Решение № 134 от 11.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 190/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №7182/24.02.2025 г. подадена от „Мемо лог“ ЕООД, чрез адв. В. Д., срещу Решение №63/24.01.2025 г. по гр.д.№1216/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, 15 гр.с., с което изцяло е отхвърлен предявения от жалбоподателя против ответника В. П. Р. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди при ПТП на 29.09.2022 г. в Република Хърватска, виновно причинено от ответника при управление на товарен автомобил с влекач с рег.№••••••••• и с ремарке с рег.№••••••••, както следва:

1. 2873, 64 лева, представляващи левова равностойност на 11 059, 87 хърватски куни, представляващи сбор от три глоби, платени от ищеца за наложени санкции в чужбина във връзка с нарушените правила за движение;

1. 2216, 00 лв. – разходи, от които: 445 лева – изплатени командировъчни на А.И. и 410 лв. – изплатени командировъчни на Е.Г. /двамата изпратени за претоварване на стоката от катастрофиралото МПС; 748 лв. – разходи за гориво във връзка с командировката; 613 лв. – пътни такси за преминаване през Сърбия и Хърватска;

1. 12 088, 54 лв., представляващи левовата равностойностна 6 180, 77 евро, заплатена на „Зубак група“ООД за извозване и транспортиране на товарното МПС;

1. 23 882, 70 лв., представляващи левова равностойност на 12 211, 03 евро, платена на „Зубак група“ООД за използване на услуга с автокран;

1. 1650, 65 лв. – стойност на закупени от „Нелас авточасти“ООД авточасти за влекача, необходими да бъде приведен в движение, уточнени съгласно молба от 17.07.2023 г.;

1. 26 200 лв. – застрахователна стойност на ремаркето, за която застрахователите не носят отговорност, доколкото ответникът е причинил щетите след употреба на алкохол и която ответникът претендира, тъй като щетите по ремаркето надхвърлят застрахователната стойност по данни на доверен сервиз, и неговото възстановяване е неизгодно за ищеца;

1. 2 320 лв. – разходи, в това число: за частично възстановяване на товарната композиция до състояние, позволяваща да бъде транспортирана; платената сума за командировъчни на С.Г. и Г.Т. – за всеки от тях по 410, 72 лв.; 974, 73 лв. – стойност на закупено предно стъкло на влекача; 84, 73 лв. – платени магистрални такси; 439, 39 лв. – разход за гориво за л.а. „Мерцедес Вито“, с който са пътували С.Г. и Г.Т.;

1. 360 лв. – стойност на услугата „първоначална оценка на щети“, заплатени на“Евроконтрола“ЕООД;

1. 16 644, 11 лева – сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката, възлизащи на 5388, 70 лв. и стойността на окончателния доклад, възлизаща на 11 255, 41 лв. цялата сума платена за изготвяне на доклади от „Евроконтрола“ЕООД;

1. 27 343, 79 лева – стойност на частите, необходими за извършен от „Джи Ди Ем Трак Център“ЕООД ремонт на влекача, подробно посочени в уточняваща молба от 17.07.2023 г.;

1. 657, 16 лева – стойност на извършена от SGS – клон България услуга – инспекция на варели /първоначален оглед на щетите по стоката/.

С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер от 8900 лв.

С въззивната жалба решението на първостепенния съд се обжалва изцяло. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост, и постановяването му при непълно и незадълбочено изследване на събраните по делото доказателства. Сочи се, че по делото са категорично установени фактите по противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, и причиненото при това ПТП – тези действия на ответника са в нарушение както на пътното законодателство на Република Хърватска, така и на длъжностната характеристика на ответника, която е приложена по делото. Възраженията на ответника са взаимно противоречащи си твърдения – едновременно се твърди, че товара се е разпилял при преобръщането, и че стоката се е разсипала при тегленето на авариралото МПС. Въпреки вътрешното противоречие, в тези възражения според жалбоподателя се съдържат признания на два факта – че е имало разпиляване на товара, както и че е било налице теглене, на които признания съдът не е обърнал внимание. Изводът на съда противоречи на установените по делото факти - управлението на МПС след прием на алкохол, настъпило ПТП, разпиляване на стоката и направени разходи от ищеца за събирането й, които факти изпълват фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – виновно поведение, претърпени щети, и причинна връзка между деянието и вредите. Жалбоподателят предлага собствен подробен анализ на събраните по делото доказателства, с който обосновава извод, че претенцията на ищеца е основателна и доказана – както по основание, така и по размер. Настоява за отмяна на постановеното решение, и вместо него, постановяване на друго по същество, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираните суми в тяхната цялост. Заявява претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с приложено към жалбата пълномощно, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба вх. №12194/01.04.2025 г. подаден от В. П. Р., чрез адв. Р. З.-К., надлежно упълномощена за въззивното производство с приложено към отговора пълномощно. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – съдът е приел, че ответникът е осъществил виновно противоправно поведение, с което е причинил ПТП. След обсъждане на събраните доказателства обаче, съдът е направил извод, че всяка отделна претенция по отделните пунктове на иска, е неоснователна, като е изложил мотиви за това. Съдът правилно е приложил материалния закон, като обсъждайки събраните доказателства е приел, че от тях не се установява ищецът да е направил твърдяните разходи, както за заплащането на глоби, така и за възстановяването на товарната композиция, ремонта на влекача, както и да е претърпял вреди от увреждане на превозваната стока. С оглед на тези изводи съдът е приел, че не е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което е отхвърлил претенциите като неоснователни. Неоснователно е оплакването, че от приложените документи се установявало, че именно дружеството е заплатило наложените глоби – в нито един от представените документи дружеството „Мемо лог“ЕООД не е посочено като наредител. В част от документите като наредител е посочен ответникът, а в друга част е посочено само основание за превода. В представен документ за превод на сумата 2895, 98 лв. не се сочи на какво основание е извършен преводът, и не се установява, че със същия са заплатени именно глоби, наложени за процесното ПТП. Според мотивите на съда, е останало недоказано твърдението на ищеца да е претърпял имуществена вреда в посочения размер, както и че е налице причинна връзка между противоправното деяние, извършено от ответника, и вредите, поради което е отхвърлена тази претенция. Във връзка с претенцията за вреди от направени разноски за командировъчни и гориво съдът е приел, че от представените доказателства не се установяват реално извършени разходи и претърпени вреди в заявения размер от 2216 лв. – същите са частни документи, изходящи от ищеца, и с оглед оспорването им от насрещната страна, не доказват по безспорен начин да са направени във връзка с инцидента на 29.09.2022 г. Недоказано е останало твърдението на ищеца, че са направени разходи във връзка с извозването на товарната композиция, техният размер, и заплащането им от ищеца. Съдът обосновано е приел, че представените фактури не са доказателства заплащане на посочените суми. Правилно съдът е приел за недоказани претенциите за направени от ищеца разходи за установяване и възстановяване на щети по товарната композиция и превозваната с нея стока /по пунктове от п.6 до п.11 включително/. Представените фактури, авариен протокол, писма, калкулация и описание на извършените дейности, не установяват по безспорен начин, че при осъщественото от ответника ПТП са били причени именно щетите, описани в уточняващите молби. По делото неколкократно е релевирано от ответника оспорване, че описаните вреди са причинени от реализираното ПТП, както и стойността на щетите. Съдът обосновано е приел за недоказани и по размер, тъй като не е ангажирана експертиза за определяне на осреднена цена за съответните части и необходими ремонтни дейности. Относно претендираните щети по стоката, ищецът не е доказал в неговия патримониум да са настъпили имуществени вреди, тъй като няма доказателства чия собственост е била превозваната стока, какви са били отношенията между ищеца като превозвач и собственика на товара. По тези съображения се поддържа, че решението е съобразено с материалния закон. Решението е постановено и при спазване на съдопроизводствените правила – обсъдени са доказателствата, съдът е посочил какво приема за установено или неустановено от всеки от представените документи, обсъдил е твърденията и оспорванията. В изпълнение на задълженията си съдът е изготвил доклад и е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил, че всяка от страните следва да докаже твърденията си за положителните факти, на които основава своите искания или възражения. Съдът обаче няма задължение да указва на страните какво да предприемат, за да установят твърденията си в процеса. Уважаването на своевременно направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-графологична експертиза, не е нарушение, а законосъобразно процесуално действие на съда. Не са налице основания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, и такива искания не са направени с въззивната жалба, поради което въззиваемият счита, че не са налице основания за попълване на делото с нови доказателства пред въззивната инстанция. Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Заявява претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, като прилага ДПЗС и пълномощно.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани страни. Във връзка с допустимостта на производството, съдът намира следното:

Ищецът и ответникът са в трудово правоотношение. Съобразно заявените в исковата молба фактически обстоятелства, с които ищецът обосновава претенцията си към ответника, предявеният иск е за търсене на имуществената отговорност на работника, за причинени от него вреди на работодателя при и по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника по сключения с ищеца трудов договор. Съобразно разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ, имуществената отговорност на работника следва да се реализира по реда на Глава Десета от КТ, когато вредата, която е причинил на работодателя е по небрежност, или при или по повод изпълнението на трудовите му задължения. Съобразно чл.203, ал.2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, или в резултат на престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на работника се определя от гражданския закон, и се реализира по общия исков ред. Следователно, въпрос по допустимостта на исковото производство е преценката, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, дали е приложим общия исков ред за разглеждане на предявените претенции, или специалният ред за ангажиране на имуществената отговорност на работника, предвиден в КТ. По този въпрос съдебната практика приема, че работникът носи отговорност по реда на чл.203, ал.2 от КТ, включително и когато липсва влязла в сила присъда, а е ангажирана само административно-наказателната отговорност на работника, като водач на МПС, за нарушение на ЗДвП. За да възникне отговорност по чл.203, ал.2 от КТ, следва да бъдат установени елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и че ответникът е причинил умишлено деянието. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение от 24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г., IV г. о. на ВКС решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о. и решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, се приема, че съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. В Решение №248/21.12.2023 г. по гр.д.№2215/2023 г. на ВКС, 4-то гр.отд., по въпроса дали е умишлено или небрежно по смисъла на чл.203, ал.1 и ал.2 от КТ увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор, и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател, е прието, че отговорността на работника следва да се реализира по реда на чл.203, ал.2 от КТ, тъй като ответникът е причинил вредата умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, тъй като е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Макар да не е целял настъпването на причинените вреди, той е допускал настъпването на такива, поради което деянието му е умишлено по смисъла на чл.203, ал.2 от КТ /така също в Решение №194/28.11.2023 г. по гр.д.№877/2023 г. на ВКС – 3-то гр.отд.; Решение №60156/14.07.2021 г. по гр.д.№3156/2020 г. на ВКС – 3-то гр.отд.;

Решение № 65/09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. на ВКС/. Гражданският закон, към който препраща разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ, в случая са разпоредбита на ЗЗД /Решение №244/22.12.2023г. по гр.д.№85/2023 г. на ВКС – 4-тогр.отд./. Доколкото в конкретният случай ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, като навежда обстоятелства, че вредите са причинени от ищеца при и по повод на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, но деянието е осъществено от работника при управление на МПС след употреба на алкохол, и с висока концентрация на алкохол в кръвта, то искът е правилно разгледан на деликтно основание, и по общия исков ред, поради което обжалваното решение е постановено в допустимо производство, и съдът се е произнесъл на предявеното основание, макар да не е квалифицирал иска като такъв по чл.203, ал.2 от КТ, а само съгласно общия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Дали предпоставките на чл.203, ал.2 от КТ за ангажиране на пълната имуществената отговорност на ответника на общото деликтно основание по чл.45 от ЗЗД са действително налице, е въпрос по съществото на спора. поради което постановеното решение е постановено в допустимо производство, по допустим иск.

В частта на решението, с която е отхвърлен искът по т.9 за сумата 16 644, 11 лева, посочена в диспозитива на съдебния акт като „сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката, възлизащи на 5388, 70 лв. и стойността на окончателния доклад, възлизаща на 11 255, 41 лв. цялата сума платена за изготвяне на доклади от „Евроконтрола“ЕООД“, съдът констатира следното:

Исковата молба в частта по отношение на претенцията за сумата от 16 644, 11 лева е била нередовна, като неколкократно е била оставяна от съда без движение с указания ищецът да уточни претенцията си. В изпълнение на указанията на съда ищецът е уточнил с Молба вх.№17020/29.05.2023 г. /на л.8 от делото на ПОС/, че претендираната сума от 8510 евро представлява „сбора между стойността на първоначалния доклад за щетите по стоката, и окончателния такъв. Претендира се левовата равностойност, която възлиза на 16 644, 11 лв. С уточняваща Молба вх.№22810/17.07.2023 г. /на л.35/ ищецът е уточнил, че сумата от 16 644, 11 лева се претендира за заплащане на услуга за изготвяне на доклади, извършена от „Евроконтрола“ЕООД и заплатена на това дружество. С Уточнения вх.№33642/06.11.2023 г. /на л.61/ ищецът е представил доказателства за извършено прихващане между него и собственика на товара, като сумата от 16 644, 11 лева е прихваната срещу негови вземния за осъществени от него превози за собственика на товара „Клифар ГМБХ“ по Фактура № ••••••••••/03.01.2023 г., по Фактура №••••••••••/30.01.2023 г. и по Фактура № 1000034539/31.01.2023 г. В първото открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. ищецът е направил допълнително уточнение на тази своя искова претенция, като е уточнил, че сумата от 8150 евро е стойността на стоката, която е унищожена, като възложителят „Клифар ГМБХ“ е направил прихващане, и вместо „Мемо Лог“ЕООД да му плаща щетите по стоката, ищецът е извършил три допълнителни курса, като стойността на унищожената стока е прихваната със стойността на тези допълнителни три курса. Така направеното уточнение на тази искова претенция съставлява по естеството си изменение на иска по основание досежно претенцията за сумата от 16 644, 11 лв., тъй като първоначално същата е претендирана като платена на „Евроконтрола“ЕООД за извършена услуга по оценка на щетите по стоката, а с Уточнения вх.№33642/06.11.2023 г. и в първото открито съдебно заседание е наведено друго основние за претендирането на тази сума – като заплатена на възложителя на превоза „Клифар ГМБХ“ чрез извършване на прихващане с насрещни вземания на ищеца по три фактури. Изменението на този иск по основание е направено в срока по чл.214, ал.1 от ГПК, в присъствието на процесуален представител на ответника, и е прието от съда с протоколно определение от същото съдебно заседание, като изготвеният по делото предварителен доклад по чл.140 от ГПК е изменен съгласно уточненията, направени с уточнителна молба вх.№33642/06.11.2023 г. и в откритото съдебно заседание на 21.11.2023 г. Въпреки така направеното уточнение, с диспозитива на съдебния акт съдът се е произнесъл по претенцията за сумата от 16 644, 11 лева, така както е била формулирана преди нейното уточняване и приемане за разглеждане в о.с.з. на 21.11.2023 г., а именно – като „сбор от стойността на първоначалния доклад за стойността на щетите по стоката, възлизащана 5 388, 70 лева и стойността на окончателния доклад, възлизаща на 11 255, 41 лева, цялата сума заплатена за изготвяне на доклади на „Евроконтрола“ЕООД“. Така постановеното решение по претенцията за сумата от 16 644, 11 лева не съответства по основание на уточнената от ищеца претенция в откритото съдебно заседание на 21.11.2023 г. С така постановеното решение съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението в тази част е недопустимо, и следва да се обезсили, като в тази част делото следва да се върне на първостепенния съд да се произнесе по предявения иск за сумата от 16 644, 11 лв. на предявеното основание – като стойност на унищожената стока, заплатена на възложителя на превоза - „Клифар ГМБХ“, чрез прихващане с насрещни вземания на ищеца по Фактура № ••••••••••/03.01.2023 г., по Фактура №••••••••••/30.01.2023 г. и по Фактура № 1000034539/31.01.2023 г., за стойността на три други превоза, осъществени от ищеца за същия възложител.

В останалата си част обжалваното решение е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл на наведените с исковата молба фактически основания и по направеното с исковата молба искане.

По правилността на обжалвания съдебен акт в допустимата му част, съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

Между страните не се спори, че ответникът В. П. Р. е бил служител на ищеца „Мемо лог“ЕООД, по силата на сключен безсрочен трудов договор, като считано от 19.05.2021 г., е бил назначен на длъжност „•••••••••••“. Не се спори, че на 29.09.2022 г. при изпълнение на служебните си задължения, ответникът изпълнявал курс от Испания до България, като управлявал влекач с рег.№••••••••• и ремарке с рег.№••••••••, превозвайки химикали за перилни препарати, като осъществил ПТП на територията на Република Хърватска, без участието на други превозни средства. Не се спори, че при извършена проверка от контролните органи на Република Хърватска е установено, че водачът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1, 69 г/кг., с което е извършил административни нарушения на Закон за безопасност за движение по пътищата на Република Хърватска, за което са му били наложени административни наказания – глоби.

Ищецът твърди, че вследствие от причиненото от ответника ПТП, е претърпял имуществени вреди в общ размер на 116 236, 59 лева, изразяващи се в:

1. Наложени 3 глоби в общ размер на 11 059, 87 хърватски куни /в това число глоба в размер на 8666, 67 х.к., глоба в размер на 1393, 20 х.к. и глоба в размер на 1000 х.к./, които са били заплатени от ищеца по левовата им равностойност, която към момента на плащането е била в размер на сумата от 2 873, 64 лв.;

1. Наложило се е да бъде изпратен камион за доставка на разсипаната стока, с което е причинена на ищеца вреда в размер на 2216 лв., за претоварване на стоката от катастрофиралото МПС, с маршрут: с. Долни Богров, България – с.Жупаня, Харватска, и обратно, в това число:

1. заплатените командировъчни пари на двама шофьори – на А.И. – 445 лв., и на Е.Г. – 410 лв., 2. пътни такси за преминаване през Сърбия и Хърватска – 613 лв. 3. Гориво – заредено 761, 61 лв., преизчислено по стандартите на дружеството в размер на сумата 748 лв.;

1. Увредените влекач с рег.№••••••••• и ремарке с рег.№•••••••• са били репатрирани до България, като направените разноски за репатриране са общо на стойност 6 180, 77 евро, с левова равностойност от 12 088, 54 лева, представляващи такса за превозване и транспортиране на 4/5 осово товарно МПС, заплатена на „Зубак Група“ ООД;

1. Направени разходи за претоварване и пренареждане на разпиляната стока в ремаркето в размер на 12 211, 03 евро, с левова равностойност от 23 882, 70 лв., представляваща заплатена сума на „Зубак Група“ООД за ползване на автокран;

1. Сумата от 1650, 65 лв., представляваща стойността на закупените от „Нелас Авточасти“ООД по фактура №••••••••••/10.10.2022 г. части, необходими за частично възстановяване на влекача до степен да е възможно неговото привеждане в движение, подробно описани във фактурата, описана като приложение №10 към исковата молба /съгласно уточнителна молба на л.35 от делото на ПОС/;

1. Стойността на пълната щета на ремаркето, поради невъзможност да бъде възстановено (определена по застрахователна полица), в размер на 26 200 лева, която сума застрахователите няма да заплатят, тъй като причиненото от ответника ПТП попада в изключенията, при които застрахователят не носи отговорност, съгласно глава Х ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, т.1.13 от Общите условия на застраховка „Каско Стандарт на застрахователно дружество „Булстрад“, както и т.1.1. от глава XI ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ от Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“ на същото застрахователно дружество – поради употреба на алкохол от водача на автомобила;

1. Направени разходи за частично възстановяване на товарната композиция до състояние да бъде транспортирана, в размер на 2320 лв., в това число: командировъчни на С.Г. и Г.Т. – 2 х 410, 72 лв., 974, 73 лв. - закупено предно стъкло, 84, 49 лв. магистрални такси и 439, 39 лв. гориво за лек автомобил „Мерцедес Вито", с който са пътували С.Г. и Г.Т.;

1. Направени разходи за първоначална оценка на щетите по товара – 360 лв., заплатени на „Евроконтрола“ЕООД;

1. Разходи за заплащане на стойността на увредения товар на възложителя на товарния превоз „Клифар ГМБХ“, съобразно окончателен доклад за щетите на стоката, в общ размер на 8 510 евро, с левова равностойност 16 644, 11 лв., заплатена от ищеца чрез извършено прихващане със стойността на три други извършени превоза за същия товародател - съобразно направено уточнение на претенцията в о.с.з. на 21.11.2023 г. /протокол на л.101 от делото на ПОС/;

1. Разноски за ремонт на влекача в размер на 27 343, 79 лв., извършен от „Джи Ди Ем Трак Център“ЕООД, съгласно Калкулация на дейностите /на л.27-28 от делото на ПОС/;

1. Разноски за инспекция на три варела с парфюмни консистенции в размер на 657, 16 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер: оспорва настъпването на вреди в патримониума на ищеца; оспорва настъпването на повреди на товарния автомобил и влекача; закупените части не са вложени в ремонта на товарния автомобил и влекача; нанесените вреди на автомобилната композиция и на превозвания товар не са ощетили ищеца; оспорва се стойността на всяка от претендираните щети, като завишена; описаните повреди върху товарната композиция и върху стоката не са настъпили в причинна връзка с посоченото ПТП; в т.5 и в т.11 от уточнителна молба от 17.07.2023 г. са посочени едни и същи повреди, и повторен ремонт на същите повреди не е бил нужен; ремаркето не е било тотално унищожено – към момента на ПТП ремаркето е било изцяло амортизирано поради годините на употребата му; застрахователната стойност на ремаркето, която се претендира, е значително завишена и не отговаря на реалната му стойност; претендираните суми не са заплатени от ищеца, поради което не представляват щета на дружеството; ищецът неоснователно е заплатил глобите и докладите глобата е лична, и е следвало да бъде заплатена от ответника, който е имал право да я оспори, което право на ответника е било преклудирано с плащането на глобата от ищеца; оспорва се оценката на щетите върху товара, оспорва дължимостта на таксата за изготвяне на възложения от ищеца доклад; сумите от 12 088, 54 лева по т.7.3 и 23 882, 70 лв. по т.7.4 представляват плащания за едно и също нещо; всички щети, възникнали от същото ПТП, са вече репарирани по сключени застрахователни договори; релевирано е оспорване на авторството на Собственоръчно обяснение от ответника за ПТП, мястото, датата и причините за настъпването му, представено с Молба вх. №17020/29.05.2023 г. /на л.14 от делото на ПОС/.

Релевираните от ответника възражения в срока по чл.131 от ГПК се поддържат и пред въззивната инстанция.

Във връзка с релевантните за спора обстоятелства, на основание чл.235 от ГПК, съдът намира за установено следното:

От представения с исковата молба Трудов договор №605/19.05.2021 г. /на л.8 от делото на ОС – Смолян/ се установява, че ответникът е бил в трудово правоотношение с ищеца, като негов работодател, по силата на безсрочен трудов договор, като е бил назначен на длъжност „••••••••••••••“, с място на работа в повече от едно населено място и със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор. В трудовия договор изрично са вменени на ищеца отчетнически функции по смисъла на чл.207 от КТ по отношение на поверените му автомобил и принадлежности към него. Съгласно Длъжностната характеристика на заеманата длъжност /на л.10 от делото на СмОС/, ищецът се е задължил по време на път да следи за безопасността на движението /т.II.3/, както и за опазването на товарите /т.III.1./, като носи имуществена отговорност за поверения му товар /т.III.5/. Не се спори, че при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, на 29.09.2022 г. ищецът е изпълнявал международен превоз на товар от Испания до България, като е управлявал товарна композиция, съставена от влекач с рег.№••••••••• и ремарке с рег.№••••••••, превозвайки химикали за перилни препарати, и преминавайки през територията на Република Хърватска, управляваната от ответника товарна композиция е самокатастрофирала.

От Протокол за тестване за наличие на алкохол, упойващи вещества или лекарства в организма изх.№511-15-14-22-2 от 29.09.2022 г. /на л.21 от делото на СмОС/ се установява, че В. П. Р., поради наличие на основателно съмнение, че е извършил административно нарушение по чл.199 от Закона за безопасността за движението по пътищата, е бил тестван на 29.09.2022 г. в 17: 55 часа, в пътен участък Слаковци (Д46) – Оток – Върбаня (А3), Слаковци (Д46) – Оток – Пътен възел Спачва (А3), от служители на Министерството на вътрешните работи на Република Хърватия, Вуковарско-Сремско полицейско управление, участък на пътна полиция Винковци, при което е констатирана концентрация на алкохол в кръвта му 1, 69 г/кг /т.е. 1, 69 промила/. В протокола е отразено, че тестваното лице няма забележки и не оспорва резултатите от тестването.

От представените Мотиви към акт за установяване на административно нарушение от 29.09.2022 г. на полицейски служител И.П. /на л.16 от делото на СмОС/ се установява, че извършеното административно нарушение е установено със средства за контрол и измерване или чрез извършване на съответните лабораторни анализи и експертизи, и след оглед на мястото на пътно-транспортното произшествие съгласно чл.233 от ЗАНН и съгласно чл.228 от същия закон са постановени парична глоба и мерки за неотклонение, като са определени разходите по производството. Представени са и служебно попълнени бланки на две платежни нареждания – за сумата 8667 хърватски куни, представляваща разходи по установяване на административно нарушение, платима в полза на държавния бюджет по посочена в нареждането сметка, с основание за плащането: „Плащане на разходи по установяване на административно нарушение“, както и за сумата 1 393, 20 хърватски куни, представляваща парична глоба, платима в полза на държавния бюджет по посочена банкова сметка, с основание за плащането: „плащане на парична глоба 211-07/22-1/14565“.

От Разпореждане за постановяване на мерки за процесуална принуда изх.№511-15-14-22-1 от 29.09.2022 г. /на л.18 от делото на СмОС/ се установява, че на В. П. Р.на основание чл.130 от ЗАНН са постанени мерки за процесуална принуда, изразяващи се в забрана за преминаване на държавната граница с отнемане на документите за самоличност – лична карта №648439011, с цел осигуряване събирането на глобата, поради основателно съмнение, че на 29.09.2022 г. в 17: 10 часа на път Д537 (Оток-Върбаня) е извършил административно нарушение по чл.51, ал.1 и чл.293, ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата, за което полицейското управление е образувало административно производство, като наложената мярка за процесуална принуда започва да тече от 29.09.2022 г. В забележка под документа е отразено, че в съответствие с разпоредбата на чл.130, ал.7 мярката за процесуална принуда може да се постанови с времетраене до осем дена, и през този период заедно с прокурорската преписка може да се поиска от съда удължаване на мярката за процесуална принуда, като след изтичане на срока, за който е отнет, отнетият докумен подлежи на връщане при представяне на разпореждането, в три-дневен срок от изтичането на мярката за процесуална принуда.

От касови бонове на л.77-78 от делото на ПОС се установява, че на 03.10.2022 г. е извършено плащане на сумите от 8 666, 67 куни, 1000, 00 куни и 1393, 20 куни на устройство /ПОС-терминал/, собственост на Министерството на вътрешните работи, находящо се в полицейско управление Винковци.

От Удостоверение за събрана парична глоба на мястото на извършеното административно нарушение №1029130663/03.10.2022 г. /на л.27 от делото на СмОС/ се установява, че в качеството си на водач на МПС с регистрационен номер •••••••••, на 29.09.2022 г., в 17: 10 часа на път D537 Слаковци (Д46) – Оток – Върбаня (А3) в пътен участък Слаковци (Д46) – Оток – Пътен възел Спачва (А3), община Оток Славонски с координати 45.107644, 18.904953, ответникът В. П. Р. е извършил административно нарушение по чл.194, ал.3 от Закона за безопасността на движението по пътищата, наказуемо по чл.194, ал.4 от същия закон, като на мястото на извършване на нарушението му е наложена парична глоба в размер на 1000 хърватски куни /х.к./, с равностойност 132, 72 евро по фиксиран обменен курс 7, 53450 хърватски куни за 1 евро, която е била събрана. В „Забележка“ е уточнено, че срещу извършителя на административното нарушение няма да се води производство, извършеното административно нарушение не се завежда на отчет, а извършителят на административно нарушение не се смята за лице, осъдено за извършено административно нарушение.

От Платежно нареждане от 03.10.2022 г. /на л.35 от делото на СмОС/ се установява, че по банкова сметка на лицето П.Г., е била преведена от наредител „Мемо Лог“ЕООД сумата от 2895, 98 лева с основание „възстановяване на средства за плащане на глоби в Хърватска“.

От саморъчно написано Обяснение от В. П. Р. от 07.10.2022 г. /на л.97 от делото на ПОС/, се установява, че ответникът е писмено е изложил обстоятелствата, че на 29.09.2022 г. пътувал от Испания към България с това на фирма „Клифар“ 21 179 кг., и когато е минавал през Хърватия, е спрял около 13 часа да почива преди границата със Сърбия, като по време на почивката е консумирал алкохол. След почивката е тръгнал по маршрута си, като карайки по път Д537 в посока село Оток, около 18: 00 часа българско време, на завой камионът се подхлъзнал, влязал в канавката и се обърнал на страни. След половин час дошли органите на полицията и установили настъпилото ПТП, направили проба за алкохол, която се оказала положителна за 1, 69 промила.

Авторството на посочения документ е оспорено, и в откритото производство по чл.193 от ГПК е изготвена Съдебно-графологична експертиза, която потвърждава автентичността на документа – ръкописният текст е изписан и подписът е положен от ответника по делото, посочен в документа като негов автор. Съдът намира заключението за компетентно изготвено, обосновано и кореспондиращо на дадените от ответника обяснения по реда на чл.176 от ГПК, поради което го кредитира.

В обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 28.05.2024 г., същият признава, че е причинил процесното ПТП в Хърватска, при което управляваният от него камион се е обърнал, и превозваният с него товар се е разпилял, както и че е написал саморъчно и подписал писмено обяснение, което е представил на работодателя си. Същият заявява, че обяснението било написано под диктовката на прекия му началник.

Така представеното писмено обяснение с потвърдена автентичност от приетата по делото съдебно-графологична експертиза съставлява частен документ, изходящ от ответника, и на осн. Чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от ответника. По своето съдържание този документ съставлява извънсъдбно признание, направено от ответника, за неизгодни за него факти относно механизма на настъпване на процесното ПТП и обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал автомобила след употреба на алкохол, което съдът преценява с оглед всички събрани по делото доказателства, като намира, че същото изцяло кореспондира на събраните по делото официални документи, издадени от органите на Министерството на финансите на Република Хърватска - митническите служители от Служба „Мобилни единици“-Вуковар, и органите на МВР на Република Хърватия о Полицейски участък на Пътна полиция – Винковци, както и на дадените от ответника обяснения по чл.176 от ГПК.

От тези доказателства съдът намира за установено от фактическа стана, че на 29.09.2022 г. на територията на Република Хърватия ответникът В. П. Р., като водач на товарна композиция от влекач с рег.№••••••••• и ремарке с рег.№••••••••, по повод изпълнение на служебни задължения по трудов договор с „Мемо Лог“ЕООД, е осъществявал международен превоз на товар от Испания към България, по време на който е извършил административно нарушение по чл.194, ал.3 от Закона за безопасността на движението по пътищата, наказуемо по чл.194, ал.4 от същия закон, като е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1, 69 промила, в резултат от което е загубил управление върху управляваната от него товарна композиция, която е самокатастрофирала - напуснала пътното платно, попаднала в крайпътна канафка, и се преобърнала. За извършените административни нарушения са му били наложени глоба в размер на 1000 хърватски куни, и глоба в размер на 1393, 20 хърватски куни, както и е бил задължен да заплати сумата от 8667, 67 хърватски куни, представляваща разходи по установяване на административно нарушение. За обезпечаване на събирането на наложените глоби, както и на разноските за установяване на нарушението, са му наложени мерки за процесуална принуда, изразяващи се в забрана за преминаване на държавната граница с отнемане на документите за самоличност – лична карта №648439011, с цел осигуряване събирането на глобата, поради основателно съмнение, че на 29.09.2022 г. в 17: 10 часа на път Д537 (Оток-Върбаня) е извършил административно нарушение по чл.51, ал.1 и чл.293, ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата, за което полицейското управление е образувало административно производство. Така наложените глоби, както и определените разноски за установяване на нарушението, са били заплатени на 03.10.2022 г. Установява се, че след заплащане на дължимите глоби и разноски, административното производство срещу ответника е било прекратено, и наложените по отношение на него мерки за процесуална принуда са били отменени /от Удостоверение за събрана парична глоба на л.27 от делото на СмОС/.

От събраните доказателства се установява, че ответникът е извършил противоправно действие – осъществявайки международен превоз на товар в изпълнение на служебните си задължения като „••••••••••“ по трудов договор с ищеца, в нарушение на Закона за безопасността на движението по пътищата на Република Хърватия, и в нарушение на вменените му с трудовия договор задължения да спазва правилата за движение и да пази повереното му имущество /автомобил и товар/, е управлявал товарната композиция от влекач и ремарке с концентрация на алкохол в кръвта 1, 69 промила, с което сам се е поставил в невъзможност да изпълнява адекватно служебните си задължения като шофьор, и в причинна връзка с извършеното нарушение е загубил контрол върху управляваната от него товарна композиция, като е реализирал ПТП – товарната композиция е напусната платното за движение, попаднала е в крайпътна канавка, и се е обърнала, в резултат на което на товарната композиция и на превозвания с нея товар са причинени щети.

Във връзка с претърпените от ищеца вреди в пряка причинна връзка с реализираното от ответника ПТП, по делото се установява следното:

1. По предявения иск за сумата 2873, 64 лева, представляващи левова равностойност на 11 059, 87 хърватски куни, платени от ищеца за наложени санкции в чужбина във връзка с нарушените правила за движение:

Ищецът твърди, че е извършил плащането чрез трето лице, което по негова поръчка е заплатило на място – в Република Хървания, дължимите от ответника глоби и разноски за установяване на административното нарушение, след което ищецът е възстановил заплатените суми на третото лице. Договорът за поръчка е неформален, и сключването му може да бъде установявано с всички доказателствени средства. В случая по делото не са събрани доказателства за този договор, като извършения на 03.10.2022 г. превод на сума в размер на 2895, 98 лв. по сметка на лицето П.Г. не установява по несъмнен начин, че посоченото лице е именно „довереното лице“, което ищецът твърди да е заплатило на 03.10.2022 г. сумата 8667, 67 хърватски куни за разноски за установяване на административното нарушение, 1000 х.к. и 1393, 20 х.к. за наложени глоби. Не се установява да е възникнало задължение в патримониума на ищеца за заплащането на тези глоби и разноски – видно от удостоверение за събрана парична глоба /на л.27/, и нарежданията за плащане /на л.13-14/, глобите са наложени на физическото лице, осъществило административното нарушение /ответника/, и именно той /а не работодателят му – юридическото лице, осъществяващо превоза/ е бил задълженото лице да заплати разноските за установяване на нарушението. Дори да се приеме, че ищецът е имал интерес да заплати чуждото задължение /какъв е този интерес не се установява по делото/, то заплащането на глобите и разноските за установяване на административното нарушение, за които е бил задължен ответника, не съставлява пряка вреда за ищеца, възникнала в резултат от извършеното от ответника вредоносно действие, поради което претенцията за репарирането на тази вреда на предявеното деликтно основание е неоснователна, и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод, първостепенният съд е постановил законосъобразно и правилно решение в тази част, което следва да се потвърди.

1. По претенцията за 2216, 00 лв. – разходи за претоварването на превозваната стока, от които: 445 лева – изплатени командировъчни на А.И. и 410 лв. – изплатени командировъчни на Е.Г.; 748 лв. – разходи за гориво във връзка с командировката; 613 лв. – пътни такси за преминаване през Сърбия и Хърватска:

Съдът намира за установено от фактическа страна, че във връзка с настъпилото на 29.09.2022 г. ПТП в Република Хърватска ищецът е командировал двама свои служители – Е.Г. и А.И. /от Заповеди за командировка № 539-3 и №539-2 от 30.09.2022 г. на л.38-39 от делото на СмОС/ за периода от 30.09.2022 г. до 02.10.2022 г. за изпълнение на международен курс по маршрут България – Хърватия – България, с друга товарна композиция – камион с рег.№•••••••••• и прикачено към него ремарке с рег.№••••••••, с цел претоварване на ремарке с рег.№•••••••. За курса е попълнен Пътен лист серия Т №2007938 /на л.41 от делото на СмОС/. По време на пътуването са заплатени пътни такси общо 205 евро с левова равностойност 400, 95 лева /за участъка Д.град – Белград – по 66, 50 евро за всяка посока и за участъка Белград – Шид – по 22, 00 евро във всяка посока от 01.10.2022 г. и от 02.10.2022 г., и фискален бонове от 30.09.2022 г. за 28 евро, на л.50 от делото на СмОС с представен превод на л.82 от делото на ПОС, и рекапитулация на л.64 от делото на СмОС/. Над размера от 400, 95 лева, до претендирания размер от 613 лв. за пътни такси, претенцията се явява неоснователна, и следва да се отхвърли.

От Протокол за претоварване на стока от 01.10.2022 г. /на л.24 от делото на СмОС/ съставен от митнически служители от Служба „Мобилни единици“ – Буковар, Сектор „Мобилни единици“ на Централната служба на Митническата администрация на Министерството на финансите на Република Хърватска, се установява, че след получено съобщение служителите са извършили оглед на превозно средство, участвало в пътнотранспортно произшествие в участъка Оток – Върбаня DC537, превозващо митническа стока – химикали за перилни препарати, общо 28 колета, с общо бруто тегло 21 179 кг., с превозвач „Мемо Лок“ЕООД, с регистрация на превозното средство № ••••••••• / •••••••• и водач В. Р.. Под контрола на митническите служители, всичката превозвана стока – 28 колета, е била претоварена на товарно превозно средство с български регистрационни номера •••••••••• и •••••••• на „Мемо Лог“ЕООД, управлявано от А.И.. Констатирано е, че в резултат от ПТП е увредена част от стоката, като от един от варелите от 200 литра с неизвестно съдържание е изтекло цялото съдържание, а от два други варела също с вместимост по 200 литра съдържанието е изтекло частично. Претоварването е започнало на 01.10.2022 г. в 8: 00 часа и е приключило на 01.10.2022 г. в 15: 00 часа. За командировката е представен отчет № 539 /на л.40 от делото на СмОС/ и са изплатени командировъчни пари – на Е.Г. на 30.09.2022 г. служебен аванс 200 лева, 100 лв. на 02.10.2022 г. и 110 лв. на 03.10.2022 г. /от РКО на л.47- 48 от делото на СмОС/, а на А.И. – 300 евро аванс на 30.09.2022 г. /установен остатък от 95 евро, с левова равностойност 185, 80 лв., след рекапитулация и приспадане на заплатените пътни такси от служебния аванс на л.60 от делото на ПОС/ и 224, 20 лв. на 03.10.2022 г. /от РКО на л.48-49 от делото на СмОС/, като се установяват заплатени командировъчни пари на Е.Г. общо 410 лв., и на А.И. – 410 лв. /съгласно разпореждане на управителя Г.Ц. от 03.10.2022 г. върху командировъчните заповеди на л.38 и л.39 и РКО/. Следователно, твърдяната вреда от направени извънредни разходи за заплащане на командировъчни пари на Е.Г. и А.И. е доказана по основание, и до размера от 820 лева. За разликта над размера от 410 лв. до размера от 445 лв., за заплатени командировъчни пари на А.И., претенцията следва да се отхърли, като неоснователна. За изминатите километри - общо 1159 км, се установява, че ищецът е отразил в счетоводната си програма разходено гориво 330, 56 литра, и направен разход 1815, 15 лв. /на л.64 от делото на СмОС/, но по делото не са събрани доказателства какви са разходните норми според вида на автомобила, какъв вид и какво количество гориво е изразходвано от конкретния товарен автомобил, и липсват представени доказателства за направени разходи за гориво - посочените в справката от счетоводната програма на ищеца разходи от 975, 15 лв. и 840 лв. не се установяват от съответни доказателства за извършени разходи. Представената справка от счетоводната програма на ищеца съставлява изходящ от ищеца частен документ, който няма материална доказателствена стойност за посочените в него данни. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи по количество и стойност претърпяната вреда от направен извънреден разход за гориво, претенцията за заплащане на сумата от 748 лв. се явява недоказана по своето основание, и следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна.

От така събраните доказателства съдът намира за установено, че ищецът е направил извънредни разходи за извършване на претоварване на превозваната стока и превозването й до България, в общ размер от 1220, 95 лв. /в това число 820 лв. за командировъчни пари и 400, 95 лева за пътни такси/, като над този размер, до претендирания размер от 2216, 00 лв. претенцията се явява неоснователна, и следва да се отхвърли – в това число за сумата от 35 лв. за заплатени командировъчни пари на А.И., за сумата от 212, 05 лв. – направени разходи за пътни такси, и за сумата от 748 лв. за направени разходи за гориво.

1. По претенциите за вреди, настъпили във връзка с репатрирането и транспортирането до България на авариралата товарна композиция:

1. за 12 088, 54 лв., представляващи левовата равностойностна 6 180, 77 евро, заплатена на „Зубак група“ООД за извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно ремарке;

1. з а 23 882, 70 лв., представляващи левовата равностойност на 12 211, 03 евро, платена на „Зубак група“ООД за използване на услуга с автокран;

1. за 2 320 лв., представляващи разходи за частично възстановяване на товарната композиция до състояние, позволяваща да бъде транспортирана, в това число:

1. платената сума за командировъчни на С.Г. и Г.Т. – за всеки от тях по 410, 72 лв.;

1. 974, 73 лв. – стойност на закупено предно стъкло на влекача; 3. 84, 73 лв. – платени магистрални такси; 4. 439, 39 лв. – разход за гориво за л.а. „Мерцедес Вито“, с който са пътували С.Г. и Г.Т.;

Във връзка с тази група вреди, по делото са събрани следните доказателства:

По реда на чл.176 от ГПК ответникът е дал обяснения в о.с.з. на 28.05.2024 г., в които признава, че при причиненото от него ПТП в Хърватска, управляваният от него камион се е обърнал, и превозваният с него товар се е разпилял, „защото ремаркето се разпори и тогава се изсипа стоката“.

В писменото обяснение, представено пред работодателя /на л.97 от делото на ПОС/ ответникът е обяснил, че „на един завой камиона се подхлъзна и не успях да взема завоя, камиона влезна в канафката и се обърна настрани“.

От Протокол за претоварване на стока (ПТП) от 01.10.2022 г./на л.24 от делото на СмОС/, съставен от служители на митническата администрация на Република Хърватска, се установява, че товарното превозно средство с рег.№•••••••• / ••••••••, с водач В. Р., и превозвач „Мемо лог“ЕООД, участвало в ПТП на 29.09.2022 г. на пътен участък Оток- Върбаня DC537, е превозвало 28 колета митническа стока – химикали за перилни препарати, която е била претоварена на друго превозно средство на същия превозвач „Мемо Лог“ЕООД, с рег.№•••••••••• / ••••••••, управлявано от А.И.. От Фактура №7338-А-2 /на л.18 от делото на ПОС/ и Фактура №7339-А-2 /на л.21 от делото на ПОС/, издадени на 04.10.2022 г. от „Зубак Група“ООД, „ОРИКС Асистенция“ за сумите съответно 12 211, 03 евро и 6180, 77 евро, /на л.21 от делото на ПОС/ се установява, че на 29.09.2022 г. в 21: 38: 49 часа са осъществени доставки на услуги на „Мемо – Лог“ЕООД, изразяваща се в „извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно МПС (до 20 км) /по фактурата на л.21/, като е начислено и допълнително плащане за допълнителни изминати още 75 км., начислена е и допълнителна такса за работа на превозно средство над 12 т. при превоз на МПС, и ползване на автокран и услуги по опазване на товара /съласно фактура на л.18/. В забележка към фактурите е отразено, че услугата е предоставена на 29.09.2022 г. в 21: 38: 49 часа, на клиента „Мемо Лог“ЕООД съгласно модела за пътна помощ ORIX на „Хърватски автомагистрали“, програма за товарни превозни средства, на местоположение Оток (Винковци), поради ПТП с превозно средство, излязло от пътя и преобърнато на дясната си страна, товарният отсек е повреден. Идентифицирано е авариралото МПС – „Мercedes Actros“ + „Lamberet LVFS“ с рег.№••••••••• и номер на рама, както и номер на ремаркето ••••••••, които са транспортирани до крайно местоположение на 95 км – до село Сибин, ул.“Славоно-бродска“№15.

От Пътен лист от 05.10.2022 г. на „Мемо Лог“ЕООД /на л.46 от делото на СмОС/ се установява, че на 05.10.2022 г. лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№••••••••••, е потеглил по маршрут България – Хърватска, с крайна дестинация Словенски Брод, и се е върнал на 07.10.2022 г. по маршрут Хървастка – България, като е изминал общо 1262 км. – по 631 км. във всяка посока, с двама водачи, управляващи автомобила на две смени – Г.Т. и С.Г.. На л.42 от делото на ПОС е представена справка за представен Авансов отчет от С.Г. за периода от 05.10.2022 г. до 07.10.2022 г., от която е видно, че на същия е предоставен служебен аванс в размер на 1000 евро, от който същият е отчел разходи в размер на 43, 2 евро за магистрални такси, 498, 37 евро за смяна на челното стъкло, 45 евро за нощувка, и по 195 евро за командировъчни пари на С.Г. и Г.Т., общо на стойност 976, 57 евро, и остатък от служебен аванс за възстановяване в размер на 23, 43 евро. В отчета са посочени и направени разходи с ДКВ карта за гориво в Сърбия за сумата 10 011, 65 динара, и гориво в България за сумата 243, 59 лева. Посочената справка съставлява изходящ от ищеца частен писмен документ, който няма материална доказателствена сила, но внася яснота относно направените разходи от служителите С.Г. и Г.Т. при осъщественото от тях служебно пътуване. Посочените разходи се установяват, както следва:

От фискален бон, издаден на 05.10.2022 г. в 6: 41 ч., за сумата от 11, 50 евро, за ползване на автомагистрала Коридор 10 в направление Д.град - Белград /на л.83 от делото на ПОС/; От фискален бон, издаден на 05.10.2022 г. в 8: 05 ч., за сумата от 4, 00 евро, за ползване на автомагистрала Белград – Шид, в направление Шишмановци – Шид /на л.83 от делото на ПОС/; От фискалон бон за сумата 6, 10 евро, издаден на 05.10.2022 г. в 9: 24 часа от „Хърватски автомагистрали“, на входящ пункт Липовац, изходящ пункт „Славонски брод Запад“ /на л.44 от делото на СмОС/; От фискален бон за сумата 6, 10 евро, издаден на 06.10.2022 г. в 16: 15 часа от „Хърватски автомагистрали“, на входящ пункт „Славонски брод Запад“, изходящ пункт Липовац /на л.80 от делото на ПОС/; От фискален бон, издаден на 06.10.2022 г. в 17: 17 ч., за сумата от 4, 00 евро, за ползване на автомагистрала Белград-Шид, в направление Шид – Шишмановци /на л.82 от делото на ПОС/; Разход в размер на сумата от 10011, 65 динара се установява от фискален бон за гориво, издаден на 06.10.2022 г. в 18: 53 часа, издаден от бензиностанция на „Еко Сърбия“, находяща се на 30-ти километър от автомагистрала Белград - Ниш /на л.43 от делото на СмОС, както и в превод на л.79 от делото на ПОС/; От фискален бон, издаден на 06.10.2022 г. в 22: 05 ч., за сумата от 11, 50 евро, за ползване на автомагистрала Коридор 10 по направление Белград – Д.град /на л.83 от делото на ПОС/; От фактура от 07.10.2022 г. за сумата 44, 46 евро /на л.30 от делото на СмОС/, за нощувка в периода 5.-6.10.2022 г. в гр. Словенски брод;

За установяване на претендирания разход за смяна на предно панорамно стъкло на авариралият влекач "Мерцедес Актрос", по делото е представена оферта за цена на дребно №92/РО1/1 от 06.10.2022 г., издадена в 14: 20 часа от „Център за автостъкла“ – Славонски брод, за цена на панорамно стъкло на товарен автомобил "Мерцедес Актрос", комплект лепила за предно стъкло и 1 трудочас товарни превозни средства, за обща сума от 498, 30 евро /на л.86 от делото на ПОС/. В същият документ обаче изрично е посочено: „Това не е фискален бон“. Така представеният документ съставлява предложение за сключване на договор за продажба на посочените артикули на обявената единична цена, и предложение за извършване на услуга /труд/ за посочената цена на 1 трудочас, но не съставлява доказателство, че такъв договор за търговска продажба/услуга е сключен, нито че е направен разход в посочения размер. Следователно, не се установява по несъмнен начин ищецът да е претърпял вреда в размер на направен разход от 498, 30 евро за смяна на предно панорамно стъкло на авариралият влекач.

За установяване на претендираната вреда от направен разход за гориво в размер на 243, 59 лева във връзка с пътуването за връщане на авариралата товарна композиция, по делото е представен фискален бон за сумата от 243, 59 лв., платена за гориво – дизел /на л.43 от делото на СмОС/. Видно от датата на касовия бон, разходът е направен на 09.10.2022 г. – т.е. след приключване на пътуването за връщане на товарната композиция, и макар да е заредено гориво на същия автомобил, с който е осъществено пътуването „Мерцедес Вито“ с рег. №••••••••••, не се установява по несъмнен начин този разход да е направен във връзка с връщането в България на авариралата товарна композиция, тъй като разходът е направен два дни след приключване на служебното пътуване, и от шофьор Г.Ц. /различен от командированите служители, осъществили пътуването/.

При така събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е направил извънредни разходи във връзка с реализираното от ответника ПТП в Република Хърватска, изразяващи се в разходи за репатриране на авариралата товарна композиция от мястото на произшествието – Оток (Винковци) до селище Сибин, ул.“Славонско-бродска“ №15, с превозни средства на фирма „Зубак Група“ООД, осъществяваща асистенция /помощ на пътя/ по модела за пътна помощ за „Хърватски автомагистрали“, като с едното от тях е репатрирано авариралото ремарке „Lamberet LVFS“ с рег.№ ••••••••, а с другото влекачът „Мercedes Actros“ с рег.№•••••••••, като е ползван автокран за претоварването на стоката от авариралата композиция, на изпратената от ищеца друга товарна композиция с рег.№•••••••••• / ••••••••, управлявана от А.И.. За тези дейности ищецът е направил извънредни разходи в размер на заплатените суми на „Зубак Група“ООД по фактура №7338-А-2 от 04.10.2022 г. за сумата 12 211, 03 евро, с левова равностойност от 23 882, 70 лева, и по фактура №7339-А-2 от 04.10.2022 г. за сумата от 6180, 77 евро, с левова равностойност 12 088, 54 лева /изчислени по фиксирания курс на БНБ 1, 95583 лева за 1 евро/, поради което предявените претенции за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 23 882, 70 лв. и 12 088, 54 лева, представляващи направени извънредни разходи за репатриране и ползване на автокран, се явяват основателни, и следва да се уважат.

Съдът намира за установено също, че за транспортирането на авариралата товарна композиция от гр. Словенски брод до Република България, ищецът е изпратил двама шофьори - С.Г. и Г.Т., които са осъществили служебно пътуване в периода от 05.10.2022 г. до 07.10.2022 г., с лек автомобил „Мерцедес Вито“ от България до Република Хърватска, гр. Словенски Брод, където е била репатрирана авариралата товарна композиция, като единият от тях е върнал композицията в България, а другият - лекия автомобил „Мерцедес Вито“. За така осъщественото служебно пътуване се установява, че ищецът е направил на 05.10.2022 г. и на 06.10.2022 г. извънредни разходи за заплащане на пътни такси в размер общо на 43, 20 евро, разход в размер на 44, 46 евро за нощувка на двамата шофьори в гр. Словенски брод, и разход в размер на 10 011, 65 динара за гориво.

Ищецът е претендирал присъждане на обща сума в размер на 439, 39 лв. за разход за горивоза л.а. „Мерцедес Вито“, с който са пътували С.Г. и Г.Т., в това число 243, 59 лева и 10011, 65 динара. Следователно, претендирал е сумата 195, 80 лв., като левова равностойност на 10011, 65 динара. Тъй като БНБ не обменя сръбски динари и поддържа информация за централен курс на сръбския динар към българския лев, обмяната на сръбски динари в български левове може да се извърши чрез различни банки, обменни бюра или онлайн услуги за обмяна на валута. Тъй като ищецът не е ангажирал доказателства по какъв обменен курс е закупил сръбските динари, с които е заплатил разхода за гориво в размер на 10 011, 65 динара, претенцията за заплащане на 195, 80 лева, като левова равностойност на 10 011, 65 динара, следва да се отхвърли, като неоснователна. Не се установява по несъмнен начин ищецът да е направил разход в размер на 498, 30 евро за смяна на предно панорамно стъкло на авариралият влекач, разход в размер на 243, 59 лв. за гориво – дизел. Не се установява също да са заплатени командировъчни пари на С.Г. и Г.Т., тъй като посочените в авансовия отчет суми в размер на по 195 евро за всеки от тях не се установява да са били платени и получени /липсват доказателства за изплащането на тези суми/.

По изложените съображения претенцията на ищеца за сумата от 2 320 лв., представляващи разходи за частично възстановяване на товарната композиция и транспортирането й до България от С.Г. и Г.Т., се явява частично основателна до размера от 87, 66 евро, с левова равностойност /по фиксирания курс на БНБ 1, 95583 лева за 1 евро/ от 171, 45 лева. За разликата над размера от 171, 45 лева, до претендираната сума от 2 320 лв. претенцията се явява недоказана по основание и размер, и следва да се отхвърли.

1. По претенциите за вреди, претърпени във връзка с ремонта и възстановяването на авариралия влекач:

1. За сумата от 1650, 65 лв. – стойност на закупени от „Нелас авточасти“ООД авточасти за влекача, необходими да бъде приведен в движение, уточнени съгласно молба от 17.07.2023 г., и 5. За сумата 27 343, 79 лева – стойност на частите, необходими за извършен от „Джи Ди Ем Трак Център“ЕООД ремонт на влекача, подробно посочени в уточняваща молба от 17.07.2023 г. Във връзка с тези претенции ищецът е представил като доказателства фактура №••••••••••/10.10.2022 г. за сумата 1650, 65 лева, издадена от „Нелас Авточасти“ /на л.37 от делото на СмОС/, както и доказателство за извършено плащане по тази фактура – платежно нареждане от 24.10.2022 г. за сумата от 9841, 15 лв. /на л.25 от делото на ПОС/, с посочена в основанието за извършеното плащане фактура №127928, както и други две фактури. От така представените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е направил разход в размер на сумата от 1650, 65 лв. по фактура №••••••••••/10.10.2022 г. за закупуване на посочените във фактурата авточасти. Не се установява по несъмнен начин обаче посочените автомобилни части да са били необходими именно за ремонт на авариралия влекач „Мерцедес Актрос“ с рег.№•••••••••, и то именно за причинените увреди в резултат от процесното ПТП, както и че тези закупени части са реално вложени за възстановяването на увредената вещ на ищеца. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи по несъмнен начин наличието на причинна връзка между претърпяната от него вреда от направен извънреден разход за закупуване на авто- части за ремонт на авариралия влекач, и вредоносното поведение на ответника, претенцията по тази позиция за присъждане на обезщетение в размер на 1650, 65 лева се явява недоказана по своето основание, и следва да се отхвърли.

От Писмо до „Мемо Лог“ЕООД от 14.11.2022 г. от М.Г.Ф. – управител на „Джей Ди Ем Трак Център“ЕООД /на л. 69 от делото на СмОС/ се установява, че ищецът е бил уведомен от доверен сервиз на „Ви Ай Джи Сървисиз България“ЕООД, че влекач МВ Актрос с рег. №•••••••• е бил разглобен, при което са установени наличните видими повреди, като е изпратена проформа за ремонт на машината, в която са посочени необходимите за ремонта детайли, посочена е цена за нови детайли от алтернативни доставчици, както и цена на употребявани детайли, които могат да бъдат ползвани при ремонта. Представен е и изходящ от „Джей Ди Ем Трак Център“ЕООД, именуван „Автотехническа експертиза за стойността на ремонта на катастрофирал Мерцедес Актрос с рег.№••••••••“, с подробно посочени и остойностени като труд и части отделни ремонтни дейности, на обща стойност 27 343, 79 лв. Така представените доказателства съставляват частни писмени документи, които не носят подписа на ответника, нямат достоверна дата преди датата на представянето им по делото, и нямат материална доказателствена сила за изложените в тях обстоятелства.

Представена е и Фактура №822/16.11.2022 г., издадена от „Джей Ди Ем Трак Център“ЕООД, за сумата от 27 343, 79 лева /на л.66 от делото на СмОС/, за усуга „Ремонт на Мерцедес Актрос с рег.№••••••••“ както и документ, изходящ от същия сервиз, именуван „Калкулация и описание за реално извършени дейности относно ремонт на Мерцедес Актрос с рег.№••••••••“, с подробно посочени позиции за включените ремонти дейности, с разбивка на вложените части и труд /на л.27 от делото на ПОС/. По делото e представено и платежно нареждане от 29.11.2022 г., за сумата от 27343, 79 лв., платена от ищеца по банкова сметка на „Джей Ди Ем Трак Център“ЕООД, с основание за плащането „Фактура №0000000822 16.11.2022 г.“ /на л.101 от делото на СмОС/.

При така представените по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е направил разход за ремонт на Мерцедес Актрос с рег.№••••••••, в размер на 27 343, 79 лв., по фактура №0000000822 / 16.11.2022 г., издадена от Джей Ди Ем Трак Център“ЕООД. Не се установява по несъмнен начин обаче, че ремонтните дейности, описани в „Калкулация и описание за реално извършени дейности относно ремонт на Мерцедес Актрос с рег.№••••••••“ са били действително извършени, че те са били наистина необходими, че нуждата от тези дейности е настъпила именно в резултат от причиненото от ответника ПТП на 29.09.2022 г., а не е наложена от други причини – напр. в резултат от нормалната амортизация на автомобила, както и че направените разходи съответстват на пазарните условия за подобен вид услуги, и че калкулираният разход за труд за извършване на отделните дейности съответства на разходните норми. По тези съображения съдът намира, че не се установява по несъмнен начин, че направеният от ищеца разход в размер на 27 343, 79 лв. е извършен в пряка причинна връзка с процесното ПТП, и че този разход е бил необходим за възстановяване на влекача в състоянието му отпреди процесното ПТП. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи по несъмнен начин настъпилата в патримониума му имотна вреда, и наличието на причинна връзка между вредата и противоправното поведение на ищеца, при липса на проведено пълно главно доказване на размера на вредата и причинната връзка, претенцията за осъждане на ответника да му заплати сумата от 27 343, 79 лв. за обезщетение за претърпени имуществени вреди от разходи за ремонт на Мерцедес Актрос с рег.№••••••••, тази претенция следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна.

1. По претенцията за сумата от 26 200 лв., представляваща пропусната полза от заплащането на застрахователната стойност на ремаркето от застрахователя по застраховка „Каско“:

По делото е представена застрахователна полица №••• от 16.08.2022 г. с покритие до 15.08.2023 г., за сключен от ищеца договор за застраховка „Каско Стандарт“ с ЗАД „Булстрад Виена Инфурънс Груп“. От същата е видно, че е сключена за хладилното полуремарке „Lamberet“ с рег.№••••••••, за застрхователна сума в размер на 26 200 лева, и е с покритие към датата на ПТП 29.09.2022 г. От представените по делото Общи условия по застраховка „Каско стандарт“ на ЗАД „Булстрад Виена Инфурънс Груп“ се установява, че в Глава Х – „Общи изключения“, т.1.13, управлението на МПС след употреба от страна на водача на алкохол над определена концентрация, и при ПТП, констатирано с протокол от компетентните органи, е предвидено като основание за изключване на отговорността на застрахователя. От Глава Четвърта – „Особени правила при изплащане на обезщетение при пълна загуба вследствие на събития, различни от пожар и кражба“, в т.1 е предвидно, че застрахователят обявява пълна загуба, когато сумата за ремонт и възстановяване на повредите по МПС надвишава 70% от действителната му стойност. В т.2 е предвидено, че при обявена пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалено със стойността на запазените части, възли и агрегати, като застрахованият задържа останките на МПС, или застрахователят може да намали обезщетението със стойността на конкретна обвързваща оферта за останките на МПС. Предвидено е в т.3, че преди изплащане на обезщетението, застрахованият снема от отчет съответното МПС.

С представено по делото писмо от 14.11.2022 г., изходящо от „Дей Ди Ем Трак Център“ООД – София /на л.69 от делото на СмОС/, ищецът е бил уведомен от доверения сервиз на „Ви Ай Джи Сървисиз България“ЕООД, че разходите за възстановяването на хладилно полуремарке „Lamberet“ с рег.№•••••••• ще надхвърлят застрахователната му стойност от 26 200 лв. Както вече се посочи в мотивите, така представеното доказателство съставлява частен писмен свидетелстващ документ, който не носи подписа на ответника, нямат достоверна дата преди датата на представянето му по делото, и нямат материална доказателствена сила за изложените в него обстоятелства. От същия не може да бъде обоснован извод, че хладилно полуремарке „Lamberet“ с рег.№••••••••, е било увредено именно от процесното ПТП /а не от нормалната му амортизация/ до степен, че възстановяването му е било икономически нецелесъобразно, при което е била налице хипотезата на „тотална щета“ на застрахованото хладилно полуремарке „Lamberet“ с рег.№••••••••. В тази връзка ответникът е релевирал и възражение, че преди процесното ПТП ремаркето е било силно амортизирано от продължителна нормална употреба, и сумата от 26 200 лв. надхвърля действителната му пазарна стойност. Възражението е релевантно, тъй като преценката за наличие на „пълна загуба“ се извършва, като стойността на ремонта се съотнася не към застрахователната сума, а към действителната стойност на съответното ПС, която в случая не се установява от събраните доказателства. Наред с това, в случай на пълна загуба, подлежащото на изплащане обезщетение е в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части, възли и агрегати. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи по несъмнен начин, че при липса на основанието за исключване на отговорността на застрахователя по Глава Х – „Общи изключения“, т.1.13, той би получил застрахователно обезщетение в размер на застрахователната сума, по делото не се установяват част от условията за получаване на това застрахователно обезщетение – наличието на „пълна загуба“ на застрахованото МПС по критериите на Глава Четвърта, т.1 от ОУ по застраховка „Каско стандарт“, действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, и дали са били налице останали запазени части, възли и агрегати на застрахованото МПС, евентуално – на каква стойност са те. Като не се установяват част от изискуемите предпоставки за изплащане на застрахователното обезщетение за „пълна загуба“, не се установява по несъмнен начин, че ищецът е пропуснал тази полза поради неправомерното поведение, реализирано от ищеца.

1. По претенцията за сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за направен извънреден разход за услуга „първоначална оценка на щети“, заплатени на “Евроконтрола“ЕООД, и претенция за сумата от 657, 16 лв., представляваща направен извънреден разход за услуга „Инспекция на повредени варели“ от „СЖС България“ЕООД:

За установяване на тези вреди по делото е представен Авариен протокол №1537 /на л.54-56 от делото на СмОС/, издаден на основание искане с дата 07.10.2022 г. от „Мемо Лог“ЕООД, за осъществяване на стоков контрол за установяване на количеството и състоянието на пратка – метални варели с различна вместимост, съдържащи ароматизатори за санитарни материали, претоварена от камион рег.№••••••••• / ••••••••, претърпял ПТП на територията на Република Хърватия, на камион с ремарке рег.№••••••••. От същия протокол се установява, че при извършен на 07.10.2022 г. стоков контрол при разтоварване на стоката от товарен автомобил с рег.№••••••••• / •••••••• е установено от авариен комисар инж. Т., че са били заделени 7 броя пробити варели с посочени на етикетите вещества, и са установени разлики от количеството, описано в товарителниците за превозваната стока, описани в таблица на л.56, общо 250, 5 кг., на обща стойност съгласно данните от представените фактури общо 2755, 20 евро. Представена е Фактура №0000008825/10.10.2022 г. /на л.57 от делото на СмОС/, издадена от „Евроконтрола“ЕООД, за сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща „Такса за контрол на ароматизатори за санитерни материали, съгласно Авариен протокол №1537“, платима по банков път, както и Платежно нареждане от 10.10.2022 г. за сумата от 360 лв., платена от наредител „Мемо Лог“ЕООД на получател „Евроконтрола“ ЕООД, с посочено основание за плащането: „FAKTURA 8825 10 10 22“ /на л.26 от делото на ПОС/.

Представен е също „Доклад от инспекция – поръчка №10001651“, изготвен на 27.10.2022 г. /на л.96 от делото на СмОС/ в изпълнение на поръчка от „Мемо Лог“ЕООД, след извърена инспекция на 26.10.2022 г. на 3 броя повредени варели, част от стока, доставена с посочена международна товарителница (CMR). В доклада е описано състоянието на варелите, и разликата в теглото на варелите, посочено в товарителницата, от установеното на място действително тегло. Докладът е придружен от изготвени фотографии на външния вид на варелите. Представена е издадена Проформа фактура от 27.10.2022 г. за сумата от 657, 16 лв. с ДДС /на л.70 от делото на СмОС/ и Платежно нареждане от 27.10.2022 г. за сумата от 657, 16 лв., с наредител „Мемо Лог“ЕООД и получател „СЖС България“ЕООД, с основание за плащане: „поръчка 10001651 27 10 2022“ /на л.102 от делото на СмОС/.

От писмо от 17.01.2023 г. от „Клифар – международен транспорт“ до фирма „Мемо Лог“ /на л.15-17 от делото на ПОС/ се установява, че възложителят на товарния превоз – фирма „Клифар-международен транспорт“ е приел извършените инспекции от фирмите „Евроконтрол“ООД от 07.10.2022 г. и от фирма „Ес Джи Ес България“ от 26.10.2022 г. относно повредените стоки при пътен инцидент с дата 29.09.2022 г., натоварени на камион с рег. Номера ••••••••• / ••••••••, като потвърждава наличието на щети по 4 броя варели /идентифицирани по вид, количество и партидни номера/ с констатирани разлики в съдържанието, като реалните загуби на собственика на товара са остойностени общо на сумата от 8 510, 00 евро, представляващи стойността на цялото количество на стоката, превозвана с посочените 4 броя варели. Посочено е, че пълната сума от 8 510 евро ще бъде събрана чрез прихващане от сумите по издадените от „Мемо Лог“ЕООД фактури за извършени други превози за същия възложител. От приложеното Искане от 14.11.2022 г. от „Фрагранс Сайънс“ /на л.16 от делото на ПОС/, за заплащане на сумата от 8510 евро, представляваща общата стойност на цялото количество, находящо се в четири от бидоните, което е мотивирано с необходимост от унищожаване на цялото количество, поради влошаване на качеството на цялото находящо се в бидоните съдържание, в резултат от нарушената целост на опаковката /спукване на бидоните/.

При така събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че ищецът е направил извънредни разходи за осъществен стоков контрол от фирмите „Евроконтрол“ООД от 07.10.2022 г. и от фирма „Ес Джи Ес България“ от 26.10.2022 г. в размери съответно от 360 лв. и от 657, 16 лв., за установяване на количеството повредени стоки при пътен инцидент с дата 29.09.2022 г., натоварени на камион с рег. Номера ••••••••• / ••••••••. Докладите от извършените инспекции са изготвени на основание сключени договори за стоков контрол по чл.600 от ТЗ, във връзка с установяване на отговорността на превозвача по чл.67 от Закона за автомобилните превози, приети са от възложителя на товарния превоз /„Клифар – международен транспорт“/, и са послужили за определяне на отговорността на ищеца по чл.67 от ЗАП да заплати на товародателя /„Фрагранс Сайънс“/ обезщетение за причинените щети по стоката. Направените разходи за оценка на щетите по превозвания товар са били уместни, необходими, и реално са послужили за уреждане на отговорността на ищеца към възложителя на товарния превоз по чл.67 от ЗАП, поради което заплащането им представлява настъпила вреда в патримониума на ищеца в пряка причинна връзка с причиненото от ответника ПТП на 29.09.2022 г. Следователно, претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за тези вреди е основателна и следва да се уважи.

С оглед приетата от съда основателност на част от предявените претенции за присъждане на обезщетение за част от претендираните вреди, следва да бъде разгледано релевираното от ответника правоизключващо възражение, че вредите на ищеца са били вече обезщетени чрез получено от него застрахователно обезщетение. При лежаща върху ответника доказателствена тежест за установяването на това възражение, не се установява от събраните по делото доказателства на ищеца да е било заплатено каквото и да е застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото ПТП на 29.09.2022 г. В отговор на искането по реда на чл.192 от ГПК от трети неучастващи по делото лица, по делото е постъпило писмо вх.№39658/28.12.2023 г. /на л.121 от делото на ПОС/ от ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, от което се установява, че в информационните масиви на дружеството по застрахователните полици на ищеца с покритие за процесния период не са регистрирани щети и не са изплащани обезщетения. От писмо вх.№39484/22.12.2023 г. от Гаранционен фонд /на л.119/ се установява, че и в архива на Гаранционен фонд не се съдържат данни за изплащане на застрахователни обезщетения на ищеца. При така събраните по делото доказателства, съдът намира възражението за неоснователно.

По изложените съображения, в допустимата му част обжалваното решение се явява частично неправилно, и следва да бъде отменено в следните части:

В частта по претенцията за 2216, 00 лв. /претендирани разходи за претоварването на превозваната стока, от които: 445 лева – изплатени командировъчни на А.И. и 410 лв. – изплатени командировъчни на Е.Г.; 748 лв. – разходи за гориво във връзка с командировката; 613 лв. – пътни такси за преминаване през Сърбия и Хърватска/, решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска до размера на сумата 1220, 95 лв., в това число: за сумата 820 лв. - за командировъчни пари, изплатени на А.И. и на Е.Г. по 410 лева, както и за сумата 400, 95 лева за пътни такси, като в тази част се постанови ново решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1220, 95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от направени извънредни разходи за претоварване на превозваната стока, в това число сумата от 820 лв. за заплащане на командировъчни пари на А.И. и на Е.Г. по 410 лева, и 400, 95 лева за заплатени пътни такси.

Решението следва да се отмени изцяло в частта му по претенциите за обезщетение за имуществени вреди от направеди извънредни разходи за репатрирането и транспортирането до България на авариралата товарна композиция, в размер на сумата от 12 088, 54 лв., представляващи левовата равностойностна 6 180, 77 евро, заплатена на „Зубак група“ООД за извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно ремарке, и в размер на сумата от 23 882, 70 лв., представляващи левовата равностойност на 12 211, 03 евро, платена на „Зубак група“ООД за използване на услуга с автокран. В тази част следва да се постанови ново решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 12 088, 54 лв., представляващи левовата равностойностна 6 180, 77 евро, заплатена на „Зубак група“ООД за извозване и транспортиране на 4/5 осово товарно ремарке, и в размер на сумата от 23 882, 70 лв., представляващи левовата равностойност на 12 211, 03 евро, платена на „Зубак група“ООД за използване на услуга с автокран.

По претенцията за обезщетение в размер на 2 320 лв., за направени разходи за частично възстановяване на товарната композиция до състояние, позволяваща да бъде транспортирана, обжалваното решение следва да се отмени частично в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищеца до размера на сумата 171, 45 лева, левова равностойност на 87, 66 евро /по фиксирания курс на БНБ 1, 95583 лева за 1 евро/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от извънредни разходи за заплащане на 43, 20 евро за пътни такси, и 44, 46 евро за нощувка на двама шофьори в гр. Словенски брод.

Решението следва да се отмени и в частта, в която са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 360 лв. за направен извънреден разход за услуга „първоначална оценка на щети“, заплатена на “Евроконтрола“ЕООД, и за сумата от 657, 16 лв., за направен извънреден разход за услуга „Инспекция на повредени варели“, заплатена на „СЖС България“ЕООД.

В останалите части обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди, а именно: за претендирано обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 2873, 64 лева, представляващи левова равностойност на 11 059, 87 хърватски куни, направени разходи за заплащане на глоби и разноски, наложени на ответника във връзка с нарушените правила за безопасност на движението по пътищата; За претендираното обезщетение за имуществени вреди над размера от 1220, 95 лева, до претендирания размер от 2216, 00 лв. – направени извънредни разходи за претоварване на стока, в това число: за сумата от 35 лв. за заплатени командировъчни пари на А.И., за сумата от 212, 05 лв. – направени разходи за пътни такси, и за сумата от 748 лв. за направени разходи за гориво; За разликата над размера от 171, 45 лева, до претендираната сума от 2 320 лв., в това число за вреди от извънредни разходи за гориво, за смяна на панорамно стъкло, и за заплатени командировъчни пари; За претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1650, 65 лв., представляваща разход за закупени от „Нелас авточасти“ООД авточасти за влекача, необходими да бъде приведен в движение, уточнени съгласно молба от 17.07.2023 г.; за претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 27 343, 79 лева, представляваща направен разход за ремонт на влекача; за претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 26 200 лв., представляваща пропусната полза от заплащането на застрахователната стойност на ремаркето от застрахователя по застраховка „Каско“.

Съобразно този резултат, на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност. Това налага да бъде отменено частично и решението на първостепенния съд в частта за разноските – в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски над размера от 4686, 91 лева /=8900 лв. х 61 212, 47 / 116 236, 69 /, която сума съответства на отхвърлената част от предявените искове.

Съобразно резултата от въззивната инстанция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за двете съдебни инстанции, пропорционално на уважената част от иска, или 38 380, 16 / 116 236, 69 части от претендираните. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 649, 46 лв. - в т.ч. държавна такса в размер на 4649, 46 лв. и адвокатски хонорар в размер на 6000 лв., за установяване на който е представен ДПЗС с реквизити на разписка за получена сумата в брой. От тези разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 1981, 14 лв. За въззивното производство със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал 11 324, 73 лв., в това число 2324, 73 лв. за държавна такса и 9000 лв. за адвокатско възнаграждение. За установяване на разхода за адвокатско възнаграждение е представен ДПЗС за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 9300 лв., изцяло платимо по банков път. Доказателство за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение не са представени, поради което разноски за процесуално представителство не следва да му се присъждат. Следва да се присъдят 38 380, 16 / 116 236, 69 части от претендираните разноски за държавна такса в размер на 2324, 73 лв. – т.е. сумата от 767, 60 лв. В полза на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК следвада се присъдят разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от обжалваемия интерес на ищеца – т.е. 61 212, 47 /116 236, 69 части от претендираните разноски за въззивното производство със списъка по чл.80 от ГПК в общ размер на 8100 лв. за адвокатско възнаграждение – т.е. сумата от 4265, 62 лв.

В частта, в която решението на първостепенния съд се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане на претенцията за сумата от 16 644, 11 лева, разноски на страните не следва да се присъждат, като същите се разпределят между страните с оглед резултата от спора по този иск.

Така мотивиран, съдът