Решение № 4591 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15518/2024 г.

Производството е образувано по предявен иск от М. Д. П. срещу Е. Г. - Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и честта на ищцата чрез изнесени в медийни публикации неверни твърдения и обидни квалификации, както следва: на •• г. - в онлайн издание “••” публикация със заглавие “••”, на •• г. - в онлайн издание “••” със заглавие “••”, на •• г. - в онлайн издание “••” със заглавие “••” и на •• г. във •• страницата на ответницата - “••” статия със заглавие “••”. В исковата молба се излагат съображения, че ищцата е родена през 1975 г. в гр. П. и е личност с обществена позиция в много сфери на социалния живот, като се ползвала с добро име сред своите съграждани. През юли месец •• г. същата станала и член и общински координатор на •• в гр. П., като участвала в изборите като кандидат за •• на града. Посочва се, че на •• г. на интернет страницата на онлайн изданието “••” била публикувана оскърбителна и обидна статия за ищцата, която била с невярно съдържание. Същата била придружена и с нейна снимка, като била преглеждана 18 000 пъти. Като автор на статията била посочена ответницата. На •• г. в изданието “••” на интернет страницата била публикувана същата статия с посочване на същия автор и източник страницата на “••”, като била прегледана над 60 пъти. На същата дата в онлайн изданието “••” била публикувана отново обидна и оскърбителна статия досежно ищцата, която била с неверни твърдения и посочен автор ответницата. Аналогично на посочените статии във •• страницата “•• - страница на Е. Г.” била публикувана статията по отношение на ищцата. На посочената страница било посочено, че е именно на ответницата, като били предоставени и данни за самата нейна като електронна поща и профил в Телеграм. Посоченият електронен адрес, съвпадал с този на ответника в Регистъра на адвокатите. Навеждат се доводи, че чрез посочените публикации ответникът изнасял манипулативни и неверни твърдения, като правил и обидни квалификации, които уронвали престижа и доброто име на ищцата и засягали нейните чест и достойнство. Като такива се изтъкват думата “••”, твърдения, че ••, внасяне на съмнение за липсата на висше образование на ищцата с израза: “•••••••••••••”. Според ищцата, чрез заглавието на тези статии се внасяли манипулативни твърдения, а именно: “••”. Посочените твърдения засягали публичния й образ и уронвали нейния престиж. Поради изложеното същите представлявали противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Вследствие на посочените публикации, ищцата отговаряла на множество телефонни обаждания и отричала изнесените твърдения и на провеждани срещи обсъждала неистинността на посочените твърдения, което й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто й и име и честта, създаване на негативни емоции, стрес и кратковременно разстройство на здравето. Посоченото довело до посещение на лекар и приемане на терапия от ищцата. Като справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, от ищцата се претендира сумата в размер на 5001 лева, която целяло да компенсира претърпените боли и страдания. В допълнение се излагат съображения, че ответникът също е политическо лице и е била част от структурата на същата политическа сила, както и че към настоящия момент посочените публикации са достъпни на посочените интернет страници. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Е. Г. - Г., с която се изразява становище за недопустимост на предявената искова претенция, доколкото от същата не ставало ясно по какъв начин ответницата е съпричастна към разпространението на посочените публикации, а именно: дали същите са предадени от ответницата или са извършени други действия, които са допринесли за тяхното публикуване. Не ставало ясно и за коя обида каква точно сума се претендира да бъде заплатена от ищцата. По същество на спора се признава, че ищцата се е явила като кандидат за •• на гр. П. през •• г., както и че впоследствие е назначена като сътрудник на •• С. Т.. Посочва се, че в профила на ищцата във ••, същата е публикувала снимка, на която е облечена ••. Със самото публикуване на снимката, същата губила личния си характер и други лица можело да я споделят. По отношение на ответницата се излагат съображения, че същата е общественик и политически анализатор от дълги години, като изразява мнение по обществени и социални въпроси и анализира ••ата и участващите в нея лица. Оспорва се обстоятелството, че същата е •• и политическо лице, доколкото е напуснала •• през 2022 г., като от този момент не е участвала в политическата дейност. Същата била привърженик на меритокрацията. Тя многократно критикувала липса на професионализъм, фриволно поведение, думи, липса на образование и опит. Поради тази причина й направо впечатление снимката на ищцата във •• страницата й. Относно посочената снимка имало отправени обиди и от други медии. Посочва се, че ищцата е ••, като самата тя е взела решение да публикува посочената снимка. От правна страна се посочва, че деликтно обезщетение се дължи само за използвани обидни или клеветнически изрази, а не за оценъчни съждения, съставляващи коментар на факти и обстоятелства и изразяващи негативна оценка. Доколкото ищцата е публична личност, границите на допустимата критика били повисоки от колкото към частно лице. От страна на ответницата се посочва, че в публикувала статия във ФБ страницата на същата не се съдържали обиди и клеветнически твърдения. Признава се, че статията е публикувана именно от ответницата. По отношение на останалите публикации, според същата, не ставало ясно дали материалите са изпращани за публикувани, респ. по какъв начин ответницата е била съпричастна към публикуването им. В принципен план се посочва, че множество медии публикуват текствове на ответницата, без нейно разрешение. Досежно израза “••” се посочва, че същият не представлява обида. По отношение на образованието на ищцата се посочва, че в публикацията не се твърди същата да няма образование, а да няма юридическо такова, което отговаряло и на заявеното в исковата молба. Оспорват се изцяло твърденията за причинени неимуществени вреди. С молба вх. № 129757/16.12.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищцата, се посочва, че същата е в невъзможност да конкретизира какви са неимуществените вреди от всяка една от изложените в исковата молба публикации, доколкото всички те са свързани, поради което се дължи глобално обезщетение. С молба вх. № 25527/05.06.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ответницата, се възразява, че ищцата не е конкретизирала какви са неимуществените вреди, които се претендират от отделните публикации. Посочва се, че от съдържанието на исковата молба не става ясно дали се претендират неимуществени вреди от публикацията в ••, доколкото ответницата не била съпричастна към избора на заглавие. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна: По делото е приобщена извадка от интернет страницата „••“ от •• г. със заглавие „••“. Като автор на статията е посочена ответницата Е. Г. – Г.. От извадка от интернет страницата на „••“ от •• г. е видно, че същата статия е публикувана и на посочения сайт, като отново за автор се сочи ответницата Е. Г. – Г., както и че източник на статията е „••“. Посочената статия е публикувана на •• г. от сайта “••” и във профила в платформата „••“ на „•• – страница на Е. Г.“. По делото не се спори, а и събраните гласни и писмени доказателства (в частност Констативен протокол от •• г., обективиран в акт № •••• г. на нотариус •• с район на действие – ••) се изясни, че снимката в статиите на посочените страници е от профила на ищцата в платформата „••“. В проведеното открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. ответницата признава, че е автор на статията, като посочва, че същата е преписана от нейната страница в платформата „••“ от всички сайтове, без същата да е дала съгласие. Посоченото се потвърждава от постъпилото по делото писмо вх. № 91990/01.09.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив от третото неучастващо по делото лице – „А.“ ••, което поддържа интернет страницата „••“ (••). От приобщената по делото Диплома за Висше образование рег. № ••/•• г. се изяснява, че ищцата е завършила висше образувание по специалност „Застраховане и социално дело“ със специализация „••“. Същата притежава Свидетелство за завършен курс по We b дизайн и по английски език. По отношение на ищцата са изпратени благодарствени писма от Общински съвет П. и Фондация „••“.По делото е приобщено и Свидетелство за Свето Кръщение на ищцата, като са приобщени и медийни публикации, че същата е получила сертификат от Главния мюфтия, както и че е била кандидат за •• на гр. П. от ••. Последното се потвърждава и от Решение •• г. на ОИК П.. По делото не се спори, а и от Констативен протокол от •• г., обективиран в акт № •••• г. на нотариус •• с район на действие – ••, се изяснява, че профилът на ищцата в платформата „••“ е общодостъпен, както и че в същия са били налице публикации, че ищцата е кандидат за •• от ••. От Уведомление вх. № •• г. на •• се установява, че •• от •• – свидетелят С. Т., е уведомил, че следва да бъде вписан в регистъра на нещатните сътрудници и експерти по чл. 150, ал. 3 от ПОДНС и публикуван на интернет страницата на ••, както и да бъде активиран пропуск с поС.но ниво на достъп на ищцата, като същата ще сътрудничи в областта на юридически и икономически въпроси. По делото са разпитани четирима свидетели – Ш. Р., Г. С., О. К. и С. Т.. Свидетелката Р. посочва, че познава ищцата от девет години, доколкото същата се занимавала с благотворителна дейност и двете организирали мероприятия в гр. П.. Дейността си започнали с фондация „••“, с която събрали средства за родители, които искали деца. Също така организирали възстановяване на църквата „••“ в гр. П., а по време на пандемията от „••“ организирали кампания за помагане на бедни хора. При наводнението в гр. К. също организирали благотворителна дейност. Свидетелката си спомня, че една вечер – лятото преди две години, видяла една нейна снимка в групите на гр. П. в платформата „••“ – „За П.“, „За Община П.“ и в групата „••“, на която била посочена като „••“. След като възприела снимката, свидетелката се обадила на ищцата и попитала дали познава човека, който качва тези снимки, а последната й отговорила, че този човек е била кандидат за вицепрезидент. Свидетелката я попитала как може да качват тази снимка и защо не са взели друга снимка от нейния профил, но последната замлъкнала. На следващия ден свидетелката разбрала, че ищцата вдигнала кръвно. След публикуването на снимката много хора започнали да й се подиграват. Ищцата изживявала ситуацията почти месец. В групите, в които била качена снимката на ищцата, всеки можел да публикува. Свидетелката С.а посочва, че познава ищцата от петнадесет години, защото двете са приятелки и живеят в гр. П.. Ищцата била известна с нейната благотворителна дейност – инициативата „••“, фондацията „••“ и инициатива във връзка с ••. Преди две години ищцата изпратила на свидетелката публикация, в която била наречена „••“ със снимки. Тя попитала дали има дежурен лекар, защото е много притеснена и с високо кръвно. Ищцата посетила болничното заведение, в което работела свидетелката, на следващия ден и била много разтревожена. След това изпаднала в депресия. За около месец не искала да чува и да вижда хора. Гражданите в гр. П. питали свидетелката как може да се публикуват такива снимки и да се правят такива подигравки. Снимката, която била публикувана, била от профила на ищцата в платформата „••“. Под публикацията, която ищцата изпратила на свидетелката имало множество подигравателни коментари. Свидетелката К. си спомня, че познава ищцата, защото двете работят заедно от петнадесет години. Фирмата се занимавала с финансови услуги за страната и чужбина, като в основата на всичко стояла ищцата, през нея минавали всички сделки и важни решения. През август 2024 г. свидетелката попаднала на публикация в платформата „••“ със снимка на ищцата и обиди по нейн адрес. В публикацията пишело, че ищцата е •• и че нямала образувание. Публикацията била сподЕ. на много места. Това повлияло зле на работата на ищцата. След този случай тя била разконцентрирана и затворена. Публикацията била възприета от партньори на фирмата, като следвало свидетелката да отговаря на въпроси защо ищцата е наречена по този начин. Посочената публикация била злепоставяща, защото всички партньори познавали ищцата като сериозен човек. Това съС.ие продължило около месец. Освен работата й, публикацията засегнала й ищцата в личен план, защото нейните две деца търпели подигравки. Свидетелката си спомня, че публикацията била видяна от нея в различни групи на гр. П. в платформата „••“. Думата, която била използвана в публикацията, била „••“, но имало много коментари, които обиждали ищцата с думата „••“. Свидетелката знаела, че ищцата няма юридическо образувание, а такова в сферата на застраховането. Снимката, която била сложена в публикацията, била снимка от профила на ищцата в платформата „••“. Свидетелката знаела, че ищцата е била •• и се е кандидатирала за ••, но към настоящия момент не осъществявала тази дейност. Свидетелят Т. посочва, че от 2021 г. до март месец 2026 г. е бил •• в ••. Същият си спомня, че ищцата е била негов сътрудник, като го е консултирала за местни и национални казуси в сферата на управлението, регионални въпроси, екологични въпроси и правни въпроси. Ищцата била нещатен сътрудник в ••, за което същият бил подал уведомление. Свидетелят не се съмнявал в компетенциите на ищцата по правни въпроси, тъй като двамата работили по много правни казуси в района на гр. П., които приключвали успешно. Тя изготвяла всички документи до областен управител, съд и общини по дела, които свидетелят бил водил в качеството му на •• за защита на гражданите на съответните общини в област П.. Свидетелят си спомня, че е виждал процесната публикация в профила на ответницата в платформата „••“. В нея ищцата била наричана „••“ и се оспорвала нейната компетентност. Свидетелят си спомня, че тогава говорил с ищцата и тя била много разстроена, като не искала да посещава офиса, за да работят заедно. След този пост той не я бил виждал дълго време. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са еднопосочни, а досежно впечатленията си от психологическото съС.ие на ищцата са преки и непосредствени. В показанията на свидетелите не се констатираха противоречия, като същите са в съответствие и с приобщения по делото доказателствен материал. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното: Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните кумулативни материалноправни предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили вреди и пряка причинно - следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Преди да бъде разгледан въпросът за отговорността за разпространени чрез средствата за масова информация твърдения и оценки, следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че ищцата претендира обезщетение за причинени вреди чрез публикация, която впоследствие е била препубликувана. Съгласно установената практика на ВКС ( Решение № 253/2014 г., постановено по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, 3 ГО, Решение № 19/2022 г., постановено по гр.д. № 4040/2021г на ВКС, 1 ГО, и Определение № 3092/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 530/2023 г. на ВКС, 1 ГО), когато съдържанието на публикацията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като клевета и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато в статия, в която авторът или издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия, вторият издател не носи отговорност не поради установена необорима презумпция, а поради това, че се е доверил на добросъвестността на първия относно фактическите твърдения. Ако те са неверни, отговоност за причинените вреди носи авторът на първата статия. Когато липсва такова позоваване на предходна публикация, се прилагат общите правила за отговорност при деликт - авторът поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й преди публикуването, съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Тъй като разпространението на обиди е противоправно не се налага проверка, при препубликуване на статия, съдържаща обиди. Препубликуващият носи отговорност за обидите в препубликуваната статия. В настоящия ищцата твърди да е претърпяла вреди от публикувана статия от ответницата на нейния профил в платформата „••“, която е била препубликувана от онлайн издание “••”, онлайн издание “••”и онлайн издание “••”. Доколкото и в трите публикации в онлайн медиите като автор се сочи ответницата, то отговорност за вредите, вследствие на препубликуването на статията от страницата на профила на ответницата в платформата „••“, при установеност на противоправност на нейното поведени, носи именно същата, независимо от факта, че не е възложило препубликуването. На следващо място, при преценка налице ли е противоравно поведение от страна на ответницата във връзка с поднасяне на информацията по процесната статия, следва да се съобрази константната съдебна практика във връзка с отговорността за разпространени чрез средствата за масова информация твърдения и оценки. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение, или по друг начин. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 КРБ), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото за изразяване на мнение и за разпространяване чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за опредЕ. личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Ако те са верни, не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, има отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е положена дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация. По повдигнатите въпроси относно свободата на изразяване на мнение по чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи има значителна по обем практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя се отнася и до чувствителните етични и морални въпроси, които се поставят на границата на правата на личността и свободата на словото. Според ЕСПЧ без възможно най-широките граници на свободата на изразяване на гражданско мнение, т.е изявление, което е тясно свързано с определен обществен интерес, биха били изложени на риск самите основи на демокрацията. Ролята на средствата за масова информация е изключително важна за динамичния политически процес. Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията като излагат действията или бездействията на управляващите на обществен контрол и подпомагат гражданите в процеса на вземане на решение. Те са и средство на обществото да разбере какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата. По тези причини допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по - широки. Всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес, трябва да се преценява стриктно. Журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация. Медиите не трябва да злоупотребяват със свободата си на слово и да отправят неоснователни нападки към публични личности, защото носят отговорност при доказана злонамереност. Свободата на словото по отношение на тях обаче може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това естествено не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото (така Решение № 369/26.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, Решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, Решение № 213 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 970/2020 г. на ВКС и мн. други). Приложението на така изложените принципни постановки към събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства води до следните изводи: Несъмнено в публикуваната статия на профила в платформата „••“ на ответницата: „••“ в една снимка“ са направени оценъчни съждения от същата като ••, изразено е мнение по отношение на ищцата и са направени коментари във връзка със същата. Цялостно в посочената статия се прави негативна оценка на експертността на ищцата, доколкото същата е вписана в регистъра на нещатните сътрудници в •• по юридически и икономически въпроси. Посочената оценка, доколкото несъмнено към момента на изготвяне на статията ищцата е била политическа личност, тъй като се установи, че същата действително е била вписана като нещатен сътрудник към •• от ••, не поражда отговорност на ответницата, доколкото същото е израз на журналистическо мнение, в изразената оценка не се съдържат обиди, а единствено мнението на автора във връзка наличието, респ. липсата на експертност на ищцата в осъществяваната от нея дейност. Както бе посочено вече, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Такива твърдения в процената статия са на първо място, че ищцата не притежава юридическо образование. Посоченото обстоятелство не се оспорва от страните в производството, поради което съдът приема, че в тази част липсват клеветнически твърдения, тъй като изложеното в статията отговаря на действителното фактическо положение. В публикацията се излагат предположения, че ищцата не разполага и с икономическо образование. Изложеното не отговаря на действителното фактическо положение, доколкото по делото бе приобщена диплома за завършено висше образование по специалност „Застраховане и социално дело“ със специализация „••“. Въпреки посоченото, в публикацията не се излагат конкретни факти и обстоятелства, т. е. клеветнически твърдения, че ищцата няма висше образование, а единствено се загатва, че това е възможна хипотеза. По този начин не се цели да се разпространи невярното твърдения, че ищцата не е завършила висше образование, а се изразява отново негативната оценка на автора досежно експертността на ищцата в областите, в които е била вписана като нещатен сътрудник към ••. С оглед изложеното и по отношение на посочените изрази досежно висшето образование на ищцата, съдът намира, че ответницата не е нарушила границата между свободата на словото и личните права на публично обществена личност. На следващо място следва да се обърне внимание на използвания термин в публикацията „••“. Действително, посочената дума се свързва с окултни ритуали, неприсъщи за православната християнска религия. Въпреки изложеното, в настоящия случай посочената дума е използвана по повод публично достъпна снимка на ищцата в платформата „••“, публикувана именно от нея. В тази насока следва да се акцентира отново, че ищцата е политическа личност – към датата на публикацията е вписана като нещатен сътрудник при ••, а преди това е била и кандидат за ••. С публикуването на процесната снимка в социалните мрежи, а с публикуване и на всяка една друга снимка, доколкото самата ищца се явява публична личност, е следвало да предвиди, че може да бъде субект на критика. Според съда, в настоящия случай думата „••“ не е използвана като обида към ищцата, а чрез нея се цели отново да се изложи негативната оценка на ответницата към компетенциите на ищцата в качеството и на политическа личност и съветник на •• към една от избраните в •• партии. Поради изложеното и в тази част публикацията не е излязла извън пределите на конституционно залегналия принцип за свобода на словото. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че действително от събраните по делото гласни доказателства се изясни, че ищцата е претърпяла морални вреди, вследствие на публикацията на ответницата, както и че същата се ползва с добре име сред обществото в гр. П., че е ангажирана с множество благотворителни и обществени дейности, но въпреки това към датата на публикацията тя е и политическа личност. Както бе посочено, политиците са приели доброволно една публична роля, като съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока найважният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва цЕ.сочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на ••, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат (така Решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, Решение № 104 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 2722/2021 г. на ВКС). В заключение на всичко изложено, действително в публикацията на ответницата са използвани думи и изрази, които са в негативен аспект към личността на ищцата, но доколкото последнаъа се явява политическа личност, изразената критика е в обсега на политическия дебат досежно компетентността на сътрудниците на една от политеческите партии в страната, то следва да се приеме, че основната цел на ответницата е да изрази негативна оценка досежно политическата партия и нейните сътрудници, а не засягане правото на личен живот на ищцата. Предвид изложените съображения съдът намира, че извършеното от ответницата деяние не е противоправно, поради което не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поради тази причина предявеният от следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответницата. Доказателства за извършени такива са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2147,43 евро (л. 127), които следва да й бъдат присъдени. От страна на ответника са представени и доказателства за платен депозит за свидетел в размер на 25,56 евро, която сума, обаче, не следва да й бъде присъдена, доколкото свидетелят не се възползва от правото да получи възнаграждение, респ. същата може да й бъде възстановена по посочена от нея банкова сметка. Така мотивиран, Съдът