Решение № 4061 от 2.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 356/2025 г.

Административен съд - Пловдив02.05.2025 г.докладчик Веселин Атанасов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/16.01.2025г. по АНД № 367/2024г. по описа на РС – Карлово. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Началник Група в РУ – Карлово при ОДМВР – Пловдив чрез гл.юрк. И. П. против Решение № 5/16.01.2025г. по АНД № 367/2024г. по описа на РС – Карлово с което е било отменено НП № 24-0281-000100/06.03.2024г. издадено за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е неправилно тъй като не е налице хипотезата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от същия вид. Иска се отмяна на обжалвания акт и оставяне в сила на Наказателно постановление № 24-0281-000100/06.03.2024г. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение; Ответникът по касационната жалба Г. М. Х. чрез адв. Ст.П. оспорва същата с възражение вх. № 1856/13.02.2025г. по описа на РС – Карлово като счита жалбата за неоснователна. Подробно излага съображения за правилност на обжалваното решение и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени Наказателното постановление № 24-0281-000100/06.03.2024г. издадено за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ районният съд е приел, че на 06.02.2024г. в 18: 36 ч., ответника по касационната жалба Г. Х. сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. и около 19: 30 часа, в същия ден той управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като се движел в [населено място] по ул. Христо Ботев до 86, когато бил спрян за проверка от свидетелите Л. и С. – служители в РУ Карлово. Установено било, че в хода на проверката, при въвеждане на данните на автомобила в работни станции за отдалечен достъп, полицейските служители констатирали, че за автомобила в момента на проверката няма действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изискали обяснения и документи от водача, който им оказал съдействие. Обяснил им, че е сключил застраховка "Гражданска отговорност" и им представил полицата за сключена на 06.02.2024г. в 18: 36 ч. такава. Било доказано, че въпреки сключената застраховка ГО оформена в полица № BG/30/124000456250 с дата 06.02.2024г. в 18: 36 часа същата била активна считано от 06.02.2024г. в 20: 36 часа. В резултат на това полицейския орган – актосъставител – св. Л. приел, че е налице нарушение на чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.3 КЗ като впоследствие било издадено и обжалваното пред РС – Карлово НП. Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и обосновано е била установена от приобщените доказателствени източници АУАН – 1 бр., писмо от Гаранционния фонд - 1бр., НП - 1 бр., справка за нарушител, Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г., справки от КАТ за собственост на МПС, както и от изслушването на актосъставителя Л. и свидетеля С. – разпитани в хода на съдебното следствие от първостепенния съд. От правна страна обаче се констатира противоречие в мотивите на решаващия съд. От една страна е прието, че макар да е налице извършено от обективна страна административно нарушение, не е извършено виновно, тъй като договорът за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е сключен 1 час по-рано от извършената проверка защото действието на застрахователния договор е започнало по-късно, макар да е сключен преди управлението на автомобила поради което и нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Следователно, първостепенният съд е изложил мотиви за липса на административно нарушение поради отсъствие на субективната страна на деянието – липса на вина поради което и е прието че осъщественото от Х. не е съставомерно по чл. 6 ЗАНН. Същевременно, от друга страна, съдът въпреки че отчита деянието като несъставомерно, т.е като такова, което не представлява административно нарушение прилага чл. 28 ЗАНН като мотивира, че е налице административно нарушение, което представлява маловажен случай, защото няма вредни последици поради това, че действието на застраховката е настъпило час след като Х. е установен да управлява МПС, прието е че се касае за инцидентен случай и като краен извод е изложено, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи. На това и основание първостепенния съд е приложил чл. 63, ал.2, т.2 вр. с чл. 63, ал.4 вр. с чл. 28, ал.1 ЗАНН като е отменил обжалваното НП и е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, което представлява маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение. Основният спорен по делото въпрос обаче има ли извършено административно нарушение от страна на Х. по чл. 638, ал.1, т.1 вр. с чл. 461, т.1 КЗ е останал неизяснен, тъй като веднъж съдът приема, че деянието е несъставомерно, а друг път че е деянието е съставомерно, но маловажно. Сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е формален, реален, двустранен и консенсуален договор като влизането му в сила нормативно не е обусловено от настъпването на допълнителен юридически факт – т.нар модалитет било той по воля на страните или предвиден от закона, за разлика от застрахователния договор за превоз на товар, който изисква за влизането му в сила – предаването на товара – арг. от чл. 489, ал.7 КЗ, за разлика от влизането в сила на сключените застрахователни договори от разстояние – арг. от чл. 332, ал.5 КЗ, които изискват настъпването на 00.00 часа на деня следваща сключването на договора. Единственото ограничение пред влизането в сила на договора за задължителна застраховка ГО е съгласно чл. 489, ал.7 КЗ като не се позволява на страните да придават ретроактивно действие на договора като го активират и му придават действие чрез влизане в сила за минал период. Следователно и след като този договор няма специална уредба за момента на влизането му в сила то и регламентация му се подчинява на общите правила за сделките уредени в ЗЗД и по-конкретно чл. 14 ЗЗД като с настъпването на всички елементи от фактическия му състав и спазването на законоустановената форма за действителност / застрахователна полица/ договорът е сключен, а от там и действието му е незабавно. Ирелевантно е обстоятелството, че договорът за застраховка ГО е сключен чрез застрахователен брокер, защото отношенията между брокера и застрахователя по отношение действието и влизането в сила на застраховката са непротивопоставими на застрахования. Ако хипотетично се приеме тезата на административно-наказващия орган затова че застраховката влезе в сила на 06.02.2024г. в 20: 36 часа, а не на 06.02.2024г. в 18: 36 часа когато договорът е сключен и възникне вредоносно събитие, което да ангажира гражданската отговорност на Х. при или по повод управляваното от него МПС, то същият би бил поставен в по-неблагоприятна ситуация ако беше сключил договора без застрахователния брокер, който всъщност е посредник и изпълнява ролята на мандатар, но в никакъв случай покриването отговорността на водача на МПС не може да бъде обусловена от това че този посредник по една ли друга причина не активира незабавно полицата „Гражданска отговорност“. Влизането в сила на този вид застраховка съвпада с момента на сключването й като от значение за съставомерността на нарушението по чл. 638, ал.1 КЗ е не началото на действие на договора, а дали има сключен договор. Началото на действието на договора не може да бъде отложено нито по волята на застрахователния брокер, нито на самия застраховател, защото няма законово основание затова след като е осъществен целия фактически състав по сключването на договора за застраховка ГО и в полицата е обявен час на това сключване. Всякакви интерпретации от страна на застрахователя и брокера за различен момент на влизане в сила на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от момента на сключването му нито могат да изключат покритието на гражданската отговорност на водача, нито могат да доведат до извършване на административно нарушение по чл. 638, ал.1 КЗ. Управлението на МПС от Х. на 06.02.2024г. около 19: 30 часа не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, не е съставомерно, тъй като не е противоправно, а не е противоправно, защото е налице сключена задължителна застраховка ГО и това че в работна станция за отдалечен достъп и в справка от информационния център към Гаранционния фонд /л.38 от първоинстанционното дело/ е отразено начало на действие 06.02.2024г. от 20: 36 не означава, че юридически има основание да съществува един момент на сключване на договор за застраховка и друг момент на влизането му в сила. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно като резултат в частта му по отношение отмяна на обжалваното НП, но не на основание чл. 63, ал.2, т.2 вр. с чл. 63, ал.4 вр. с чл. 28, ал.1 ЗАНН, а поради несъставомерност на обвинението за извършено административно нарушение по чл. 638, ал.1 КЗ. Решението на първостепенния съд е влязло в сила в частта му по отношение предупреждението спрямо Г. Х. на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН тъй като липсва касационна жалба в тази му част и настоящия съд няма правомощие да го изменя. С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски, които в случая не се явяват доказани, тъй като към възражението срещу касационната жалба са представени в оригинал документ озаглавен договор за правна защита и съдействие, който не е подписан от страната Г. Х. и същевременно копие на същия документ, в който фигурира подписа на Х., а от там и няма категорично доказателство затова че претендирания адвокатски хонорар е заплатен тъй като не е ясно кой документ е оргинален и следва да се кредитира. Така мотивиран съдът

Цитирани разпоредби

19