РЕШЕНИЕ

№ 127

гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100901270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „СОФ К.“ АД твърди, че по силата на сключен договор за концесия между него и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията разполага с изключителното право за експлоатация на концесионните дейности на гражданско летище за обществено ползване София, в това число изключителното право да определя и събира в своя полза летищните такси от ползвателите /чл. 3.1.1, б. „а“ от договора/. Посочва, че „СОФ К.“ АД е лицензиран летищен оператор, по смисъла на чл. 43б, ал. 1 от Закон за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/. Твърди, че „Г.“ ЕООД е ползвател на Летище София, съгласно легалната дефиниция, въведена в т. 60 от § 3 от ДР на ЗГВ и е лицензирано, съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 1008/2008 да извършва въздушните услуги по превоз на пътници, товари и поща. Твърди, че между страните са налице търговски отношения по предоставяне на услуга от страна на летищния оператор за използване на гражданско летище за обществено ползване София, представляващо част от земната повърхност, предназначена изцяло или частично за кацане, излитане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства /ВС/ и за обслужване на техните пътници, товари и поща, като били сключени множество неформални договори за услуга, за която услуга се дължи заплащане на цена, представляваща летищна такса. Посочва, че сключените неформални договори били обективирани във фактури, издадени по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, които съдържат всички съществени условия на договора. Съгласието на страните, обективирано във фактурите чрез тяхното издаване от страна на летищния оператор и получаването им от превозвача, се изразява в предоставянето на съответните съоръжения /писта, перон, площи за паркиране на въздухоплавателни средства, пътнически терминални сгради/ от страна на летищния оператор и тяхното съответно използване от превозвача за осъществяване на търговската му полети. Твърди, че всички фактури, предмет на исковата молба, били получени от превозвача по системата E Doc. Посочва, че в качеството си на ползвател, въздушният превозвач „Г.“ ЕООД осъществил използване на гражданското летище за обществено ползване София в периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., във връзка с което са издадени описаните в исковата молба 16 броя фактури. Твърди, че ответникът извършил частично плащане по втората фактура на 19.12.2022 г., като длъжникът изрично посочил както в самото платежно, така и в последваща кореспонденция кои свои задължения погасява. Посочва, че първата фактура била частично погасена за сумата от 257, 49 лева с извършено плащане по платежно нареждане от 28.04.2023 г. и писмо за уведомяване на длъжника за извършените погасявания. Твърди, че видно от кореспонденцията между ищеца и ответника относно неплатени летищни такси за периода превозвачът не оспорва факта на използване на съоръженията на летището, извършването на полетите /излитания и кацания/ и времетраенето на престоя на съответните въздухоплавателни средства, а оспорва вида на местостоянката, за която му се начислява съответната дължима такса за паркинг. Ответникът направил възражения, че неоснователно му е начислен паркинг за краткосрочен престой, вместо за дългосрочен такъв. Счита, че фактът на коя точно стоянка са се намирали процесните самолети в процесния период не е от значение за факта на ползването на местостоянки на Летище София и съответно за заплащането на това ползване. Твърди, че ответникът неправомерно отказва да заплати какъвто и да било престой под предлог, че не е изчислен правилно с оглед вида на мястото на престой, като злоупотребява със своето право на възражение, използвайки го като основание да не извърши никакво плащане за осъществения от него престой. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Г.“ ЕООД да заплати на „СОФ К.“ АД сумата от 202 802, 58 лева, представляваща неизплатена част от дължими летищни такси за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., за които са издадени фактури, както следва: № 0000020147/31.07.2022 г.; № 0000021475/31.08.2022 г.; № 0000021476/31.08.2022 г.; № 0000023098/30.09.2022 г.; № 0000023356/30.09.2022 г.; № 0000024415/31.10.2022 г.; № 0000024417/31.10.2022 г.; № 0000027324/31.12.2022 г.; № 0000027453/31.12.2022 г.; № 0000027454/31.12.2022 г.; № 0000028812/31.01.2023 г.; № 0000028821/31.01.2023 г.; № 0000028823/31.01.2023 г.; № 1000104459/20.04.2023 г.; № 0000033746/30.04.2023 г. и № 0000033933/30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата 12 703, 39 лева за лихва за забава от падежа по всяка една от фактурите до 10.07.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита, че сумите, представляващи част от такси за паркиране на въздухоплавателните средства са изчислени в нарушение на приложимите правни и законови разпоредби, като по този начин са лишени от правно основание и техният размер не е надлежно установен и доказан с исковата молба. Твърди, че приложимите летищни такси определят такса за паркиране единствено за оперативна местостоянка и/или зона за дълговременен престой, но не и за паркиране върху техническата площадка или рульожка, която не е и съответно оборудвана за тази цел, поради което не би могло за нея да се дължи същата по размер такса. Посочва, че е единствен оператор на особено големи въздухоплавателни средства, като поради техния размер и тегло има специфични изисквания за тяхното паркиране на перона. Твърди, че както AIP Сборникът за аеронавигационна информация и публикация, издаден от Ръководство „Въздушно движение“, така и Тарифата не допускат паркиране на ВС на техническата площадка за антиобледнителна обработка и рульожка, а паркирането на ВС от категорията се допуска единствено на оперативни стоянки 3, 4, 14, 30А и 33А. Посочва, че въпреки множеството опити от негова страна въпросът с мястото определено за паркиране на самолетите на ответника да бъде изяснен по законосъобразен и справедлив начин, ищецът не откликнал на предложенията му. С оглед на това обстоятелство и липсата на законово определена тарифа, бил принуден да отказва фактурите по отношение за сумите за паркинг в тях. Сочи, че в срок и в цялост заплаща всички останали дължими такси, които са законно определени както по основание, така и по размер, и за които няма спор между страните. Поддържа, че предявените от ищеца искове са преди всичко без правно основание. Счита, че нито в приложимото законодателство, нито във вторичните норми е предвидено правно основание за начисляване такса паркинг за самолети, паркирани върху техническата площадка за противообледенителна обработка или рульожка. Посочва, че с оглед липсата на такса за паркиране на техническата площадка за противообледенителна обработка, то предявените от ищеца искове не са доказани по размер. Счита, че таксуването на престоя на тази площадка или на рульожка с тарифата за паркиране би довело до заобикаляне на целия ценови модел, от една страна, а от друга страна, до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди, че размерът на такса за престой на техническата площадка за противообледенителна обработка би могъл да бъде определен само и единствено в хода на процедурата по чл. 122 ЗГВ и при спазване на принципите на Приложение № 1 към Наредбата за таксите. Ищецът не доказва наличието на такава цена, поради което предявените искове не са установени по размер. Предвид изложеното иска да се оставят без уважение исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът посочва, че както е отбелязано и в отговора, спорно между страните остава единствено обстоятелството дали за осъществения от ответника престой, превозвачът е длъжен да заплаща такса „паркиране“ по чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗГВ и в какъв размер. Твърди, че не е спорен фактът, че въздухоплавателните средства, използвани от превозвача, са престоявали на площадки, които не са определени за местостоянки за паркиране, поради липса на свободни такива, на които по безопасен и сигурен начин да бъдат разположени типа самолети на ответника. Сочи, че съгласно разпоредбите на Методиката, по която се формират размерите на летищните такси на Летище София, Приложение № 1 от Наредбата на таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, в размера на всички такси влизат разходни елементи, посочени в раздел I от методиката, както и конкретните разходни елементи за всяка такса, като разходите, които участват при формиране на такса „паркиране“ са посочени в Раздел III, т. 2 от Методиката /поддръжка, осветление, персонал и административни разходи/. Твърди, че тези разходи реално се извършват от летищния оператор, като не са обвързани с конкретно място за паркиране. Оспорва възражението на ответника, че се е обогатил, възстановявайки направените за антиобеденителната площадка разходи както чрез такса кацане, така и чрез такса паркиране. Посочва, че към настоящия момент превозвачът „Г.“ ЕООД не оперира на летище София, не разполага със самолетите, описани в отговора към исковата молба и не е направил заявки да осъществява полети в бъдещо от и до Летище София.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа направените възражения. Счита, че допълнителната искова молба съдържа в себе си редица неверни твърдения и спекулации, които целят единствено да объркат съда и да отвлекат вниманието му от факта, че ищецът СОФ К. претендира такси за престой и паркиране без правно основание и в нарушение на механизма за ценообразуване за престой и паркиране на самолети на територията на Летище София. Не оспорва, че дължи такса за това, че самолетите му са били разположени на Летище София, а оспорва начина на изчисляване и окончателния размер на тази такса. Посочва, че съгласно приложимите документи и правила, не се допуска съответните противообледенителни площадки да бъдат използвани за каквато и да било друга цел, като тяхното предназначение е строго ограничено до процедури по противообледеняване. Твърди, че именно поради злоупотребата от страна на СОФ К. и неправомерното налагане на такси, към днешна дата нито един самолет на Г. не е разположен на територията на летището.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. Заявените фактически твърдения в исковата молба и формулирания петитум определят предявеният иск за главница като такъв за реално изпълнение на задължение на ответника да заплати възнаграждение за услугата „такса паркинг“ за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. Регламентацията на услугите, предоставяни от ищеца са уредени в Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ и Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване на Република България.

Не се спори, а това обстоятелство се установява и от приетите доказателства, че на 09.04.2021 г. между „СОФ К.“ АД и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сключен концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“– публична държавна собственост. В чл. 3.1.1., б. „а“ е предвидено, че ищецът има изключителното право да определя и събира летищните такси от ползвателите – чл. 3.1.1., б. „а“ от договора.

Съгласно чл. 43б, ал. 1 ЗГВ гражданските летища за обществено ползване, които са държавна собственост, се ползват при условията на този закон от летищни оператори - търговци, на които е възложена концесия за строителство или концесия за услуги по реда на Закона за концесиите, или от търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала.

Видно е от приетите доказателства, че „СОФ К.“ АД е лицензиран летищен оператор по смисъла на чл. 43б, ал. 1 ЗГВ. Съобразно удостоверение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, съобразно издадения Сертификат от 19.04.2021 г., съгласно Регламент /ЕС/ 2018/1193 на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2018 г. и Регламент /ЕС/ № 139/2014 г. на Комисията от 12 февруари 2014 г., „СОФ К.“ АД е оправомощено да експлоатира и управлява летище София.

Ответникът „Г.“ ЕООД е ползвател на Летище София, съгласно легалната дефиниция, въведена в т. 60 от § 3 от ДР на ЗГВ, която гласи, че „ползвател на летище“ е всяко физическо или юридическо лице, извършващо превоз на пътници, поща и/или товари по въздуха до или от съответното летище. Видно от Списък на въздушните превозвачи с валиден оперативен лиценз на въздушен превозвач на общността, публикуван на сайта на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, „Г.“ ЕООД е лицензирано, съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 1008/2008 да извършва въздушните услуги по превоз на пътници, товари и поща.

В чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗГВ е предвидено, че в летищата за обществено ползване се събират летищни такси за паркиране. Съгласно чл. 120, ал. 5, т. 2 ЗГВ летищните такси по ал. 1 за гражданските летища за обществено ползване – публична държавна собственост, се събират от концесионера – при условията и по ред, определени в концесионния договор.

Приложимите към спорния период такси са определени с Решение № 3- 638/28.10.2021 г. за определяне размера на летищните такси на Летище София за периода 01.01.-31.12.2022 г., както и Решение № 3-173/28.10.2022 г. за определяне размера на летищните такси на Летище София за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2027 г., приетите като доказателства по делото.

Ответникът не оспорва факта, че ползвани от него въздухоплавателни средства са били паркирани на Летище София и са престоявали на територията на летището през процесния период, както и продължителността на този престой.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че самолетите на ответника са престоявали на рульожка и на техническа площадка за антиобледенителна обработка.

Спорно между страните е обстоятелството дали за този престой превозвачът е длъжен да заплати такса „паркиране“ по чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗГВ и в какъв размер.

Ответникът счита, че приложимите летищни такси определят такса за паркиране единствено за оперативна местостоянка и/или зона за дълговременен престой, но не и за паркиране върху техническата площадка или рульожка, която не е и съответно оборудвана за тази цел, поради което не би могло за нея да се дължи същата по размер такса.

При разпита свидетелят С.Н.Б. заявява, че е летищен представител на Г. за Летище София. Това означава физическо присъствие на всеки полет, когато самолетът излита и се връща обратно на летището. Сочи, че самолетите са стояли на рульожка и на техническа стоянка за противообледенителна обработка. За да се стигне на източната обледенителна стоянка, трябва да се пресече пътека, която отива към пистата и за да се случи това, се иска специално разрешение от оперативния център. Заявява, че самолетът каца, отива на т.нар. оперативна стоянка, извършват се дейностите по разтоварване на пътници и багаж и след това по разпореждане на летището, се оттегля от оперативна стоянка и се слага там, където кажат. Нямат право да си избират къде да паркират самолета. По отношение на осветлението, тази стоянка се осветява от два стълба, които дават по-скоро информативно осветление, отколкото работно. Отказвано им е да пратят чистачки за почистване на самолетите, тъй като им е казвано, че на рульожките и обледенителните стоянки нямат застраховка да работят на тях. Казвано му е също така, че не могат да го заредят в момента, тъй като нямат право да идват там. Коментирали между колеги, че тези стоянки нямат нищо общо със стандартните стоянки. Сочи, че при паркирането всеки път се пресичала една и съща рульожка. Знае, че за стоянките, които са за дългосрочен престой, не се преминава през пътеки за рулиране.

При разпита свидетелят А.В. К. заявява, че за процесния период /от средата на 2022 г. до 2023/ работил в СОФ К. като старши авиодиспечър. През него минавало разпределянето и планирането на ресурсите на Летище София. Сочи, че за дълговременен престой летището разполага с един брой стоянка. На перона има още пет стоянки, които са оперативни и стават за типа самолети, каквито има ответникът. Заявява, че летищният оператор може да прецени при липса на оперативни стоянки, да затвори част от пътека за рулиране или перон и да престои там самолет. Има осветление и е създадено изцяло оборудване да паркира самолетът. Сочи, че на антиобледенителни площадки са престоявали и самолети на други авиокомпании, особено по Ковид кризата. Не е опасно, тъй като се мерят безопасните отстояния от крилата до пътека за рулиране. Сочи, че Г. е паркирал там, където те определят стоянката, но по това време имало преценка на ръководството да бъдат паркирани на тази антиобледенителна стоянка като им се води таксата за дълговременен престой. Повечето пъти преседявали доста време, нямали планирани полети и при планиране на полет, самолетът се закачвал и се докарвал на перона, където са оперативната стоянка и оттам се обслужвал и заминавал. Не знае Г. да са имали възражения относно мястото, където им е указано да паркират. Заявява, че има разлика при обслужването на самолет, когато е на антиобледенителна площадка, тъй като за да се стигне до нея, важат други правила. Сочи, че дайсинг площадката, след като я дадат за паркинг на самолет, я третират самата стоянка не вече като оперативна, а като дълговременен престой. Цената е еднаква. Самолетите винаги се паркирали правилно, без да пречат.

От приетата по делото съдебна авиационно-техническа експертиза се установява, че от представените по делото документи, огледа извършен от вещото лице, анализа на създадената организация за движение по маневрената площ на летище София, както и предприетите мерки за спазване на изискванията на регламентиращите нормативни документи, експертът прави извод, че от техническа гледна точка дългосрочното паркиране на процесните въздухоплавателни средства /ВС/ на противобледенителна площадка „Изток“ или рульожка не застрашава сигурността на летище София и/или тази на неговите служители, ползватели или съответните въздухоплавателни средства. Дългосрочното паркиране на ВС на противообледенителна площадка „Изток“ и пътека за рулиране съществено затруднява изпълнението на дейностите по поддържане на летателната годност, линейното техническо обслужване и изпълнението на дейностите по почистване, вентилация, зареждане на ВС с гориво-смазочни материали, вода, кетъринг, карго и др., както и всички дейности по осигуряване на полетите на процесните ВС. Затруднението за осъществяване на горепосочените дейности е в резултат на въведения специален режим за достъп и движение на служители, средства за техническо и наземно обслужване в маневрената площ на летище София.

Вещото лице посочва в заключението, че в резултат на анализа на съответствието с изискванията на нормативните документи, огледа на място, извършен от вещото лице и резултатите от периодичните инспекции, провеждани от ГД ГВА може категорично да се направи извода, че определените от летищния оператор противообледенителна площадка „Изток“ и пътеката за рулиране, затворена за дългосрочно паркиране отговарят на нормативните изисквания, предвидени за местата за дългосрочен паркинги и оперативна стоянка по отношение на противопожарна безопасност, достъп на служители и СОТ, видимост, хоризонтална, вертикална и светлинна маркировка, товароносимост на изкуствената настилка, размери и др. Експертът сочи, че в Сборника за Аеронавигационна Информация и Публикация /AIP/ за международните летища /в това число и за летище София/ се публикува цялата необходима за летателната експлоатация информация.

Ръководителите на полетите от летищната контролна кула използват тази информация /ACN – PCN/ за паркиране на различните видове ВС. От анализа на информацията, публикувана в AIP е видно, че има разлика в носещата способност, размерите и вида на изкуственото покритие на различните оперативни местостоянки на перона, стоянките за дългосрочно паркиране и пътеките за рулиране. Разликата в техническите параметри служи за определяне на местостоянката за паркиране на различните категории ВС /свръхлека, лека, средна, тежка, свръхтежка/. Техническите параметри на зоните за обработка на ВС отговарят на изискванията за носеща способност, размери, осветеност, видимост от ЛКК, противопожарна безопасност, достъп на СОТ, служители и превозни средства със специален режим на движение.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че в качеството си на ползвател „Г.“ ЕООД е осъществило ползването на гражданско летище за обществено ползване София за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., за което дължи претендираната от „СОФ К.“ АД летищна такса за извършения престой. Възраженията на ответника, че с оглед вида на стоянката, на която са престояли самолетите, не следва да му се начислява такса са неоснователни. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебна авиационно-техническа експертиза следва категоричния извод, че определените от летищния оператор противообледенителна площадка „Изток“ и пътеката за рулиране, затворена за дългосрочно паркиране отговарят на нормативните изисквания, предвидени за местата за дългосрочен паркинги и оперативна стоянка по отношение на противопожарна безопасност, достъп на служители и СОТ, видимост, хоризонтална, вертикална и светлинна маркировка, товароносимост на изкуствената настилка, размери и др. Следователно обстоятелството, че за процесния период ВС на ответника са били на противообледнителна площадка и рулюжка не са от значение за факта на ползване на местостоянка на Летище София, за което се дължи и съответната такса. От свидетелските показания не може да изведе обратен извод на приетия, тъй като дори и да е имало някакво затруднение при обслужване на самолета, то не промяна факта, че е осъществен съответният престой, за който се дължи определената такса.

Размерът на дължимата главница се установи от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която е в размер на 202 802, 58 лева и отговаря на приетите решения за събиране на летищни такси за паркиране.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване на Република България за дължимите такси по чл. 3, ал. 1 и 2 се издава фактура. В случая за процесния период такива са издадени и получени от ответника.

Основателно е и искането за заплащане на лихва за забава. В чл. 5, ал. 2 от Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване на Република България е предвидено, че във фактурата по ал. 1 се посочва срокът за плащане, който е 30 дни, считано от датата на издаване на фактурата /чл. 5, ал. 2/. При съобразяване настъпилия падеж и заключението на вещото лице, в което размерът на лихвата за забава върху задълженията от датата на всяко едно забавено плащан, съобразно посочения във фактурите срок за плащане до 10.07.2023 г. е изчислен на 13 322, 48 лева, което е в размер по-висок от претендирания от ищеца, съдът счита за основателен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за пълния предявен размер от 12 703, 97 лева.

Предвид изложените съображения съдът намира за основателни предявените искове, с които „СОФ К.“ АД претендира от „Г.“ ЕООД сумата за главница в размер на 202 802, 58 лева, представляваща неизплатена част от дължими летищни такси за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., както и сумата 12 703, 39 лева за лихва за забава от падежа по всяка една от фактурите до 10.07.2023 г. Същевременно, в хода на процеса ответникът представи платежно нареждане от 17.05.2024 г., с което в полза на ищеца е заплатил сумата 307 123, 64 лева за непризнати и недължими задължения, в които се включват и процесните вземания за главница и за лихва за забава, както и други вземания, които не са предмет на делото. В проведеното на 03.06.2024 г. заседание процесуалният представител на „СОФ К.“ АД изрично признава, че е получил плащането. Съдът следва да съобрази извършеното плащане, независимо, че в платежното е записано, че вземанията не са признати и са недължими, тъй като с превеждане и получаване на сумата вземанията се считат погасени чрез плащане. Ето защо исковете за главница и за лихва за забава, макар и основателни, следва да се отхвърлят поради погасяваното им от ответника чрез извършеното плащане в хода на процеса.

В полза на ищеца следва да се присъди законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 10.07.2023 г. до извършеното плащане на 17.05.2024 г., каквото искане се съдържа в исковата молба, като сумата възлиза на 23 654, 78 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК.

По разноските: Съдът намира, че разноски се дължат на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Сумите за главница и за лихва за забава са заплатени в хода на процеса от ответника, но при изрично оспорване от негово страна, че същите са недължими. При направения извод от съда за основателност на претенциите, съдът счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 10 183 лева, от които 8 620 лева за заплатена държавна такса, 600 лева за депозити за вещи лица, 306 лева за разходи за преводи на документи по делото, 15 лева за такса за издаване на съдебни удостоверения, 192 лева за обезпечаване на предявения иск и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение за производството, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП, които ще се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми, а именно: „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: ••••, BIC: UNCRBGSF.

Така мотивиран, Софийски градски съд