Решение № 7360 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 868/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от М. И. С. от гр. Варна, [улица], вх.1, ет.3, ап.35, в качеството й на майка и законен представител на М. Е. С., против Направление № 26005384/18.02.2026 г. за включване в механизма „Лична помощ" относно определения брой часове месечно за лична помощ на детето, издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдено с Решение № 03-РД06-0010/10.03.2026г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Варна. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения, такива на материалния закон и неговата целта, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяната и връщане на преписката за ново произнасяне и нова индивидуална оценка, като се определят повече часове лична помощ, съобразно състоянието на детето. Поддържа се, че е нарушен чл. 35 АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства, като не е отчетено в пълна степен състоянието на детето, включително: 91% ТЕЛК; диагнози аутизъм и епилепсия; епикриза след епилептичен пристъп (2025 г.); необходимост от постоянен надзор. Сочи се, че е налице противоречие между установената степен на зависимост и определените часове, тъй като в решението е посочено, че детето е с IV степен на тотална зависимост - най- високата степен, но въпреки това са определени 146 часа месечно, което е несъответстващо на необходимостта и е необосновано. Жалбоподателката счита, че административният орган неправилно е приложил Методиката, тъй като изготвената оценка формално приема, че детето е самостоятелно в редица дейности, без да отчита необходимостта от постоянен контрол и риск, което води до занижаване на точките и часовете. Отделно от горното счита, че е нарушен и материалния закон, тъй като часовете не са определени съобразно реалните потребности, както изисква Законът за личната помощ. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, не се представлява. Ответникът, редовно призоват не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора. Административният съд, като прецени доказателствата по делото, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С оспореното Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 26005384/18.02.2026 г., издадено от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания са определени 146 броя часове месечно за лична помощ за М. Е. С., при срок на валидност на направлението до 01.01.2027 г. Органът е мотивирал издадения административен акт със заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Оспореното направление е съобщено на жалбоподателката на 19.02.2026 г., която в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК подала жалба с вх. № 0301-94М-00-0625/24.02.2026 г., с която оспорила Направление за включване в механизма „Лична помощ" № 26005384 от 18.02.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, в частта относно определения брой часове месечно за лична помощ на детето. С Решение № 03-РД06-0010/10.03.2026г. директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Варна, потвърдил направлението като приел, че е издадено при спазване на реда и условията, посочени в ЗХУ и съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Посочил, че при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, въз основа на приложения формуляр за самооценка и проведената социална анкета в дома на детето М. Е. С., социалният работник е попълнил формуляр по образец, изследващ функционалните му затруднения. Установената степен на зависимост е оценена на 4 степен, с общ брой точки от всички раздели 94. Спазвайки методиката, полученият общ брой точки е умножен по коефициент 1,556 съобразно възрастта на детето, като по този начин са получени полагащите се часове месечно за лична помощ - 146 от максималните 168 часа. Прието е, че посоченият брой часове за лична помощ в направлението съответства на заключението в изготвената индивидуална оценка на потребностите. Към жалбата е приложена административната преписка относно оспореното направление, от която се установява, че административното производство е започнало по заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д- В/756 от 27.01.2026 г. от М. С. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на детето М. Е. С., заявени във формуляра за самооценка. Във връзка с подаденото заявление на 06.02.2026 г. в дома на семейството била проведена анкета от водещия случая социален работник и попълнен формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите, съдържащ въпроси, изследващи функционалните затруднения на детето М. Е. С. в следните области: двигателно функциониране, самообслужване, ориентация и самозащита, психо-социални функции, социално функциониране и социални взаимоотношения. Отговорите на поставените въпроси във формуляра са точкувани по 4-степенна скала според степента на зависимост/затруднения, като 4 степен е на тотална зависимост, 3 е много тежка зависимост, 2 е тежка зависимост, 1 е умерена зависимост и 0 - лицето няма нужда от подкрепа. На Раздел 4.1 „Двигателно функциониране" е даден общ брой точки 31 от максималните 36, като степента на зависимост/затруднения е оценена по следния начин: Самостоятелно и осъзнато използва ръцете си - 3; Самостоятелно и осъзнато извършва фини движения с ръцете си - 4; Самостоятелно и осъзнато използва краката си - 3 степен; Самостоятелно и осъзнато променя положението на тялото си - 3; Самостоятелно и осъзнато координира движенията на тялото си - 3; Самостоятелно и осъзнато се премества и се придвижва в дома - 3; Самостоятелно и осъзнато се придвижва пеша на кратки разстояния - 4; Самостоятелно и осъзнато изкачва и слиза по стъпала - 4; Самостоятелно и осъзнато преодолява препятствия извън дома - 4. На Раздел 4.2 „Самообслужване" е даден общ брой точки 20 от максималните 24 (за лице до 18-годишна възраст), като степента на зависимост/затруднения е оценена по следния начин: Самостоятелно мие части на тялото си или изпълнява други дейности за лична хигиена - 3; Самостоятелно се къпе - 4; Самостоятелно използва тоалетна - 3; Самостоятелно се храни и пие от чаша - 3; Самостоятелно се съблича и облича - 3; Самостоятелно ляга и става от сън - 4. На Раздел 4.3 „Ориентация и самозащита" е даден общ брой точки 19 от максималните 20, като степента на зависимост/затруднения е оценена по следния начин: Самостоятелно се ориентира за себе си, за време, местоположение и др. - 3; Самостоятелно и осъзнато може да поиска помощ за състоянието си и да съобщи за наличието на проблеми - 4; Самостоятелно и осъзнато може да избегне ситуации на риск в дома и извън него-4; Има самостоятелен достъп и сигурност в дома - 4; Има необходимост от специални предпазни мерки - 4. На Раздел 4.4 „Психо-социални функции" е даден общ брой точки 10 от максималните 12, като степента на зависимост/затруднения е оценена по следния начин: концентрация и устойчивост на вниманието - 3; Спазване на социално поведение - 3; Самостоятелно и осъзнато организира ежедневието си - 4. На Раздел 5.1 „Социално функциониране" е даден общ брой точки 8 от максималните 8, като е отговорено на два от въпросите - 5.1.5 и 5.1.6. Въпроси 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3 и 5.1.4 са неприложими за дете под 12-годишна възраст. Степента на зависимост/затруднения е оценена по следния начин: Самостоятелно и осъзнато комуникира, като възприема информация - 4; Самостоятелно и осъзнато комуникира, като възпроизвежда информация - 4; На Раздел 5.3 „Социални взаимоотношения" е даден общ брой точки 6 от максималните 8, като степента на зависимост/затруднения е оценена по следния начин: Изгражда и поддържа самостоятелно контакти с други хора, в домашна среда, в затворена позната среда и в затворена непозната среда извън дома - 3; Участва самостоятелно в дейности заедно с други хора, като инициира участията си, има интерес да участва и има възможност да участва - 3. Така общият брой точки, формиран като сбор от точките на всички раздели е 94. Този общ брой точки умножен по коефициент 1,556 /за хората с увреждания до 12- годишна възраст/ дава общия брой часове за лична помощ - 146 часа месечно. На 18.02.2026 г. била изготвена индивидуалната оценка на потребностите на детето М. Е. С., като по отношение на личната помощ е посочено, че детето е с четвърта степен на тотална зависимост и има право на 146 часа месечно за лична помощ. Въз основа на оценката е издадено процесното Направление за включване в механизма на лична помощ № 26005384 от 18.02.2026 г., издадено от директора на ДСП - Варна, с което на детето М. Е. С. са определени 146 часа месечно за лична помощ за срок до 01.01.2027 г. Във връзка с оспореното направление било изготвено становище от началника на ИОХУСУ, в което било посочено, че служителите от специализиран отдел на ИОХУСУ обективно са изготвили ИОП съобразявайки се с функционирането на детето с увреждане, обхващащо всички функции и структури на организма, дейности и възможности за социално приобщаване. При извършване на анкетата от социален работник И. К. Г. за преценка на индивидуалните потребности на детето М. Е. С., в присъствието на М. И. С. - майка и законен представител се установила промяна в потребностите на детето. Посочено е, че Массимо е дете на осем години и единадесет месеца, преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК със срок от една година, във връзка с динамичното експертно проследяване. Индивидуалната оценка на потребностите по предходен ТЕЛК е изготвена когато детето е било на шест годишна възраст с определени 146 часа. Предвид израстването на детето, както и отчитането на придобити умения в по голяма възраст, с изградени навици за самообслужване, било преценено, че оценката на индивидуалните потребности е определена правилно и няма основание за отмяна на вече взетото решение. Детето не ползва помощни средства. Придвижва се самостоятелно, нуждае се от постоянен контрол и наблюдение от страна на възрастен, извън дома също. Посочено е, че всичко е отчетено във формуляра на служителя за лице с много тежка и тотална зависимост. Отчетено била и вписана диагноза, която усложнява здравословното състояние на детето и потребностите от непрекъснат контрол и наблюдение. Към момента посещава ЦСОП - гр. Варна - втори клас. Общува с децата, ориентиран за себе си и близките, не е ориентиран за пространство и време, което също е отчетено във формуляра. Въз основа на ИОП е определено право на целева помощ за ползване на балнеолечение и/ или рехабилитационни услуги, съгл. чл.76, ал.1 и ал.3 от ЗХУ. Издадено е Направление за включване в механизма лична помощ № 26005384 от 18.02.2026г. в което са определени 146 часа /сто четиридесет и шест часа/ месечно. При така установената фактическа обстановка, която страните не оспорват, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок. Оспореното направление представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на адресата и подлежи на съдебно оспорване съгласно нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оглед общата норма на чл. 98, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, предмет на оспорване, респ. на проверка за законосъобразност, е Направление № 26005384/18.02.2026 г. за включване в механизма „Лична помощ", издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с което на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания са определени 146 броя часове месечно за лична помощ за детето М. Е. С.. Съобразявайки критериите по чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради следното: Териториалната и материална компетентност на издателя на акта не се оспорва, а и съдът не констатира допуснати нарушения. Правомощието на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна произтича от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е мотивиран съобразно изискванията на специалния закон - чл. 25, ал. 4 от ЗХУ, като във връзка с фактическите и правни основания за издаване на направлението, органът препраща към индивидуалната оценка на потребностите на детето, респ. към заключенията и констатациите в нея. Касае се за допустим способ за мотивиране на административните актове, при който мотивите се съдържат в документи, предхождащи или съпътстващи акта. Във връзка с образуването и провеждането на административното производство, съдът констатира спазване на процедурата по Глава трета от ЗХУ, на Глава трета от ППЗХУ и на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на основание чл. 22, ал. 3 от ЗХУ. Органът е сезиран със заявление-декларация от жалбоподателката като майка и законен представител на детето М. С., във връзка с което случаят е възложен на служител от специализирания отдел, който да води случая. Последният е осъществил личен контакт със заявителката в нейния дом, провел е интервю и е отразил данните в надлежен формуляр по чл. 3 от Методиката. Изготвена е индивидуалната оценка на потребностите на детето. Оспореното направление е издадено въз основана на последната. Извън формалното спазване на процедурата, съдът констатира неизпълнение на задължението от органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Подадено е заявление – декларация от жалбоподателката като майка и законен представител на дете с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и пълноценно участие в обществото. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП, чието систематично място е в Глава четвърта от закона " Включване в механизма лична помощ", личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения; 4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения /арг. чл. 12, ал. 2 от ЗЛП/. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. От друга страна, информацията относима към изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1, т. 1 до т. 7, вкл. от ЗХУ. Част от необходимата информация е самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и увреждането, т. е. здравословното състояние на конкретния заявител, в случая дете до 12 г., чрез родител. Източник на визираните данни са формуляра за самооценка по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП и медицински документи, съответно експертно решение на ТЕЛК. Същите са приложения към заявлението-декларация по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ. В случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на детето, респ. при издаване на оспореното направление, не е събрал необходимите доказателства и не е съобразил съдържащата се информация в експертното решение на ТЕЛК за състоянието на детето до експертизата, което е било 65% ВСУ с чужда помощ и въз основа на това са били определени също 146 часа. Оценката на състоянието на детето към датата на издаване на решението на ТЕЛК 21.01.2026г. е 91% ВСУ, т.е. е налице значително завишаване на процента на степен на увреждане. Горното не би могло да бъде преодоляно единствено с възрастта на детето и придобити навици, тъй като е настъпило завишаване на процента на неговото увреждане, а не подобряване, от което явства и определената четвърта степен на тотална зависимост/затруднения. Несъобразявайки задължителната информация във формуляра за самооценка и тази в медицинските документи, административният орган е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК. Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра за самооценка и в ЕР на ТЕЛК и Епикриза за диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи на детето, от една страна и данните в индивидуалната оценка на потребностите, приета от административния орган, от друга страна. Налице е незачитане на информацията от самооценката, при формиране на индивидуалната оценка на потребностите въз основа на формуляра за попълване от служителя, водещ случая, съответно раздели 4.1 и 4.2, 4.3 от същия. Оценката е изготвена и без да бъде съобразено заключението на ТЕЛК при освидетелстване на М. С. и конкретно на констатацията за състоянието му, изключващо възможност за самостоятелност и намалена автономност - детския аутизъм верифициран 2023 г. с втора хосп. 2025 г в ДЮБ на УМБАЛ Варна с неразвита реч, емоц.незрялост с импулсивност, със стереотипно поведение, с психомоторна раздвиженост - умерен умствен дефицит, намалени адаптивни способности и автономност и дефицит в комуникацията с необходимост от контрол и грижи по Ч ІІ Р ІХ т.2.1-85% с Ч.П. ПОЖ. МКБ F84.0. За новодиагностицираната епилепсия в УМБАЛ Св. М. – м. 07.2025 г. с отразени два пристъпа се следват 30 % ВСУ по Ч.VІІ Т 4.1 МКБ G40.6 и посочен краен процент ВСУ 91 % с потребност от чужда помощ за срок от една година за динамично експертно проследяване. Броят точки в попълнения от служителя формуляр – приложение № 2 към Методиката, общо 94, съпоставен с максималния възможен брой точки, както и на конкретното състояние на С. аутизъм и впоследствие установена епилепсия и тоталната зависимост от чужда помощ, сочи на изводи за незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 35 от АПК. Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за проверка на информацията в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ. По съществото на спора, правните изводи са за материалноправна незаконосъобразност на оспорения административен акт. Както се посочи, с оспореното направление за включване в механизма "Лична помощ", издадено на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, са определени 146 броя часове месечно за лична помощ, колкото са били до 01.03.2026г. с 65% ВСУ, преди издаване на експертно решение на ТЕЛК с 91% ВСУ, при степен на зависимост четвърта – тотална зависимост/затруднение. Горното, преценено, с оглед доказателствата по делото обосновава изводи за неправилно приложение на закона от страна на административния орган при формиране на общия брой точки, съответно при определяне на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ. Съдът приема, че при оценката на следните показатели: по част 4. 1 -Двигателното функциониране и конкретно 4.1.1; 4.1.3; 4.1.4; 4.1.5 и 4.1.6, по част 4. 2 – Самообслужване и конкретно 4.2.1; 4.2.3; 4.2.4; 4.2.5 ; по част 4. 3 – Ориентация и самозащита и конкретно 4.3.1 органът е намалил неоснователно точките за всеки от посочените показатели в изготвената индивидуална оценка на потребностите. В подкрепа на изложеното са посочените, както в епикризата, така и в експертното решение на ТЕЛК за тежка степен на инвалидизация на детето със засягане на функции, вследствие на което самостоятелното му обслужване в ежедневието е невъзможно, а нуждата от постоянно наблюдение и грижи е перманентна. В този смисъл, съдът приема за основателно възражението на жалбоподателката, че е било прието формално, че детето е самостоятелно в редица дейности, без да се отчете необходимостта от постоянен контрол и риск, което е довело до занижаване на точките и часовете, които не са определени съобразно реалните потребности. При установената степен на тотална зависимост, определените 146 часа месечно, съответстващи на 4,8 часа дневно, не отразяват адекватно нуждата от "лична помощ" съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по чл. 4 от ЗХУ. Оспореното направление не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане, установени в чл. 2 от ЗЛП и в чл. 2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, вкл. на техните семейства, както и да им се гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на лицето с увреждания и предоставената от органа лична помощ. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че са налице отменителни основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и оспореният акт следва да се отмени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова индивидуална оценка на потребностите, както и конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ. Независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като не е направено искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ АПК, чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Варна