Решение № 3305 от 5.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6190/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците Е. Д. В., Е. И. И.а – А. (конституирани по чл. 227 ГПК на мястото на И. П. И.), В. П. А., Р. А. С., А. А. М., Л. А. М., В. К. М., М. С. Т., В. А. Т., Х. Л. Т., К. Л. К., С. Л. Т., твърдят, че са наследници на Т.С.В.. Поддържат, че наследодателят им е бил собственик на нови от 2, 3 дка в землището на с. Слатина, община „Трояно“, видно от нотариален акт № 13, том III, регистър 1658, дело 2936/1943 г., издаден от нотариус при Софийски областен съд. Тъй като имотът попада в урбанизирана територия, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от кмета на район „Слатина“ е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Със заповед № РД-09-396/11.12.2007 г. е отказано издаването им с мотив, че бившия имот № 327, к.л. № 414 от стар кадастрален план от 1943 г. на с. Слатина попада на територията на летище София и е застроен. Заповедта е обжалвана и с решение на АССГ е отменена. Въз основа на решението, от техническата служба на район Слатина е издадено удостоверение № 433 по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като с решение № 171/02.06.2014 г. на ОСЗ общ. Панчарево, влязло в сила на 20.06.2014 г., е признато правото на собственост на наследниците на Т.С.В. в Съществуващи стари реални граници на нива от 2, 189 дка, находяща се в землището на с. Слатина, м. „Трояно“, имот № 327, к.л. 414 от кадастралния план изработен 1943 г. В исковата молба се поддържа, че от съсобственика С. Л. Т. е подадено заявление до АГКК за нанасяне на имота в кадастъра, което е отказано със заповед от 22.02.2019 г. на началника на СГКК, във връзка с възражение от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото целият имот с идентификатор 68134.709.11 е бил актуван като публична държавна собственост и предоставен за управление на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Поддържа се, че не са налице пречки за възстановяване на собствеността, като в случая не е приложима разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, защото територията, на която попада процесния имот, а именно за „Карго терминал“ не е застроена и мероприятието не е реализирано. Ето защо, видно от уточнителна молба от 16.11.2020 г. и изменението по чл. 214 ГПК, видно от протоколно определение от 22.05.2023 г., на основание чл. 108 ЗС, ищците молят да бъдат признати за собственици на следния недвижим имот: част от имот с идентификатор 68134.709.11, възстановен с решение № 171 от 02.06.2014 г. на ОСЗ „Панчарево“, представляващ нива с площ от 2127 кв.м., находяща се в землището на Слатина, местност „Трояново“, бивш имот № 327, кадастрален лист 414 от кадастралния план изработен 1943 г., (представляваща обект с проектен идентификатор 68134.709.505, нанесен в скица – проект № 15-434642/28.06.2018 г. на СГКК) и да бъде осъден ответника да предаде владението на имота. Ответникът държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва предявения иск в депозирания отговор по чл. 131 ГПК. Сочи, че не е пасивно процесуално легитимиран, като иска следва да се заведе срещу Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията, което съгласно акт за публична държавна собственост № 09100/11-04-2016 г., владее поземления имот с идентификатор 68134.709.11, чрез Летище „София“. Поддържа, че от представения от ищците нотариален акт за обстоятелствена проверка не става ясна индивидуализацията на имота, защото не са посочени граници, т.е. не е ясно дали е идентичен с процесния. Счита, че постановеното решение № 171/20.06.2014 г. на ОСЗ - Панчарево не обвързва държавата, тъй като тя не е участвала в това производство. Поддържа, че е налице материална незаконосъобразност на решението, поради наличието на пречка за реституция - процесния имот е част от гражданско летище за обществено ползване и публична държавна собственост, като не подлежи реално на възстановяване с оглед ограниченията на чл. 7, ал. 4 от ЗДС. Този статут процесния имот е имал и към момента на влизане в сила на приложимите реституционни закони, поради което пречката за реално възстановяване на собствеността е съществувала и към този релевантен момент. (В този смисъл решение № 663 от 12.06.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г. на ВКС, IV ГО). Счита, че са налице и пречките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, който за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятия или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, което се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон. Сочи, че към 1991 г. е налице цялостно комплексно мероприятие „Летище“. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въз основа на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ГПК, настоящият състав намира, че ответникът е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, като неоснователно е възражението, че същият е недопустим, тъй като следва да бъде насочен срещу лицето, на което е предоставено управлението на недвижимия имот, доколкото право на ищеца е да прецени дали да заведе иска срещу държавата, която в случая се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, или процесуалния субституент. Видно от удостоверение за наследници от 20.05.2019 г., на СО, район „Слатина“ ищците са наследници по закон на общия наследодател (техен дядо) Т.С.В., починал на 18.03.1978 г. Представен е нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 13, том III, регистър 1658, дело № 2936/1943 г. на V нотариус при Софийския областен съд, с което е признато право на собственост въз основа на давностно владение в продължение на повече от 30 г. на Т.С.В., като в т. 2 е посочен и процесния имот (нива от 2, 3 дка) С решение от 22.07.2009 г., по адм. дело № 1583/2009 г. на АССГ, Второ Административно отделение, 31 състав, е отменена по жалба на В. П. заповед № РД -09 - 396 от 11.12.2007 г. на кмета на район Слатина за одобряване на решение по преписка № 94 В-601 от 12.11.2007 г. за бивш имот № 327, кад. лист 424 от стар кадастър на с. Слатина с площ по графични данни от 2 189 кв.м., попадащ в границите на урбанизирана територия, с която е обективиран отказ за възстановяване на свободната площ, и вместо това определя площта на целия имот като свободна, с изключение на 62 кв.м. – заета от мероприятие (асфалтова алея). На решението е отбелязано, че е влязло в сила на 10.09.2009 г. Видно от решение № 171 от 02.06.2014 г. на Общинска служа по земеделие община Панчарево, за възстановяване в реални граници на имот наследниците на Т.С.В., се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2, 127 дка, кад. лист 414 по кадастралния план от 1943 г., по граници съгласно удостоверение изх. № 433 по чл. 13, ал. 34 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Представен е проект за изменение на кадастралния план от 2015 г. Видно от заповед № 18- 1971- 22.02.2019 г. на Началника на СГКК - София, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по скица-проект № 15-434642/28.06.2018г. на СГКК. Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, предмет на спора е поземлен имот с проектен идентификатор 68134.709.505 по КККР на гр. София. Този имот попада върху имот пл. № 456 по кадастрален план, поддържан до приемане на кадастрална карта, съответно УПИ IX - за карго терминал и обслужване, кв. 2 по действащия регулационен план на м. „Летищен комплекс - София“, кв. 2 и кв. 3, одобрен със заповед № РД-09-50-646/04.11.1999 г., поземлен имот с идентификатор 68134.709.11 по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 85/26.11.2015 г. За УПИ IX, кв. 2, от застроителната съставка на ЧЗРКП за м. „Летищен комплекс – София“ е видно, че върху територията на процесния поземлен имот с проектен идентификатор 68134.709.505 попада проектна сграда, която към момента не е реализирана. Въз основа на издаденото разрешение за строеж № РС- 18/16.12.2002 г. е извършено строителство на сервизни пътища, периметров път и ограда. Проследявайки измененията върху терена на УПИ IX, кв. 2 се установява, че път № 1 е бил изграден преди 03.2003 г.; към 06.2005 г. по трасета на път № 2 личи черен път. Строителството на път № 2 и оградата е започнало към 04.2007г. Видно от акт за публична държавна собственост № 03298 от 27.11.2002 г. целият УПИ № IX, кв. 2, по плана на „Летищен комплекс – София“, отреден за карго и обслужване, с площ от 143 044 кв.м. е актуван като публична държавна собственост. От АПДС № 09100 от 11.04.2016 г. е видно, че поземлен имот с идентификатор 68134.709.11 с площ от 142 713 кв.м. е предоставен за управление на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (в случая, ведно с удостоверението по чл. 13, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ), е годен титул за правото на собственост. След приключване на процедурата по възстановяване на собствеността, при възникване на спор с трети лица, гражданският съд по реда на косвения съдебен контрол, може да проверява валидността на акта, както и материалната му законосъобразност, като третото лице, което не е било страна в реституционното производство, може да навежда възражения че не са били налице предпоставките за реституция, както е в настоящето производство. (в този смисъл ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК). Когато постановеното решение противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, гражданският съд не следва да се съобразява с него. в случая се касае за имот, върху който е проведено мероприятия на държавата, като процесният имот е част от летище София, което е стратегически обект от значение за националната сигурност, съгласно ПМС 181/20.07.2009 г. Безспорно се установи, че имота се намира в границите на летището, като няма спор, че е включен в капитала на „Летище София“ ЕАД. Съгласно чл. 43а, ал. 1 от ЗГВ, гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост. Обстоятелството, че проектната сграда съгласно експертизата не е изградена, е ирелевантно в случая, защото безспорно е, че поземленият имот обслужва летище „София“ като част от прилежащия терен във връзка с карго терминал. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСППЗ, не са възстановява собствеността на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, като в този случай те имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Ето защо, в конкретния случай, настоящият състав съд намира, че рестутиционния ефект на постановеното решение на ОСЗ не е настъпил, тъй като са налице пречките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Постановеното решение по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на административния съд не обвързва настоящия съд при спор за собственост. За пълнота следва да се посочи, че така в решение № 168 от 30.11.2011 г., по гр. д. № 392/2010 г. на ВКС, I ГО, е прието, че със ЗИДЗДС /ДВ бр.17/2009г./ е създадена нова алинея 4 на чл.7 на ЗДС, която гласи, че собствеността върху имоти, публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване. Този текст е израз на засилената защита на публичната държавна собственост. Въпреки че е приет едва през 2009г., тестът не е нов по своето съдържание. Той е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал.1 и ал.2 на ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл.2, ал.1 и ал.7 от ЗОСОИ. Следователно предявеният иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на част от имот, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Относно разноските На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в полза на ответника, в размер на 200 лв. за депозит за експертиза и 300 лв. за възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран от горното, Софийски градски съд