Решение № 201 от 2.7.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 11/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от „НЕАЛ ТРАНС“ ООД, ЕИК 203631282, седалище и адрес на управление с.Стражец, ул. „Слънчев бряг“ №27, представлявано от Н.И.Р. против решение № 27/27.11.2023г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 12/2023г. в частта, в която е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД поради противоречие на добрите нрави - под форма на недопустима липса на еквивалентност на насрещните престации Договор за покупко-продажба от 06.11.2019г., сключен между „СТРОМАКС I“ ЕООД, ЕИК200989413, със седалище и адрес на управление ••••• и „НЕАЛ ТРАНС“ ООД и ответникът е осъден да върне на „СТРОМАКС I“ ЕООД гр.Разград МПС - „Багер товарач“ модел ••••• рег. № ••••• рама ••••• двигател •••••, цвят жълт, както и да заплати на ищеца сумата 1480 лв. разноски за водене на делото в първата инстанция. Според въззивника при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Приел е заключението на в.лице по допуснатата съдебно-оценителска експертиза без да се съобрази с възраженията му и без да ги обсъди. Разгледал е претенция, която не се подкрепя от изложеното от фактическа страна, тъй като никъде в материалите по делото ищецът не е заявявал, че договорът е на стойност 1 000лв., че цената на вещта е 1 000лв без ДДС. Твърдението е, че договорената цена е 45 600лв с ДДС. Сумата 1000лв с ДДС е платената по банков път, но това не е цената на вещта, защото цената е формирана от неразплатени дейности от страна на ищеца към ответника и плащане на 1 200лв. Заключението на съдебно-техническата оценъчна експертиза е прието без съдът да обсъди възраженията на ответника – че в.лице е работило само с оферти на продавачите, а не на база реално сключени сделки и че няма данни за състоянието на вещта към 06.11.2019г. – нито като писмени доказателства, нито като оглед на в.лице. Ето защо според въззивника изводът на в. лице, че към датата на продажбата вещта е била в добро техническо състояние е недопустим. Не е определена пазарна стойност на вещта, а средна такава. Изразено е и несъгласие с приложението на чл.26 ЗЗД към търговските сделки, при които според въззивника при установена нееквивалентност на престациите следва да се говори за лоша сделка за една от страните, не и за нищожна. Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено, като исковете с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.34 ЗЗД за връщане на багера товарач бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива в предметни предели, очертани с жалбата, намери следното: Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.34 ЗЗД. Ищецът „СТРОМАКС I“ ЕООД, ЕИК 200989413, гр.Разград претендира да бъде постановено решение спрямо ответника „НЕАЛ ТРАНС“ ООД, ЕИК 203631282, с.Стражец, с което да бъде обявен за нищожен Договор за покупко-продажба на „Багер товарач“ модел ••••• рег. № ••••• рама ••••• двигател •••••, цвят жълт от 06.11.2019г. поради противоречие на добрите нрави – под форма на недопустима липса на еквивалентност на насрещните престации и ответникът да бъде осъден да му върне вещта, предмет на нищожния договор. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че на 27.04.17г. между „Антора“ ЕАД, гр.Шумен и ищецът е сключен Договор за покупко-продажба на МПС /земеделска и горска техника/, с предмет процесния багер за сумата от 2 000лв. Издадена е фактура № •••••г. на стойност 45 600лв с ДДС, осчетоводена и при двете страни по договора, като цената е заплатена на продавача на две вноски по банков път. На 06.11.19г. между страните по спора е подписан процесния договор за покупко-продажба на МПС, при отразена в него продажна цена от 1 000лв без ДДС. Издадена е фактура № 366/06.11.19г. на стойност 1 200лв с ДДС, подписана от продавача и купувача и осчетоводена при двете страни. Плащането на цената е осъществено по банков път, след което ищецът е отписал материалния актив от сметка 203/3 – Машини и съоръжения на 30.11.19г. Доколкото обжалваното решение е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете на „СТРОМАКС I“ ЕООД с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за обявяване нищожен на договор за покупко-продажба от 06.11.2019г. в частта на посочената цена от 1000лв. без ДДС, като привиден, прикриващ действителния договор с цена от 38 000лв. без ДДС и 45 600лв с ДДС и с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД за приемане на установено спрямо ответника „НЕАЛ ТРАНС“ ООД, че покупко-продажната цена в договор от 06.11.2019г. е в размер на 38000лв. без ДДС, съответно 45 600лв. с ДДС, съдът намира, че цената на багера, отразена в договора от 06.11.19г. от 1 200лв с ДДС не е симулативна, а реално уговорената между страните и реално заплатената. Неоснователно е оплакването в жалбата, че ищецът никъде не твърди в исковата си молба, освен в петитума, че цената на договора е 1000лв. В обстоятелствената част на исковата молба, предпоследен абзац преди петитума, ищецът обосновава основателността на предявения от него в условията на евентуалност иск, като заявява: „Видно от писмените доказателства, които представям, че уговорената продажна цена от 1 000лв е 37 пъти по-ниска от действителната пазарна цена. Тази неравностойност е толкова явна и значителна, че реално е сведена до липса на престация, т.е практически нулева. Това от своя страна води до нищожност поради противоречие с добрите нрави.“ Според заключението на съдебно-оценителската експертиза средната пазарна стойност на багера към датата на сключване на договора – 06.11.19г. е 46 480лв. с ДДС. Оценката е извършена по пазарния подход, като е приложен сравнителният метод чрез съпоставяне на МПС от същия модел и година на производство, като е отчетено в най-голяма степен търсенето и предлагането. Ползвани са офертни цени, тъй като липсват реализирани сделки с подобен на процесния багер предмет, като разликата между офертни и пазарни цени е отчетена. Състоянието на вещта към 06.11.19г. не е можело да бъде установено с извършен от в.лице оглед, тъй като експертизата е изготвена през м.май 2023г. Пазарната стойност е определена след отчитане на икономическото обезценяване на вещта с 10 % от новата възстановителна стойност, изчислена по горепосочения начин. Поради липсата на данни за влошено физическо и техническо състояние на вещта към датата на продажбата в.лице е заключило, че багерът е бил в добро състояние. Оплакването на въззивника в тази насока във въззивната жалба е неоснователно. Съдът отчита и обстоятелството, че възражение срещу доброто състояние на вещта към момента на продажбата в отговора на исковата молба не е релевирано, поради което то не може да бъде поддържано във въззивната жалба поради настъпила преклузия. Неоснователно е и твърдението във въззивната жлба, че цената на багера не е определената от съдебно-оценителската експертиза, а посочената в договора от 27.04.18г. между „Антора“ ЕАД и „Стромакс 1“ ЕООД с нотариална заверка на подписа – 2 000лв. Тази цена и настоящият състав намира за различна от реално договорената, тъй като този договор противоречи на всички останали събрани по делото доказателства - фактура № •••••г. и заключението на ССчЕ. Налага се извода, че независимо от това, че страните са посочили в писмения договор продажна цена от 2 000 лв, реално заплатената и осчетоводена и при двете дружества цена е 45 600лв с ДДС. По възражението относно приложението на разпоредбата на чл.26 ЗЗД и прогласяването на нищожност поради противоречие с добрите нрави - липса на еквивалентност при търговските сделки: Няма спор в теорията и съдебната практика, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските отношения. Този принцип е нарушен винаги докато едната от насрещните престации е толкова незначителна, че практически може да се приравни на липсваща. В процесния случай цената на багера, посочена в договора за покупко- продажба от 06.112019г. и заплатена от купувача е 1 200лв с ДДС. Средната пазарна оценка на вещта към датата на сключване на сделката е 46 500лв, т.е. – 40 пъти по-висока. При така установеното по делото съдът споделя извода на първоинстанционния съд за нарушаване на принципа на справедливост в отношенията между продавач и купувач и създаване на условия за неоснователно обогатяване на купувача при сключване на процесния договор за покупко-продажба на багера. Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба оплакване за неприложимост на разпоредбата на чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, сключен между търговци при нарушаване на добрите нрави поради по-голямата свобода на договаряне, целта на сделката – извличане на печалба и идеята за съхраняване на търговските отношения за разлика от гражданските при неспазена форма, презумпцията за потвърждаване действията на представител и др. Настоящият състав споделя практиката на ВКС, Търговска колегия според която разпоредбата на чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки, съгласно препращащата норма на чл. 288 ТЗ – решение 88/22.06.10г. по т.д. 911/09г. на ВКС, Първо т.о. Изискването за спазване на добрите нрави и в търговските отношения намира израз в санкционирането на всяко едно противоречие с тях, независимо дали то е съществено или несъществено. В Търговския закон законодателят е използвал и двата термина – накърняване на добрите нрави в разпоредбата на чл. 303а, ал. 1 ТЗ, чл. 303а, ал. 2 ТЗ, чл. 309а, ал. 3 ТЗ, противоречие с добрите нрави – чл. 70, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 341 ТЗ. Нарушаването на добрите нрави в търговските отношения е приравнено на нарушаване на закона, тъй като законът е призван да брани онези правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са: принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./ Предвид горното искът с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. А това предпоставя и уважаване на искането за връщане на вещта, предмет на нищожния договор. В този смисъл решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно, поради което се потвърждава. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество се присъждат направените от него разноски в размер на 2 000лв адв.хонорар. Водим от горното, съдът