Решение № 9224 от 18.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44014/2025 г.

Съдът е сезиран с предявени от „Перилис Трейдинг” ЕООД, ЕИК 103825820 срещу „Кошера” ООД, ЕИК 206685253 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 303а ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на сумата в размер на 1108,07 евро (2167,20 лв.) с ДДС, представляваща цената на доставени стоки по Фактури № № 84107, 84200, 84288, 84347, 84402, предмет на търговска продажба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.08.2025 г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 232,58 евро (454,88 лв.), представляваща обезщетение за забава върху всяка от главниците за периода от 18.01.2024 г. до 15.08.2025 г. Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения: Във връзка с изпълнение на неформален договор за търговска продажба на стоки, през м. 12.2023 – 1.2024 г., ищецът доставя на ответника, стоки, описани в приложените счетоводни документи по вид, количество, ед. цена и пр. Стоките били предадени на ответника, като собствеността била прехвърлена в деня на извършване на доставката, съгласно издадените фактури. Във връзка с изпълнение на основната си търговска дейност, „Перилис Трейдинг” ЕООД е продавало и доставяло на “Кошера” ООД стоки, за което са издадени 5 бр. фактури на обща стойност 2167,20 лв. с ДДС. Приложените 5 бр. фактури, били подписани от представител на ответника и са осчетоводени от същия. Плащането по приложените фактури от страна на „Кошера” ООД е следвало да се извърши с паричен превод по посочената сметка на „Перилис Трейдинг” ЕООД на датата на падежа, посочен във всяка фактура. До момента, дължимата сума, във връзка с извършената продажба, удостоверена с приложените 5 бр. фактури, не била заплатена. В срока чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не е изпратил процесуален представител в откритото съдебно заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства. С молба от 04.05.2026 г. ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание (л. 26 от делото). Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л. 22 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 26 от делото. Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. По отношение на разноските: При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцовата страна. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 351,09 евро (686,68 лева), от които 136,68 лв. за държавна такса и 550,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, СЪДЪТ