Решение № 16 от 17.3.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 41/2025 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3222/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, за отмяна на поС.овените по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определения № 1949/12.08.2024 г., № 1971/14.08.2024 г. и № 2869/14.08.2024 г., както и на определение № 416/12.08.2024 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинС.ционния съд. В искането се поддържа, че посочените съдебни актове са поС.овени при нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че при одобряване на споразумението съдът не е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. В подкрепа на това се изтъква, че за всяко от извършените престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК и по чл. 343б, ал. 3 НК е предвидено отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършването на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а когато не е негова собственост – присъждане на неговата равностойност. В тази връзка се сочи, че съдът е следвало да предложи на страните изменения в споразумението по реда на чл. 385, ал. 5 НПК, като в него бъде отразено, че обвиняемият следва да бъде осъден да заплати сумата от 6500 (шест хиляди и петстотин) лева за всяко от престъпленията, извършени при условията на реална съвкупност – по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК и по чл. 343б, ал. 3 НК, като при условията на чл. 23, ал. 3 НК към определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца бъде присъединена едната глоба в размер на 6500 лева, или при липса на съгласие на страните – споразумението да не бъде одобрено. Наред с това в искането се поддържа, че е допуснато неправилно приложение на материалния закон и чрез налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 343г НК на обвиняемия Е.-Г. С., въпреки че същият не е правоспособен водач на моторно превозно средство. Посочва се, че съгласно трайната съдебна практика това наказание може да бъде наложено само на лице, което притежава право да управлява моторно превозно средство или е било временно лишено от това право. Подчертава се също така, че съдът не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, тъй като вместо да предложи на страните съответните изменения в споразумението, го е одобрил въпреки противоречието му със закона, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. На тези основания се иска възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3222/2024 г. на Районен съд – Бургас, отмяна на посочените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинС.ционния съд. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3222/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, като счита същото за допустимо и основателно. Прокурорът посочва, че по делото са поС.овени общо четири съдебни акта на първоинС.ционния съд – едно определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и три определения, поС.овени по реда на чл. 306 НПК. Изтъква се, че с определенията по чл. 306 НПК съдът е наложил многократно и незаконосъобразно наказание „глоба“ в размер на 6500 лева, представляваща равностойността на използваното моторно превозно средство, с което са били превозвани мигранти, като по този начин е допуснал нарушение при прилагането на правилата за определяне на наказанието при съвкупност. Освен това се поддържа, че въпреки липсата на доказателства обвиняемият да е притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство към момента на извършване на деянията, на същия е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 343г НК за срок от 12 месеца. С оглед на изложеното прокурорът счита, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство, поради което предлага искането на главния прокурор да бъде уважено, поС.овените от Районен съд – Бургас определения да бъдат отменени, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Осъденият Е.-Г. С. – румънски гражданин, редовно призован на адреса му в Република Румъния, община Бакау, с. В. С. №*, чрез изпратена по пощата с обратна разписка призовка, на основание чл. 5, т. 1 от Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз от 29.05.2000 г., не се явява в съдебното заседание пред апелативния съд. Апелативен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за уС.овено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет са съдебни актове от кръга на визираните в чл. 424, ал. 1, вр. чл. 419 от НПК . Искането е направено в законоуС.овения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК . Разгледано по същество, искането на главния прокурор на РБ е частично основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения и претендирани правни последици. Съдебното производство по НОХД № 3222/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по внесено от Районна прокуратура – Бургас споразумение за решаване на делото в досъдебното производство – по ДП № 7/2024 г. по описа на РУ – Камено, прокурорска преписка № 1144/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас. Споразумението е постигнато между прокурор при Районна прокуратура – Бургас и защитника на обвиняемия Е.-Г. С. (E.-G.l S.), роден на •••••••••• г. в Румъния, румънски гражданин, с адрес в Република Румъния, община Бакау, с. В. С. №*. С протоколно определение № 416/12.08.2024 г., поС.овено по НОХД № 3222/2024 г., Районен съд – Бургас е одобрил постигнатото между страните споразумение, съгласно което обвиняемият Е.-Г. С. се е признал за виновен в това, че на 01.05.2024 г. е извършил престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК, като е приел при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, без да бъде налагано предвиденото наред с него наказание „глоба“ на основание чл. 55, ал. 3 НК. Със същото споразумение обвиняемият се е признал за виновен и в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на същата дата – 01.05.2024 г., като е приел при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, също без налагане на предвиденото наред с него наказание „глоба“ на основание чл. 55, ал. 3 НК. Със споразумението, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на обвиняемия Е.-Г. С. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените за двете престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от така определеното общо наказание е приспаднато времето, през което обвиняемият е бил задържан или с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 01.05.2024 г. На основание чл. 23, ал. 2 НК към общото най-тежко наказание е присъединено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца. Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото и веществените доказателства. Определението за одобряване на споразумението не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила с поС.овяването му, като има последиците на влязла в сила присъда. В същото съдебно заседание, проведено на 12.08.2024 г., след одобряване на споразумението първоинС.ционният съд се е произнесъл по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение № 1949/12.08.2024 г., с което е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК и е осъдил обвиняемия Е.-Г. С. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 6500 лева, представляваща левовата равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК – лек автомобил марка „Skoda“, модел „Superb“, с рег. № *, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. След приключване на съдебното заседание, с разпореждане № 3027/12.08.2024 г. съдията-докладчик е насрочил открито съдебно заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за 14.08.2024 г. от 10:45 часа с призоваване на страните. На 14.08.2024 г. е проведено съдебно заседание с участието на страните по делото, в което след изслушване на С.овищата им съдът се е произнесъл с определение от същата дата, поС.овено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. С това определение съдът е приел, че след одобряване на споразумението е пропуснал да се произнесе относно отнемането на моторното превозно средство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 НК, поради което е осъдил обвиняемия Е.-Г. С. да заплати „глоба“ в размер на 6500 лева, представляваща пазарната стойност на използвания лек автомобил „Skoda Superb“ с рег. № *, собственост на румънския гражданин Iulian Ionut Trifu. Със същото определение, на основание чл. 23, ал. 3 НК, съдът е присъединил тази „глоба“ в размер на 6500 лева към общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено с определение № 416/12.08.2024 г. за одобряване на споразумението за решаване на НОХД № 3222/2024 г. на Районен съд – Бургас, а на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединил и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца. Със същото определение от 14.08.2024 г. съдът отново е осъдил Е.-Г. С., на основание чл. 343б, ал. 5 НК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 6500 лева, представляваща левовата равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК – лек автомобил марка „Skoda“, модел „Superb“, с рег. № *. С определението от 14.08.2024 г. съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от наложеното общо най-тежко наказание времето, през което Е.-Г. С. е бил задържан или с мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане под стража“, считано от 01.05.2024 г. Със същото определение съдът е поС.овил вещественото доказателство по делото: документ с надпис: „Anexa La certificatul de inmatriculare NR B002604942 BZ-25-YUL” и “Cartea de Identitale a vehiculului, 32-25-YUL”, на съхранение в деловодство на Районен съд - Бургас, да бъде изпратен на РУ – Камено за прилагане към лек автомобил марка „Skoda”, модел „Superb” с рег. № * и връщане на правоимащото лице румънския гражданин I. I. T., роден на *.*.*г. в гр. B. Така поС.овеното определение от 14.08.2024 г. първоначално е било регистрирано в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) като самостоятелно определение и след подписването му с квалифициран електронен подпис от съдията-докладчик по делото е получило № 1971/14.08.2024 г. Същото определение като съдържание след това е било инкорпорирано и в изготвения протокол от проведеното на 14.08.2024 г. съдебно заседание и след подписването на протокола с квалифициран електронен подпис от съдията-докладчик и съдебния секретар в ЕИСС е бил регистриран № 2869/14.08.2024 г. Следователно в случая не се касае по същество за поС.овени два отделни съдебни акта – определение № 1971/14.08.2024 г. и протоколно определение № 2869/14.08.2024 г., а за едно определение от 14.08.2024 г., поС.овено от съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, което е регистрирано по два различни начина в ЕИСС и двукратно подписано с квалифициран електронен подпис – веднъж като отделно определение и веднъж като част от протокола от съдебното заседание. ПоС.овените по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определения – № 1949/12.08.2024 г. и това от 14.08.2024 г. не са били обжалвани или протестирани, поради което са влезли в сила и подлежат на проверка единствено по реда на възобновяването на наказателните дела. От съществено значение за правилното решаване на настоящото дело е поС.овеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. на Конституционния съд по к. д. № 15/2024 г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 280, ал. 5 НК в цялост и на чл. 281, ал. 4 НК в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в левове, ако не е негова собственост“ (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. – ДВ, бр. 49 от 2025 г.). В мотивите към решението си Конституционният съд е приел, че в частите, предвиждащи налагане на „глоба“ в размер на пазарната стойност на превозното средство, когато то не е собственост на дееца, разпоредбите на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК са неясни до степен, която препятства тяхното прилагане, като в тези им части двете разпоредби въвеждат конструкции без аналог в действащото българско наказателно право. Посочено е, че предвиденото в тези разпоредби като "глоба" не отговаря на същността на наказанието "глоба", тъй като няма съдържанието, което наказанието "глоба" п о чл. 37, ал. 1, т. 4 НК има съгласно чл. 47 НК. Конституционният съд е подчертал, че наказанието „глоба“ е уредено в чл. 47 НК като наказание, което се определя по начин, позволяващ на съда да го индивидуализира по правилата за индивидуализация на наказанията съобразно особеностите на случая, обществената опасност на дееца и имущественото му състояние, като това наказание винаги се определя като парична сума, чийто размер варира във фиксирани от закона граници, за да се позволи индивидуализирането му според предписанията на чл. 47, ал. 1 НК и разпоредбите на глава V от общата част на Наказателния кодекс. За разлика от това, предвидените в чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК „глоби“ се определят единствено въз основа на пазарната стойност на превозното средство, без възможност за съдебна преценка относно тяхната пропорционалност и съответствие с обществената опасност на деянието и личността на дееца. Отбелязано е също така, че оспорените разпоредби фактически водят до възможност за налагане на две наказания от един и същи вид за едно и също престъпление – веднъж наказание „глоба“ по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК и втори път „глоба“, предвидена като алтернатива на отнемането на превозното средство, когато същото не е собственост на дееца. Поради това Конституционният съд е приел, че посочените разпоредби противоречат на чл. 5, ал. 3 от Конституцията, от който произтича принципът на законоуС.овеност на престъпленията и наказанията, съответстващ и на чл. 7 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно този принцип наказанията следва не само да бъдат предвидени в закона, но и да имат ясно определено съдържание и правна характеристика. Наред с това е прието, че оспорените разпоредби противоречат и на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, доколкото противоречат на принципа на правната сигурност като елемент на правовата държава. В разглеждания случай с определението от 14.08.2024 г., поС.овено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, първоинС.ционният съд е приложил разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК именно в частта, която впоследствие е обявена за противоконституционна, като е осъдил Е.-Г. С. да заплати „глоба“ в размер на 6500 лева, представляваща пазарната стойност на моторното превозно средство, използвано при извършване на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 НК. С оглед правните последици на Решение № 8 от 17.07.2025 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/2024 г., преценени в светлината на разясненията, дадени в т. 2 от Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по к.д. № 5/2019 г. относно действието на решенията на Конституционния съд, настоящият съдебен състав намира, че в частта относно приложението на чл. 281, ал. 4 НК поС.овеното на 14.08.2024 г. определение се явява поС.овено в противоречие с материалния закон, тъй като се основава на правна норма, която е обявена за противоконституционна и както такава не е приложимо право. Това обуславя наличие на основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в частта относно приложението на чл. 281, ал. 4 НК, доколкото допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено единствено по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове. На следващо място изложените в искането доводи за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, изразяващо се в неправилното приложение на разпоредбата на чл. 343г НК, чрез налагане на осъдения Е.-Г. С. на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца, се явяват основателни. Към момента на поС.овяване на определението от 12.08.2024 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 3222/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което на осъдения Е.-Г. С. е наложено на основание чл. 343г НК наказание лишаване от правоуправление на МПС, той не е притежавал качеството на правоспособен водач и не биха могли да му се отнемат права, които той не притежава. Според задължителното предписание на т. 6, б. „а“ от ППВС № 1/1983 г. по н.д. № 8/1982 г., наказанието лишаване от право да се управлява МПС може да се наложи само на правоспособен водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство. По делото е уС.овено, че при извършения оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от 01.05.2024 г., от осъдения Е.-Г. С. е иззет документ „Provisional driving license S. mr. E. G.l № GC56915731“ . Този документ не удостоверява придобита правоспособност за управление на моторно превозно средство, а представлява временно разрешение за обучение на кандидатите за водачи във Великобритания, които могат да управляват само във Великобритания автомобил, който е обозначен както учебен и само в присъствието и под наблюдението на инструктор. Предвид на това следва изводът, че към момента на извършване на деянието, както и към момента на поС.овяване на определението за одобряване на споразумението, осъденият Е.-Г. С. /E.-G.l S./ не е бил правоспособен водач на МПС. При това положение наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ се явява поС.овено в противоречие с материалния закон. Допуснатото от Районен съд – Бургас нарушение на закона не налага цялостната отмяна на определението за одобряване на споразумението за решаване на делото и връщането му на първоинС.ционния съд за ново разглеждане, а отмяната му само в частта досежно наложеното на осъдения наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и в частта относно присъединяването му, на основание чл. 23, ал. 2 НК, към наложеното общо най-тежко наказание. Наред с това отмяната е в полза на осъдения, поради което тя може да бъде сторена от апелативния съд, без да се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Що се отнася до поС.овеното по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение № 1949/12.08.2024 г., с което първоинС.ционният съд е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК и е осъдил обвиняемия Е.-Г. С. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 6500 лева, представляваща левовата равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК – лек автомобил марка „Skoda“, модел „Superb“, с рег. № *, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на този съдебен акт не са налице допуснати нарушения на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С цитираното по-горе Решение № 8 от 17.07.2025 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/2024 г. е прието, че разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК не противоречат на Конституцията, поради което искането за обявяването им за противоконституционни е отхвърлено. Наред с това районният съд е спазил и процесуалния ред, предвиден в чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като се е произнесъл относно присъждането на паричната равностойност на моторното превозно средство, когато същото не е собственост на дееца, с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, без да включва този въпрос в съдържанието на споразумението за решаване на делото. Отмяната на приложението на чл. 281, ал. 4 НК в определението от 14.08.2024 г., поС.овено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, обуславя отмяна на този съдебен акт и в частта, в която първоинС.ционният съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК, присъединявайки наложеното по чл. 281, ал. 4 НК наказание „глоба“ към определеното на осъдения общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Отмяната на определение № 416/12.08.2024 г. за одобряване на споразумението за решаване на делото в частта относно наложеното на осъдения, на основание чл. 343г НК, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, както и в частта относно присъединяването му, на основание чл. 23, ал. 2 НК, към наложеното общо най-тежко наказание, обуславя отмяна на определението от 14.08.2024 г. и в частта, в която районният съд е възпроизвел това присъединяване на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Лишено от правно основание е възпроизвеждането в определението от 14.08.2024 г. на вече поС.овеното с определение № 416/12.08.2024 г. за одобряване на споразумението по НОХД № 3222/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас произнасяне относно приложението на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, както и повторното произнасяне в същото определение относно приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, по което първоинС.ционният съд вече се е произнесъл с определение № 1949/12.08.2024 г. При тези обстоятелства апелативният съд приема, че определението от 14.08.2024 г., поС.овено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, следва да бъде отменено в посочените части, като същото следва да оС.е приложимо единствено в частта относно разпореждането с веществените доказателства. В обобщение на изложеното апелативният съд намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, като възобнови НОХД № 3222/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас; отмени поС.овеното по него определение № 416/12.08.2024 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, само в частта, с която на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на обвиняемия Е.-Г. С. е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца, както и в частта, с която на основание чл. 23, ал. 2 НК това наказание е присъединено към наложеното общо най-тежко наказание; измени поС.овеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение от 14.08.2024 г. (регистрирано по два различни начина в ЕИСС – веднъж като определение № 1971/14.08.2024 г. и веднъж като протоколно определение № 2869/14.08.2024 г.), като го отмени в частите относно приложението на чл. 281, ал. 4 НК, чл. 23, ал. 3 НК, чл. 23, ал. 2 НК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК и чл. 343б, ал. 5 НК. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, Апелативен съд – Бургас