Решение № 52 от 23.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 309/2023 г.

Производството е по чл.294 във връзка с чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „ Фул опшънал“ АД, с която обжалва решение № 522 от 13.03.2020 г., постановено по т.д. № 1 340/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта му, с която е прогласена недействителността на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 6, т. I, per. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. по описа на Ю. К. - Нотариус с № ••• на НК, а по регистъра на Служба по вписванията, гр. София Нотариален акт за покупко[1]продажба на недвижими имоти Акт 23, т. II, дело 440, вх. per. № 953/12.01.2018 г., в частта, с която „Арпино“ ЕООД е прехвърлило на „Фул опшънал“ ЕАД собствеността на 1/5 ид.ч. от описаните в нотариалния акт недвижими имоти. Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателят съдът правилно е разграничил нормите на облигационното право от тези на търговското, но неправилно е тълкувал действията на ищеца по оспорване на сделката.Подържа се, че от прехвърлянето са изтекли повече от шест месеца, поради което смята, че е неубедително да се приеме, че презумпцията на закона е оборена. Твърди, че при осъществяване на дейността си същият е следвало да полага грижата на добрия търговец. Оспорва изводите на съда по отношение на тълкуването на момента на узнаване и момента на вписване на сделката в имотния регистър. Като неправилен и незаконосъобразен възприема извода, че оповестителното действие е само по отношение на третите лица, а по отношение на страните има само защитно действие. Твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота чуждото, приложимо право по отношение на упълномощаването на страните.. Твърди, че упълномощаването е извършено на територията на Р Италия, като за да е валидно и да породи желания ефект е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определение от правото на държавата по местоизвършването. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а при условията на евентуалност да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Въззиваемото дружество „Арпино” ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно. Подържа се, че преди да разтгледа възражението за висяща недействителност, съдът е следвало да направи проверка дали същата не страна от по-тежък порок, какъвто е нищожността. Според въззиваемия дори при условията на чл.301 от ТЗ съдът е следвало да се приложи изискването, че за потвърждаването на сделката да бъде извършено в съответната форма на упълномощаването. Иска се съда да потвърди атакуваното решение, като присъди и направените по делото разноски. По делото е постъпила и въззивна жалба от „Интеркепитъл“ ЕООД против посоченото решение № 522 от 13.03.2020 г., постановено по т.д. № 1 340/18 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която признал е за установено по иск е правно основание чл. 108 ЗС, предявен от „Арпино“ ЕООД против „Интеркепитъл“ ЕООД, че „Арпино“ ЕООД е собственик на 1/5 ид.ч. от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 281, находящ се в гр. София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г„ е площ по документ за собственост от 4000 кв. м„ при съседи по акт за собственост: ПИ 282, ПИ 283, УПИ III и път, със съседи по кадастрална скица: имоти е планоснимачни номера №№ 68134.711.2106, 68168134, 68134.711.2123, 68134.711.2108, 68134.711.2109, 68134.710.4014, 68134.710.537, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2107, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АЕКК, с адрес: местност Крушите, е площ по скица: 3 952 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 282, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ 11-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 4 117 кв. м„ при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 283, УПИ III и път; със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2114, 68134.711.2107, 68134.710.537; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2106, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АЕКК, с адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 4 100 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №283, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина[1]север“, одобрен със Заповед №РД- 09-50- 532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 901 кв. м„ при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 282, ПИ 284, и от две страни път; със съседи по кадастрална скица: имоти е планоснимачни номера № 68134.711.2106, 68134.711.2, 68134.711.2115, 68134.710.2123, 68134.711.2107, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2114, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 1 896 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина[1]север“, одобрен със Заповед №РД- 09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 900 кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ 283 и от три страни - път; със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2116, 68134.711.2123, 68134.711.2114; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2115, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.София (столица), одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, е адрес: местност Крушите, е площ по кадастрална скица 1 904 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 48, том VI, per. № 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с per. № 274 при НК, а съобразно вписванията на Служба по вписвания, гр. София Нотариален акт № 110, т. CXV, дело № 31749/26.06.2008 г„ вх. per. № 46631, но е отхвърлил като недоказан иска в частта му, с която „Арпино“ ЕООД иска да бъде осъден ответника „Интеркепитъл“ ЕООД да му предаде владението върху описаните недвижими имоти. Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно.Оспорва се извода на съда, че ищецът се е противопоставил на извършената сделка веднага след узнаването.Подържа се, че съдът неправилно е определил момента на узнаването, чу по отношение на процесните имоти са отразени две вписвания в Имотния регистър, които имат публично-оповестително действие, като вписаните обстоятелства стават известни на третити лица от момента на вписването, че в тежест на ищеца е да установи момента на узнаването, за което същият не е ангажирал доказателства. Според жалбоподателя пет месеца е твърде дълъг период през които ищецът е бездействал и не е положил грижата на добрия стопанин. Твърди, че съдът не е отчел в решението си и факта, че приложимото право съобразно правилото на чл.61 от КМЧП е италианското по отношение на упълномощаването. Иска се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като претендира разноски. Въззиваемото дружество „Арпино” ЕООД оспорва подадената жалба. Подържа, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно, но според въззиваемия съдът е разгледал първо иска за недействителност на сделката, преди да разгледа предявеният иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави и този за договаряне във вреда на представлявания. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Арпино” ЕООД, в която се подържа, че дружеството е собственик на 1/5 идеална част от описаните по-горе недвижими имоти.Ищецът придобил собствеността върху описаните имоти чрез покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт № 48, том VI, рег. № 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с рег. № 274 при НК.Останалите 4/5 ид.ч. от имотите принадлежали на „Джема Риъл Истейт“ЕАД.На 12.01.2018 г. била сключена сделка за покупко-продажба на процесните имоти от лице без представителна власт Б. С. В., чрез представяне на неистински документи, а именно – пълномощно, представено към клетвена декларация, заверена от Р. Ф.– съдебен служител на съда в гр. Болоня, Италия с рег. № 10469 на 29.12.2017 г., снабдена с Апостил № 5408/2017 от 29.12.2017 г. на Прокуратурата на Републиката на град Болоня. Подържа се, че такова пълномощно никога не е съставяно или подписвано от управителя или едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество. Освен пълномощното за сключване на атакуваната сделка от 12.01.2018 г. били представени още два подправени документа – Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, приложена към клетвена декларация от 05.01.2018 г., заверена от Р. Ф.– съдебен служител на съда в гр. Болоня, Италия с рег. № 225 на 05.01.2018 г., снабдена с Апостил № 96/2018 от 08.01.2018 г. на Прокуратурата на Републиката на град Болоня и Решение от 10.01.2018 г. на едноличния собственик на капитала на ищеца – „С.П.Д.“ ООД (S.P.D. Srl), представлявано от управителя М. У..Процесните имоти били продадени от съсобствениците „Арпино” ЕООД и „Джема Риъл Истейт“ЕАД на купувача „ Фул опшънал“ АД без знанието на управителя му К. М. П. и едноличния собственик на капитала на „Арпино” ЕООД – регистрираното в Италия дружество „С.П.Д.“ ООД.Подържа се в исковата молба, че представителя на ищцовото дружество узнал за така сключените сделки през месец май 2018 г. Сочи се в исковата молба, че на 07.03.2018 г. имотите били прехвърлени от „ Фул опшънал“ АД на трето дружество – „Интеркепитъл“ ЕООД чрез покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт на нотариус П.П.с № 76, том I, рег. № 1612, дело № 18/2018 г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 12939 от 07.03.2018 г. Поддържа се в исковата молба, че сделката от 12.01.2018 г. била извършена от лице без представителна власт, поради което се явява недействителна и непораждаща действие спрямо „Арпино” ЕООД.Подържа се, че управителят на ищцовото дружество К. П. не се е явявала лично пред съдебен служител в гр. ••• и не е полагала подпис пред него. Според ищеца пред служителя се явило друго лице, което представило пълномощно и Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК и декларирало, че те са подписани от К. П.. Посоченото длъжностно лице не удостоверило самоличността на попова, доколкото същата не била в Италия по това време (29.12.2017 г.).Подържа се, че дори да е съставено според изискванията за форма на по италианското законодателство, въпросното пълномощно не отговаря на изискванията на българското законодателство и противоречи на българския обществен ред, тъй като то не допуска да се заверява пълномощно чрез клетвена декларация от лице, което няма публични функции и без личното явяване на упълномощителя пред нотариус или друг компетентен орган, съответно без проверка на самоличността му и лично полагане на подпис пред нотариуса. Посочва, че само в изрично предвидените в закона случаи било допустимо нотариални удостоверявания да се извършват от други лица. Счита, че клетвената декларация е непозната за българския закон фигура, чието правно значение може да е единствено на частен документ.Същите аргументи са изложени и по отношение на декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК.По отношение на решението на едноличния собственик на капитала от 10.01.2018 г. ищецът оспорва съдържащия се в него подпис на М. У. като се подържа, че същият е подправен.Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде установена недействителността на договора за покупко-продажба на 1/5 идеална част от посочените имоти сключен между ответниците по делото с участието на лице без представителна власт. При условията на евентуалност се подържа в исковата молба, че процесната сделка е недействителна и поради противоречие с добрите нрави, поради това, че уговорената продажна цена била десетки пъти по-ниска от цената, по която били придобита 1/5 идеална част от имотите през 2008 г. от ищеца. Придобивната цена на 1/5 идеална част от процесните имоти съгласно представения от ищеца нотариален акт, била 953 440 евро без ДДС, а в атакуваната сделка от 12.01.2018 г. общата цена за имотите била 100 000 лв. Подържа се, че така уговорената цена не била платена на ищеца. Уговорената цена по втората сделка с купувача „Интеркепитъл“ ЕООД била многократно по-ниска от пазарната цена на процесните имоти. Предвид искането за установяване недействителността на първата сделка от 12.01.2018 г., ищецът счита, че първият ответник „ Фул опшънал“ АД не бил станал собственик на 1/5 идеална част от процесните имоти, съответно не би могъл да прехвърли правото на собственост върху същите на втория ответник „Интеркепитъл“ ЕООД и съответно ги владеел без правно основание.Поради това се иска да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено, че ищецът е собственик на процесните 1/5 идеални части от недвижимите имоти и да осъди ответника ответник „Интеркепитъл“ ЕООД да предаде владението върху тях.Претендират се направените по делото разноски. Ответниците не са представили отговор на исковата молба. За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено следното от фактическа страна: С Нотариален акт № 48, том VI, рег. № 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с рег. № 274 при НК, а съобразно вписванията на Служба по вписвания, гр. София Нотариален акт № 110, т. СХV, дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631, с който „Промокат“ АД е продало на „Джема Риъл Истейт“ЕАД и на ищцовото дружество, при квоти 4/5 ид.ч. за първото дружество и 1/5 ид. ч. за второто дружество посочените по-горе недвижими имоти.С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. на Нотариус с № ••• на НК, а по регистъра на Служба по вписванията, гр. София Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г., видно от който „Джема Риъл Истейт“ЕАД и на ищцовото дружество, последното действащо чрез пълномощника Б. С. В. са продали на „ Фул опшънал“ АД същите закупени от тях имоти.С представеното по делото пълномощно К. П., като изпълнителен директор на ищцовото дружество е упълномощила Б. В. да продаде на когото намери за добре 1/5 ид.ч. от посочените по-горе имоти.Пълномощното е изготвено на български и италиански език. Автентичността на подписа на К. П. е удостоверена от Съда в Болоня, Италия на 29.12.2017 г. въз основа на клетвена декларация на К. М., като удостоверяването е с рег. № 10469/29.12.2017 г. а удостоверителният акт на Съда в Болоня има апостил от 29.12.2017 г.Представена е декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, подписана от К. П., като изпълнителен директор на ищцовото дружество. Автентичността на подписа на Попова е удостоверена от Съда в Болоня, Италия на 05.01.2018 г. въз основа на клетвена декларация на К. М. като удостоверителният акт на Съда в Болоня има апостил от 08.01.2018 г.По делото е представен на италиански език и в превод на български език Протокол от ОС на дружеството „С.П.Д.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, видно от който е взето решение да бъде упълномощена К. П. в качеството й на управител на ищцовото дружество, да се разпореди възмездно с 1/5 от имотите, описани в Нотариален акт № 110, т. СХV, дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631 на Службата по вписвания, гр. София.С Нотариален акт на нотариус с № 76, том I, рег. № 1612, дело № 18/2018 г., който по описа на Служба по вписванията, гр. София е вписан като Нотариален акт № 136, т. ХХVІІІ, дело 8874, вх. рег. № 12938/07.03.2018 г., „ Фул опшънал“ АД е продал на „Интеркепитъл“ ЕООД недвижимите имоти.По делото е разпитана като свидетел М. У.- управител на „ЕсПиДи“ ООД от Милано, което дружество е 100% собственик на дяловете на ищцовото дружество.Същата е заявила, че е единствен законен представител на дружеството „ЕсПиДи“ ООД собственик на което е Р. А..Свидетелката заявява, че ищцовото дружество не притежава недвижими имоти в София, а такива притежава „ЕсПиДи“ ООД. Свидетелката заявява, че преди 2018 г. ищцовото дружество имало имоти в София, който бил терен, находящ се до летището на София, от който имали собственост равна на 20%.Съдът предявил на свидетелката протокол от ОС на „ЕсПиДи“ ООД ООД от 10.01.2018 г. на италиански език, като същата заявила, че положеният в него подпис от нейно име не е положен от нея, заявява, че не е запозната с този документ, никога не е подписвала такъв документ, както и че не е вземала решение, свързано с продажбата на недвижимия имот. Свидетелката установява, че е разбрала, че имотите са продадени, към м. май 2018 г. и започнали съдебни процедури за оспорване. Като свидетел по делото е разпитан К. В. В., който е син на К. П.-управителката на дружеството ищец.Същият установява, че през м. май 2018 г. майка му разбрала, че е станала измама без нейно знание, някой се представил за неин пълномощник и е продал имоти на дружеството, които се намирали до летището. Свидетелят установява, че последните дни на м. декември 2017 г. майка му била в София и не била в Италия. Съгласно заключението на назначената по делото графическа експертиза подписите, положени от името на К. П. в пълномощно към клетвена декларация рег. № 10469/29.12.2017 г., снабдено с апостил № 5408/29.12.2017 г., декларация по чл. 264 ДОПК от 05.01.2018 г., клетвена декларация от 29.12.2017 г., заверена от нотариус с рег. № 10469/29.12.2017 г., снабдена с апостил № 5408/29.12.2017 г., клетвена декларация от 05.01.2018 г., заверена от нотариус с рег. № 225/05.01.2018 г., снабдена с апостил № 96/08.01.2018 г. са положени от едно и също лице, но не са положени от К. П..Съгласно заключението подписът в решение от 10.01.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „Ес Пи Ди“ ЕООД не е положен от М. У.- управител на същото.По делото е назначено и друго вещо лице, което е дало заключение, идентично на заключението на предходното вещо лице.Съгласно заключението на назначената по делото съдебно –счетоводна експертиза в счетоводството на ищцовото дружество няма осчетоводено плащане по договор за покупко-продажба на недвижими имоти с „ Фул опшънал“ АД. В счетоводството на „ Фул опшънал“ АД е осчетоводено плащане на 25.06.2018 г. в размер на 250 000 евро с наредител О. К. Ш., с получател К. П. и с основание на плащането „Плащане на парцел в София, България, нотариален акт“. От страна на ответника „ Фул опшънал“ АД не е предоставена фактура или други първични документи във връзка с покупко-продажбата от 12.01.2018 г. На вещото лице са представени аналитични ведомости, на сметка 201 Земя, по които вещото лице е установила заприходяване на 12.01.2018 г. на процесните четири поземлени имоти, всеки от които на стойност 25 000 лева, придобити от ищцовото дружество и „Джема Риъл Истейт“ЕАД. В счетоводството на ищеца не е осчетоводена фактура, която да е издадена във връзка с покупко-продажбата от 12.01.2018 г. такава сделка не е отразена и в дневниците за продажба на ищеца за периода 01.01.2018 г. – 31.07.2019 г. не е начисляван и данък ДДС по такава сделка. За да постанови обжалваното решение СГС е приел, че твърденията на ищцовото дружество, че е собственик на 1/5 от описаните в исковата молба недвижими имоти и че същите са продадени на ответника „ Фул опшънал“ АД от лице, което е действало без представителна власт от името на „ищеца, обосновават правния му интерес от предявяване на иск срещу купувача „ Фул опшънал“ АД. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, съгласно което искът по чл. 42, ал. 2 ГПК е установителен и с него се установява висящата недействителност на сделка, при сключване на която едно лице е действало без представителна власт. Сделката не поражда действие докато мнимо представляваният не я потвърди. Мнимо представляваният може да заяви своя отказ от потвърждаване на сделката чрез иск или възражение.Съдът е приел, че нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД обаче е норма на облигационното право и не се прилага при търговските сделки, поради наличието на специалното правило на чл. 301 ТЗ. За разлика от облигационното право, при което сделката сключена без представителна власт или извън представителната власт на представителя се намира във висяща недействителност и не може да породи действие докато не бъде потвърдена от лицето, от името, на което е сключен договора, търговецът от името на когото е сключен договор без представителна власт или при превишаването й, следва да се противопостави изрично след узнаването й. Или при възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора (така Решение № 18/04.04.2014 г. по т.д. № 24/2013 г. на ВКС, ІV т.о.). Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката. В чл. 301 ТЗ няма особени изисквания относно способа, по който търговецът узнава за сделката. Като начин на узнаване би могло да се преценява както уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър - напр. вписване на актове, с които се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право. В последния случай следва да се има предвид целта на вписването, имащо не само оповестителна, но и защитна функция и по отношение на трети лица, както и от гледна точка на обществения интерес, изразяващ се в осигуряване на правна сигурност в гражданския и търговски оборот. Съдът е приел, че доколкото процесният договор за покупко-продажба на 1/5 идеални части от посочените недвижими имоти е сключен между търговци, а в предмета на дейност на продавача е включена покупко-продажба на недвижими имоти, а в този на купувача управление и разработване на проекти, свързани с недвижими имоти, то сделката е свързана с упражняваното от страните занятие, поради което е търговска, на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ. Поради търговския характера на сделката при преценката действителността й следва да бъде приложено правилото на чл. 301 ТЗ, а не това на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Съдът е приел, че от заключението на назначените по делото съдебно-графически експертизи, че подписът върху нотариално завереното пълномощно, с което е действал пълномощникът Б. С. В. не е на К. П., която към датата на заверката на пълномощното е управител на ищцовото дружество.Съдът е приел, че след като пълномощникът е упълномощен от лице, което не може да представлява ищеца, то същото е дадено от лице без представителна власт и не е породило целените правни последици, поради което пълномощникът Б. С. В. е действал без представителна власт.Съдът е приел, че ищцовото дружество узнало за сделката най-рано на 12.01.2018 г. и най-късно на 27.06.2018 г., когато е подадена исковата молба. Съгласно твърденията на ищеца в исковата молба същият бил узнал за сключената без представителна власт сделка през май 2018 г. По делото е установено, че в началото на м. юни 2018 г. ищецът е депозирал молба за допускане обезпечение на бъдещите си искове срещу „ Фул опшънал“ АД. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за по-ранно узнаване за сключената сделка, поради което следва да се приеме, че ищцовото дружество е узнало чрез законния си представител за процесната сделка през май 2018 г.Съдът е приел, че след като ищецът е узнал за сделката през м. май 2018 г. и се е противопоставил на същата през м. юни 2018 г. като е предявил иск за прогласяване недействителността й, то този промеждутък от един месец е достатъчно кратък, за да се приеме, че противопоставянето е незабавно, последиците на сделката са отпаднали с обратна сила, поради което е прогласил същата за недействителна.Съдът е приел, че за предявяване на иск се изисква време за проучване, консултации и подготовка на документи, поради което пет месеца не е неразумно дълъг период за това. Поради уважаването на главния иск, съдът е приел, че не следва да бъдат разглеждани евентуално предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД. По отношение на иска по чл.108 от ЗС съдът и приел, че ищецът е ангажирал доказателства, че е собственик на 1/5 ид.ч. от описаните имоти, но не е ангажирал, доказателства, въпреки, че му е указано да ангажира доказателства, че ответника по ревандикационния иск владее имотите.Поради това съдът е уважил иска в установителната му част и е отхвърлил същата в осъдителната му. Решението на СГС е обжалвано пред САС.С решение № 1585/30.12.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 2319/2020 година съдът е обезсилил постановеното решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на евентуално съединените искове, съобразно мотивите.САС е приел, че при посоченото по-горе съединяване на исковете първоинстанционния съд е бил длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му, противоречие на морала) през по-леките, каквито били липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет или липсата на форма. Когато съдът приемел, че сделката е валидна, той бил длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежала на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт Първоинстанционното решение не било съобразено с тази константна практика на ВКС. Безпротиворечиво съдебната практика приемала, че договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт бил относително недействителен-правните действия, извършени от лице без представителна власт не били нищожни, тъй като можели да бъдат потвърдени от представлявания, или налице била висяща недействителност на сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име била сключена, а ако мнимо представляваният откажел да потвърди договора, недействителността се стабилизирала като се трансформирала в относителна, а не в абсолютна нищожност, която можела да е само изначална и несанируема. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД бил установителен, а не конститутивен. Първоинстанционният съд се бил произнесъл по предявения отрицателен установителен иск за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба, поради сключването му без представителна власт от лицето, представлявало ищцовото дружество, без да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок. Едва след като се произнесял по така предявеният иск и го отхвърлел като неоснователен, съдът бил длъжен да разгледа сочените по-леки основания. Произнасянето по по-тежкото основание и отхвърлянето му било сбъдване на вътрешно-процесуалното основание за да можел съдът да разгледа и се произнесе по следващите обективно съединени искове. Решението на САС било обжалвано с касационна жалба пред ВКС.С решение №62/09.08.22г. по гр.д.№2055/21г. ВКС отменил решението на САС и върнал делото за ново разглеждане от същия съд.ВКС приел, че в настоящия случай ищеца е предявил иск за обявяване на недействителноста на договора за покупко-продажба от 12.01.2018 година с твърдения, че същият е сключен от пълномощник на дружеството, без същият да притежава надлежно учредена представителна власт, което предвид това, че страните по договора са търговски дружества представлява иск с правно основание чл. 301 от ТЗ. Този иск е определен от ищеца като главен и е поискано, ако той бъде отхвърлен договорът за покупко-продажба да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД или евентуално да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД. Последните два иска са обосновани с твърденията, за значителна нееквивалентност на уговорените престации и за това, че е договорен продължителен срок за заплащане на цената, който не е в интерес на продавача.С оглед на посочената поредност ВКС е приел, че на разглеждане като главен иск е подлежал искът по чл. 301 от ТЗ, а не както е приел съставът на Софийския апелативен съд иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради което е отменил атакуваното решение и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. По отношение жалбата на „ Фул опшънал“ АД Съставът на съда счита, че становището на жалбоподателя изразено в жалбата е неоснователно.Подържа се, че от прехвърлянето на имотите са изтекли повече от шест месеца, поради което смята, че е неубедително да се приеме, че презумпцията на закона е оборена. Твърди, че при осъществяване на дейността си същият е следвало да полага грижата на добрия търговец. Оспорва изводите на съда по отношение на тълкуването на момента на узнаване и момента на вписване на сделката в имотния регистър. Като неправилен и незаконосъобразен възприема извода, че оповестителното действие е само по отношение на третите лица, а по отношение на страните има само защитно действие. Съдът счита, че законосъобразно СГС е приел, че под узнаване законът има предвид моментът на действителното субективно узнаване, а не моментът, от който това узнаване е могло да се осъществи. Наличието на възможност да бъде извършена проверка в съответната служба по вписвания не може да обоснове извод, че от момента на вписването на сделката собственикът на имота е уведомен за извършеното прехвърляне от мним пълномощник. Противоречи на нормалната логика да се изисква от собственика на имота да извършва ежедневно справки за притежаваните от него имоти за да предприеме съответните съдебни действия при евентуално хипотетично разпореждане със същите от трите лица.В съдебната практика не е налице спор по въпроса, че действието на вписването на сделките с имотите е оповестително по отношение на всички лица и същевременно защитно по отношение на страните по сделката.С оглед на това под момент на „узнаване“ следва да се разбира момента, в който търговеца действително е узнал за разпореждане, а не момента, от когато е налице хипотетична възможност да узнае.В настоящия случай съдът подробно е изложил доказателствата, от които е направил извод кога управителката на ищцовото дружество е узнала за извършеното разпореждане. Момента на узнаване-през месец май на 2018г. е установен от показанията на разпитаните свидетели.Същевременно-от заключението на вещото лице по съдебно-счетовосната експерзиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество не са налице документи, от които може да се направи извод, че дружеството е уведомено за извършеното прехвърляне или е получило някакви плащания в тази връзка.От страна на дружеството жалбоподател не са ангажирани доказателства да по-рА. дата на узнаване за извършената сделка от страна на управителя на ищцовото дружество. С оглед на това съдът счита, че законосъобразно СГС е приел, че управителката на ищцовото дружество е узнала за извършеното прехвърляне през месец май на 2018г. Предвид обстоятелството, че искът, по за обявяване на недействителността е предявен на 27.06.2018 г., което е в рамките на един месец от узнаването, то законосъобразно е прието, че противопоставянето е веднага след узнаването.Съдът счита, че под „веднага“ по смисъла на чл.301 от ТЗ следва да се разбира и времето технологично необходимо за осигуряване на правна защита на собственика на имотите, което включва време за намиране на адвокатска защита, запознаване с казуса и изготвяне на съответните документи. Подържа се в исковата молба, че съдът не е обсъдил в пълнота чуждото, приложимо право по отношение на упълномощаването на страните-след като упълномощаването е извършено на територията на Р Италия, като за да е валидно и да породи желания ефект е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В случая е безспорно установено от назначените по делото съдебно-графически експертизи, че подписите положени от името на управителя К. П. в посочените по-горе документи и подписът в решение от 10.01.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „Ес Пи Ди“ ЕООД М. У.- управител на същото не са положени от същите. Съгласно чл.45, ал.1 от КМЧП разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от този кодекс, не се прилага само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред, а съгласно ал.2 несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право. В настоящия случай автентичността на подписите на К. П. и М. У. в посочените по- горе документи е удостоверена от Съда в Болоня, Италия на 29.12.2017 г. въз основа на клетвена декларация на К. М..Дори и да се приеме, че италианското законодателство допуска този ред за удостоверяване на автентичността на подписа на едно лице, то, предвид установената от експертизите неавтентичност, този ред не може да бъде приложен.Дори и да се приеме, че претендирания от жалбоподателя ред по италианското законодателство следва да бъде приложен, настоящия състав счита, че последиците от неговото прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.Недопустимо е без наличието на съгласие на собственика на един имот, същият да бъде продаден от лице с пълномощно, което не носи подписа на собственика на имота. Предвид гореизложеното решението в обжалваната от „ Фул опшънал“ АД част следва да бъде потвърдено. По отношение жалбата на „Интеркепитъл“ ЕООД Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно-оспорва се извода на съда, че ищецът се е противопоставил на извършената сделка веднага след узнаването.Подържа се, че съдът неправилно е определил момента на узнаването, чу по отношение на процесните имоти са отразени две вписвания в Имотния регистър, които имат публично-оповестително действие, като вписаните обстоятелства стават известни на третити лица от момента на вписването, че в тежест на ищеца е да установи момента на узнаването, за което същият не е ангажирал доказателства. По развитите от този жалбоподател аргументи съдът изложи мотиви по-горе, поради което препраща към същите. Според жалбоподателя пет месеца е твърде дълъг период през които ищецът е бездействал и не е положил грижата на добрия стопанин, поради което не може да се приеме, че се е противопоставил веднага. Настоящия състав споделя становището на жалбоподателя, че пет месеца е твърде дълъг период, но в случая не става въпрос за пет месеца от узнаването на извършената сделка, а за един месец.По отношение момента на узнаването и момента на предприемане на действия по защита на накърненото право съдът изложи мотиви по-горе, поради което препраща към същите. Подържа се, че в обжалваното решение съдът не е отчел факта, че приложимото право съобразно правилото на чл.61 от КМЧП е италианското по отношение на упълномощаването. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно чл.61 от КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. В случая под сделка следва да се разбира упълномощаването на пълномощника Б. С. В. от лицето подписало пълномощното от името на управителя на ищцовото дружество. Както беше посочено по-горе, предвид разпоредбата на чл.45 от КМЧП дори и да се приеме, че италианското законодателство допуска този ред за удостоверяване на автентичността на подписа на едно лице, то, предвид установената от експертизите неавтентичност, този ред не може да бъде приложен.Дори и да се приеме, че претендирания от жалбоподателя ред по италианското законодателство следва да бъде приложен, настоящия състав счита, че последиците от неговото прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.Недопустимо е без наличието на съгласие на собственика на един имот, същият да бъде продаден от лице с пълномощно, което не носи подписа на собственика на имота. Предвид гореизложеното решението в обжалваната от „Интеркепитъл“ ЕООД част следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските Предвид решението по делото и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК и чл.294, ал.2 от ГПК дружествата-жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество направените по настоящето дело разноски в размер на 10 561, 49лв. и по делото пред ВКС в размер на 11 314, 66лв. Водим от горното Софийският апелативен съд