Решение № 598 от 25.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 277/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение от 16.01.2025 г., постановено по т.дело № 822/2022 г. Софийски градски съд, ТО, VI – 2 състав е отхвърлил предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, с ЕИК 130199580, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „В. Вазов“ № 9 срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, с Булстат 176481459 и адрес – гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1 главен частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 95 007, 33 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 43 198 800, 00 лв., което се следва за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, главен частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 183 959, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 9 071 952, 00 лв., което се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г. Осъдил е ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, да заплати в полза на „СИЕЛА НОРМА“ АД, по предявения главен частичен иск на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 120 257, 50 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 4 417 622, 32 лв., която се следва за периода от 01.11.2021 г. до 21.12.2021 г., като е отхвърлил иска за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ главен частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 25 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 42 690 724, 90 лв. – представляващо дължимо обезщетение за действително претърпени вреди: пропуснати ползи – неполучен доход за реализираното ползване на специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /СУЕМГ/ от ответника - ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ както следва: за изборите за народни представители състояли се на 11.07.2021 г. – 9 419 броя СУЕМГ; за изборите за народни представители и първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на 14.11.2021 г. - 9 446 броя СУЕМГ; и за втори тур на изборите за президент и вицепрезидент състояли се на 21.11.2021 г. – 9 346 броя СУЕМГ /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./, които вреди са в размери над следващия се размер на законната лихва за забава /начислената такава за периодите: 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; и 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. възлизаща в размер на сумите: 95 007, 33 лв., 183 959, 00 лв. и 120 257, 50 лв./. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ евентуален частичен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 16 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./ при провеждането на изборите за народни представители състояли се на датата – 11.07.2021 г., въз основа на сключен договор за наем от 10.07.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. /наемна цена за ползване на 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер при провеждането на изборите за народни представители състояли се на датата – 11.07.2021 г., въз основа на сключен договор за наем от 10.07.2021 г., което се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./ при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 14.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем от 11.11.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. /наемна цена за ползване на 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 14.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем от 11.11.2021 г./, което се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, 9 срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./ при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 21.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем от 18.11.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. / наемна цена за ползване на 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер / при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 21.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем от 18.11.2021 г./, което се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 16 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./ при провеждането на изборите за народни представители състояли се на датата – 11.07.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 89 вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 419 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер при провеждането на изборите за народни представители състояли се на датата – 11.07.2021 г./, което се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./ при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 14.11.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 446 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 14.11.2021 г./, което се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /които устройства са индивидуализирани с техните серийни номера в молба с вх. № 36712/18.04.2023 г. и в молба с вх. № 55850/12.06.2023 г./ при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 21.11.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 346 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България състояли се на датата – 21.11.2021 г., което се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, главен частичен иск с правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 26 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 791 965, 81 лв. – представляващо подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на възложени действия по договор за поръчка с предмет на възлагане - осигуряване съхранението на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, състоящи се в направени разходи за използване на складови площи и допълнителни услуги относно това съхраняване за времето от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, главен частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. начислена върху главно вземане в размер на 355 782, 00 лв., представляващо част от главница в размер на 791 965, 81 лв. / подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на възложени действия по договор за поръчка с предмет на възлагане - осигуряване съхранението на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, състоящи се в направени разходи за използване на складови площи и допълнителни услуги относно това съхраняване за времето от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, което се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 26 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане, състояща се в заплатените разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 – съставляваща част от общо вземане в размер на 58 826, 50 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислено върху главното вземане в размер на 791 965, 81 лв./ дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане, състояща се в заплатените разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, което се следва за периода от 02.04.2021 г. до 04.05.2022 г. Осъдил е ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ да заплати на „СИЕЛА НОРМА“ АД, по предявения евентуален частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 26 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане, като е отхвърлил иска за периодите от 05.02.2021 г. до 04.07.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. Отхвърлил е предявения от „СИЕЛА НОРМА“ АД, срещу ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, евентуален частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 791 965, 81 лв. /обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, което се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 8 201, 22 лева, съразмерно с уважената част от исковете, и ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 108 770, 39 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство „Сиела Норма“ АД, който го обжалва в срок във всички отхвърлителни части с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода, че клаузата на чл. 3.5 от договор за обществена поръчка № 1/06.02.2021 г. е ясна и не се нуждае от тълкуване, с твърдения, че този извод е в формиран в нарушение на правилата за тълкуване на договорите, установени чл. 20 от ЗЗД, тъй като в процесния случай е налице спор между страните относно нейното действително съдържание. Сочи, че изводите на съда са формирани в нарушение на правилата на чл. 20 от ЗЗД, тъй като не е извел действителната обща воля на страните, съобразно останалите договорни клаузи, предмета, целта и съдържанието на договор, обичаите, практиката и добросъвестността. Твърди, че съдът е игнорирал изцяло търговката логика и целта на договора, в резултат на което е достигнал изцяло погрешния извод, че падежът на задължението за предоставяне на изискуемите от чл. 3.5 от договора документи е нови 60 дни след датата на влизане в сила на решението на ЦИК за обявяване на изборните резултати. Поддържа, че съдът е игнорирал изцяло обстоятелството, че посочените в същата договорна клауза документи удостоверяват факта на вече осъщественото изпълнение по договора, но не са сами по себе си предпоставка за наличието на изпълнение, доколкото изпълнението е факт от обективната действителност, който не е предпоставен от съществуването и съставянето на посочените документи, както и сама по себе си фактурата не съставлява е основание за извършване на плащане. Излага, че в нарушение на правилата на логическото и граматическото тълкуване съдът не е съобразил, че изискването за плащане в период от 30 до 60 дни след решението на ЦИК е изведено като условие, посочено преди всички останали изисквания по чл. 3.5 б. А-Ж, поради което същото не се отнася към тези изписвания и не установява начало на нов срок от 30 до 60 дни за представяне на посочените документи. Поддържа, че обратният извод противоречи както на търговската логика, така и на обстоятелството, че ответникът е заплатил значителна част от дължимата по договора цена - 34 126 848 лева, още на 05.07.2021 г. Сочи, че даденото от съда тълкуване влиза в директно противоречие и с императивната разпоредба на чл. 303 а ал.2 от ТЗ, която установява максимален срок от 60 дни за изпълнение на задължение по търговски договор. С оглед на горното твърди, че задължението на купувача за плащане на пълния размер на продажната цена по договора е станало изискуемо най-късно на 28.06.2021 г., която са изминали 60 дни от влизане в сила на решението на ЦИК за обявяване на резултатите от изборите, проведени на 04.04.2021 г. и към която дата всички установени от клаузата на чл. 3.5 от договора документи са били предадени надлежно от продавача на купувача. Инвокира оплакване на нарушение на нормите на чл. 84 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗСч с доводи, че съдът неправилно не е зачел облигационните последици на фактура № 00000504653/22.06.2021 г., по която цената по договора е посочена в две пера, като при липса на мотиви е зачел фактура № 0000501225/01.07.2021 г. въпреки че двете са напълно идентични. Поддържа, че съобразно данъчното законодателство продавачът, в качеството си на данъчно задължено лице е длъжен в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие да издаде фактура, но не е длъжен да изпрати същата на купувача. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, изпращането на фактура представлява покана за извършване на плащане по смисъла на чл. 84 от ЗЗД, и то за пълната цена, посочена във фактурата. С оглед на горното твърди, че поканата за плащане, обективирана във фактура № 00000504653/22.06.2021г. е запазила своето облигационно действие, въпреки издаването на последващата фактура № 0000501225/01.07.2021 г. Сочи, че в нарушение на задължителната практика на ВКС първоинстанционният съд неправилно е приел, че приемо – предавателния протокол, посочен в чл. 5.2 може да бъде условие за извършване на плащане по договора, тъй като подобни документи удостоверяват извършването на работата и улесняват доказването, но нямат отношение към настъпване на изискуемостта на задължението за плащане по договора. Твърди, че е представил на купувача всички изискуеми от клаузата на чл. 3.5 б. А - Ж от договора документи още на 27.06.2021 г., като още на 21.05.2021 г. е представил проект за окончателен приемо - предавателен протокол, и втори такъв, представена на 22.06.2021 г. но и двата протокола са останали неподписани от купувача. Поддържа, че съдът неправилно е игнорирал същите като доказателства, което е довело до неотчитане забавата на кредитора, както и обстоятелството, че с писмо изх. № ЦИК-06-12/09.07.2021 г. купувачът е направил предложение за подписване на окончателен приемо- предавателен протокол, с единствената уговорка за намаляване на цената, поради констатирани проблеми с използването на СУЕМГ в 75 секции в страната, поради което процесното писмо обективира признание на ответника, че към 28.06.2021 г. и към 09.07.2021 г. всички елементи по договора са били предадени и приети от купувача без забележки. Навежда доводи, че ЦИК не е имала основание да откаже подписване на окончателния приемо- предавателен протокол за приемане на изпълнението по договор за обществена поръчка №1/06.02.2021 г., нито поради проблеми с логистичните услуги, нито поради изложените от нея съображения за отказ, а именно поради неизпълнение на задължението да предаване на базовият системен софтуер, който управлява специализираните хардуерни устройства, в пълен комплект с изходния код, който позволява системният и приложен софтуер да бъдат модифицирани за всякакви видове избори, без да е необходима намесата на доставчика, флаш памети, батерии, кутии за разписките за машинно гласуване, програми, пароли и цялата относима документация. Сочи, че е предоставил всички изискуеми документи и техническо оборудване още на 19.02.2021 г., и същите са получени от страна на ответника без възражения. По поддържа, че същите документи и техническо оборудване са предадени с протокол от 27.03.2021 г. на ДАЕУ, която с протокол от 31.03.2021 г. е приела, че СУЕМГ, включително сорс кода, пароли и документация работят и отговорят На всички установени от закона условия за произвеждане на изборите на 04.04.2021 г. Излага, че обстоятелството, че към дата на съставяне на приемо - предавателния протокол ЦИК е била с различен състав и ръководство, Сменено към датата на провеждане на изборите, поради което същият не следва да носи отговорност за съдбата на вече предадените технически носители, както и обстоятелство, че ЦИК не е разполагала с достатъчно квалифициран персонал, който да работи с процесните машини и софтуер е извън контрола на ищеца, поради което същите не могат да променят извода за наличие на надлежно изпълнение на задължението за предаване както на базовият системен софтуер, така и на софтуера който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код. Сочи, че от доказателствата по делото се установява че след разменена кореспонденция сорс кодът, позволяващ модифициране на софтуера, инсталиран на СУЕМГ, изходният файл хххххххххх.votes.p7m, както и ЕМР системата са били предадени на отново от ищеца на ответника с протоколи от 10.06.2021 г. и 19.06.2021 г., като никой от изисканите от ответника и предавани от ищеца след 28.06.2021 г. компоненти и артефакти не са били нужни за изпълнение на задълженията по договора. Инвокира оплакване за необоснованост на изводите за своевременно навеждане от страна на ответника на възражението за частично неизпълнение на предоставените на логистични услуги, доколкото същите са предоставени още на 04.04.2021 г., а протоколът с възражения е съставен от ЦИК една на 01.09.2021 г. при липса на уговорен допълнителен срок за преглед на работата. Излага на аналогични съображения и по отношение изпълнение на задължението за предаване на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, с доводи че същото е изпълнено още през месец Февруари 2021 година а след това повторно през месец Юни 2021 година, с твърдения че последното предаване касаещо артефакти и компоненти необходими за пълно точно и качествено изпълнение на задълженията по договора е осъществено на осъществено на 06.07.2021 г., като с писмо от 09.06.2021 г. ответникът е изразил готовност за подписване на приемо – предавателен протокол, без никакви забележки по отношение на софтуера. Навежда доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на вреди, надвишаващи размера на законната лихва, като формиран при несъобразяване на задължената практика на ВКС, естеството на предмета на договора и спецификата в отношенията между страните. Твърди, че без предоставяне на машините от страна на ищеца изборите на 04.04.2021 г., както и последвалите три тура на избори е нямало да бъдат произведени, тъй като за тяхното законосъобразно провеждане, съобразно разпоредбата на чл. 213 а ал.1 от ИК ЦИК е следвало да закупи или наеме същите. Сочи, че машините са придобити от ищеца- продавач единствено с цел да бъдат прехвърлени в собственост на ЦИК въз основа на процесния договор, който не би бил сключен от ищеца в случай че същият е имал отнапред знанието, че очакваната парична престация няма да му бъде заплатена в срок, а е щяло да обоснове сключване на договори за наем на процесните машини, от които да извлече икономическа полза. Излага, че не е развалил договора, с оглед принципите на добросъвестността и в защита на обществения интерес, , както и предвид обстоятелството, че ЦИК се единствения техен възможен купувач. Поддържа, че въпреки липсата на осъществено плащане, ЦИК е използвала машините за произвеждане на изборите на 04.04.2021 г., както и последвалите три тура на избори незаконосъобразно, с което е лишила ищеца от възможността да реализира доходи от същите, отдавайки ги под наем. Инвокира оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за делимост на престацията по договора, с доводи за формирането му в нарушение установените от нормата на чл. 20 от ЗЗД тълкувателни правила, с доводи за неправилно тълкуване на действителното съдържание на клаузата на чл. 3 от договора. Сочи, че въпреки, че задължението на продавача по договора е обособено в три отделни позиции, по първата същия е поел задължението за доставка не просто на 9600 СУЕМГ, на 9 600 СУЕМГ с инсталиран софтуер, а по втората да прехвърли в собственост на купувача правата върху софтуера. Поддържа, че именно изискването за наличие на инсталиран върху машините софтуер сочи на неделимост на престацията, но същата следва и от житейската логика и от предназначението на вещта, доколкото без инсталиран софтуер СУЕМГ губят качеството си на имуществено благо и са напълно безполезни за купувача. Твърди, че софтуерът и СУЕМГ не могат да бъдат използвани поотделно, поради което и в договора липсва воля за тяхното отделно придобиване. Излага, че в подкрепа на горния извод е и уговорката по т.8 от договора за осъществяване на гаранционната поддръжка на машините и софтуера. Поддържа, че горният извод следва и от клаузата на чл. 3.1 от договора, в В която е посочена обща цена за машините и софтуера, като липсата на посочване на отделна цена за софтуера следва от обстоятелството, че машините се предоставят с вече инсталиран върху същите софтуер. Сочи, че Изводът за неделимост на вещта и на престацията следва недвусмислено и от уговорката на страните и природата на вещта, с твърдения че при неделима престация и задължението за плащане също е неделимо, поради което плащането, осъществено на 05.07.2021 г. не е надлежно, тъй като същото е само за част, а не цялата продажна цена поради което и собствеността върху процесните СУЕМГ и софтуер, предмет на договора не е преминала върху купувача. Излага, че е приел частично плащане въз основа на принципа на добросъвестността и житейската логика, тъй като отказът от приемане би довел до по-големи вреди. Инвокира оплакване за необоснованост на изводите, че изисканите от възложителя с писма допълнителни компоненти и артефакти са били необходими за точно изпълнение на задълженията по договора, с доводи, че същият е формиран в противоречие със заключенията на изслушаните по делото съдебно- технически експертизи. Оспорва извода, че приемо – предавателния протокол е съставен от ищеца на 11.07.2021 г., доколкото същият е съставен, подписан от ищеца депозиран в деловодството на ЦИК още на 21.05.2021 г., но ответникът неоснователно е отказал да го подпише, поради което същият е представен отново на 22.06.20212 г., като в писмо от 09.07.2021 г. ЦИК признава наличието на изпълнение по отношение на машините и на софтуера. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че собствеността върху лицензионните права върху софтуера е преминала върху ответника на към датата на провеждане на изборите с доводи за противоречие с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и обстоятелството, че окончателен приемо - предавателен протокол е подписан едва на 15.12.2021 г., поради което и на основаване чл. 4.1 от договора собствеността е преминала върху купувача едва на тази дата, а лицензионното споразумение от 16.06.02021 г. на което се позовава съда не е подписано от ЦИК. Сочи, че горният извод противоречи на наведените от ответника твърдения, че ищецът не е притежавал права върху софтуера, което се поддържа и в разменената между страните кореспонденция. Навежда доводи за необоснованост на извода за липса на сключен неформален договор за наем на процесните машини за произвеждане на изборите на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. поради липсата на съгласие на ответника за сключване на договора, с твърденията, че конклудентното волеизявление на ответника за сключване на договор за наем на процесните машини и софтуер се съдържа в разменената между страните кореспонденция. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че процесните машини и софтуер са Използвани от ответника за произвеждане на изборите на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. в качеството на техен собственик, предвид липсата на осъществено по договора плащане, което да е обосновало преминаване на собствеността върху ответника. С оглед на горното излага, че на процесните дати, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличие на основание, процесните машини и софтуер са използвани от ответника при липса на валидно правно основание, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. С оглед на горното поддържа, че в процеса е установено наличието на всички предпоставки на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, поради което заявената в съотношение на евентуалност претенция се явява основателна. Инвокира оплакване за необоснованост на извода за липса на изрина уговорка в договора за продажба за чия сметка ще бъде наемната цена на склада, в който се съхраняват машините, с твърдение, изводът, че разходите за наем следва да бъдат поносени от възложителя следва изрично от клаузата на чл. 1.3 от техническите спецификации, в които е уговорено, че машините следва да бъдат доставени в склад на възложителя, както и от установеното по делото разбиране на ЦИК, че складът Следва да бъде осигурен от МС на РБ. Поддържа становище за наличие на доказателства са възникване на валидно мандатно правоотношение между страните по повод съхраняването на склад на процесните машини, както и за основателност на заявените в съотношения на евентуалност претенции с правно основание чл. 61 от ЗЗД. Моли съда да Отмени решението във всички обжалвани части и да уважи всички предявени искове заявените частични размери. Въззиваемият Централна избирателна комисия изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за неоснователност на оплакване на въззивника за неправилно проведено тълкуване на клаузата на чл. 3.5 от договора, тъй като обзърването на задължението за плащане единствено със стабилизирането на изборните резултати води до неприемливи за правото резултати, тъй като същото не държи сметка а осъщественото приемане на работата и наличието на евентуални възражения по изпълнението. Сочи, че съдът е определил действителната обща воля на страните въз основа на уговореното в договора и правилно проведено логическо и граматическо тълкуване на договорните клаузи поотделно и в тяхната взаимосвързаност. Навежда доводи за неоснователност на твърдението, че още през месеците февруари и март 2021 г. ищецът е предал на ответника процесните 9х600 броя СУЕМТ с инсталиран системен и приложен софтуер, както и софтуера който управлява специализираните хардуерни устройства в комплект с изходния код, тъй като по делото са представени множество приемо предавателни протоколи, съставени на последващи тати които сочат на невъзможност приемо предаването респективно изпълнението да е осъществено преди датата на последния двустранно подписан протокол. Навежда доводи да липса на яснота и противоречие в твърденията на въззивника на коя точно дата е осъществено предаването на машините и софтуера - дали още преди произвеждане на 04.04.2021 г. /през месеците февруари и март 2021 г./ или в периода 08.06. - 28.06.2021 г. Твърди, че софтуерът, предмет на договора включва и ЕМР система, която не е инсталирана на машините, който, видно от заключението на изслушаната по делото тройна съдебно - техническа експертиза е предаден на ЦИК от изпълнителя на 10.06 и на 19.06.2021 г. Твърди, че повторно съставената по договора фактура от 22.06.2021 г. съответства изцяло на изискванията, установени от каузата на чл. 3.5 б. Ж от договора, поради което по-рано Издадената и несъответстваща на договора фактура е следвало да бъде анулирана от ищеца, съответствие с изискванията на данъчното законодателство. Поддържа че плащането по договор е осъществена след представяне на всички изискуеми от клаузата на чл.3.5 б. А-Ж от договора документи, както и че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на точно във времево, количествено и качествено отношение изпълнение на задълженията на възложителя по договора преди датата на двустранното подписване на приемо предавателния протокол. Излага, че работата е била приема на поетапно, поради наличието на поетапно изпълнение осъществено от ищеца но съгласно разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ЗЗД, задължението за плащане на цената е станало изискуемо при окончателното приемане работата. Излага съображения за неправилно търкулване от страна на въззивника на клаузата на чл. 3.5 от договора, с доводи че единствения приет като доказателство по делото приемо - предавателен протокол е с дата от 11.07.2021 г., като интерпретацията на писмо изх. № ЦИК- 06-12/09.07.2921 г. също е невярна, тъй като писмото обективира възражение единствено по предоставените логистични услуги и не следва да бъде интерпретирано отделно от останалите доказателства по делото. Навежда доводи за преклудиране на твърдението за предаване на системния и приложен софтуер още на 19.02.2021 г., тъй като същото е наведено една в твърденията по съществото на спора, поради което представлява недопустимо изменение на иска по основание. Вън от изложеното излага съображения за противоречите на същото твърдение със заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, както и с писмо от ДА „Електронно управление“ до ЦИК вх. № ЦИК-06- 6: 198/08.06.2021г. от което е видно, че на техническите носители, предадени от ищеца на ДА „Електронно управление“ не е установено наличието на криптографски ключове за подписване на произведените избори, компилиране на имиджи, необходими за обезпечаване работата на ТУЕВГ, които са необходими за подписване на създадени имидж на операционната и приложна система. Сочи, че преди приемане на работата възложителя има право да прегледа същата, като проверката за съответствие е осъществена в рамките на тридесетдневния срок, предвиден в чл. 5.4.1 от договора. Излага доводи за неоснователност на претенцията за обезщетение за вреди, нахвърлящи размера на законната лихва, С твърдения, че в хипотезата на неизпълнение на парично задължения вредите за кредитора могат да възникнат само и единствено в резултат на невъзможността същия да разполага и да ползва веднага и непосредствено пълния еквивалент на уговорената и очаквана парична престация. Навежда доводи за неоснователност на предявените претенции за заплащане на наем, респективно на обезщетение за неоснователно обогатяване, с твърдения, че на изборите за народни представители, президент и вицепрезидент, проведени съответно на 11.07.2021 г., 14.12.2021 г. и 21.12.2021 г. ЦИК е ползвала машините в качеството си на техен собственик, тъй като е придобила правото на собственост върху процесните 9600 СУЕМГ на 05.07.2021 г., когато е заплатил пълния размер на тяхната продажна цена посочена във договора. Излага съображения за преклудиране на твърденията на въззивника за неделимост на уговорената по договора престация тъй като същите са наведени за първи път едва във въззивната жалба. Съотношение на евентуалност навежда доводи, че престацията за доставка на софтуер включва два отделни вида софтуер – първи вид софтуер, инсталиран на процесните СУЕМГ, позволяващ тяхното използване по предназначение, и вотри вид софтуер, кото не е инсталиран на СУЕМГ, но позволяващ позволяваш модифицирането на инсталирания софтуер и конфигурирането на устройствата за всички последващи избори без намесата на доставчика, поради което задължението не се явява неделимо. Твърди че дори и при установена неделимост на престацията, същата не е от порядък да обоснове неделимост на задължението за плащане на цената, както и че при наличието на едни кредитор и едни длъжник въпросът с неделимостта на задължението не следва да бъде поставян изобщо. Сочи, че претенциите за наем, респективно за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване са неоснователни, тъй като същите биха могли да бъдат реализирани единствено при разВ.не на договора за продажба, което не е осъществен. Поддържа, че липсата на разВ.не на договор обосновава извличане на двойна икономическа изгода от едни и същи правопораждащи факти, което противоречи на принципа на добросъвестността. Твърди, че при извод да евентуална основателност на исковете за заплащане на наем, респективно на обезщетение за неоснователно обогатяване, чието уважаване предполага правото на собственост да се е намирало в патримониума на ищеца до 21.12.2021 г., / когато е осъществено окончателното плащане по договора/, ищецът, в качеството си на собственик на процесните СУЕМГ би следвало да съхранява и поддържа същите за собствена сметка. Сочи, че горният извод следва както от тълкуването на договорните клаузи, така и от поведението на самия ищец, който е оттеглил изпратени до ответника писма с приложени фактури за заплащане на наем за помещенията. Въз основа на горното излага съображения за неоснователност на претенциите за заплащане на разходите, направени за съхраняване на процесните СУЕМГ както на поради липса на валидно договорно основание /договор за поръка/, така и поради липса на осъществяване на елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие. Моли съда да потвърди обжалваното решение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „Сиела Норма“ АД София срещу Централна избирателна комисия София, с която са предявени следните искове: 1./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 95 007, 33 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 43 198 800 лв., която се следва за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 2./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 183 959, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 9 071 952 лв., която се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; 3./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 120 257, 50 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 4 417 622, 32 лв., която се следва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г.; 4./ главен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 25 500 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 42 690 724, 90 лв. – представляващо дължимо обезщетение за действително претърпени вреди /пропуснати ползи – неполучен доход за ползването на 9600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване при провеждане на насрочените избори за избор на народни представители и на президент и вицепрезидент на Р. България за датите – 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и 21.11.2021 г./ над следващия се размер на законната лихва за забава /начислената такава за периодите: 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г.; и 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г. възлизаща в размер на сумите: 95 007, 33 лв., 183 959, 00 лв. и 120 257, 50 лв./, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; като към така очертания в т. 4./ главен иск са съединени за разглеждане при условията на предпочитано евентуално съединяване, следните кумулативно съединени помежду им частични осъдителни искове: 4.1.1.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 16 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г., въз основа на сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.1.1.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г./, която се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.1.2.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; ; 4.1.2.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г./, която се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.1.3.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължима наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., въз основа на сключен договор за наем, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.1.3.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /наемна цена за ползване на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г./, която се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.3.1.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 16 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.3.1.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 500, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители насрочени за датата – 11.07.2021 г./, която се следва за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.3.2.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.3.2.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на изборите за народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 14.11.2021 г./, която се следва за периода от 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 4.3.3.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 4.3.3.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв. /обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България насрочени за датата – 21.11.2021 г., която се следва за периода от 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г.; 5./ главен иск по чл. 285 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 791 965, 81 лв. – представляващо подлежащи на възстановяване разноски направени в изпълнение на възложени действия по договор за поръчка с предмет на възлагане - осигуряване съхранението на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер, състоящи се в заплатени разходи за ангажиране на складови площи за складиране на посочените 9 600 броя СУЕМГ за времето от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; като към очертания в т. 5./ главен иск са съединени за разглеждане при условията на предпочитано евентуално съединяване, следните кумулативно съединени помежду им частични осъдителни искове: 5.1.1./ предпочитан евентуален иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за равностойността на направени необходими и полезни разноски във връзка с уместно водена от ищеца в интерес на ответника работа без наличие на възлагане, състояща се в заплатените разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 5.1.2./ предпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 – представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главното вземане в размер на 58 826, 50 лв., която се следва за периода от 02.04.2021 г. до 04.05.2022 г.; 5.2.1./ непредпочитан евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 26 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; 5.2.2./ непредпочитан евентуален иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 63 142, 26 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 791 965, 81 лв. / обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.02.2021 г. до 31.12.2021 г./, която се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. 6./ главен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД предявен при условията на частичност за заплащане на сумата в размер от 1 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 28 363, 75 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. начислена върху главно вземане в размер на 355 782, 00 лв., представляващо част от главница в размер на 791 965, 81 лв. /предмет на главния иск по т. 5./, която се следва за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. От представените по делото писмени доказателства са установява, че на 06.02.2021 г., след успешно проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, страните по делото са сключили договор № 1/06.02.2021 г. Съгласно клаузата на чл.1 от договора ищецът, в качеството си на изпълнител - продавач се е задължил да продаде на ответника възложител - купувач следните вещи, описани в три отделни пункта, както следва: 1.1 9600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване /СУЕМГ/ отговарящи на изискванията, включително и по отношение на тяхното комплектуване съгласно техническото предложение на продавача /изпълнителя/ Приложение №1, протокола с постигнатите договорености /Приложение №2/, доклада на комисията на провеждане на процедурата /приложение №3/, и техническите спецификации от документацията за участие /приложение №4/, с инсталиран системен и приложен / реализиращ изборните процеси / софтуер, включително и на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, така че системният и приложният софтуер да имат възможност да се модифицират за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс без намесата на доставчика. 1.2 да прехвърли в собственост на купувача всички права за използване и актуализиране на софтуера който управлява специализираните хардуерни устройства в пълен комплект с изходния код, така че системният и приложният софтуер да имат възможност да се модифицират за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без да е необходима намесата на доставчика, да изработи за своя сметка и да прехвърли в собственост на възложителя всички права за използване и актуализиране на приложния софтуер, използван за произвеждане на изборите за народни представители на 04.04.2021 г., СУЕМГ следва да съдържат функционални възможности за произвеждане на всички видове избори, предвидени в ИК, включително и в случай, че същите се произвеждат едновременно, както и да осигури актуализирани версии на системния софтуер с отстранени уязвимости, и 1.3.да изпълни лично или чрез подизпълнител, за своя сметка, със свои сили и свои средства всички дейности и процеси по логистично осигуряване и обслужване на машинното гласуване с доставените СУЕМГ по този договор в изборите за народни представители на 04.04.2021 г., както и дейностите, посочени в чл.1.3 б. А до Е от договора. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора, общата цена по договора е определена в размер на 42 198 800, 00 лева с ДДС и същата е съставена от следните елементи: - цена на закупуване и доставка на 9 600 СЕУМГ с инсталиран софтуер в размер на 32 089 190, 00 лева с ДДС, , съгласно индивидуален протокол №1/29.12. 2020 г. /чл. 3.1 от договора/ и цена за логистично обслужване на СУЕМГ по т.1.3 и т.1.5 от договора в размер на 4 691 772, 00 лева с ДДС, съгласно индивидуален протокол №1/29.12. 2020 г. / чл. 3.2 от договора/ Съгласно клаузата на чл. 3.5 от договора, купувачът заплаща цената на продавача в срок от 30 до 60 дни след влизане в сила на решението на ЦИК за обявяване на резултатите от произведените на 04.04.2021 г избори за народни представители и представяне на документите, описани конкретно в клаузата на чл. 3.5 б. А- Ж, която предвижда представяне на акт за удостоверяване на съответствието на всички 9600 СУЕМГ с изкисванията на чл. 213а от ИК, подписване на двустранен приемо - предавателен протокол по т.5.1 от договора, сертификати, всички необходим документи, установяващи производството и вноса на машините, застрахователна полица, оригинални гаранционни карти, надлежно оформена фактура, съдържаща ценните по съгласно ценовото предложение, както и отделно перо за цената на софтуера. Сроковете на доставка на машините са фиксирани от клаузата на чл. 5.21 от договора, както следва: не по-малко от 300 броя в срок до 10.02.2021 г., в не по - малко от 5 700 броя в срок до 28.02.2021 г. и останалите машини в срок до 09.03.2021 г. Съгласно клаузата на чл. 5.1.2 от договора, началният срок за инсталиране на приложния софтуер е определен на 04.03.2021 г. а крайният на 14.03.2021 г. Съгласно клаузата на чл. 4. 2 от договора продавачът се е задължил да предостави изходния код на 10.02.2021 г. за целите на проверката за съответствие, както и веднага след подписване на договора за обществена поръчка, като е декларирал, че няма част от софтуера, която да е затворена. Видно от представените по делото доказателства, с решение № 2438ІНС/09.04.2021 г. на ЦИК са обявени за окончателни резултатите от изборите за народни представители, проведени на 04.04.2021 г. Решението е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 30 от 13.04.2021 г., и поради липса на обжалване е влязло в законна сила на 27.04.2021 г. От тази дата е започнал да тече и установения в клаузата на чл. 3.5 срок за заплащане на продажната цена по договора, определен на от 30 до 60 дни от датата на влизане в сила на решението на ЦИК. Горното обосновава извода, че крайният срок за плащане на цената по договора е 27.06.2021 г., като задължението за заплащане на цената в този срок е предпоставено от наличието на пълно и точно във времево, количествено и качествено отношение на задълженията на продавача. Между страните по делото не се спори, а и от представения по делото приемо - предавател протокол от 09.03.2021 г. се установява, че към датата на неговото съставяне и двустранно подписване 9 600 СУЕМГ, предмет на договора, са се намирали в склада, находящ се в гр.София, ул.“Подп. Васил Златарев“ № 44. В представения по делото приемо- предавател протокол от 01.09.2021 г., също двустранно подписан, страните са обективирали волеизявленията си, че изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по чл. 1.3 и т.1.5 от договор за обществена поръчка № 1/06.02.2021 г. / касаещи логистичното обслужване на изборите на 04.04.2021 г. и застраховане на машините/ в срок, като в протокола са обективирани и твърденията на възложителя, че в 40 секции не е проведено машинно гласуване, а в още 35 същото е било прекратено, поради което и дължимата цена следва да бъде намалена с 31 201, 93 лева от дължимите 3 909 810 лева без ДДС. Между страните не се спори, че на 05.07.2021 г. ответникът е извършил частично плащане размер на 34 162 848, 00 лева/ платежно нареждане на лист 510 от делото на СГС, в което е посочено, че се заплаща само цената на 9 600 броя СУЕМГ по договора/. На 15.09.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 4 654 329, 68 лева въз основа на приемо- предавателен протокол от 01.09.2021 г. и фактура № 0000504738/10.09.2021 г., /цена на предоставените логистични услуги/, като окончателното плащане на цената по т.3 от договора, представляваща остатък в размер на още 4 380 180, 00 лева е осъществено на 21.12.2021 г. след двустранно подписване на приемо - предавателен протокол от 15.12.2021 г. С оглед на горната фактическа установеност, основните спорни обстоятелства по отношение на исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане е дали в срока по чл. 3.5 от договора изпълнителят - продавач е изпълнил качествено и в срок всички свои задължения по договора, включително и за представяне на всички изискуеми от клаузата на чл. 3.5 документи, както и дали представянето на всички документи по тази клауза е необходима предпоставка за извършване на плащането, с оглед твърденията на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си чл. 1.2 вр. Чл. 2.1.3 от договора за прехвърляне в собственост на възложителя на всички права за използване и актуализиране на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства за електронно машинно гласуване в комплект с изходния код, позволяващ системният и приложен софтуер да бъда модифициран за всякакъв вид избори, предвидени в Изборния кодекс, без намесата на доставчика, както и да изработи за своя сметка и да прехвърли в собственост на възложителя всички права за използване и актуализиране на приложния софтуер, както и поради неизпълнение на задължението както в частта относно задължението за прехвърляне на собствеността, така и по отношение на предоставяне на изходния код, както и поради неизпълнение на задължението за логистично обслужване на изборите на 04.04.2021 г., доколкото в 75 изборни секции в страната са констатирани проблеми, обосновали невъзможност за осъществяване на машинно гласуване. От представения по делото приемо - предавателен протокол от 31.03.2021 г. се установява, че в изпълнение на задължението си по чл. 4.2 от договора, на посочената дата ищецът е предал на Държавна агенция „Електронно управление“ USB носител, съдържащ два вида елементи: -1. софтуер на машината за гласуване, съдържащ сорс код на приложението в криптиран вид, фрейймуърк библиотеки, ръководства, среда за работа, артефакти от финалната компилация и 2. платформа за параметризация на изборите, съдържаща приложението, база данни и ръководства. Протоколът е двустранно подписан и същият не се оспорва от ответника. Видно от представеното по делото решение на Държавна агенция “Електронно управление“ предоставеният тип техническо устройство отговаря на изискванията на чл. 213 а ал.2 от Изборния кодекс / съгласно която Централната избирателна комисия определя техническите изисквания към апаратната и програмната част на техническите устройства за машинно гласуване/ и изискванията на техническата спецификация по обществена поръчка № 04312-2020-0001.С оглед на горното настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззиваемия, че цитираният протокол установява единствено СУЕМГ и инсталирания върху тях системен и приложен софтуер със закона и техническото задание на обществената поръчка, но не и на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства, поради липса на предаване на изходния код. Видно от съдържанието на приемо - предавателния протокол от 31.03.2021 г. на Държавна агенция „Електронно управление“ е предоставен сорс код/ изходен код, което сочи на несъмнен извод, че кодът е предоставен от ищеца още на 31.03.2021 г., съобразно уговорено в чл. 4.2 от договора за обществена поръчка, на държавния орган, оторизиран да извършва проверка за съответствие. В съдържанието на приемо - предавателния протокол са разграничени ясно две групи елементи - софтуер на машината да гласуване / сорс код на приложението / и платформа да параметризация на изборите. В решението на ДАУЕ не е посочено установяването на невъзможност за извършване на промени, съобразно уговореното в чл. 4.2 от договора, а и в решението от 31.01.2021 г. на Държавна агенция „Електронно управление“ е посочено ясно, че е извършвана оценка както на изискванията към хардуерната конфигурация на ТУЕМГ /т.2 от протокола/, така и проверка и оценка на съответствието по отношение на функционалност на доставения ТУЕМГ с изискванията на Изборния кодекс и техническата спецификация, които биха били невъзможни пред предоставяне на изходния код. Дори и да се приеме, съобразно с изложеното в писмо вх. № ЦИК-06-6/198/08.06.2021 г. адресирано от Държавна агенция „Електронно управление“ до ЦИК на предоставените от ищеца технически носители не са се намирали криптографски ключ/ключове/ за подписване на произведените след компилиране/билдване имиджи, необходими за обезпечаване работата на ТУЕМГ, които са необходими за подписване на създадения имидж на операционната система и приложна информационна система, веднага след тяхното изискване с писмо изх. № ЦИК-06-7/188/08.06.2021 г. същите са били надлежно предадени на възложителя - ответник от ищеца на съответен електронен носител, още на 10.06.2021 г. - писмо вх. № ЦИК-06-6/303/10.06.2021 г. Към писмото ищецът е представил и пълен описа на представените елементи, както и проект за приемо - предавателен протокол, датиран от 10.06.2021 г., но същият е останал неподписан от ответника. Незабавно изпълнение е последвало и на последващо изисканите с писмо изх.№ ЦИК-067/191/10.06.2021 г., като изисканите по силата на същия елементи са предадени с двустранно подписан приемо - предавател протокол от ЦИК вх. № ЦИК-06- 6/312/17.06.2021 г. Видно от представения по делото приемо- предавателен протокол от 25.06.2021 г. за пореден път е предал на ответника елементите, изискани с писмо ЦИК -06-12/17/23.06.2021 г. а с приемо- предавателен - протокол от 06.072021. г. ищецът отново е предоставил на ответника елементи, изискани с писмо изх. № ЦИК -06-12/59/04.07.2021 г. така разменената между страните кореспонденция, по силата на която ответникът няколкократно последователно е изисквал нови и различни елементи, които са му били предавани незабавно от ищеца сочи на извод, че възложителят е изпитвал технически затруднения и липса на капацитет за работа със системата, както и че изпълнителят добросъвестно е оказвал необходимото съдействие за постигане целта на договора. От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд тройна съдебно - техническа експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на ответника на ЕМР системата и като софтуер, и като сорс код, като горното е осъществено на датите на 10.06.2021 г. и на 19.06.2021 г., видно от представените по делото двустранно подписани приемо- предавателни протоколи. Вещите лица сочат, че ЕМР системата е система, която позволява адаптиране на софтуера, позволяващо използването му за различни видове избори, без намесата на доставчика, доказателство за което е и използването на процесните СУЕМГ за произвеждане на избори през 2022 г., за които липсват твърдения и доказателства конфигурирането на машините да е било извършено от ЦИК със съдействието на ищеца. Видно от заключението на вещите лица, сорс кодът, позволяващ модификация на софтуера на СУЕМГ, включително и на изходния файл xxxxxxxxx.votes.p7m е предаден от ищеца на ответника още на 19.06.2021 г., като изисканите с цитираните по-горе писма, в периода месец юни- месец юли 2021 г. софтуерни компоненти не са част от системния и приложен софтуер, инсталиран на СУЕМГ. Установява се също, че изходния код, на изисканите чрез писма в периода месец юни- месец юли 2021 г. софтуерни компоненти не е част от системния и приложен софтуер, инсталиран на СУЕМГ. Видно от заключението, софтуерният инструмент за декриптиране на файл xxxxxxxxx.votes.p7m неговият изходен код, както и криптографския материал, свързан с него, не са част от софтуера, инсталиран на СУЕМГ, като изходният файл xxxxxxxxx.votes.p7m не се използва за отчитане на изборните резултати, поради което липсва необходимост от представяне на инструменти за неговото декриптиране. Видно от заключението, всички изискани от ищеца с писма, изпратени в периода месец юни- месец юли софтуерни компоненти /включително и техните сорс кодове/ и документи са част от Електронната система за машинно гласуване, разработена от фирма Smartmatictic. вещите лиза са формирали категоричен извод, че, липсата на изходен код за приложния и системен софтуер, както и за софтуера, който управлява СУЕМГ не е пречка за нормалното функциониране на СУЕМГ, тъй като ЕМР системата, предадено своевременно от ищеца на ответника е предназначена без наличие на изходен код и без намесата на доставчика да модифицира системният и приложен софтуер на СУЕМГ за всякакъв вид избори. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства обосновава извод, че още на 19.06.2021 г. ищецът е изпълнил точно и качествено всички свои задължения по договора, включително и задължението за предаване на изходния код, тъй като видно от заключението на вещите лица, ищецът е предал на ответника ЕМР системата / която позволява кодифициране на системата за различни видове избори без намесата на доставчика/ и като софтуер, и като сорс код, поради което извод за неизпълнение на задължението по чл. 1.2 вр. чл. 2.1.3 от договора, на което се позовава ответника, е невъзможен. Видно от заключението на вещите лица, всички изискани след 19.06.2021 г. от ответника елементи и компонентни нямат отношение и не допринасят по никакъв начин към изпълнението на горното задължение, а обстоятелството, че на ответника е било необходим продължителен период от време за констатиране на изпълнението е ирелевантно за извода за неговото наличие към 19.06.2021 г. С оглед на изложеното съдът намира, че към 19.06.2021 г. изпълнителят изпълнил точно във времево, количествено и качествено отношение всички свои задължения, поради което ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на 28.06.2021 г. Обстоятелството, че към тази дата част от документите, изискуеми от клаузата на чл. 3.5 б.А-Ж документи не са били представени от изпълнителя на възложителя не може да промени горния извод. Представената по делото фактура № 0000504653/22.06.2021 г., е съставена на 22.06.2022 г. и удовлетворява изискването за представяне на фактура от изпълнителя, въпреки че нейното съдържание не съответства на клаузата на чл. 3.5 б.Ж от договора. В настоящия случай размера на цената по договора, нейните отделни елементи и сроковете за нейното заплащане са предмет на изрична уговорка в представеното по делото писмено съглашение, поради което и фактурата се явява производен документ, имащ за цел счетоводно отчитане на стопанската операция и заприходяване на получените от купувача активи. С оглед на горното нейното несъответствие с клаузата на чл. 3.5 б.Ж от договора, регламентираща изисквания единствено към фактурата за целите на счетоводното отчитане не може да промени извода за наличието на изпърления по договора. Изводът за наличието на изпълнение не може да бъде променен и от липсата на двустранно подписан приемо - предавателен протокол, съобразно изискванията на чл. 3.5 б.Б от договора. На лист 81 от делото на първоинстанционния съда е представен проект за приемо - предавателен протокол, който е останал неподписна от възложителя въпреки установеното представяне на всички софтуерни елементи, изискани от него във връзка с изпълнение на задължението по т.1.2 от договора. Предвид установеното изпълнение на всички договорни задължения от страна на изпълнителя към 27.06.2021 г. Настоящата инстанция намира, че е липсвала пречка възложителят да попише представения проект на приемо- предавателен протокол, респективно да състави и предложи за подписа собствен такъв. Неизпълнението на това задължение е поставило кредитора - ответник в забава, поради което същият не може да черпи права от собственото си неизпълнение. Приемо - предавателният протокол е документ, който констатира вече настъпилото изпълнение, внася яснота в отношенията между страните и улеснява доказването, поради което неговото съставяне не може да бъде предвидено като предпоставка за осъществяване на плащане по договора, поради възможността кредитора необосновано да откаже да го подпише, въпреки установеното предаване и приемане на работата. В този смисъл е и задължената практика на ВКС – решение № 50183/14.07.2023 г. по т.дело № 2161/21 г. на ВКС, І ТО. Представения по делото двустранно подписан приемо - предавателен протокол от 01.09.2021 г. обективира изричното волеизявление на възложителя, че изпълнителят е изпълнил в срок дейностите по чл. 1.3 и чл. 1.5 от договора, като съдържа единствено забележки относно изпълнението в 75 секции / в 40 поради непроведен, а в 35 поради прекратен избор/, поради което страните са приели, че възнаграждението за логистични услуги следва да бъде намалено със сумата 31 201, 93 лева. Горното обосновава извод, че задължението на възложителя за заплащане стойността на предоставените по договора за обществена поръчка №1/06.02.2021 г. логистични услуги е станало изискуемо на 28.06.2021 г., тъй като услугите се предоставени още на 04.04.2021 г., а съставеният шест месеца по- късно приемо – предавателен протокол констатира тяхното качествено и своевременно предоставяне. С оглед на изложеното плащането, осъществено се явява забавено, като за така очертания период на забава – 28.06.2021 г. - 15.09.2021 г. ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. По изложените съображения и след изчисляване размера на обезщетенията за забавено плащане с програмен продукт, настоящата инстанция намира за основателни претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумата 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 95 007, 33 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 43 198 800 лв., която се следва за периода от 28.06.2021 г. до 05.07.2021 г., претенцията за заплащане на сума в размер на 125, 00 лева, съставляваща част от общо вземане в размер на 183 959, 00 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 9 071 952 лв., която се следва за периода от 05.07.2021 г. до 15.09.2021 г., поради което същите следва да бъдат уважени в частично заявените размери. Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението следва да бъде отменено в посочените части, а предявените по т.1 и т.2 от исковата молба искове – уважени в пълните заявени като частични размери. Настоящата инстанция намира за основателна и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 125, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 120 257, 50 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 4 417 622, 32 лв., за пълния заявен период на забавата- от 15.09.2021 г. до 21.12.2021 г./ датата на окончателното плащане по договора. Тъй като същата е уважена за целия частично предявен размер, но за период, различен от очертания в исковата молба, решението следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за периода от 15.09.2021 г. до 31.10.2021 г., като в отношенията между страните следва да бъде прието за установено, че законната лихва за забавено плащане на незаплатения остатък по договора в размер на 4 417 622, 32 лева се дължи и за периода 15.0.2021 г. до 21.12.2021 г. По иска за заплащане на обезщетение за вреди, надхвърлящи размера на законната лихва - ищецът основава претенцията си на осъщественото със значителна забава плащане и липсата на възможност този факт послужи за основание за негово едностранно волеизявление за разВ.не на договора, поради значителния обществен интерес, произтичащ от предмета на договора, а именно СУЕМГ, предназначение за произвеждане на избори в Република България. Ищецът излага, че придобитите от него с цел да бъдат продадени на ответника по силата на договор за обществена поръчка СУЕМГ са единствените сертифицирани устройства за машинно гласуване, с които могат да бъдат законосъобразно произведени избори. Твърди, че е доколкото Избирателния кодекс задължава ЦИК да произвежда избори единствено със сертифицирани устройства ца машинно гласуване, които са нейна собственост или с такива които са наети, липсата на плащане в срок на пълния размер на очакваната цена по договора за обществена поръчка го е лишило едновременно както от възможността да развали договора, така и от възможността да отдаде същите СУЕМГ под наем на ЦИК на следващите избори, произведени на датите на 11.07.2021 г. на 14.11.2021 т. и на 21.11.2021 г. Горното обосновава извод, че заявената претенция е за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, поради нереализирано увеличение на имуществото на ищеца. Настоящата инстанция намира така заявената претенция с правно основание чл. 86 вр. чл. 82 от ЗЗД за неоснователна. За уважаване на предявения иск, ищецът следва да установи по пътя на пълното и главно доказване наличието на вреди, в размер, надвишаващ обезщетението за забавено плащане, като установяването на вида, произхода и размера на тези вреди се осъществява по общия ред - чл. 86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. По делото не установено наличието на причинно следствена връзка между неизпълнението на задължението на възложителя заплащане на пълния размер на цената по договора за обществена поръчка и неполучаването на доходи от наем от страна на изпълнителя, доколкото е липсвала фактическа и правна пречка да бъде сключен договор за наем на процесните СУЕМГ между същите страни за изборите проведени на 11.07.2021 г. на 14.11.2021 т. и на 21.11.2021 г. Вярно е, че ищецът е придобил процесните машини и софтуер с цел да ги прехвърли в собственост на ответника по силата на договора за обществена поръчка, срещу парична престация, която е очаквал да поучи в срока по чл. 3.1 от договора – 60 дни след влизане в сила решението на ЦИК за обявяване на резултатите от изборите от 04.04.2021 г. Вярно е, че за периода на забавата същият не е могъл да прехвърли машините на друго лице, поради тяхната специфика и обстоятелството, че ЦИК се явява техният единствен възможен купувач, нито да развали договора, предвид полученото частично плащане. Към датата на сключване на договора за обществена поръчка обаче същият не е могъл да знае, нито да предвиди, че в периода на забавата в Република България ще бъдат произведени още три боря избори, поради което изводът за предвидимост на вредите е невъзможен. Вън от изложеното, по делото липсват доказателства, установяващи сигурното и несъмнено настъпване на увеличение на имуществото на ищеца. Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3/12.12.2012 г. по тълк.дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС „при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. По делото не са ангажирани доказателства, че дори и същият да е можел да предвиди провеждането на избори в периода на забавата, между страните по делото е щял да бъде сключен договор за наем на процесните СУЕМГ, предвид качеството на възложителя на държавен орган и необходимостта от спазване на всички изисквания на Закона за обществените поръчки. По изложените съображения претенцията за заплащане на сума в размер на 25 500 лева, представляваща част от вземане в размер на 42 690 724, 90 лв. – обезщетение за действително претърпени вреди - пропуснати ползи – неполучен доход за реализираното ползване на специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран на тях софтуер /СУЕМГ/ от ответника на изборите за народни представители състояли се на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. в размер над законната лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението тази обжалвана част следва да бъде потвърдено. Отхвърлянето на главния иск за заплащане обезщетение за вреди в размер над законната лихва сезира съда за произнасяне по предявените в съотношение на евентуалност претенции за заплащане на следните суми: сума суми в размер на 16 000 лева, представляваща част от вземане в размер на 14 400 000 лева - незаплатена наемна цена за ползване на процесните СУЕМГ на изборите за народни представители на 11.07.2021 г., както и на мораторна лихва върху тази сума в размер на 500 лева, на сумата в размер на 5000 лева, представляваща част от вземане в размер на 14 400 000 лева - незаплатена наемна цена за ползване на процесните СУЕМГ на първи тур на изборите за президент и вицепрезидент, проведени на на 14.11.2021 г., както и на мораторна лихва върху тази сума в размер на 250 лева, и на сума в размер на 5000 лева, представляваща част от вземане в размер на 14 400 000 лева - незаплатена наемна цена за ползване на процесните СУЕМГ на втори тур на изборите за президент и вицепрезидент, проведени на 21.11.2021 г., както и на мораторна лихва върху тази сума в размер на 250 лева. Между страните по делото е безспорно, че при произвеждането на изборите на трите посочени дати, съгласно изискването на чл. 213 а от Избирателния кодекс, гласоподавателите са имали възможност да упражнят правото си на глас чрез машинно гласуване, което се осъществявало фактически в избирателните секции, където са се намирали и са били използвани процесните 9 600 СУЕМГ, предмет на договора за обществена поръчка №1/02.06.2021 г. Безспорно е и обстоятелството, че машините вече са били надлежно сертифицирани и предадени от ищеца на ответника по силата на същия договор още преди произвеждането на изборите на 04.04.2021 г. Между страните по делото не се спори, че логистичното обслужване на устройствата за електронно машинно гласуване използване на три дати се е осъществявало от „Сиела Норма“ АД, по силата на две самостоятелни съглашения, обективирани в договори за обществена поръчка № 19/18.06.2021 г. и № 34/01.10.2021 г. С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство между страните е какво е било правното основание за използване от страна на ЦИК на процесните СУЕМГ на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г., на които са произведени избори за народни представители, президент и вицепрезидент, предвид твърденията на ответника, че използвал устройствата в качеството си на техен собственик, тъй като към трите дати вече е придобил същите по силата на договор за обществена поръчка №1/02.06.2021 г., и възраженията на ищеца, че същите са използвани от ответника по силата на неформален договор за наем сключен с конклудентни действия, в съотношение на евентуалност при липса на валидно правно основание, което е обосновало обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно клаузата на чл. 4.1 от договор за обществена поръчка №1/06.0202021 г. възложителят придобива собствеността върху устройствата и софтуера след произвеждане на изборите за народни представители, получаване на удостоверението по чл. 213а ал.3 от Избирателния кодекс, подписването на окончателен приемо - предавателен протокол по т.5.1 от договора и плащане на цената. Тази договорна клауза не съставлява модалитет по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, а единствено уговорка за запазване на собствеността до пълното заплащане на цената, поради което доводите на въззиваемия за наличието на модалитет с оглед плащането на цената се явяват неоснователни. Съгласно клаузата на чл. 3, цената по договора, в размер на 43 198 8000 лева с ДДС включва два компонента: 1. цена на закупуване и доставка на 9 600 СУЕМТVГ с инсталиран софтуер за електронно машинно гласуване в размер на 38 507 028 лева с ДДС, съгласно индивидуален протокол №1/29.12.2020 г. – чл. 3.1 от договора и 2. цена на логистично обслужване и обслужване на СУЕМГ по чл. 1.3 и чл. 1.5 от договора в размер на 4 691 772, 00 лева с ДДС, съгласно индивидуален протокол №1/29.12.2020 г. – чл. 3.2 от договора. Съотнесена към предмета на договора, индивидуализиран конкретно и изчерпателно в клаузата на чл. 1, която съдържа три отделни позиции – 1. Доставка на 9 600 броя СУЕМГ, отговарящи на техническите изисквания, включително и по отношение на тяхното комплектуване, с инсталиран системен и приложен софтуер, включено и софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в комплект с изходния код, така че системния и изходния код да могат да бъдат модифицирани за всички видове избори без намесата на доставчика, / чл. 1.1/ прехвърляне на правото на собственост върху всички права за използване и актуализиране на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства за електронно машинно гласуване, в комплект с изходния код, който позволява системният и приложен софтуер да бъдат модифицирани за всякакъв вид избори, предвидени в Избирателния кодекс, без да е необходима намесата на доставчика, както и да изработи и прехвърли за своя сметки всички права за използване и актуализиране на системния и приложния софтуер за изборите за народни представители на 04.04.2021 г. /чл. 1.2 / и да изпълни със свои сили и за своя сметка всички дейности и процеси по логистичното обслужване на машинното гласуване с доставените СУЕМГ на изборите за наборни представители на 04.04.2021 г./ чл. 1.3/ обосновава извода, че цената по чл. 3. 1 от договора включва цената на 9600 СУЕМГ с инсталиран софтуер и софтуера, описани в чл.1.1 и чл. 1.2 от договора, а цената по чл.3.2 от договора е определена за предмета по т.1.3 от договора. Горният извод следва от систематичното тълкуване на клаузите на чл. 3.1 и чл. 3.2 от договора във връзка с клаузата на чл. 1, и същото се основава на вида и естеството на поетите задължения, особения предмет на договора и правилата на житейската логика. Предметът на процесния договор е комплексен и същият включва няколко компонента - доставка на 9 600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване /машини/, на които обаче следва да бъде инсталиран системен и приложен софтуер / софтуер, който позволява реално осъществяване на гласуването от отделните избиратели посредством машините/, както и на софтуер, който управлява специализираните хардуерни устройства, ведно с изходен код, който да позволява модифицирането на системния и приложен софтуер за всички видове избори, предвидени в закона, без да е необходимо възложителя да търси съдействие от изпълнителя. Горното описание, естество, характеристика и елементи на предмета на договора, сключен в резултат на успешно проведена обществена поръчка, обявена от държавен орган, който е единствения оторизиран правен субект за произвеждане на избори в Република България и за обявяване на изборните резултати сочи, че възложителят по договора изразил намерението си да придобие в собственост 9 600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване, които са оборудвани по начин, позволяващ тяхното многократно използване за неопределен бъдещ срок от време на всички възможни видове избори, които Избирателния кодекс предвижда. Именно с оглед на горното в предмета на договора е включено не само неотменното и задължително изискване върху всяко отделно специализирано устройство за електронно машинно гласуване да бъде инсталиран системен и приложен софтуер - т.е машините да бъдат в готовност и състояние, позволяващо без допълнителни ресурси, време, разходи и усилия да бъдат използвани от избирателите при гласуването на изборите за народни представители на 04.04.2021 г., но неотменното и задължително изискване изпълнителят да достави и прехвърли в собственост на възложителя софтуерът, който управлява специализираните хардуерни устройства, в комплект с изходния код, който позволява модифицирането на системния и приложен софтуер за всякакъв вид избори, без намесата на изпълнителя. Горното разкрива недвусмислено целта на възложителя - да придобие едновременно правото на собственост какво върху машините с вече инсталиран системен и приложен софтуер, така и върху софтуера, който управлява специализираните и без който последващото многократно използване на машините, след изборите на 04.04.2021 г. е невъзможно без намесата и съдействието на изпълнителя. Волята на възложителя да придобие целия предмет на договора, позволяващ му да използва същия многократно, сам със собствени сили и средства многократно за в бъдеще за целите на изборния процес е манифестирана в клаузите на чл. 1.1 и 1.2 от договора цел, както и в клаузата на чл. 3.1 от договора, симетрична с предмета по чл.1.1. и чл.1.2 от същия. Горното обосновава единствения законосъобразен извод, че предмета на договора, обективиран в клаузите на чл.1.1 и чл.1.2 от договора представлява една едрина, интегрална и неделима престация, тъй като за възложителя липсва интерес от придобиване както СУЕМГ без инсталиран системен и приложен софтуер, така и на СУЕМГ с инсталиран системен и приложен софтуер, но без софтуер, който управлява специализираните хардуерни устройства за електронно машинно гласуване и изходния код, позволяващ модифициране на системния и приложен софтуер, тъй като поотделно всеки едни от тези компоненти няма да способства за постигане целта на договора - използване на предмета на договора многократно, за в бъдеще при всички видове избори. Именно с оглед на неделимостта на престацията по чл.1.1 и чл. 1.2 от договора цената на доставката по чл.1.1 и чл.1.2 от договора е посочена общо, като крайна и единна цена, тъй като предоставянето само на една от отделните части – тези по т.1.1 или тази по т.1.2 е напълно безполезна възложителя. Горният извод не се променя от обстоятелството, че съобразно клаузата на чл. 3.5 б.Ж фактурата, която изпълнителят представя на възложителя следва да съдържа цените на доставката по отделни пера, както и отделно перо за софтуера. Фактурата се издава за целите на счетоводното отчитане на стопанската операция и улеснява заприходяването на придобитите материални активи, поради което липсва пречка същата да съдържа доставната цена на отделните компоненти. Горното обаче не е от порядък да промени извода за единност и неделимост на престацията, тъй като процесните СУЕМГ се доставят с вече инсталиран системен и приложен софтуер, а софтуерът, който управлява специализираните хардуерни устройства и изходния код, които позволяват модифициране и параметризиране на същите за последващи избори са безполезни сами по себе си, въпреки посочването на отделна цена. Неоснователен се явява доводът на въззиваемия, че твърдението за неделимост на престацията преклудирано, тъй като е повдигнато за първи път пред въззивната инстанция, тъй като установяването на действителното съдържание на договора е въпрос на правна квалификация на правата и задълженията на страните, която се дължи от съда. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззиваемия, че цената по т.3.2 от договора не е единна и включва две отделни пера – цена на 9 600 броя СЕУМГ и цена на софтуера и лицензионните права върху същия, поради което по силата на осъщественото на 05.07.2025 г. плащане същият е придобил собствеността върху 9 600 СУЕМГ, а поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на правата върху софтуера и непредаване на изходния код, позволяващ модифициране на системния и приложен софтуер не е заплатил цената на същия. Така наведените твърдения противоречат на изричните уговорки по чл. 3.1 и чл. 3.2 от договора, на липсата на изрична уговорка за конкретни размери на цена системния и приложен софтуер и на специализирания софтуер поотделно, на липсата на посочена единична цена на 1 брой СУЕМГ, нито на 1 брой СУЕМГ с инсталиран софтуер, и на целта на договора - придобиване на 9600 СУЕМГ с инсталиран софтуер, ведно със софтуера специализирания софтуер, съвкупност, която единствено позволява използването на доставените устройства при бъдещи избори. Твърденията противоречат и на обстоятелството, сами по себе си устройствата, на които не е инсталиран системния и приложен софтуер са напълно безполезни и не могат да обслужат целта да бъдат използвани от избирателите при гласуване на изборите. Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира, че съобразно изричната уговорка на чл. 4.1 от договора възложителят е придобил собствеността върху съвкупния предмет на договора - 9600 машини с инсталиран системен и приложен софтуер, включено и софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства в комплект с изходния код, така че системния и изходния код да могат да бъдат модифицирани за всички видове избори без намесата на доставчика, и всички права за използване и актуализиране на софтуера, който управлява специализираните хардуерни устройства за електронно машинно гласуване, в комплект с изходния код, който позволява системният и приложен софтуер да бъдат модифицирани за всякакъв вид избори, предвидени в Избирателния кодекс на датата на която е осъществели окончателното плащане по договора - 21.12.2021 г. С оглед на горното на изборите за народни представители, президент и вицепрезидент, проведени съответно на 11.07.2021 г., 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. ЦИК е използвала устройствата, които не е придобила в собственост, тъй като същите са били собственост на „Сиела - Норма“ АД. В подкрепа на горния извод е и представения по делото договор за обществена поръчка № 19/18.06.2021 г. ищецът се е задължил да извърши дейности по техническо осигуряване на машинното гласуване на изборите за народни представители които ще се проведат на 11.07.2021 г. С писмо получено от ответника, ищецът е уведомил последния, че към датата на сключване на този договор процесните 9 600 СУЕМГ все още не са преминали в собственост на ЦИК, поради което, в случай, че до датата а изборите същите не Преминат в собственост на ответника, ищецът предоставя последните за ползване срещу очаквано заплащане. С договор за обществена поръчка № 34/01.10.2021 г. ищецът се е задължил, по възлагане от ответника за изпълни дейности по техническо обслужване на СУЕМГ на изборите за президент и вицепрезидент, насрочени за 14.11.2021 г. и евентуално на втори тур на същите, който ще се проведе на 21.11.2021 г. С аналогично уведомление до ответника, находящо се на лист 283 и следващите от делото, Ищецът е направим ясно волеизявления, че счита предоставените СУЕМГ, за чиято поддръжка се е задължил до осъществява за своя собственост поради което и в случай че до датата на изборите същите не бъдат придобити от ответника по силата на договор за обществена поръчка от 06.02.2021 г. претендира заплащане на обезщетение за ползването на всяко отделно СУЕМГ в размер на по 1 500 лева. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира за невъзможен извода че на посочените три дати процесните 9 600 СУЕМГ, са били ползвани от ЦИК по силата на неформален договор за наем сключен с конклудентни действия. Цитираните две писма обективират волеизявлението на ищеца, което има характера на предложение за сключване на договор за наем при посочена във второто писмо цена от 1 500 лева, за устройство, но в първото писмо липсва предложение за конкретна наемна цена. Вън от изложеното, по делото липсват доказателства за насрещно изрично или конклудентно волеизявление на ответника за приемане на това предложение. Липсата на отговор от страна на ответника не може да бъде приравнена на конклудентно съгласие с предложената наемна цена, а само по себе си фактът на използване на чужди вещи и не може да обоснове директен извод за наличие на наемно правоотношение. По изложените съображения настоящата инстанция намира претенциите за заплащане на наем за ползване на процесните СУЕМГ на изброите, проведени на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. на неосветлени, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Породи съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено. Отхвърлянето на заявената в съотношение на евентуалност претенция сезира съда за произнасяне по втората група предавани в съотношение на евентуалност искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД - за заплащане на сума в размер на 16 000 лева, съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лева - дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя СУЕМГ при провеждането на изборите за народни представители на 11.07.2021 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 500, 00 лева, съставляваща част от общо вземане в размер на 1 200 096, 00 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лева/, начислена за периода от 09.07.2021 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2022 г. до окончателното му заплащане, за заплащане на сумата от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя СУЕМГ за провеждане народни представители и първи тур на тези за президент и вицепрезидент на Р. България на 14.11.2021 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 700 056, 00 лева, представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв., дължима за периода 11.11.2021 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2022 г. и иска за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 14 400 000 лв. – представляващо дължимо обезщетение за използване от ответника без основание на собствените на ищеца 9 600 броя СУЕМГ с инсталиран софтуер при провеждането на втори тур от изборите за президент и вицепрезидент на Р. България на 21.11.2021 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на от 250, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 672 053, 76 лв. – представляващо дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху главно вземане в размер на 14 400 000 лв., 18.11.2021 г. до 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. Установеното по несъмнен начин в процеса използване на процесните 9 600 броя СУЕМГ от страна на ответника за произвеждане на изборите на посочените по-горе дати и придобиването на собствеността върху същите на 21.12.2021 г. обосновава извод, че използването е осъществено при липса на валидно правно основание. В процеса е установено, че използването не се основава на валидно сключен договор за наем със конклудентни действия, а в процеса липсват наведени твърдения за осъществяване на друго основание за ползването на устройствата на процесните три дати. Доводите на въззиваемия, че е използвал машините за произвеждане на изборите на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г. по силата на валидно правно основание, а именно сключен договор за обществена поръчка №1/06.02.2021 г. по силата на който му е предадено държането на вещите не намира опора в клаузите на същия договор. Видно от съдържанието на договора за обществена поръчка от№ 1/06.02.2021 г., машините, с надлежно инсталиран софтуер, се предават в държане на възложителя единствено с цел да бъдат използвани за произвеждане на изборите на 04.04.2021 г., както и за целите на сертифицирането и установяването на тяхното съответствие което задължително предхожда изборния процес и е предпоставка за неговата законосъобразност. В клаузите на договора обаче липсва уговорка която да обективира волеизявление или намерение на страните машините да бъдат ползвани от възложителя при необходимост в периода след датата на произвеждане на изборите до окончателното изплащане на тяхната продажна цена. Доколкото при сключване на договора от 06.02.2021 г. страните са уговорили, че правото на собственост ще премине върху възложителя- купувач едва след пълното заплащане на продажната цена и в договора е налице изрична уговорка, че държането се предава единствено с цел използване на машините да изборите на 04.04.2021 г., а не и за други избори по усмотрение на възложителя, съдът намира, че използването на машините от ответника на изборите на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г.е осъществено при липса на валидно правно основание. Липсата на валидно правно основание за ползване на процесните СЕУМГ с инсталиран софтуер на посочените три дати на произвеждане на парламентарни и президентски избори обосновава извод за основателност на предявените искове, тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което дължи обезщетение за ползване на устройствата в размер на средния месечен пазарен наем за ползването на подобен вид вещи. Възражението на ответника за липса на обедняване, респективно обогатяване се явява неоснователно, тъй като обедняване, респективно обогатяване е налице винаги, когато се спестява заплащането на граждански плод с оглед ползването на чужда вещ. Доводите на ответника, че уважаването на претенцията би обосновало извличане на двойна икономическа изгода от едни същи правопораждащи факти, тъй като договорът за обществена поръчка не е развален, не намират опора доказателствата по делото и закона. Забавеното частично изпълнение на задължението ответника за заплащане в срок на пълния размер на уговорената продажна цена по договора за обществена поръчка №1/06.02.2021 г., при констатирано пълно и точно във времево количествено и качествено отношение на задълженията на ищеца обосновава правото на последния, в качеството си на изправна страна, да претендира обезщетение за забавено плащане на цената, или правото да развали договора, но упражняването на всяко от тези права зависи единствено от преценката на ищеца. В конкретния случай преценката на ищеца, че все още има интерес от изпълнението е обосновало упражняване на първото от тези права, но до момента на получаване на пълния размер на цената по договора правото на собственост върху машините все още се намирало в неговия патримониум, а заявената претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД се основава на осъществено от ответника фактическо ползване на вещта, което няма връзка с договора от 06.02.2021 г. На този договор се основава единствено фактическото ползване на машините на изборите на 04.04.2021 г., по силата на изрична договорна клауза, но фактическото ползване на машините на изборите на 11.07.2021 г., на 14.11.2021 г. и на 21.11.2021 г., въпреки е същите са се намирали в държане на ответника, не се основава на този договор и стои вън от това правоотношение, поради което има характера на отделен и самостоятелен юридически факт, пораждащ собствени последици, независими и несвързани с последиците на договорното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 213 а от Избирателния кодекс, ЦИК провежда избори със специализирани устройства, които са нейна собственост или наети такива. На процесните три дати правото на собственост върху машините не е преминало върху ЦИК, а липсата на изрично сключени договори за наем сочат, че ответникът се позовава на собствената си недобросъвестност и нарушение на закона. Доводите на ответника, че предпоставка за допустимост на претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е разВ.нето на договора от страна на ищеца се явяват неоснователни, тъй като разВ.нето на договора е потестативно право, а не задължение на изправната страна по договора. От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция тройна съдебно - оценителна експертиза, която съдът кредитира се установява, че средната пазарна цена на наема за ползване на един брой специализирано устройство за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер на датите 11.07.2021 г., 14.2.11.2021 г. и 21.11.2021 г. е в размер на 1 500 лева, поради което претенциите, заявени като частични се явяват основателни в пълните заявени размери, поради което следва да бъдат уважени. След изчисляване с програмен продукт, настоящата инстанция намира за основателни и акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва върху всяко едно от предявените вземани, поради което същите следва да бъдат уважени за заявените в исковата молба размери и периоди на начисляване. Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението в частта за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 от ЗЗД и за заплащане на мораторна лихва върху същите суми следва да бъде отменено, а така предявените искове - уважени в пълните заявени размери. По претенцията за заплащане на логистични услуги - с обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплащане на ищеца сумата от 26 000, 00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 791 965, 81 лв. – представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с паричната равностойност на направените от ищеца разходи за осигуряване съхранението на склад на 9 600 броя специализирани устройства за електронно машинно гласуване с инсталиран софтуер в периода от 05.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от 04.05.2022 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане, като е отхвърлил иска за периодите от 05.02.2021 г. до 04.07.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. и иска за заплащане на мораторна лихва върху тази главница в размер на 1000 лева, представляваща от общо вземане за мораторна лихва в размер на размер на 63 142, 26 лева, за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. Решението не е обжалвано от ответника в тази осъдителна част, поради което настоящата инстанция е обвързана от формираната сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на признатото вземане по чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Част от тези правопораждащи факти е липсата на основание за извършените разходи в отношенията между страните, както и липсата на друг иск в материален смисъл, с който обеднелият може да се защити / чл. 59 ал.2 от ЗЗД/. формираната сила на присъдено нещо по тези въпроси обосновава неоснователност на договорната претенция по чл. 285 от ЗЗД и на извъндоговорната по чл. 61 ал.1 от ЗЗД, доколкото първата от тях предполага наличие на договор, а втората - наличието на друго право по чл. 59 ал.2 от ЗЗД, които обстоятелства са отречени с влязлото в сила в тази част решение по уважения иск по чл. 59 от ЗЗД. Ето защо в настоящото производство тези въпроси не могат да се пререшават, което обосновава неоснователност на исковете по чл. 285 от ЗЗД и чл. 61 ал.1 от ЗЗД, както е посочено и в обжалваното решение. Следователно същото следва да бъде потвърдено в посочените обжалвани части. По отношение на обжалваната отхвърителна част по претенцията за заплащане на разходи, заплатени от ищеца а наем на склад, с които ответникът неоснователно се е обогатил, в целия, период, за което исковете са отхвърлени ищецът е притежавал правото на собственост върху процесните машини, поради което и поради липсата на друга уговорка в договора за обществена поръчка, същият е следвало да заплаща разходите за тяхното пазене. Горното обосновава извод за основателност на претенцията в тази част, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в същата част. Предвид липсата на доказателства, установяващи отправянето на покана за заплащане на разходите за склад в по-ранен момент, и изискуемостта на обезщетението за забавено плащане от момента на поставяне на длъжника в забава чрез покана, обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено и в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 1000 лева, представляваща част от общо вземане за мораторна лихва върху претендираната главница в размер на размер на 63 142, 26 лева, за периода от 22.07.2021 г. до 04.05.2022 г. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 10 245, 63 лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 11 364 лева, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 86 754, 63 лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 84 545, 28 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. При определяне на разноските за първоинстанционното производство настоящата инстанция съобразява уваженото от първоинстанционния съд възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на адвокатско възнаграждение и възприетият от него размер от 120 000 лева с ДДС. Настоящата инстанция намира за основателно своевременно наведеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, тъй като същото се явява несъразмерно завишено и явно несъобразено с цената на предявените искове. С оглед на горното настоящата инстанция възприема като подлежащ на възстановяване размер от 100 000 лева с ДДС, предвид фактическата сложност на спора и множеството предявени искове.