Решение № 76 от 28.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 244/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С обжалваната присъда състав на Хасковския окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. С. за виновен в това, че на 21. 05. 2018 г., в гр. •, ж.р. „•“, ул. „•“ в района до дом № •, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка •, модел „•“ с рег. №•, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Д. Т. и средна телесна повреда на И. Д. Д. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като го признал за невиновен и оправдал по първоначално предявеното обвинение по чл. 343 ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 343, ал. 1 НК и за това, че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с М. М. Д.. На основание чл. 343г НК съдът е наложил на подс. М. Д. С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК съдът е определил общо наказание на подс. М. С. по настоящата присъда и по наложеното му по НОХД 833/2019 г. на РС Хасково за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 23, ал. 2 и 3 НК е присъединил към така определеното общо наказание наказанията лишаване от право да управлява мпс за срок от четири години и глоба в размер на 250 лева. Със същата присъда съдът е признал подс. М. М. Д. за невиновна в това, на 21. 05. 2018 г. в гр. •, жр „•“, ул. „•“, в района до дом № •, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка • модел „•, с рег. № • да е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 37 ал. 3 ЗДП и чл. 77 ал. 1 ППЗДП, и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с М. Д. С. да е причинила смъртта на Б. Д. Т., както и средна телесна повреда на И. Д. Д. и на основание чл. 304 НПК я оправдал по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 4 и ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото. В законния срок срещу присъдата е постъпила жалба от адв. К. - защитник на подсъдимия С. с доводи за нейната необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Сочи се нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че присъдата е постановена при неизяснени обстоятелства относно поведението на подсъдимата Д., както и връзката на деянието й с настъпилия вредоносен резултат. Претенцията е насочена към отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Д. да бъде призната за виновна и осъдена, така както е поискала ОП – Хасково. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Д. – защитник на подсъдимия С.. В него се отправя критика към съда, че не е съобразил и не е отчел, че всички пътници в автомобила, освен подсъдимия С. са били без поставени предпазни колани, че правилно е квалифицирал деянието му по чл.343а НК, но това не е намерило отражение при определяне на наказанието. Изразява се несъгласие с обосноваността и правилността на заключенията по назначените по делото експертизи и се твърди, че в мотивите на съда липсват правни съждения, които да са изградени на база на целия доказателствен материал. Навеждат се доводи за съпричиняване на резултата от пострадалата Б.. Претенциите са алтернативни. Иска се отмяна на присъдата и постановяване нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или намаляване на наказанията, определени на подсъдимия С.. Присъдата е атакувана и от адв. Т. – повереник на частните обвинители Д. и Й. Т. Изразява се несъгласие с наложените на подсъдимия С. наказания и с оправдаването на подсъдимата Д.. Иска се наказанията на подсъдимия С. да бъдат увеличени, а подсъдимата Д. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. С Решение № 103/23.06.2023г. по внохд № 51/23г. на Апелативен съд Пловдив атакуваната присъда е била потвърдена. С решение № 300/20.05.2024г. по н.д. № 1060/23г. на Първо наказателно отделение на ВКС решението на Апелативния съд е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. В тези процесуални рамки се развива настоящето производство. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна. Изразява съгласие с приетата от първата инстанция квалификация на деянието на подсъдимия С., както и с оправдаването на подсъдимата Д.. Не възразява по наложените на подсъдимия С. наказания. Предлага присъдата да бъде потвърдена. Повереникът на частните обвинители се присъединява към становището на прокурора. Намира указанията на ВКС дадени в отменителното решение за изпълнени. Счита, че вината на подсъдимия С. е доказана по безспорен и категоричен начин. Иска настоящата иинстанция да се произнесе с присъда, с която да признае и двамата подсъдими за виновни, като наказанието на подсъдимия С. да бъде увеличено поради изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Частният обвинител Т. пледира за справедливост. Защитникът на подсъдимата Д. счита, че и след проведеното в настоящето производство съдебно следствие основания за изменение на присъдата не са открити. Според него между деянието на Д. и резултата няма причинно – следствена връзка. Подсъдимата Д. поддържа защитника си. Защитникът на подсъдимия С. намира за безспорно установена ширината на пътната лента, по която се е движил, ъгълът, по който е навлязъл автомобилът на Д., както и мястото на удара по дължина и по широчина. Подлага на критика заключенията на вещите лица по КАТСМЕ, които намира за „нон сенс“. Предлага на съда да не приема експертизите за даденост, а да направи свой собствен анализ на тези изчисления. Твърди, че С. дори при движение с 50 км/ч не би могъл да реагира и ударът би попаднал в опасната му зона. По отношение на подсъдимата Д. защитникът счита, че тя също е извършила нарушение на правилата за движение, извършвайки неправомерно маневрата „завиване наляво“, пресичайки непрекъсната линия, където няма право и ако не би сторила това удар не би настъпил. Според него тя е видяла, че фаровете на автомобила приближават и поради това е без значение с каква скорост се е движил подсъдимия С., защото тя е длъжна да изчака приближаващият се автомобил, независимо от скоростта му на движение. Намира, че поведението и на двамата водачи е в причинно – следствена връзка с резултата. Алтернативно предлага изпълнението на определеното на подсъдимия С. наказание да бъде отложено на основание чл. 66НК. Подсъдимият С. поддържа защитника си. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По фактите. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: За да постанови атакуваната присъда, Хасковският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 21.05.2018 г., свид. Ж. А.- К. /15 г./ се срещнала със свид. С. С. /16 г./ и пострадалата Б. Т. /15 г./ и отишли на гости на техен познат. Малко преди 22: 00 часа С. С. предложила да се прибират и помолила по телефона подсъдимия С. да ги вземе и откара по домовете им. Подсъдимият управлявал лек автомобил „•“ с peг. № •, тип спортно купе с две врати. По пътя взел със себе си своя приятел Г. С.. Всички решили да отидат на разходка до парк „•“, като подс. М. С. бил на мястото на водача, свид. Г. С. на предна дясна седалка в автомобила, а отзад седнали трите момичета — Ж. А.— К. - зад мястото на шофьора, пострадалата Б. Т. по средата, а свид. С. С. седнала зад мястото, на което се намирал Г. С.. При потеглянето и по време на пътуването трите момичета, както и св. Г. С., били без поставени обезопасителни колани, само подсъдимият си поставил предпазния колан. Преминали през центъра на града, като в този участък подсъдимият шофирал с разрешена и съобразена с пътната обстановка скорост. След това се изкачили по улица „•“ и достигнали до началото на парк „•“. Движели се по главния асфалтов път по улица „•“, със суха и равна пътна настилка. За кратко време наближили участъка, където се намират ресторант „•“ и отбивката вдясно по посока на движението за т. нар. „•“ на парк „•“, като преди отбивката имало изкуствено препятствие на пътя от вида на „легнал полицай“. След като преминал препятствието, подс. М. С. започнал постепенно да ускорява скоростта, която надвишила бързо разрешената скорост от 50 км/ч. Към този момент тя наближавала около 90 — 100 км/ч. Точно преди отбивката за • свид. Г. С. възприел визуално, че има поставен знак за ограничение на скоростта. Тъй като движението се осъществявало вече в тъмната част от денонощието, след свечеряване, колата се движила с включени светлини. На същата дата 21.05.2018 г. подс. М. Д. се обадила на свид. И. Д. и двамата се уговорили да се разходят до парк „•“. Подсъдимата взела лек автомобил „•“ с ДК •, собственост на лицето Р. М. Р., с когото живеела на съпружески начала, като от тази връзка двамата имали син на 14 години. Двамата пристигнали до местността, известна като бившия „•“ в град •, недалеч от бившето заведение „•“. След кратък престой, около 22: 00 часа, решили да се връщат към центъра на града. Подсъдимата запалила колата, включила светлините, тъй като вече се било свечерило, и я привела в движение. За да се включи в главния път, тя предприела маневра „завой наляво“, като преди това се уверила, че нито от ляво, нито от дясно има приближаващи автомобили. Навлязла по главния път на ул. “•“, като веднага след това й предстояло да изкачи леко възвишение и да продължи пътя си към центъра на •. В същият момент, когато подсъдимата навлязла в главния път, от противоположната страна към същото възвишение на пътното платно вече се приближавал лекият автомобил „•“, управляван от подс. М. С.. Лекият автомобил „•“ наближил възвишението, преминал през него с висока скорост и започнал да се спуска веднага по разположения след възвишението наклон на главния път. Пред него с лявата си половина бил лекият автомобил „•“, управляван от подс. М. Д., която в този момент вече завършвала левия завой, но все още автомобилът й не бил установен изцяло в лентата й за движение. Последвал силен удар между предните части на двата автомобила косо и челно, при което лекият автомобил „•“ се завъртял около оста си, преминал в южния край на пътното платно и се ударил в железобетонен стълб на уличното осветление, който пречупил с предна дясна част на автомобила и се установил в неподвижно положение. Лекият автомобил „•“ след удара се придвижил в посока запад, след което се установил в неподвижно положение. В резултат на пречупването на стълба уличното осветление в този участък се прекъснало и мястото потънало в мрак, като наблизо се долавяла само слаба светлина от съседните къщи и вилни сгради. След сблъсъка свид. А.- К. била силно замаяна от удара, извикала към Б.Т. дали е добре, но не получила отговор и излязла от лекия автомобил, като била последвана от С. С.. Двете използвали страничната врата за мястото до шофьора, като подс. М. С. и св. Г. С. вече били излезли от автомобила. След като излязла свид. А. - К. доловила викове за помощ от другия автомобил и се опитала да отвори вратата на „•“, но не успяла. Свидетелят Д. Д. се приближил до лекия автомобил „•“, където се намирали подсъдимата и свид. И. Д.. Опитал се да отвори вратите на колата, за да помогне на намиращите се вътре да излязат, но не успял. Поради силния удар двете врати били деформирани. Тогава свид. Д. Д. се обърнал към лекия автомобил „•“, от който вече били успели да излязат М. С., Г. С., Ж. А. - К. и С. С.. Подсъдимият М. С. извадил от автомобила Б. Д. на ръце, което е било възприето и св. Г. С.. Подсъдимият подал Б. Т. на св. Д. Д., който застанал зад нея и я подпрял на гърдите си. В същото време свид. С. С. била силно шокирана от случилото се и неориентирана, като несъзнателно направила няколко стъпки встрани, за да се отдалечи от мястото, но изведнъж се сетила за сестра си Б. и се обърнала. Същата междувременно вече била извадена от колата от подсъдимия и се намирала на земята, подпряна на свид. Д. Д., който се намирал на мястото заедно с други лица, които се струпали около автомобилите. С. С. започнала да говори на сестра си и да я успокоява. Подсъдимият М. С., след като извадил тялото на Б. Т., се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. После той се насочил към мястото, където се намирал силно деформираният лек автомобил „•“ и заедно с други лица, които не познавал, се включил в опитите да отворят вратите на колата. След разбиване на вратата на водача на л.а. „•“ от присъстващите, успял да отмести кормилната щанга, която била затиснала краката на подс. М. Д. и същата била изведена от автомобила. Междувременно други лица са успели да изведат от автомобила и свид. И. Д.. Веднага след удара той загубил краткотрайно съзнание и се съвзел, едва когато вече го изкарвали от колата. Сигнал за станалото произшествие на тел. 112 е подаден и от други свидетели. Свидетелят Г. С., който наблюдавал отстрани, видял приближаването на полицейски автомобили и на линейка, които вече били получили сигнала за произшествието. При тяхното приближаване той се уплашил, използвал удобен момент и се отдалечил незабелязано в неизвестна посока. Свидетелката А. — К. достигнала до наблизо разположена къща, от която излязъл непознат човек /свид. П. А./, попитала на кой адрес е, за да извика такси, но била в състояние на стрес. Свидетелят преценил, че в това състояние наистина е по-добре да я заведе при родителите й, качил я на неговата кола и я отвел у дома. Там свид. А.- К. обяснила на майка си какво се е случило, преоблякла се и двете отишли с такси до „Бърза помощ“, където заварили останалите пострадали от инцидента. Преди да тръгнат за „Бърза помощ“, майката на свид. А.- К. се обадила по телефона на свид. Й. Т., майка на С. С. и Б. Т., за да я уведоми, че децата са пътували с кола, която е претърпяла произшествие. Междувременно на мястото на инцидента започнали да пристигат полицейски автомобили, а малко след тях и два автомобила на „Бърза помощ“, след като получили сигнала от тел. 112. Първи на мястото се озовали полицейските служители К. К. и Д. Б.. При пристигането си свид. К. К. видял двата леки автомобила в неподвижно крайно положение, както са застанали след удара между тях. Той установил самоличността на двамата подсъдими като водачи на леките автомобили и извършил проверка с техническо устройство за употреба на алкохол. Отчетени са отрицателни стойности и на двамата водачи. Той не извършил тест за употреба на наркотични вещества, тъй като по вътрешни правила в служебния автомобил разполагал само с техническо устройство за употреба на алкохол, а тест за употреба на наркотични вещества можел да се извърши единствено в сградата на РУ - •. Били извършени и действия по запазване на местопроизшествието. Свидетелят К. К. съставил на двамата водачи актове за установяване на административно нарушение и изчакал пристигането на две линейки от Центъра за спешна медицинска помощ, които откарали пострадалите в болницата. Още при пристигането си на мястото на инцидента свид. К. К. установил, че пътната настилка в района на произшествието е била суха, но малко след това е пристигнал автомобил на „Пожарна и аварийна безопасност“. От „•“ се е вдигал пушек и двигателят му бил напръскан с вода, което намокрило и пътното платно около него. С помощта на пожарния автомобил и пристигналият впоследствие автомобил на „•“ свидетелите К. К. и Д. Б. създали организация на движението около мястото на катастрофата, с цел запазване на произшествието и на следите, до пристигането на разследващите органи. Свидетелят д-р П. Ж. се включил заедно с медицинската сестра М. П. в състава на медицинския екип, който с помощта на линейка веднага транспортирал пострадалата Б. Т. от МБАЛ - • в УМБАЛ „•“ - •, след като били направени снимки на скенер, които показали тежки фрактури на гръбначния стълб. По време на пътуването Б. Т. била в съзнание, адекватна, оплаквала се от главоболие. Лекарите веднага я хоспитализирали, но въпреки проведеното лечение пострадалата Б. Т. починала на 15.06.2018 г. рано сутринта около 05.30 часа. От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза на труп № 161/2018 г., изготвена от вещото лице д-р П. Д., при извършения оглед и аутопсия на починалата Б. Т. е установено: оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили; тежка двустранна хипостатична пневмония; счупване на телата на втори и четвърти шиен прешлен; счупване на дъгата на четвърти шиен прешлен (частично вкостени); поставена метална пластина на четвърти и пети шиен прешлен (остеосинтеза); остър кръвен застой на вътрешните органи. Вещото лице Д. приема, че смъртта на Б. Т. се дължи на претърпяна тежка висока шийна травма (счупване на 2, 4 и 5 шиен прешлен) с последвал спинален шок и развитие на тежък мозъчен оток (вклиняване). В генезата на смъртта се допълва и двустранна хипостатична бронхопневмония, която се е развила в резултат на продължително залежаване, обездвижване и хиповентилация на белите дробове: състояния, които са причинно свързани и обусловени от шийната травма. Категорично е заключението, че смъртта на Б. Т. е в причинно - следствена връзка с травматичните увреждания в областта на шията и настъпилите впоследствие усложнения. Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия и отговарят да са получени при претърпяно пътно-транспортно произшествие, както е отразено в предварителните сведения. Съгласно съдебномедицинска експертиза по писмени данни / л. 123, т. 1 ДП/, изготвена от вещото лице д-р Х. Е., подсъдимата М. Д. е получила следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата подбедрица в отдалечената част, закрито; счупване на отдалечения край на лъчевата кост на дясната ръка. Приета е в МБАЛ - • на 22.05.2018 г. и е изписана на 01.06.2018 г. Извършена е операция за открито наместване с вътрешна фиксация на кости на подбедрицата и открито наместване с вътрешна фиксация на кости на предмишницата. Вещото лице посочва, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. Причинено е трайно затруднение на движението на дясната ръка по смисъла на чл. 129 НК, което се дължи на счупването на лъчевата кост, както и трайно затруднение на левия крак, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата. Видно от съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 211/2018 г. /л. 129, т.1 ДП/, изготвена от вещото лице д-р Х. Е., подс. М. С. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата и тялото; счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен; степенно помрачение на съзнанието. Приет в МБАЛ • на 22.05.2018 г., изписан на 25.05.2018 г. Извършена е рентгенова диагностика, лекуван е консервативно. Вещото лице посочва, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. Според съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 171/2018 г. /л. 119, т. 1 ДП/, изготвена от вещото лице д-р Х. Е., свид. И. Д. получил следните травматични увреждания: счупване на лява бедрена кост, под трохантера, закрито; счупване на срамна кост на таза, горно и долно рамо; кожна рана по предна повърхност на дясна мишница, 4 см; рана по окосмената част на главата, 3 см. Приет е в МБАЛ - • на 22.05.2018 г. и е изписан на 04.06.2018 г. Извършена е операция за открито наместване с вътрешна фиксация на бедро. Вещото лице посочва, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. В резултат на получените травматични увреждания е причинено трайно затруднение в движението на левия крак по смисъла на чл. 129 НК, което се дължало на счупването на лявата бедрена кост и счупването на лявата срамна кост на таза. Раните на главата и дясната мишница са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 н: л. 129 НК. Съгласно съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 187/2018 г. / л. 135, т. 1 ДП/, изготвена от вещото лице д-р Х. Е., свид. С. С. получила следните травматични увреждания: контузия на главата и тялото; сътресение на мозъка; степенно помрачение на съзнанието; разкъсно контузна рана на десен лакът; охлузвания по четирите крайника; оток с охлузване на челото, следи от кървене на носа. Приета в МБАЛ - • на 22.05.2018 г., изписана на 24.05.2018 г. Лекувана е консервативно. Вещото лице описва, че посочените увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. В резултат е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Предмет на изследване по аудиотехническа експертиза № 11/2019 г., изготвена от вещото лице К. Ц., е оптичен диск ЕМУЕС CD - R 700 MB, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 - •. В експертизата са възпроизведени в текстова форма обажданията до телефон 112 на свидетелите П. А., С. С., Х. Б., Д. С. Д., Д. Х. и подсъдимия М. С.. Телефонните обаждания отразяват информацията, която свидетелите и подсъдимия предават на телефон 112 за възникване на пътно транспортно произшествие с пострадали лица и молбите да бъдат изпратени веднага полиция и „Спешна помощ“. Изготвена е съдебна автотехническа експертиза от вещото лице Х. Р. /л. 3, том 2 ДП/, която изследва въпроси за причините и механизма на произшествието. Мястото на удара между двата леки автомобила е ситуирано в град •, местност „•“ на ул. „•“ до дом № • до отбивката към бившия „•“. Непосредствено преди удара лек автомобил „•“, управляван от подс. М. С., се движел в посока към ресторант „•“, а лек автомобил „•“, управляван от подсъдимата Д., извършва ляв завой от отбивката за „•“ в посока към град •. Съобразно данните от огледния протокол, мястото на удара е на разстояние 16, 50 м западно от мерната линия и на 3, 60 – 4, 60 м северно от базовата линия. Ударът е „кос - челно“, с предните части на двата леки автомобила. След удара лекият автомсбил „•“ преминава в южния край на пътното платно и на разстояние 27, 70 м западно от мерната линия и на 1, 20 южно от базовата линия се удря в железобетонен стълб, който пречупва с предна дясна част на автомобила и се установява в неподвижно положение. Лекият автомобил „•“ след удара се придвижва в посока запад, след което се установява в неподвижно положение. За определяне скоростта на движение на двата леки автомобила вещото лице Р. е използвал т.нар. метод •, основаващ се на закона за съхранение на пълната механична енергия. След въвеждане на изходни данни в използваните технически формули, вещото лице приема, че скоростта на движение на лекия автомобил „•“ непосредствено преди произшествието е 11, 84 км/час, а скоростта на лекия автомсбил „•“ е 91, 69 км/час. Допълнително е била изчислена скоростта на движение „•“ в момента на удара му в железобетонния стълб на 52, 02 км/час. Опасната зона за спиране на двата автомобила предвид скоростта на движение е била определена, както следва: за лек автомобил „•“ тя е 4, 89 м, а за лек автомобил „•“ 85, 26 м. По отношение извършената от подс. М. Д. маневра „завой наляво“ е посочено, че в момента на удара лекият автомобил „•“ е позициониран с предна лява част върху непрекъснатата разделителна линия между лентите за движение под ъгъл около 190°, като след удара автомобилът се отклонява в посока югозапад и достига до стойност 205°. Лекият автомобил „•“ в момента на удара се намира върху разделителната непрекъсната линия между лентите за движение, извършващ левия завой при ъгъл 353° и 184° след удара, като променя и посоката си на движение. „•“ от навлизане в платното за движение до мястото на удара е изминал разстояние от 16 м, като се движи изцяло в лентата за насрещно движение и в момента на удара е навлязъл и в част от лентата си за движение в посока изток. При извършване на маневрата и навлизане в лентата си за движение още при изминаване на около 8 м върху платното за движение, пътят на автомобила до мястото на удара ще се увеличи на 18, 40 м, като изминатият път от него ще се увеличи с 2, 40 м до мястото на удара, ако се е движил по тази траектория. Правилната маневра в дадения случай е тази, при която „•“ навлиза в лентата си на движение на 8 м в нея, тьй като маневрата се извършва в зона на ограничена видимост от 70 м. От друга страна, се посочва, че при движение на лекия автомобил „•“ с предна лява част по надлъжната разделителна линия около 6 - 7 м след мястото на удара и позициониран лек автомобил „•“ по средата на лентата за движение в посока изток удар е нямало да се получи. Относно възможността за предотвратяване на удара от подс. С., като изходни данни се ползват скоростта на „•“ непосредствено преди произшествието от 91, 69 км/час и опасната му зона за спиране от 85, 26 м при ограничена зона на видимост от 70 м, като крайният извод, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара при създалата се ситуация. За сравнение, ако лекият автомобил се е движел непосредствено преди произшествието с разрешената за населеното място скорост от 50 км/час при ограничена видимост от 70 м, водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието със задействане на спирачната уредба на автомобила, тъй като опасната му зона за спиране е била 36, 09 м. Като механизъм на настъпване на произшествието е посочено, че на 21.05.2018 г. около 22: 00 часа в местността „•“ по ул. „•” в посока ресторант „•“ се движи лек автомобил „•“ с peг. № •, управляван от подс. С. и пътуващите с него свидетели. Когато достигнал до отбивката за • и преминал изкуствена неравност върху платното за движение, лекият автомобил започва да ускорява, след което преминава през възвишение и при спускане веднага след него се удря в движещия се по средата на платното за движение лек автомобил „•“ с peг. № •, управляван от подс. Д., която извършва ляв завой при излизането си от отбивката за бившия „•“, като в нейния автомобил пътувал и свид. И. Д.. Мястото на удара е определено до адрес дом № • на ул. „•“ до отбивката към бившия „•“. При ударите травми получават пътуващите в леките автомобил и са нанесени имуществени щети на процесните автомобили и крайпътни съоръжения. След удара „•“ се е завъртял около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка и се придвижва в обратна посока, транслирайки и се установява в позиция, фиксирана в огледния протокол. Другият автомобил - „•“, след удара се е отклонил в посока югозапад, като навлязъл в лентата за насрещно движение, преминал през нея и се ударил в железобетонен стълб, намиращ се на южния банкет, след което се отклонил в посока северозапад, завъртайки се около вертикалната си ос в посока, обратна на часовниковата стрелка и транслирайки, се установил в южната лента за движение. Причините за възникване на произшествието от техническа гледна точка са различни за двамата водачи: 1) за водача на лек автомобил „•“ извършване на ляв завой в зоната на участък от пътя с ограничена видимост до 70 м, с продължително движение в зоната за насрещно движение; 2) за водача на лек автомобил „•“ движение с висока скорост при навлизане в участък от пътя с ограничена видимост до 70 м и движение крайно в ляво в лентата си за движение. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието, на прав участък от пътя, при ограничена видимост от възвишение, при движение по сух асфалтов път. Изготвена е допълнителна съдебна автотехническа експертиза от вещото лице Р. /л. 58, т. 2 ДП/, отговорите на която обаче не внасят нови моменти в първоначалната експертиза. В заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. М. и д-р Х. Е. /л. 303, т. 2 НОХД/, са дадени отговори относно механизма на произшествието от техническа гледна точка и на вредоносните последици, изразяващи се в получените травматични увреждания на пътуващите в двата автомобила. Според експертите в момента на удара надлъжните оси на двата автомобила са били под ъгъл около 143° - 144°. За определяне на мястото на удара е взето предвид съчетаното действие на няколко отделни фактора - взаимното разположение на двете МПС съгласно техните деформации; от мястото на следите от горивно - смазочни материали; задиранията, фиксирани в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието; и от крайното местоположение на двете МПС след удара. Изследвани са следи от задиране, които започват в северната лента и успоредно на тях разположено петно от горивно - смазочни материали, като началната точка на следите от задиране от фиксирана естествена пукнатина на асфалтовия път. При така взетите предвид изходни данни е прието, че ударът е настъпил около средата на платното за движение по дължина на 16-17 м западно от ориентира, приет в огледния протокол, по ширина на 2, 3 – 3, 9 м северно от южната граница на платното за движение или на 0, 6 м в северната лента и 1 м в южната. Скоростите на движение на двата автомобила в момента на удара са определени съобразно закона за съхранение на количеството на движение. Използвана е система от уравнения по две мислени оси на координатна система и след заместване на данните в утвърдените технически формули е установено, че скоростта на движение на лекия автомобил „•“ в момента на удара е била около 108 км/ч и скоростта на движение на „•“ в момента на удара е била около 20 км/ч. Доколкото липсват обективни данни за намаляване на скоростта на двата автомобила преди момента на удара, вещото лице приема, че такива са били скоростите им и преди произшествието. При вече установената скорост от 108 км/ч, експертизата приема, че дължината пълния спирачен път /опасна зона/ на лекия автомобил „•“ е 118, 65 м. От друга страна, дистанцията, на която се е намирало „•“ в момента на потегляне и навлизане на „•“ на платното за движение на ул. „•“, е равна на 97, 69 м. При сравнение между дължината на пълния спирачен път и дистанцията, първата стойност е по-голяма, поради което се налага извода, че в конкретната пътна ситуация от момента на потегляне и навлизане на „•“ на платното за движение водачът на „•“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. Като се отчита, че видимостта на място е до 70 м, дистанцията, на която се е намирало „•“ в момента, в която водачът е получил възможност да забележи „•“, когато се е открила взаимна видимост за двамата водачи, е равна на 62, 83 м, т.е. подс. М. С. е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. За да се прецени възможността за спиране и избягване на удар, вещото лице приема, че водачът на „•“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при откриване на видимост към лекия автомобил „•“, ако се е движел със скорост по-малка от 70 км/ч. А при спазване на изискванията за максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч и при конкретната пътно-климатична обстановка, дължината на пълния спирачен път на „•“ би била 37, 35 м и автомобилът би достигнал до мястото на удара за около 7, 03 секунди, вместо за 3, 25 секунди. За същото време (7, 03 секунди) „•“ би изминало път около 42 м. Тогава сравнението на стойностите показва, че при движение на „•“ със скорост 50 км/ч вместо със скорост от 108 км/ч, лекият автомобил „•“ би завършил предприетата от него маневра и би се разминал с другия автомобил, без да се налага водачът на последния да променя скоростта си. Но при движение с установената реална скорост от 108 км/ч, времето за движение на „•“ от момента на откриване на видимост за двамата водачи един към друг до момента на удара е около 2, 09 секунди. За това време „•“ е изминал път около 7, 86 м, като в момента на откриване на видимост за двамата водачи един към друг, лекият автомобил „•“ се е движил със скорост около 7 км/ч. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) на движение на лекия автомобил „•“ в конкретната пътно - климатична обстановка с ускорително движение е 6, 39 м. По отношение на евентуалните маневри, които е можела да предприеме подс. М. Д. и тяхното съотношение към установените стойности за скорост на движение и опасна зона са разгледани следните варианти: В първата възможна хипотеза се прави извод, че ако подсъдимата М. Д. като водач на „•“ бе реагирала със спиране в момента на откриване на видимост към приближаващия се лек автомобил „•“, тогава „•“ би спряло в северната лента, при което пак би настъпил удар в предните части на двата автомобила. При втората възможна хипотеза, ако подс. Д. е предприела маневра завой наляво по най-късия път за навлизане в южната лента, тогава лек автомобил „•“ е трябвало да извърши два последователни завоя с минимален радиус и с ускорително движение, при което е щял да навлезе в южната лента с около 3, 77 м по на запад. Това е щяло да позволи на лекия автомобил „•“ да измине още около 3, 77 м за време около 0, 13 секунди. Тогава „•“ е щяло да измине от потеглянето път с дължина общо 9, 17 м. Така крайният извод е, че ако водачката на лекия автомобил „•“ бе предприела маневрата завой на ляво по най-късия път за навлизане в южната лента, при което лек автомобил „•“ е трябвало да извърши два последователни завоя с минимален радиус и с ускорително движение, то удар пак би настъпил в предната част на лекия автомобил „•“ и в лявата страна на „•“. При трета възможна хипотеза е анализирана хипотетична ситуация, при която подс. Д. би предприела маневрата завой надясно, вместо наляво. Тогава в момента на откриване на видимост към лекия автомобил „•“ за водача на лекия автомобил „•“, разстоянието между двата автомобила би било около 89 м. Тази стойност е по-малко от опасната зона на спиране на „•“, която е около 118, 65 м, колкото се посочи по-горе. При тези изчисления вещите лица са стигнали до извода, че ако в конкретната пътна ситуация подсъдимата хипотетично бе предприела маневрата завой надясно, вместо завой наляво, то в момента на откриване на видимост към лекия автомобил „•“, водачът на „•“ не би имал техническа възможност да установи автомобила преди лекия автомобил „•“ и между двата автомобила би последвал удар, като за л.а. „•“ ударът би настъпил в предната му част, а за л.а. „•“ ударът би бил неговата задна част. Изследван е и въпроса за видимостта. Вещите лица са категорични, че когато лекият автомобил „•“ се е намирал на около 97-98 м преди мястото на удара, подс. Д. с „•“ предприела маневра - завой наляво в посока на изток, като е навлязла на платното за движение на ул. „•“. В този момент, поради наличието на възвишение на пътя и завой надясно и двамата водачи са нямали видимост един към друг — такава видимост се е открила на около 70 м взаимна дистанция, или когато лекият автомобил „•“ се е намирал на около 62 - 63 м преди мястото на удара, а лекият автомобил „•“ се с намирал на около 9 м преди мястото на удара. Като най-вероятен се очертава механизъм на произшествието, който започва с движението на лекия автомобил „•“ по северната лента на платното за движение на ул. „•“ в град • в посока от изток на запад. През това време лекия автомобил „•“ е бил спрял на площадка, намираща се в дясно /северно/ от ул. „•“, като позицията му е била в югоизточния край на площадката и под ъгъл около 40 градуса. Когато лекият автомобил „•“ се е намирал около 97 - 98 м преди мястото на удара, подс. Д. потеглила с лекия автомобил „•“, като е предприела маневра - завой наляво в посока на изток, като е навлязла на платното за движение на ул. „•“. В този момент, поради наличието на възвишение на пътя и завой надясно, и двамата водачи не са имали видимост един към друг. Видимост за водачите се е открила на около 70 м взаимна дистанция, или когато лекият автомобил „•“ се е намирал на около 62 - 63 м преди мястото на удара, а лекият автомобил „•“ се е намирал на около 9 метра преди мястото на удара. Водачът на „•“ е отклонил автомобила наляво и така е настъпил неизбежен удар в предната му част и предната част на „•“. След удара автомобилите са се установили в неподвижно положение по начина, отразен огледния протокол и фотоалбума към него. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че подс. М. С. като водач на „•“ се движил със скорост 108 км/ч и по- висока, поради което не е имал техническа възможност да избегне удара от момента на откриване на видимост между двата автомобила, тъй като при движение със скорост 50 км/ч те биха се разминали, без да се налага водачът на „•“ да реагира по какъвто и да е начин, т.е. без да се налага да намалява скоростта си. Съдът е намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подс. М. С., показанията на свидетелите Ж. А.- К., Г. С., С. С., И. Д., Р. М., Д. Д., Д. Д., Д. Д., М. С., В. Х., Д. Х., Х. Б., П. А., С. С., К. К., Д. Б., Т. М., П. Ж., М. П., В. К., Й. Т. и Д. Т., от заключенията по назначените експертизи, както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства. Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимите С. и Д., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилото ПТП. По доказателствата. Съдът е изложил пространни съображения на кои свидетелски показания дава вяра и в кои части и кои лишава от кредит на доверие. Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Ж. А.-К., Г. С., С. С. и И. Д. и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Тези показания са били внимателно и детайлно анализирани, били са съпоставени с останалите събрани по делото доказателства и правилно първата инстанция ги е кредитирала и включила в обема доказателства, имащи значение за установяване на предмета на доказване и за правилното решаване на делото. Изложените в тази връзка съображения са убедителни и изчерпателни, като настоящата инстанция ги споделя изцяло. Правилно съдът е намерил, че в тези показания се съдържат данни за обстановката преди произшествието, разположението на пътниците в автомобила, управляван от подсъдимия С., скоростта му на движение и поведението на всички след ПТП. От показанията на свид. А.– К. се установяват действията на подсъдимия М. С., а именно, че е карал силно и с превишена скорост, както и положението на двата автомобила един спрямо друг, което кореспондира със заключенията на приетите по делото автотехнически респ. комлексни съдебномедицински и автотехнически експертизи. А.- К. е очевидец и лично е възприела са моментът, в който вече има видимост между двата автомобила без самият удар, защото инстинктивно се е навела напред, прикривайки се зад предната седалка. Категорична е, че лекия автомобил „•“ не се е намирал изцяло в неговата лента за движение, а е изместен повече към средата на пътното платно. Според свидетелката А.-К., лекият автомобил „•“, в който тя се е возела, също не е бил изцяло разположен в неговата пътна лента, а клонял наляво към другата лента. От показанията й се установява и поредността, в която са излезли пътуващите от колата. Носител на ценна доказателствена информация са и показанията на свид. Г. С., които кореспондират с тези на А. - К. в частта относно началните моменти от развоя на събитията, преди настъпването на самото ПТП. Свидетелят е заявил, че само подсъдимият е имал поставен предпазен колан. Категоричен е относно началния момент, в който започнал да ускорява колата, както и че подс. М. С. извадил пострадалата Б. Т. от колата. Досежно предприетата от „•“ маневра ляв завой съдът с основание е кредитирал показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, които корелират с показанията на свид. А. - К. и с констатациите на назначените по делото автотехнически експертизи. Внимателно са изследвани и анализирани показанията на свид. С. С., от които се установяват предхождащите произшествието събития - срещата в центъра на •, потеглянето към парк „•“, разположението на пътуващите в лекия автомобил, ускоряването на скоростта от подсъдимия С., което създало у нея усещането за ускоряване с висока скорост в момента на приближаване към гърбицата на пътното платно, след което започва спускането. Свид. С. заявява, че „•“ се е намирало частично в тяхното пътно платно, което кореспондира със казаното от свидетелите А.- К. и Г. С. и с основание същите са кредитирани. Съдът, като е съобразил, че свидетелката наблюдавала ситуацията от задната седалка и виждайки насрещните светлини от фарове, инстинктивно се е навела напред, правилно е намерил, че твърдението й, че „•“ се е появило от завоя е предположение и не разполага с необходимата категоричност. Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свид. И. Д. в частта, в която същият обяснява, че светлините на автомобила са били включени, защото е било тъмно. В останалата си част, показанията на Д. относно движението на лекия автомобил „•“ при извършване на маневра завой наляво и след това движение направо, поради тяхната несигурност обосновано са лишени от кредит на доверие. От съществено значение за установяване на правнорелевантните факти са и показанията на свидетелите Д. Д., Д. Д., Д. Д., М. С., В. Х., Д. Х., Х. Б., П. А. и С. С., които са сред първите ристигнали на местопроизшествието и взели участие в оказването на помощ на пострадалите. Особенно показателни са показанията на свид. Д. Д., от които се установява активното участие на подсъдимия С. в изваждането на пострадалата Т. от купето на катастрофиралия автомобил. Показанията на тези свидетели са съпоставени с показанията на пътуващите в автомобила „•“ и кореспондирането им с тях е дало основание на първата инстанция да ги кредитира. В същата насока е заключението по приетата съдебно-аудиотехническа експертиза № 97/2018 г., което внася яснота относно обстоятелствата относно първите моменти непосредствено след произшествието и правилно същото е прието като пълно, ясно, точно, обосновано, дадено от вещо лице разполагащо с необходимата компетентност и имащо значение за установяване на фактологията, свързана с предмета на доказване. Свидетелите К. К., Д. Б., Т. М., П. Ж., М. П. и В. К. макар и да не са преки очевидци на настъпването на ПТП установяват обстановката по обезопасяването на местопроизшествието, запазването му до идването на разследващите органи и оказаната медицинска помощ на пострадалите. Тези показания, макар и косвено свързани с ПТП имат значение за изясняване на фактическата обстановка, поради което обосновано същите са включени в общата доказателствена маса, свързана с предмета на доказване. Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия М. С.. Първоинстанционният съд ги е кредитирал и включил в доказателствената съвкупност след прецизен и обстоен анализ, при който не е игнорирал както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и оправдателните такива. Изложените за това в мотивите съображения са пространни, доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви. В заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза на труп № 161/2018 г. детайлно са описани всички телесни увреждания причинени на пострадалата Б. Т.. Според вещото лице смъртта на пострадалата се дължи на претърпяна тежка висока шийна травма с последвал спинален шок и развитие на тежък мозъчен оток /т.н. вклиняване/. Като допълнителна причина е посочена и двустранната хипостатична бронхопневмония, която се е развила в резултат на продължително залежаване, обездвижване и хиповентилация на белите дробове, до които състояния е довела шийната травма. Вещото лице е категорично, че е налице причинно - следствена връзка с травматичните увреждания в областта на шията и настъпилите впоследствие усложнения, довели до леталния изход. Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия и отговарят да са получени при претърпяно пътно-транспортно произшествие, така както е отразено в предварителните сведения. От заключението по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Х. Е. се установяват травматичните увреждания на подсъдимата М. Д.. Вещото лице ги е описало подробно и е посочило, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. Те са довели до трайно затруднение на движението на дясната ръка по смисъла на чл. 129 НК, което се дължи на счупването на лъчевата кост, както и трайно затруднение на левия крак, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата. Телесни повреди е получил и подсъдимият М. С.. Те са детайлно посочени в заключението по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 211/2018 г. на д-р Х. Е.. Вещото лице е заключило, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. Изготвена е и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 171/2018 г. Вещото лице д-р Х. Е. е дал заключение, в което е описал причинените на свид. И. Д. травматични увреждания, които според него са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. Описаните травматични увреждания са довели до трайно затруднение в движението на левия крак по смисъла на чл. 129 НК, което се дължало на счупването на лявата бедрена кост и счупването на лявата срамна кост на таза. Раните на главата и дясната мишница са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. От заключението по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 187/2018 г. се установяват телесните увреди на свид. С. С., които според вещото лице са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по досъдебното производство. В резултат на това е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. В заключението по назначената аудиотехническа експертиза № 11/2019 г. са изследвани телефонните обаждания, които отразяват информацията предадена от П. А., С. С., Х. Б., Д. С. Д., Д. Х., както и от подсъдимия М. С. на тел. 112. От тези обаждания се установява, че свидетелите и подсъдимия предават на телефон 112 за възникване на пътно транспортно произшествие с пострадали лица и молбите да бъдат изпратени веднага полиция и „Спешна помощ“. Изготвена е съдебна автотехническа експертиза от вещото лице Х. Р., от чието заключение е установено, че мястото на удара между двата леки автомобила е ситуирано в град •, местност „•“ на ул. „•“ до дом № • до отбивката към бившия „•“. Вещото лице е приело, че непосредствено преди удара лек автомобил „•“, управляван от подс. М. С., се е движил в посока към ресторант „•“, а лек автомобил „•“, управляван от подсъдимата Д. е извършвал ляв завой от отбивката за „•“ в посока към град •. Съобразно данните от огледния протокол, мястото на удара е било на разстояние 16, 50 м западно от мерната линия и на 3, 60 – 4, 60 м северно от базовата линия. Ударът е бил „кос - челно“, с предните части на двата леки автомобила. След удара лекият автомсбил „•“ е преминал в южния край на пътното платно и на разстояние 27, 70 м западно от мерната линия и на 1, 20 южно от базовата линия се ударил в железобетонен стълб, който бил пречупен с предната дясна част на автомобила, след което автомобила се установил в неподвижно положение. Лекият автомобил „•“ след удара се придвижил в посока запад и се установил в неподвижно положение. Използвайки метода DELTA — V вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на лекия автомобил „•“ непосредствено преди произшествието е 11, 84 км/час, а скоростта на лекия автомобил „•“ е 91, 69 км/час. Допълнително е изчислена скоростта на движение „•“ в момента на удара му в железобетонния стълб на 52, 02 км/час. Опасната зона за спиране на двата автомобила предвид скоростта на движение е била определена за лек автомобил „•“ на 4, 89 м, а за лек автомобил „•“ на 85, 26 м. Вещото лице е приело, че при извършване на маневрата „завой наляво“ от подсъдимата Д., в момента на удара лекият автомобил „•“ е позициониран с предна лява част върху непрекъснатата разделителна линия между лентите за движение под ъгъл около 190°, като след удара автомобилът се е отклонил в посока югозапад до 205°. Лекият автомобил „•“ от навлизане в платното за движение до мястото на удара е изминал разстояние от 16 м, като се движи изцяло в лентата за насрещно движение и в момента на удара е навлязъл и в част от лентата си за движение в посока изток. При извършване на маневрата и навлизане в лентата си за движение още при изминаване на около 8 м върху платното за движение, пътят на автомобила до мястото на удара би се увеличил на 18, 40 м, като изминатият път от него би се увеличил с 2, 40 м до мястото на удара, ако се е движил по тази траектория. При движение със скорост непосредствено преди произшествието от 91, 69 км/час и опасна му зона за спиране от 85, 26 м при ограничена зона на видимост от 70 м, вещото лице е заключило, че подсъдимият С. не е имал техническа възможност да предотврати удара. При положение, че лекият автомобил се е движил непосредствено преди произшествието с разрешената за населеното място скорост от 50 км/час при ограничена видимост от 70 м, подсъдимият С. е имал техническа възможност да предотврати произшествието като задейства спирачната уредба на автомобила. Като механизъм на настъпване на произшествието вещото лице е посочило, че на 21.05.2018 г. около 22: 00 часа в местността „•“ по ул. „•” в посока ресторант „•“ се движил лек автомобил „•“ с peг. № •, управляван от подс. С. и пътуващите с него Г. С., Ж. А. - К., С. С. и Б. Т.. Когато достигнал до отбивката за • и преминал изкуствена неравност върху платното за движение, лекият автомобил започнал да ускорява, след което преминал през възвишение и при спускане веднага след него се ударил в движещия се по средата на платното за движение лек автомобил „•“ с peг. № •, управляван от подс. Д., която извършвала ляв завой при излизането си от отбивката за бившия „•“, като в нейния автомобил пътувал и свид. И.Д.. Мястото на удара е определено до адрес дом № • на ул. „•“ до отбивката към бившия „•“. След удара „•“ се е завъртяло около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка и се придвижило в обратна посока, транслирайки и се установило в позиция, фиксирана в огледния протокол. Лекият автомобил „•“, след удара се отклонил в посока югозапад, като навлязал в лентата за насрещно движение, преминал през нея и се ударил в железобетонен стълб, намиращ се на южния банкет, след което се отклонил в посока северозапад, завъртайки се около вертикалната си ос в посока, обратна на часовниковата стрелка и транслирайки, се установил в южната лента за движение. Причините за възникване на произшествието от техническа гледна точка са различни за двамата водачи: 1) за водача на лек автомобил „•“ извършване на ляв завой в зоната на участък от пътя с ограничена видимост до 70 м, с продължително движение в зоната за насрещно движение; 2) за водача на лек автомобил „•“ движение с висока скорост при навлизане в участък от пътя с ограничена видимост до 70 м и движение крайно в ляво в лентата си за движение. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието, на прав участък от пътя, при ограничена видимост от възвишение, при движение по сух асфалтов път. От заключението по допълнителната съдебна и автотехническа експертиза нови обстоятелства не са установени. От заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, дадено от вещите лица инж. С. М. и д-р Х. Е. /л. 303, т. 2 НОХД/ се установяват механизма на произшествието от техническа гледна точка и причинените травматични увреждания на пътуващите в двата автомобила. Според експертите в момента на удара надлъжните оси на двата автомобила са били под ъгъл около 143° - 144°. Мястото на удара е установено, чрез анализиране на взаимното разположение на двете МПС съгласно техните деформации, на мястото на следите от горивно - смазочни материали, на задиранията, фиксирани в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието и от крайното местоположение на двете МПС след удара. Изследването на тези изходни данни е довело вещите лица до извода, че ударът е настъпил около средата на платното за движение на място, което се намира по широчина на 2, 3 – 3, 9 м северно от южната граница на платното за движение или на 0, 6 м в северната лента и 1 м в южната. Установено е, че скоростта на движение на лекия автомобил „•“ в момента на удара е била около 108 км/ч и скоростта на движение на „•“ в момента на удара е била около 20 км/ч. Доколкото липсват обективни данни за намаляване на скоростта на двата автомобила преди момента на удара, вещите лица са приели, че такива са били скоростите им и преди произшествието. При вече установената скорост от 108 км/ч дължината пълния спирачен път /опасна зона/ на лекия автомобил „•“ е била 118, 65 м. От друга страна, дистанцията, на която се е намирало „•“ в момента на потегляне и навлизане на „•“ на платното за движение на ул. „•“ е била 97, 69 м. Сравнението между дължината на пълния спирачен път и дистанцията е довело да извода, че в конкретната пътна ситуация от момента на потегляне и навлизане на „•“ на платното за движение водачът на „•“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. Вещите лица са приели, че водачът на „•“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при откриване на видимост към лекия автомобил „•“, ако се е движел със скорост по-малка от 70 км/ч. При спазване на изискванията за максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч и при конкретната пътно-климатична обстановка, дължината на пълния спирачен път на „•“ би била 37, 35 м и автомобилът би достигнал до мястото на удара за около 7, 03 секунди, вместо за 3, 25 секунди. За същото време от 7, 03 секунди „•“ би изминало път около 42 м. и двамата автомобила биха се разминали безпрепятствено. При движение с установената реална скорост от 108 км/ч обаче, времето за движение на „•“ от момента на откриване на видимост за двамата водачи един към друг до момента на удара е около 2, 09 секунди и за това време „•“ е изминал път около 7, 86 м. със скорост около 7 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ на движение на лекия автомобил „•“ в конкретната пътно - климатична обстановка с ускорително движение е 6, 39 м. Вещите лица са разгледали няколко хипотези на евентуалните маневри, които е могла да предприеме подс. М. Д. и тяхното съотношение към установените стойности за скорост на движение и опасна зона. В първата възможна хипотеза, ако подсъдимата М. Д. като водач на „•“ бе реагирала със спиране в момента на откриване на видимост към приближаващия се лек автомобил „•“, тогава „•“ би спряло в северната лента, при което пак би настъпил удар в предните части на двата автомобила. При втората възможна хипотеза, ако подс. Д. беше предприела маневра завой наляво по най-късия път за навлизане в южната лента, тогава лек автомобил „•“ е трябвало да извърши два последователни завоя с минимален радиус и с ускорително движение, при което е щял да навлезе в южната лента с около 3, 77 м по на запад. Това е щяло да позволи на лекия автомобил „•“ да измине още около 3, 77 м за време около 0, 13 секунди. Тогава „•“ е щяло да измине от потеглянето път с дължина общо 9, 17 м. Така крайният извод е, че ако водачката на лекия автомобил „•“ бе предприела маневрата завой на ляво по най-късия път за навлизане в южната лента, при което лек автомобил „•“ е трябвало да извърши два последователни завоя с минимален радиус и с ускорително движение, то удар пак би настъпил в предната част на лекия автомобил „•“ и в лявата страна на „•“. При трета възможна хипотеза, ако подсъдимата Д. би предприела маневрата завой надясно, вместо наляво, то тогава в момента на откриване на видимост към лекия автомобил „•“ за водача на лекия автомобил „•“, разстоянието между двата автомобила би било около 89 м. Тази стойност е по- малко от опасната зона на спиране на „•“, която е около 118, 65м. и водачът на „•“ не би имал техническа възможност да установи автомобила преди удара с лек автомобил „•“. Изследван е и въпроса за взаимната видимост между водачите на двата леки автомобила. Установено е, че когато лекият автомобил „•“ се е намирал на около 97-98 м преди мястото на удара, подс. Д. с л.а. „•“ е предприела маневра завой наляво в посока на изток, като е навлязла на платното за движение на ул. „•“. В този момент, поради наличието на възвишение /гърбица/ на пътя и завой надясно и двамата водачи не са имали видимост един към друг. Такава видимост се е открила на около 70 м взаимна дистанция, като лекият автомобил „•“ се е намирал на около 62 - 63 м преди мястото на удара, а лекият автомобил „•“ се с намирал на около 9 м преди мястото на удара. Вещите лица са приели като най-вероятен механизъм на произшествието движението на лекия автомобил „•“ по северната лента на платното за движение на ул. „•“ в град • в посока от изток на запад. През това време лекия автомобил „•“ е бил спрял на площадка, намираща се в дясно на ул. „•“ в посока с. •, като позицията му е била в югоизточния край на площадката и под ъгъл около 40 градуса. Когато лекият автомобил „•“ се е намирал около 97 - 98 м преди мястото на удара, подс. Д. потеглила с лекия автомобил „•“, като е предприела маневра - завой наляво в посока на изток, като е навлязла на платното за движение на ул. „•“. В този момент, поради наличието на възвишение на пътя и завой надясно водачите не са имали видимост един към друг. Видимост за тях се е открила на около 70 м взаимна дистанция, или когато лекият автомобил „•“ се е намирал на около 62 - 63 м преди мястото на удара, а лекият автомобил „•“ се е намирал на около 9 метра преди мястото на удара. Водачът на л.а. „•“ е отклонил автомобила наляво и така е настъпил неизбежен удар в предната му част и предната част на л.а. „•“. След удара автомобилите са се установили в неподвижно положение по начина, отразен огледния протокол и фотоалбума към него. Като основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка вещите лица са приели, че подс. М. С. като водач на л.а. „•“ се движил със скорост 108 км/ч и по-висока, поради което не е имал техническа възможност да избегне удара от момента на откриване на видимост между двата автомобила. При положение, че подсъдимият С. управляваше автомобила с разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/ч, двата автомобила биха се разминали, без да се налага водачът на „•“ да реагира по какъвто и да е начин, т.е. без да се налага да намалява скоростта си. Установено е, че коланът по средата на задната седалка, където е пътувала пострадалата Б. Т. е намерен в сгънато положение и подложен леко под средната част на седалката. Няма спор, че л.а. „•" е бил управляван от подсъдимия М. С.. Това е установено от показанията на свидетелите и кореспондира с констатираните по него телесни увреждания и механизма на причиняването им. Първата инстанция внимателно е анализирала заключенията по АТЕ дадени от вещото лице Х. Р., по КСМАТЕ с вещи лица инж. С. М. и д-р Х. Е. и по разширената /арбитражна/ КСМАТЕ с вещи лица инж. С. М., инж. И. И., инж. В. С. и д-р Х. Е.. След като ги е съпоставила и сравнила не е установила пропуски или недостатъци между тях. Обосновано са кредитирани и правилно е отдадено преимуществено значение на заключенията по КСМАТЕ с вещи лица инж. С. М. и д-р Х. Е. и по разширената /арбитражна/ КСМАТЕ с вещи лица инж. С. М., инж. И. И., инж. В. С. и д-р Х. Е.. Според заключението по арбитражната КСМАТЕ отговорите на въпросите изцяло съвпадат с тези, които са дадени от комплексната експертиза. Допълнително вещите лица са разяснили причините за разминаването в изчисленията на скоростите на движение в отделните експертизи /тези на вещото лице Р. и останалите две КСМАТЕ/, като според тях основната причина са използваните различни методи - метода DELTA – V и метода, основан на закона за съхранение на количеството на движение. Обяснено е, че са различни и числата във формулите по отношение на входни и изходни ъгли на векторите на скоростите, дълбочини на деформации и т. н., което съвкупно е дало различни крайни резултати. Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субектите на инкриминираното поведение са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните доказателства. В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на ВКС настоящият съдебен състав проведе съдебно следствие, в хода на което беше установено следното: При проведения допълнителен разпит вещите лица инж. С. М., инж. И. И., инж. В. С. и д-р Х. Е. по разширената /арбитражна/ КСМАТЕ допълнително разясниха, че е разгледан и един възможен вариант на стр.57, 58 от втората експертиза, при който ако подс. Д. е предприела маневрата завой на дясно от западния край на тази крайпътна територия, л.а. „•“ би се намирало на около 89 метра, когато се открива видимост и опасната му зона е 118м. т.е. повече от това разстояние. И отново би настъпил удар. Според вещите лица, взаимната видимост на водачите се е открила, когато двата автомобила са били на 70 м. един от друг. Видимостта е била намалена поради нощната тъмнина и ограничена поради възвишението или т.н гърбица на пътя. По отношение на светлинния поток, излъчван от фаровете на л.а. „•“ вещите лица разясняват, че той е насочен по – нагоре и наляво от нейната позиция и ще освети дървета, къщи и стълбове. Важни данни за изясняване на характера на травмите, които биха могли да получат подс. Д. и пътуващия с нея св. Д. в различните разгледани хипотези на движението й с л.а. „•“ се съдържат в показанията на вещото лице д-р Е.. Според него „при всички случаи резултатът ще е различен заради правилото за латерализацията. Това е ефектът, че тялото се удря в най- близко стоящите елементи от купето. Ако стои в ляво, най- близко е това, което е в ляво. Подс. Д. е водач, тя е в ляво. Така че няма хипотеза дясно. Тя получава тази травма, както кореспондира с резултата, който е установен в крайна сметка, кореспондира точно със седенето на мястото на водача, в ляво. Даже не толкова на водач, колкото предимно в ляво. Можеше и да е отзад. Травмата е в ляво – лява ръка, ляв крак. Ако колата се обърне със задницата към връхлитащия автомобил, тя пак е в ляво, но инерционните сили ще действат в друго направление. Тялото й няма да тръгне наляво, плюс да се добави и деформацията, която идва от ляво към дясно, тук имаме един комбиниран механизъм на въздействие върху тялото, защото има три хипотези. Едната е тялото се движи и се удря. Другата е деформацията удря тялото и притиска. Третата е взаимно вървят едно към друго и се срещат някъде в пространството. Това е сблъсък на твърди тела – човешкото тяло е вид твърдо тяло, и автомобилът те взаимно се увреждат, взаимно си причиняват изменения, които после служат за правене на изводи. Ако тя е със задницата си, тогава ще имаме друг модел на травма, коренно различен модел. Силата, която ще задейства отзад, ще дръпне тялото назад към седалката. Тук вече може да очакваме и камшически удар, който ще се получи при рязко отмятане на главата назад, с втора фаза, връщане главата напред. Ако пък имаме и поставен колан, тогава обсъждаме висока шийна травма с категоричност и тогава, обърнете внимание, животът й щеше даже да е по-застрашен, от колкото при тази странична травма, защото тук щяхме да засегнем структури и щеше да бъде подложена на общо сътресение, защото при челен удар една от ролите на възглавницата е да направи насрещна ударна вълна, за да спре движението на снопа на белия дроб и сърцето, които висят вътре в гръдната кухина, а ако е задържано тялото с колана, те се движат, и единственото, което ги задържа, е ударът на възглавницата върху гърдите. Това е една от функциите. Но, тук задържащият ефект ще бъде за облегалката. Има подглавник и т.н. Това е предвидено в системата на пасивната защита на един автомобил. Но, няма гаранция, че подглавникът е настроен, че е удобен. При определени скорости действат тези системи на пасивна защита. Над определена скорост и енергия на тласъка пасивната защита се обезсмисля, защото тук травмата ще дойде във втората фаза, по-тежката травма – прегъването напред. Говорим за хипотеза. Обсъждаме, че вероятно при втора фаза при блъскане отзад ще настъпи по- тежката увреда на шия, отколкото ако има подглавник, примерно. Така че, тук ще е различен моделът.“ Разгледано от инженерно-техническа гледна точка мястото на настъпване ПТП според вещите лица фактически представлява кръстовище, защото след като е настъпило произшествието, известно време след това са поставени пътни знаци, като от посоката, от която се движи Д. е поставен пътен знак „Стоп“. Според вещите лица след като са поставени пътни знаци и има пресичане на два пътя на едно ниво се изпълва дефиницията за кръстовище. Разясняват още, че ако се приеме, че е крайпътна територия, то нямаше да продължава пътя надолу и щеше да е по-ограничено и за тях този въпрос е много съществен. Приемат, че тази настилка е асфалтирана и от инженерно-техническа гледна точка има път напред и път надясно, като и двата са асфалтирани, което означава, че има кръстовище, което е Т-образно кръстовище, но към момента на инцидента е нямало знаци – нито знак „Стоп“, нито някакви други. Този извод вещите лица са направили след като са се запознали и анализирали от огледния протокол, снимките и справките на общината. При разпита вещите лица обясняват и как са установили мястото, от което е потеглила подсъдимата Д. с л.а. „•“ и посоката й на движение. Те са ползвали обективните данни, които са послужили за определяне на нейното изходно положение. На първо място са съобразили деформациите на автомобилите, като са ги заснели отгоре с дрон, мащабирали са всичко и са определили много точно деформациите на единия автомобил и на другия автомобил. От там са определили взаимното разположение в момента на удара и като са съпоставили двата автомобила в съответните ъгли и с мястото на удара са установили, че подсъдимата Д. няма откъде другаде да потегли и да навлезе, защото ъгълът е 40 градуса и е много специфичен. Приели са, че няма и от къде другаде да дойде, нито от банкета, където има кофи за боклук, нито да е по-надясно и са заключили, че п одс. Д. е била колкото е възможно в ляво, на цялата тази крайпътна отбивка или територия. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на вещите лица, дадени в хода на въззивното съдебно следствие по време на допълнителния им разпит по заключението на арбитражната КСМАТЕ, приобщена към доказателствения материал от първата инстанция. Тези показания са ясни, точни, непротиворечиви и дадени от лица, в чиято професионална компетентност основания за съмнение липсват. Дадените разяснения внасят допълнителна яснота относно механизма на настъпване на ПТП и са носители на ценна доказателствена информация, имаща значение за пълното изясняване на релевантната за предмета на доказване фактология. В хода на въззивното съдебно следствие бяха приобщени като писмени доказателства писмо от Общинско предпиятие „•“ към Община •, от което се установява, че поставянето на пътен знак „Б2“- „Спри, Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е било извършено в миналото и е било съгласувано с пътната маркировка и знаковото обезпечаване на участъка/л. 74 съд.том/. От приложеното на л.89 от съд. том писмо от Община • се установява, че отбивката за бившия „ •“ представлява площадка, предназначена за обществено ползване, граничещо с общински път НКV 1258 – • – ханче „•“, чието трасе в посочения участък съвпада с ул. „•“. Връзката на площадката с общинския път е сигнализирана с пътен знак „Б2“- „Спри, Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Скороста за движение по общинския път е ограничена съгласно разпоредбите на ЗДвП. По информация на Общинско предприятие „ •“, към 21.05.2018г. пътен знак „Б2“ е липсвал и е поставен след това. С писмото е изпратено копие от скицата за проектиране на площадката. От заключението по назначената от въззивната инстанция допълнителна КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. С. М., инж. И. И., инж. В. С. и д-р Х. Е. се установява, че дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на л.а. „•“ със скорост 108 км/ч, при различните времена за реакция е 118, 65м, 124, 65м и 130, 66м. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на л.а. „•“ със скорост 50 км/ч, при различните времена за реакция е била от 37 до 42 м. Дистанцията на която би се е намирал л.а. „•“ в момента на навлизане на л.а. „•“ на платното за движение на ул. „•“ с равномерно движение /с постоянна скорост/ би била 48, 85м. На местопроизшествието има ограничена видимост от наличието на възвишение на пътя и видимостта е до 70м. В анализираната пътна ситуация, от момента в който водачът на л.а. „•“ е получил възможност да забележи л.а. „•“, когато се е открила взаимна видимост за двамата водачи на 70 м, водачът на л.а. „•“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при движение със скорост 108 км/ч. В анализираната пътна ситуация, от момента в който водачът на л.а. „•“ е получил възможност да забележи л.а. „•“, когато се е открила взаимна видимост за двамата водачи на 70 м., водачът на л.а. „•“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при движение със скорост 50 км/ч. Пътят изминат от л.а. „•“ при потегляне от дясната граница на лентата за движение на л.а. „•“, до мястото на удара е 9, 01м. Дистанцията на която се е намирал л.а. „•“ в момента на потегляне и навлизане на л.а. „•“ на платното за движение на ул. „•“ е била 97, 69м. На местопроизшествието има ограничена видимост от наличието на възвишение на пътя, като съгласно протокола за оглед, видимостта е до 70м. Видно от компютърната симулация е невъзможно л.а. „•“ да извърши завой на дясно само в дясната лента от позицията в която е бил /насочен косо на югоизток/, тъй като автомобила трябва да извърши завой с радиус 1, 95м. което по-малко от минималния радиус на завой на който е способен автомобила, който е 3, 4 м. Видно от компютърната симулация е възможно л.а. „•“ да извърши завой на дясно върху платното за движение от позицията в която е бил /насочен косо на югоизток/, като в този случай пак би настъпил удар при скорост на л.а. „•“ 108 км/ч и скорост на л.а. „•“ 22 км/ч, като удара би бил в предната част на л.а. „•“ и в задната част на л.а. „•“. Преместването на телата във фазата на удара е резултат от две последователни движения. Първоначално по направление на скоростта V но в обратна посока спрямо нея, а след това по направление на U т.е. по направление на придобитото ново ускорение във фазата на възстановяване, но е обратна посока. Силите, действащи на телата, разглеждани в подвижната координатна система на автомобила, са преносните инерционни сили и кориолисовите инерционни сили. По време на удара за всяко от телата доминиращи са преносните инерционни сили. Това е така предвид неимоверно по-големите преносни ускорения по време на удара. След удара и последващото движение на автомобилите инерционните сили са съизмерими помежду си по големина, като менят своето направление и посока спрямо купето на автомобила. Първата възникваща основна компонента на преносната инерционна сила е ударната и се дължи на ускорението на масовия център във фазата на деформиране на удара. Под действие на тази сила телата в л.а. „•“ ще се стремят да се преместят напред. Самото преместване зависи от това дали съответният пътник е със или без поставен предпазен колан. Отчетеното направление на движение на телата е по направление на скоростта на ударния импулс. Тази сила въздейства за много кратко време, което води до относителен тласък на всички тела вътре в купето основно напред. Физичният процес е реално свързан със стремежа на телата да запазят състоянието си на покой след фазата на деформиране при удара и преместването на автомобила. Под действие на тази сила телата в л.а. „•“ ще се стремят да се преместят назад. Отчетеното направление на движение на телата е по направление на скоростта на масовия център. Тази сила въздейства за много кратко време, което води до относителен тласък на всички тела вътре в купето основно назад. Физичният процес е реално свързан със стремежа на телата да запазят състоянието си на покой след фазата на деформиране при удара и преместването на автомобила. Телата биха се ударили в най-близко стоящите елементи от купето. За пътуващите в л.а. „•“ травмите биха били подобни, тъй като удара за тях би бил отново с посока отпред назад. Ако удара за л.а. „•“ е в задната част на автомобила, тогава ще имаме друг модел на травма. Силата, която ще задейства отзад, ще дръпне тялото назад към седалката. Може да очакваме камшичен удар, който ще се получи при рязко отмятане на главата назад, с втора фаза, връщане главата напред или при поставен колан, може да очакваме висока шийна травма при която животът даже е по-застрашен. В резултата на удара между двата автомобила, л.а. „•“ се е отклонил на около 7° на ляво. Ако не бе настъпил удара, най-вероятно л.а. „•“ нямаше да се удари в стълба. На въпроса на какво разстояние се е намирал автомобилът на подс. С. от мястото на удара. за момента в който светлината на фаровете му са могли да се възприемат от подс. Д. вещите лица не могат да дадат отговор, тъй като има много неизвестни фактори, някои от които са: фаровете на л.а. „•“ като интензитет, настройка и т.н. отражателната способност на околните обекти като сгради, дървета и др. като тези неизвестни фактори към момента е невъзможно да бъдат установени по обективни причини. След като е невъзможно да се определи на какво разстояние би се намирал л.а. „•“ преди мястото на удара в момента, в който светлината на фаровете му са можели да се възприемат от водачката на л.а. „•“, то съответно не може да се определи дали водачката на л.а. „•“ би имала възможност да забележи приближаването на л.а. „•“ и да избегне удара, като не потегли. Трябва да се има предвид и това, че при движение на л.а. „•“ със скорост 50 км/ч вместо със скорост 108 км/ч, л.а. „•“ би завършил маневрата и би се разминал с л.а. „•“ без да се налага водача на последния да променя скоростта си т.е. дори и водачката на л.а. „•“ да бе имала възможност да забележи отразената светлина от фаровете на л.а. „•“, за да избегне удара като не потегли, тя е трябвало да предвиди и това, че приближаващия се автомобил /на който тя вижда евентуално само отразена светлина от фарове/ се движи със скорост 108 км/ч при разрешена 50 км/ч. Ако водачката на л.а. „•“ бе реагирала със спиране в момента на откриване на видимост към приближаващия се л.а. „•“ /на 70 м/, то л.а. „•“ би спрял в северната лента при което пак би настъпил удар в предните части на двата автомобила. В процесната ситуация при движение на „•“ със скорост 108 км/ч. няма вариант, при който ударът да бъде избегнат. При движение на „•“ със скорост 50 км/ч. ударът е предотвратим при всички варианти, като двата автомобила биха се разминали. От разпита на вещите лица в съдебно заседание се установи, че при завиване надясно от действителното изходно положение на л.а. „•“ ударът би настъпил в задната част на „•“ и в предната част на „•“. По отношение на възможността подсъдимата Д. да забележи светлината от фаровете на л.а. „•“ още преди „•“ да попадне директно в полезрението й, вещите лица са категорични, че тя няма да възприема директната светлина, а ще възприема отразената от дървета, къщи, храсти и др. светлина, без да може да се предполага откъде ще се отрази тази светлина. Това би могло да бъде установено само чрез следствен експеримент, но такъв в случая не може да бъде направен, защото „•“ е достатъчно деформирани и неговите фаровете са счупени. Настоящият състав намира изготвеното и защитено от вещите в съдебно заседание заключение за пълно, точно, ясно, непротиворечиво, обосновано и дадено от специалисти, разполагащи с необходимата компетентност в съответните области, поради което същото следва да бъде включено в общата доказателствена маса. По правото. Въз основа на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения и в съответствие с тях първата инстанция е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимия Д. С. по предявеното му обвинение, а за подсъдимата М. Д. е намерила, че същата не е осъществила престъплението, за което е била предадена на съд, поради което същата е била призната за невиновна и оправдана по обвинението, повдигнато й с обвинителния акт. Съдът е изпълнил с необходимото съдържание и приложимите бланкетни правни норми, като е изложил пространни и убедителни съображения за нарушаването им от подсъдимия С. и връзката на тези нарушения с вредоносния резултат. По приложението на материалния закон. Настоящият състав споделя изцяло правните изводи на първата инстанция по въпросите по чл.301 НПК. Тези изводи са направени при внимателен и задълбочен анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, които от своя страна са съпоставени със заключенията на вещите лица по назначените експертизи. Приетото в съдебното заседание от 06.07.2022 г. изменение на обвинението е сторено при стриктно спазване на процедурата по чл. 287 ал.1 пр.1 НПК, като съдът е изпълнил изискването, регламентирано в хипотезата на чл. 287 ал.3 НПК, дал е възможност на подсъдимите да се подготвят, като е продължил разглеждането на делото и постановил крайния си съдебен акт по новото обвинение. При решаване на въпроса за съставомерността на извършеното от всеки един от подсъдимите, първата инстанция внимателно е анализирала доказателствата, очертаващи момента на възникване на опасността за двамата подсъдими и възможността на всеки един от тях да възприеме движението на другия, както и да избегне удара. По отношение на действията на подс. Д. е установено безспорно, че тя е навлязла от път без предимство, който представлява странична отбивка на главен път с предимство /ул.“•"/. От доказателствата по делото, в частност от протокола за оглед, от заключението по назначената арбитражна КСМАТЕ и от писмата на Община • се установява по един безспорен начин, че към момента на произшествието от посоката от която тя е наближавала главния път не е имало каквито и да било пътни знаци. След произшествието е поставен пътен знак „Б2“ /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/“. От показанията на свид. И. Д. се установява, че подс. Д. преди да предприеме маневрата „завой наляво“ се е огледала в двете посоки и след като се е уверила, че видимо няма други превозни средства, е потеглила с намерение направи ляв завой и да навлезе в южната лента за движение в посока •. В този пътен участък главния път е с леко възвишение или т.н. гърбица, разположено точно преди отбивката, а след това има наклон със спускане надолу, което ограничава видимостта и в двете посоки. Съобразявайки ограничената видимост и след като се е уверила, че по главния път и в двете посоки няма автомобили или най- малкото светлини от тях подс. Д. е педприела маневрата ляв завой и е навлязла в северното платно на главния път. Според експертите видимостта за Д. се е открила на разстояние до 70 метра, но към този момент подсъдимата вече е била предприела завоя наляво и е следвало да се прибере в лентата си на движение. В тази насока са показанията на свидетелите Ж. А.-К., Г. С. и С. С., както и обясненията на подс. М. С.. Всички свидетели са категорични, че са забелязали светлините на л.а. „•“ не когато е започнало маневрата ляв завой, а когато се е намирало на платното за движение. При така установената фактическа обстановка правилно първата инстанция е стигнала да извода, че опасността за подсъдамата Д. опасността е възникнала в момента, в който тя е могла обективно да възприеме автомобила, управляван от подс. С., т.е. когато двата автомобила са се намирали на 70 м. един от друг. В този момент тя се е намирала с управлявания от нея автомобил в такова положение върху пътното платно, че сблъсъкът е бил неизбежен. Към момента, когато е предприела маневрата „завой наляво“ и е навлязла в северното платно на ул. „•“ л.а. „•“, управляван от С. не е представлявал опасност за нея, понеже тя не е имала обективна възможност да го забележи. От заключението по назначената в хода на въззивното съдебно следствие допълнителна КСМАТЕ се установява, че не може да се установи с категоричност могла ли е и от какво разстояние подс. Д. да възприеме светлините на фаровете на л.а. „•“, защото са налице много неизвестни фактори, някои от които са: фаровете на л.а. „•“ като интензитет, настройка и т.н. отражателната способност на околните обекти като сгради, дървета и др. и тези неизвестни фактори към момента на ПТП е невъзможно да бъдат установени по обективни причини. След като е невъзможно да се определи на какво разстояние би се намирал л.а. „•“ преди мястото на удара в момента, в който светлините на фаровете му са могли да бъдат възприети от водачката на л.а. „•“, то съответно не може да се определи дали тя би имала възможност да забележи приближаването на л.а. „•“ и да избегне удара, като не потегли. При липсата на доказателства за това, извод, че подс. Д. е могла да възприеме светлинния поток от фаровете на движещият се по северното платно автомобил „•“ преди същият да се появи в зоната й на видимост не може да бъде направен и това обстоятелство остава в сферата на предположенията. Поради това изводът на първата инстанция, че подсъдимата Д. преди да предприеме маневрата „завой наляво“ се е уверила, че не отнема предимството на друго пътно превозно средство и в двете посоки, тъй като към този момент тя не е могла обективно да възприеме движението на лекия автомобил „•“ е обоснован и законосъобразен. Този извод е в унисон и с константната практика на ВКС, съобразно която моментът, в който водачът е задължен да вземе мерки и предотврати произшествието е този, в който пътното препятствие се е появило на платното за движение или в близост до него. ВКС допълва, че тогава, когато водачът не е имал възможност да го възприеме, следва да се отчита момента, когато е била налична фактическа възможност препятствието да бъде възприето. Поради това като е признала подсъдимата Д. за невиновна да е извършила нарушението по чл.37, ал.3 ЗДвП първата инстанция правилно е приложила материалния закон и това не позволява притенцията на защитата на подсъдимия и на повереника на частните обвинители за нейното осъждане да бъде удовлетворена. Съобразно установената фактология първата инстанция е стигнала да правилния извод, че при маневрата ляв завой подс. Д. е извършила нарушение на правилата за движение, като е пресякла непрекъсната линия, която е разделяла двете ленти на платното за движение по ул. „•“. В тази връзка е съобразена и практиката на ВКС, който многократно е отбелязвал в своите решения, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата би могло да доведе до ангажиране на наказателна отговорност за престъпления против транспорта, като нарушението на пътната маркировка, предвидено в правилата за движение по пътищата може да бъде основание за носене на наказателна отговорност само ако се намира обективна и субективна причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Именно този въпрос е изследван детайлно от основния съд, който е съобразил закючението по арбитражната КСМАТЕ, в което вещите лица развиват трите възможни хипотези, при които подсъдимата Д. е могла да навлезе от отбивката за „•“ на главния път. Вещите лица са категорични, че при нито една от хипотезите, вкл. при извършване завой надясно без да се пресича непрекъсната разделителна линия, т.е. спазвайки разпоредбите на чл. 63, ал.2, т.1 и чл.77, ал. 1 ППЗДвП подс. Д. не би могла да избегне настъпването на ПТП и да предотврати вредоносния резултат. Показателни в случая са разясненията на вещото лице д-р Е., в чиято компетентност настоящият състав не намира никакви основания да се съмнява и от които се установява, че ако колата, управлявана от подс. Д. направи десен завой от отбивката и навлезе в северното платно на главния път, тя ще бъде обърната със задната си част към връхлитащия със скорост 108 км/ч автомобил, управляван от подс. С. и инерционните сили ще действат в друго направление, тогава силата, която ще задейства отзад, ще дръпне тялото назад към седалката. Тук вече може да се очаква и камшически удар, който ще се получи при рязко отмятане на главата назад, с втора фаза, връщане главата напред. Ако пък има и поставен колан, тогава се стига до висока шийна травма с категоричност животът на подс. Д. ще бъде по-застрашен, от колкото при тази странична травма, защото тук ще се засегнат структури и Д. ще бъде подложена на общо сътресение и ще настъпи по- тежката увреда на шия. Горното поставя въпроса за причинно – следствената връзка. В Решение № 102 от 25.V.1995 г. по н. д. № 649/94 г., I-во н. о. ВКС разяснява, че причинната връзка между дадено общественоопасно деяние и престъпния резултат е обективен факт, който съществува вън и независимо от човешкото съзнание. Наказателното право излиза от по-широко понятие за "причината", като включва в нея и факторите, които са само "условие" за настъпване на резултата. Причинна връзка съществува, щом като деянието е било условието без което не може /conditio sine qua non/ за настъпване на общественоопасния резултат. Казано с други думи, ако резултатът би настъпил и без деецът да е извършил това деяние, то тогава между него и резултата няма причинна връзка. В разглеждания случай е безспорно, че вредоносния резултат е настъпил вследствие на движението със значително превишената скорост от 108 км/ч на „•“, управлявано от подсъдимия С. и ако той беше съобразил правилата за движение и се движеше с позволената за населено място скорост от 50 км/ч., ПТП нямаше да настъпи, т.е. налице е причинната връзка между неговото деяние и резултата. Не така стои въпросът с деянието на подс. Д.. Установено е, че подс. Д. не е имала полезен ход и не разполагала с възможност да предотврати ПТП към момента, в който обективно е могла да възприеме другия автомобил като опасност на пътя. Доказано от заключението по допълнителната КСМАТЕ е, че ПТП би настъпило дори и тя да беше се съобразила с установените правила за движение по пътищата, като завие надясно без да пресича непрекъсната разделителна линия, като удар отново щеше да настъпи, този път в задната част на управлявания от нея автомобил „•“ и вредоносния резултат би бил дори и по – тежък. Следователно между поведението на подсъдимата и смъртта на пострадалата не съществува причинна връзка. Воден от тези съображения настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че нарушенията на чл. 63, ал.2, т.1 и чл.77, ал. 1 ППЗДвП, макар и допуснати от подс. Д. не са в причинно – следствена връзка с настъпилите вредни последици. При липсата на такава връзка единствения процесуален изход е признаването на подс. Д. за невиновна по предявените й обвинения и като е сторил това първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Поради това в тази си част присъдата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. По отношение на обвинението на подс. М. С. с основание първоинстанционният съд е счел, че движението му със значително превишена скорост от 108 км/ч е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Скоростта му на движение е установена от вещите лица по арбитражната КСМАТЕ и допълнителната /назначена в хода на възивното съдебно следсдтвие/ КСМАТЕ, чието заключение е научно обосновано, дадено е от компетентни в съответната област специалисти и липсват основания за съмнения в неговата правилност. Заключението е в пряка кореспонденция и с показанията на свидетелите, пътуващи в автомобила „•“ управляван от подс. С., които са категорични, че преди ПТП той значително е увеличил скоростта на автомобила. Вещите лица са категорични, че ако подсъдимият С. беше управлявал автомобила с разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/ч, то тогава ПТП нямаше да настъпи и двата автомобила биха се разминали. Ето защо причинно – следствената връзка между нарушението на подсъдимия С. по чл.21, ал.1 ЗДвП и настъпилите вредни последици е налице. При това положение като е ангажирал наказателната му отговорност, признал го е за виновен и го е осъдил, първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото е установено по един безспорен и несъмнен начин, че след ПТП подс. С. е направил всичко зависещо от него и с активни действия е оказал нужната в конкретната ситуация помощ на пострадалите. Поради това преквалифицирането на деянието му по привилегирования състав по чл.343а НК е съобразено със закона. Изложените в тази връзка съображения от първата инстанция са пространни, настоящият състав ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. От субективна страна подсъдимят е извършил деянието по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По възраженията в жалбите на подсъдимия С.. Настоящият състав не споделя възраженията на защитата на подсъдимия са за постановяване на контролираната присъдата при непълнота на доказателствата и неправилно приложение на закона. В голямата си част, тези възражения са намерили израз и в касационната жалба на подсъдимия срещу потвърдителното решение на първия въззивен състав и на тях ВКС е дал подробен отговор в отменителното си решение. Несъгласието на защитата в настоящето производство е насочено към заключението на вещите лица по допълнителната арбитражна КСМАТЕ, като със собствени изчисления защитата на подсъдимия С. се опитва да го дискредитира. Както беше отбелязано по – горе в решението заключението на вещите лица е пълно, точно, ясно, непротиворечиво, обосновано, дадено от компетентни специалисти и няма съмнения в неговата правилност. Само несъгласието с него от страна на защитата е недостатъчно то да бъде дискредитирано и изключено от общата доказателствена маса. Неоснователно се възразява, че не е установен моментът и разстоянието, от което двата автомобила са станали видими един за друг. Този въпрос е детайлно изследван и вещите лица са дали задоволителен отговор в арбитражната КСМАТЕ и допълнителната такава, назначена в настоящето производство. По-горе в решението са изложени подробни съображения за допуснатите от подс. Д. нарушения на правилата за движение и връзката им с настъпИ. вредоносен резултат, поради което възражението, че този въпрос не е бил изследван и не е бил коментиран от първата инстанция е неоснователно. Възражението, че първата инстанция не е отчела като съпричиняване непоставянето на предпазните колани от пътниците в автомобила „•“ не може да бъде споделено. Защитата не е съобразила, че основното задължение пътниците да бъдат с поставени предпазни колани по време на движение е на водача на автомобила и произтича от разпоредбата на чл.137д, ал.2, т.1 ЗДвП, като същият следва да ги уведоми и контролира този процес. По делото липсват доказателства подсъдимият С. да е изпълнил това си задължение, поради което непоставянето на коланите от пътниците в автомобила не може да бъде отчитано в негова полза. По жалбата на защитата на подсъдимия и на частните обвинители за явна несправедливост на наложените наказания. Според защитата на подсъдимия С. определените му наказания са завишени и следва да бъдат редуцирани в посока намаляването им. Обратното е виждането на повереника на частните обвинители, според който определените на подс. С. наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са явно занижени и несъобразени с обществената опаасност на дееца и в тази връзка претенцията е насочена към завишаване на размерите им. При определяне размерите на наказанията на подсъдимия С., първата инстанция като смекчаващи обстоятелства е отчела липсата на минали осъждания, добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното, изразеното съжаление за инцидента и обстоятелството, че е студент. Отчетен в полза на подсъдимия е и продължителния срок на развитие на настоящето наказателно производство. Като отегчаващи обстоятелства съдът е взел предвид високата степен на обществена опасност на деянието, причинената на подс. Д. телесна повреда, извън съставомерните такива, фактът че подсъдимият се е движил с изключително висока скорост в населено място, както и, че е имал предходни нарешуния на правилата за движение. След преценка на съотношението между посочените обстоятелства първоинстанционният съд е стигнал до извода, че наказанието на подсъдимия С. следва да бъде определено по реда на чл.55 НК, защото и най – ниския предвиден от закона размер се оказва несъразмерно тежък за подсъдимия и му определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца. Подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от четири години. Тези наказания намерил за справедливи и адекватни на извършеното деяние, както и, че те ще окажат необходимото въздействие за постигане на генералната и индивидуалната превенция по чл. 36 НК. Настоящият състав не споделя така сторения от Окръжния съд извод. При определяне на наказанията на подсъдимия, съдът не е съобразил принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието и неправилно е преценил съотношението между всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Изводът му, че наказанието следва да бъде определено при многобройни смекчаващи обстоятелства и по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК не намира опора в доказателствата по делото и влиза в сериозно противоречие с изискванията на чл. 35, ал. 3 НК. Вън от вниманието на първата инстанция са останали значителен обем от обстоятелства, а друга част са били неправилно оценени и това е довело до грешен правен извод, че определеното на подсъдимия С. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е справедливо и адекватно на деянието му и с него биха били постигнати целите на закона. Без необходимата оценка е останал механизма на извършване на деянието. Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, значително над позволената от закона, при условията на намалена от нощната тъмнина и ограничена от възвишението на пътя /гърбица/ видимост. Това грубо несъобразяване с правилата за безопасно шофиране, макар и квалифицирано като небрежност се доближава максимално близо до границите на самонадеяността и завишава обществената опасност на деянието. Наред с това от значение е и факта, че наред със съставомерния резултат са причинени и множество несъставомерни телесни повреди на останалите участници в ПТП. Тези обстоятелства разполагат със значителен отегчаващ потенциал и наред с другите не позволяват да бъде споделен извода, че и най- ниското предвидено от закона наказание от две години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Ето защо, настоящата инстанция счита, че макар и многобройни смекчаващите обстоятелства не са с такъв преобладаващ обем и интензитет, че да доведат до приложението на чл.55 НК и да обусловят размер на наказанието „лишаване от свобода“ под минималния предвиден от закона за тези престъпления, независимо от продължителния срок на наказателното производство. Такова наказание е израз на необоснована снизходителност и затова се явява явно несправедливо. Именно нуждата от наказателна репресия, надвишаваща тази, определена на подсъдимия С. налага определянето на по – висок размер на наказанието „лишаване от свобода“. Поради това наказанието на подсъдимия С. следва да бъде определено по реда на чл.54 НК при значителен превес на смекчаващите обстоятелства на две години и шест месеца лишаване от свобода, като така ще бъдат постигнати в максимален размер целите заложени в разпоредбата на чл.36 НК и ще бъде удовлетворено изискването по чл.35, ал.3 НК. Първата инстанция, като е съобразила тежкия резултат от ПТП е лишила подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от четири години. Тя не е съобразила и не отчела обаче, че за краткия си стаж като шофьор /около една година и половина/ подсъдимият С. е допуснал три нарушения на правилата за движение по пътищата, две от които са свързани с движение с превишена скорост, в която категория попада и инкриминираното нарушение. Това очертава подсъдимия като водач, който системно нарушава правилата за скоростта. Поради това лишаването му от възможността да управлява МПС за срок от четири години се явява недостатъчен за постигане на основно целения възпиращ ефект, както и поправителния и превъзпитаващ такъв върху него и присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде увеличено от четири на пет години. В тази връзка жалбата на частните обвинители се явява основателна и следва да бъде уважена. Съображенията, изложени в жалбата на подсъдимия и свързани с неговото отношение към резултата от ПТП, както и изказаното от него съжаление са били отчетени от първата инстанция и сами по себе си не могат да обосноват определяне на наказание под минимума на предвиденото от закона за този род престъпления, в каквато насока са претенциите на защитата й. Не може да бъде удовлетворено и искането за отлагане на изпълнението на наказанието. Вярно е, че чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние и размерът на наказанието лишаване от свобода – две години и шест месеца откриват формално пътя за отлагане на изтърпяването му съгласно чл. 66, ал. 1 НК. Първата инстанция обаче правилно е отхвърлила тази възможност, като е приела, че целите на наказателната репресия реално не могат да се постигнат с отлагане на изтърпяване на наказанието. Обществената опасност на подсъдимия макар и невисока следва да бъде преценявана, както с оглед на отсъствието на предходни осъждания, така и с останалите обстоятелства, определящи степента на наказателна репресия. Механизма на извършеното престъпление и проявеното системно несъобразяване с установените в ЗДвП правила за скорост водят до извода, че условното осъждане няма да окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие върху подсъдимия С.. Подобно снизхождение би било неправилно и от гледна точка на общата превенция, която също е цел на наказанието. Тук е местото да се отбележи, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК подчертава преобладаващото значение на поправянето на подсъдимия, но това не игнорира търсенето на общо превантивен ефект от наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т. е обемът наказателна принуда, приложен по отношение на подсъдимия С. да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Условното осъждане в настоящия случай би се отклонило от целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, поради което жалбата на защитата на подсъдимия С. за приложението на чл.66, ал.1 НК не може да бъде уважена. Така наложилата се корекция на наказанията налага и изменение на присъдата в частта по приложението на чл.23, ал.1 НК, като наложеното от първата инстанция на подсъдимия С. общо най – тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде увеличено на две години и шест месеца лишаване от свобода, като към него бъде присъединено и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от пет години. Разпоредбата на чл.24 НК не следва да бъде коментирана, защото липсата на съответен протест или жалба на частните обвинители не позволява да бъде приложена, дори и при наличието на основания за това. При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че, съобразно изискванията на закона, съдът е определил първоначалния режим и се е разпоредил с веществените доказателства, като точно е възложил и направените по делото разноски. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена, само в частта, досежно наказанията на подсъдимия С., а в останалата част следва да бъде потвърдена. На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд Пловдив направените в настоящата инстанция разноски в размер на 6100лв. Предвид горното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 НПК, Пловдивският апелативният съд