Решение № 670 от 18.6.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2509/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 86110/16.11.2023г. от Н. Н. Х. ЕГН •••••••••• и К. Н. С. ЕГН ••••••••••, двамата от ••••, чрез адв. Д.П., против решение № 3507/02.11.2023г. по гр.д. № 20233110101292 по описа за 2023г. на 49-ти състав на ВРС, в частта в която е признато за установено по отношение на тях, че ищецът Н. К. Н., ЕГН: ••••••••••, ••••••••• е собственик на 52, 65 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр.В. съставляващо ПИ с ид. ••, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД- 18-40/14.07.2006г. на ИД на АК, като последното изменение, засягащо поземления имот е от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план 6, квартал 212, при граници по КК: ••••, •••••••, •••, •••, •••, по силата на Нотариален акт №94, том IV, дело 1141/21.02.1991 г. на варненски нотариус, като са осъдени да му предадат владението на така описания имот, на основание чл.108 ЗС и в частта в която е отменен КНА № 176, том XIX, дело 13199/12.12.1995г. на варненски нотариус, с който те двамата са признати за собственици по наследство от баща си Н. С. Х. върху недвижим имот: 52, 65 кв.м. ид.ч. при равни квоти - или всеки един от тях на по 26, 325 кв.м. ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. В., на ••••, цялото с пространство от 234 кв.м., съставляващо ПИ с ид. ••, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18- 40/14.07.2006г. на ИД на АК, като последното изменение, засягащо поземления имот е от 02.08.2016г., с площ от 234кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план 6, квартал 212, при граници по КК: ••••, •••••••, •••, •••, •••, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Смятат обжалваното решение за неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Необосновани, понеже не се подкрепят от събраните по делото доказателства са изводите на съда, че към момента на предявяване на иска и към приключване на устните състезания, ищецът е собственик на процесните 52.65кв.м.ид.ч. от дворното място по дарение, извършено на 21.02.1991г. и, че с решението по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС дарението не е отменено. По силата на това решение те двамата са придобили 52.65кв.м.ид.ч. след намаляване на дарението и Н. К. Н. е останал собственик само на 64.34кв.м.ид.ч. Липсват доказателства той да е придобил правото на собственост по отношение на тези 52.26кв.м.ид.ч. след влизане в сила на решението по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС по давност. Не са налице основания и за отмяна на КНА. Моли съда да бъде отменено изцяло решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете и да бъдат присъдени сторените разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. К. Н., ЕГН: ••••••••••, •••••••••, чрез адв. Т.П., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението на ВРС е правилно, мотивирано и законосъобразно. С влязлото в сила решение по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС съдът е намалил дарственото разпореждане извършено от наследодателя в негова полза, но не е възстановил запазената част на наследниците по закон. Несъстоятелно в този смисъл е твърдението им, че са собственици на 52.65кв.м.ид.ч. от дворното място. Правилно е преценил ВРС, че с това решението надареният е осъден да заплати на наследниците суми за увеличение на наследствените им дялове, но не е лишен от правото на собственост върху някаква ид.ч. от дарения му имот. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена и обжалваното решение-потвърдено. Моли за присъждане на разноските по делото. В о.с.з. по въззивното дело на 18.03.2024г. въззивниците Н. Н. Х. и К. Н. С., чрез процесуалния си представител адв. Д.П. поддържат въззивната си жалба, а въззиваимият Н. К. Н., чрез адв. Т.П. я оспорва, като неоснователна. Страните претендират присъждане на разноски. Не правят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. За да се произнесе ВОС съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба от Н. К. Н. ЕГН ••••••••••, чрез адв. Т.П., насочен срещу Н. Н. Х. ЕГН •••••••••• и К. Н. С., в която излага, че по силата на договор за дарение, обективиран в НА № 94, т. 4, д. № 1141/21.02.1991г. на варненски нотариус, дядо му Н. С. Х. му дарил 1/2ид.ч. от дворното място, находящо се в ••••, съставляващо ПИ с идентификатор •• по КК и КР на гр. В., с площ от 234.00кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ••, •••••••, •••, ••• и •••. Наследниците по закон на дядо му Н. С. Х.-ответниците Н. Н. Х.-дъщеря и негова леля и К. Н. С.-син и негов баща поискали от съда да бъде намалено дарственото разпореждане в негова полза и бъдат допълнени запазените им части. С решение от 30.07.1994г. по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС, вписано в АВ с № 19, т. 3, № 5619/06.07.1995г. съдът намалил дарственото разпореждане до размера на 6846.00лв. от стойността на дареното имущество от 15210.00лв. или по 3423.00лв. за всеки от ответниците, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН. Намаляването е определено в парична стойност на запазените части на ответниците, поради което между тях е възникнало облигационно правоотношение. След влизане в сила на решението, направил опит да заплати стойността на запазените части на ответниците, определена от съда, като изпращал сумите с пощенски запис, но ответниците не ги получавали и сумите му били върнати. Вместо да получат определените от съда суми, двамата ответници се снабдили с КНА за собственост по наследство № 176, т. 19, д. № 13199/12.12.1995г. на варненски нотариус, считайки, че съдът им е присъдил ид.ч. от процесния имот, вместо паричната равностойност на запазените части от наследството на Н. С. Х.. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 151, т. 1, рег. № 672, д. № 188/09.12.1998г. на нотариус Р.Т., К. Н. С. продал собствените си ид.ч., описани в КНА № 176/1995г. на Н. Н. Х.. К. Н. С. се е разпоредил с ид.ч. от дворното място, които не е притежавал, поради което сделката, обективирана в НА № 151/1998г. не е произвела вещнопрехвърлителен ефект и не е породила правни последици. С договор по НА № 152, т. 1, рег. № 675, д. № 189/09.12.1998г. на нотариус Р.Т. Н. Н. Х. придобила чрез покупко-продажба жилищна сграда, построена в процесния имот. Въпреки, че се е снабдила с документ за собственост, Н. Н. Х. не е собственик на 52.65кв.м.ид.ч. от дворното място в ••••, т.к. извършеното намаление на дарственото разпореждане в негова полза, не е в ид.ч. от имота. По повод възникналите между страните спорове, завели гр.д. № 5335/2005г. на ВРС с искане да бъде тълкувано решението по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС, т.к. твърдял, че е собственик на 1/2ид.ч. от дворното място. Съдът приел, че няма решение за последиците от намалението. Следователно не е възникнала между тях съсобственост. Ответниците са само държатели на собствените му ид.ч. от дворното място. Моли се като бъде признато за установено, че е собственик на 52.65кв.м. от дворното място или на по 26.325кв.м.ид.ч. от дворното място по отношение на всеки един от двамата ответници, по силата на сключения договор за дарение, обективиран в НА № 94/1991г. на варненски нотариус, като бъдат осъздени да предадат владенито върху процесните из.ч.. Моли се и за отмяна на КНА № 176/1995г. на Варненски нотариус. Приетендира присъждане на сторените разноски. В писмен отговор Н. Н. Х. ЕГН •••••••••• и К. Н. С. ЕГН ••••••••••, чрез адв. Юл.Д. изказват становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Не е ясно на кой придобивен способ се позовава, твърдейки, че е собственик на процесните 59.65кв.м.ид.ч. от дворното място. Ако съдът приеме, че е налице правен интерес, исковата претенция е недопустима по отношение на Н. Н. Х. и недопустима по отношение на К. Н. С., т.к. не е собственик на дворното място. На следващо място излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорват, че по силата на договор, обективиран в НА № 94/1991г. Н. С. Х. е дарил на внука си Н. К. Н. 1/2ид.ч. от спорното дворно място, находящо се в г. В., ••••, цялото от 234.00кв.м. Не оспорват, че така извършеното дарение е било оспорено от законните наследници на Н. С. Х.-те самите, с искане да бъде намалено дарственото разпореждане за допълване на запазените им части от наследството. С решение от 30.07.1994г. по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС, вписано в Сл.по вписванията № 19, т. 3, № 5619/06.07.1995г., съдът е намалил дарственото разпореждане от Н. С. Х. по иск на законните му наследници за допълване на запазените им части от наследството им, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН. Не оспорват също така, че след влизане на решението в сила ищецът веднъж е направил опит да заплати стойността, определена от съда, макар и не в пълен размер, като изпратил суми с пощенски запис, а те не ги получили. Няма спор и за това, че те са се снабдили с КНА за собственост, придобита по наследство № 176, т. 19, д. № 13199/12.12.1995г. на варненски нотариус, с който по наследство са придобили правото на собственост върху 52.65кв.м.ид.ч. от дворното място в гр. В., •••• с площ от 234кв.м. Не спорят още и, че с НА № 151, т. 1, рег. № 672, д. № 188/09.12.1998г.на нотариус Р.Т., К. Н. С. продал на Н. Н. Х. своите ид.ч. от дворното място, така, че Н. Н. Х. се легитимира като собственик на 52.65кв.м.ид.ч. от дворното място. Няма спор и за това, че Н. Н. Х. е собственик на жилищна сграда в имота, която закупила с НА № 152, т. 1, рег. № 675, д. № 189/09.12.1998г. на нотариус Р.Т.. Оспорват правото на собственост на Н. К. Н., т.к. те владеят спорните ид.ч. от 1995г. до сега, ползват ги, разпореждат се, стопанисват и плащат данъци. Възразяват, че Н. К. Н. някога е владял процесните ид.ч., че е упражнявал някога фактическа власт, както и да е заявявал намерението си да ги държи като свои. Правят възражение за право на задържане. Те са добросъвестни владелци за периода след 1995г. и имат право на обезщетение за разноските и подобренията на процесната вещ. Възразяват, че между страните по делото съществуват облигационни отношения. Възразяват срещу твърдението на ищеца, че владеят чужда вещ. Не оспорват, че двамата обитават жилищната сграда, изградена в дворното място, но сградата не е предмет на настоящото производство. От цитата от определение от 10.01.2006г. по решението по гр.д. № 5335/2005г. на ВРС е видно, че Н. К. Н. е поискал тълкуване на решението от 30.07.1994г. по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС, което означава, че той не е бил наясно с последиците на решението. Видно и от представената Нотариална покана от 2006г., в периода от 2006г. до 2023г. или в продължение на 17 години те, а не ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесните ид.ч. и без да е заявявал намерението си да ги държи като свои. Видно от НА № 9, т. 4, н.д. № 961/1960г. съпрузите С. и Н. Х.и са закупили дворно място в ••••, съставляващ ПИ № ••• по плана на 12-ти м.р. на гр. В.., цялото от 234.00кв.м., ведно с построената къща с два входа. След смъртта на С. Х., съпругата му Н. Х. е дарила на единия си син-Н. С. Х. 117.00кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 234.00кв.м., а остатъкът от 117кв.м.ид.ч. останали на другия им син С. Х.. Къщата останала на двамата братя. С НА № 94/1991г. Н. С. Х. дарил на внука си Н. К. Н. собствената си 1/2ид.ч. от дворното място. Н. С. Х. починал на •••г. и като свои наследници по закон оставил Х. Х.-съпруга, Н. Н. Х.-дъщеря и К. Н. С.. –син. Порад това, че запазената им част от наследството на Н. Х. Стоаянов се оказала накърнена, Н. Н. Х. и К. Н. С. поискали от съда да намали дарственото разпореждане до размера на 1/8ид.ч. от имота за всеки. Било образувано гр.д. № 1563/1993г. на ВРС, като съдът се произнесъл с решение от 30.07.1994г. Сочат, че понеже разполагаемата част при две деца и съпруга е ¼, а запазената част е ¼ за всеки един от наследниците, то дарението е следвало да се намали с общо ¾. Смятат, че на Н. Н. Х. се полагат 26.325кв.м.ид.ч., на К. Н. С.-26.325кв.м.ид.ч. и на Х. Х.- 26.325кв.м.ид.ч. от дворното място. Или общо за тримата-78.97кв.м.. Ищецът Н. К. Н. не е собственик на 1/2ид.ч. от дворното място, а само на 38.03кв.м. Последният поискал тълкуване на решението от 30.07.1994г., понеже останал недоволен от решението и появилата се неяснота. С определение от 10.01.2006г. съдът прекратил производството по гр.д. № 5335/2005г. на ВРС, понеже се иска тълкуване на въпроси, които не са били предмет на решението и не е налице правен интерес. И с настоящото производство се домогва ищецът да даде някакво тълкуване на постановеното вече решение. Моли се да бъдат отхвърлени исканията на ищеца, включая отмяната на КНА № 176/1995г., като неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на сторените разноски. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от НА № 9, т. 4, д. № 961/1960г. на варненски нотариус Н. Н. Х. /по паспорт А./ е дарила на сина си Н. С. Х. 1/2ид.ч. от дворното място, находящо се в ••••, представляващо парцел VI-6, кв. 212 по плана на гр. В., цялото от 234кв.м. и от построената върху същото място къща само две стаи и антре, построени към вътрешната част на двора. С договор за дарение, обективиран в НА № 94, т. 4, д. № 1141/1991г. на варненски нотариус Н. С. Х. е дарил на внука си Н. К. Н. собствените си 1/2ид.ч. от дворното място, находящо се в ••••, представляващо парцел 6, кв. 212 по плана на 12 подрайон на гр. В., цялото от 234кв.м.и от построената върху същото място къща само две стаи и антре, построени към вътрешната част на двора. Според удостоверение за наследници № 3109/10.03.2011г., изд. от Община В., Н. С. Х. е починал на •••г. и за свои наследници по закон е оставил съпруга Х. В. Х., поч.на •••г. и страните по делото-дъщеря Н. Н. Х. и син К. Н. С.. Видно от решение от 30.07.1994г. по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС, влязло в законна сила на 19.08.1994г. е намалено дарствено разпореждане, извършено от Н. С. Х. в полза на Н. К. Н. по НА № 94, т. 4, н.д. № 1141/1991г. на варненски нотариус по иск на Н. Н. Х. и К. Н. С. за допълване на запазените им части от наследството на Н. С. Х. до размера на 6846лв. от стойността на завещаното имущество 15210лв., или по 3423лв. за всеки от ищците, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според КНА № 176, т. 19, н.д. № 13199/1995г. на варненски нотариус Н. Н. Х. и К. Н. С. са признати за собственици по наследство от баща си Н. С. Х. на 52.65кв.м.ид.ч. от дворно място в ••••, цялото с пространство от 234кв.м., представляващо парцел II-6 в кв. 212 по плана на 12-ти подрайон на гр. В., при посочени съседи. С договор за продажба, обективиран в НА № 151, т. 1, рег. № 672, д. № 188/1998г. на нотариус Р.Т., К. Н. С. е продал на сестра си Н. Н. Н. Х. собствените си 26.325кв.м.ид.ч. от дворно място, находящо се в ••••, цялото с пространство 234кв.м., съставляващо имот с пл. № ••• по плана на 12-ти м.р. на гр. В., при посочени граници. Н. Н. Х. е закупила от майка си Д. С. К., придобития от нея по силата на съдебно решение за делба, а именно: Жилищна сграда, находяща се в гр. В., ••••, , застроена на 80кв.м., състояща се от три стаи, хол, кухня, антре, маза и тоалет, построена върху дворно място, цялото с пространство от 234кв.м., съставляващо пл. № 6 в кв. 212 по плана на 12-ти м.р. на гр. В.. Видно от влязлото в сила на 26.01.2006г. определение от 10.01.2006г. по гр.д. № 5335/2005г. на ВРС, съдът е прекратил производството по делото, като образувано по молбата на Н. К. Н. за тълкуване на решението, постановено на 30.07.1994г. по гр.д. № 1563/1993г. на ВРС. В мотивите си съдът е приел, че в решението, чието тълкуване се иска е намалено дарственото разпореждане в полза на за допълване на запазените части на ищците до размера на 6846лв. от стойността на завещаното имущество 15210лв. или по 3423лв. за всеки от ищците, на осн. чл. 20, ал. 1 от ЗН. Няма решение за последиците от намаляването. И в момента се иска тълкуване по въпроси, които не са били предмет на решението и не е налице правен интерес. С нотариална покана рег. № 196/23.02.2006г. на нотариус Орл.Ст., Н. К. Н. е поискал от Н. Н. Х. и К. Н. С., като собственик на 1/2ид.ч. от имота, да му осигурят достъп до дворното място в •••• и построената в дворното място къща към вътрешната част на дворното място и да му плащат сумата от 180.00лв. месечно, считано от получаване на поканата. Н. Н. Х. е представила доказателства за заплащани от нея данък сгради и такса битови отпадъци за имота. Пред ВРС са изслушани две групи свидетели: К. Д. В. и Г. И. Г., двамата без родство и дела със страните, водени от ищеца и Р. М. С.а, без родство и дела със страните и Р. В.а М.-първа братовчедка на ответниците, двете водени от тях. Св. В. сочи, че познава Н. от 20 години, като са работили заедно от 15 години. Знае, че има имот на ул. „•••“-двор и е ходил там много пъти. Обяснява, че като влезе в двора, вляво и дясно има къщи, после ниска ограда с вратичка. След тази малка врата има тоалет и в дясно насреща е къщата на родителите му. Уточнява, че къщите това са стаи. Познава баща му на Н., който живее там. Знае, за постройката на Н. в дъното на имота, която е малка, масивна с дървен покрив, в която държали авточасти, носели дърва всяка година. Когато ходел да взема части сам, първо се обаждал на Д., който живеел в къщата в ляво на двора, да му отвори. Когато ходел с Н., той си влизал свободно в двора. Никой не го е гонил, не е възпрепятствал достъпа му. Впечатленията му са от 10-15 години. За последно ходил преди 4 месеца и взел един бойлер, който бил негов. Св. Г. поддържа, че се познава с Н. от 2000г. Знае, че има дворно място с постройки вътре. Ходил е доста пъти. Имотът е малък-200-300кв.м. Има портичка на имота и Н. си влиза свободно. Описва имота като двор, в който като се влезе от двете страни има постройки, а по средата-пътека. Вляво, в ъгъла е постройката на Н.-масивно складово помещение, масивно от 8-10кв.м. Св. С.а е приятелка на Н. от ученическите години. От Н. е чувала още през 1970г., че е собственик на двора. Не знае за правени дарения, защото според нея са много семейни неща. Познава майка й, по-малко баща й. Брат й живее в първата стая, като се влезе в двора. Следва къщата на Н., до която водят три стъпала. Къщата й се състои от стаята на майка й /докато била жива/, стаята на Н., кухня, тоалет и баня. След като е собственик Н., предполага, че и брат й е собственик. Не знае племенникът й дали е собственик, защото не го е виждала, нито знае нещо за него. Понеже в постройките живее и нейният първи братовчед, предполага, че и той е собственик. Предполага, че там живеят и децата на братовчед й със семействата си. В първите две къщи живеят братовчед й и дъщеря му. В дъното има нещо съвсем малко, което се ползва като складово помещение. Мисли, че К. го ползва, но не е виждала като се ползва, не може да каже кой го ползва.. Пътната врата се заключва със секретна ключалка. По-навътре има малка дъсчена огР., да не минава кучето на братовчед й. Чувала е, че К. има син, но не го е виждала никога, нито да идва в двора, нито го е срещала там. Св. М. е първа братовчедка на Н. и К., а ищецът е син на К.. Заявява, че живее в близост на ул. „•••“. С братовчедите си сочи, че са родени в тези къщи на ул. „•••“. Като създали семейства излезли, но по-късно се върнали. Синът на К. и той бил роден там и живял до 6-8 годишна възраст. Къщите в двора на 4. В дъното има някаква барака, но никой не я ползва. Тя е изоставена. Ползвала я леля й до смъртта си преди 2-3 месеца Слагала там дървата си. Не е виждала Н. да идва. Не го е виждала от дете. Познава Н. и Д.. Те са леля й и свако й. До развода през 1980-1982г. Н. живял там. После напуснал, но леля й живяла там и братовчедите й, но поС.но. Върнали се през 1997г. и повече не са напускали. На целият имот е собственик Н. с другия си братовчед. Леля й и братовчед й прехвърлили всичко на Н., защото тя и покойният й мъж строили къщата. Леля й била собственик на половината от къщата. „Дворът трябва да е на Н. и на леля й, защото Н. го придобила по наследство от баща си. И брат й, доколкото знае е придобил наследство. Не знае баща им да е дарил на друг някаква част от дворното място. Заявява: „Някаква част е дарил на внука си“. Чувала е че го е дарил, но не е виждала НА и документи, „ нито съм говорила с някого“. Повтаря, че е чувала, че дядото е прехвърлил някаква част от земята. За имота се грижи Н., братовчед, леля й, докато можела. Правели ремонти за удобство и от нужда. Имотът бил кален, сменяли плочки мазите им се пълнели няколко пъти. Не знае Н. да е давал пари за ремонти. Те й казали, че Н. не им е давал и не е предлагал пари за ремонтите. Входът за двора е само един. В двете странични къщи живее първият братовчед на Н. по бащина линия. Свидетелката не е виждала Н. в двора от дете. Не е виждала някой да изнася вещи от бараката. Никой не я ползва. Чувала е, че последните години Н. имал претенции към леля си и баща си да ползва имота. Не знае на каква част е собственик. Не са й споделяли за водени по-рано дела. Това е първото дело което водят. Не е чувала за други преди това. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Предявеният от ищеца иск намира правното си основание в нормата на чл. 108 от ЗС. За да се явява основателен този иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че е собственик на недвижимия имот, предмет на исковата молба на соченото от него правно основание, но, че се владее без основание от ответника. Последният пък следва да доказва, че се намира на някакво правно основание в имота. В настоящия казус ищецът-въззиваем се е позовал на дарственото разпореждане от страна на дядо си Н. С. Х. в негова полза, обективирано в НА № 94, т. 4, д. № 1141/1991г. на варненски нотариус, по силата на което е дарил внука си с 1/2ид.ч. от дворното място, находящо се в ••••, представляващо парцел 6 в кв. 212 по плана на 12 м.р. на гр. В., представляващо ПИ с идентификатор •• по КК и КР на гр. В., с площ от 234кв.м. Така Н. К. Н. се легитимира като собственик на 117кв.м. от дворното място, като спорните са само 52.65кв.м. Установил е правата си, придобити на соченото от него придобивно основание. Няма спор, че фактическа власт по отношение на дворното място се осъществява от ответниците Н. Н. Х. и К. Н. С.. С това е изпълнено и второто условие за основателност на предявения иск. Вярно, че след смъртта на наследодателя Н. С. Х. на •••г., двама от наследниците му по закон-дъщерята Н. Н. Х. и синът К. Н. С. са завели дело, предявявайки иск за намаляване на дарственото разпореждане по НА № 94, т. 4, д. № 1141/1991г. на варненски нотариус в полза на Н. К. Н., приключило с влязло в сила решение от 30.07.1994г. по гр.д. № 1563/1993г.на ВРС, с което е намалено дарението в полза на Н. К. Н. за допълване на запазените части на наследниците Н. Н. Х. и К. Н. С. от наследството на Н. С. Х. до размера на 6846лв. от стойността на завещаното имущество? 15210лв., или по 3423кв.м. за всеки от двамата ищци, на осн. чл. 30 от ЗН, но няма решение относно последиците от намаляването и това, възстановена ли е запазената им част и по какъв начин, дали имотът остава изцяло в наследството, а надареният получава стойността на разполагаемата си част или надареният задържа целия имот и възмездява наследниците с пари по реда на чл. 36 от ЗН. Тази непълнота не е преодоляна и по пътя на тълкуването по гр.д. № 5335/2005г. на ВРС, в какъвто смисъл са били опитите на ищеца-въззиваем. Наследниците по закон, сегашни ответници по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС не успяват да установят, че по силата на съдебното решение по гр.д. № 1563/1993г.на ВРС се легитимират като собственици на общо 52, 65кв.м.ид.ч. от дворното място, находящо се в ••••, т.к. имотът, предмет на дарението се е върнал в наследството и като наследници по закон са придобили изчислените от тях съобразно приетото в посоченото решение намаление на дарственото разпореждане и стойността на дареното имущество, 26.325кв.м.ид.ч. в полза на всеки един от тях или 52.65кв.м.ид.ч. общо. Те са навели твърдения, че са придобили по давност спорните кв.м.ид.ч. от дворното място, понеже са го владяли от 1995г. Неоснователни са тези твърдения. Дори и да са се снабдили с КНА за собственост по наследство за 52.65кв.м. от дворното място, те са знаели добре, че цитираното вече решение от 30.07.1920 по гр.д. № 1563/1991г., влязло в сила на 19.08.1994г. 9 не им дава такива права. Те не са установили с гласни доказателства, чрез разпита на водените от тях свидетели, че са завладяли дворното място и го владеят до момента с намерението за своене. Показанията на свидетелите им или възпроизвеждат споделеното от Н. Н. Х. с тях, изградени върху предположения или са колебливи и противоречащи си в последователността като изложение. Ако се твърди нещо, не се установява по какъв начин е узнала св. М. за обстоятелствата, за които свидетелства, заявявайки „Чувала съм“. Въпреки честите посещения и близките отношения на св. С.а с Н. Х., запитана дали знае, че баща й е дарил някому част от двора, не отговаря, оправдавайки се, че не са говорили за такива неща, защото са семейни неща и не са обсъждани. В голямата си част свидетелките изнасят факти, относими към собствеността на жилищните сгради в дворното място, като извършваните ремонтни работи на водопровода, защото няколкократно се пълнели мазите на сградите, наложило се да се сменят плочките, но те не са предмет на изследване по делото. По повод на ремонтните работи св. М. сочи, че не е чувала Н. да дава пари, не е видяла и не са й казвали той да е предлагал пари. Не установява обаче дали е бил уведомен. Двете свидетелки поддържат, че не са виждали в двора чужд човек, доколкото св. М. твърди, че не е виждала Н. от дете и не го познава. Това обаче противоречи на показанията на водените от ищеца двама свидетели-св. В. и св. Г., че Н. ходи в имота, понеже ползва като склад едната постройка, където държи авточасти, газови бутилки, съхранява дърва и др. Той влиза свободно в двора по думите на св. В., въпреки, че св. М. сочи, че пътната врата от улицата се заключва. Никой не го е гонил от имота, никой не го е възпрепятствал да го ползва. Св. Г. е виждал бащата на Н. Н. и леля му като идват с него и те се прибирали. Никой не е отблъсквал владението което упражнява по отношение на дворното място. Без правно значение по спора е също така дали и кой е плащал данъците за дворното място. Ответниците-въззивници по делото не установяват по пътя на пълното и главно доказване правата си, даващи им право да осъществяват фактическа власт по отношение на имота. Искът с правно осн. чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадане на изводите на съда с тези в първоинстанционното решение, последното следва да бъде потвърдено в частта. След като искът с правно осн. чл. 108 от ЗС е основателен, но в правния мир съществува издаденият КНА за собственост № 176, т. 19, н.д. № 13199/1995г. на варненски нотариус, в полза на ответниците за спорните общо 52.65кв.м.ид.ч. от дворното място, същият следва да бъде отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част. В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано след оттегляне, на осн. чл. 264 от ГПК на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е оставено без уважение направеното от Н. Н. Х. и К. Н. С., чрез адв. Д.П. възражение за задържане на процесния имот. Настоящият състав намира, че не дължи произнасяне по изменение на разноските по първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора. Отново с оглед изхода на спора, не следва присъждане на разноски в полза на въззивниците за въззивното производство. Те следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от 1000.00лв., представляваща заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 44 и 45 по делото, адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът