Решение № 289 от 8.10.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 818/2025 г.

частно наказателно дело № 20252100600818 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от А. Р. с ЕГН ••••••••••, подадена чрез защитника му адв. Мария Николова от Адвокатска колегия – гр. Бургас, против Определение № 128 от 13.06.2025 година, постановено по ЧНД № 20252180200112 (ЧНД № 112/2025 г.) по описа на Районен съд – Царево, II наказателен състав, с което съдът на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК, е присъдил в полза на държавата равностойността на използваното за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „••••“, с рег. № А•••••МА, а именно сумата от 11 500,00 лева (с равностойност 5 879,86 евро), и е постановил същата парична сума да бъде заплатена от А. Р. по сметка на Районен съд – Царево. С жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че всякакви мерки, които не съставляват наказание и засягат имуществената сфера на лицето, следва да отговарят на изискването за пропорционалност, а императивното отнемане на МПС или присъждане на неговата равностойност без възможност за съдебна преценка нарушава този принцип. Застъпва се, че изискването за заплащане на равностойността на автомобила, когато той не е собственост на дееца, превръща мярката по чл. 53 от НК в „конфискация“, която представлява отделен вид наказание по чл. 37, ал. 1, т. 3 вр. чл. 44, ал. 1 от НК и може да засяга единствено наличното имущество на виновния, но не и средства на престъплението, които не му принадлежат. Оспорва се изцяло приложимостта на чл. 53 от НК, като се излагат доводи, че нормата визира само имущество на дееца и допуска присъждане на равностойност единствено при разпореждане с него. Във връзка с това се прави искане от въззивната инстанция да отмени изцяло атакуваното определение. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Бургас. В съдебно заседание пред въззивния съд на 23.09.2026 г. е докладвано постъпило писмено становище от адв. Мария Николова – защитник на осъдения, с което се поддържат изцяло съображенията и исканията във въззивната частна жалба. Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага определението на Районен съд – Царево да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Застъпва, че съдът е постановил своя акт в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която норма понастоящем не противоречи нито на Конституцията на Република България, нито на правото на Европейския съюз. Осъденият А. Р. – редовно призован чрез защитника си, не се явява и не взема лично отношение по същество. Упълномощеният му защитник – адв. Мария Николова, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като ангажира становището си чрез депозираното писмено изложение. БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, писменото становище на защитата и изложеното от прокурора в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. чл. 343б, ал. 5 от НК, въз основа на Решение № 94 от 08.04.2025 г., постановено по ВЧНД № 1046/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е било отменено предходно първоинстанционно определение от 01.07.2024 г. по НОХД № 207/2024 г. по описа на Районен съд – Царево поради допуснато съществено процесуално нарушение (липса на мотиви) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От фактическа страна по делото е установено, че с одобрено от Районен съд – Царево и влязло в сила на 08.05.2024 г. споразумение за решаване на делото по НОХД № 207/2024 г. (образувано по БП № 56/2024 г. по описа на РУ – Царево, вх. № 6576/2024 г. по описа на РП – Бургас), е била ангажирана наказателната отговорност на А. Р. с ЕГН •••••••••• за извършено на 02.05.2024 г. умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „••••“, с рег. № А••••МА, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 1,34 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM 0782, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца на основание чл. 343г от НК. Установено е също така по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства – справка в ЦБ-КАТ и регистрационен талон част II № 006881•••• от 23.03.2015 г., че към датата на извършване на престъплението (02.05.2024 г.) послужилият за осъществяването му лек автомобил „Хонда ••••“ с рег. № А••••МА не е бил собственост на дееца А. Р., а е принадлежал на трето лице – юридическото лице „АЛРО ••••“ ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление с. В., общ. ••••. Видно от изготвената и приета в хода на наказателното производство съдебна оценителна експертиза от вещото лице Ирина Тодорова, пазарната стойност на процесното моторно превозно средство към датата на деянието възлиза на 11 500,00 лева (с равностойност 5 879,86 евро). При тези безспорни факти Районен съд – Царево е постановил атакуваното определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. чл. 343б, ал. 5 от НК, с което е присъдил в полза на държавата равностойността на автомобила в размер на 11 500,00 лева (5 879,86 евро), възлагайки заплащането на осъдения А. Р. по сметка на съда. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон. На първо място следва да се посочи, че съдебната практика в страната, включително Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице или е съсобствено. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, тя не съставлява задължително съдържание на споразумението по чл. 381, ал. 5 от НПК и правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с нарочно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. На следващо място, изцяло неоснователни са възраженията в жалбата, черпещи аргументи от висящността на конституционното производство. С постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и служебната намеса на съда е длъжна да се съобрази с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането . На следващо място – в произнасянето си по дело д е л о C‑655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. СЕС приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза. По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд – Царево правилно е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, съгласно която в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда неговата равностойност. Основното оплакване на защитата е, че цитираната норма противоречи на принципа на пропорционалност, закрепен в правото на Европейския съюз и Конституцията, тъй като води до прекомерна тежест и приравнява мярката на недопустима „конфискация“ спрямо имущество, което не принадлежи на дееца. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. Пропорционалността (забраната за прекомерност) е фундаментално изискване на принципа на правовата държава. Ограничаването на основни права е съразмерно средство, когато е въведено със закон, преследва конституционно легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, съизмерено със значимостта на защитавания интерес (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12/2021 г.). Правото на собственост, гарантирано от чл. 17 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е абсолютно и безусловно. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е предвидено в закон, необходимо е за постигане на легитимна цел и представлява пропорционално средство за защита на висши конституционни ценности (Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г.). В настоящия случай присъждането на паричната равностойност на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено с нормативен акт от ранга на закон (Наказателния кодекс) и преследва категорично легитимна цел с най-висок обществен приоритет – опазване на живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите и ограничаване на тежкия пътен травматизъм, породен от управление на превозни средства след употреба на алкохол. Тази конституционно защитена цел е с изключителна значимост, поради което присъждането на равностойността на превозното средство при липса на лична собственост на дееца не нарушава принципа на пропорционалност. Подобни мерки са широко познати и се прилагат в законодателствата на редица държави – членки на Европейския съюз (Италия, Австрия, Естония, Полша и др.). Освен това, чрез осъждането на дееца да заплати паричната равностойност на автомобила, когато същият принадлежи на трето лице, пряко се провежда и конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Както изрично посочи Конституционният съд в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г., отнемането на равностойността осигурява равнопоставеност, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние при идентични условия, биха били поставени в неравностойно положение и неоправдано привилегировани само въз основа на обстоятелството, че управляваното от тях превозно средство не е тяхна лична собственост. Неоснователно е и възражението, че присъждането на равностойността съставлява „конфискация“ по смисъла на чл. 44 от НК. Конфискацията е главно или допълнително наказание, засягащо общото имущество на осъдения, докато мярката по чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК е специална гражданскоправна санкция/принудителна мярка с възстановителен и превантивен характер, насочена строго към средството, с което е осъществено умишленото престъпление. Чл. 53, ал. 2 от НК изрично регламентира, че в случаите, предвидени в Особената част на кодекса, когато вещта не е собственост на виновния, се присъжда нейната равностойност. Въззивният съд не констатира противоречие на приложената норма и с чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Изискването тежестта на наказанията да не бъде несъразмерна спрямо престъплението е спазено, доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда пропорционална превантивна мярка по чл. 53 от НК, а размерът на присъдената равностойност е обективно детерминиран от действителната пазарна стойност на използваното превозно средство (11 500,00 лева / 5 879,86 евро), установена чрез експертно заключение. Поради изложените съображения и след цялостната служебна проверка по чл. 314 от НПК, въззивният съд намира, че първоинстанционният акт не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.