Решение № 203 от 19.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 52 от 03.06.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София-град, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 128, ал. 1, т. 11 от Закона за храните (ЗХ), за нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и съвета, на „•••••“ ЕООД, с ЕИК ••••••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че НП незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че нарушението, което било описано в него, било несъставомерно, както и че органът, който го е издал не притежава компетентност за това. Изтъква се, че в процесния случай въпросният продукт не бил хранителен, а представлявал козметичен продукт. Поради това и ОДБХ не била компетентна да установява нарушения. На следващо място се сочи, че НП не отговаря на изискванията на процесуални закон, защото не било мотивирано. В условията на алтернативност се иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото НП и са претендирани разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.. Последната пледира за отмяна на НП, като в пледоарията си преповтаря аргументацията от въззивната жалба, както и сочи, че не било доказано предлагането на тези продукти от наказания субект. Претендирани са разноски и е обективирано възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, претендирано от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание – адв. Б.. В пледоарията си по същество същият моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Същата намира, че нарушението било доказано безспорно, правната му квалификация била правилно посочена. Намира и предлагането на продукти, съдържащи канабиноиди за доказано, защото в сайт, регистриран от жалбоподателя това било установено по безспорен начин. Изтъква се довод, че искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

В ОДБХ постъпил сигнал, който обхващал множество обекти, в който се твърдяло, че се предлагат продукти (хранителни добавки), в които се съдържал канабидиол. По тази причина, свидетелят Н. Б. проверявала интернет платформа на дружеството „•••••“ ЕООД – •••••, която била сред посочените в сигнала. След като на 07.10.2024 г. Б., заедно с д-р И. Х., посетили офиса на дружеството и оставили покана на управителя да се яви в офиса на ОДБХ, управителят И. Ф.-М. се явила в средата на месец октомври и й било обяснено, че не може да предлага за продажба хранителни добавки, в които се съдържа канабидиол. Било издадено предписание в този смисъл, с № 8605/17.10.2024 г., след което Ф. -М. оказала пълно съдействие на служителите на ОДБХ и свалила всички продукти от платформата за продажба. Последното обстоятелство било установено чрез проверка на платформата, осъществена на 14.11.2024 г., за което бил съставен констативен протокол № 0078055/14.11.2024 г.

Впоследствие била осъществена още една проверка на електронния сайт, посочен по-горе, като това се случило две седмици по-късно - на 28.11.2024 г. При тази проверка било установено, че голяма част от продуктите, които били свалени по-рано, били отново възвърнати за продажба. При преглед на •••••• свидетелят Н. Б. установила, че се предлагат за продажба с обявена цена:

1. ••••• 5% стандартизирани CBD капки;

2. ••••• масло от семена на ••• семе 500 мг;

3. Капсули от коноп 6,9 мг CBD “•••”;

4. Масло •••••• – натурално 15;

Свидетелят Б. намерила, че горепосочените продукти съдържали в състава си канабиноиди, тъй като от описанието на продуктите в платформата се установявало това обстоятелство. Б. намерила, че канабидиолът (CBD) не е одобрена нова храна, поради което било извършено нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и съвета. Ето защо, тя поканила управителя на дружеството да се яви за съставянето на АУАН и на 10.12.2024 г. за посоченото нарушение бил съставен АУАН 991/10.12.2024 г., който бил връчен на управителя И. Ф.-М. срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление с № 52 от 03.06.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София-град, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 128, ал. 1, т. 11 от Закона за храните (ЗХ), за нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и съвета, на „•••••“ ЕООД, с ЕИК ••••••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел – Н. Б., на разпечатките от процесния интернет сайт, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, защото те напълно съответстват на установеното по време на проверката, съответно на съдържанието на констативните протоколи и на разпечатките от интернет сайта, който е бил проверен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Тук е моментът да се посочи, че НП отговаря на изискванията на ЗАНН за неговото съдържание, защото съдържа всички необходими реквизити, а от съдържанието му може да се установи каква е била действителната воля на наказващия орган, защо е наказан санкционираният субект, както и кога, къде и по какъв начин е осъществено процесното нарушение. Ето защо, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя в този смисъл са лишени от основание.

Нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗХ сочи, че пускането на нови храни на пазара се извършва след разрешение и включване в списъка на Съюза на новите храни по реда на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ, L 327/1 от 11 декември 2015 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2015/2283".

А нормата на чл. 6, т. 2 от Регламент 2015/2283 гласи, че само новите храни, разрешени и включени в списъка на Съюза, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на Съюза като такива или употребявани в храни или върху храни в съответствие с предвидените в него условия на употреба и изисквания за етикетиране.

Въпросният списък на новите храни е въведен чрез регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията за изготвяне на списъка на Съюза за новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на ЕП и Съвета относно новите храни. При преглед на приложението към този регламент, което всъщност представлява изчерпателен списък, се установява, че действително CBD не фигурира в него. Т.е. той не може да бъде пускан на пазара на ЕС.

По делото са представени доказателства за продукта ••••• 5% стандартизирани CBD капки, от които се установява, че идентифицираните употреби на този продукт са храни и фармацевтични продукти/козметика. Освен това е посочено, че това е концентриран продукт и не следва да се поглъща в такъв вид (концентрат).

Освен това, от разпечатките от интернет платформата се установява, че описанието на продуктите директно сочи към това, че те са хранителни добавки и са предназначени за консумация – или директна или в разтвор, в храна и т.н. Това мотивира този съдебен състав изцяло да отхвърли тезата на жалбоподателя, че процесните продукти били козметични, поради което ОДБХ не била компетентна, както и че нарушението било несъставомерно, защото продуктите не били хранителни продукти. При положение, че те са за перорална употреба, съдът намира, че най-малкото е несериозно да се твърди, че са козметични продукти, а от друга страна това твърдение е напълно недоказано. Вярно е, че маслото от канабис може да се прилага върху кожа, но това не означава, че не може да бъде хранителна добавка. Освен това, самият търговец (дружеството жалбоподател) го е рекламирал в сайта си като такъв – посочил е как да бъде консумиран и т.н.

Поради тези съображения, съдът намира, че нарушение е извършено, то е правилно квалифицирано от АНО и е доказано по несъмнен начин, включително неговото авторство.

Съдът намира, че в случая въобще няма място за разсъждения за приложението на чл. 28 от ЗАНН, защото търговецът след като изрично е предупреден от контролните органи да преустанови практиката да предлага за продажба такива продукти и първоначално се е съобразил с това предписание, само около месец след това отново връща за продажба част от тези продукти. Такова поведение не може да бъде толерирано по никакъв начин и въпреки първоначалното оказано разбиране от ОДБХ и дадена възможност за преустановяване на нарушението, без да се налагат административни наказания, нарушителят отново е започнал да предлага продукти, съдържащи CBD. Нарушението е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите нарушения от този тип.

Поради тези съображения, съдът намира, че следва да потвърди издаденото НП, защото е правилно и законосъобразно.

По въпроса за разноските, съдът намира, че следва да присъди такива на въззиваемата страна, като претендираното възнаграждение от 1000 лева не се явява прекомерно, защото делото е било решено в три заседания, а същото е с нормална степен на сложност. Ето защо, „•••••“ ЕООД, с ЕИК ••••••••••, следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна посочената сума, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът