Решение № 41 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 488/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б. С. Г., ЕГН – ••••••••••, с адрес: гр. С., ул.“К.“ № •••, ет. •••, ап. 12, срещу Наказателно постановление № 25- 0339-000533 от 14.05.2025г. на Началника на РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ - за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП, в размер на 100 /сто/ лева и са му отнети 10 /десет/ контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Претендира се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка. Иска се неговата отмяна. Административнонаказващият орган депозира пред съда придружително писмо, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява, представлява се и от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и в хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като изразява подробни съображения в подкрепа на становището си. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното: На 19.04.2025 година в 11,07 часа, в гр. Сандански, на ул. „Младост“ жалбоподателят, като водач на лек автомобил, марка „•••••“, с рег. № •••••, лична собственост, на кръстовището с ул. „Воден“ е навлязъл и преминал на червен сигнал при работещ трисекционен светофар. Водачът е спрян за проверка от автопатрул „Пътен контрол“, разположен след светофара. Съставен му е АУАН за несъобразяване на поведението със светлинните сигнали - нарушение по чл. 6 , т. 1 от ЗДВП, който АУАН е връчен на водача на датата на съставянето 19.04.2025г. и е без направени по същия възражения. Въз основа на съставения акт, е издадено наказателно постановление, с което на жалбоподателя и за нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и са му отнети 10 контролни точки, при оставащи 39 контролни точки към 14.05.2025г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствените източници са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Твърдението на жалбоподателя, че не е преминал на забранителен сигнал не се доказа и съдът приема същото за изразена защитна позиция. Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от показанията на св. С. и Б., които безпротиворечиво сочат, че са възприели лично , при добра видимост и при нормално работеща сигнализация на светофарната уредба, как жалбоподателя влиза на червена светлина, престройва се в лентата само за „на ляво“ и след това минава в лентата за направо, както и че на място не е възприета колона от автомобили, а водачът е бил последна кола на кръстовището. Събраните гласни доказателства водят до несъмнен извод, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим. При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин. От правна страна: Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е неоснователна. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай, АУАН е издаден от орган в пределите на неговата компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 42 и сл. от ЗДВП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен е лично на датата на съставянето, без възражения, а свидетелят по акта е очевидец на деянието. Възраженията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила са на формално основание, без да е налице изрично и конкретно оплакване по разпоредбите на ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление. С изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на нарушенията и обстоятелствата, при които същите са били извършени. Описаното в АУАН и НП е намерило проявление в обективната действителност. Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от показанията на св. С. и Б., които безпротиворечиво сочат, че са възприели лично, при добра видимост и при нормално работеща сигнализация на светофарната уредба, как жалбоподателя влиза на червена светлина, престройва се в лентата само за „на ляво“ и след това минава в лентата за направо, както и че на мястото не е възприета колона от автомобили, а водачът е бил последна кола на кръстовището. Събраните гласни доказателства водят до несъмнен извод, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим. При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин. По делото безспорно се установява, че на посочените дата и час жалбоподателят е бил на мястото на нарушенията и ги е извършил. Т.е., поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на съставите на административните нарушения, установени в чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, тъй като не е изпълнил задължението си да съобразява като водач поведението си със светлинните сигнали и да носи свидетелството си управление на МПС от съответната категория. В процесния случай съдът, при преценката за маловажност установи по справка за нарушител водач, приложена по делото, липсата на контролни точки. При съобразяване с това и установеното от водача поведение на пътя, не е налице маловажност на деянието. Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,