Решение № 1452 от 25.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17368/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110217368 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 1 от 21.11.2025 година началник на 09 РУ- СДВР е наложил на Д. Т. Д. с ЕГН •••••••••• административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева (511.29 евро) на основание чл. 45 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за извършено нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, като е постановено отнемане в полза на държавата на следните вещи: 2 броя пиротехнически средства тип димки. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното физическо лице, което със срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. Жалбоподателят излагат доводи, за липса на извършено нарушение на чл. 21 т. 9 от ЗООРПСМ, тъй като деянието не е реализирано на отиване към спортния обект, преди спортното мероприятие, доколкото към момента на проверката - 08.11.2025г. около 12:10часа на метростанция „Сливница“ жалбоподателят се е насочвал към събиране на привържениците на ПФК „Левски“ на бул. „Тодор Александров“ №25-19, но не се е насочвал към Национален стадион „Васил Левски“, както погрешно било посочено в НП. Изтъква се, че самото събиране на футболните фенове не представлява спортно мероприятие, респективно не попада под ограниченията на ЗООРПСМ. . Твърди се, че намерените при проверката димки са законно закупени от онлайн търговски обект, не представлявали общоопасни вещи, като същите са щели да бъдат използвани на открито по време на събирането на привърженицит, без да застрашава живота и здравето на намиращите се в района хора. Наред с това се поддържа, че в хода на производството по ангажиране отговорността на жалбоподателя са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса в НП на надлежно посочване на мястото на извършване на нарушението, на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и мотиви за определяне на наказанието, като жалбоподателят не бил уведомен за правата му по чл. 79б от ЗАНН. Излагат се и доводи за наличие на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 51 от ЗООРПСМ. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Заявява, че на посочената дата и място не е извършил футболно хулиганство, доколкото двете димки са били предназначени за шествието на привържениците, а не за самото спортно мероприятие. В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител. В представени писмени бележки се сочи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, за което е наказан. Предвид на това се претендира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на административнонаказващия орган. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: На 08.11.2025 г. от 15.00 часа на Национален стадион „Васил Левски“ се провеждало спортно мероприятие- футболен мач между отборите на ПФК „Левски“ - София и ПФК „ЦСКА“ – София. Около 12.10 часа на посочената дата жалбоподателят Д. Т. Д. се намирал на метростанция „Сливница“, като носел със себе си два броя пиротехнически изделия- димки, категория „П-1“ и „Ф-1“, където на жалбоподателя била извършена проверка от старши полицай Ц. Ц. от Отдел „Специализирани полицейски сили“ – СДВР, в хода на която жалбоподателят Д. признал за носените два боря димки и доброволно предал същите на полицейския служител, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване от същата дата. В протокола жалбоподателят отразил за предадените вещи, че същите били закупени от интернет сайт, като щял да ги използва по време на шествие и мач на ПФК „Левски“. Жалбоподателят Д. бил задържан по реда на ЗМВР, а за извършената проверка съставена докладна записка от служителя извършил проверката- полицай Цветан Цветанов. Във връзка с констатациите от извършената проверка, на 21.11.2025г. свидeтелят Д. Д., на длъжност началник на 02 група, сектор ПКП при 09 РУ - СДВР, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1/21.11.2025 година, с който срещу жалбоподателя Д. Т. Д. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 08.11.2025г., около 12:10 часа е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в притежание на забранени предмети по смисъла на ЗООРПСМ - 2 броя пиротехнически изделия, тип димки, категория „П-1“ и „Ф-1“, отивайки за предстояща футболна среща между отборите на ПФК „Левски“ - гр. София и ПФК „ЦСКА“ - София, проведена от 15:00 часа на Национален стадион „Васил Левски“. Посочените факти актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя Д., на който бил предявен и връчен срещу подпис. В графата за обяснения и възражения жалбоподателят посочил, че дава писмено сведение с възраженията му срещу АУАН, в които е отразено, че по време на проверката същият се е бил насочил към събиране на привържениците на футболен клуб, а не към спортно мероприятие, като освен това предвид оказаното съдействие на органите на МВР, случаят се явява маловажен. На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление (НП) № 1 от 21.11.2025 година на началник на 09 РУ-СДВР, с което на Д. Т. Д. с ЕГН •••••••••• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева (511.29 евро) на основание чл. 45 от ЗООРПСМ за извършено нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, като е постановено отнемане в полза на държавата на следните вещи: 2 броя пиротехнически средства тип димки. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Д. Б. Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 1/21.11.2025 година, Наказателно постановление (НП) № 1 от 21.11.2025 година, Заповед за налагане на ПАМ, Заповеди и удостоверения за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган, Докладна записка до началника на Сектор “Метрополитен”, отдел „Охранителна полиция“ – СДВР от 08.11.2025 година, саморъчно сведение от жалбоподателя Д. от 08.11.2025 година, Протокол за доброволно предаване от 08.11.2025 година, Доклад за проверени лица и превозни средства.. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свид. Д. Д., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, като той съобщава за това, че не е очевидец на нарушението, а с резолюция на началника на 09 РУ-СДВР му е било възложено да състави АУАН и проект за НП във връзка с образувана по настоящия случай преписка и приложената към нея докладна записка от полицейския служител Ц. Ц.. Съдът се довери и на писмените доказателства по делото, в чиято достоверност няма основание за съмнение и които съответстват на разказаното от свид. Д. Д., и също допринасят за изясняване на релевантните за делото фактически положения. След тях акцент следва да се постави на докладната записка на служителя, осъществил проверката- полицай Цветанов, в която се съдържат непосредствените му впечатления от деянието, като същите са в пълен унисон с отразеното в протокола за доброволно предаване и сведенията на нарушителя. Тук е мястото да се отбележи, че приложените по преписката саморъчни сведения от жалбоподателя Д., следва да се отбележи, че по същество същите представляват обяснения по смисъла на чл. 27, т. 1 от ЗООРПСМ- годен източник на доказателствена информация (арг. от чл. 27, т. 4 от ЗООРПСМ). Кредитираните от съда гласни и писмени доказателствени източници са поставени в основата на фактическите изводи на съда, като от същите по категоричен и безпротиворечив начин се извежда описаната по-горе фактическа обстановка и обстоятелствата от значение за отговорността. Същевременно с оглед пълната еднопосочност на доказателствените източници и липсата на други противоречия между тях и по аргумент за противното от чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно. Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата се явява допустима, като разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт, се явява основателна в искането за отмяна, макар и не по изложените в нея съображения. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 1/21.11.2025 година, който е съставен от компетентен орган- началник на 02 група, сектор ПКП при 09 РУ-СДВР Д. Б. Д., в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, произтичаща от чл.52, ал. 1 от ЗООРПСМ, който предвижда актовете да се съставят от полицейските органи, към които спада актосъставителят. Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно Заповед № 8121з-247 от 05.03.2021г. на министъра на вътрешните работи - наказващ орган, съгласно чл.52, ал.2 от ЗООРПСМ, правомощия са делегирани и на началниците на районни управления при СДВР, каквато именно длъжност (началник на 09 РУ-СДВР) заема лицето издало наказателното постановление- Георги Несторов, съгласно приобщеното по делото Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР. При съставянето на процесния АУАН и НП обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено липсва основен реквизит на същото, а именно мястото на деянието. В изложение на фактите в АУАН, дословно пресъздадено в НП отсъства мястото на извършване на нарушението, като е записано единствено, че държането на пиротехническите изделия тип „димка“ е станало докато жалбоподателят Д. е отивал за предстояща футболна среща между отборите на ПФК „Левски“ - гр. София и ПФК „ЦСКА“ - гр. София, проведена от 15:00 ч. на Национален стадион „Васил Левски“, т.е. налице е посока на придвижване, но не е индивидуализирано населено място, административен адрес или друго обществено пространство, където се е намирал същия при установяване на държането. Непосочването на място на нарушението се явява в разрез с императивните правила за съдържанието на АУАН и НП, съответно чл.42, ал.1, т. 3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН, и всякога съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Мястото на нарушението се явява особено съществено при описание на спортно хулиганство, реализирано не в спортния обект или зона, а на отиване/връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. И това е така доколкото не всяко действие по чл.21, ал.1 от ЗООРПСМ, осъществено на датата на спортно събитие реализира състава на административно нарушение по специалния закон, а само такова, осъществено при придвижване конкретно и непосредствено към спортното съоръжение. В настоящия случай, за да се опише пълно, респективно да се индивидуализира мястото на нарушението е следвало най-малкото да се посочи посоката на придвижване т.е. откъде идва, на къде отива лицето, както и точното мястото на установяване на деянието. Това е необходимо както за осигуряване правото на защита на санкционираното лице, чийто основен довод е свързан именно с мястото на нарушението и отсъствието на обективен признак – „на отиване към спортния обект“, така и за преценката на съда в тази връзка. Липсата на твърдение от страна на наказващата администрация къде точно се е реализирало деянието ограничават както правата на нарушителя, така и препятстват съдебния контрол за правилно приложение на материалния закон. Предвид на това и доколкото от описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП отсъства основен реквизит- място на нарушението, то съдът намира, че при издаване на последното е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като санкционния акт не отговаря на минималните изисквания за неговото съдържание и това е абсолютно основание за неговата отмяна, без да е необходимо и възможно обсъждане на нарушението по същество. В допълнение следва да се посочи и друго противоречие в съдържанието на НП, а именно досежно санкционната разпоредба, определяща вида и размер на наказанието. Съгласно твърденията на актосъставителя и наказващия орган, жалбоподателят Д. е реализирал нарушение по чл.21, т.9 ЗООРПСМ, за което санкция е предвидена в чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ. В наказателното постановление, обаче е посочено, че глобата в размер на 1000 лева е наложена на жалбоподателя на основание чл. 45 от ЗООРПСМ, която предвижда, че на организатор на спортно мероприятие, който не изпълни задълженията си по чл. 8, 10, чл. 11, ал. 1, чл. 12, 15, 16 и чл. 17, ал. 1 и 5, се налага имуществена санкция от 4000 до 6000 лв. Видно от съдържанието на посочената разпоредба, същата не е относима към вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като в АУАН и в НП липсват твърдения същият да е бил организатор на спортно мероприятие, а е санкциониран в качеството на посетител на същото. От това следва, че е налице неправилно посочване на приложимата санкционна разпоредба, което внася допълнително противоречие в съдържанието на наказателното постановление. За пълнота и във връзка с наведените в жалбата възражения следва да се отбележи, че липсата на изрично отразяване на регламентираната в чл. 79б от ЗАНН възможност за нарушителя, ако не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, не ограничава правото на защита на санкционираното лице, свързано с възможността му да узнае фактическите и правните рамки на вменената му административна простъпка, поради което не представлява съществено процесуално нарушение, което да влече незаконосъобразност на санкционния акт. Същото в пълна степен се отнася и до непосочването на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и мотивите за определяне размера на наказанието, още повече, че в случая е наложено наказание в минимален размер. Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява основателна в искането за отмяна на наказателното постановление. При този изход на делото, въззиваемата страна няма право на разноски, а от страна на жалбоподателя такива не се претендират. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ