Решение № 117 от 3.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4567/2025 г.

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-9382024/22.04.2025г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София, с което на Й. Г., ••, роден на •••••••••• г., с адрес на пребиваване в Република България – гр.••••, с настояща месторабота „••••г“ ЕАД, гр.Пловдив, на длъжност ••••, на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./, вр. чл.3, ал.1 и чл.53, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП. Жалбоподателят Й. Г., в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.М., оспорва по същество вмененото му нарушение с твърдение за наличие на всички предпоставки за приложение на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липсата на назначен преводач при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, както и несъставомерност на твърдяното в наказателното постановление /НП/ изпълнително деяние. Поддържа становище за маловажност на случая. Пледира за отмяна на оспорения санкционен акт. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Въззиваемата страна – Директор на АДФИ, се представлява от процесуален представител – юрк.К., която излага аргументи за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде редуцирано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. „Електроразпределение Юг” ЕАД е еднолично търговско дружество със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул.„Христо Г. Данов" № 37. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „ЕВН България Щромнетц Холдинг“ ••• - чуждестранно юридическо лице, държава Австрия, притежаващо 100% от регистрирания капитал. Дружеството е част от групата на ЕVN AG в България. Органи на дружеството са едноличният собственик на капитала и Съветът на директорите /СД/. Съветът на директорите се състои от 3 /три/ лица, съгласно чл. 29 от Устава на дружеството, приет на 29.11.2019г. Дружеството се представлява заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите или заедно от един прокурист и един член на Съвета на директорите. Предметът на дейност на дружеството е експлоатация на електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия с цел снабдяване на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на дружеството /ЕРМ/ на територията, на която извършва своята дейност при наличието и поддържането на валидна лицензия за извършване на разпределителна дейност на съответната територия, обхваната от ЕРМ. Дружеството осъществява дейността си при условията на лицензия № Л- 140-07/13.08.2004г. „за разпределение на електрическа енергия“, издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ на основание чл. 39, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЕ и § 17, ал.4 от ПЗР на ЗЕ. Извършваната от „Електроразпределение Юг” ЕАД, гр. Пловдив дейност попада в обхвата на дейностите, свързани с електроенергия съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а представляващите дружеството са секторни възложители по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП. Във връзка със задължението на дружеството съгласно лицензията да експлоатира, поддържа, ремонтира и развива електропреносната мрежа в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове, „Електроразпределение Юг“ ЕАД реализирало редица проекти, един от който бил свързан с информационната критична инфраструктура – отделяне на голям брой стари данни и повишаване версията на критично бизнес приложение. Във връзка с този проект, на 23.12.2022г. след проведена конкурентна процедура на договаряне с предварителна покана за участие по ЗОП с УИН в РОП 00143-2022-0124, между „Електроразпределение Юг” ЕАД, гр. Пловдив и определеното на първо място в класирането на участниците дружество - „С & Т БЪЛГАРИЯ“, гр.София бил сключен договор № ••••••••••/19.12.2022 г. с предмет: „Доставка, монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка на дискова сторидж система“ на стойност 1 632 000 лв. с ДДС /1 360 000 лв. без ДДС/. На второ и трето място в класирането на участниците по проведената процедура на договаряне с предварителна покана за участие били класирани „Сиенсис“ АД, гр.София, съответно „Телелинк бизнес сървисис“ ЕАД, гр.София. Считано от 05.01.2023 г. името на дружеството „С&Т България" ЕООД било променено на „Контрон България“ ЕООД, за което „Електроразпределение Юг“ ЕАД било уведомено от управителят на „Контрон България" ЕООД гр. София с писмо с вх. № 23L003A/ 05.01.2023г. Изпълнението на договора стартирало със заявка за доставка № 4500439729/09.01.2023г. В процеса на изпълнение на сключения договор, въпреки че системата, предмет на обществената поръчка била доставена, възникнали редица обстоятелства и технически проблеми, свързани с нейното стартиране и въвеждане в експлоатация. В тази връзка възложителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД изпратило до изпълнителя по договора - „Контрон България“ ЕООД /старо наименование „С&Т България" ЕООД/ писмо с изх.№ 13356/24.02.2023г., в което отразило установени несъответствия по изпълнение на договора и техническите изисквания, констатираните и нерешени технически проблеми, свързани с нейното стартиране и въвеждане в експлоатация, като на основание сключения между тях договор дало 10- дневен срок за отстраняване на констатираните несъответствия. Въпреки водената между страните по електронната поща кореспонденция в периода 24.02.2023г. до 24.03.2023г. и потърсеното съдействие от производителя на системата – „Хитачи“, констатираните проблеми не били отстранени и нямало напредък при реализиране на проекта, което водело до забавяне на неговото изпълнение. Изпълнителят „Контрон България" ЕООД не успял да изпълни и конфигурира системата в съответствие с техническите изисквания, заложени в договора, нито да я съвмести със съществуващата инфраструктура и същата не била пусната в планирания срок. По тази причина с писмо изх.№ 23L207C/10.05.2023г. изпълнителят „Контрон България“ ЕООД, гр. направил предложение пред възложителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД за прекратяване по взаимно съгласие на сключения между тях договор № ••••••••••/19.12.2022 г. На 12.05.2023 г. служители на възложителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД провели среща, обективирана в съставен за целта протокол, в който било отразено обсъждане на предприемането на действия относно прекратяването на договор № 4000006688/23.12.2022г. и стартиране на спешна процедура за възлагане на дейности по доставка, монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка на NVMe базирана дискова сторидж система. Констатирано било, че възложителят положил усилия, време и ресурси за разрешаване на възникналите от различно естество проблеми, но отлагането на решението било невъзможно и би довело до затруднения по изпълнение на дейности, свързани с лицензията на дружеството, а доставянето и въвеждането в експлоатация на нова сторидж система било възможно след демонтиране на доставеното вече от изпълнителя оборудване. Посочено било, че провеждането на нова конкурентна процедура щяла да отнеме минимум три месеца, с каквото време „Електроразпределение Юг“ ЕАД не разполагало, а предвид естеството и сложността на предмета на поръчката, прилагането на съкратени срокове по провеждане на конкурентна процедура би затруднило заинтересованите лица да се запознаят, подготвят и представят оферти. Констатирано било, че били налице всички условия за прилагане на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП, тъй като изпълнението на инвестиционната програма на „Електроразпределение Юг“ ЕАД било в забава, което възпрепятствало качественото изпълнение на лицензионната дейност на дружеството, влошавало обслужването на клиентите, а сложността на предмета на обществената поръчка и специфичните условия за изпълнение не позволявали спазването на сроковете по чл.178, ал.2 и ал.4 от ЗОП, като изключителните обстоятелства, обосноваващи наличието на неотложност не се дължали на възложителя. На 15.05.2023 г. между „Електроразпределение Юг“ ЕАД. гр. Пловдив и „Контрон България" ЕООД, гр. София /старо наименование „С & Т БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ било сключено споразумение за прекратяване на договор № ••••••••••/19.12.2022 година. Предвид загубеното време по неуспешното изпълнение на договора и с оглед обстоятелството, че вече била проведена конкурентна процедура на договаряне, възложителят провел преговори с другите двама класирани участници - Сиенсис“ АД, гр.София и „Телелинк бизнес сървисис“ ЕАД, гр.София, чийто оферти отговаряли на изискванията на възложителя. В резултат на проведените разговори, било установено, че „Телелинк бизнес сървисис“ ЕАД, гр.София в най-пълна степен отговарял на нуждите на възложителя, поради което на 09.06.2023г. с Решение № F380986 /09.06.2023 г., подписано от С.В. - изпълнителен •••• и Й. Г. - •••• на Съвета на директорите била открита нова процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал. 1, т. 9 от ЗОП - „договаряне без предварителна покана за участие“, с предмет: „Доставка, монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка на дискова сторидж система“. В Решението за откриване на процедурата било посочено, че договорът щял да бъде сключен без изпращане на покана до „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД, гр.София. Обект на обществената поръчка била „доставка“ по смисъла на чл.3, ал. 1, т.2 от ЗОП с прогнозната стойност на обществената поръчка в размер на 878 000 лв. без ДДС. В Решението било посочено, че дейностите, предмет на поръчката се изразявали в доставка, монтаж и пускане в експлоатация и поддръжка на дискова сторидж система. На 09.06.2023г. чрез използване на Централизираната електронна платформа, възложителят изпратил за публикуване решението за откриване на обществена поръчка, вписвано в РОП с УИН 00143-2023-0130 и публикувано на същата дата. Новата процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, открита с Решение № F380986 /09.06.2023 г., подписано от С.В. - изпълнителен •••• и Й. Г. - •••• на Съвета на директорите, станала обект на последваща проверка, възложена на св.Д. О. Т., на длъжност „••••“ към АДФИ със Заповед № ФК-10-798/19.08.2024г. на Директора на АДФИ. Съгласно посочената заповед целта на проверката била контрол за законосъобразността на сключените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.Пловдив през 2023г. договори за обществени поръчки в резултат на проведени процедури по договаряне по реда на чл.18, ал.1 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането им, посочени в закона. През проверявания период „Електроразпределение Юг" ЕАД, гр. Пловдив се представлявало от жалбоподателят Й. Г. - •••• на Съвета на директорите, З.О.Б. - заместник-•••• на Съвета на директорите и С.З.В. - изпълнителен ••••. Прокурист на дружеството бил Д.Т.К.. За да извърши проверка на мотивите на възложителя за избор на процедура „договаряне без предварителна покана за участие“ •••• – св.Т. изискала документи, удостоверяващи обстоятелствата, посочени от възложителя в решението за откриване на обществена поръчка /част от инвестиционната програма на дружеството, кореспонденция между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Контрон България“ ЕООД, включително и водена такава по електронната поща, Протокол от проведена на 12.05.2023г. среща на служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Споразумение за прекратяване на договор № ••••••••••/19.12.2022г., подписано на 15.05.2023г., писмени становища на Й. Г. – •••• на Съвета на директорите и С.В. – изпълнителен член на Съвета на директорите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД/. Въз основа на тях, както и след проверка на публичната информация в ЦАИС-ЕОП, св.Т. приела, че по отношение на проверяваната процедура на договаряне без предварителна покана за участие с предмет „Доставка, монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка на дискова сторидж система“, открита с Решение № F380986/09.06.2023г., на основание чл.138, ал.1, вр. чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП за възложителя не било налице последното изискване по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП, а именно – обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, да не се дължат на възложителя. Предвид горното, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН св. Т. съставила срещу жалбоподателя Й. Г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-938/19.12.2024 г. за нарушение на чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.138, ал.1 от ЗОП, тъй като на 09.06.2023г. в гр.Пловдив, жалбоподателят, в качеството си на •••• на Съвета на директорите /СД/ на “Електроразпределение Юг” ЕАД, гр.Пловдив и секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП лично и съвместно със С.В. - изпълнителен член на СД, взел Решение № F380986/09.06.2023г. и провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП - “договаряне без предварителна покана за участие”, с предмет: “Доставка, монтаж, пускане в експлоатация и поддръжка на дискова сторидж система”, без да са налице законовите основание по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя на 14.01.2025г. В срока по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят не депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН. Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН и доказателствения материал, издал обжалваното НП, с което на Й. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение по чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.138, ал.1, вр. чл.18, ал.1 т.9 от ЗОП, на основание чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./, вр. чл.3, ал.1 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. В своя санкционен акт наказващият орган посочил, че деянието, за което било образувано административнонаказателно производство, се изразявало в сключен договор след проведена процедура, без да са налице условията в ЗОП, а именно не било налице последното изискване по чл.79 ал.1, т.4 от ЗОП - обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, да не се дължат на възложителя. Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира с доверие, тъй като не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им. По делото като свидетел е разпитана актосъставителката - св.Д. Т., от показанията на която се установяват обстоятелствата по съставяне на АУАН, както и приетото за установено от нея нарушение, а именно, че на процесната дата жалбоподателят Г., в качеството на •••• на СД, лично и съвместно със С.В. - изпълнителен директор на СД, е взел решение и е провел процедура по възлагане на обществена поръчка с посочения в акта предмет, чрез договаряне, без предварителна покана за участие и без да са били налице основанията по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП публичните възложители могат да прилагат процедура на договаряне без предварително обявление само в следните случаи, а именно - когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне, както и обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. От своя страна разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗОП предвижда възможност секторните възложители да могат да прилагат процедура на договаряне без предварителна покана за участие на основанията по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 4 и т. 6 – 10, както и когато: т.1. поръчката има за цел само научноизследователска дейност, експеримент, проучване или развойна дейност; възлаганите поръчки не обхващат производството в количества, които позволяват да се осигури достатъчна пазарна реализация или да се покрият разходите за научноизследователска и развойна дейност; т. 2. за много кратко време възникне възможност да се получат доставки при особено изгодни условия и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни цени; в този случай на преговори се канят лицата, които предлагат стоки на цени, по-ниски от пазарните. Договарянето без предварителна покана за участие представлява процедура по ЗОП, съгласно чл.18, ал.1, т.9 от същия Закон. Приложената спрямо жалбоподателя санкционна разпоредба за твърдяното за извършено нарушение, в редакцията й /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./, към датата на нарушението, предвижда наказание глоба в размер на 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева, за възложител, който проведен процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, за което наказващият орган приложил правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН, съгласно което “За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му”. След като прецени в съвкупност събраните по делото доказателства и предвиденото в горецитираните правни норми, Съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. поради несъставомерност на вмененото деяние към датата, на която обвинението твърди да е извършено, както и поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, пряко засягащи правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. На първо място така описаното в НП и прието от наказващия орган за извършено административно деяние не е наказуемо към датата на извършване на твърдяното нарушение, съгласно редакцията на приложената в случая санкционна разпоредба на чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./. При ангажиране отговорността на жалбоподателя Г. в качеството му на •••• на СД на дружеството и секторен възложител, на същия е определено наказание на основание разпоредбата на чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./, която предвижда санкциониране на възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона. Същевременно обаче наказващият орган е приел и описал в своя санкционен акт за извършено и наказуемо административно деяние, изразяващо се в сключване на договор след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, без да са налице условията на предвиденото в чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Очевидно изпълнителното деяние, възведено в хипотезата на чл.250 от ЗОП, в действащата към датата на твърдяното нарушение /09.06.2023г./ редакция е “...който проведе процедура...”, докато жалбоподателят е наказан за „сключен договор“, в резултат на проведена обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП в нарушение на закона, каквито фактически обстоятелства като състав на административно нарушение не са били предвидени в приложената в случая санкционна разпоредба на чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./. Действително към настоящия момент е в сила правилото на новия чл.250а от ЗОП /ДВ, бр.88/2023г., в сила от 22.12.2023г./, съгласно което възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13. Видно е, че с тази разпоредба е въведена нова форма на изпълнителното деяние на нарушението и по-тежки наказания, която съответства на обвинителната теза, описана в НП, но предвиденото в новата разпоредба правило не е било действащо към 09.06.2023г. /датата, на която се твърди да е извършено нарушението/, т.е. към тази дата твърдяното противоправно поведение на жалбоподателя не представлява административно нарушение, тъй като към онзи момент не е било наказуемо съгласно Закона. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложените в НП мотиви, с които наказващия орган приема, че вмененото деяние включва като фактически елементи проведена процедура без да са налице условията в закона и сключен в резултат на нея договор. Провеждането на процедура от вида, посочен в чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП и сключването на договор в резултат на проведена процедура от вида, посочен в чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП са два различни етапа от административното производство по възлагане на обществена поръчка. Провеждането на процедури за възлагането на обществени поръчки е уредено в Глава ХІ от ЗОП, а сключването на договор – в Раздел ІІ, глава ХІІІ от същия закон. В разпоредбата на чл.108 от ЗОП, която определя процедурите по този закон, изрично е предвидено, че процедурите завършват с решение за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка и едва когато последната е завършила с влязло в сила решение /съобразно изричното указание на чл.112, ал.6 от ЗОП/, страните в административното производство пристъпват към следващия етап от възлагането на обществената поръчка, а именно уговаряне на датата и начина на сключване на договора с определения изпълнител, така както е предвидено в разпоредбата на чл.68, ал.1 от ППЗОП. Нещо повече, законодателят е уредил нормативно в ЗОП и хипотези, при които е възможно процедурата по избор на изпълнител на обществена поръчка да е завършила, но да не се стигне до подписване на договор за изпълнение на поръчката. От съдържанието на коментираните санкционни разпоредби /чл.250 и чл.250а от ЗОП/ е видно, че според законодателя е налице разлика между провеждане на процедура и сключване на договор, което е действие, следващо приключването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а не е елемент от същата. Така според приложената в случая норма на чл.250 от ЗОП съставомерно е провеждането на процедури по чл.18, ал.1, т.3-10 или т.11, докато съгласно чл.250а от ЗОП съставомерно е сключването на договор, в резултат на неправилно проведена процедура. Двете разпоредби включват два различни фактически състава на административно нарушение. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че между датата на вземане на решение за откриване на процедурата и датата на сключване на договора винаги има разлика, което потвърждава извода, че се касае за различни деяния, а не едно идентично нарушение, в какъвто смисъл се е произнесъл АНО в НП. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че към датата на твърдяното в НП деяние, същото не е било наказуемо съгласно закона и като е санкционирал на основание чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./ жалбоподателя за нарушение, изразяващо се в сключването на договор, в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, без да са налице условията за прилагането й, АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Гореизложеното е довело и до процесуално нарушение, касаещо допуснато разминаване между фактическото описание на приетото от АНО нарушение и приложената санкционна разпоредба, което е от категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, като ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата и представлява допълнително основание за отмяна на наказателното постановление. Все в тази връзка Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което също е самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт. Такова основание е неспазване на императивното изискване за единство между обвинителната теза, залегнала в АУАН и тази, поддържана от наказващия орган. Така в своя административен акт актосъставителят е повдигнал административно обвинение за осъществено нарушение, изразяващо се във вземане на решение и провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка – „договаряне без предварителна покана за участие“ с конкретно посочен в акта предмет, без да са налице законовите изисквания. Така формулирано предявеното обвинение беше потвърдено и в депозираните от съставителя на акта показания, дадени пред настоящата инстанция в качеството му на свидетел. От своя страна при същите фактически положения, наказващият орган е приел за извършено нарушение, чието изпълнително деяние се състои в сключен договор след проведена процедура, без да са налице условията на ЗОП. Доколкото, както беше посочено по-горе, се касае за два различни етапа от административното производство по възлагане на обществени поръчки и провеждането им в разрез със закона представляват две различни, а не идентични административни нарушения, то е налице съществено разминаване между очертаната с акта правна рамка на административното обвинение и това, за което е санкционирано наказаното лице, което е недопустимо. Действително в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административно наказателното производство, стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. В случая чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се явява неприложим, тъй като в АУАН изобщо липсва формулиран извод за деяние, състоящо се в сключване на договор в резултат на проведена процедура за обществена поръчка, което както съдът обсъди в решението си, е различно от деянието „който проведе процедура“ по чл.18, ал.1 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. Посочването за първи път в НП, че деянието, за което е образувано административнонаказателното производство се изразява в сключен договор сред проведена процедура, без наличие на условията в ЗОП, не може да се третира като преодоляване на допуснат в акта отстраним порок. В случая се касае за добавяне на ново обстоятелство, което съществено променя квалификацията на деянието, а не за допусната техническа грешка в АУАН, каквато поправка е допустимо да бъде сторена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. На практика наказващият орган е изменил административното обвинение, каквато възможност не е предвидена в чл.53, ал.2 от ЗАНН, което опорочава административнонаказателната процедура и безусловно се явява основание за отмяна на НП. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.250 от ЗОП с изпълнителното деяние – „възложител, който проведе процедура…“ е била изменена /Държавен вестник, бр.88 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./ и както към момента на съставяне на АУАН на 19.12.2024г., така и към настоящия момент, не предвижда наказание за провеждане на коментираната в акта и НП процедура по чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, а само за процедурите по чл.18, ал.1, т.т.3-7 от ЗОП, т.е.провеждането на процедура по чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, така както е била очертана с АУАН рамката на административното обвинение, не е деяние, съставомерно след изменението на чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./. За пълнота на решението, съдът намира за необходимо да отбележи, че при мотивиране на своето решение за прилагане на основанието, въз основа на което е наказан жалбоподателя, АНО от една страна е взел предвид определените в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП по-тежки наказания, а от друга страна е направил извод за неприложимост на чл.3, ал.2 от ЗАНН и е наложил по-лека санкция на основание чл.250 от ЗОП /ДВ, бр.13 от 16 февруари 2016г./, вр. чл.3, ал.1 от ЗАНН, което води до неяснота каква е действителната воля на наказващия по отношение на санкционните основания за налагане на наказание на дееца. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради пропуск на контролния орган при съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, да назначи на Й. Г. /с •••• гражданство/ преводач на родния му език. Вярно е, че представените в административната преписка преводи на АУАН и НП са на английски език, но това според Съда не е довело до съществено нарушаване на правото му на защита. Извод за това Съдът прави именно от приложените преводи, и в частност от този на АУАН, видно от който жалбоподателят, макар и италиански гражданин, е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език, разбрал е в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта и саморъчно е отразил именно на английски език своите възражения в насока оспорване на констатациите, тяхната недостатъчност и необоснованост, за да послужат за установяване на нарушение на закона. По делото липсват доказателства, че не разбира съдържанието на акта и НП и иска преводач. От друга страна своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Съда, който проверява изцяло законосъобразността и правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Ето защо Съдът намира, че липсата на назначен преводач в хода на административното производство, не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП. Като взе предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че следва да отмени оспореното НП като незаконосъобразно. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 10 000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 5112,92 евро (пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента), което само по себе си не представлява изменение на санкцията. При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1227,1 евро /в левова равностойност - 2400 лева/ адвокатски хонорар с включен ДДС за процесуално представителство в производството. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което Съдът намира за основателно. За този си извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и фактическата и правна сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство, изразило се в изготвянето на въззивна жалба и участие в едно открито съдебно заседание с разпит на свидетел, поради което намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 664,68 евро /в левова равностойност - 1300 лева/, който се явява обоснован и справедлив. Все в тази връзка следва да се има предвид, че съдът съобрази и текста на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чийто регламент за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. В тази връзка по делото са представени доказателства за регистриране на Адвокатска дружество "Димитров, Петров и Ко“ към така определеното възнаграждение от 664,68 евро лева следва да се начисли ДДС в размер на 132, 94 евро на основание § 2а от Наредбата, тъй като предоставените от процесуалния представител - адвокат, правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, за която обща сума в размер на 797,62 евро, следва да се осъди въззиваемата страна. По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл.63д от ЗАНН, вр. чл.27 от ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София, която съгласно чл.6, ал.1 от ЗАДФИ и чл.2, ал.3 от Устройствен правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция представлява юридическо лице на бюджетна издръжка. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът