Решение № 3602 от 29.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4044/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на търговско дружество „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от управителя Ю. Г. В.-К., ЕГН ••••••••••, срещу наказателно постановление (НП) № 008590/11.02.2026 г., издадено от А. Л. К., в. и. д.председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 във вр. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложена имуществена санкция в размер на 15338,76 (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест цента) евро за административно нарушение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно поради допуснато противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка са изложени подробни аргументи за това, че дружествотожалбоподател не е извършило вмененото му нарушение. Твърди се, че наложената санкция е прекомерна и не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Посочва се, че при издаването на АУАН са допуснати нарушения на чл. 44, ал. 2 и на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАНН, а при издаването на НП – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В заключение се твърди, че дори да е налице нарушение, същото представлява маловажен случай. Въз основа на това дружеството-жалбоподател моли съда да отмени обжалваното НП или в условията на евентуалност – да намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. Отправя претенция за присъждането на разноски в производството. Дружеството-жалбоподател, редовно призовано за съдебно заседание, не се представлява от законен представител. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. С. П. от САК. В хода на съдебните прения последният излага подробни съображения за отмяна на обжалвания акт, сходни с тези, описани в жалбата. Претендира присъждането на разноски. Въззиваемата страна, редовно призована за същото заседание, се представлява от упълномощен процесуален представител – юрк. Кристияна Петрова. Същата излага подробни съображения в насока правилност и законосъобразност на обжалваното НП, поради което моли съда да потвърди НП като такова. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Съдът, като се запозна с доводите на страните, събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На ••• г. А. Ю. К., главен експерт в дирекция „ЗППР“ към Комисията за защита на потребителите, извършил проверка по отношение на търговско дружество „•••“ ЕООД, ЕИК •••, за спазване на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол № 0003231/••• г., в който било посочено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Въз основа на тези констатации, на 16.10.2025 г. А. Ю. К., главен експерт в дирекция „ЗППР“ към Комисията за защита на потребителите, съставил против „•••“ ЕООД акт за установяване на административни нарушения (АУАН) № 008590/16.10.2025 г. При фактическото описание на нарушението актосъставителят е посочил, че „тъй като търговецът „•••“ ЕООД, не е предоставил на КЗП информация по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ, съгласно реда и формата, определени в Указанията относно прилагането на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3, публикувани от КЗП, същият не е изпълнил императивните изисквания на нормативния акт. Това представлява нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ, свързано със задължението за ежедневно публикуване или предоставяне на данни в предвидения формат и в установения срок“. АУАН бил подписан от актосъставителя, двама свидетели и от представител на нарушителя. Препис от акта е връчен на последния на 21.10.2025 г. Въз основа на АУАН, на 11.02.2026 г., при сходни изводи от фактическа и правна страна, А. Л. К., в. и. д. председател на КЗП, издал НП № 008590/11.02.2026 г., с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 във вр. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ била наложена имуществена санкция в размер на 15338,76 евро за административно нарушение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ На 04.03.2026 г. санкционираното лице е подало жалба срещу НП. Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Ю. К., С. Т. Т. и Д. М. М., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. От показанията на св. А. К. се установяват обстоятелства около извършената проверка, резултатите от нея и такива, свързани със съставяне на АУАН. От показанията на св. С. Т. и св. Д. М. се установява какво е било естеството на задължението по чл. 55б ЗВЕРБ, адресат на което е било санкционираното дружество, кога и какви действия е предприело то за изпълнението му. Показанията на посочените свидетели са относими към предмета на доказване и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. По делото липсват доказателства относно това кога е връчено НП – приложена е разписка с изх. № Ц-03-15715/19.02.2026 г., в която обаче не е попълнена дата на получаване. Жалбата срещу НП е подадена на 04.03.2026 г. – видно от печата от регистратурата в КЗП, положен върху нея. Макар да няма доказателства за дата на връчване на НП, съдът приема, че същото е надлежно връчено и е обжалвано в срок. Поради това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено поради следните съображения: Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен от св. А. К., който видно от приложените като писмени доказателства заповед № 7800/15.10.2025 г., издадена от в. и. д. председател на КЗП, и заповед № 136/13.03.2023 г., издадена от председателя на КЗП, е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения. НП е издадено от в. и. д. председател на КЗП. Предвид това и предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 2, т. 5 от ЗВЕРБ, съдът достигна до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на службата им. Настоящият съдебен състав намира, че в производството по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на НП като незаконосъобразно, както следва: Описанието на процесното нарушение от фактическа страна – както в АУАН, така и в НП е твърде оскъдно и неясно, за да може както жалбоподателят, така и съдът да се запознае с административното обвинение. Актосъставителят и административнонаказващият орган са намерили за достатъчно да цитират правни норми и да отразят, че с поведението си санкционираното дружество е извършило нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. В АУАН и НП не е описано какъв е механизма на извършване на нарушението – с какво деяние, действие или бездействие е сторено това. Тази информация е обективен признак от състава на всяко едно административно нарушение и е задължително да присъства както в АУАН, така в НП, доколкото помага на нарушителя да разбере за какво деяние от фактическа страна е санкционирано. Едва в хода на съдебното следствие се установиха подробности около начина на извършване на деянието и повече обстоятелства около него. Недопустимо е обаче едва на толкова късен етап – във въззивно производство, да се установяват такива факти и същите да липсват като информация в АУАН и НП. В АУАН и НП не е описано още на какво основание и защо органите на КЗП са приели, че дружеството е било адресат на задължение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Съгласно чл. 55б, ал. 1 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. Съгласно ал. 2, когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той ежедневно предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. В АУАН и НП не е посочено какъв търговец е „•••“ ЕООД, какъв е неговият предмет на дейност, какъв е неговият оборот за предходната финансова година и т.н. Това е съществена информация, доколкото не всеки търговец е адресат на задължение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ и след като ще се налага санкция с такива вид и размер, то компетентните органи следва да положат всички усилия, за да индивидуализират търговеца – нарушител, и да докажат деянието, авторството и причинната връзка между тях. От изложеното дотук съдът намери, че съществените пропуски при описанието на нарушението в АУАН и НП представляват нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същото е съществено, довело е до нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Освен горното, съдът констатира още едно нарушение на закона при определянето на имуществената санкция на дружеството-жалбоподател. На същото е наложена такава на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 от ЗВЕРБ. Тази разпоредба гласи, че за нарушения от юридически лица и еднолични търговци по чл. 55б се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 200 000 лв. На „•••“ ЕООД е наложена санкция в размер на 15 338,76 евро, равняваща се на 30 000,00 лева. Административнонаказващият орган не е изложил каквито и било мотиви за завишения размер на тази санкция, не е отчел, че се касае за първо нарушение на дружеството, както и не е отчел причините за извършване на нарушението, а именно техническа невъзможност, както и това, че няколко дни след констатиране на нарушението, „•••“ ЕООД е изпълнило своето задължение по чл.55б от ЗВЕРБ. Съдът намира, че по този начин освен че не е индивидуализирал правилно размера на наказанието, не е изложил каквито и да било мотиви в тази насока. Въз основа на изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. ПО РАЗНОСКИТЕ На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Правоимащата страна прави изрично искане за присъждане на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като представя надлежни доказателства за заплатен размер от 1760,00 евро по банков път за осъщественото процесуално представителство от надлежно упълномощен адвокат. Делото не е с фактическа и правна сложност и проведено в едно съдебно заседание. Релевираното от ответната страна по жалбата за прекомерност е своевременно, но неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под предвидения минимален размер по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2024 г. за адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, поради което следва да бъде уважено в претендирания размер, а именно: 1760,00 евро. Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на търговско дружество „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от управителя Ю. Г. В.-К., ЕГН ••••••••••, срещу наказателно постановление (НП) № 008590/11.02.2026 г., издадено от А. Л. К., в. и. д.председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 във вр. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложена имуществена санкция в размер на 15338,76 (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест цента) евро за административно нарушение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно поради допуснато противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка са изложени подробни аргументи за това, че дружествотожалбоподател не е извършило вмененото му нарушение. Твърди се, че наложената санкция е прекомерна и не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Посочва се, че при издаването на АУАН са допуснати нарушения на чл. 44, ал. 2 и на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАНН, а при издаването на НП – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В заключение се твърди, че дори да е налице нарушение, същото представлява маловажен случай. Въз основа на това дружеството-жалбоподател моли съда да отмени обжалваното НП или в условията на евентуалност – да намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. Отправя претенция за присъждането на разноски в производството. Дружеството-жалбоподател, редовно призовано за съдебно заседание, не се представлява от законен представител. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. С. П. от САК. В хода на съдебните прения последният излага подробни съображения за отмяна на обжалвания акт, сходни с тези, описани в жалбата. Претендира присъждането на разноски. Въззиваемата страна, редовно призована за същото заседание, се представлява от упълномощен процесуален представител – юрк. К. П. Същата излага подробни съображения в насока правилност и законосъобразност на обжалваното НП, поради което моли съда да потвърди НП като такова. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Съдът, като се запозна с доводите на страните, събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 09.10.2025 г. А. Ю. К., главен експерт в дирекция „ЗППР“ към Комисията за защита на потребителите, извършил проверка по отношение на търговско дружество „•••“ ЕООД, ЕИК •••, за спазване на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол № 0003231/09.10.2025 г., в който било посочено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Въз основа на тези констатации, на 16.10.2025 г. А. Ю. К., главен експерт в дирекция „ЗППР“ към Комисията за защита на потребителите, съставил против „•••“ ЕООД акт за установяване на административни нарушения (АУАН) № 008590/16.10.2025 г. При фактическото описание на нарушението актосъставителят е посочил, че „тъй като търговецът „•••“ ЕООД, не е предоставил на КЗП информация по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ, съгласно реда и формата, определени в Указанията относно прилагането на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3, публикувани от КЗП, същият не е изпълнил императивните изисквания на нормативния акт. Това представлява нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ, свързано със задължението за ежедневно публикуване или предоставяне на данни в предвидения формат и в установения срок“. АУАН бил подписан от актосъставителя, двама свидетели и от представител на нарушителя. Препис от акта е връчен на последния на 21.10.2025 г. Въз основа на АУАН, на 11.02.2026 г., при сходни изводи от фактическа и правна страна, А. Л. К., в. и. д. председател на КЗП, издал НП № 008590/11.02.2026 г., с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 във вр. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ била наложена имуществена санкция в размер на 15338,76 евро за административно нарушение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ На 04.03.2026 г. санкционираното лице е подало жалба срещу НП. Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Ю. К., С. Т. Т. и Д. М. М., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. От показанията на св. А. К. се установяват обстоятелства около извършената проверка, резултатите от нея и такива, свързани със съставяне на АУАН. От показанията на св. С. Туцов и св. Д. М. се установява какво е било естеството на задължението по чл. 55б ЗВЕРБ, адресат на което е било санкционираното дружество, кога и какви действия е предприело то за изпълнението му. Показанията на посочените свидетели са относими към предмета на доказване и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. По делото липсват доказателства относно това кога е връчено НП – приложена е разписка с изх. № Ц-03-15715/19.02.2026 г., в която обаче не е попълнена дата на получаване. Жалбата срещу НП е подадена на 04.03.2026 г. – видно от печата от регистратурата в КЗП, положен върху нея. Макар да няма доказателства за дата на връчване на НП, съдът приема, че същото е надлежно връчено и е обжалвано в срок. Поради това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено поради следните съображения: Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен от св. А. К., който видно от приложените като писмени доказателства заповед № 7800/15.10.2025 г., издадена от в. и. д. председател на КЗП, и заповед № 136/13.03.2023 г., издадена от председателя на КЗП, е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения. НП е издадено от в. и. д. председател на КЗП. Предвид това и предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 2, т. 5 от ЗВЕРБ, съдът достигна до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на службата им. Настоящият съдебен състав намира, че в производството по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на НП като незаконосъобразно, както следва: Описанието на процесното нарушение от фактическа страна – както в АУАН, така и в НП е твърде оскъдно и неясно, за да може както жалбоподателят, така и съдът да се запознае с административното обвинение. Актосъставителят и административнонаказващият орган са намерили за достатъчно да цитират правни норми и да отразят, че с поведението си санкционираното дружество е извършило нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. В АУАН и НП не е описано какъв е механизма на извършване на нарушението – с какво деяние, действие или бездействие е сторено това. Тази информация е обективен признак от състава на всяко едно административно нарушение и е задължително да присъства както в АУАН, така в НП, доколкото помага на нарушителя да разбере за какво деяние от фактическа страна е санкционирано. Едва в хода на съдебното следствие се установиха подробности около начина на извършване на деянието и повече обстоятелства около него. Недопустимо е обаче едва на толкова късен етап – във въззивно производство, да се установяват такива факти и същите да липсват като информация в АУАН и НП. В АУАН и НП не е описано още на какво основание и защо органите на КЗП са приели, че дружеството е било адресат на задължение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Съгласно чл. 55б, ал. 1 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. Съгласно ал. 2, когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той ежедневно предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. В АУАН и НП не е посочено какъв търговец е „•••“ ЕООД, какъв е неговият предмет на дейност, какъв е неговият оборот за предходната финансова година и т.н. Това е съществена информация, доколкото не всеки търговец е адресат на задължение по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ и след като ще се налага санкция с такива вид и размер, то компетентните органи следва да положат всички усилия, за да индивидуализират търговеца – нарушител, и да докажат деянието, авторството и причинната връзка между тях. От изложеното дотук съдът намери, че съществените пропуски при описанието на нарушението в АУАН и НП представляват нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същото е съществено, довело е до нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Освен горното, съдът констатира още едно нарушение на закона при определянето на имуществената санкция на дружеството-жалбоподател. На същото е наложена такава на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 от ЗВЕРБ. Тази разпоредба гласи, че за нарушения от юридически лица и еднолични търговци по чл. 55б се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 200 000 лв. На „•••“ ЕООД е наложена санкция в размер на 15 338,76 евро, равняваща се на 30 000,00 лева. Административнонаказващият орган не е изложил каквито и било мотиви за завишения размер на тази санкция, не е отчел, че се касае за първо нарушение на дружеството, както и не е отчел причините за извършване на нарушението, а именно техническа невъзможност, както и това, че няколко дни след констатиране на нарушението, „•••“ ЕООД е изпълнило своето задължение по чл.55б от ЗВЕРБ. Съдът намира, че по този начин освен че не е индивидуализирал правилно размера на наказанието, не е изложил каквито и да било мотиви в тази насока. Въз основа на изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. ПО РАЗНОСКИТЕ На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Правоимащата страна прави изрично искане за присъждане на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като представя надлежни доказателства за заплатен размер от 1760,00 евро по банков път за осъщественото процесуално представителство от надлежно упълномощен адвокат. Делото не е с фактическа и правна сложност и проведено в едно съдебно заседание. Релевираното от ответната страна по жалбата за прекомерност е своевременно, но неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под предвидения минимален размер по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2024 г. за адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, поради което следва да бъде уважено в претендирания размер, а именно: 1760,00 евро.