Решение № 1874 от 31.10.2023 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 501/2023 г.
Административен съд - ПловдивАдминистративно31.10.2023 г.докладчик СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Т. с ЕГН ••••••••••, ••• против Ревизионен акт /РА/ №Р-16001622001634-091-001 от 25.10.2022г., потвърден с Решение № 13/17.01.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП, с който допълнително са установени задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 134, 48 лв. и лихви 516, 54 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 604, 75 лв. и лихви 214, 03 лв. и Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 1 305, 19 лв. и лихви 329, 22 лв. или общо в размер на 3 044, 42 лв. и лихви 1 059, 79 лв. ОСЪЖДА Б.Д.Т. с ЕГН ••••••••••, ••• да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, сумата от 710 лв. (седемстотин и десет), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Производството пред органа по приходите има за задача да констатира действителното фактическо състояние при и по повод възникването на данъчното правоотношение, поради което в случай, че задълженото лице оспорва събраните доказателства за него съществува възможност да посочи други доказателства, които счита за необходимо да бъдат събрани в съдебното производство. В случая такива доказателства не са ангажирани от РЛ, нито в административното, нито в съдебното производство. Напротив от страна на РЛ липсват представени доказателства, както и направени доказателствени искания, включително и за назначаване на експертиза в съдебното производство, във връзка с направените от него възражения От друга страна, самото РЛ и съпруга й посочват в писмените обяснения, дадени в хода на д.п. №186/2020г, образувано по прокурорска преписка № 2882/2020 г., че общата цена на закупения недвижим имот в с. Борец е 30 000 евро, като сочат, че те са платили общо 15000 евро, включително дават обяснения и за произхода на платените от тях средства, т. е. самото РЛ признава, че реалната цена на закупения имот в с. Борец е 30 000 евро. На следващо място не се доказа и поддържаното от РЛ становище, че имотът е закупен от Л.Т. и Б.Т., заедно с И.Ч., както и че само от Ч. са правени подобрения, нито бяха ангажирани някакви доказателства в тази посока. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в представените писмени обяснения Т. е посочил, че освен дадената сума за закупуване на имота в с. Борец, са правени и допълнителни подобрения от И.Ч., за което разходите са били поделяни поравно между страните. Това се потвърждава и от съпругата му Б.Т.. Въпреки това от РЛ не са ангажирани никакви писмени доказателства нито за заплатени от И.Ч. суми за извършените СМР и разходи за подобрения, нито се твърди, че Т. е разполагал с налични парични средства за заплащане на направените подобрения в имота, за които подобрения всъщност няма никакви конкретни доказателства. В случая не са представени от РЛ никакви доказателства по смисъла на чл.57 от ДОПК, които могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Както се посочи по-горе в настоящото решение, в случая елементите на спора между страните са ясно и точно конкретизирани както от фактическа, така и от правна гледна точка. Във връзка с дадената възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от неангажирането им, от жалбоподателя не се ангажираха доказателства за налични източници на доходи. Не са представени доказателства относно други източници на доходи, както в ревизионното, така и в настоящото съдебно производство. Няма представени и разписки или други доказателства от Т. и съпруга й, удостоверяващи получени от И.Ч. суми във връзка със съвместното закупуване на имота и извършените подобрения. Повече от очевидно е, че на съмнение от страна на приходна администрация се подлагат преди всичко извършените от Т. разходи за извършване на СМР и разходи за подобрения в закупения имот в с. Борец, за което от страна на Т. не се представят доказателства за получени приходи. Освен представения НА № 143/01.09.2017 г., удостоверяващ, че закупения имот в с. Борец е собственост на Л. и Б.Т. и твърдения, че имотът е закупен съвместно с И.Ч., както и че той е извършвал подобрения в него, като от страна РЛ и съпругата му са предоставяни половината сума за извършен разходи, нито в хода на ревизията, нито в хода на настоящето съдебно производство, не са представени доказателства, които да дават задоволителен отговор на въпросите за констатираното превишение на разходите над приходите. Неясно е как точно са закупили имота и са направили разходи за подобрения на закупения имот в с. Борец без да са доказани по надлежния ред доходи от страна на РЛ. Представеното в съдебна фаза Удостоверение с изх. №6346 от 26.04.2023 година на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, както и приложените документи по гр. дело № 2197/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив не променя както констатираното несъответствие между приходите и разходите, установено в хода на административното обжалване, така и констатираното в хода на съдебното производство. При условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПРК е подкрепено със събраните доказателства. В този смисъл в тежест на данъчнозадълженото лице е да обори тези констатации чрез допустими доказателствени средства, в това число и за установяване на това, налице ли е съвпадение между имущество и доходи, които са конфискувани в производство по реда на ЗПКОМПИ имущество и доходи, които са включени в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая от РЛ не е представено влязло в сила решение, което има сила на присъдено нещо за твърдените обстоятелства към момента на извършване на ревизията и към настоящия момент. Ето защо, всичко изложено до тук остава в производството само и единствено като твърдения на страната, за които не се представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства относно произход на средства. Органите по приходите са извършили справки, каза се по-горе в ИМ на НАП и в данъчно-осигурителното досие на лицето, за което са налични протоколи по чл.50 от ДОПК, които представляват годни доказателствени средства и същите изцяло са в подкрепа на формираните от ревизиращия екип изводи. По отношение на възражението, че обжалваният РА, е мотивиран единствено с материалите по д.п. №186/2020г, материалите по което, каза се, са приобщени в хода на ревизията, съдът намира същото за неоснователно. Както в хода на първата, така и в хода на настоящата ревизия са изпращани ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, както и са извършвани проверки в ИМ на НАП. Документите, които са изготвени в хода на Д.П. №186/2020 г са съществували към датата на присъединяването им. С връчването на РА на РЛ са връчени и всички събрани при ревизията доказателства, включително и присъединените такива. С оглед на това не е нарушено и правото му на защита. Аналогичен е и изводът относно изготвената в хода на наказателното производство експертиза – разпоредена и изготвена по ред, предвиден в специалния закон – НПК. Редовно събраните по реда на НПК доказателства са приобщени към административната преписка с протокол за присъединяване на доказателства, съответно събирането на тези доказателства не е извършено в нарушение на процесуалните правила. Според чл. 57 от ДОПК, с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице. Приобщените протоколи за разпит на свидетели в рамките на досъдебно наказателно производство имат същото доказателствено значение. Разпоредбите на ДОПК не съдържат забрана за приобщаване на писмени материали от водено досъдебно производство, които съдържат данни относими към провежданото ревизионно производство, а по силата на чл. 49 ДОПК писмените доказателства са универсален доказателствен източник. В частта за установените данъчни задължения за периода 2017 - 2019г., съдът счита, на първо място, че при формирането на данъчната основа ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.12 от ЗДДФЛ. Според чл.15, данъчната година е календарната година, а в чл.17 от ЗДДФЛ е предвидено, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Така възприетият от органите по приходите подход, е изцяло в синхрон с императивното правило по чл.17 от ЗДДФЛ. В конкретния случай, възприетият от органите по приходите подход е довел до констатираното надвишение на разходите над приходите, което беше конкретизирано по-горе. Не би било излишно да се посочи, че при повторната ревизия, съответно в случай на отмяна на ревизионния акт по реда на чл.155 ал.4 от ДОПК и връщане на преписката на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт, не се провежда ново производство, а се възстановява висящността на производството по отменения ревизионен акт, съобразно дадените указания от по-горестоящия административен орган. С втората заповед за възлагане на ревизия не започва ново производство. Същата има за цел да определи обхвата и срока на ревизията, компетентните органи по приходите, които да извършат законосъобразните действия, в резултат на които се издава последващият ревизионен акт, а действията на органите по приходите се изразяват само и единствено с дадените в отменителното решение указания. В случая указанията са били в насока: в хода на новата ревизия органите по приходите да възложат извършването на експертиза за определяне на пазарни цени на извършените разходи за придобиване и подобрение на закупените в с. Борец имоти за ревизираните периоди. Експертизата следва да отговаря на изискванията на Наредба №Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. При новата ревизия органите по приходите могат да съобразят и доказателствата, послужили за издаване на РА № 16001620007087-091-001 от 14.03.2022г. на И.Д.Ч., при положение, че същите са пряко свързани с доходите на Л.Т.. Предвид представените при повторното ревизионно производство писмени доказателства – експертиза, изпратени ИПДПОЗЛ и представени писмени обяснения, информация от институции и трети лица и изпълнявайки указанията на решаващия орган с отменителното решение, органите по приходите са изпълнили служебните си задължения съобразно принципите, заложени в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от ДОПК. При така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което РА, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 710 лв., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Административен съд – Пловдив, V състав,
Цитирани разпоредби
56- чл. 122
- чл. 50 ЗДДФЛ
- чл. 122, ал. 1, т. 1
- чл. 122, ал. 1
- чл. 122, ал. 2
- чл. 5
- чл. 120, ал. 2 ДОПК
- чл. 122, ал. 2 ДОПК
- чл. 122 ДОПК
- чл. 124, ал. 2 ДОПК
- чл. 124 ДОПК
- чл. 124, ал. 1 ДОПК
- чл. 57 ДОПК
- чл. 63 ДОПК
- чл. 17 ЗДДФЛ
- чл. 1
- чл. 18
- чл. 3
- чл. 4
- чл. 117, ал. 1 ДОПК
- чл. 117, ал. 5 ДОПК
- чл. 119, ал. 1 ДОПК
- чл. 119, ал. 2 ДОПК
- чл. 120, ал. 1 ДОПК
- чл. 122, ал. 1 ДОПК
- чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК
- чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК
- чл. 123 ДОПК
- чл. 123, ал. 1 ДОПК
- чл. 152, ал. 1 ДОПК
- чл. 155, ал. 1 ДОПК
- чл. 155, ал. 4 ДОПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 49 ДОПК
- чл. 50 ДОПК
- чл. 6 ДОПК
- чл. 60 ДОПК
- чл. 122, ал. 1 ДОПРК
- чл. 12 ЗДДФЛ
- чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ
- чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ
- чл. 6, ал. 1 ЗДДФЛ
- чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ
- чл. 11
- чл. 14
- чл. 15
- чл. 160, ал. 4
- чл. 19
- чл. 25
- чл. 28
- чл. 35, т. 6
- чл. 4, ал. 5
- чл. 50
- чл. 6
- чл. 7, ал. 2, т. 2
- чл. 8, ал. 1