Решение № 686 от 22.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 516/2026 г.

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 8 от ПЗР на АПК. Делото е образувано по жалба на П. К. Ж., [ЕГН], и М. К. Ж., [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв. Н. Д.-Х., против Изричен отказ№94П-75/3/25.03.2026г. на Кмета на Община – Горна Малина за разглеждане на молба декларация №94.П-75/27.06.2025г. В жалбата се излагат доводи , че жалбоподателите са подали молба-декларация с вх. .№ 94П-7 от 27.06.2025г. до Кмета на с. Горна Малина, в която молба са посочили, че нямат официален документ за собственост на описания в молбата имот, но че са налице предпоставките на основание чл.587 от ГПК да се извърши обстоятелствена проверка и са изискали от Кмета на Община – с. Горна Малина да удостовери за наличие или липса на актове за общинска или държавна собственост върху имота и да извърши съответната заверка на подадената от жалбоподателите молба – декларация .№ 94.П-75/27.06. 2025г. Според жалбоподателите, към молба-декларацията си са приложили всички изискуеми документи, но са получили отказ молбата им да бъде разгледана. Считат, че така постановеният изричен отказ е незаконосъобразен - поради съществено нарушение на процесуалните правила , противоречие с материално-правните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Аргументират се, че съгласно §1,т.2,б.”в” от ДР на Pакона за администрацията, административна услуга е извършването на административни действия, което не са посочени в т.”а” и т.”б” от същата разпоредба, които представляват законен интерес за физическото или юридическото лице и че по аргумент от § 8 от ПЗР на АПК, уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат при извършване на административни услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго . Навеждат се доводи, че отказът за извършване на административна услуга е административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, подлежащ на оспорване за законосъобразност по реда на чл.146 и сл. от АПК. Подчертават , че в случая като заявители имат законен интерес от извършване на услугата, тъй като твърдят оригинерно придобивно основание в своя полза, а искането е отправено към надлежния оправомощен да се произнесе административен орган – Кмета на Община – с. Горна Малина. Твърди се, че съобразявайки се със спецификата на заявената административна услуга – удостоверяване на обстоятелството дали имотът е общинска собственост, със съставен акт за общинска собственост не е необходимо уведомяването по реда на чл.26 от АПК на лицата, записани като собственици на имота, позовавайки се на константна практика на съда по подобни казуси. Посочва се , че в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва единствено да удостовери факта дали имотът е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл.56 и сл. от Закона за общинската собственост. Жалбоподателите подчертават, че съгласно чл.62, ал.2 от Закона за общинската собственост актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл.8, ал.2, както и че съгласно чл.4 от ЗОС за издаване н удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, както и за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността, както и на удостоверение, че имотът е описан в актовите книги за имотите – общинска собственост. Според жалбоподателите П. Ж. и М. Ж., конкретно в мотивите на обжалвания изричен отказ на кмета не съществуват и не са налични релевантни основания , които да обосноват неизвършване на поисканата услуга, поради което отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като органът е нарушил административно-производствените правила и материалния закон. Считат, че независимо от наличието на загатната от страна на ответника конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде и завери искания документ-удостоверяване на наличие или липса на съставен акт за общинска собственост, тъй като противното означава разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. Изтъкват, че нотариусът е нормативно установеният орган, който е компетентен да признае или отрече правото на собственост и че кметът не разполага с възможност и права да преценява дали молителите имат право. Твърди се, че в случая, при наличие на материално-правните предпоставки по чл.587, ал.2 от ГПК кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга, но вместо това е постановил незаконосъобразен отказ. Навеждат се доводи, че в случая органът отказва да издаде исканото удостоверение при липса на изложени от негова страна относими мотиви и се препятстват неоснователно правата на молителите, тъй като единственият орган, на който законът е възложил удостоверителни функции относно наличието или липсата на общинска собственост върху процесния имот и правната възможност за заверка на подадената молба-декларация е именно кметът. Жалбоподателите са категорични, че отказът не може са бъде мотивиран с предполагаема конкуренция на права и наличие на партиден номер за деклариране на имота. Намират, че всички съображения на административния орган както относно собствеността на имота следва да бъдат посочени в молбата – декларация , която да изпратена пред компетентния орган в охранителното производство и че крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт за съответния имот при проведената обстоятелствена проверка изцяло принадлежи на Нотариуса. Изтъкват, че административният орган следва само да извърши административната услуга и да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, респективно – да я завери за посочените свидетели В жалбата се посочва още, че естеството на този спор, възникнал в следствие на незаконосъобразен изричен отказ на ответника и подадената от жалбоподателите жалба, не позволява същият да бъде решен по същество от съда, поради което молят административната преписка да бъде изпратена обратно на Кмета на Община – с. Горна Малина, който на основание чл.57,ал.2 от АПК, в законоустановения срок от влизане на решението в сила, да извърши исканата административна услуга. С тези доводи жалбоподателите П. Ж. и М. Ж. искат от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилен и незаконосъобразен обжалвания изричен отказ за разглеждане на подадената декларация и да върне преписката на административния орган, като последният бъде задължен да се произнесе, в определен от съда срок. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателите поддържат жалбата си и молят същата да бъде уважена , с произтичащите от това правни последици. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът Кметът на Община – с. Горна Малина, чрез процесуалния си представител адв. В. Тодоров, оспорва жалбата и иска от съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана. Счита, че правилно е отказано извършването на исканата от жалбоподателите административната услуга, за да се избегнат бъдещи съдебни спорове между граждани. Аргументира се, че по същата логика, по която жалбоподателите считат, че административният орган само трябва да издаде исканото удостоверение, че няма съставен акт за общинска собственост за конкретен имот, кметът на общината счита, че вместо да се снабдяват с констативен акт са собственост жалбоподателите биха могли да предявят претенциите си за собственост върху конкретния имот срещу актуалните към момента, според подадената декларация собственици на този имот. Ответникът не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение . Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е изричен отказ, обективиран в писмо с рег.индекс№94.П-75/3/ от 25.03.2026г. на Кмета на Община – с. Горна Малина, с който е отказано разглеждането на молба-декларация с вх.№94.П-75/27.06.2025г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост на поземлен имот с идентификатор №46231.93.209, в землището на [населено място],[община], вид собственост – частна, вид територия- земеделска земя, начин на трайно ползване - За друг вид застрояване, с площ от 1071кв.м.,стар№000209, тъй като в хода на извършената проверка е установено наличието на собственик на гореописания поземлен имот, като имотът е деклариран с партиден №730546108. От представената и приобщена като доказателство преписка по издаване на оспорения акт се установява, че административното производство, завършило в оспорвания административен акт, е запознало с подаване на молба-декларация с рег. индекс№94.П-75/27.06.2025г. от П. К. Ж. и М. К. Ж., с която двамата са поискали от Кмета на Община - с. Горна Малина да извърши съответните заверки и удостовери наличието на съставен акт за общинска собственост на подробно описания поземлен имот във връзка със запозналата процедура на основание чл.587,ал.2 от ГПК и чл.79 от Закона за собствеността за снабдяване на молителите нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. Установява се, че във връзка така подадената молба-декларация сезираният административен орган е разпоредил извършване на проверка, като резултатите от тази проверка са обективирани в докладна записка, изготвена от Д. К. - гл. експерт „Общинска собственост“ в Община – с. Горна Малина. /л.17 от делото/. Видно от посочената докладна записка в хода на административното производство е установено, че въпросният поземлен имот, за който се иска да бъде удостоверено от кмета на общината, че за него няма съставен акт за общинска собственост, действително няма съставен акт за общинска собственост за този имот, но същият е деклариран като собственост на М. А. К. и че за имота е подадена данъчна декларация и удостоверение за наследници през 1996г., а наследниците на М. А. К. са представили скица на поземления имот от АГКК, както и документът , с който се легитимират като собственици на имота. С оглед установените обстоятелства кметът на Община – с. Горна Малина, вместо да извърши поисканата му административна услуга и да извърши съответните заверки в подадената от жалбоподателите П. Ж. и М. Ж. молба-декларация е постановил обжалвания в това съдебно производство отказ да разгледа молба-декларация с вх.№94.П-75/27.06.2025г. Така постановеният отказ е съобщен на жалбоподателите на 03.04.2026г. посредством връчването му на упълномощения от тях адвокат – адв. Н. Д. -Хак, видно от известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка/л.9 от делото/ . Недоволни от постановения отказ да бъде разгледана подадената молба декларация жалбоподателите са сезирали съда с жалба, депозирана чрез органа чийто акт се оспорва , на 17.04.2026г. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с активна процесуална легитимация и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорваното писмо представлява акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като въпреки липсата на задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, по същество в него е обективирано властническо волеизявление на надлежния сезиран орган, с което последният отказва да се произнесе по молбата на жалбоподателите и да извърши поисканата административна услуга. Безспорно отказът за извършване на административна услуга е административен акт по смисъла на чл.21,ал.3 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.145 от АПК. С обжалваният изричен отказ№94.П-75/3/ от 25.03.2026г. на Кмета на Община – с. Горна Малина за разглеждане на молба – декларация с вх.№94.П от 27.06.2025г. пряко и непосредствено се засягат правата на жаллбоподателите и се препятства възможността им да се снабдят със заверена молба-декларация - документ от значение за признаване на неговите права, а след това и за снабдяване с нотариален акт при обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост. Съдът приема, че оспорваният изричен отказ да се извърши исканата административна услуга е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и следователно не е незаконосъобразен поради порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Отказът е издаден при спазване изискванията за писмена форма по чл. 59, ал. 1 от АПК, като не съдържа всички реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е само, че в хода на извършената проверка е установено наличието на собственик за гореопосания поземлен имот. Оспорваният изричен отказ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон – порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. В рамките на административното производство по заверка на молба – декларация, необходима в производството по чл.587 от ГПК, административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молба - декларацията обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл.56 и следващите от Закона за общинската собственост или не е актуван . Кметът на общината не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа, още по – малко да откаже да разгледа молбата, както това е сторено в настоящия случай, при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Споделими от съда са доводите на жалбоподателите, че в мотивите на обжалвания изричен отказ не съществуват и не са налични релевантни основания, които да обосновават неизвършване на поисканата административна услуга. Кметът на общината не е оправомощен от закона дори и когато установи конкуренция на права за конкретния имот/ деклариране на имота, за който се иска да бъде заверена подадената от жалбоподателите молба – декларация от друго лице/ да откаже да извърши исканата административна услуга. Както правилно отбелязват жалбоподателите, противното би означавало кметът да решава гражданско-правен спор, с каквито правомощия кметът на разполага. Безспорно е, че нотариусът е нормативно овластения орган, който е компетентен да признае или да отрече правото на собственост в рамките на производството по чл.587 от ГПК. Несъмнено отказът да се извърши исканата административна услуга не може надлежно да бъде мотивиран с предполагаема конкуренция на права между поискалите заверката на молбата-декларация и едно трето лице, което е декларирало същият този имот като свои. Административният орган е овластен единствено да извърши административна услуга като попълни удостоверителната част на молбата – декларация с данните за имота и съответно удостовери дали за имота има или не съставен акт за общинска собственост. Впрочем в кориците на делото се съдържа надлежно заверена подадената от жалбоподателите молба-декларация и извършени удостоверявания относно наличието или липсата на акт за общинска собственост за въпросния имот тоест съществуват данни, че исканата административна услуга е извършена, но самата молба- декларация не е предадена на молителите, а вместо това е постановен обжалвания в това производство изричен отказ да бъде разгледана молбата. Горните аргументи мотивират съда да приеме, че обжалваният изричен отказ№94.П-75/3/25.03.2026г. на Кмета на Община – Горна Малиназа разглеждане на молба декларация с №94.П-75/27.06.2025г. представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, с произтичащите от това правни последици. Делото следва да се върне като преписката на ответника за произнасяне в 7-дневен срок по чл. 57, ал. 2 от АПК, като завери молбата-декларация с посочените от заявителя свидетели. При този изход на правния спор и на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер общо на 521,53евро, от които за държавна такса в размер на 10,24евро, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 511,29евро, който размер е минималният, предвиден чл.8,ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа . Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – София област, седми състав