Решение № 804 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на А. С. П. с ЕГН •••••••••• от с. С., обл. Р., срещу АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год., издаден от орган по приходите в дирекция „Финанси и бюджет” в Община Лозница, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на дирекция „Финанси и Бюджет” в Община Лозница в частта, с която в тежест на оспорващия са установени задължения за такса битови отпадъци за 2022 год. за услугата „третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации“ по чл. 62 от ЗМДТ.

В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, неоснователен и необоснован. Оспорващият твърди, че Община Лозница не е представила доказателства, че извършва тази дейност в съответните депа или инсталации и позовавайки се на разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗМДТ твърди, че не дължи такса за тази дейност. Иска съдът да отмени АУЗД в оспорената част.

Ответникът по оспорването – директора на дирекция „Финанси и Бюджет” в Община Лозница не заявява становище по жалбата.

Административен съд – Разград, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 6704 - 243 от 13.07.2021 год. /л.86-89/ А. С. П. декларира пред Община Лозница собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот УПИ VIII-128 в кв. 18 по регулационния план на с. С., общ. Л., с площ 1473 кв.м., и построената в него жилищна сграда с РЗП 271 кв.м., находящ се на административен адрес: с. С., ул. ••• № ••./ виж НА л. 90/ По декларацията е създадена данъчна партида с № 6704Н9864.

С декларация по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лозница с вх. № 143 от 12.11.2021 год. /л.62/ оспорващият е декларирал като собственик, че имот с партиден № 6704Н9864, представляващ земя и сграда, находящ се в с. С., ул. ••• № ••, няма да се ползва като основно жилище през цялата календарна 2022 год. и няма да превишава 50 квт средномесечен разход на електроенергия за жилището.

Със Заповед № 26 от 10.01.2022 год., издадена на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ и чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 на Общински съвет – Лозница /л. 63-77/ кметът на Община Лозница е разпоредил да не се събира такса за услугата „Сметосъбиране и сметоизвозване” за имотите, включени в Приложение № 1 към заповедта, за които собствениците са подали декларация по реда на чл. 14, ал. 4, т. 1 и т. 4 от Наредба № 7 и които не се ползват като основно жилище или представляват незастроени имоти и парцели. Сред имотите, посочени в Приложение № 1 е и имотът на оспорващия с партиден № 6704Н9864, представляващ земя и сграда, находящ се в с. С., ул. ••• № •• /л. 74/.

С молба вх. № 94-А-119 от 12.08.2022 год. /л. 55/ А. С. П. е депозирал искане на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акт за установяване на задължения му за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот.

С Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № Л-1-1 от 05.09.2022 год., издаден от старши специалист МДТ в дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на оспорващия А. С. П. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2022 год. в размер на 14, 59 лв. главница и 0, 32 лв. лихва за просрочие, и за такса за битови отпадъци за 2022 год. в размер на 19, 80 лв. главница и 0, 43 лв. лихва за просрочие.

Актът е връчен на оспорващия на 03.10.2022 год. и е оспорен по административен ред пред кмета на Община Лозница с жалба вх. № 94-А-148 от 06.10.2022 год. С писмо изх. № 94-А-148 от 02.11.2022 год. на кмета на Община Лозница жалбата е приета за неоснователна и АУЗД е потвърден като законосъобразен.

Оспорващият П. е обжалвал АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год. чрез кмета на Община Лозница на 14.11.2022 год. пред Административен съд – Разград, който е образувал адм.д. № 280/2022 год. С Определение № 22 от 06.02.2023 год. по адм.д. № 280/2022 год., влязло в сила на 28.02.2023 год. съдът е оставил жалбата без разглеждане, прекратил производството по делото и е изпратил жалбата на директора на Дирекция „Финанси и бюджет” при Община Лозница за произнасяне по компетентност с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

От материалите по адм.д. № 280/2022 год. е видно, че влязлото в сила Определение № 22 от 06.02.2023 год. по адм.д. № 280/2022 год. е връчено на кмета на Община Лозница на 20.03.2023 год., а не на директора на Дирекция „Финанси и бюджет” при Община Лозница.

На 30.01.2024 год. оспорващият П. е подал до кмета на Община Лозница декларация вх. № 94-А-9/30.01.2024 год. в която позовавайки се на чл. 58, ал. 4 от АПК приема, че е налице мълчаливо съгласие на административния орган, че не дължи ТБО в частта за „Обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения” в размер на 3, 39 промила и моли тези му задължения за 2022 и 2023 год. да бъдат отписани.

С писмо изх. № 94-А-9-1 от 13.02.2024 год. на оспорващият П. е изпратено становище от директора на дирекция „Финанси и Бюджет” при Община Лозница, в което по същество е посочено, че в случая по жалбата му е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, съгласно която непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Посочено е също, че в законоустановения срок жалба срещу мълчаливо потвърдения АУЗД не е постъпила и искането за отписване в декларацията на П. е неоснователно. По преписката няма представено доказателство, че писмото и становището са връчени на оспорващия П. по реда на чл. 29 и чл. 30 от ДОПК.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 155 и чл. 144 от ДОПК. Същата не е просрочена въпреки, че е подадена на 22.04.2024 г. Предвид задължителното обжалване на АУЗД по административен ред пред компетентния по-горестоящ административен орган съобразно чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с Определение № 22 от 06.02.2023 год. по адм.д. № 280/2022 год., влязло в сила на 28.02.2023 год., съдът е оставил първоначалната жалба на П. без разглеждане, прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата на директора на Дирекция „Финанси и бюджет” при Община Лозница за произнасяне по компетентност с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Определение № 22 от 06.02.2023 год. по адм.д. № 280/2022 год. обаче е било връчено на кмета на Община Лозница, а не на директора на Дирекция „Финанси и бюджет” при Община Лозница. В този случай кметът е следвало да препрати преписката на компетентния за решаването ѝ орган (директора на Дирекция „Финанси и бюджет” при Община Лозница) в 7-дневен срок от получаването съобразно разпоредбата на чл. 146 от ДОПК. Няма данни обаче това да е било сторено.

Съдът приема, че за оспорващия срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, в който решаващият орган е следвало да се произнесе по първоначалната му жалба е започнал да тече от 07.02.2024 год., т.е. след изтичане на 7 дневния срок по чл. 146 от ДОПК от подаване на декларация с вх. № 94-А-9/30.01.2024 год. по чл. 58, ал. 4 от АПК до кмета на Общината, в която е посочил, че постановеното от съда определение по адм.д. № 280/2022 год. не е изпълнено. При така приетото от съда срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 08.04.2024 год., първия присъствен ден, съгласно чл. 22, ал. 7 от ДОПК. След като до тази дата няма произнасяне на решаващия орган по жалбата на оспорващия срещу АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год., той се смята за потвърден в хипотезата на чл. 156, ал. 4 и срокът за обжалването му пред съда е 30 дневен, т.е. до 08.05.2024 год., съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, а жалбата е постъпила на 22.04.2024 год. Този извод на съда не се променя от изпратеното с писмо изх. № 94-А-9-1 от 13.02.2024 год. до оспорващият П. становище на директора на дирекция „Финанси и Бюджет” при Община Лозница, тъй като няма доказателства същото да е връчено на оспорващия по реда на чл. 29 и чл. 30 от ДОПК.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Задълженията за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/ представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т.1 и т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. ”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава плащането на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за ДНИ и ТБО е приложим редът, регламентиран в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Акт за установяване на задължения по декларация № Л-1-1 от 05.09.2022 год. е издаден от старши специалист МДТ в дирекция „Финанси и бюджет“ в Община Лозница, определен със Заповед № 1000 от 26.11.2013 год. на Кмета на Община Лозница да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ. Следователно оспореният акт е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Процесният АУЗД е в предписаната от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му и разпоредени правни последици. Посочено е, че акта се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като от съдържанието му е несъмнено, че същият е постановен по искане на данъчно задълженото лице, обективирано в Молба вх. № 94-А-119 от 12.08.2022 год., за установяване на задължения въз основа на подадена от лицето декларация. Съществуването на задължения за заплащане на ДНИ и ТБО към бюджета на Община Лозница за 2022 год. от А. С. П. е обосновано с посочване на качеството му на собственик на деклариран и подлежащ на облагане с ДНИ недвижим имот на територията на общината. Константна е съдебната практика, че с посочването на номера и датата на подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти се постига онази минимално необходима яснота на установителното изявление на органа по приходите досежно имота, по отношение на който с АУЗД са установени задълженията за ДНИ и за ТБО в хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В случая имотът допълнително е индивидуализиран и с посочването на нотариалния акт за собственост на задълженото лице. Отбелязани са подадената от лицето декларация за намаление на ТБО, заповедта на кмета за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, както и размерите на ДНИ и ТБО за процесната 2022 год., определени от Общински съвет – Лозница. В акта са посочени по периоди установените размери на задълженията за ДНИ и ТБО за декларирания от П. имот, за всяко от които е посочен и размер на лихвата за просрочие, изчислена до датата на издаване на акта. Посочен е и начин на изпълнение – на касите на Община Лозница или по банков път по посочена сметка. Така разпоредените правни последици съдържат необходимата яснота и конкретност. Съдържанието на акта позволява осъществяване на съдебен контрол по същество, вкл. относно дължимостта и правилното определяне размерите на задълженията /чл. 160 от ДОПК/.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, а и такива не се сочат от оспорващия. Дали и доколко са налице фактическите основания за издаване на оспорения акт и дали те са подведени под съответните материално правни норми е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

ЗМДТ, в частта за ТБО, е изменен значително със ЗИД на ЗМДТ, обнародван в ДВ бр. 88/2017 г. Съгласно §. 21 от него законът влиза в сила от 1 януари 2020 г. С §.39 от ЗИД на ЗКПО, обнародван в ДВ бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., в т. 23, б. „г“ от параграфа се прави изменение в §. 21 от ЗИД на ЗМДТ, обн. в ДВ бр. 88/2017 г., като думите „1 януари 2020 г.“ се заменят с „1 януари 2022 г.“. Тоест влизането в сила на измененията, направени през 2017 г., се отлага за 01.01.2022 г. С §.15 от ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародван в ДВ бр. 14/2021 г., в сила от 17.02.2021 г., се правят изменения в ЗМДТ, като в т. 3, б. „г“ от този параграф е посочено, че „В ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г.) в преходните и заключителните разпоредби в §. 21 думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“. Тоест влизането в сила на измененията, направени през 2017 г., се отлага за 01.01.2025 г. С §. 2, т. 3 от ЗИД на ЗМДТ, обнародван в ДВ бр. 81/2024 г., в сила от 24.09.2024 г., се правят поредни изменения в §. 21 на ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г. и бр. 14 от 2021 г.) като думите „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“ се заменят с „1 януари 2026 г.“. Този анализ на правната уредба води до извода, че редакцията на разпоредбите на чл. 62 – чл. 71 от ЗМДТ, приета със ЗИД на ЗМДТ, обн. в ДВ бр. 88/2017 г., все още не е влязла в сила. В сила са редакциите на разпоредбите преди измененията от 2017 г., които са и приложимите в случая.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция, таксата се заплаща за услугите, предоставяни от съответната община, по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Според чл. 63, ал., ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а според ал. 2 границите на районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

Случаите, в които не се събира ТБО са регламентирани в чл. 71 от ЗМДТ по отделни компоненти на таксата за всяка от трите услуги. Според предвиденото в тази разпоредба в приложимата редакция не се събира такса за:

1. сметосъбиране и сметоизвозване – когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;

1. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;

1. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

Доколкото АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год. се оспорва само в частта за такса битови отпадъци и то дължимата такса за дейността третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации за оползотворяването или тяхното обезвреждане, както е посочил оспорващия в молбата вх. № 1376 от 04.09.2024 год. /л.100/, то съдът следва да се произнесе по материалната законосъобразност на акта само в тази му част, т.е. дали оспорващият дължи ТБО за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци или не дължи такава, тъй като Община Лозница няма такива.

По отношение на спорната такса за услугата по третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации съдът намира следното:

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" се извършва по отношение както на битовите отпадъци, генерирани от недвижимите имоти по отношение на които се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, така също и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци, вменено на общините със Закона за управление на отпадъците. С оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става – виж чл. 19 - чл. 28 от ЗУО.

Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга за процесната 2022 год. са: Правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Общината да има или да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва по аргумент от чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, се обосновава единствено от факта, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или ползва други съоръжения. Поради това единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО е когато липсва изградено депо или друга инсталация за обезвреждане, обслужващо района на общината.

В случая е безспорно, че оспорващият е лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ – собственик на недвижим имот в с. Сейдол. Безспорно е и че Община Лозница е определила размера на таксата за тази услуга - виж Решение № 205 по Протокол № 36 от 31.12.2021 год. на Общински съвет Лозница /л.112/ Наред с това на съда е служебно известно, че Община Лозница към 2022 год. и към настоящия момент е член на „Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Разград” и като такава притежава дял от „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Разград, Лозница, Исперих, Завет Кубрат, Самуил и Цар Калоян”, което обслужва и Община Лозница. В тази насока са и представените доказателства от ответника план сметка за 2022 год. /л.116, 117/. Данни в тази насока се съдържат и в Решение № 52 по протокол № 10 от 13.04.2020 год., публикувано на интернетстраницата на Общински съвет Лозница https: //loznitsa.bg/wp-content/uploads/2021/02/resh52pr10ot13042020.pdf.

С оглед на горното наличието на депо, което е обслужвало района на Община Лозница налага извод за липса на хипотезата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ в приложимата редакция за недължимост на такса за услугата " обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци”.

Неоснователно е позоваването на оспорващия на разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ в сегашната му редакция. Както беше посочено по-горе тази редакция на разпоредбата ще влезе в сила на 01.01.2026 год.

Ето защо жалбата на оспорващия срещу АУЗД № Л-1-1 от 05.09.2022 год. в частта му, с която за 2022 год. са установени задължения за такса битови отпадъци за 2022 год. за услугата „третиране на битовите отпадъци в депа или други съоръжения по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси е неоснователно и недоказано, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът