Решение № 113 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1416/2024 г.

Предявен е иск, с пр.основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1, т.2 и чл.23, т.4 и т.5 от ЗДФИ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 89 729,69 лв. / 45 878,06 евро - главница и лихви. Постъпила е искова молба от „Тузлушка гора“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 125548831, със седалище в гр. Антоново, обл. Търговище против ЕТ „Лес-комерс-И. И.“, ЕИК 125545011, със седалище в с. Момино, общ. Търговище и Г. И. А., ЕГН •••••••••• от ••••••••••. В молбата се твърди, че при извършена от АДФИ финансова ревизия на дружеството, за 2016 година е бил издаден Акт за начет № 11-04-42 / 05.12.2018 год., с който са установени причинени вреди на дружеството в размер на 58 200,00 лв. При ревизията било установено, че през 2016 год. в счетоводството на дружеството били отчетени разходи по 3 бр. фактури за услуги, които следвало да бъдат извършени от първия ответник, по възложение от втория ответник в качеството му на •••••••••• на „Тузлушка гора“ ЕООД, като общата заплатена стойност възлизала на 58 200 лв., но заплатените услуги не били предоставени в действителност, поради което плащането е получено от първия ответник без основание.Установено било при ревизията, че вредата е пряка и непосредствена последица от поведението на двамата ответници, които носели солидарна и пълна имуществена отговорност. Тъй като ответниците не били възстановили, установените с акта за начет вреди, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума от 89 729,69 лева, от които: 58 200 лв. - главница, 14 393,02 лв. - законна лихва за периода от 08.03.2016 г. до 30.11.2018 г., 17 136,67 лв. - законна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, солидарно срещу двамата ответници, издадени по ч. гр. д. № 357 / 2021 год. на РС – Омуртаг, но тъй като в заповедното производство ответниците възразили, на ищеца били дадени указания да установи вземането си по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. В съдебно заседание не се явява, поддържа предявения иск, чрез писмени становища. В дадения месечен срок ответникът ЕТ„Лес-комерс-И. И.“, чрез пълномощник е упражнил правото си на отговор, в който е оспорил изцяло предявения иск и по основание, и по размер. В отговора са наведени доводи, изключващи пълната имуществена отговорност на ответника, като се твърди, че получената сума, не е получена без основание, тъй като заплатените услуги са били действително предоставени, за което той е издал и съответните първични данъчни документи, а липсата на технически документи и протоколи към фактурите не може да се вменява в негова отговорност, тъй като такива не са му изискани от ищцовото дружество. Навежда доводи за липса на причинно-следствена връзка между действията на причинителя на вредата и обогатяването му, още повече, че плащането не е било без основание. Навежда доводи и за незаконосъобразност на акта за начет като противоречащ на Закона за горите и подзаконови актове за прилагането му, както и оспорва доказателствената сила на акта за начет по съображения подробно изложени в отговора. В съдебно заседание поддържа доводите, наведени в отговора, обуславящи неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли иска. В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Г. И. А., действащ чрез пълномощник. В отговора предявения иск се оспорва и по основание и по размер. Оспорват се констатациите изложени в акта за начет, като ответникът счита, че с действията си не е причинил вреди на дружеството, чийто управител е бил в периода 2014 г. – 2018 год. Признава, че на първия ответник са били изплатени суми за извършване на мероприятия по възстановяване на съществуващи горски пътища, след приключване на лесоустройствени мероприятия, но твърди, че същите са изплатени с основание, като услугите са били предоставени, а същите са били необходими, поради задължение на дружеството да възстанови горските пътища след приключване на добива на дървесина и липсата на необходимата техника в самото дружество. Оспорва фактическите констатации в акта за начет, като заявява, че същият противоречи на Закона за горите и подзаконови актове за прилагането му, навежда доводи за погасяване на исковата претенция по давност. В съдебно заседание поддържа отговора. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 357 / 2021 год. на РС – Омуртаг, по реда на чл. 417 от ГПК, в полза на ищеца, против ответниците, в условия на солидарност, е издадена Заповед за изпълнение № 156 / 19.11.2021 год. за сумата от 89 729,69 лв., задължение по акт за начет № 11-04-42 / 05.12.2018 год., от която 58 200 лв. - главница, 14 393,02 лв. - законна лихва за периода от 08.03.2016 г. до 30.11.2018 г., 17 136,67 лв. - законна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и изпълнителен лист № 189 / 22.11.2021 год., като срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са депозирали възражения, с които са заявили, че не дължат изпълнение на вземането. Съдът, на осн. чл. 415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответниците. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК. Видно от приложения по делото Акт за начет № 11-04-42 / 05.12.2018 г. в относимата му част, съставен от Г. Г. Я. - •••••••••• към Агенцията за държавна финансова инспекция, е извършената финансова инспекция на „Тузлушка гора" ЕООД, гр. Антоново, ЕИК 125548831, срещу инж. Г. И. А. - на длъжност •••••••••• на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново, във връзка с действията му но управление и разпореждане с имуществото на проверяваното търговското дружество, свързани с разпореждането и заплащане през 2016 год., без правно основание на услугите, посочени в 10 бр. фактури, които не са извършени и без наличието на технически документи, които удостоверяват изпълнението им, в резултат на което изпълнителите на услугите са получили общо 94 380 лв. без правно основание: срещу ЕТ „Лес- Комерс - И. И." гр. Търговище, ЕИК 125545011, представлявано от И. М. И., за получено без правно основание възнаграждение в общ размер на 58 200 лв., по издадени фактури № 1000000534 / 08.06.2016 г., № 1000000514 / 17.05.2016 г. и № 10000000472 / 08.03.2016 год., за услуги, които не е извършил и без наличието на технически документи, които удостоверяват изпълнението, в резултат от действието на причинителя на вредата инж. Г. И. А.. Актът за начет удостоверява солидарни задължения на ответника Г. А. и други търговски дружества. Актът за начет е съставен при извършена финансова инспекция на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново, възложена със заповед № ФК-10-167 / 19.02.2018 г., изменена със заповеди № ФК -10-284 / 22.03.2018 г., № ФК-10- 325 /02.04.2018 г., № ФК-10- 459 / 14.05.2018 г., № ФК-10-522 / 31.05.2018 г., № ФК-10-636 / 28.06.2018 г., № ФК-10-796 / 09.08.2018 г. и № ФК-10-1062 / 25.10.2018 г., на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, със срок за извършване от 22.02.2018 г. до 17.12.2018 г. В тази връзка, държавеният финансов инспектор Г. Г. Я. при Агенцията за документална финансова инспекция гр. София, е извършил проверка за законосъобразност, обоснованост на извършените и отчетени разходи през 2016 г. в „Тузлушка гора" ЕООД, свързани със заплатени услуги, като е установено, че при проверка на първичните счетоводни документи, по които са отчетени разходите по дебита на счетоводна сметка 602 - „Разходи за външни услуги“ за „подравняване на горски пътища от коловози“ са издадени 3 бр. фактури от първия ответник, а именно : фактура № 1000000534 / 08.06.2016 г., за „подравняване на тракторни пътища в сечище и общински пътища до временен склад и ТИР станция с булдозер марка ЧТЗ модел 130 в отдел 285а за 27 бр. машиносмен, като са заплатени 16 200 лв. без ДДС; фактура № 1000000514/17.05.2016 г., за „подравняване на тракторни пътища в сечище и общински пътища до временен склад и ТИР станция с булдозер марка ЧТЗ модел 130 в отдели 201е,201к,66б и 66в, като са заплатени 12 500 без ДДС и фактура № 10000000472 08.03.2016 г., за подравняване на тракторни пътища в сечище и общински пътища до временен склад и ТИР станция с булдозер марка ЧТЗ модел 130, в отдели 2561з1,.255с,.282б1,. 255т,260и,259в,67и,15о1, и др., като са заплатени 19 800 лв. без ДДС. Констатирано е , че посочените фактури са издадени и заплатени, при липса на технически документи, обуславящи изпълнението на вписаните в тях дейности, количества работа или машиносмени, т.е . без документална обосновка, с което е нарушен чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството, във вр. с чл. 6, ал. 5 от ЗСч. В акта за начет е посочено, че за целите на финансовата инспекция е сключен Договор № Г-7 / 16.04.2018 г. за възлагане на експертен анализ и допълнително споразумение от 05.06.2018 г. към договор за възлагане на експертен анализ с който е назначено вещо лице инж. Б. А. Ч., която е изготвила заключение, в което е посочила, че по издадените фактури от първия ответник, заплатени от ищцовото дружество, представлявано от втория ответник към 2016 год., не е на лице документална обосновка, за да бъде извършено плащане, като по този начин е причинена вреда на ищцовото дружество. В заключение в Акта за начет е посочено, че пълна имуществена отговорност следва да носи инж. Г. И. А. - на длъжност •••••••••• на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново, разпоредил извършването на услуги по посочените по-горе фактури, издадени от ЕТ „Лес – Комерс – И. И.“ и лично извършил плащанията по тях, като услугите вписани във фактурите не са неизпълнени, не са доказани документално с технически и отчетни документи и същите са дублирани, но въпреки това е извършил плащанията по фактурите, с което е причинил вреда на „представляваното дружество на обща стойност 58 200 лв., солидарно с получателят на паричните средства ЕТ „Лес- Комерс-И. И.“ гр. Търговище, до размера на полученото от последния, а като лице по чл. 23, ал. 5 от Закона за държавната финансова инспекция ДФИ и чл. 38, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗДФИ, първият ответник е получил недължимо и без правно основание по издадените от него фактури № 1000000534 / 08.06.2016 г.; фактура № 1000000514 / 17.05.2016 г. и фактура № 10000000472 / 08.03.2016 г., в резултат от действията на причинителя на вредата инж. Г. И., с което е причинена вреда на проверяваното дружество, за което физическото лице - търговец, следва да носи солидарно пълна имуществена отговорност, до размера на полученото, заедно с причинителя на вредата инж. Г. И. А.. Посочено е, че като отговорни за причиняването на вредата лицата дължат и законна лихва, която от деня на причиняването й 08.03.2016 г. до 30.11.2018 г. е в размер на 23 340,42 лева, дължима до окончателното възстановяване на вредата, съгласно чл. 26 от Закона за държавната финансова инспекция. Безспорно е по делото, че посоченият акт е връчен на ответниците, както и обстоятелството, че първият ответник инж. Г. И. А. през м. декември 2014 г. е назначен за •••••••••• на „Тузлушка гора“ ЕООД и през м. април 2018 г. е освободен от длъжността •••••••••• на търговското дружество, както и обстоятелството, че на първия ответник ЕТ е изплатена цитираната сума за извършване на мероприятия по възстановяване на съществуващи горски пътища, след приключване на лесоустройствени мероприятия. Видно от приложения по делото Обвинителен акт по НОХД № 514 / 2024 г. по описа на ОС-Търговище, посочените 3 фактури в акта за начет, а именно – фактура № 1000000534 / 08.06.2016 г.; фактура № 1000000514 / 17.05.2016 г. и фактура № 10000000472 / 08.03.2016 г., са изключени от обхвата на обвинението, доколкото е установено от прокуратурата, че заплатените по тях дейности са извършени. Съдът, на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК е задължил ишеца да представи доказателства за налична горска техника в търговското дружество след 2015 г., като го е предупредил и за последиците по чл. 161 от ГПК, а именно - че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при което и доколкото доказателства за налична горска техника в ищцовото дружество не са представени, съдът приема, че такава техника след 2015г. не е притежавана от ищцовото дружество. От показанията на разпитания по делото св. Б. Ч. -определена за вещо лице в хода на финансовата инспекция се установи, че възложената й задача от АДФИ е била под формата на експертен анализ на дейността на ищцовото дружество, като периода бил 5-годишен от 2014 г. до 2018 г., когато била и самата ревизия, като първоначалната задача била анализ във връзка с изпълнение на горскостопанския план, който е за 10 г. за всички дейности, които са предвидени и как се реализират, но твърди, че не е определяла вреда, не знае какъв е актът, нито на каква стойност е. Свидетелката заяви в показанията си, че в констативно-съобразителната част на експертизата, за всички допълнителни, съпътстващи дейности по обслужване на процесните сечища и реализация на всички горскостопански дейности е цитирала съобразно Закона за горите, кои са допустими, необходимо присъщи и т.н., като в тази връзка е посещавала всички упоменати сечища на място. Твърди, че не е проверявала към 2018 г. какви дейности са извършвани в тях, като посочва, че не е имала задача да констатира дали са извършвани услуги или не, а е следвало да съпостави всички дейности, които са описани във фактурата и има някакви данни за горскостопански подотдели в тях, дали е имало сечища, редовно издадени позволителни, какво представляват технологичния план, към момента, дали са посочени всички данни, евентуално, за да се докаже още при финансовата ревизия, че тази дейност, дори и без документи е била извършена. На поставени въпроси отговаря, че по принцип има следи, които могат да бъдат заличени от природни сили, като зависи кога е бил протоколът за освидетелстване на сечището и има такива случаи, при които могат да бъдат заличени следите от природни сили. Отговаря още, че не е установявала наличие на горска и земеделска техника в Тузлушка гора. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявени са установителни искове за съществуване на вземания, за които е издадена заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, за противоправно причинени вреди на организациите по чл. 4, т. 1 ЗДФИ, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено. Когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност, финансовите инспектори съставят акт за начет (чл. 22, ал. 1 ЗДФИ). Актът за начет представлява официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от надлежен държавен орган и извършено по надлежния ред, а за да има предвидената в чл. 22, ал. 5 ЗДФИ законна доказателствена сила, той следва да е редовен и да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации (чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ). Предмет на законната доказателствена сила на акта за начет са съдържащите се в него фактически констатации относно непозволеното деяние на начетеното лице, вредите и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредите, като съдът е задължен да приеме, че те са се осъществили така, както са удостоверени, тъй като фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Опровергаването на тази законова презумпция се състои в доказване, че фактическите констатации на акта за начет не отговарят на действителността, т. е. че презумираният факт не се е осъществил, поради което оборването й следва да се осъществи чрез обратно и пълно доказване по отношение на презумираните в акта за начет факти. В този смисъл е и Решение № 205/12.05.2015 г. по гр. д. № 7417/2014 г. на ВКС, ІV г. о., в което е разяснено, че е недопустимо въз основа на друга презумпция съдът да приеме за опровергано осъществяването на презумирания факт, като това може да се приеме само при проведено пълно обратно доказване от страната, на която презумираният факт се противопоставя. В конкретния случай, от събраните гласни доказателства се установява, че проверката е извършена повече от 2 година след описаните във фактурите услуги, като е следвало да се вземат предвид естествените природни процеси, а извършената проверка на място е била повърхностна, без подробен оглед на пътищата. Посочените гласни доказателства – св. Ч. не обуславят извод за успешно пълно обратно доказване, както се изясни по-горе, но съдът следва да вземе предвид и обстоятелството, че видно от констатациите в Акта за начет, в същия е посочено, че заплатени дейности, са освен неизпълнени, но и за недоказани документално с технически и отчетни документи услуги, като съдът приема, че това не налага извод, че дейностите не са осъществени и дори това да е станало при несъответствие с определени законови изисквания - в случая липса на определени документи, то изпълнителят има право на възнаграждение, като в настоящия случай акта за начет в релевантната за спора част е съставен въз основа на констатации за неизвършени, но платени дейности, а не за извършени такива, но при нарушение на законовите изисквания. Дори след като в случая ответниците не са провели успешно обратно и пълно доказване по отношение на презумираните в акта за начет факти, следва да се вземе предвид и следното: В решение № 205 / 14.10.2019г. по гр.д. № 4825/2018г. на ВКС, IV г.о. е разяснено, че пълната имуществена отговорност по чл. 21 от ЗДФИ се носи за вреди, които са причинени противоправно на организациите или лицата по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ, и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, или без значение формата на вина – да е от липси, или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения (чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ). Вредата, за която се носи отговорността, е само имуществена и е от вида на претърпяната загуба, т.е. – изразява се в намаляване на актива на имуществото (обедняване) на съответната организация или лице по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ (в този смисъл е и решение № 69/21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ІV ГО на ВКС и др.). Вредата, за която се носи отговорността е само имуществена и от вида на претърпяната загуба, като увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, чиито констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В акта за начет липсват фактически констатации за умишлено причиняване на вреда (констатациите не са за липси), не са представени и доказателства в този смисъл, за която би важала презумпцията на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ. Финансовият орган нито твърди в Акта за начет, нито обосновава умишлено причиняване на вредата, както от страна на първия ответник- ЕТ, предоставил услугите и получил облага, нито относно втория – •••••••••• на ищцовото дружество в проверявания период. Такива доказателства не са събрани, както в хода на финансовата инспекция, така и в настоящото производство, като видно и от обвинителният акт въз основа на който е образувано НОХД № 514 / 2024 г. по описа на ОС-Търговище, процесните фактури, са изключени от обхвата на обвинението, доколкото е установено от прокуратурата, че заплатените по тях дейности реално са извършени. След като не е установено по делотовторият ответник Г. И. А., •••••••••• на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново, чиято отговорност е по чл. 21. ал. 1, т. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 23, т. 4 от ЗДФИ, да е действал умишлено, то отговорността му по реда на ЗДФИ, към която е привлечен с процесния акт за начет, не може да бъде ангажирана. Липсата на коя и да е от предпоставките на имуществената отговорност по чл. 21 и сл. ЗДФИ освобождава този ответник от отговорност като причинител на вредата по този специален ред. Отговорността на първият ответник, ангажирана на осн. чл. 21. ад.3 и ал. 4, във вр.с чл. 23, т.5 от ЗДФИ се търси от него като получател на облага, в резултат на действията на причинителя на вредата. Отговорността на този ответник е функция, от тази на причинителя на вредата по чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ, което следва не само от самата разпоредбата, но и от предвидената законова солидарност. Следователно отговорността на лицата по чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ е производна от тази на причинителя на вредата, и щом той не отговоря по реда на ЗДФИ, не отговаря и получателят, без оглед на това, дали е имало или не основание за даването и получаването. Ето защо след като по делото не са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на втория ответник като причинител на процесното увреждане, то отпада и имуществената отговорност на получилия нещо от него - първия ответник по делото, обстоятелства, обуславящи извод за липса на предпоставките по чл. 21. ал. 1, т. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 23, т. 4 от ЗДФИ относно втория ответник и тези по чл. 21. ад.3 и ал. 4, във вр.с чл. 23, т.5 от ЗДФИ относно първия ответник, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК не са доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При образуване на заповедното производство, както и при завеждане на иска ищецът не е внесъл държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, като дължимата държавна такса в размер на 4% е в размер на 3589,19 лв. / 1835,12 евро, като с оглед изхода от спора, в тежест на ищеца следва да се присъди дължимата държавна такса за сметка масата на несъстоятелността, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 649, ал. 6 от ТЗ. Ответниците не са претендирали разноски, поради което такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК. Водим от горното, съдът