Решение № 245 от 20.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 436/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 179/25.03.2024 год., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73, представлявано от управителя. К.К. да заплати на Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50 сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесените душевни болки и страдания (скръб, мъка, тъга) от смъртта на нейния син М.В.Г. на 23 г., настъпила на 02.10.2019 г., вследствие на злополука, възникнала на 25.09.2019 г. преди обяд южно от с. Кесарево, в сечище, попадащо в участък на горския масив, в м. „Йонгалъка“, състоящ се от широколистни дървета - в отдел 231 „г“, където е извършван дърводобив от лица наети от дружеството в изпълнение на сключен с възложителя „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 29, ЕИК 2016168050121 договор № 26/30.07.2018 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до претендирания му размер от 150 000 лв., като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50 против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 29, ЕИК 2016168050121, иск да бъде осъдено да й заплати солидарно с „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73, представлявано от управителя. К.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. на изложеното по-горе основание, както и в условие на евентуалност, ако съдът отрече солидарността, самостоятелно да й заплати обезщетение в същия размер, като неоснователен. С решението е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50 да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 29, ЕИК 2016168050121 сумата от 3 111 лв., представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и за призоваване на свидетел. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50 да заплати на „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73 сумата от 90 лв., представляваща направени по производството разноски за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска. Осъдено е на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73, представлявано от управителя. К.К. да заплати на адв. П. К. от САК сумата от 8 850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73 да заплати по сметката на Великотърновски окръжен съд сумата от 4 200 лв., представляваща следващата се държавна такса върху уважения иск, както и по сметката на Горнооряховски районен съд сумата от 680 лв., представляваща направени разноски от бюджетните средства на съда (преди делото да бъде изпратено на Великотърновски окръжен съд поради променената родова подсъдност). С Определение № 717/07.06.2024 г., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е отхвърлено предявеното на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК искане на адв. П. К. от САК съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските, като към присъденото на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 8 850 лв. да бъде добавен ДДС, като лишено от процесуално основание. Постъпила е въззивна жалба от Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50, със съд. адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, чрез адв. П. К. от САК против Решение № 179/25.03.2024 год., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. В същата се излага, че решението в частта, с която е отхвърлен искът срещу първия ответник и в частта, с която е частично отхвърлен искът срещу втория ответник е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно допуснал нови доказателства и приел възражение за съпричиняване въпреки настъпила преклузия. Твърди се също, че решението е необосновано, тъй като не почива на събрания доказателствен материал. Излага се, че съдът неправилно бил приел, че правонамаляващото възражение, че пострадалият с поведението си обективно бил допринесъл за собствената си смърт било основателно, макар и направено след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. На следващо място се излага, че неправилно бил отхвърлен искът срещу първия ответник, тъй като бил лишен от материалноправно основание. Твърди се, че въпреки установените редица нарушения, както на законови разпоредби, така и на разпоредби на сключения договор, първият ответник, в качеството си на възложител, не е осъществил текущ контрол по изпълнение на договора, без да препятства изпълнителя, за спазване на технологичните изисквания и правомерното извършване на дейностите, което е довело до неправилното и неправомерното извършване на дейностите по дърводобива, както и другите установени нарушения. От доказателствата по делото се установявало наличието на извършени нарушения, както от втория, така и от първия ответник, чиито противоправно поведение било в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове в условията на евентуалност в пълно претендирания размер от 150 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 29, ЕИК 2016168050121, съд. адрес: гр. Габрово, ул. „Успех“ № 1, ет. 5, чрез адв. Н. М. от АК – Габрово. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73, представлявано от управителя. К.К.. Постъпила е въззивна жалба и от „Кедър“ ЕООД, ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров“ № 73, представлявано от управителя. К.К. против Решение № 179/25.03.2024 год., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. В същата се излага, че обжалваният съдебен акт, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е неправилен. Излага се, че от мотивите на съда не ставало ясно на какво основание се ангажира отговорността на ответното дружество (дали на основание чл. 49 от ЗЗД или на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ). Твърди се, че не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството по чл. 49 от ЗЗД, тъй като на 25.09.2019 г. то не е възлагало работа при и по повод, на която е станала злополуката. Не са наемани камиони и друга техника за извоз на дървесина от сечището до временните складове, нито е възлаган извоз, тъй като дървесината се пренасяла на ръка. Още повече, че „Кедър“ ЕООД, като изпълнител по договора е имал задължение само да извърши сеч в отдел 231 „г“ и да складира добитата дървесина, а не и да я извозва, а именно при превоза е станал инцидента. Счита се, че неправилно бил отхвърлен и искът срещу първия ответник, тъй като съгласно договора (т. 3.1.) той е имал задължението да осъществява текущ контрол по изпълнение на договора, включително и да разпорежда временно спиране и цялостно прекратяване на дейността при нарушения в изброените в т. 3.2. от договора. Освен това се посочват и бездействия на служители на първия ответник, представляващи нарушения на нормативната уредба (ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г.), които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Излага се алтернативно становище, че присъденият размер на обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Направено е искане да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск, а при условията на евентуалност – да бъде намален значително присъденият размер на обезщетението. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50, със съд. адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, чрез адв. П. К. от САК. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 29, ЕИК 2016168050121, съд. адрес: гр. Габрово, ул. „Успех“ № 1, ет. 5, чрез адв. Н. М. от АК – Габрово. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. Постъпила е частна жалба от Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50, със съд. адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, чрез адв. П. К. от САК против Определение № 717/07.06.2024 г., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение e неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно и в пълно противоречие със закона (§ 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) е приел за неоснователно направеното искане за присъждане на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение. В този смисъл била и константната съдебна практика. Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да бъде уважена молбата. В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от ответните страни. Първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че предявеният иск срещу „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ за солидарното му осъждане с „Кедър“ ЕООД, а евентуално, ако съдът отрече солидарността, за самостоятелното му осъждане да заплати обезщетение за неимуществени вреди, е лишен от основание. Приел е, че в разглеждания случай „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ не е възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като договорното възлагане на дейността по дърводобива е извършено на юридическото лице „Кедър“ ЕООД, което е натоварено да изпълни договора със свои сили и технически средства, поради което искът против първия ответник подлежи на отхвърляне като неоснователен. Приел е, че вредоносният за ищцата резултат е настъпил като пряка последица от неизпълнението от страна на ответното дружество „Кедър“ ЕООД на общото задължение да осигури на пострадалия здравословни и безопасни условия на труд, вменено с нормите на чл. 14, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 6, ал. 1 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в гората. Приел е, че дори да се отрече приложението на чл. 49 от ЗЗД спрямо ответното дружество, отговорността му по чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ е възникнала и категорично обоснована. Приел, че съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост, заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилия деликт е в размер на сумата от 150 000 лв., като е редуцирал същото с възприето съпричиняване в размер на 30%, като в този размер (105 000 лв.) е уважил предявения иск по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу „Кедър“ ЕООД. Счел е, че лихвата за забава се дължи не от деня на злополуката, а от дата на смъртта - 02.10.2019 г., тъй като тогава са настъпили подлежащите на компенсиране вреди за ищцата. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт: Пред първоинстанционният съд са предявени евентуално обективно и субективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. По иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“. Не е спорно между страните, че на 25.09.2019 г. в землището на с. Кесарево, общ. Стражица, обл. Велико Търново, в м. „Йонгалъка“, в сечище, представляващо обект № 1824, отдел 231, подотдел „г“, при управление на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ВТ •••• КМ възникнал инцидент, при който автомобилът се преобърнал, като водачът М.В.Г. от с. Б. получил травматични увреждания, вследствие на които починал на 02.10.2019 г. Не е спорно между страните, че смъртта на М.Г. се дължи на получените при инцидента тежки травматични увреждания, довели до състояние, несъвместимо с живота. Спори се дали са налице предпоставките за отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и спрямо кой от ответниците следва да бъде реализирана тя. Със Заповед № 112/19.06.2018 г. на Директора на ТП ДГС „Горна Оряховица“ е открита процедура за възлагане на дейността добив на дървесина, представляващ сеч и извоз до временен склад на маркирана дървесина за изчерпателно посочени в заповедта обекти и при конкретно уредени други условия. Със Заповед № 129/06.07.2018 г. на Директора на ТП ДГС „Горна Оряховица“ „Кедър“ ЕООД е класирано на първо място и определено за изпълнител за обект № 1824. По силата на Договор за добив на дървесина № 26/30.07.2018 г. възложителят „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ възложил на изпълнителя „Кедър“ ЕООД, който приел да извърши със свои сили и технически средства сечта, включително почистването на сечището, извоза, разкройването, рампирането на временен склад на маркирана дървесина, съгласно утвърдения технологичен план в обект № 1824, подотдели 231 „г“, 131 „з“ и 131 „и“. Уговорени са количеството дървесина, цените, начинът и условията на плащане, както и конкретните права и задължения на страните във връзка с изпълнението на договора. Със споразумение от 19.12.2018 г. срокът на договора е удължен до 30.09.2019 г. По делото е приложено Разрешително № 11/07.01.2019 г. за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, с което на основание чл. 24, ал. 1 от Наредбата за контрол и опазване на горските територии се разрешава достъп до обект № 1824, отдел 231 „г“, във връзка с изпълнението на Договор № 26/30.07.2018 г., на посочени в разрешително лица, включително и на пострадалия от инцидента М.В.Г., като общ работник. Видно от приложените към конкурсната документация книжа и Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори, към 06.06.2018 г. не е сключван трудов договор между „Кедър“ ЕООД и пострадалия при процесния инцидент М.В.Г.. Съобразно Разрешително за достъп до горски територии рег. № 48/07.01.2019 г. за обект № 1824, отдел 231 „г“ във връзка с транспортирането на дървесина от отдела е разрешен достъпът до горски територии на следното превозно средство: „ЗИЛ 131“, с рег. № ВТ •••• КМ, за което е посочено, че е собственост на „Кедър“ ЕООД. По силата на предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 08.01.2019 г. „Кедър“ ЕООД се задължило да продаде на Г.В.Г. товарен автомобил, марка „ЗИЛ“, модел „131“, с рег. № ВТ •••• КМ за сумата от 6 000 лв., за която е уговорено, че ще бъде платена до края на 2019 г., а собствеността върху товарния автомобил ще бъде прехвърлена при окончателно изплащане на договорената цена. С Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 07.01.2021 г. „Кедър“ ЕООД продало на Г.В.Г. посочения по-горе товарен автомобил за сумата от 5 000 лв. От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че мястото, където е възникнало произшествието на 25.09.2019 г., при което е пострадал М.В.Г., се намира южно от с. Кесарево и представлява участък от горския масив в отдел 231 „г“, зает от широколистна гора. Частта от подотдела, в която е възникнало произшествието, е сечище на склон с наклон на спускане в посока изток от 20 до 35 градуса. Между дърветата е изградена просека за движение на автомобилите, която не е праволинейна и е покрита със земна маса и паднали листа от дърветата. На 25.09.2019 г., около 11: 45 ч., товарният автомобил „ЗИЛ 131“, с рег. № ВТ •••• КМ, управляван от М.В.Г., е бил разположен в района на отдел 231 „г“ с предната си част в посока изток с посочени в заключението GPS координати. Автомобилът е бил натоварен с 4 куб. м. дървен материал вляво и 1 куб. м. вдясно. Водачът М.Г. предприел движение с товарния автомобил в посока изток, спускайки се с много малка скорост по наклона и когато предните гуми достигнали определена точка от маршрута (посочена с точни координати в заключението) автомобилът с предна лява гума опрял в препятствие и временно преустановил движението си. Наклонът между първоначалната точка, в която се намирал автомобила и точката, в която преустановил временно движението си бил 25 градуса, а след това – 35 градуса. Водачът на автомобила подал малко газ и преодолял препятствието, като в този момент автомобилните гуми загубили сцепление със земната повърхност и започнал плъзгане. Водачът рязко свил волана в посока наляво и автомобилът продължил движението си в посока североизток при страничен наклон от 35 градуса. Автомобилът продължил движението си до точка от маршрута, където се преобърнал надясно и започнал да се спуска по склона, въртейки се около надлъжната си ос. Преобърнал се два пъти и преустановил движението си в дървета с посочени в заключението координати, като се установил по таван, с колелата отгоре, а водачът останал затиснат под автомобила. Средният наклон на терена е около 20 градуса, като в участъка в който автомобилът е започнал плъзгането си е 35 градуса. Върху всяко от колелата на превозното средство действа сцепена сила, насочена перпендикулярно на земната повърхност и теглителна сила, насочена успоредно на земното платно по оста на автомобила. За да може да сработят спирачките и да няма плъзгане сцепената сила не трябва да е по-малка от теглителната сила. След извършени изчисления, вещото лице е достигнало до извода, че в конкретния случай теглителната сила, успоредна на земната повърхност и насочена по оста на автомобила е 1, 75 пъти по-голяма от сцепената сила, насочена перпендикулярно на земната повърхност. Поради тази причина автомобилът е започнал да се пързаля по земната повърхност. В момента на плъзгане на автомобила водачът е предприел маневра за завИ.е наляво. Променил е посоката на движение на автомобила и наклонът от надлъжен е станал напречен, като силите, действащи върху автомобила са със същите направления и стойности. Вещото лице е достигнало до извода, че условията за странична устойчивост не са изпълнени, поради което преобръщането на автомобила е било неизбежно след промяна на посоката на движение. ЗавИ.ето на волана е причина за преобръщането на автомобила, предвид големия наклон на спускане от 35 градуса, който вследствие маневрата на водача се е преобразувал от надлъжен в страничен наклон и е довел до преобръщането на автомобила. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е изяснило, че ако водачът не бе завъртял волана, най-вероятно автомобилът е щял да продължи, плъзгайки се направо, без да се преобръща и евентуално би спрял в някое от отсечените дървета. Основната причина за инцидента е действието на водача със завИ.ето на волана, което е довело до нестабилността на автомобила по отношение на неговата странична устойчивост. Уточнено е, че при изготвяне на заключението е допусната техническа грешка при посочването на кубатурата на дървесината, като верните стойности на натоварената на автомобила дървесина са 1 куб. м. вляво и 4 куб. м. вдясно. Изяснено е, че товарният автомобил „ЗИЛ 131“ е със сравнително нисък център на тежестта, като при натоварване с какъвто и да е товар центърът на тежестта се измества във вертикална посока нагоре и когато товарът е неправилно разпределен (както в случая) центърът на тежестта освен нагоре се измества и вдясно – там, където е по-големият товар, като натоварването е повлияло на механизма на преобръщането. Изяснено е, че при страничен наклон от 35 градуса дори и при празен автомобил би се стигнало до преобръщане при конкретните действия на водача. Преодоляването на препятствието с подаването на газ от страна на водача е допринесло за преобръщането. В момента, в който той е достигнал до препятствието, все още е бил в надлъжно направление по оста си на движение. Преобръщането е станало след преодоляване на препятствието – действията на водача с подаването на газта са довели до надлъжното приплъзване на автомобила, а маневрата със завИ.е наляво, с която той се е опитал да го преодолее, е допринесла за страничното преобръщане. Вещото лице е посочило, че съгласно техническите спецификации товарният автомобил „ЗИЛ 131“ може да преодолява наклон до 30 градуса, като в случая наклон над 35 градуса е над допустимите му спецификации и не би следвало да се използва в такива условия, защото подобна експлоатация не би била безопасна. От събраните гласни доказателствени средства (показанията на св. Е.Б., св. Х.М., св. Г.Г., св. Н.Н., св. Т.В. и св. С.Т.) се установява, че на 25.09.2019 г. била създадена организация за извозване на дърва от процесния горски масив край с. Кесарево. На 24.09.2019 г. управителят на „Кедър“ ЕООД. К. се обадил по телефона на св. С.Т., който осъществявал дейност като шофьор, и го уведомил, че на следващия ден (25.09.2019 г.) съществува възможност за извоз на дървесина, предназначена за служители на горското стопанство. По същия повод се обадил и на св. Г.Г. (брат на М.Г.). Св. Т. и св. Г. по собствена инициатива създали организация за работа на следващия ден с хората, с които обичайно осъществяват дейностите по рязане и извозване на добитата дървесина. На 25.09.2019 г. към обекта за работа се насочили св. Т., св. Н.Н., шофьор на име В. и още един работник, чието име св. Т. не знае. Св. Г.Г. се насочил към обекта заедно със своя баща, по-малкия си брат Д., св. Х.М. и неговата съпруга на име З.. С тях бил и М.Г., който в конкретния ден поради оплаквания от болки в кръста нямал намерение да участва в работния процес, като според показанията на свидетелите дори не бил облечен подходящо. М.Г. докарал групата, организирана от брат му Георги с бял микробус, като само присъствал при извозването на нарязаната дървесина, без да взема участие. Участниците в работния процес нямали сключени трудови договори с „Кедър“ ЕООД (с изключение на св. М.), като не им е провеждан инструктаж във връзка с безопасното изпълнение на работата. Бил осъществен един курс с товарния автомобил, който бил управляван от св. Г.Г.. Извозването на дървесината се извършвало директно от сечищата, без да е складирана на временни складове. При втория курс групата навлязла навътре в гората. В дясната страна на товарния автомобил били натоварени около 4 куб. м. дървесина, а в лявата – около 1 куб. м. В стръмен участък от терена се наложило автомобилът да бъде преместен напред, за да продължи товаренето на дървесината. М.Г., който не бил правоспособен водач за конкретната категория, се качил да премести товарния автомобил, като след подаване на газ от негова страна автомобилът се плъзнал надолу по склона, преобърнал се два пъти и на третия път се установил в покой, като водачът М.Г. останал затиснат отдолу. Била създадена организация преобърналия се товарен автомобил да бъде издърпан с другия наличен такъв автомобил, за да бъде освободен водачът М.Г., след което на място пристигнал и екип на спешна медицинска помощ. От показанията на св. К.К. (горски стражар към ТП ДГС „Горна Оряховица“) се установява, че обект № 231 „г“ се намира в поверения му участък, като на 25.09.2019 г. заедно с прекия си ръководител извършил обход по местата, където се добива дървесина за осъществяване на контрол по отношение на дружествата, които са сключили договори за изпълнение. Около час след приключване на обхода и напускане на обекта свидетелят получил информация за настъпилия инцидент от. К.. Обадил се на ЕЕН 112, информирал полицейското управление в гр. Стражица, като впоследствие указал съдействие на пристигналия на място медицински екип. По отношение на технологичния план, изготвен във връзка с обекта на дърводобив, свидетелят посочва, че с триъгълници са обозначени временните складове, като извоза от сечището до временните складове се извършва с животинска сила или със специализирана техника. Дървесината се приема на временния склад, а ако не е там тя не следва да бъде товарена. Пострадалият шофьор е влязъл да товари извън временния склад. В деня на инцидента свидетелят обиколил обекта само веднъж като констатирал наличието на два камиона, които не представляват специализирана горска техника и с които е недопустимо да се извършва превоз от мястото на сечта до временния склад. Видно от заверен препис Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.09.2024 г. (не влязло в сила към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция) по ДП № 2/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Търново, наказателното производство образувано по случая е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на елементите на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК и на престъпление по чл. 123 от НК. От заключението на допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че на 25.09.2019 г. М.В.Г. е получил тежка открита черепно- мозъчна травма (разкъсно-контузни рани по главата, счупване на костите на черепния свод, екстрадурален-епидурален хематом), тежка травма на лява мишница с травматична ампутация на лява ръка, счупване на двете бедрени кости, тежка остра обемна кръвозагуба, проявена като тежък анемичен синдром на всички вътрешни органи. Пряка причина за смъртта на М.Г. е настъпилата остра обемна кръвозагуба след по-късно развил се синдром на дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК) в резултат от получените тежки телесни травми при процесната злополука на фона на тежка черепно-мозъчна травма. От заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза се установява, че психичното и емоционално състояние на ищцата Ц. Б. е силно повлияно и влошено вследствие смъртта на сина М.В.Г.. Открива се силно и продължително във времето преживяване на тъга, безнадеждност, чувство за вина, проблеми със съня. Изгубено е желанието за живот и радост. Ищцата споделяла суицидни мисли. Поведението й било траурно като реакция на скръбта за загубата. Повлияни били като цяло начинът й на живот и отношенията в семейството. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е изяснило, че между починалия и ищцата има силна емоционална връзка, свързана с много обич и взаимна грижа, доверие, надежда. Не съществува такова нещо като напълно преживяване. При проследяване на състоянието на ищцата от момента на инцидента се наблюдава динамиката и как първоначално острото й състояние е било свързано с много силни емоции и невъзможност за социално кондициониране, което постепенно се възстановява. Нормалната реакция на скръб е до една година, като в конкретния случай се наблюдава самоповлияване три години след събитието; остават си ритуали и действия, свързани с някакъв подсъзнателен стремеж да се намали болката и намери начин за връзка със загубения син. Според вещото лице това вероятно ще отшуми, но не напълно. От поведението на ищцата струяла скръб, като тя се опитвала да се владее първоначално, но бързо започвала да плаче, особено когато се връща към събитията и говори за сина си. От показанията на св. С..ова, която живее във фактическо съжителство с брата на пострадалото лице, се установява, че познава М.Г., тъй като са израснали заедно. Познава и ищцата Ц. Б. отдавна преди да заживее със сина й. Присъствала, когато телефонът позвънил около 14 ч. на 25.09.2019 г., за да им съобщят, че М. е пострадал и го транспортират с линейка към гр. Велико Търново. М. и майка му били много близки и той споделял с нея всичко, както и тя с него. Майка му била по-близка с него, като неин любим син. М. живеел в едно домакинство с майка си. Когато се обадили и съобщили, че е станал инцидент и карат М. към болницата, майка му припаднала. М. бил много добър човек, помагал на всички, които имали нужда от помощ. След смъртта му животът на ищцата се променил – преди била много весел човек, а сега била постоянно тъжна. Според свидетелката не можело да се каже, че е превъзмогнала тъгата по сина си, тъй като постоянно плачела и била тъжна, всеки ден ходела на гробищата. Всички й помагали, но тя не спирала да плаче и постоянно говорела за М.. Преди смъртта си той живеел с майка си, баща си, единия си брат Д. и сестра си. Към датата на инцидента брат му Д. бил непълнолетен, а сестра му била пълнолетна и работела в с. Бреговица. Св. Б.Б., брат на бащата на пострадалото лице, заявява в показанията си, че познава ищцата Ц. Б. и М.Г.. Децата израснали при него, като и понастоящем живеят в съседни къщи. М. бил много добро момче, работел и много помагал на родителите си в домакинството и финансово. Те живеели в едно домакинство, като той споделял всичко с майка си, за което тя сама разказвала впоследствие. Ц. Б. се сринала и не можела да преживее случилото се. Две години поред на нова година ходели на гробищата в 12 ч. Когато се събирали за някой празник, Ц. винаги говорела за сина си и плачела. Навсякъде поставила снимки на М., всеки ден ходела на гробищата. Все още не била преживяла смъртта му. Преди да почине М. тя била много щастлива жена, а след това се сринала. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност (Постановление № 7/29.12.1958 г., Пленума на Върховния съд). Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) Д.ие (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената/неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия патримонуим, телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени/неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Следователно вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 от ЗЗД може успешно да се защитава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е всякога налице. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, ще следва да се установи и отговорност по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД по отношение на лицето, на което е възложена работата. Успешното ангажиране на тази отговорност изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки – противоправно поведение, действие или бездействие с установено авторство; осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка между тях. Наличието им следва да е доказано несъмнено, не чрез предположения, тежестта за което е за ищцата, т.е., необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Неустановяването на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска. Съобразно чл. 111, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея. Според ал. 2 на същия текст добивът на дървесина от горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства или от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1, с изключение на случаите, когато: 1. добивът се извършва самостоятелно от физически лица в собствените им гори; 2. добивът се извършва от физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без право на продажба. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗГ, ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се осъществява по един от следните начини: 1. чрез продажба на стояща дървесина на корен; 2. чрез добив и продажба на добита дървесина. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗГ, ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1 от същия закон, а именно Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Съобразно чл. 2 от Наредбата, възложители за горските територии - държавна собственост, са: 1. директорите на държавните предприятия (ДП); 2. директорите на териториалните поделения на държавните предприятия (ТП на ДП) или оправомощени длъжностни лица – когато са оправомощени от директора на ДП; 3. директорите на учебно-опитните горски стопанства (УОГС) - в случаите, когато възлагат извършването на дейности в горските територии, предоставени им за управление; 4. ръководителите на ведомства или представляващите юридически лица – за предоставените им за управление горски територии; 5. директорите на структури и специализирани териториални звена на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване със съответното ДП, на чиято територия ще се възлагат дейности. По силата на чл. 163, ал. 1 от ЗГ, за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, които съобразно ал. 2 на същия текст са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗГ, държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Съобразно чл. 165, ал. 1 от ЗГ основаният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ включва освен всичко останало и: 1. изпълнение на горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост; 9. опазване на горските територии - държавна собственост. В чл. 187, ал. 1 от ЗГ е регламентирано, че опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона. Съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗГ, предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от: 1. държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал. 3; 2. учебно-опитните горски стопанства - за горските територии, предоставени им за управление; 3. общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост. По силата на чл. 190, ал. 1 от ЗГ, функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование. Съобразно ал. 2 на същия текст, тези лица: 1. опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания; 2. следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти; 3. проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите; 4. следят за спазването на противопожарните правила, а при пожар предприемат действия за неговото ограничаване и потушаване; 5. следят за появата на болести, вредители и други повреди; 6. опазват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони; 7. сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкрИ.е; 8. дават предписания при констатиране на пропуски и нарушения; 9. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии; 10. задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване; 11. уведомяват незабавно органите по ЗУТ за извършване на незаконно строителство в горските територии; 12. спират превозни средства, които превозват дървесни и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход. По силата на чл. 191, ал. 1 от ЗГ, посочените по-горе лица могат да упражняват правомощията по чл. 190, ал. 2 върху съответните територии, за които са наети, а съобразно ал. 2 на същия текст, служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 - 8 и 12 и извън поверените им за опазване горски територии в района на дейност на съответното държавно предприятие, включително и извън установеното им работно време. Подобни правила са установени и в т. 3 от сключения Договор за добив на дървесина № 26/30.07.2018 г. между „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ и „Кедър“ ЕООД, където са регламентирани правата и задълженията на възложителя по договора. Съобразно т.3.1 от договора възложителят има право да осъществява текущ контрол по изпълнението на договора, без да възпрепятства изпълнителя за спазването на технологичните изисквания и правомерното извършване на дейностите, като дава задължителни указания в писмена форма и препоръки на изпълнителя при констатирани пропуски по изпълнение на възложената работа. Възложителят има право да издава разпореждания за временно спиране или цялостно прекратяване на дейностите, свързани с изпълнение на възложената работа в случаи на: нарушения на ЗГ или свързани с него подзаконови нормативни актове (т.3.2.1 от договора); неспазване на изискванията на действащите стандарти за качество на дървесината (т.3.2.2); неспазване на изискванията на ЗЗБУТ (т.3.2.3); неспазване на противопожарните и други изисквания (т.3.2.4). Според настоящия съдебен състав, при съвкупна преценка на събраните доказателства и посочената правна уредба на задълженията на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ по управление и опазване на горите се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, което ангажира обективната гаранционна отговорност на ответното държавно предприятие. Не е спорно, че на 25.09.2019 г. настъпил инцидент в землището на с. Кесарево, общ. Стражица, обл. Велико Търново, в м. „Йонгалъка“, в сечище, представляващо обект № 1824, отдел 231, подотдел „г“, при който управляваният от М.Г. (син на ищцата) товарен автомобил „ЗИЛ 131“, с рег. № ВТ •••• КМ се преобърнал, като водачът получил травматични увреждания, вследствие на които починал на 02.10.2019 г. Не е спорно между страните, че смъртта на М.Г. се дължи именно на получените при инцидента тежки травматични увреждания, довели до състояние, несъвместимо с живота. Установено е още и не е спорно по делото, че именно „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ е възложило извършването на сеч, включително почистването на сечището, извоза, разкройването, рампирането на временен склад на маркирана дървесина, съгласно утвърдения технологичен план в обект № 1824, подотдели 231 „г“, 131 „з“ и 131 „и“, поради което задълженията за упражняване на контрол във връзка с възлагането на посочените дейности е именно за това държавно предприятие. В случая е безспорно установено противоправно бездействие на служители на ответното държавно предприятие, които не са упражнили правомощията си по чл. 190, ал. 2, т. 2 и т. 9 от ЗГ. Установено е, че на 25.09.2019 г. св. К.К., горски стражар към ТП ДГС „Горна Оряховица“, е извършил обход заедно с прекия си ръководител в обекта, където е настъпил инцидента. При обхода те констатирали, че в обекта се намират два камиона, които не представляват специализирана техника и с които са били наясно, че не може да се извършва превоз от мястото на сечта до временния склад съобразно одобрения технологичен план. Въпреки това те не са предприели никакви действия, макар да са били длъжни да следят за спазването на правилата за извършване на сеч в горските територии и да са разполагали с правомощието да спрат дейността, която в конкретния ден е извършвана в нарушение на тези правила. Освен това по делото е установено, че дейността по извозването на дървесината е извършвано в нарушение на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, съобразно който дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Установено е, че в процесния ден дървесината е била транспортирана директно от сечището, без да е складирана на временен склад съобразно изискванията на закона и на одобрения технологичен план. Съобразно чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, превозните билети се издават от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните си задължения. В конкретния случай издаването на такъв превозен билет, съответно приемането, замерването и маркирането на дървесината на временен склад са били сред задълженията на св. К.К. в качеството му на служител на ответното държавно предприятие, натоварен да осъществява контрол за спазване правилата за сеч в поверената му територия. От събраните по делото гласни доказателствени средства (включително и от показанията на св. Колев) се установява, че товаренето и извозването на добитата дървесина не е осъществявано съгласно установените изисквания, като отново в нарушение на правомощията си по чл. 190, ал. 2, т. 2 и т. 9 от ЗГ служителите на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ не са констатирали това по надлежния ред и не са предприели необходимите действия по спиране или прекратяване на дейността, извършвана в нарушение на установените за това правила. След като са били длъжни да упражнят контрол в рамките на правомощията си, но не са го сторили, с бездействието си те са създали условия за настъпване на процесния инцидент, като в този смисъл настъпилия вредоносен резултат се намира в пряка причинна връзка с поведението им. С оглед изложеното ответникът „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ носи гаранционно-обезпечителна отговорност (по чл. 49 от ЗЗД), за смъртта на сина ищцата и предявеният против него иск е доказан по основание. Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице основания деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД да бъде реализирана спрямо „Кедър“ ЕООД. Безспорно е установено по делото, че от страна на дружеството и на неговия управител не е налице възлагане на работа за конкретния ден и спрямо конкретното пострадало лице. Между М.Г. и „Кедър“ ЕООД не са били налице трудовоправни отношения преди и по време на инцидента. Не е налице и друг тип възлагане на работа или обвързване за постигане на определен резултат. Организацията за работата е създадена самостоятелно от фактически работещите в обекта лица, като. К., управител на „Кедър“ ЕООД, единствено е предоставил информация за възможността такава дейност да бъде реализирана. В този смисъл спрямо „Кедър“ ЕООД не е налице една от предпоставките на иска по чл. 49 от ЗЗД, поради което няма как ответното дружество да носи отговорност по този ред. Поради това не е налице и основание ответниците да понесат солидарна отговорност във връзка с настъпилия деликт съобразно чл. 53 от ЗЗД. Такава отговорност не следва и от други разпоредби на закона, поради което искът за солидарното осъждане на двамата ответници не следва да бъде уважаван. В тази насока настоящият състав на въззивната инстанция споделя мотивите на окръжния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта). Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По делото се установи, че починалият е бил на 23 години. Живеел е в общо домакинство с майка си (ищцата), с която са имали отношения на близост, обич, уважение, взаимна привързаност и взаимопомощ. След смъртта му животът на майка му се променил, тя тежко преживявала невъзвратимата липса. Загубила подкрепата, която той й оказвал. Ищцата не била преодоляла мъката си, като по отношение на психиката й са налице трайни негативни последици. Специфичното при неимуществени вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. При определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. Съобразявайки съществувалите отношения между ищцата и сина й, приживе, основани на привързаност, грижа и подкрепа, обстоятелствата, че ищцата и починалия са живели в общо домакинство, без починалия да е създал собствено семейство, негативното влияние на внезапната смърт на М.Г. върху психиката на ищцата, свързани с негативни изживявания – силно и продължително във времето преживяване на тъга, безнадеждност, чувство за вина, проблеми със съня, загуба на желание за живот и липса на радост, суицидни мисли; обстоятелството, че ищцата е била лишена както от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална опора, възрастта към датата на инцидента на починалия - 23 години и на ищцата съответно 44 години, обосноваващи извод за нужда от подкрепата и обичта на ищцата към починалия с оглед навлизането в решаващия етап на живота, свързан със самостоятелна реализация, както и социално-икономическите условия към момента на увреждането – 02.10.2019 г., въззивният съд намира, че необходими и достатъчни за компенсирането на неимуществените вреди на ищцата е обезщетение в размер на 150 000 лв. Съобразно изложеното, съдът намира, че дължимото на ищцата обезщетение следва да се определи по справедливост, като се отчетат характерът и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на негативните преживявания. По отношение на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд за наличието на такова съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Не споделяме единствено приетия процент на съпричиняване, като считаме, че с оглед фактите по делото той следва да бъде завишен. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че М.Г. не е притежавал необходимата правоспособност, за да управлява процесния товарен автомобил (видно от приложената по делото справка от ОД на МВР – Велико Търново, както и от свидетелските показания). Също безспорно установено е, че от техническа гледна точка преобръщането на товарния автомобил се дължи единствено на действията на Г. – на подаването на газ за преодоляване на препятствието, в което автомобилът е спрял след първоначалното потегляне, което е поставило автомобилът в условията на плъзгане по склона, както и на завИ.ето, което е променило посоката на силите, действащи върху автомобила и е довело до страничното му преобръщане. На следващо място пострадалият сам се е поставил в условия да застраши собственото си здраве и живот, като се предприел управление на товарния автомобил, без това да му е възложено. Не на последно място следва да се посочи, че М.Г., съгласно Разрешително № 11/07.01.2019 г. за достъп до насаждения е имал разрешение за достъп до обекта като „общ работник“, но не и като „шофьор“. Вземайки предвид тези данни и отчитайки обективния принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, настоящия състав на въззивната инстанция намира, че същият следва да бъде определен на 50%, до който размер и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде намалено дължимото в полза на ищцата обезщетение. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Ц. Г. Б. от с. Б., общ. Стражица, обл. Велико Търново, против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 29, Код по БУЛСТАТ 2016168050121, представлявано от М.Н.С. – Директор, на основание чл. 49 от ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 75 000 лв. (150 000 лв. – 75 000 лв. – 50% съпричиняване). В останалата си част предявеният иск е неоснователен и недоказан. По искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащо за предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди, законната лихва се дължи от дата на увреждането - 02.10.2019 г., когато е настъпила смъртта на М.Г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. По иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против „Кедър“ ЕООД. Искът против втория ответник „Кедър“ ЕООД е предявен като евентуален, с искане да бъде разгледан, а ответното дружество осъдено да заплати претендираното обезщетение, в случай че съдът не намери основания деликтната отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъде реализирана спрямо първия ответник „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“. Предвид изложеното по-горе и достигнатият краен извод за основателност на иска против първия ответник, то не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск против „Кедър“ ЕООД, с оглед на което настоящия състав на въззивната инстанция не дължи произнасяне по него. В този смисъл въззивната жалба, депозирана от Ц. Г. Б. е частично основателна, а въззивната жалба, депозирана от „Кедър“ ЕООД – изцяло основателна, но по изложените по- горе съображения. Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по предявения против „Кедър“ ЕООД иск и в частта за разноските, вместо което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ да заплати в полза на ищцата Ц. Г. Б. сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М.В.Г., настъпила на 02.01.2019 г., вследствие на травматични увреждания, получени при инцидент на 25.09.2019 г. в землището на с. Кесарево, общ. Стражица, обл. Велико Търново, в м. „Йонгалъка“, в сечище, представляващо обект № 1824, отдел 231, подотдел „г“, при управление на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ВТ •••• КМ. Искът за разликата над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията за солидарно осъждане на ответниците. С оглед отмяната изцяло на Решение № 179/25.03.2024 год., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта за разноските, съдът не дължи произнасяне по частна жалба от Ц. Г. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Б., Община Стражица, ул. „П.“ № 50, със съд. адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, чрез адв. П. К. от САК против Определение № 717/07.06.2024 г., постановено по гр. д. № 510/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, доколкото същите ще бъдат определени, съобразно изхода на спора за двете инстанции. Отговорността за разноски в производството следва да бъде разпределена съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция. Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ответникът „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП - гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ следва да заплати в полза на адв. П. К. от САК сума в размер на 12 780 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно обжалваемия интерес и уважената част на жалбата и исковата претенция. Ищцата следва да заплати на ответника „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ направените по делото разноски пред П.та инстанция в размер на 1 548 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, както и 1 800 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищцата следва да заплати на ответника „Кедър“ ЕООД сторените във въззивното производство разноски, както следва: 3 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, както и 2 100 лв., представляващи заплатена държавна такса за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Неоснователно е възражението на ищцата за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено в минимума на Наредба № № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – гр. Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“ следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт: по сметка на Районен съд – Горна Оряховица – сумата 475 лв., представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски съразмерно с уважената част от иска; по сметка на Окръжен съд – Велико Търново – сумата 3 000 лв., представляваща държавна такса за производството пред П.та инстанция върху уважената част от иска; по сметка на Апелативен съд – Велико Търново – сумата 1 500 лв., представляваща държавна такса за въззивното производство върху уважената част от иска. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето, Апелативен съд – Велико Търново