Решение № 6686 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 503/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 12, ал. 3 от Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ). Образувано е по жалба на М. Я. С. от гр.Бургас, [улица], ет.2, с [ЕГН], против Заповед № РД 20-499 от 24.02.2024 г. на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", с която на основание чл.29, ал.2, т.10 от Правилника за устройството и дейността на СУ „Св.Климент Охридски“, съгласно чл.12, ал.1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /НДИППВОЗПОЧВУ/ и в изпълнение на Определение №10389/17.12.2024 г., постановено по адм.дело №1689/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, на М. С. е отказано признаване на придобито в чуждестранно висше училище висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Психология“ от Федерално държавно бюджетно заведение за висше образование „Санктпетербурски университет на Държавната противопожарна служба към министерството на Руската федерация по гражданска отбрана, извънредни ситуации ликвидиране и на последиците от природни бедствия“. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, постановен в противоречие материалноправни разпоредби. Твърди се, че изложените в заповедта факти и обстоятелства не съответстват на действителното положение, като административният орган неправилно е тълкувал разпоредбите на НДИППВОЗПОЧВУ Искането е съдът да отмени обжалваната заповед и да върне преписката на ответната страна със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и направените по делото разноски. Първоначално жалбата е депозирана в Административен съд –София –град, който с Определение №9189/17.03.2025 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Бургас. В съдебно заседание М. С., лично и чрез пълномощника си адвокат Шейков, поддържа жалбата. Пледира за уважаването й, както и за присъждане на съдебноделоводни разноски по представен нарочен списък. Представя подробни писмени бележки. Ответникът по жалбата - ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски", не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба до съда /л.16-17 от делото/, чрез пълномощника юрисконсулт Т. П., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Административен съд - Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното: Със заявление с вх. №97-00-96/14.05.2024г., подадено до ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски“, М. С. е поискала признаване на дипломата й за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - „Санктпетербургски университет на Държавната служба към Министерство на Р. Ф. за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия“, за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Психология“. Към заявлението е приложена диплома за бакалавър. Във връзка със започналата процедура по признаване висшето образование на жалбоподателя и в съответствие с изискванията на чл. 9 от Правилника на СУ „Св. Климент Охридски", във връзка с чл.17, ал.3, т. 1-3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, документите са изпратени в НАЦИД за проверка. По повод започналата процедура по признаване на дипломата на жалбоподателката, са изискани и представени от нейна страна редица документи. В изготвено по повод заявлението становище на НАЦИД /л.84 – 87/ се посочва, че в представените документи липсват реквизити, като изходящ номер, дата и подпис на длъжностното лице от руското висше училище, както и печат. Коментират се установените пътувания на М. С. и е направен извод, че тя не е получила студентска виза и че липсват доказателства за пребиваване й в Руската федерация. Дадено е становище, че обучението не е проведено на територията на Руската федерация, а на територията на Република България. В заключение е изразено становище, че на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 НДИППВОЗПОЧВУ, следва да се откаже признаването на висшето образование на М. С., тъй като е представена диплома, издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско висше образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. В становището на НАЦИД е посочено, че разгледаните в съвкупност документи и новопредставеното Споразумение на българския и руския университет потвърждават констатациите и сочат за обучение, проведено в базата на Университет „Асен Златаров“, Бургас“, тоест на територията на Р България в нарушение на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование. Изложени са аргументи, че съгласно публичния регистър на НАОА, към цитирания период от 2012 до 2017 г., Университет „Проф; д-р Асен Златаров“, Бургас, с препратка към сайта на Министерството на образованието и науката на Република България, е принадлежал към националната система на висше образование на България, но не е имал необходимата акредитация да предлага обучение по програми за висше образование в професионално направление „Психология“, както и понастоящем няма акредитация да повежда обучение в това професионално направление. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.12, ал.2 от НДИППВОЗПОЧВУ. Същата е издадена при спазване на адиминстративнопроизводствените правила, материалноправните норми и целта на закона. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Признаването на придобито висше образование в чуждестранни висши училища се извършва съгласно разпоредбите на ЗВО и по реда на издадената на основание чл. 9. ал. 3, т. 9 от същия Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /НДИППВОЗПОЧВУ/. Съгласно чл.7 от НДИППВОЗПОЧВУ, процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира от висшето училище в случаите по чл. 6, т. 1 и от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) в случаите по чл. 6, т. 2. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 6, т. 1, като съгласно Правилника на СУ „Св.Климент Охридски“ за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, както и за признаване на ОНС „доктор“ и научна степен „доктор на науките“, придобити в други висши училища и научни организации и конкретно чл.16, ал.1, т.2 и ал.2, за признаването се издава документ по образец, утвърден от ректора в случаите на чл.21, ал.1, т.13 от ЗВО. Съгласно чл.11 от НДИППВОЗПОЧВУ, признаването се извършва чрез оценяване на съответствието на данните от представените документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в РБългария, както и се отчитат определени показатели, сред които: съотношение на учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват фундаменталната, специалната и специализираща подготовка, резултатите от обучението като съвкупност от придобитите знания, умения и компетентности през периода на обучение, начин на дипломиране. В оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от НДИППВОЗПОЧВУ, съгласно която признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато се установят съществени различия между данните от представените документи и държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България, както и когато е представена диплома, издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождение на висшето училище за част от системата й на светско висше образование, но обучението е проведено в структури на територията на друга държава, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. Оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Правното основание, на което е издадено решението, съответства на установените факти. Съдът намира, че за претендирания период от 2012 до 2107г. Университет „Професор д.р Асен Златаров“ е принадлежал към националната система на висше образование на България, за което спор няма, но не е имал необходимата акредитация да предлага обучение по програми на висше образование в професионално направление „Психология“, както и понастоящем няма акредитация да провежда обучение в това професионално направление. В този смисъл е и становището на НАЦИД. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани. Представеният пред настоящата инстанция договор за организация и реализация на съвместни образователни програми не променя изводите на съда именно поради липсата на акредитация на Университет „Професор д-р Асен Златаров“ да провежда обучение относно професионално направление „Психология“. Съгласно разпоредбата на § 4, ал.1 от Допълнителнте разпоредби към Закона за висшето образование, чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, български висши училища могат да разкриват в структурата си основни звена съвместно с чуждестранни висши училища въз основа на международна спогодба или споразумение между висшите училища. В случая обаче обучението е извършено в структура на територията на България, която не е поделение на чуждестранното висше учебно заведение или звено в структура на българско висше училище, което има необходимата акредитация да предлага обучение по програми за висше образование в професионално направление „Психология“, поради правилно органът се е позовал на разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 от НДИППВОЗПОЧВУ и постановил отказ. Съдът не споделя и доводите, изложени в писмените бележки, за наличието на образователен франчайз и съвместно звено. Действително висшите учебни заведение притежават академична автономия и имат право да сключват договори за съвместни образователни програми, както е в случая. За да бъде обаче спазена процедурата е необходимо Университет „Професор д -р А. З. да притежава необходимата акредитация да предлага обучение по програми за висше образование в професионално направление „Психология“, каквато в случая не е налице и правилно административният орган е отказал признаване на придобитото в чуждестранно висше училище висше образование. Събраните в административното и съдебното производство доказателства не сочат наличие на права у жалбоподателката за признаване на дипломата й за висше образование, придобито в чуждестранно висше училище, в какъвто смисъл е и становището на НАЦИД за постановяване на отказ. По изложените съображения оспореното решение е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материални закон, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор жалбоподателката няма право на разноски по делото - аргумент от чл.143, ал.1 от АПК, а ответната страна не е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното, Административен съд – Бургас, дванадесети състав