Решение № 212 от 29.11.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 522/2022 г.

Производството e по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 341, ал.1 вр. чл.344, ал.1 ГПК. Постановено е Решение № 114/04.07.2022 г., по гр.дело № 616 по описа за 2021 година на РС – Тетевен, поправено по реда на чл.248 ГПК с Решение № 163/12.10.2022г., с което е - е отхвърлен иск с правна квалификация по чл.124 вр. чл. 537, ал.2 ГПК, предявен от С. М. А., ЕГН ••••••••••, с. •••••••••••, с който се иска да се признае за установено по отношение Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, съпруга й А. О. А. ЕГН •••••••••• и двамата от с. ••••••••••• М. М. В., ЕГН: ••••••••••, съпруга й Р. О. В., ЕГН: ••••••••••, и двамата от с. •••••••••••, че: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор 14386.701.260 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. •••••••••••, ул.•••••••••••, с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план № 260, от квартал: 28, представляващ парцел I, при граници на имот по скица: имоти с идентификатори № 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931, ВЕДНО с построените в имота сгради: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 14386.701.260.1 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18- 1791/30.10.2018г., със застроена площ от 40 кв. м., брой етажи: 2, без подземни етажи и без самостоятелни обекти в сградата; ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор 14386.701.260.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г., застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сграда; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 14386.701.260.3 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18- 1791/30.10.2018г., застроена площ 15 кв.м., брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сграда, които имоти са описани в нотариален акт (НА) № 54, том II, , per. № 1823, дело № 145/2019г. по описа на Нотариус Й. И. - рег. № 305 на НК с район на действие Районен съд –Тетевен, с вх. рег. № 1307/04.07.2019г, акт № 158, том V, дело № 971/2019г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ – Тетевен, е останал в наследство между ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. от наследодателя на ищеца М. А. А., починал на •••••••••••, бивш жител на с. •••••••••••, с равни права върху него; -е отхвърлено искане да се отмени нотариален акт (НА) № 54, том II, peг. № 1823, дело № 145/2019г. по описа на Нотариус Й. И. - рег. № 305 на НК с район на действие Районен съд –Тетевен, с вх. рег. № 1307/04.07.2019г, акт № 158, том V, дело № 971/2019г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ – Тетевен, установяващ право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка за собственост; -е отхвърлен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД предявен от С. М. А. срещу Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И., ЕГН: •••••••••• и З. А. М. с ЕГН: •••••••••• и двамата от с. •••••••••••, с който се иска да се прогласи НИЩОЖНОСТТА на нотариален акт № 55, том II, рег. № 18234, дело № 146/2019г. по описа на Нотариус Й. И. - рег. № 305 на НК с район на действие Районен съд –Тетевен, с вх. рег. № 1308/04.07.2019г, акт № 159, том V, дело № 972/2019г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ – Тетевен, с който двете ответници Т. М. А. и М. М. В. продават на Р. С. И. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор 14386.701.260 ведно с построените в него сгради. -е отхвърлен иск с правна квалификация по чл. 76 ЗН, предявен от С. М. А. срещу Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., с който се иска да се прогласи НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на нотариален акт № 55, том II, рег. № 18234, дело № 146/2019г. по описа на Нотариус Й. И. - рег. № 305 на НК с район на действие Районен съд –Тетевен, с вх. рег. № 1308/04.07.2019г, акт № 159, том V, дело № 972/2019г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ – Тетевен, с който двете ответници Т. М. А. и М. М. В. продават на Р. С. И. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор 14386.701.260 ведно с построените в него сгради. -е отхвърлен иск с правна квалификация чл.34 ЗС във вр. с чл.69 ЗН, предявен от С. М. А. срещу Т. М. А. и М. М. В., с който се иска да се допусне съдебна делба между наследниците на М. А. А., б.ж. на с. •••••, починал на •••••••••••, а именно С. М. А. срещу Т. М. А. и М. М. В. върху останалия в наследство ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор 14386.701.260 ведно с построените в него сгради, на три равни дяла или за всеки един от наследниците на М. А. А. по 1/3 идеална част. Първоинстанционният съд е осъдил ищеца С. М. А. да заплати на Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В. сумата от 500.00 лева, представляващи разноски в производството, както и в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд – Тетевен сумата от 200 лева, представляваща държавна такса върху иска за делба. Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба с вх. № 3465/20.07.2022г., допълнена с вх. № 6587/16.11.2022г. от С. М. А., ЕГН ••••••••••, с. •••••••••••. Същият счита, че той е неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на иска по чл.124 ГПК сочи, че той изцяло се подкрепя с писмени доказателства, от които може да се направи извод, че имот с идентификатор 14386.701.260 произхожда от бащата на наследодателя на страните М. А. А. - А. С.С. и че с нотариален акт № 194, том I, дело № 193/1972г. баща им М. А. го придобива с дарение, което означава, че става лична негова собственост. Изтъква, че имотът не е продаван и няма друго разпореждане с него от страна на наследодателя им и неговата съпруга и майката на страните А. М. А. б.ж. на с.•••••, област Ловеч. Изтъква, че предмет на разпореждане - покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 32, том III, дело 1125/1996 година, е парцел II, пл. № 261 в кв.28 по рег. план на с. ••••• и двата имота са различни, на граница и къщите са долепени, като процесният имот е разположен на две улици, а този, който е продаден от родителите на сестрите, е на една улица. Излага, че сестрите му Т. и М. М.и никога не са придобивали имота, предмет на настоящето производство въз основа на този акт № 32/1996 година и не са живели в него, тъй като след като се омъжили през 1981 и 1983 година заживели при съпрузите си. В тази насока като доказателство сочи и пълномощното, с което Т. М. А. и М. М. В. са упълномощили изрично адвокат Г.В. да закупи от родителите им парцел II, пл. № 261 в кв.28 по плана на селото. Сочи, че именно придобитият по нотариален акт 32/1996г. имот е бил деклариран от тях като придобит през време на брака им, заедно със съпрузите им при режим на СИО. С оглед на това счита, че няма допусната грешка при декларирането, а се касае за невярно декларирани обстоятелства в заявлението за изготвяне на акт за собственост по обстоятелствена проверка- нот.акт № 54/2019г. на Нотариус Й. И.. Въззивникът приема за неправилен извода на стр.8 от решението, че имотът, предмет на спора по гр.дело № 6/1997г. и по гр.дело № 891 /2019г. е един и същ, тъй като имотите са различни, поради което решението по гр.дело № 891/2019г. на РС-Тетевен не може да се ползва със сила на присъдено нещо и в настоящия процес. В тази насока сочи, че настоящето производство се води между други страни и на друго основание и съобразно разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството за дела на ищеца, с оглед на това, че разпореждането с наследствения имот от страна на ответниците Т. и М. М.и е извършено преди този имот да е поделен между тях, поради което разпореждането с имота, описан в нотариален акт № 55 /2019г. в полза на третите лица е недействително. Изтъква, че е конституирал съпрузите на сестрите си като ответници по указание на районния съд, тъй като придобиването на парцел II, пл. № 261 в кв.28 е станало през време на брака им, но неговата претенция се отнася до друг парцел, а именно - парцел I, пл. № 260 в кв.28, който е различен. В този смисъл счита, че от съда е допуснато и процесуално нарушение. При горните съображения моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното и постанови друго, с което се уважат всички предявени искове, като им се присъдят и направените по делото разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., чрез адвокат Т. Ц., в който излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, като в подкрепа на това сочат факта, че по отношение на собствеността в процесния спор има влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 320/2020г. на ОС - Ловеч и Определение № 130/02.04.2021г. по гр.д. № 887/2021г. на ВКС В срока по чл.263 ГПК въззиваемите Р. С. И. и З. А. М. не изразяват становище по въззивната жалба. С определение № 239/27.03.2023 г. ( л.54-67 от делото) и определение № 670/24.08.2023 г. съдебният състав е оставил без движение исковата молбата. В указания срок ищецът с допълнителни молби, съответно с вх. № 2242/18.04.2023 г., с вх. № 2241/13.04.2023 г. и вх. № 5197/14.09.2023 г. е уточнил, че на основание чл.124, ал.1 ГПК предявява иск, с който прави искане да бъде признато за установено между С. М. А. и ответниците Т. М. А. и М. М. В., че ищецът е собственик на процесния имот 14386.701.260, по силата на наследяване от М. А. А., при равни права с ответниците Т. М. А. и М. М. В.. Освен това уточнява, че не е предявил иск по чл.26 ЗЗД. Моли на основание чл.76 ЗН да се прогласи за относително недействителна спрямо него сделка, обективирана в нотариален акт 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на РС –Тетевен, (л.15-16 от първоинстанционното дело), като ответници по този иск са Т. М., М. М. В., Р. С. И. и З. А. М.. Освен това прави искане съда на основание чл.34 ЗС вр. чл.69 ЗН да извърши делба на имот с идентификатор 14386.701.260, ведно с находящите се в него сгради при квоти, определени от закона. Посочва, че ответници по иска за делба са Т. М. и М. М. В.. Изрично посочва, че имот с идентификатор 14386.701.262 не е предмет на делба. Освен това прави искане по чл. 537, ал.2 ГПК да се отмени нотариален акт № 54, том II, рег. № 1823, нот. дело № 145/2019 г. по описа на Нотариус Й. И. № 305 на Нотариалната камара (л.18-20 от първоинстанционното дело). В отговора на исковата молба и в становището по уточнителната молба, ответниците Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В. и Р. С. И. и З. А. М. изразяват, че исковете са неоснователни и недоказани. Позовават се на гр. д. № 320/2020 г. на ОС – Ловеч, съответно гр.д. № 891/2019 г. на РС – Тетевен. Не правят възражение за придобиване по давност. Единственото възражението, което правят е, че са собственици на процесният имот с идентификатор 14386.701.260 и са го придобили въз основа на покупко- продажба през 28.11.1996 г. от М. А. А. и А. М. А. с нотариален акт от 28.11.1996 г. и на издадения констативен нотариален акт (к.н.а) от 2019 г. В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът С. М. А. се явява лично и се представлява от адв. К. и адв. С.. Изцяло поддържат въззивната жалба. Оспорват отговора на въззивната жалба. Считат, че с нотариалния акт от 1996 г. е продаден имот с идентификатор 14386.701.261, а не процесният имот 14386.701.260, ведно с построените в него сгради. Счита, че е собственик на процесния имот и неправилно е издаден констативния нотариален акт, като прилага подробни писмени бележки. Въззиваемите Т. М. А., А. О. А., М. М. В. и Р. О. В. се представляват от адв. Т. Ц.. Оспорват въззивната жалба, считат, че са собствениците на имот 14386.701.260, тъй като с нотариален акт от 1996 г. именно им е продаден този имот и после за него са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, поради наличие на очевидна фактическа грешка. Прилагат подробни писмени бележки. Въззиваемите Р. С. И. и З. А. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в о.с.з. Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, внесена е необходимата държавна такса, поради което се явява допустима е следва да бъде разгледана по същество. Настоящия състав като съобрази доводите на страните, приложените писмени доказателства и сам извърши преценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.273 вр. 235, ал.2 ГПК приема за установено следното: . С исковата молба първоинстанционния съд е бил сезиран с установителен иск за собственост по смисъла на чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно да признае за установено по отношение на Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, от с. ••••••••••• и М. М. В., ЕГН: ••••••••••, от с. •••••••••••, че: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор 14386.701.260 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. •••••••••••, ул.•••••••••••, с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план № 260, от квартал: 28, представляващ парцел I, при граници на имот по скица: имоти с идентификатори № 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931, ВЕДНО с построените в имота сгради: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 14386.701.260.1 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г., със застроена площ от 40 кв. м., брой етажи: 2, без подземни етажи и без самостоятелни обекти в сградата; ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор 14386.701.260.2 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г., застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сграда; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 14386.701.260.3 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г., застроена площ 15 кв.м., брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сграда, които имоти са описани в нотариален акт (НА) № 54, том II, , per. № 1823, дело № 145/2019г. по описа на Нотариус Й. И. - рег. № 305 на НК с район на действие Районен съд –Тетевен, с вх. рег. № 1307/04.07.2019г, акт № 158, том V, дело № 971/2019г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ – Тетевен, е останал в наследство между ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. от наследодателя на ищеца М. А. А., починал на •••••••••••, бивш жител на с. •••••••••••, с равни права върху него. В хода на производството съдът е конституирал като страни в процеса съпрузите на А. и М., а именно Р. В. и А. А., както и Р. И. и З. М.. От приложените към исковата молба писмени доказателства и заключението по съдебно-техническата експертиза пред тази инстанция с приложените към него скици и извадка от кадастарлния регистър на невижимите имоти, както и от показанията на разпитаните свидетели – М.М.М., К.М..С. и Т.М.М. се установява следното: А. И.С. с идентични имена А.А.С., А.А.С., А.А.С., А. С.С. е роден ••••••••••• г., починал на •••••••• г. в с. •••••, ЕГН ••••••••••. Негова съпруга е била М. А. С., ЕГН ••••••••••, починала на •••••• г. Двамата са имали три деца: дъщеря С. А. С., ЕГН ••••••••••, починала на ••••••••• г., син М. А. А., ЕГН ••••••••••, починал на ••••••• г. и син •••• А. А., ЕГН ••••••••••, починал на 24.02.2023 г.; -С. А. С. с идентични имена: С.А.А., С. А. С., С.А.А., ЕГН ••••••••••, починала на 16.05.2012 г., без съпруг и деца; -М. А. А. с идентично име: М.А.А., ЕГН ••••••••••, починал на ••••••• г. И съпругата му А. М. А., ЕГН ••••••••••, с идентични имена А. М. А., А. С.А. починала на ••••••••••• г.; Двамата имат три деца: - С. М. А. с идентично име С.М.А., ЕГН ••••••••••. Същият е женен от 01.02.1988 г. за Р.У.Щ., ЕГН ••••••••••; -Т. М. А. с идентично име Т. М.А., Т. М. А., ЕГН ••••••••••, . Същата е омъжена от 20.02.1983 г. за А. О. А. (Асан Усинов Арифов), ЕГН ••••••••••; -М. М. В. с идентични имена М. М. А., Селимка М.А., ЕГН•••••••. Същата е омъжена от 28.10.1986 г. за Р. О. В., ЕГН ••••••••••; -•••• А. А. с идентични имена: С.А. А., С. А. А., ЕГН ••••••••••, починал на 24.02.2023 г. Същия има две деца - син А. Л. А., ЕГН •••••••••• и дъщеря А. Л.а А. ••••••••••; Преобретателите на процесния имот Р. С. И. и З. А. М. сключели брак на 20.05.2018 г. Първият кадастрален и регулационен план на с. ••••• е одобрен със заповед 2436/1936 г., като в кв. 42 е образуван парцел 1-281 и на 03.05.1972 г. А. И.С. станал негов собственик по давностно владение / нотариален акт 93, том I, дело № 193/1972 г. по описа на РС – Тетевен/, с пространство от около 1164 кв. метра, при граници на имота от две страници улица и общинско /приложен на л.10 от първоинстанционното дело/, заедно с двуетажна полумасивна жилищна сграда, като впоследствие от него са образувани парцели I-281, XI-281 и XII-281 от кв.42 по регулационния план на с. •••••, като същите, видно от приложения на л. 192 разписен лист са били записани на А.А.С.. Със заповед № 1144/1982 г. се одобрява нов кадастрален и регулационен план като квартала става 28, а парцелите съответно Регулационен план от 1936 г. Регулационен план от 1982 г. Идентификатор по Кадастрална карта II-281 II-261 14386.701.261 XI-281 IV-262 14386.701.262 XII-281 I-260 14386.701.260 Впоследствие от общинския парцел 111 се образува нов парцел 111от кв. 28 и съгласно нотариален акт 11/1978 г. същия е записан на О. О. В. и се образува нов парцел пет на общината. Действащата кадастрална карта на с. ••••• е одобрена със заповед РД -18-179/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. На 21.10.1974 г. А. И.С. дарил на сина си •••• А. А. УПИ XI-281, в кв. 42 което граничи с улица, общински парцел, С. А. С. и М. А. А., който УПИ е идентичен с имот УПИ IV-262 по рег. план от 1982 г. и с идентификатор 14386.701.262 в кв. 28 по сега действащата кадастрална карта/ в тази връзка заключението на вещото лице Л. М./. С нотариален акт № 192, том I, дело 481/1974 г. по описа на РС – Тетевен/приложен на л. 12 от първоинстанционното дело/ на 21.10.1974 г. А. И.С. дарява на дъщеря си С. А. С./С.А.А./ ПИ, намиращ се в с. •••••••••••, с площ от 320 кв. м., при граници: улица, М. А. А./М.А.А./, •••• А. А./С.А. А.в/ и общински парцел, представляващо УПИ I-281 от кв.42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с имот с идентификатор 14386.701.261 по сега действащата кадастрална карта заедно с находящата се в нега жилищна сграда на два етажа, долепена до съседната такава. Съобразявайки, приложения към делото разписен лист/л. 194/, удостоверение, издадено от с. •••••, община Тетевен /приложено на л. 298 от въззивното производство/изслушаната пред настоящата инстанция съдебно техническа експертиза –вещо лице М., с приложена към нея комбинирана скица /л. 547 въззивното производство/ съдът приема, че този имот е с идентификатор УПИ II-281 от кв.42, а не I-281, както е записано в нотариалния акт (л.11-12 от първоинстанционното дело). С нотариален акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. по описа на РС – Тетевен (л.13-14 от първоинстанционното дело) на 21.10.1974 г. А. И.С. /А.С.С./е дарил на сина си М. А. А./М.А. А.в/ поземлен имот /ПИ/, намиращ се в с. •••••••••••, с площ от 400 кв.м.представляващ дворно място, заедно с намиращате се в него жилищна сграда/долепена до тая от съседния парцел/ при граници: от две страни улици, С. А. С./С.А.А./ и •••• А. А./ С.А. А./, представляващ УПИ XII-281 от кв.42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с УПИ I- 260 в кв.28 по регулационния план на селото от 1982 г. и с имот с идентификатор 14386.701.260 по сега действащата кадастрална карта. Този извод на съд се установява от посочения по – горе нотариален акт и заключението на вещото лице М. по съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, приложена в том втори от въззивното производство и скиците към нея. С нотариален акт 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на РС – Тетевен (л.15-16 от първоинстанционното дело) на 28.11.1996 г. М. А. А. и А. М. А. продават на дъщерите си Т. М. А. и М. М. В. ПИ, намиращ се в с.•••••••••••, чрез адвокат Г.Д. дворно място, заедно в намиращата се в него двуетажна жилищна сграда /долепена до тая от съседния парцел/ цялото с площ от 400 кв.м. при граници: улица, С. А. С./ С.А.И. А., •••• А. А. и О. О. В., представляващ УПИ II-261 от кв. 28 по регулационния план от 1982 г.. Този извод на съд се установява от посочения по – горе нотариален акт и заключението на вещото лице М. по СТЕ, приложена в том втори от въззивното производство и скиците към нея. С констативен нотариален акт № 54, том II, рег. № 1823, нот. дело № 145/2019 г. по описа на Нотариус Й. И. № 305 на НК, въз основа на покупка и давностно владение (л.18-20 от първоинстанционното дело) на 04.07.2019 г. Т. М. А. и М. М. В. са признати за собственици на ПИ с идентификатор 14386.701.260 по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв. м., находящ се в с. •••••••••••, ул. ••••••••••• с номер по предходен план УПИ I-260 от квартал 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 14386.701.260.1, хангар, депо гараж с идентификатор 14386.701.260.2, селскостопанска сграда с идентификатор 14386.701.260.3, при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на СГКК Ловеч имоти с идентификатор 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931. Видно от нотариално дело № 145/2019 г. на нотариус Й.в И., рег. № 305 на Нотариалната камара, район на действие – РС Тетевен, същия с Постановление от 04.07.2019 г. е приел, че в нотариален акт № 32 по н.д. №1125/1996 г. неправилно е записан продавания имот като парцел II-261 от кв. 28, вместо парцел 1-260 от кв. и поради невъзможност да бъде подписан акт за поправка на този акт, „тъй като от страна на продавачите няма кой да подпише акта, тъй като са покойници“ е признал А. и В. с равни права по покупка и давностно владение на самостоятелно правно основание на описания по-горе недвижим имот, като е приел, че същия е с идентификатор 14386.701.260. и е издал посочения по- горе нотариален акт. С нотариален акт № 55, том II, рег. № 1824, нот. дело № 146/2019 г. по описа на Нотариус Й. И. № 305 на НК. (л.27-30 от първоинстанционното дело) на 04.07.2019 г. Т. М. А. и М. М. В. са продали на Р. С. И. и З. А. М., в режим на СИО, ПИ с идентификатор 14386.701.260 по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв. м., находящ се в с. •••••••••••, ул. ••••••••••• с номер по предходен план УПИ I-260 от квартал 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 14386.701.260.1, хангар, депо гараж с идентификатор 14386.701.260.2, селскостопанска сграда с идентификатор 14386.701.260.3 при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на СГКК Ловеч имоти с идентификатор 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931. С Решение от 24.02.1997 г., постановено по гр. дело № 6/1997 г./л. 61 от първоинстанционното производство/, оставено в сила с решение № 141/26.06.1997 г. по в.гр. д. 348/1997 г. на Ловешкия окръжен съд е признато за установено по отношение на ищеца/жалбоподател/ в настоящото производство, че Т. М. А. и М. М. В. са собственици въз основа на нотариален акт № 32 том трети, н.д. 1996 на Районен съд – гр. Тетевен на дворно място, находящо се в село •••••, Ловешка област, с площ от около 400 кв.м. урегулирано в парцел II-262от кв. 28 по плана на селото при ганици: С.А.А., Л. ВА. А. и О. О. В., заедно с посторената в това дворно място двуетажна жилищна сграда. В конкретния казус следва да се установи налице ли е идентичност на имота, описан в нотариален акт 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на РС –Тетевен (л.15-16 от първоинстанционното дело) и нотариален акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. по описа на РС – Тетевен ( л.13-14 от първоинстанционното дело). Съдът направи своя извод, относно посоченото по-горе съобразявайки решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, първо гр. отделение и решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д № 1584/2009 г. на ВКС на същото отделение, съгласно които « индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички данни и доказателства, за да могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с постраствените предели на павото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започавт имотите неговите съседи и на тяхното право на собственост «. От посочените по-горе факти, съобразени с заключението на вещото лице инж. Л. М. по СТЕ/съдебно-техническата експертиза/ изслушана и приета от настоящата инстанция, изготвените скици към него, приложената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имот /л. 548/, удостоверение изх. № 223/21.03.2019 г. съдът приема, че имот описан в 194, том I, дело № 483/1974 г. по описа на РС – Тетевен ( л.13-14 от първоинстанционното дело) и имот описан в нотариален акт 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на РС –Тетевен ( л.15-16 от първоинстанционното дело) не са идентични. Налице е идентичност относно тяхната площ от 400 кв.м., но не и по отношение на техните граници – имотът дарен на М. А. А./М.А. А.в/ представлява УПИ XII-281 от кв.42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с УПИ I- 260 в кв.28 по регулационния план на селото от 1982 г. и с имот с идентификатор 14386.701.260 по сега действащата кадастрална карта с граници: от две страни улици, С. А. С./С.А.А./ и •••• А. А./ С.А. А./, а този, придобит от ответниците Т. М. А. и М. М. В. е при граници: улица, С. А. С./ С.А.И. А., •••• А. А. и О. О. В.в, представлява УПИ II-261 от кв. 28 по регулационния план от 1982 г. Видно от приложените скици три от границите на имота, придобит с посочения по-горе нотариален акт за собственост № 32/1996 г. са идентични с границите на имота дарен на С. С. с нотариален акт № 192, том I, дело 481/1974 г. по описа на РС – Тетевен/приложен на л. 12 от първоинстанционното дело/, а именно - улица, М. А. А./М.А.А./, •••• А. А./С.А. А.в/ и общински парцел, който впоследствие е образуван нов парцел 111 в кв. 28 и съгласно нотариален акт за собственост 11/1978 г. е записан на О. О. В... Налице е несъответствие между имота, описан по регулационен план и неговото описание по граници в н.а. № 32 от 28.11.1996 г. В цитираната по-горе извадка от кадастралния регистър, имота придобит от Т. А. и М. В. нотариален акт 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на РС –Тетевен (л.15-16 от първоинстанционното дело) е вписан като собственост на Т. А., М. В. и С. С.. Освен това от приложените на л. 13 и л. 15 от първоинстанционното производство нотариални актове е видно, че с нотариален акт № 194, том първи, дело 483/ 1974 г. А. И.С. е дарил на сина си М. А. А., дворно място с намиращата се в него двуетажна жилищна сграда, долепена до тая от съседния имот цялото с пространство от 400 кв.м., находщо се в парцел Х11-281 в кв. 42 при граници от две страни улици, С.А.А./С. А. М./ и С. А. А./•••• А. А./. Този имот по новия регулационен план на село ••••• от 1982 г. представлява УПИ 1-260 в кв. 28, с идентификатор 1436.701.260, а именно процесния имот. С нотариален акт за покупко-продажба № 32, том трети, дело 1125/1996 г. М. А. и съпругата му А. М. продават на дъщерите си поземлен имот, находящ се в с. •••••, целия от 400 кв.м, урегулиран поземлен имот в парцел II-261, в квартал 28 при граници улица, С.А.И./С. М./, •••• А. и О. О.. Този имот както бе посочено по –горе по действащия регулационен план от 1982 г., представлява УПИ II-261 в кв. 28 по плана на селото. В този нотариален акт като писмено доказателство е посочен нотариален акт № 194/1974 г. По делото липсват доказателства, които да установяват по какъв начин М. А. и неговата съпруга са придобили имота и са станали собственици на същия, описан в този нотариален акт. Начинът на индивидуализация на продадения имот не дава възможност за извод, че предмет на разпореждането е процесният имот. При горните факти съдът приема, че процесният имот УПИ I-260, 14386.701.260 е собственост на М. А. А. и е придобит от баща му А. И.С., чрез дарение на 21.10.1974 г., като придобиването му е по време на Семейния кодекс 1969 г. На основание чл.13, ал.2 СК 1969 г. вещите, придобити по дарение са лична собственост на съпруга. М. А. А. е починал на ••••••• г. както бе посочено по-горе, а неговата съпруга на ••••••••••• г.. След смъртта му неговият имот УПИ I-260, 14386.701.260 остава в наследство към призованите от първи ред за наследяване, а именно неговите деца – ищеца С. М. А. и ответниците Т. М. А. и М. М. В.. Съгласно чл.5, ал.1 Закона за наследството всеки един от тях получава по равен дял от У П И I-260, 14386.701.260 ведно с къщата и селскостопанските сгради, които се намират в него. Следователно всеки един от тях има по една трета 1/3 идеална част от процесния имот и постройките върху него. С оглед на изхода по главния иск по чл. 124 от ГПК съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна на ищеца аксесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК като се отмени нотариален акт акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. по описа на РС – Тетевен до размера на 1/3 идеална част на описания в него имот. Съгласно ТР № 1/19.05.2004 г. актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е недействително. В конкретния казус от изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че е възникнала съсобственост между ищеца и ответниците, чрез наследяване на описания по-горе наследствен имот, като ответниците Т. А. и М. В. са могли да прехвърлят само по 1/3 за всяко една от тях на ответниците Р. С. и З. М. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. ••••• № 55, том 11, рег. № 1824, нот.дело № 416/2019 г. Това обстоятелство прави относително недействително извършеното прехвърляне до размера на 1/3 идеална част на описания по-горе имот. При тези съображения, отчитайки, че производството по гр.д. № 891/2019 г. по описа на РС – Тетевен се е развило между различни страни и на различно правно основание, а именно с ищец С. А. и ответници Р. С. и З. М., с основание чл. 108 от ЗС, решението по същото Съобразявайки, че процесния имот по силата на нотариален акт№ 55, том 11, рег. № 1824, нот.дело № 416/2019 г. е станал собственост на Р. С. и З. М. приема, че искът за делба, така както е предявен, а именно да се извърши такава между ищеца и ответниците е неоснователен. С приложената на л. 165 том първи от въззивното производство процесуалния представител на ищеца адвокат С. е направила уточнение, че твърденията за нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД не са наведени в обстоятелствената част на иска и е цитирана като обща по отношение на недействителността на сделките настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд с решението си се е произнесъл по непредявен иск. При горните съображения съдът приема, че следва да се отмени Решение №114/ 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 616/2021 г. по описа на Районен съд Тетевен като неправилно, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. М. А. ЕГН-•••••••••• с.•••••, обл. ••••••••••• с правно основание 124 от ГПК във вр. с чл.537 ал.2 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение Т. М. А. ЕГН- ••••••••••, с.••••• и съпруга и А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В. - ЕГН-•••••••••• и съпруга и Р. О. В. ЕГН •••••••••• от с. ••••••••••• че: Поземлен имот, застроен с идентификатор 14386.701.260, адрес с.•••••, ул.•••••••••••, c площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м., с номер по предходен план парцел I, пл.№ 260, кв.28 при граници, по скица № 15- 305940-05.04.2019 на СГКК - Ловеч-ползвана за издаване на нот. акт обет. Проверка имоти е идентификатори: № 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931, ведно с построените в имота сгради жилищна сграда -еднофамилна, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри с.••••• № 143 86.701.260.1 застроена площ 40кв.м., хангар депо с идентификатор № 14386.701.260.2застроена площ 22 кв.м. на един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор № 14386.701.260.3 застроена площ 15кв.м, парцел I, пл.№ 260, кв.28 по стария план, както е описан в нот. Акт 54, том втори римско, рег. № 1823, дело 145/2019г.-нотариус Й. И.- per. № 305, район на действие Районен съд-Тетевен е останал в наследство от наследодателя на ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. -М. А. А., починал на •••••••••••дина, б.ж. на с.•••••, област Ловеч, както и искането да отмени, нотариален акт № 54, том втори-римско, рег. № 1823, нот.дело № 54/2019г. -установяващ право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка за собственост, нотариус Й. И., рег. № 305-ти, район на действие Районн съд-Тетевен и вместо него се постанови: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• М. М. В., ЕГН: ••••••••••, А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, Р. О. В. ЕГН •••••••••• от с. ••••••• общ. Тетевен, ул. „•••••••••••, Р. С. И., ЕГН: •••••••••• и З. А. М. с ЕГН: •••••••••• и двамата от с. •••••••••••, че С. М. А., ЕГН ••••••••••, с. ••••••••••• е собственик на 1/3 идеална част от Поземлен имот, застроен с идентификатор 14386.701.260, адрес с.•••••, ул. •••••••••••, с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м., с номер по предходен план парцел Т. М. А. и съпруга и А. О. А. от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В. I, пл.№ 260, кв.28 при граници, по скица № 15-305940- 05.04.2019 на СГКК - Ловеч-ползвана за издаване на нотариален акт обстоятелствена проверка имоти с идентификатори: № 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931, ведно с построените в имота сгради-жилищна сграда -еднофамилна, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри с.••••• № 14386.701.260.1, застроена площ 40кв.м., хангар депо с идентификатор № 14386.701.260.2застроена площ 22 кв.м. на един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор № 14386.701.260.3 застроена площ 15 кв.м, парцел I, пл.№ 260, кв.28 по стария план и се обезсили същото по отношение произнасянето по чл. 124 от ГПК в останалата му част и се прекрати производството по делото. Освен това приема, че следва да се обезсили Решение №114/ 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 616/2021 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД от С. М. А. ЕГН-•••••••••• с.•••••, обл. ••••••••••• срещу Т. М. А. ЕГН- ••••••••••, с.•••••, обл. Ловеч, ул. „••••••••••• и съпруга и А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул.„•••••••••••, М. М. В. -ЕГН-••••••••••, с.•••••••, ул. ••••••••••• и съпруга и Р. О. В. ЕГН •••••••••• от с. •••••••, ул.„•••••••••••, Р. С. И. ЕГН •••••••••• и З. А. М. сЕГН •••••••••• и двамата от с. •••••, обл. Л•••••••••••, като произнасяне по непредявен иск и прекратява производството по делото в тази му част. Следва да се отмени Решение №114/ 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 616/2021 г. като неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание 76 от ЗН от С. М. А. El Н-•••••••••• с.•••••, обл. ••••••••••• срещу Т. М. А. ЕГН- ••••••••••, с.•••••, обл. ••••••••••• и съпруга и А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В. - ЕГН-••••••••••, с.•••••••, ул.••••••••••• и съпруга и Р. О. В. ЕГН •••••••••• от с. •••••••••••, Р. С. И. ГГН •••••••••• и З. А. М. е ЕГН •••••••••• и двамата от с. •••••, обл. Л•••••••••••, с който се иска да се прогласи НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на нотариален акт № 55, том втори - римско, рег. №1824, нот.дело № 146/2019г.-04.07.2019г.-Нотариус Й. И., рег.№ 305-ти, район на действие Районен съд-Тетевен, с който двете ответници Т. М. А. ЕГН-••••••••••, с.•••••, обл. Ловеч, ул. „••••••••••• и М. М. В. -ГГН- ••••••••••, с.•••••••, ул.••••••••••• продават на Р. С. И. -ЕГН-••••••••••, с.•••••, ул.••••••••••• Поземлен имот, застроен с идентификатор 14386.701.260, адрес с.•••••, ул.•••••••••••, с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м., с номер по предходен план парцел Т. М. А. и съпруга и А. О. А. от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В. I, пл.№ 260, кв.28 при граници, по скица № 15-305940-05.04.2019 на СГКК - Ловеч-ползвана за издаване на нотариален акт обет. Проверка имоти с идентификатори: № 14386.701.911, 14386.701.262, 14386.701.261 и 14386.701.931, ведно с построените в имота сгради-жилищна сграда -еднофамилна, с идентификатор по кадастрална карта и кадастрални регистри с.••••• № 14386.701.260.1.застроена площ 40кв.м., хангар депо с идентификатор № 14386.701.260.2застроена площ 22 кв.м. на един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор № 14386.701.260.3 застроена площ 15кв.м.парцел 1, нл.№ 260, кв.28 по стария план и вместо него постанови: Следва да се прогласи на основание чл. 76 от ГПК за недействителен договор, обективиран в нотариален акт № 55, том II, рег. № 1824, нот. дело № 146/2019 г. по описа на Нотариус Й. И. № 305 на НК. (л.27-30 от първоинстанционното дело) до размера на 1/3 идеални части. Освен това с оглед на изхода на процеса съдът приема, че следва да се отмени изцяло Решение №114/ 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 616/2021 г. по описа на Районен съд Тетевен и Решение № 163/12.10.2022 г., постановено в производството по чл. 247 от ГПК Съдът приема, че следва да определи разноските по представения списъци на разноските, приложени на л. 574 /за въззивника/и л.575/за ответниците/ от въззивното производство и л. 199 от първоинстанционното производство за ответниците, както следва за ищеца С. М. И. – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени в брой/видно от приложения договор за правна помощ на л. 133 от НОХД № 616/2021 г. по описа на РС -Тетевен/ в списъка посочени – 400 лева/, 500 лева за адвокатско възнаграждение, подаване на въззивна жалба/ л. 23 от в.гр. д 383/22 г. по описа на ОС- Ловеч, платени в брой/, 500 лева адвокатско възнаграждение/л. 155 – в.гр. дело № 522/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч платени в брой/, 800 лева, адвокатско възнаграждение, 1000 лева депозити вещо лице Ч. и М. за изготвени заключения Окръжен съд – гр. Ловеч – вносни бележки от 16.12.2022 г. и 10.03.2023 г., 700 лева разноски за вещо лице по гр.д. № 616/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Тетевен/вносна бележка от 20.12.2021 г. в размер на 500 лева и дадени на ръка в съдебно заседание л. 179 от първоинстанционното дело/. За ответниците се претендират 600 лева адвокатски хонорар /л. 47 от в.гр.д № 522/2023 г. и 500 лева депозит за вещо лице/установява се от разписка от 19.06.2023 г., 500 лева адвокатски хонорар пред първата инстанция. По отношение на разноските за държавна такса следва да се посочи, че тя се определя по правилата на чл. 1 от ТДТССГПК, а именно 4% върху цената на иска. На основание чл. 71 ал. 2 във връзка с чл. 69 ал. 1, т. 4, във връзка с т. 2 от ГПК, тъй като в конкретния случая се отнася до недвижим имот, цената на иска е една четвърт от данъчната оценка на имота. От представената данъчна декларация за процесния имот пред настоящата инстанция с молба вх. № 2623/04.05.2023 г. същата е общо – земя жилищна сграда, селскостопанска сграда и гараж на обща стойност 4936, 90 лева. Следователно държавна такса по всеки един от исковете във въззивното производство следва да се събере държавна такса в общ размер на 75.00 лева, за първоинстанционното производство 125 лева – иск по чл. 124 ал. 1 от ГПк, чл. 76 от ГПК и за делба. С вносна бележка, приложена по в. гр. д. №383/22 г. по описа на Окръжен съд –гр. Ловеч/л. 5 от делото/ е внесена сума в размер на 100 лева. Държавната такса не е платена от ищеца, поради което с оглед изхода на делото Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• съпруга й А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и Р. О. В. ЕГН •••••••••• следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Тетевен сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса за иска по чл.124, ал.1 ГПК в първоинстанционното производство, на основание чл.77 ГПК, като и Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. •••••••••••, Р. С. И., ЕГН: •••••••••• и З. А. М. с ЕГН: •••••••••• и двамата от с. ••••••••••• следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Тетевен сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса за иска по чл.76 ЗН в първоинстанционното производство, на основание чл.77 ГПК. По иска за делба, съдът приема, че следва да бъде осъден ищеца С. М. А. да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Тетевен сумата от 25 лева по иска за делба. За въззивното производство следва да се присъдят всички държавни такси – за иска за делба, за относителна недействителност и по положителен установителен иск за собственост, съобразно уважените искове. Както бе посочено по-горе тази такса е заплатена от въззивника е заплатена от въззивника С. М.. Като страни, които имат задължение да платят разноски по иска по чл.124 ГПК и иска за делба са Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• съпруга й А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и Р. О. В. ЕГН ••••••••••. Разноските по иска по чл.76 ЗН са Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. •••••••••••, Р. С. И., ЕГН: •••••••••• и З. А. М. с ЕГН: ••••••••••. С оглед на гореизложеното Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• съпруга й А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и Р. О. В. ЕГН ••••••••••., ЕГН ••••••••••, с. •••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумите: 25.00 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса по иска по чл.124, ал.1 ГПК във въззивното производство. Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. •••••••••••, Р. С. И., ЕГН: •••••••••• и З. А. М. с ЕГН: •••••••••• и двамата от с. ••••••••••• следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца С. М. А., ЕГН ••••••••••, с. •••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата: 25.00 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса за иска по чл.76 ЗН във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Разноски на страните в първоинстанционното производство Ищецът С. М. е направил следните разноски: 800 лева за адвокатско възнаграждение (л.133 от първоинстанционното дело) и 500.00 лева за експертиза (л.136, 199 от първоинстанционното дело). Ответниците Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В. са направили общ разход за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева ( л.115 от първоинстанционното дело). Другите ответници Р. С. И., З. А. М. не са представили списък по чл.80 ГПК и не претендират разноски. С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски. Тъй като ответниците оспорват неговите права, то разноските се определят по общите правила. В представеният договор за правна защита и съдействие ищецът и адв. К. не са уговорили точната цена за адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете. Договореното възнаграждение е в размер на 800 лева, но в брой са внесени 300 лева, поради което съдът приема, че действително изплатените суми за адвоткатско възнаграждение е 300 лева. Предявените искове са три на брой(чл.124 ГПК, чл.76 ЗН и делба), поради което съдът приема, че за всеки един от тях възнаграждението е в размер на 100 лева. Разходът за експертиза е направен във връзка с оспорването на ответниците, че ищецът не е собственик и във връзка с индивидуализацията на имота, който ответниците оспорват. Този разход следва да се признае в пълен размер. Като страни, които имат задължение да платят разноски по иска по чл.124 ГПК, както бе посочено по-горе страни са Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• съпруга й А. О. А. ЕГН •••••••••• от с. •••••, ул. „•••••••••••, М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и Р. О. В. ЕГН ••••••••••, поради което същите следва да заплатят на С. М. А., ЕГН ••••••••••, с. •••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лева, представляващо адвокатско възнаграждение както и сумата от 700 лева за експертизана вещото лице Ч.. Страни по иска по чл. 76 от ГПК са Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и М. М. В., ЕГН: ••••••••••, с. •••••••••••, Р. С. И., ЕГН: •••••••••• и З. А. М. с ЕГН: •••••••••• и двамата от с. ••••••••••• следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца С. М. А., ЕГН ••••••••••, поради което следва да бъдат осъдени да заплатят на С. М. А., ЕГН ••••••••••, с. •••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение в първата инстанция. С оглед на обстоятелството, че по отношение на иска за делба настоящата инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено ответникът С. М. А. с посочените по-горе данни следва да заплати на Т. М. А. ЕГН: ••••••••••, с. ••••••••••• и М. М. В., ЕГН: ••••••••••сумата от 166, 67 лева. Производството е прекратено по иска по чл.26 ЗЗД, но такъв иска не е предявяван и разноски за него не следва да се присъждат. Разноски на страните във въззивното производство Въззивникът С. М. е направи следните разноски във въззивното производство: 1000.00 лева адвокатско възнаграждение на адвокат К., 800 лева адвокатско възнаграждение, претенидарано от адвокат С., депозити за експертизи в размер на 1000 лева (л.31, 54 от дати 10.03.2023 г., 16, 12.2022 г., 29, 05, 2023 г. и 15.05.2023 г.). Ответниците Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В. са направили следните разходи във въззивното производство: 600.00 лева възнаграждение за адвокат (л.47-48 от делото) и 500.00 лева депозит за внесена експертиза (19- 21.06.2022 г.). Другите ответници Р. С. И., З. А. М. не са представили списък по чл.80 ГПК и не претендират разноски. С оглед на обстоятелството, че допуснатите и изслушани експертизи са назначени във връзка с иска по чл.124 от ГПК и с оглед на обстоятелството, че иска е уважен следва да се осъдят ответниците Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В. да заплатят на С. М. сумата от 1000 лева, представляваща разноски за вещи лица, както и 1200 лева адвокатско възнаграждение за иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 76 от ЗН. От своя страна С. М. следва да заплати на ответниците Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В. да заплатят на С. М. 200 лева адвокатско възнаграждение по отношение на иска за делба, който е отхвърлен. Водим от горното, съдът