Решение № 504 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1706/2025 г.

Предявен е осъдителен иск по чл. 226 ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ. Производството е образувано по искова молба на М. А. К., действащ със съгласието на своята майка Г. И. •••••• против „БИНЕТА“ ЕООД, с ЕИК: 200691349 и Р. Ж. П. ЕГН •••••••••• по чл. 226 ал. 2 от КТ - обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка. В молбата се твърди, че на 23.07.2024 г. между „Бинета“ ЕООД и ищеца на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ бил сключен трудов договор № 2/23.07.2024 г. Към датата на назначаването М. К. бил непълнолетен, навършил 17 години и работил с разрешение на Инспекцията по труда - Стара Загора. К. бил назначен на длъжност „Барман“, с код по НКПД: 51322001, с място на работа в гр. Стара Загора, Бистро „Ен Джи“, находящо се на ул. "Света Троица" №182. С този трудов договор К. постъпил за първи път на работа в своята трудова кариера. Месечното му трудово възнаграждение било определено в размер на 466,50 лв. за четиричасов работен ден. Трудовият договор между ищеца и ответното дружество бил прекратен, считано от 01.01.2025г., за което от работодателя било подадено съответното уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. След прекратяване на трудовия договор М. К. неколкократно правил опити да получи от работодателя документите във връзка с прекратеното му трудово правоотношение - трудовата книжка, здравната му книжка и други. До момента на подаване на исковата молба тези документи не били предоставени на ищеца. Съгласно чл. 347 от КТ (в редакцията, действаща до влизането в сила на измененията, приети в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Съгласно чл. 348, ал. 2 от КТ когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. М. К. за първи път постъпил на работа при ответника, т.е. „Бинета“ ЕООД била първият работодател, при който работи, поради което за него възниквало задължението да издаде първата трудова книжка на К.. Ищецът предполага, че ответното дружество е изпълнило това свое задължение и издало трудова книжка, която била попълнена с настъпилите по трудовото правоотношение факти, след което трудовата книжка останала при работодателя, тъй като не била давана на служителя, докато траело трудовото правоотношение. След прекратяване на трудовото правоотношение и на основание чл. 350, ал. 2 от КТ работодателят бил длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Твърди, че именно това задължение на работодателя не било изпълнено и до настоящия момент, което било правното основание за завеждане на иска по чл. 226 ал. 2 от КТ. Цитира чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, според който „работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение“. Следователно работодателят имал задължение да издава всички свързани с трудовото правоотношение документи, какъвто безспорно била и трудовата книжка (поне до влизане в сила на новите разпоредби на КТ в тази връзка, а съгласно § 24 от ЗИД на КТ, публикуван в ДВ, бр. 85 от 10.10.2023 г. и по-късно). Видно било от представеното Удостоверение от НАП, уведомление за прекратяване на трудовия договор на М. К. било подадено от работодателя до НАП, който счита трудовия договор за прекратен от 01.01.2025г. Следователно от този момент за него възниквало задължението да оформи и предаде на работника трудовата му книжка. Ищецът твърди, че неколкократно ходил до заведението, в което работил и разговарял с управителя на дружеството като изисквал от него да си получи трудовата книжка. Въпреки това такава не му била предадена и до настоящия момент. Майката на ищеца също била разговаряла по телефона с ответника с настояване да бъдат предадени трудовата и здравната книжка на сина й. През периода от прекратяване на трудовия договор до сега ищецът сочи, че кандидатствал за започване на работа, но част от работодателите искали от него представяне на трудова книжка, а в заведения за хранене и здравна книжка. И двата документа се намирали в ответното дружество, което възпрепятствало започването на работа на К.. Цитира тълкувателно решение, в подкрепа на своите твърдения. Ищецът твърди, че било уговорено да получава брутно трудово възнаграждение в размер на 466,50 лв. месечно. Следователно обезщетението по чл. 226, ал. 3 КТ следвало да бъде определено върху този размер. За месеците януари, февруари и март 2025 г. възлизало общо на 1399,50 лв. Върху обезщетението се дължала и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Дължимостта на това обезщетение продължавала до момента, в който трудовата книжка не бъде предадена на ищеца. Това задължение на работодателя не отпадало дори и след 01.06.2025 г., когато влизали в сила разпоредбите за електронния трудов запис. С настоящия иск, ищецът претендира солидарна отговорност на управителя на дружеството работодател - Р. Ж. П., тъй като той бил длъжностното лице, което отговаряло физически да бъде подготвена и оформена съответната документация. В предприятието на ответника нямало деловодство, нито назначено лице, което да се занимава с деловодната и документална дейност на дружеството, поради което управителят бил този, който бил длъжен да изпълни задължението за връщане на трудовата книжка на ищеца. Искането е ответниците „Бинета“ ЕООД, ЕИК 200691349 със седалище и адрес на управление: •••••••••••, представлявано от управителя Р. Ж. П. и Р. Ж. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••••, да бъдат осъдени солидарно да заплатят на М. А. К., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••, обезщетение по чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, възлизащо на 466,50 лв. месечно от деня на прекратяването на трудовия договор /01.01.2025 г./ до датата на реалното предаване на трудовата книжка на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка от дължимите месечни суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното предаване на трудовата книжка на ищеца. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците, в която заявяват, че оспорват изцяло предявения иск. Сочат, че твърдението на ищеца в исковата молба относно правени опити след прекратяване на трудовия договор за получаване на документите от работодателя, не отговаря на истината. До настоящия момент тези документи не били предоставени на ищеца, тъй като ищецът след посещение в счетоводството бил отказал да ги получи. Работодателят бил изпълнил всички свои законови задължения, съобразно разпоредбите на Кодекса на труда и издал всички свързани с трудовото правоотношение документи, вкл. и трудовата книжка. След прекратяване на трудовия договор, между ищеца и ответника били водени разговори, с които ищецът бил канен да си получи всички документи след прекратяване на трудовия договор, вкл. трудовата книжка и здравната книжка. Неколкократно при проведени разговори, ответника съобщавал на ищеца, че същия следвало да отиде в счетоводството на ответника и да си вземе документите във връзка с прекратяване на трудовия договор, което счетоводство се намирало в гр. Стара Загора, ул."Света Троица" 182 - партер с главен счетоводител П. И. Керацова. В действителност ответника Р. П. разговарял и с майката на ищеца, на която също било обяснено, че всички документи били готови за получаване от счетоводството на фирмата. На 15.01.2025г. на ищеца по мобилно приложение вайбър бил изпратен мобилния телефон на счетоводителя на фирмата, за да се свърже и да си получи документите. Около 15- 16.01.2025г. ищецът се бил обадил на счетоводителя на фирмата, с която са разговаряли. При разговора, счетоводителят на фирмата отново му заявила, че документите са в счетоводството и следва да дойде да си ги получи. Около 20-21.01.2025г. ищецът придружен от своя приятелка бил отишъл до счетоводството на работодателя. Счетоводителят на фирмата му бил предоставила всички документи. За изненада обаче ищецът отказал да получи същите и си е тръгнал. Оспорват твърденията изложени в исковата молба, че М. К. неколкократно е ходил до заведението, в което е работил и е разговарял с управителя на дружеството като е изисквал от него да си получи трудовата книжка, но въпреки това такава не му е предадена и до настоящия момент. Поради гореизложеното считат, че работодателя не бил в забава за предаване на трудовата книжка на ищеца. Оспорват твърденията, че през периода от прекратяване на трудовия договор до сега ищецът кандидатствал за започване на работа, но част от работодателите са искали от него представяне на трудова книжка, а в заведения за хранене и здравна книжка, поради което не бил назначаван на работа. Изрично твърдят, че по никакъв начин, обстоятелството, че трудовата книжка и здравната книжка са се намирали в счетоводството на ищеца не възпрепятствало започването на работа на К.. Считат, че ищецът не е имал предложения за работа и единствено липсата на трудова книжа да е възпрепятствало неговото назначаване. В исковата молба не се съдържала никаква конкретика в тази насока. От страна на ищеца не било конкретизирано при кой работодател е искал да започне работа и единствено липсата на трудова книжка е осуетило назначаването му, тъй като им било известно, че от повече от месец, ищеца работил в Комплекс Хижата, находящ се в парк "Аязмото", гр. Стара Загора. Отделно от това, оспорват обстоятелството, че липсата на трудова книжка била възпрепятствала М. да започне нова работа. Считат, че за ищеца не били настъпили никакви вреди. Твърдят, че в случая не било налице незаконното задържане на трудовата книжка. Същият отказал да получи документите. Предвид това, считат, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В настоящия случай, работодателя неколкократно канил ищеца да си получи не само трудовата и здравна книжа, но вкл. и всички документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и всички останали документи. Когато трудовата книжка се съхранявала от работодателя, работникът трябвало да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. От страна на ищеца не било изпратено официално уведомление как следва да бъдат изпратени и получени от ищеца документите, поради което трудовата книжка и всички останали документи във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение останали на съхранение при работодателя. Предвид изложеното молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и претендират разноски. В съдебно заседание ищецът се явява лично, вече пълнолетен, като поддържа исковата молба. Ответникът се представлява от законния си управител, който се явява лично и поддържа отговора на исковата молба. След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства и становищата на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че на 23.07.2024г. ищецът М. К. е сключил трудов договор с ответното дружество и на следващия ден е постъпил на работа. Не се спори по делото видно от твърденията на страните в исковата молба и отговора по делото, че трудовото правоотношение по делото е прекратено на 01.01.2025г. Видно от представените удостоверения за декларирани данни от НАП Стара Загора работодателят е декларирал прекратяването на процесния трудов договор пред НАП ТД Пловдив, като от датата на издаване на удостоверението е видно, че това се е случило преди 24.02.2025г. Видно от представения трудов договор страните са се уговорили ищецът да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 466, 50 лева за 5 дни работна седмица, 4 часа на ден при 7 часа законоустановено работно време. Съгласно удостоверение от НАП, представено на л. 13 от делото последния начислен месечен облагаем доход за ищеца е в размер на 466, 50 лева. Съгласно представено удостоверение на НАП на л. 40 от делото на 04.08.2025г. ищецът е започнал работа при друг работодател на безсрочен трудов договор на длъжност готвач в заведение за бързо хранене в гр. Стара Загора. По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, съгласно която според уговореното в трудовия договор размер на месечното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 466, 50 лева. Според вещото лице брутното трудово възнаграждение е следвало да бъде уговорено в размер на 533, 14 лева при 7 часов пълен работен ден, съответно 4 часов намален работен ден за непълнолетно лице. Съгласно чл. 228 от КТ и чл. 226 ал. 3 изр. второ от КТ обезщетението при брутно трудово възнаграждение от 466, 50 лева на ден е 46, 65 лева или за един месец е 886, 35 лева. Ако уговореното брутно трудово възнаграждение е било уговорено в размер на 533, 14 лева, то среднодневното брутно трудово възнаграждение ще е 53, 31 лева. Представено е и личното трудово досие на ищеца, видно от което ищецът е започнал правомерно работа при ответното дружество след разрешение от Инспекцията по труда като непълнолетен. По реда на чл. 176 от ГПК ищецът даде обяснения в съдебна зала, като не отрича, че е ходил два пъти до ответното дружество след прекратяване на трудовото му правоотношение, както и казва, че при едно от посещенията му счетоводителката му е дала няколко документа, но без трудова книжка. Казва също така, че веднага след прекратяване на трудовия му договор се е опитал да си намери работа, но са му отказвали поради липса на здравна и трудова книжка. В съдебно заседание са разпитани двама свидетели на страната на ищеца - •••••••••• (майка на ищца) и ••••••••• И. (приятелка на ищеца). Свидетелката •••••••••• казва, че синът й работил във фирма "Бинета" ЕООД пет месеца. Имали пререкания с работодателя и се стигнало се до жалба в полицията. Решили, че трудовите им взаимоотношения ще приключат. Майката лично се обаждала на шефа му няколко пъти, но той казал, че счетоводителката е в чужбина, след това пак я нямало. Децата (има предвид сина си и приятелката му) ходили няколко пъти, но нямало счетоводителка. Преди две седмици (тоест по време на делото) изпратили писмо на М. да се яви при счетоводителката на дружеството, за да си вземе документите. М. отишъл лично, за да си ги вземе. Свидетелката не си спомня точната дата, но преди около две седмици той си получил вече и трудовата книжка и здравната книжка. М. си търсил работа, но където и да попитал навсякъде искали документи и му казвали, че когато си набави документите, тогава да се обади да потърси работа. Започнал друга работа август 2025г. само с нова здравна книжка, като бившият му работодател през цялото време му казвал, че ще му я върне. Лично тя се обаждала на шефа му няколко пъти. М. се е обаждал лично на счетоводителката. С приятелката си ходили всеки път до счетоводителката и на нея също не били й върнали документите. Януари месец 2025 г. синът й бил в счетоводството и е снимал ведомости, но той е отказал да ги подпише. Многократно е ходил до заведението да си търси книжката. В документите, които М. й показал през януари месец 2025 г. нямало трудова и здравна книжка. Свидетелката ••••••••• И. казва, че е работила заедно с М. в същото заведение на ответното дружество. Спомня си, че през декември месец 2024 г. ходили първият път до заведението и до офиса на счетоводителката, за да си потърсят документите, но тогава нямало никой. След 01 януари 2025 г. пак ходили до заведението и нямало никой. На 15.01.2025 г. пак ходили при счетоводителката и тогава ги накарали да подписват ведомости, но нямало нито трудова, нито здравна книжка. Работодателят им не е изпращал нищо по пощата. Сега М. си получил трудовата книжка, не помни точно дата, но това било миналия месец (т.е. октомври, защото свидетелката е разпитана през ноември 2025г.), като това се случило при счетоводителката наред с други документи. През периода от януари, докато е получил документите, М. се обаждал на работодателя, били заедно като търсили и шефа и счетоводителката. От януари месец до миналия месец ги търсили за документите. Четири пъти били ходили при счетоводителката, като първите пъти, когато ходили нея я нямало. Вторият път, когато отишли им представили документи за това, че са си получили парите, но без здравна и без трудова книжка. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като и двамата свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, съответни са на обясненията на ищеца и от тях се установява, че трудовата книжка е била върната на ищеца едва през октомври 2025г., като работодателят не е канил ищеца да си получи документите, а самият той няколко пъти е ходил и търсил работодателя си и счетоводителя. В съдебно заседание са разпитани двама свидетели на страната на ответника - П. И. Керацова и Искрена Григорова Господинова. Свидетелката Керацова е управител на счетоводна къща. Казва, че фирма „Бинета“ ЕООД и Р. П. са й клиенти от май месец 2024 г. Познава М., защото го е назначила по трудов договор към фирма „Бинета“ ЕООД. От януари месец 2025 г. бил прекратен трудовият договор на М.. Оформили документите във връзка с прекратяването на договора. М. К. й се е обаждал на 15 или на 16 януари 2025 г., за да я пита дали документите са готови, кога може да дойде, в какво работно време и т.н. Свидетелката му отговорила, че комплектът от документи е подготвен и да заповяда. Той отишъл някъде в началото на следващата седмица 20-21.01.2025 г. следобед и бил с неговата приятелката – Тони. На тези дати тя му дала документи за прекратяване на трудов договор в два екземпляра; служебна бележка; фишове за работна заплата; здравната и трудова книжка също били в комплекта. М. взел документите, разгледал ги и излязъл от помещението, за да говори по телефона с някой. После влязъл и заявил, че няма да ги подпише. Всичките документи били на бюрото и той отказал да ги вземе, защото нямал 18 години и нямал право да ги разписва (това били думите на момчето според свидетелката). Документите стояли долу в офиса, включително до края на октомври месец, когато ищецът дошъл с неговата адвокатка и с Тони и ги получили. Целият набор от документи продължил да стои в офиса, за да може който иска, да го получи. По - нататък свидетелката обяснява, че при сключването на трудовия договор с М. не му била издадена трудова книжка, тя се издала впоследствие. Свидетелката казва, че не е изпратила документите по пощата. Документите били в офиса, но трудовата книжка не била подписана от работодателя, а имало само сложен печат. По делото на л. 73 действително е представен приемо - предавателен протокол, видно от който в хода на процеса - на 20.10.2025г. М. К. е получил своята трудова книжка наред със здравната такава, както и други документи. Свидетелката Господинова живее на семейни начала с ответника П.. Работи във фирма „Бинета“ ЕООД на длъжност барман. Познава М., тъй като са работили заедно от август месец 2024 г. до началото на 2025 г., а тя продължава да работя във фирмата и до момента. Виждала М. да идва и знае, че се е обаждал по телефона. Свидетелката заявява, че лично присъствала на два разговора от началото на януари месец - единият разговор бил с майката на М., другият с М. и бил свързан с това той да си вземе документите от счетоводителката. Управителят казал на М. да дойде да си вземе документите и знае, че на 13.01.2025 г. му е изпратил съобщение във Вайбър с телефона на счетоводителката да се свърже с нея и да си вземе документите от нея. Офисът на счетоводството се намирал точно срещу заведението. Цялото заведение е в с стъкла и се виждала цялата улица и офиса на счетоводителката отсреща. Видяла М. на 21.01.2025 г. следобед, когато се срещнали със счетоводителката пред нейния офис. М. бил с неговата приятелка – Антоанета. След това счетоводителката й казала, че М. отказал да вземе документите, защото нямал 18 години и не искал да подписва нищо. Свидетелката признава, че няма как да види документите, защото била вътре в заведението, но предполага, че това бил комплектът за напускането на работа. От разпитаните свидетели се установява, че януари месец 2025г. ищецът е посетил офиса на счетоводителката, която е била натоварена със задължението да предаде документите на М. К. при прекратяване на трудовия му договор. И според двете групи свидетели срещата е била само една - през януари месец 2025г. Свидетелите на страната на ищеца и самият ищец в своите обяснения твърдят, че през януари месец не е имало подготвена трудова книжка, а други документи - ведомости и др. От друга страна свидетелката Керацова твърди, че е имало трудова книжка, но тя не е била подписана от работодателя, а само носела печат на дружеството т.е. същата не е била надлежно оформена. Не може да се кредитират показанията на свидетелката Керацова, че в комплекта за предаване през януари 2025г. е имало трудова книжка, тъй като те са заинтересовани - именно нейно задължение е било надлежното оформяне и предаване на тези документи на ищеца. Освен това свидетелката признава неизгодния за работодателя факт, че трудовата книжка не е била надлежно оформена, тъй като е била неподписана от управителя. Ето защо съдът приема, че до 20.10.2025г. трудовата книжка не е била предадена на работника, не се твърди и доказва, той да е бил писмено поканен да я вземе от офиса на счетоводителката, нито пък книжката е бил оформена надлежно - в този смисъл са и показанията на счетоводителя Керацова "Не съм изпратила документите по пощата. Документите бяха в офиса...Трудовата книжка не беше подписана от работодателя, но имаше надлежно сложен печат." Съдът, като взе предвид установените факти, достигна до следните правни изводи: Съгласно приложимата редакция на чл. 226 ал. 2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, а съгласно чл. 226 ал. 3 от КТ в приложимата редакция обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Съгласно ЗИД на Кодекса на труда (ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и според § 24 ПЗР работодателят оформя трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя. Основателността на претенцията по чл. 226 ал. 2 от КТ предпоставя кумулативно осъществяване на следните предпоставки: прекратен трудов договор; незаконно задържане на трудова книжка; настъпването на вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от закона /чл. 226 ал. 3 от КТ/ - обезщетяват се имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. Тежестта за доказване на иска лежи върху ищеца - чл. 154 ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 350 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя - така т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 2019г. по т.д. 1/2019г. на ОСГК на ВКС. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226 ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - Тълкувателно решение № 1 от 2019г. по т.д. 1/2019г. на ОСГК на ВКС. Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Съгласно закона и оформилата се съдебна практика достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Вредите се презумират от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ – имуществените вреди са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Съгласно § 1 т. 5 от КТ по смисъла на Кодекса "длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието. Тоест при тълкуване на разпоредбата на чл. 226 от КТ следва да се има предвид длъжностно лице именно в посочения смисъл. По делото не се спори, че трудовата книжка е била във владение на работодателя, който е първи работодател на ищеца и съгласно чл. 348 ал. 2 от КТ (в редакцията към 2024г.) следва да я издаде в 5 дневен срок. Установява се по делото, че същата е върната на работника едва октомври 2025г. Задължението за връщане на трудовата книжка е носимо, а не търсимо и няма доказателства по делото към 01.01.2025г. тя да е била върната на М. К., нито впоследствие да му е била изпращана покана с обратна разписка от работодателя съгласно Наредбата за трудовата книжка в действащата редакция, за да се освободи от това задължение и да не е в забава. Според част от свидетелите (така св. Керацова) имало трудова книжка в комплекта документи, когато ищецът е посетил офиса на счетоводителката на 21 януари 2025г., но в показанията си тя самата казва, че не е имало подпис на управителя на дружеството, а само печат, поради което и същата не може да се счете за надлежно оформена. Съгласно постановките на цитираното по - горе Тълкувателно решение работодателят има задължение да върне трудовата книжка надлежно оформена, защото тя е официален документ за вписаните в нея обстоятелства съгласно закона. Работодателят се освобождава от забавата и когато работникът или служителят на свой ред изпадне в забава - ако не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение - тази хипотеза не е налице в случая, доколкото ищецът не е длъжен да приема трудовата книжка, ако не е надлежно оформена (без подпис, а само с печат на дружеството). Следователно съдът намира, че ответното дружество е изпаднало в забава от 01.01.2025г., когато е следвало да върне надлежно оформена трудовата книжка на ищеца М. К.. Съгласно чл. 226 ал. 3 от КТ обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя и може да се претендира от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя т.е. периодът е законово определен, като няма пречка да е и за по - кратък срок с оглед диспозитивното начало. В случая предаването на книжката е извършено в хода на процеса, като искът за вреди е предявен до 01.06.2025г. по преценка на ищеца. Съдебната практика по този вид искове се е оформила, като се счита, че при предаване на книжката в хода на процеса това следва да намери отражение в решението - вж. в този смисъл Решение № 260051 от 05.10.2020г. на ОС Стара Загора по в.гр.д. № 1442/2020г., с което е потвърдено Решение № 297 от 28.02.2020г. по гр.д. № 4928/2019г. на РС Стара Загора, при което е присъдено обезщетение за предаване на трудовата книжка в хода на делото, като периодът и размерът на обезщетението е уточнен в хода на делото. Все в този смисъл са и Решение № 1850 от 15.11.2017г. по гр.д. № 3951/2017г. на РС Бургас; Решение № 226 от 15.08.2014г. по гр.д. № 39/2014г. на РС Разград и Решение № 301 от 16.05.2016г. по гр.д. № 673/2016г. на РС Враца, в които е отразен крайния период като настъпил в хода на процеса. По идентичен начин е уреден и срока за получаване на обезщетение поради оставане без работа по чл. 225 ал. 1 от КТ - той е законово определен, посочен е начален периоди крайният е до 6 месеца от уволнението, като крайният период се съобразява в хода на процеса без да е нужно изменение по чл. 214 от ГПК (Решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 166/2009 г. на ІV г. о.). В настоящия случай с оглед диспозитивното начало и след указания на съда периодът е определен от 01.01.2025г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 01.06.2025г. за пет месеца в размер на 2332. 50 лева или 5 месеца (януари - май 2025г.) x466, 50 лева, колкото е било брутното трудово възнаграждение на ищеца в последния му месец преди напускане на работа. Съгласно чл. 228 от КТ "Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено." т.е. обезщетението не се определя от това, какво би следвало да бъде възнаграждението, а от реално полученото брутно трудово възнаграждение в последния месец, доколкото обезщетението по чл. 226 от КТ е именно в раздел "Други видове обезщетение", към който раздел препраща чл. 228 от КТ. Исковата молба за претендираното обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка е уточнена след указания на съда в съдебно заседание поради нередовност - за посочване на глобална сума на претендираното обезщетение и едновременно периода, за който се претендира с начална и крайна дата. Петитумът на исковата молба за обезщетението по чл. 226 ал. 2 във вр. ал. 3 от КТ следва да е пълен и ясен с едновременно посочване на сума и период, за който се претендира с ясна крайна дата. Основанието, на което се претендира обезщетението е невръщане на трудовата книжка, то е и същото на което съдът разглежда и обосновава решението си, а именно дали е имало незаконно задържане на трудовата книжка за посочения период. Ето защо съдът намира, че следва да уважи така предявения иск изцяло за предявения размер от 2332, 50 лева (вж протокол от последно съдебно заседание) за периода от 01.01.2025г. до 01.06.2025г. Налице е надлежно уточнение на исковата молба след указания на съда и становище на ответника в съдебно заседание. Не е налице изменение на иска за обезщетение в случая, каквито твърдения навежда ответника - когато исковата молба е нередовна същата не се изменя, а се уточнява. В случая е посочена глобална сума и период, сумата е именно по 466, 50 лева брутно възнаграждение на месец (колкото се твърди в исковата молба), а основанието, на което се претендира е именно невръщането на трудовата книжка за този период от страна на работодателя и вредите в размер на брутното трудово възнаграждение. С оглед презумирането от законодателя на вредите, то същите не подлежат на доказване от служителя или работника, но при възникнал спор относно този въпрос, тежестта за оборване на законово установеното предположение пада върху работодателя /така Решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г., по описа на ВКС/. В случая те не бяха оборени, а освен това ищецът представи доказателства - свидетели и писмени такива, че именно липсата на трудова книжка е била причина да не може да започне работа и едва август 2025г. е започнал на друго място да полага труд. Относно разграничението между хипотезите на отстраняване на нередовностите на исковата молба и изменение на иска, е формирана практика с Решение № 52 от 14.05.2021г. по гр. д. № 4923/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., която настоящият състав изцяло споделя. В същото е прието, че когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл.129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ищецът може и сам (без да са му дадени указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба. Съгласно чл.129, ал. 5 от ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й. За изменение на иска може да се говори само при редовна искова молба, тъй като проверка от съда по чл. 214 от ГПК може да има само при редовна (включително – вече поправена) искова молба, т. е. – когато обстоятелствата, съставляващи основанията на иска (исковете), както и самото искане към съда, са вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани (в този смисъл и решение №162/02.02.2017г. по гр. дело №2357/2015г. на ВКС, II г. о., решение № 476/12г. от 26.06.2013г. по гр. дело №1515/2011г. на ВКС, IV г. о.). В хипотезата, разгледана от ВКС в Определение № 60521 от 28.09.2021г. по т.д. № 1532/2020г. на Първо ТО на ВКС исковата молба, по която е образувано производството, е била нередовна, тъй като в нея не е посочен размер на предявените искове т.е. сходна с настоящия случай, при който не е ясен и периодът освен и глобалната сума. Освен това съдът намира за необходимо да каже, че в настоящия случай по аналогия на правото следва да се приемат същите разрешения както при обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, а именно че с посочване на крайния период, настъпил в хода на процеса и глобална сума не може да има изменение на иска. По отношение на законната лихва, която е претендирана - съгласно исковата молба тя се претендира за периода от подаване на исковата молба до предаване на трудовата книжка. С молба от 14.11.2025г. ищецът иска присъждане на мораторна лихва от 01.01.2025г. (преди подаване на исковата молба) до 31.05.2025г. и законна лихва върху главницата от 01.06.2025г. до окончателното плащане. В последното по делото съдебно заседание твърди, че предявява иск за мораторна лихва от 01.01.2025г. до 31.05.2025г. в размер на 133, 35 лева. Такъв иск обаче по делото няма предявен с исковата молба, а напротив, както в обстоятелствената част, така и в петитума се твърди, че се иска законната лихва върху главницата (обезщетението за всеки месец) от датата на предявяване на исковата молба (07.04.2025г.), като в петитума ищецът съгласно диспозитивното начало чл. 6 ГПК е ограничил това искане до датата на връщане на трудовата книжка т.е. не до окончателното плащане. Това искане е законна последица от уважаване на иска за главница и не представлява иск по своята същност т.е. уважаването на искането по чл. 86 от ЗЗД е функция и следва уважаването на осъдителния иск, като до плащане на това задължение се дължи лихва за забава (в случая по искане на ищеца до 20.10.2025г.). По делото не е предявяван иск за мораторна лихва, не е докладван такъв и съответно не е имало отговор на ответника по такъв иск. Също така не е оставЯ. исковата молба без движение в тази част, а само за главния иск, поради което и молбата на ищеца от 14.11.2025г., в която същият твърди, че предявява иск за мораторна лихва с посочен период от 01.01.2025г. до 31.05.2025г. и сума е недопустим и съдът не дължи произнасяне по него. Такъв иск може да бъде предявен в отделен процес - така Решение № 89 от 15.07.2009 г. по т.д.№ 700/2008 г. на Първо ТО на ВКС, в което е прието, че разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица обезсилване на недопустимото решение. Ето защо следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното връщане на трудовата книжка - 20.10.2025г. Претендиране на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба (както е поискано в петитума изрично) до окончателното изплащане е различна от т.нар. мораторна лихва, която се претендира за периоди преди завеждане на делото. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на иска, ако е поискана - Определение № 305 от 09.11.2015г. по ч.гр.д. № 5086 по описа за 2015 г. Второ ГО ВКС. В същия смисъл е и Решение № 75 от 16.07.2015г. по т. д. № 519/2014г. на Второ отделение, ТК на ВКС "При предявен иск за парично вземане ищецът има право .....да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД." По отношение на солидарната отговорност на управителя на търговското дружество Р. П., то същият няма качеството на работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието по смисъла на допълнителните разпоредби на КТ. Същият е управител на дружеството и няма доказателства да е назначен едновременно на трудов договор т.е. да заема длъжност по трудово правоотношение като работник или служител в "Бинета" ЕООД, който да отговаря за ръководството на трудовия процес. Така Решение № 835 от 17.04.2013г. по в.гр.д. № 802/2013г. на ОС Варна, в което е прието в съответствие със закона, че длъжностно лице по смисъла на чл. 226 ал. 2 от КТ е такова, което работи по трудов договор при същия работодател, а в настоящия казус липсва спор, че управителят не е в такова правоотношение с ответното дружество. Предвиждането в разпоредбата на солидарно осъждане на едновременно работодателя и длъжностно лице, не означава че тази хипотеза може винаги да се осъществи. В случая отговорното лице за предаване на книжката е била счетоводителката, за която обаче също няма данни да е била назначена на трудово правоотношение при ответното дружество. Ето защо искът по чл. 226 ал. 2 във връзка с ал. 3 от КТ спрямо Р. П. следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските. Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. По делото са сторени разноски в размер на 300 лева за вещо лице от бюджета на съда. Дължимата държавна такса върху уважения иск за сумата от 2332, 50 лева е 93, 30 лева, която следва да се заплати от ответника "Бинета" ЕООД в полза на съда по сметка на РС Стара Загора. Съгласно уважената част от исковете дружеството следва да заплати 150 лева разноски за вещо лице в полза на съда по сметка на РС Стара Загора. По отношение на адвокатския хонорар на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 550 лева съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, а на ответника 500 лева съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК. Водим от горното, съдът