоката, но тъй като изпълнение не последвало, посочил банкова сметка, по която да му бъде преведена неустойката. В уведомително писмо от 11.10.2021г. ответникът поискал да му бъде издаден документ за плащане на неустойката, след което щял да счита договора за прекратен, както и всички свои задължения по него за изпълнени. На 13.10.2021г. ищецът издал фактура No 1000000448/13.10.2021г. за сумата от 96 000 лв., с вписано основание неустойка по договор за царевица от 31.03.2021г., като на 02.11.2021г. поканил ответника да заплати допълнително обезщетение поради закупена от него заместваща стока на по- висока цена, за да изпълни задълженията си за доставка по договори с трети лица, като посочил, че покупната цена на заместващата престация надвишава договорената между страните цена със 140 лв. на тон, поради което действително претърпените от него вреди надвишават получената неустойка със сумата от 44 000лв. Т.е. - към 30.09.2021г. ищецът е бил уведомен за предстоящото неизпълнение на сключения договор от страна на продавача, като на 13.10.2021г. е получил и уговорената между страните неустойка за неизпълнение. За периода между тези две дати ищецът е настоявал за реално изпълнение на договора и получаване на договореното количество царевица, за да може да изпълни своите задължения към контрагентите си за доставка на същото това количество стока. А че такива задължения той е имал доказва с представените по делото и изследвани от ССчЕ договори с доставчици и купувачи за периода 15.08.21г. – 23.11.21г. В качеството си на продавач „Карима“ ЕООД е сключила три договора с „Киргил България“ ЕООД, един договор с „Данигер 04“ ЕООД, седем договора с „Кофко Интернешънъл България“ ЕООД, седем договора с „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД и още два договора с „Кофко Интернешънъл България“ ЕООД от 08.11.21г. и от 24.11.21г. Всички фактури за продажба са осчетоводени, включени са в дневниците за продажба и справките- декларации по ЗДДС. След развалянето на договора с ответника на 13.10.21г., ищецът е закупил 1635 тона царевица реколта 2021г. от четирима доставчици – таблица 1 от заключението на ССчЕ, при единична цена за тон от 470лв до 490лв на обща стойност 788 500лв. Към всяка фактура в.лице е установило наличието на приложени първични счетоводни документи – договор, декларация за съответствие, протокол за приемане-предаване на стоката, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки. За всяка от фактурите е извършено плащане към съответния доставчик по банков път. Съпоставяйки всички събрани по делото доказателства – писмени такива, заключение на ССчЕ и обяснението на ищеца, ценено при условията на евентуалната негова заинтересованост от изхода на спора, съдът стига до извода, че тези допълнителни количества царевица от 1 635 тона, закупени на значително по –високата цена от договорената с ответника, и то за периода след разваляне на договора и окончателно отпадане на възможността за получаване на договореното количество стока, ищецът е придобил именно като заместваща неизпълнения договор престация по смисъла на чл.323 ТЗ. И двете страни по спора, като търговци осъществяващи дейността си в съответния бранш, са знаели, че цената на царевицата ще се покачва след м.март 21г., поради което достоверно се явява твърдението на ищеца, че е бил принуден да изкупи нужните му количества царевица на по-високата цена поради неизпълнение на задълженията на ответника да му ги достави на договорената през м.март 21г. по-ниска цена. Индиция, че основанието, или едно от основанията, за разваляне на договора от ответника е станалата му неизгодна към м.септември – октомври 21г. договорна изкупна цена съдът намира, освен в готовността да плати договорената неустойка за неизпълнение, и в отправеното до ищеца уведомление – л.8, че е имал достатъчно време да предоговори условията на договора с него, която възможност не би съществувала, ако той като продавач не разполагаше със стоката. По изложените съображения съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание: На 13.10.21г. договорът за покупко-продажба на царевица от 31.03.21г. е бил развален поради неизпълнение на задълженията на продавача да достави стоката в уговорения срок и при уговорената цена. Независимо от получаването на неустойката за неизпълнение, уговорена при разваляне на облигацията между страните, изправната страна има право да получи и претърпените от нея вреди поради неизпълнението, ако те надвишават по размер неустойката. В случая тези вреди се претендират като загуби, изразяващи се в разликата в цената между договорената с ответника – 320лв/тон и тази, на която е закупена заместваща договора престация, която ищецът оценява на 44 000лв. Този размер на вредите според ищеца следва да бъде определен за периода след падежа на задължението на продавача за доставка на стоката, тъй като до този момент облигационната връзка между съконтрагентите не е развалена и купувачът настоява за реално изпълнение. Съдът намира, че този размер на вредите следва да бъде изчислен за периода от 13.10.21г. до 31.10.21г., тъй като на 13.10.21г. за ищеца, получавайки неустойката от 96 000лв, в качеството му на купувач по процесния договор, вече не е имало съмнение, че договорът няма да бъде изпълнен реално. До 31.10.21г. той е следвало да разполага с нужните му количества царевица, за да може да изпълни своите задължения за доставката й към своите контрагенти. През този период, проявявайки грижата на добрия стопанин и целейки за ограничи до минимум вредите си, ищецът е следвало да закупи заместващата договора престация. За този период, видно от заключението на ССчЕ, „Карима“ ЕООД е закупила 1 693, 500 тона царевица при средна единична цена от 422, 28лв. Или вместо 1000тона по 320лв/тон ищецът е закупил 1000т. по 422лв/тон. Претърпяната от него вреда под формата на загуба в резултат от разликата в цените на царевицата възлиза на 102 000лв /422 000лв – 320 000лв/. След приспадане на получената неустойка от 96 000лв исковата претенция се явява основателна до сумата от 6 000лв. В този й размер същата следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Съдът дължи произнасяне и по всички възражения на ответника, релевирани в отговора на исковата молба, тъй като те се поддържат в отговора на въззивната жалба, а именно: 1.Договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради липса на предмет; 2.Договорът е сключен при неравностойни клаузи, съдържащи изцяло отговорности само за продавача; 3.Договорът е унищожаем на основание чл.33 ал.1 от ЗЗД /сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия/ във вр.с чл.27 пр.последно от ЗЗД; 4.Размерът на неустойката е в противоречие с добрите нрави; 5.Оспорва се клаузата, предоставяща безконтролно право на ищеца да търси освен неустойка, но и допълнителни обезщетения, без ограничение във времето, размера и други, основаващи се само на едноличния избор и воля на ищеца, с което ищецът се обогатява, а ответникът обеднява за негова сметка. Оспорва се и правото на лихва върху това обезщетение; 6.Проформа фактурата е неоснователно и незаконосъобразно издадена на ответника, което е в разрез с изискванията на счетоводното и данъчното законодателство; 7.Налице е забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД и последиците по чл.96 от ЗЗД с оглед факта, че ответникът своевременно е уведомил ищеца, че не е в състояние да изпълни още през м.август- септември, като в този момент ищецът е бил в състояние да закупи заместваща стока на цена по-ниска от тази, на която е закупил стоката-416 лв./тон; 8.Липсват доказателства, а и пряка причинно-следствена връзка, че закупените като количества и на тези цени вещи се явяват допълнителна вреда, за която отговаря ответника; 9.Не отговаря на обективната истина заявеното от ищеца в исковата молба и доказателствата към нея, с това, което е заявил същият ищец до ответника в приложеното с отговора на исковата молба уведомление от „Карима“ ЕООД до „Г. 2003“ ЕООД от 02.11.21г. Възражението по т.3 е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.297 от ТЗ търговска сделка, сключена между търговци не се унищожава поради крайна нужда или явно неизгодни условия. Такова е и възражението по т.2, тъй като сключването на договора дава сигурност на ответника, че продукцията, която ще произведе ще има сигурен купувач, а и цената на стоката, при която е сключен договора към момента на сключването му е близка до пазарната цена на този вид стока. Създадената между страните по спора облигация не предпоставя наличието на нарушаване на добрите нрави нито към момента на възникването й, нито към един последващ момент. Установи се по делото, че договорената цена на стоката е близка до пазарната към момента на подписване на договора. Но дори и тя да е по-ниска, принципът на справедливост и добросъвестност в търговските отношения не е нарушен, тъй като продавачът е търговец по занятие с такъв вид стока и би следвало, полагайки грижата на добър стопанин, да е запознат с пазарните цени. Освен това с подписването на договора, както бе казано вече, той си осигурява пазар на производството. Липсва и хипотеза на заобикаляне на закона. В същност ответникът не сочи в какво се изразява това заобикаляне на закона, поради което и възражението следва да се счита за ненаправено. Възражението за липса на предмет е изцяло неоснователно, тъй като предмет на договора е доставка на 1000 м. тона царевица, реколта 2021г. Възражението по т.4 е неотносимо към предмета на спора, а по същество и неоснователно предвид липсата на предпоставките на закона за уважаването му. Възражението по т.5 е неоснователно – правото на изправната по договора страна да иска обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на неизпълнението, над размера на получената неустойка, е регламентирано в законите – чл.92 ал.1 пр.последно ЗЗД и чл.323 ТЗ, поради което не е нужно да бъде възпроизвеждано в договора, за да породи действието си. Възражението по т.6 е неоснователно като недоказано. В заключението на ССчЕ подобни данни не се съдържат. Възраженията по т.т. 7, 8 и 9 са по съществото на спора и на тях съдът е дал отговор в мотивите си по същество. В горния смисъл съдът постановява съдебният си акт. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски както следва: Ищецът е направил разноски за двете инстанции в общ размер от 9 705лв / 4 735+ 4 970/. Съобразно уважената част на иска му се дължат 1 323, 40лв. Ответникът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на 6 200лв / 2 800+ 3 400/. Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат 5 354, 54лв. Или изчислени по компенсация на ответника се дължат 4 031, 15лв., или още – 976лв. Водим от горното, съдът