Решение № 5921 от 30.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 5535 от 27.03.2024г., постановено по гр.д. № 2745/2022г. по описа на СРС, 165-ти състав, е отхвърлен предявения от М. В. О. срещу фондация „Позитивни умения на личността в социума“, осъдителен иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и емоционално страдание, причинени на ищцата от противоправни действия и бездействия на служители на Кризисен център „Надежда“ към ответната фондация, изразяващи се в неосъществяване на необходимия надзор над непълнолетната дъщеря на ищцата- С. В. О., ЕГН: ••••••••••, настанена в Кризисен център „Надежда“, съгласно Заповед №ЗД/Д-С-СК- 019/24.04.2020г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Сердика. Със същото решение фондация „Позитивни умения на личността в социума“ е осъдена да заплати на М. В. О. сумата от общо 426 /четиристотин двадесет и шест/ лв., представляваща заплатени разноски за медицинска интервенция по медикаментозен аборт по желание във Втора САГБАЛ „Шейново“ ЕАД по отношение на С. В. О., ЕГН: ••••••••••, ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на исковата молба- 20.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 86, 77 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, а М. В. О. е осъдена да заплати на фондация „Позитивни умения на личността в социума“ сумата от 959, 14 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на Столична община като трето лице – помагач на страната на ответника фондация „Позитивни умения на личността в социума“. Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 426 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди е подадена в срок въззивна жалба от ответника Фондация „Позитивни умения на личността в социума“, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че решението на екипа на кризисния център да бъде позволено на детето да пренощува при приятеля си било постъпило след края на работното време на ОЗД, поради което нямало възможност да бъде поискано тяхното разрешение. Решението било в интерес на детето, тъй като в противен случай имало съществен риск от бягство на детето от кризисния център, освен това детето щяло да бъде под контрола на възрастен. Не било ясно кое съдът приема за вредоносен резултат и поради каква причина. Не се установявала и причинно-седствена връзка между настъпилата бременност и твърдяното противоправно поведение като твърди, че забременяването на детето би могло да настъпи и по време на престоя му при неговата майка. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявени иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата М. В. О. е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че посочените в жалбата причини детето да бъде допуснато да напусне кризисния център не били оправдателни, тъй като центърът имал задължението да осигурява пребиваването на детето в защитена среда през цялото време на неговия престой. Сочи, че непланираното и несъгласувано с родител забременяване на 15-годишни дете представлявало вредоносен резултат, а причинно-следствената връзка се установявала от доказателствата по делото, доколкото развитието на бременността съвпадало със забременяване в нощта, в която на детето е било позволено да пренощува при приятеля си. Представени били и доказателства за плащане на разходите относно аборта. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 426 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди е подадена в срок въззивна жалба и от Столична община в качеството й на трето лице – помагач на ответника. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради липса на причинно-следствена връзка между забременяването на детето и поведението на служителите на кризисния център. Сочи се, че не било доказано по безсъмнен начин, че забременяването на детето е настъпило в периода, в който е пренощувало при приятеля си, това би могло да стане и в периодите, в които детето било пренощувало в дома на своята майка. Развива и съображения, че отговорност за вредата могло да носи само физическото лице, което било отговорно за противоправното поведение, но не и юридическото лице, което е възложило неговата работа. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата М. В. О. не е подала отговор на въззивната жалба. Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди е подадена в срок въззивна жалба от ищцата М. В. О., в която са развити съображения за неправилност на решението в посочената част поради материална незаконосъобразност. Сочи, че с писмо на Държавна агенция за закрила на детето по повод жалба на ищцата, последната била уведомена за извършена проверка в кризисния център, при която било установено, че центърът бил позициониран в апартамент на първия етаж, което позволявало лесен достъп на външни лица; че не бил упражняван достатъчен контрол над излизанията на децата от центъра и че майката не е запозната и не е съгласувала плана за лични грижи на дъщеря й, както и че детето имало контакти с лица, от които следвало да бъде закриляно. В писмо на Столична община било посочено, че кризисният център бил дал разрешение на детето а пренощува при приятел без за това да е уведомен Отдел „Закрила на детето“ и майката, В писмото изрично било записано, че с помощта на майката с предоставяне на технически средства детето било успяло да завърши учебната година. С оглед на това жалбоподателката счита, че деликтната отговорност се носела от екипа на кризисния център. От многобройните жалби, подадени от ищцата, се установявала нейната ангажираност с положението на детето, както и изпитваните от нея притеснения в тази насока. Сочи, че детето било принудено от служители на кризисния център да води дела срещу собствената си майка, което се установявало от показанията на самата С. О. в първоинстанционното производство. От същите показания се установявало и колко била благодарна на своята майка, както и че през същия период майка й получила псориазис на нервна почва. Счита претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в психическо и емоционално напрежение от противоправното поведение на служителите на ответника, за доказани от доказателствата по делото. Сочи, че възникналата бременност и нейното прекратяване били негативно преживяване за детето, но следвали да се отчитат и чувствата на майката от този факт, която е страдала заедно с дъщеря си и е изпитвала възмущение от действията на кризисния център. Поддържа, че служителите на кризисния център настройвали дъщерята срещу майката, в която насока от показанията на детето се установява, че виждала майка си пред центъра и искала да бъде при нея, но служителите не й позволявали, взели й телефона и не й позволявали да говори с майка си, а също така я накарали да подпише молба за защита от домашно насилие срещу нея. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Фондация „Позитивни умения на личността в социума“, в която са развити съображения за нейната неоснователност. Жалбоподателят поддържа, че фактите по делото били установени правилно от първоинстанционния съд. Правилно съдът бил приел, че потребител на социалната услуга било детето, както и че родителят не могъл да претендира неимуществени вреди от некачественото изпълнение на социалната услуга и по-специално от неосъществения надзор. Родителят имал правото да иска прекратяване на настаняването на детето извън семейството по реда на чл. 29 и сл. от ЗЗДет. при приемане на съответните действия, чрез които да осигури най-добрия интерес на детето и реинтеграцията му в семейството. Сочи, че във въззивната жалба не били въведени конкретни доводи по отношение на пороците на първоинстанционното решение, като вместо това във въззивната жалба били изложени житейски съображения, които не кореспондирали с доказателствената съвкупност по делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач Столична община, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като родител на потребителя на социална услуга нямал право да претендира вреди от нейното неправилно изпълнение, включително от разрешения престой на детето извън центъра. Недоказани били твърденията на ищцата за причинено от процесното деяние физическо заболяване – псориазис. Поддържа, че откриването на кризисния център било разрешено от Агенцията за социално подпомагане, поради което били изпълнени условията за неговото качествено функциониране на местоположението, на което се намирал. Също така характерът на социалната услуга и нейната организация не предполагала забрана за самостоятелно излизане на детето извън сградата. Сочи, че било малко вероятно детето да е забременяло през периода 21 – 22.07.2020г., тъй като то още през месец юли се оплакало от закъснение на месечния цикъл. Забременяването могло да настъпи в периода 04-05.07.2020г., когато момичето било при майка си. Излага съображения, че прекъсването на давността било извършено в домашна среда след взето решение на проведена среща в ОЗД Сердика с представители на ДАЗД, АПС, кризисния център и майката, като детето следвало да пребивава при майка си от 20.08.2020г. до 31.08.2020г., но на 25.08.2020г. момичето избягало от дома на майка си и на 04.09.2020г. се прибрало в кризисния център. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно правилността на решението по изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното от фактическа страна. От приетата от първоинстанционния съд преписка на ОЗД към ДСП Сердика относно работата по открит случай с детето С. В. О. за периода от 20.06.2017г. до 21.12.2020г. се установява, че ищцата М. В. О. е осиновител на детето С. В. О., след като детето е било изоставено от биологичната си майка и след едно прекратено предходно осиновяване, като детето е било осиновено от ищцата на петгодишна възраст. През м.06.2017г. ищцата е подала заявление за ползване на социална услуга до ОЗД с твърдения за трудности в справянето с импулсивното поведение на дъщеря й. Вследствие на това на детето и майката са издадени направления за ползване на социални услуги в общността от 19.06.2017г., като специализираната работа е провеждана от психолози от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Център за обществена подкрепа /КСУДС/ при Фондация „Асоциация Анимус“. Сключен е представеният договор за предоставяне на социална услуга от 19.07.2017г. между КСУДС и ищцата, изготвена е оценка на случая и план за предоставяне на социална услуга. Според съдържащите се в преписката социални доклади, детето има травматична идентичност, произтичаща от раздялата с биологичната майка, последващи загуби и несполуки в ранното детство. Към този момент детето е навлязло в юношеска възраст, когато въпросите с автономността, сексуалността, взаимоотношения с връстници, с родител се актуализират. В докладите е посочено, че вследствие на работата взаимоотношенията майка-дъщеря са укрепнали за кратък период от време, но впоследствие настъпил регрес с поведенчески проблеми в началото на пубертета на момичето, когато то е на 12 години. В социалните доклади е посочено, че детето станало импулсивно, започнало да общува с деца с проблемно поведение, бягала системно от дома, училищната адаптация била нарушена и детето сменило училището. Между майката и дъщерята имало тежки конфликти и бягствата на детето от дома станали непрекъснати. На 21.07.2017г. на детето е предоставена полицейска закрила поради бягства от дома на ищцата. Видно от приетата заповед № ЗД/Д-С-СК-338/23.07.2017г. детето било настанено в кризисен център „Вяра, Надежда, Любов“ на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 2 ППЗЗДет. На следващия ден 24.07.2017г. ищцата е подала заявление за реинтеграция на детето в семейството. След съставен социален доклад, със заповед № ЗД/Д-С-СК- 338/31.07.2017г. настаняването на детето в кризисния център е прекратено и детето е предадено на ищцата. На 02.08.2017г. от страна на КСУДС при Фондация „Асоциация Анимус“ е подаден сигнал за дете в риск до СРП и директора на ДСП Сердика, съдържащо сведения за сексуална злоупотреба от неизвестно лице с детето, за което са предадени данни от ищцата. Видно от постановление на СРП от 15.09.2017г. сигналът е обединен към съществуващо досъдебно производство по случая № 1563/2017г. на 02 РУ – СДВР, пр.пр. № 29611/2017г. по описа на СРП. На 01.09.2017г. е подаден устен сигнал на Националната телефонна линия за деца от анонимна съседка за детето С. О. по повод насилие над детето от години, викове и забелязан отпечатък от пръсти по бузата на детето. Предадено е, че напоследък майката непозволявала на детето да излиза и детето стояло постоянно в дома си. Видно от представения доклад по сигнала от 07.09.2017г. при среща с майката и детето, ищцата е заявила, че в момента отношенията били спокойни и предадената в сигнала информация била стара. След извършена оценка е установено, че съществува риск за емоционалното и психическо здравен а детето, като са предвидени интензивни контакти с майката, детето и доставчика на социална услуга, както и с класния ръководител. През периода 24.07.2017г. – 20.02.2019г. са издавани направления за социална услуга в КСУДС при Фондация „Асоциация Анимус“ и са съставяни доклади, видно от които работата първоначално е била при режим на кризисна интервенция, а впоследствие след стабилизиране на семейната динамика – е продължила при режим на консултиране веднъж седмично. Отчетено е подобряване в разбирането на майката към детето, както и постепенно редуциране на бягствата на детето от дома до тяхното преустановяване. На 17.06.2019г. в ДСП Сердика е подаден устен сигнал от ищцата, че за пореден път детето е обявено за издирване поради бягство и родителят не се справя с упражняване на родителския контрол. След изготвяне на доклад по сигнала, на 03.07.2019г. от ДСП Сердика е издадено ново направление за ползване на социална услуга в КСУДС при Фондация „Асоциация Анимус“. Изготвяни са междинни доклади и заключителен доклад от 30.03.2020г. на КСУДС, от който е видно, че бягствата на детето съвпадат по време с хоспитализации на ищцата, през който период детето се върнало към предишния си начин на живот. Към датата на изготвяне на заключителния доклад детето отново било в неизвестност. Емоционалната връзка между майката и детето била силно нарушена като ищцата споделила намеренията си да започне процедура по „разсиновяване“ на детето, за което била уведомила детето. Констатирано е, че майката не е в състояние да се справи с поведенческите дефицити на дъщеря си и от няколко години заявява намерение за „разсиновяване“. При рисковото поведение на детето, ниския праг на фрустрация и импулсивно поведение, на фона на нарушена комуникация с майката и липсата на ресурс на средата да бъде удържаща, съществуват реални рискове за детето. Посочено е, че е необходимо спешно извеждане на детето и настаняването му в защитена и сигурна среда с цел опазване на живота и здравето му. Препоръчано е предприемане на мярка за закрила на основание чл. 27, ал. 2, вр. с чл. 25, т. 3 ЗЗДет чрез настаняване на детето в кризисен център за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет или до настъпване на промяна в обстоятелствата. На 03.04.2020г. е подаден нов устен сигнал от ищцата по повод бягство на детето от дома. Детето е обявено за издирване и на 23.04.2020г. е предоставена полицейска закрила на детето от началника на 02 РУ – СДВР и с приемо-предавателен протокол от 24.04.2020г. детето е предадено на социален работник от ОЗД Сердика. Със заповед № ЗД/Д-С-СК-019/24.04.2020г. на директора на ДСП Сердика непълнолетната С. В. О. е настанена спешно на основание чл. 27, ал. 1 вр. с чл. 25, т. 3 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. в кризисен център „Надежда“ за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. или промяна в обстоятелствата. Съгласно мотивите на заповедта и изготвения социален доклад от същата дата, за детето съществува риск от трафик, от сексуална злоупотреба, от отпадане от образователната система и от увреждане на нравственото и социалното развитие на детето. Посочено е, че майката не е в състояние да се справи с проблемното поведение на дъщеря си, да упражнява необходимия родителски контрол и да осигури на детето безопасност и сигурност. Не са установени близки и роднини, които желаят и имат възможност да полагат грижи за детето, няма свободно приемно семейство, което да отговаря на профила на детето. Детето е предадено в кризисния център на същия ден с протокол за предаване. От изготвения социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 24.04.2020г. е видно, че по време на срещите по повод сигнала е установена влошена комуникация между детето и майката. Детето декларира категорично несъгласие да се среща с майка си и изразява мнение, че майка й е виновна за създадената ситуация. При разговори с майката, същата обвинява социалната система, че не я подпомага в справянето с проблемното поведение на детето. Заявява, че е допуснала грешки и отчита, че детето е трябвало да бъде настанено в кризисен център при предходен случай. Заявява, че е водена единствено от желанието детето да продължи в училището, в което е кандидатствала и ще й даде професия, но впоследствие разбрала, че това не било най-важното. Не е убедена, че този компромис е изиграл лоша услуга на детето й. Майката показва амбивалентност при общуване със социален работник от ОЗД. В определени моменти е гневна и отрицателно настроена, отправя заплахи. В други от случаите трезво оценява грешките и пропуските си. Съобщава, че се чувства изтощена и че се страхува за живота и здравето си. Препоръчано е продължаване на работата с детето при непосредствен контакт от специалистите на КЦ „Надежда“ с цел вземане на адекватни бъдещи решения. Съставена е първоначална оценка на потребностите на детето и план за действие за детето от 29.04.2020г., който е съгласуван с ищцата като няма данни за съгласуване с детето. Видно от работен протокол от 21.05.2020г. на ДСП Сердика планът е съгласуван с ищцата на така посочената дата. На 21.05.2020г. ищцата е подала молба за реинтеграция на детето в семейството и молба за ползване на социалната услуга „Оценка на родителския капацитет“. От съставения Доклад за оценяване на потребностите на детето и родителския капацитет по случай на интеграция, изготвен от ЦОП „Света София“ на 09.09.2020г. се установява, че след направената оценка на родителския капацитет на майката М. О. за момента не се препоръчва реинтеграцията на детето в семейството. Препоръчва се да се запази контактът между майката и детето. Препоръчва се дългосрочна фамилна терапия за подобряване на емоционалната връзка между детето и майката. Установява се от представените протоколи, както и от представените писма от ответника до ДСП Сердика, че при престоя си в кризисния център детето е напускало същия с преспиване със съгласието на служителите на центъра, както следва: от 04.07.2020г. до 05.07.2020г. за гостуване при ищцата без съгласуване с ОЗД при ДСП Сердика; от 21.07.2020г. – 19, 00ч. до 22.07.2020г. – 09, 00ч. за гостуване при трето лице, без съгласуване с ОЗД при ДСП Сердика; от 31.07.2020г. до 02.08. 2020г. за гостуване при ищцата при положително становище на ОЗД и от 20.08.2020г. до 31.08.2020г. за престой в болница „Шейново“, съгласуван с ОЗД. От социалния доклад от 07.01.2021г. се установява, че по време на престоя в центъра момичето е създало връзка с непълнолетно момче, което живее в гр. Нови Искър, и е гостувало в семейството му с разрешение на кризисния център без знанието и становището на ОЗД Сердика. В началото на месец август 2020г. момичето е с констатирана бременност. След проведена мултиекипна срещна и по искане на майката, детето е било предоставено на майката за периода от 20.08.2020г. до 31.08.2020г. за прекъсване на бременността. Видно от представените с исковата молба три броя фактури от 20.08.2020г. ищцата е сторила разходи за кръвни изследвания на детето, за медикаментозен аборт по желание и за ултразвуков преглед в общ размер на 426 лева, за чието плащане са представени касови бележки. От посочения по-горе социален доклад, както и от представените работни протоколи и заявление на ищцата се установява, че след извършване на аборта, на 25.08.2020г. детето е избягало от дома на ищцата и е било в неизвестност до 04.09.2020г., когато се е завърнало само в кризисния център. На 21.09.2020г. детето С. О. е подало до Софийския районен съд молба за защита от домашно насилие срещу нейната майка /ищцата/ с твърдения за извършени актове на психическо и физическо насилие над детето на 25.08.2020г. Поискано е издаване на заповед за незабавна защита, каквато е издадена. С влязло в сила решение № 20139527 от 15.06.2021г., постановено по гр.д. 45201/2020г. по описа на СРС, 37-ми състав, молбата е отхвърлена. За периода от 19.08.2020г. до датата на подаване на исковата молба /20.01.2022г./, а също така и в хода на процеса ищцата е подала многобройни жалби до Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето, Софийска районна прокуратура, ДСП – Сердика, Столична община Дирекция „Социални услуги за деца и възрастни“ и 02 РУ на СДВР, с които уведомява за описаните в исковата молба обстоятелства свързани с липса на контакт с детето, липса на достатъчен контрол върху детето, допуснатото забременяване на детето, както и изразява неудовлетворението си от работата на кризисния център и държавните институции. Видно от представеното с исковата молба писмо от ДАЗД до ищцата /без посочена дата/, във връзка с изпратена жалба до Държавната агенция за закрила на детето, през периода 10-11.09.2020г. е извършена проверка на кризисния център, вследствие на която е дадено становище, че не са гарантирани правата, регламентирани в чл. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 19, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и правата на закрила на детето, регламентирани в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДет, като на директора на КЦ „Надежда“ е издадено предписание за тяхното отстраняване. Констатациите са свързани с разположението на кризисния център на място, позволяващо лесен достъп на външни лица, липса на придружители при излизане на децата, липса на съгласуване с ОЗД на случаите на пренощуване извън центъра и че децата не познават социалния работник, към който следва да се обърнат при необходимост. Поради изтичане на срока за настаняване на детето в кризисния център през месец 10.2020г. от АСП е внесено в Софийския районен съд искане детето С. В. О. да бъде настанено в КЦ „Надежда“ за срок от шест месеца считано от влизане в сила на съдебното решение. С протоколно решение от 04.11.2020г., постановено по гр.д. № 19197/2020г. по описа на СРС, 86-ти състав, искането е оставено без уважение. Решението е влязло в сила на 12.11.2020г. От социалния доклад от 07.01.2021г. се установява, че след поставяне на кризисния център под 10-дневен карантинен период поради установени на 11.11.2020г. случаи на COVID-19 сред служителите и децата, на 17.11.2020г. детето е избягало от кризисния център и е обявено за издирване. На 15.12.2020г. детето е установено и върнато в кризисния център. Със заповед № ЗД/Д-С-СК-073 от 21.12.2020г. на директора на ДСП Сердика е прекратено настаняването на детето в КЦ „Надежда“ и същото е настанено в Преходно жилище „Захари Стоянов“ в кв. „Горна баня“. С протокол от същата дата, детето е предадено в преходното жилище. Видно от доклада от 07.01.2021г. към така посочената дата детето вече е избягало от преходното жилище и е обявено за издирване. От приетата заповед № СОА19-РД09-2774 от 30.12.2019г. на кмета на Столична община се установява, че ответникът Фондация за „Позитивни умения на личността в социума“ е определен за спечелил конкурса, преминал в пряко договаряне за социалната услуга „Кризисен Център“ с адрес: гр. София, район •••••••• От приетия Договор за възлагане на социални услуги от 16.01.2020г., сключен между Столична община като възложител, ответника Фондация „Позитивни умения на личността в социума“ като изпълнител и Националната комисия за борба с трафика на хора като партньор, се установява, че на ответника е възложено да управлява социалната услуга „Кризисен център“ с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик на територията на Столична община, като е определено услугата да се предоставя в оборудван самостоятелен обект в сграда – частна държавна собственост, находяща се в гр. София, район •••••••• От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че КЦ „Надежда“ се управлява от ответника Фондация „Позитивни умения на личността в социума“. По делото е прието още и Методическо ръководство за предоставяне на социална услуга „Кризисен център“. От показанията на свидетеля С. О. – дъщеря на ищцата, пълнолетна към датата на разпита – се установява, че преди 2-3 години била настанена в кризисен център и там се случили много опасни за живота й неща, от които майката на свидетелката се притеснявала – пожари, заплахи, забрана да се вижда и чува с майка си. Свидетелката имала право да ползва телефон само по един час на ден, защото телефоните на децата се прибирали от служителите. Веднъж майката на свидетелката дошла да я види, но не я пуснали да влезе, нито пуснали свидетелката навън при нея. Сочи, че през това време имала гадже и служителите на кризисния център я били пускали да спи у гаджето й за 2 дни без позволението на отдела и знанието на майка й. Сочи, че била държана гладна, което „не е ОК за едно дете“, преди напускането й откраднали всички дрехи и обувки. Според свидетелката, докато била в центъра, майка й получила псориазис. Вината за престоя в центъра била на свидетелката поради разногласия с майка си което било „нормално за тийнейджърската възраст“ и заявява, че се е случило майка й да й посяга физически когато се наложило и била прекалила. Според свидетелката тя влязла в кризисния център по свое искане, за да се сближи с майка си, но вместо това центърът я отдалечил. През шестте месеца на престоя майка й идвала по два пъти в седмицата да я види, но служител й казвал, че не можела да влезе, а друг служител възпрепятствал свидетелката да излиза. Децата в центъра я били заплашвали и била нападната от дете с нож. Служителите не вземали отношения по случая. За тези обстоятелства свидетелката не била подавала жалби и не била уведомила ОЗД. Счита, че работата на служителите от кризисния била да контролират децата, „а не да си бъркат в телефоните“. След кризисния център била настанена в преходно жилище, от което също била недоволна. От показанията на св. И.К. – служител на ответника – се установява, че С. била настанена в кризисния център за деца „Надежда“ администриран от ответника през месец април 2020г. с мярка за полицейска закрила. Свидетелката работела като социален работник на 24-часови дежурства по 2-3 пъти в седмицата. В центъра имало настанени 10 деца, между които и С.. Последната не била заявявала желание да напуска центъра. Регламентираното отсъствие на децата ставало по заявление на пълнолетно придружаващо лице до ДСП. Знае, че С. прекарала няколко дни, гостувайки в семейството на нейния приятел, за което поела отговорност майката на момчето и бил съставен протокол. По същия начин се извършвали и посещенията при майка й. Знае, че С. е забременяла, но няма информация за датата на забременяване. Спомня си, че през месец юли С. й се оплакала от закъснение на месечния цикъл. На детето бил изготвен индивидуален план за работа, като били съобразени препоръките на ОЗД. Той бил съгласуван на всеки 3 месеца с ОЗД като изпълнението му се документирало с тримесечни доклади. Не е запозната с действия по настройване на детето срещу майката. През този период отношенията им били динамични и обтегнати. Двете се нуждаели една от друга, но нямали общ език и било трудно. Майката търсела контакт с детето, а детето в различни моменти е изразявало желание и нежелание за срещи с майката. Имало случаи С. да се връща разстроена и уплашена след срещи с майка си и изразявала страха си чрез вербална агресия. Споделяла, че е гневна на майка си. Имало заведено от С. депо по ЗЗДН в началото на август или септември, за което уведомили ОЗД. Не е запозната с проверка на ДАЗД. При възможност децата излизали с придружител, но настанените не изтърпявали наказания, поради което не могли да им ограничат свободния достъп до обществени места и училище. Свидетелката не е отговаряла за административната дейност на центъра. Понастоящем центърът не бил закрит, а се управлявал от Столична община. Знае за пожар в центъра, причинен от дете, без пострадали, след което децата били настанени за дълъг период от време на други места до извършване на ремонт. Оплаквания от децата във връзка с отношенията помежду им били „част от динамиката“. С. прекарала в дома периода от м.04.2020г. до м.12.2020г., след което била настанена в преходно жилище. Не знае за нерегламенирано напускане, но имало бягство на детето през месец ноември 2020г. Тогава била наложена карантина и С. била едно от болните деца. Тя изпитвала трудности да спазва карантината и се бунтувала срещу крайните мерки. Знаела, че й предстои преместване в друга услуга, която не разпознавала като желана. Не помни кога се е върнала С., но това било времето, в което се случил пожарът. Заявява, че не е запозната с престъпления на територията на центъра. Въз основа на така установената доказателствена съвкупност, съдът приема следното от правна страна. Нормата на чл. 27 ЗЗДет. /в приложимата към датата на настаняването - 24.04.2020г. редакция/ предвижда, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като в едномесечен срок от издаване на заповедта, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд за настаняване на детето по реда на чл. 28 ЗЗДет. Съгласно чл. 40а, ал. 8 ППЗСП /отм./ предоставянето на социални услуги за деца се извършва по реда на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Следователно за разлика от останалите социални услуги, които се ползват въз основа на сключен договор по чл. 40г, ал. 2 ППЗСП /отм./ между потребителя на услугата и нейния доставчик, временното настаняване на дете извън семейството в специализирана институция, включително в кризисен център по смисъла на пар. 1, т. 25 от ДР на ППЗСП /отм./ се основава на действието на индивидуален административен акт с предварително изпълнение. Съгласно чл. 18а, ал. 1 ЗСП /отм./ кметът нa общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3. В чл. 18а, ал. 3 ЗСП /отм./ е предвидено, че кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са открити като делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 само чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат. Лицата по чл. 18, ал. 3 ЗСП /отм./ са вписани като търговци физически лица и юридически лица, които предоставят социални услуги за деца до 18 години на територията на Република България след издаване на лиценз от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и вписване в нарочен регистър по чл. 18, ал. 2 ЗСП /отм./. От така изложената нормативна уредба следва, че настаняването на дете в кризисен център по чл. 27 ЗЗДет. не се основава на договорно правоотношение между потребителя на социалната услуга /респ. неговия законен представител/ и доставчика, както и че възлагането по реда на чл. 18а, ал. 3 ЗСП /отм./ се извършва по договор между кмета на общината и доставчика след проведен конкурс или пряко договаряне, който договор е с предмет фактическото предоставяне на услугите, без доставчикът да е овластен по силата на закона с административни правомощия. При това положение отговорността на доставчика за вреди причинени във връзка с изпълнението на услугата в тази хипотеза на настаняване се реализира по общия гражданскоправен ред – по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /така – ППВС № 9/1966 г./. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Противоправността се изразява в такова поведение /действие или бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител /решение № 249/16.11.2016 г. по гр. д. № 902/2016 г., IV г. о. на ВКС и посочените в него решение № 538 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 208/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 465 от 28.12.2012 г. по гр. дело № 1157/2011 г. на ВКС, IV г. о., според които предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД не са налице когато няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата/. В настоящата хипотеза на първо място е претендирано обезщетение за имуществени вреди – претърпени от ищцата загуби в размер на 426 лева, представляващи сторени разходи за извършване на медикаментозен аборт на настанената в Кризисен център „Надежда“ дъщеря на ищцата – С. О.. Относно предпоставките за ангажиране на отговорността съдът намира следното. Страните не оспорват, а и от изложената по-горе доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че непълнолетната Стансилава О. е забременяла през 2020г. и й е бил извършен медикаментозен аборт на 20.08.2020г. в болница „Шейново“. Също така няма спор и по въпроса, а и от приетите фактури с касови бележки от 20.08.2020г. се установява, че ищцата е заплатила стойността на кръвните и ехографски изследвания, както и на медикаментозния аборт, чиито размер е именно 426 лева. Спорът между страните във въззивното производство се концентрира върху въпросите за причинно- следствената връзка между забременяването на непълнотлетното дете и твърдяната липса на контрол от страна на кризисния център, както и върху противоправността на действията. В тази насока съдът намира, че от приетите по делото социални доклади се установява с категоричност, че по време на престоя на детето в кризисния център /т.е. в периода от настаняването на 24.04.2020г. до извършването на аборта на 20.08.2020г./ непълнотлетната С. О. е имала връзка с непълнолетно момче от гр. Нови Искър, което обстоятелство е било известно на служителите на кризисния център. Установява се също, че през периода от 21.07.2020г. – 19, 00ч. до 22.07.2020г. – 09, 00ч. служителите на кризисния център са разрешили на С. О. да пренощува в дома на своя непълнолетен приятел под надзора на майката на момчето, което решение не е било съгласувано с ОЗД към ДСП Сердика. Така изложените в социалните доклади обстоятелства се потвърждават по категоричен начин от показанията на свидетелката И.К. – служител на ответника – която заявява, че действително С. е имала приятел /“гадже“/ по време на престоя си в центъра, както и че й е било позволено да пренощува при него. Свидетелката сочи също, че през месец юли на 2020г. С. й се е оплакала от закъснение на месечния цикъл. При съвкупна преценка на тези доказателства и доказателствени средства съдът намира за установено по безспорен начин обстоятелството, че бременността на С. О. е настъпила по време на нейното настаняване в КЦ „Надежда“ вследствие на позволения й престой с пренощуване при нейния приятел. Изложените от ответника и третото лице оспорвания, че било възможно забременяването да е настъпило при престоя на детето при майка й през периода от 04.07.2020г. до 05.07.2020г., са неоснователни. По делото липсват каквито и да било доказателства през този период детето да се е срещало със своя приятел или да е имало контакти с друго лице от мъжки пол, нито са налице доказателства за бягство на детето от дома на ищцата. Освен това дори да се допусне, че забременяването би могло да настъпи през време на престоя на детето при майката следва да се отбележи, че този престой също не е бил съгласуван с ОЗД към ДСП Сердика. Относно противоправността на действията на служителите на кризисния център съдът намира, че същата е налице, доколкото пренощуването на детето извън кризисния център не е било съгласувано с ОЗД и не е била извършена правилна оценка на риска от непланирано забременяване на детето при пренощуване в дома на друго непълнолетно дете. Релевираното от ответника оплакване, че майката на детето също следвало да поема разходи за здравеопазването на детето е неоснователно. Съгласно чл. 37 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца /отм./ задължението за осигуряване на здравни грижи за детето е на доставчика на социалната услуга. Ето защо въззивният съд приема, че са налице всички кумулативни предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл. 49 вр с чл. 45 ЗЗД. Следователно изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – стойността на аборта – е основателен и в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и молбата-уточнение от 13.12.2022г. претенцията за неимуществени вреди се основава на възпрепятстване на реинтеграцията на детето в семейна среда. В тази насока на първо място е изтъкнато обстоятелството, че служителите на ответника са разрешили на детето да пренощува извън кризисния център без да уведомят ОЗД към ДСП Сердика и майката, вследствие на което детето е забременяло и впоследствие му е извършен аборт. На второ място като пречка за интеграцията са посочени действията на ответника по ограничаване на контакта на детето с ищцата като нейна майка и на трето място – съзнателни действия по настройване на детето срещу майката. За да отхвърли така предявения иск първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от некачествено изпълнение на социалната услуга, тъй като не е неин потребител, както и че ищцата е разполагала с възможността да поиска прекратяване на настаняването по реда на чл. 29 и сл. от ЗЗДет и да осигури възможността за реинтеграция на детето, което не е сторила. Във въззивната си жалба ищцата не е релевирала конкретни оплаквания срещу тези изводи на първоинстанционния съд. Същите, обаче, са направени при неправилно приложение на императивни материалноправни норми, за което съдът следи служебно съгласно указанията, дадени с т. 1 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Както беше изяснено, временното настаняване на дете извън семейството не се основава на договорно правоотношение, по което непълнолетното дете /представлявано от законния му представител/ се явява потребител на социалната услуга, а на заповед на директора на ДСП Сердика поради наличие на основанието по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет /тъй като майката на детето, като единствен негов родител, се намира в трайна невъзможност да го отглежда/ и настаняването е извършено спешно поради опасност за живота и здравето на детето. Следователно първоинстанционният съд е приложил неправилно нормата на чл. 29 ЗЗДет., в която са уредени по императивен начин основанията за прекратяване на настаняването, доколкото в хипотезата на настаняване по реда на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., не е приложимо основанието за прекратяване на настаняването, уредено в чл. 29, т. 3 ЗЗДет. – по взаимно съгласие на страните. В тази хипотеза настаняването на детето може да бъде прекратено само при отпадане на основанието по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., както и в случаите по чл. 29, т. 5, т. 9 и т. 11 ЗЗДет., които се явяват неприложими. Видно от обсъдените по-горе доказателства, ищцата е подала молба за реинтеграция на детето в семейна среда още на 21.05.2020г., но такава реинтеграция не е била възможна, тъй като не е отпаднало обстоятелството по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., поради което детето е било настанено в центъра. Това се установява от приетия доклад за оценка на родителския капацитет на ищцата от 09.09.2020г., според който след направената оценка на родителския капацитет на майката М. О. за момента не се препоръчва реинтеграцията на детето в семейството. Същевременно неприкосновеността на семейните отношения и тяхната закрила от държавата са регламентирани в чл. 14 КРБ, поради което евентуалните действия по възпрепятстване реинтеграцията на детето в семейството от служителите на центъра /каквито твърдения са изложени в исковата молба/ могат да бъдат източник на неимуществени вреди за ищцата като майка на детето, независимо от това дали самата тя е потребител на социалната услуга или не. Относно първото изложено в исковата молба основание за ангажиране отговорността на ответника – че неговите служители са допуснали детето да преспи извън центъра, вследствие на което е настъпила бременност, по изложените по-горе съображения по иска за имуществени вреди, съдът приема, че това действие е извършено от служителите на ответника. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установява бременността и абортът да са довели до ограничаване възможността детето да бъде реинтегрирано в семейството. Липсват доказателства фактът на бременността и нейното прекратяване да са повлияли върху субективното отношение на С. О. към ищцата, реципрочно върху родителския капацитет на ищцата. Не се твърди и не се доказва ищцата и детето да са имали различно становище относно прекратяването на бременността или друго подобно свързано с бременността обстоятелство, което да е довело до възпрепястващ реинтеграцията разрив в техните взаимоотношения. Същевременно съпреживяването от ищцата на негативните емоции на детето по повод бременността и аборта не легитимира ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на съпреживяното. Не представлява източник на правото на обезщетение и емоционалната реакция на ищцата към служителите в кризисния център и към държавните институции, довела до подадените от ищцата множество жалби. На обезщетяване по реда на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД подлежат единствено претърпените от самата ищца неимуществени вреди от конкретно противоправно поведение срещу нея. Доколкото противоправното поведение в случая е насочено към детето и е резултирало в неговото забременяване и последващото прекратяване на бременността, материалноправно легитимирано да претендира обезщетение за негативните преживявания от тези обстоятелства е единствено детето. Ищцата е материалноправно легитимирана да търси обезщетение за вредите от възпрепятстване вследствие на деянието на възможността за възстановяване на семейната връзка между нея и детето, каквато зависимост не следва от доказателствената съвкупност по делото. Относно твърденията за осуетяване на правото на лични отношения на ищцата с нейното дете, респективно за осуетяване на реинтеграцията чрез възпрепятстване на контакта между тях от служителите на ответника, в исковата молба е посочено, че през първите два месеца ищцата не е допускана да се вижда с детето. След това съвместно с ДСП Сердика и кризисния център бил определен режим на срещи между ищцата и детето два пъти седмично, който, обаче, не се спазвал от кризисния център. По отношение на първоначалния период от два месеца следва да се посочи, че съгласно чл. 32 от приложимата през периода на настаняването Наредба за критериите и стандартите за социалните услуги за деца /отм./ доставчикът осигурява възможност за лични контакти на детето със семейството му, с приятелите му и/или с близки хора, ако това е в негов интерес. В конкретната хипотеза детето е настанено в кризисния център на 24.04.2020г. по спешност поради опасност за живота и здравето му предвид предхождащите бягства на детето от дома на ищцата, продиктувани от невъзможността за осъществяване на спокойни контакти между детето и родителя. Този извод следва на първо място от заключителния доклад на КСУДС при Фондация „Асоциация Анимус“ от 30.03.2020г., съгласно който емоционалната връзка между майката и детето е силно нарушена като ищцата споделила намеренията си да започне процедура по „разсиновяване“ на детето, за което била уведомила детето. Констатирано е, че майката не е в състояние да се справи с поведенческите дефицити на дъщеря си и от няколко години заявява намерение за „разсиновяване“. При рисковото поведение на детето, ниския праг на фрустрация и импулсивно поведение, на фона на нарушена комуникация с майката и липсата на ресурс на средата да бъде удържаща, съществуват реални рискове за детето. Посочено е, че е необходимо спешно извеждане на детето и настаняването му в защитена и сигурна среда с цел опазване на живота и здравето му. В същия смисъл е и социалният доклад на ДСП Сердика, изготвен по повод постъпване на детето в кризисния център от 24.04.2020г., от който е видно, че по време на срещите по повод сигнала е установена влошена комуникация между детето и майката. Детето декларира категорично несъгласие да се среща с майка си и изразява мнение, че майка й е виновна за създадената ситуация. При разговори с майката, същата обвинява социалната система, че не я подпомага в справянето с проблемното поведение на детето. Заявява, че е допуснала грешки и отчита, че детето е трябвало да бъде настанено в кризисен център при предходен случай. Заявява, че е водена единствено от желанието детето да продължи в училището, в което е кандидатствала и ще й даде професия, но впоследствие разбрала, че това не било най-важното. Не е убедена, че този компромис е изиграл лоша услуга на детето й. Майката показва амбивалентност при общуване със социален работник от ОЗД. В определени моменти е гневна и отрицателно настроена, отправя заплахи. В други от случаите трезво оценява грешките и пропуските си. Съобщава, че се чувства изтощена и че се страхува за живота и здравето си. Препоръчано е продължаване на работата с детето при непосредствен контакт от специалистите на КЦ „Надежда“ с цел вземане на адекватни бъдещи решения. Не може да се игнорира и обстоятелството, че периодът на настаняване на детето в кризисния център съвпада с периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и отменено на 14.05.2020 г., през който със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени ограничения за посещаване на обществени места и детски заведения. Следователно през сочения първоначален период от два месеца от постъпване на детето в кризисния център, комуникацията между него и ищцата не е била възможно да протече по нормален начин и не е била в интерес на детето, видно от социалните доклади. Що се касае до твърденията на ищцата, че след този период срещите не са били осъществявани поради противоправни действия на служители на кризисния център, това обстоятелство не се установява от доказателствата по делото. Съдът обръща внимание, че съгласно чл. 32 от Наредбата, служителите на центъра имат задължение да осигурят възможност за комуникация между детето и родителя, но не са и не могат да бъдат носители на задължение да осигуряват тази комуникация против волята на детето. От показанията на свидетеля И.К., които се потвърждават напълно в тази си част от съдържанието на социалните доклади, както и от доказателствата относно пребиваването на детето извън центъра в периода м. 07.2020г. – 08.2020г., се установява, че през периода на настаняване комуникацията между родител и дете била трудна и динамична, като в различни моменти детето е искало да се среща с майка си и е отказвало такива срещи. Тези показания са в синхрон с установеното обстоятелство, че на 04.07.2020г. до 05.07.2020г. детето е гостувало при ищцата с преспиване и е било върнато в центъра, от 31.07.2020г. до 02.08.2020г. детето отново е гостувало при ищцата с преспиване като отново е било върнато в центъра, а при престоя на детето при ищцата за периода от 20.08.2020г. до 31.08.2020г. детето е избягало от дома на ищцата на 25.08.2020г. и само се е завърнало в центъра на 04.09.2020г. Показанията се потвърждават и от доклада за оценяване на потребностите на детето и родителския капацитет по случай на интеграция от 09.09.2020г., съставен от ЦОП „Света София“, от който е видно, че между майката и детето съществува силна емоционална връзка, която е амбивалентна – на силна нужда една от друга и на отхвърляне. Следва да се отбележи също, че детето не се е явило на срещата за изготвяне на оценката, тъй като отказало да се вижда с ищцата и при телефонния разговор между тях възникнала разправия. При съпоставка на тези доказателства и доказателствени средства с показанията на св. С. О. в първоинстанционното производство и като се вземе предвид заинтересоваността на свидетелката от изхода от спора, се налага изводът, че не следва да бъдат кредитирани показанията й, че е искала да се среща с майка си, както и че през целия период майка й е идвала в центъра поне два пъти в седмицата и се опитвала да проведе разговор с нея, но било невъзможно, тъй като един служител отвън пречел на ищцата да влезе, а друг служител вътре пречел на ищцата да излезе. Освен противоречието с посочените доказателства, при преценката по реда на чл. 172 ГПК съдът взема предвид и факта, че показанията съдържат множество силно негативни оценки по отношение на кризисния център /“случиха се опасни за живота ми неща, майка ми се е притеснявала“, „това според мен за едно дете не е ОК“, „КЦ е център, за да сближи майка и дъщеря и семейство, а не да ги отдалечава, защото те направиха точно това“/. Същевременно в показанията си свидетелката отчетливо омаловажава ролята на ищцата във влошените им взаимоотношения през периода и преиначава фактите относно настаняването си в центъра /“вината за престоя беше моя“, „случвало се е майка ми да ми посяга физически, когато се е наложило, когато съм прекалила. Това не е част от причината да отида в КЦ. Влязох по мое искане“/. Съвкупността от тези обстоятелства налага заключение, че показанията на св. О. не са добросъвестно дадени и не отразяват по обективен начин възприетите от свидетелката факти, за които дава показания. Предвид гореизложеното съдът приема, че от събраната доказателствена съвкупност по делото не се установява твърдяната липса на личен контакт с детето да е в резултат на действия на служителите на ответника по възпрепятстване на общуването между ищцата и детето. Не се установяват и твърденията на ищцата за осуетяване на реинтеграцията чрез действия по настройване на детето срещу ищцата. По делото липсват доказателства за предприемане на такива действия от служителите на ответника, включително за убеждаване или принуждаване на детето да подаде молба за защита от домашно насилие срещу ищцата. Твърдението на ищцата, че дъщеря й не би завела сама дело срещу майка си, не се основава на обективна преценка на състоянието на детето към 2020г., а що се касае до техническото изготвяне на молбата следва да се уточни, че осигуряването на съдействие на детето при подаване на жалби е едно от задълженията на доставчика на социалната услуга съгласно наредбата. В този смисъл подпомагането на детето за изготвяне и подаване на молбата по реда на ЗЗДН не е равнозначно на настройване на детето срещу ищцата. Относно плана за действие за детето, същият е съставен на 29.04.2020г. и е съгласуван с ищцата, което е удостоверено в протокол от 21.05.2020г. на ДСП Сердика. Що се касае до обучението на детето, от приетото от СРС писмо от Софийската професионална гимназия по туризъм до директора на ДСП Сердика с изх. № 201/22.10.2020г. се установява, че за периода 15.09.2020г. – 16.10.2020г. /представляващ част от периода на настаняването/ детето е имало едно неизвинено отсъствие от учебните занятия и различни оценки по изучаваните предмети, т.е. не се установява обучението на детето да е било осуетено по време на престоя му в центъра. Соченото във въззивната жалба писмо без дата от Държавна агенция за закрила на детето до ищцата не налага различен извод, тъй като дори да се приеме, че посочените в него пропуски са налице /доказателства за извършената проверка и резултатите от нея не са представени/, липсват данни те да са повлияли върху взаимоотношенията между ищцата и детето, респективно върху възможността за неговата реинтеграция в семейството. Ето защо въззивният съд намира, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и същият се явява неоснователен. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло при изложените по-горе мотиви. По разноските. Предвид неоснователността на въззивните жалби на двете страни, никоя от тях няма право на разноски във въззивното производство. Разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги сторили. Така мотивиран, Софийски градски съд