Решение № 1950 от 17.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 489/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е образувано по жалба на А. В. С., с постоянен адрес в [населено място], срещу Решение № РД-26-428 от 28.02.2024 г. на изпълнителния директор на „У. М. Б. А. Л. С. М. „Н. И. П.“ ("УМБАЛСМ „Н. И. П.“) ЕАД – [населено място]. С жалбата и в хода по същество по съображения, доразвити в писмено становище, жалбоподателката е поддържала чрез пълномощник, че на 14.02.2024 г. е сезирала изпълнителния директор на "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД с искане за предоставяне на информация, свързана с организацията и функционирането на лечебното заведение. Поисканата информация е служебна обществена информация и изпълнителният директор е длъжен да я предостави по реда на ЗДОИ, като отказаният достъп с оспореното решение е немотивиран, противоречи на материалноправни разпоредби на ЗДОИ – чл. 13, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2, и на целта на закона. Информацията относно конституирането на Медицинския съвет и Съвета по здравни грижи в "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД и достъпът до нея е свободен – чл. 13, ал. 1 ЗДОИ. Предоставянето й е от обществен интерес и е необходимо за повишаване на отчетността и прозрачността в дейността и управлението на "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Ответникът е оспорил жалбата по съображения в писмено становище. Поддържал е, че исканата информация касае конкретно заседание на консултативни органи на лечебното заведение и интересът на заявителя не е „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, а частен, породен от излъчен журналистически материал. Поисканата информация не може да послужи за съставяне на мнение за работата на лечебното заведение. Отделно Медицинският съвет не е управителен или контролен съвет и редът за работата му е регламентиран в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, поради което искането за предоставяне на информация за актовете за създаването му и на самите актове е необосновано. По същество е поддържано също, че информацията е по вътрешноорганизационни въпроси и не е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Документите относно дневния ред на заседанието, мястото на провеждане, времевия диапазон, начина на гласуване и останалите данни, посочени в заявлението, са свързани изцяло с работата на консултативните органи и няма самостоятелен характер. Тази информация е свързана с оперативната подготовка на акт на органа – изготвянето на декларация от името на Медицински съвет и на Съвета по здравни грижи на лечебното заведение, което обуславя основанието за отказ да бъде предоставена по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Въз основа на безспорните между страните факти по подаване на 14.02.2024 г. на заявление от жалбоподателката по реда на ЗДОИ до "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД (вх. № РД-44-680) и постановеното на 28.02.2024 г. решение от изпълнителния директор на "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД – отказ за предоставяне на исканата информация, съдът прие следното от правна страна: Жалбата срещу Решение № РД-26-428 от 28.02.2024 г. е подадена на 14.03.2024 г. и 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 40, ал. 2 ЗДОИ се счита спазен при отсъствието на данни за датата на изтегляне на изпратеното на електронен адрес решение (чл. 18а, ал. 4, т. 2 вр. чл. 61, ал. 1 АПК). Жалбата изхожда от подалата писмено заявлението по чл. 24, ал. 1 ЗДОИ А. С. – с право на достъп до обществена информация по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, гарантирано от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Leander v. Sweden, 26 март 1987 г., § 74), чието упражняване е неблагоприятно засегнато от отказа за предоставяне на поисканата с него информация. Това неблагоприятно засягане обуславя правния й интерес от оспорване на решението, което подлежи на обжалване именно пред съд по реда на АПК – чл. 40, ал. 2 ЗДОИ. С оглед отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата следва да бъде разгледана по същество. Компетентността по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е на органите по чл. 3 ЗДОИ, които са и задължени субекти за предоставяне на достъп до обществена информация. "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД е лечебно заведение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ и публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Следователно е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация – чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, чрез изпълнителния директор, като управителен орган на лечебното заведение – чл. 69, ал. 1 ЗЛЗ. Информацията по заявление вх. № РД-44-680/14.02.2022 г. не се отнася до извършваната от "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД медицинска дейност и не е медико-статистическа информация. Затова специалният ред по Наредба № 1 от 27.02.2013 г. за предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за медицинската дейност на лечебните заведения е неприложим за разкриването й. Поисканата информация не се отнася и до реда за създаване на консултативни органи на "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД по чл. 74, ал. 1, т. 1 и 4 ЗЛЗ (Медицински съвет и на Съвета по здравни грижи), който е уреден в ЗЛЗ. Искането е за предоставяне на информация за конкретно издадените актове по чл. 74, ал. 1 ЗЛЗ, с които тези органи са създадени (т. 1 на заявлението), и за проведено на 01.02.2024 г. съвместно тяхно заседание (т. 2-23 на заявлението) – време, място на провеждане, дневен ред на заседанието, присъствен списък, начин на гласуване, протокол от заседанието (точки 2-23). Тази информация е пряко свързана с организацията на дейност в лечебното заведение и негови консултативни органи, с оглед което е служебна обществена информация – чл. 11 ЗДОИ. Затова редът за разкриването й е именно този на ЗДОИ – чл. 4, ал. 1. Достъпът до служебна обществена информация е свободен съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ. Обстоятелството, че Медицинският съвет и Съветът по здравни грижи на "УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД са с консултативни функции – чл. 76 и 79 ЗЛЗ, не е мотив за отказ за предоставяне на исканата със заявлението информация относно конституирането им и относно проведеното на 01.02.2024 г. съвместно тяхно заседание. Изключенията от правото по чл. 13, ал. 1 ЗДОИ са стриктно уредени и не могат да бъдат прилагани разширително – чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДОИ. Отделно са неприложими при „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Последният изключва отказ за достъп на основание която и да е от двете хипотези – чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. В случая мотиви за отказ в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗДОИ не се съдържат в оспореното решение, за да бъдат разисквани предпоставките й. Ответникът се е позовал за отказания достъп на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, но не е изложил конкретни фактически съображения, за да обоснове прилагането й. Доводът в решението, че поисканата със заявление вх. № РД-44-680/14.02.2022 г. информация е свързана с оперативната подготовка на акт на органа, възпроизвежда законовото изключение, но не разкрива причините за отказания достъп в конкретния случай. Не е посочен дневен ред на заседанието на 01.02.2024 г., за да се приеме, че са разисквани въпроси от подготовката на акт на органа. Позоваването на абстрактното правило в чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ не отговаря на изискването на чл. 38 ЗДОИ и решението за отказ е немотивирано, с оглед което оспорването му е основателно по първото оплакване в жалбата по чл. 146, т. 2 АПК. Отделно, поисканата със заявлението информация относно конституирането на консултативните органи на лечебното заведение по ЗЛЗ (т. 1 на заявлението) и относно време, място, дневен ред, присъствен списък, начин на гласуване, протоколиране на проведеното на 01.02.2024 г. съвместно тяхно заседание (точки 2-23), се предполага, че е от „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, след като е свързана с прозрачността и отчетността в управлението на дейността на лечебното заведение (извън медицинската дейност). Принципите на публичност, отчетност и прозрачност (чл. 12, ал. 1 АПК) в дейността на субектите по чл. 3 ЗДОИ обезпечават възможността за упражняване на демократичен контрол върху тяхната дейност. Съответно – достъпът до служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ насърчава прозрачността и отчетността в дейността им. Затова ръководещ принцип на ЗДОИ е, че служебната обществена информация е достъпна за всеки – чл. 13, ал. 1. Разкриването конкретно на служебна обществена информация може да бъде ограничено на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, но при положение че не е от „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ (чл. 13, ал. 4 ЗДОИ). Оспореното решение не само не съдържа подобни мотиви, но защитата на ответника в хода на съдебното му оспорване, че случаят е от частен интерес, е опит за прехвърляне на тежестта на доказване, която е негова – чл. 9, чл. 35, чл. 170, ал. 1 АПК. ЗДОИ защитава правото на всички лица по чл. 4 да поискат достъп до обществена информация и урежда положителното задължение на субектите по чл. 3 да го предоставят (вж. и Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на Конституционния съд по конст. д. № 1/96 г.). При това информацията се предоставя, без да е необходимо пряко доказване на интерес от получаването й, а в случаите, в които се прилага законно ограничение (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ в случая), то следва да е обосновано, като тежестта за това е на задължения по чл. 3 ЗДОИ субект. Законът (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ) презюмира, че е налице надделяващ обществен интерес при искане за разкриване на служебна обществена информация с цел повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на субект по чл. 3 ЗДОИ, и доказателствената тежест за обратното е на ответника (вж. в този смисъл Решение № 5553 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2018 г., V о.). Доколкото в случая не е установено основание за прилагане на изключението по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, съобразно указаната на ответника доказателствена тежест с разпореждането на съда по чл. 157 АПК, оспореното решение е незаконосъобразно и поради противоречието му с материалния закон – чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. По изложените съображения жалбата за отмяна на оспореното решение е основателна, като преписката следва да бъде изпратена на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателката в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, съобразно мотивите на решението – чл. 41, ал. 1 ЗДОИ. С оглед изхода от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 40, ал. 2 ЗДОИ, искането за определяне на адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателката адвокатска защита в съдебното производство и за присъждане на заплатената държавна такса за съдебното производство следва да бъде уважено. Възнаграждението за осъщественото процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в съдебното производство следва да бъде определено в размер на 1 000 лв., съразмерно на оказаната по обем и естество правна защита и съдействие на жалбоподателката - изготвяне на жалбата и на писмена защита (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия). В този размер адвокатското възнаграждение отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. Адвокатската защита в производството по ЗДОИ пред органа не е задължителна и доколкото отговорността за заплащане на разноски от другата страна предполага неоснователно предизвикан правен спор, искането за определяне на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на жалбоподателката по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в административното производство е неоснователно. Право на разноски в производството по издаване на административен акт имат лицата по чл. 44, ал. 3 и по чл. 47, ал. 2, изр. 2 АПК, не и подателят на искане за издаване на административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 2 и 3 и чл. 41, ал. 1 ЗДОИ, чл. 174 АПК, съдът