Чл. 43 ЗГВ
Закон за гражданското въздухоплаване
Глава четвъртав сила5 решения го цитират
Изменен с ДВ, бр. 16 от 10.02.2026, в сила от 13.02.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
Официалният текст на изменението
§ 1. В чл. 43 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „или оперативни площадки“. 2. Създава се ал. 8: „(8) Оперативните площадки се използват при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 49, ал. 1.“
Въздухоплавателните средства излитат и кацат на летища.
Граждански летища са:
летища за обществено ползване за обслужване на международни и вътрешни превози, за обслужване на търговски операции с въздухоплавателно средство и други услуги, срещу заплащане;
международни летища за обслужване на авиация с общо предназначение;
летища за обслужване на авиация с общо предназначение срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане;
летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане; ограничението за максимална излетна маса не се отнася за вертолети.
Гражданските летища по ал. 2, на които могат да се приемат граждански въздухоплавателни средства, се определят от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на отбраната, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" с изричното съгласие на собственика на летището.
Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията определя гражданските летища за обществено ползване в Република България.
Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на отбраната определят условията и реда за съвместното ползване на гражданските летища за обществено ползване и на военните летища, както и за извършването на полети на граждански въздухоплавателни средства до и от военните летища.