Решение № 183 от 3.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 21/2024 г.

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице Г. Л. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 131/2023 г. по описа на РС Видин; ВНОХД № 267/2023 г. на ОС Видин.

С присъдата по посоченото дело Видински районен съд е признал подсъдимия Г. Л. П., за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 17.03.2022 г. в землището на община Видин, на път 1-1, км.

13+300, срещу КПП-ТЕЦ-гр.Видин, с посока на движение от гр. Видин към гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „АЗ"" с номер на рама WAUZZZ8LZA047981, лична собственост, си служил с 2 броя регистрационни табели с регистрационен номер ••••••••, издадени за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „А 3"" с номер на рама WAUZZZ8LZYA052444, лична собственост - престъпление по чл. 345, ал.1 от Поради признаването на подсъдимия за виновен по това обвинение съдът е наложил на П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.

2. На 17.03.2022 г. в землището на община Видин, на път 1-1, км.

13+300, срещу КПП- ТЕЦ-гр.Видин, държал в себе огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, годно да произвежда изстрели, а именно: един брой самоделен пистолет, предназначен за стрелба със самоделни патрони 9x19мм. и сачми за въздушна пушка 8мм., без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ — престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. II от НК, във р. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ.

Поради признаването на подсъдимия за виновен по това обвинение съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца.

3. На 17.03.2022 г. в с. •••, обл. ••• в къща, находяща се на ул. •••"" № •, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, годно да произвежда изстрели, а именно: един брой ловна пушка, кал. 16, и боеприпаси, а именно 4 /четири/ броя ловни патрони, кал. 16, представляващи стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, които са годни да възпроизведат изстрел и да нанесат поражения върху човешкото тяло, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ -престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. II от НК, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ.

Поради признаването на подсъдимия за виновен по това обвинение съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно - наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 /три / години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати на ОД МВР-Видин сумата от 355, 15 лева, разходи направени за изготвяне на балистична експертиза.

Районният съд се е произнесъл относно веществените доказателства, като на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК е постановил 1 бр. въздушна пушка, руска с № 66999; 1 бр. двуцевна ловна пушка, белгийска с открити ударници; 1 бр. въздушна пушка, кал.4, 5 мм.; 1 бр. самоделен пистолет и гилза 9x19мм; 4 бр. гилзи от ловни патрони, кал. 16; множество гилзи 7, 62мм., 9мм за газово оръжие, 8 мм за газово оръжие, капси и сачми• 2 броя рег.табели с № ••••••••; талон за регистрация на МПС, част I, Удостоверение за техническа изправност на МПС и полица за застраховка „Гражданска отговорност" на МПС, всички за МПС с рег.№ ••••••••; 4 броя полици за застраховка „Гражданска отговорност" на МПС, всички за МПС с рег.№ ••••••••, 1 бр. регистрационна табела с № •••••••; 2 бр. регистрационни табели с № •••••••• да се отнемат в полза на държавата; а веществените доказателства, както следва: черен, пластмасов куфар с жълти на цвят дръжки, съдържащ различни инструменти; бял найлонов плик с дръжки, съдържаш пластмасово шише облепено с тиксо, запалка облепена с тиксо, шапка, лента за глава, хавлиена кърпа и празни кутии от храна, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.03.2022 год.; 1 бр. Мобилен телефон, марка „LG", модел „К4" с ИМЕИ: 354843083741533, без поставена в него СИМ карта да се върнат на подсъдимия.

С Решение № 157 от 02.10.2023 г. по ВНОХД № 267/2023 г. Окръжен съд Видин е потвърдил изцяло присъдата.

Според осъдения вината му по двете обвинения по чл. 339 от НК не е доказана по несъмнен начин- липсват преки и неоспорими доказателства, както относно осъществена фактическа власт от страна на осъдения спрямо иззетите оръжия, така по отношение годността на самоделното оръжие.

От една страна се подчертава, че осъденият не е собственик на къщата, където са намерени иззети оръжията, като не е доказана връзката му с тях. От друга страна, оспорват се заключенията на назначената технико-балистична експертиза относно това с какви боеприпаси е годен да произведе изстрел самоделният пистолет. Навежда се оплакване, че във въззивната инстанция не е било уважено искане за назначаване на тройна експертиза, с оглед установени, според осъдения, данни за заинтересованост на вещото лице по приетата експертиза.

Формулирано е искане за възобновяване на наказателното производство и произнасяне в настоящото извънредно производство с оправдаване на подсъдимия по внесеното обвинение, по фактите, установени по делото. Алтернативно се иска възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане пред друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред САС осъденото лице се явява, както и защитникът му. Адвокат И. поддържа, че обвинението по пункт 2, който се отнася за държане на самоделно устройство, определено като годно огнестрелно оръжие, не е доказано по безспорен начин. Оспорва се доказателствената стойност на заключението на балистичната експертиза, като се излага оплакване, че съдът в редовното производство без мотиви не е уважил искането за назначаване на тройна експертиза. Изразява се съмнение в безпристрастността на вещото лице по назначената експертиза- в.л. направил допълнително уточняване, че в своето заключение е объркал вида боеприпас, като е изпаднал в протИ.речие.

По пункт 3 обвинението за това, че подсъдимият е държал в къща в с.

••• друго огнестрелно оръжие по никакъв начин не било доказано, респ недоказана е фактическа или друга връзка на подсъдимия с това оръжие. Защитникът иска отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.

В лична защита осъденият Г. П. заявява, че поддържа казаното от защитника, като допълва, че откритата на процесния адрес пушка не е била негова, а самоделният пистолет бил негоден.

Прокурорът от САП поддържа становище за неоснователност на искането, не е налице никое сред основанията на чл. 422, ал. 1 от НК. Според него липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правата на осъдения Г. П.. Присъдата на първоинстанционния съд не почива на предположения и не е издадена в нарушение на чл. 301, ал. 2 от НПК, а се основава на доказателства, събрани съгласно процесуалните изисквания и преценени обективно и законосъобразно. Представителят на обвинвението пледира да се остави без уважение искането за възобновяване.

При упражняване правото си на последна дума осъденият П. моли съда присъдата му да бъде отменена.

Искането за възобновяване е подадено от процесуално легитимираното лице по чл. 420, ал.1 НПК, в срока по чл. 421, ал.1 от НПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.

В производството по възобновяване на наказателни дела по искане на осъденото лице, съдът следва да се произнесе само по заявените оплаквания на лицето, като по аргумент на чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 от НПК, съдът дължи обсъждане за законосъобразността на сочените от осъдения процесуални действия, съставляващи според него съществени процесуални нарушения, както и да прецени налице ли е нарушение на материалния закон. В това извънредно съдебно производство правомощията на апелативния съд да се произнесе по искане за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК са законодателно очертани и ограничени до касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Съдът не може да събира доказателства и да възприема нови фактически положения, като преценката му по фактите е лимитирана в обхвата на фактите, приети с влязлата в сила присъда.

Съдът в първата инстанция е приел за установена фактическа обстановка в пълна кореспонденция с твърденията, изложени в обстоятелствената част на поддържаното обвинение. При извършена въззивна проверка на присъдата по въззивна жалба на подсъдимото лице, Окръжен съд Видин изцяло е възприел така установената от първия съд фактическа обстановка.

Съдебният състав на АС София, при произнасянето си в настоящото извънредно производство съобразява, че в принципен план е напълно допустимо и възможно, решаващият съд, след проведено съдебно следствие да намери пълно съвпадение с обстоятелствената част на обвинителния акт относно значимите и относими към предмета на доказване факти. Укорим съществен процесуален порок би се наблюдавал само ако се констатира безкритично възпроизвеждане от съда, на фактическите твърдения на прокурора, без да е бил спазен в съдебната фаза изискуемия процесуален стандарт за пълноценен и всестранен анализ на доказателствения материал.

В искането за възобновяване са наведени оплаквания в следните насоки: 1. Присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, която се дължи и на отказа на съда в редовните инстанции да събере доказателства в съдебно следствие /в частност- да назначи повторна балистична експертиза/ и съответно- 2. Обвинението по пункт 2 на ОА е недоказано от обективна страна, с оглед колебливите експертни изводи относно годността на намереното оръжие и неговата огнестрелност; а по обвинението в пункт 3 на ОА остава недоказано от субективна страна осъществената фактическа власт върху намереното на посочения адрес в с. ••• оръжие Софийският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото намира, че и двете оплаквания, изложени от осъденото лице се явяват неоснователни.

Както бе посочено, съдът в извънредното производство по възобновяване на наказателни дела /по аргумент на чл.426 от НПК, който препраща към правилата на касационна проверка и по чл.422, ал.1, т.5 от НПК относно обхвата на съдебен контрол/ не притежава правомощия и не дължи да извършва собствен прочит и оценка поотделно и в съвкупност на събраните в инстанционното производство доказателства. Фокус на извънредния съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на осъществената от съда в редовните инстанции дейност по анализ на доказателствата и само ако се установи, че в тази си дейност съдът е допуснал нарушения, се установява основание за възобновяване на делото и връщане за разглеждане на стадия, в който е допуснато нарушението.

В конкретния казус САС не намира никакви основания, в рамките на правомощията и компетентността си на извънредна инстанция, да приеме наличие на допуснато от районния съд процесуално нарушение при анализ и съпоставка на доказателствата.

На първо място, неоснователен се явява упрекът на защитата на осъденото лице, че съдът не е уважил искането за назначаване на повторна експертиза за изследване на иззетите оръжия и боеприпаси. Съдебната експертиза не е доказателствено средство, а способ за събиране и приобщаване на доказателства. Съответно, заключението на вещото лице също само по себе си не е доказателство, а има помощен характер за преценката на съда относно факти, за които се изискват специални знания. Съдът не е обвързан от експертното заключение, като може да се произнесе и без да го кредитира и дори да го изключи, като това не се отразява дефинитивно на законосъобразността на съдебния акт. Задължение на решаващия съд е само да обоснове дали възприема експертното мнение или го неглижира и да изложи мотиви в съответната насока. Както съставът на РС Видин, така и въззивният състав в съдебните си актове са сторили това, мотивирано в достатъчна степен. Съдът не е бил задължен да уважи искането на защитника и подсъдимия при всеки случай на изразено съмнение в безпристрастността на вещото лице. Изложените аргументи, свързани със служебното качество на експерта, с оглед на вероятна свързаност с друг служител на МВР, който по предположение бил инициатор на проведените по отношение на осъдения П. оперативни действия, следва да се приемат за твърде хипотетични, спекулативни и неподкрепени с обективни източници, поради което и неприемането на тези доводи за назначаване на нова експертиза не съставлява съществено процесуално нарушение. Районният съд, за да изгради решаващите си изводи по първия пункт на обвинението е стъпил не само на експертното заключение, но и на други доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна кореспонденция, като се е мотивирал, макар и кратко, но по недвусмислен начин, с което е изразил мотиви по делото и не е допуснал накърняване правото на защита на страните. Наред с изложеното, въпреки изложеното по-горе относно липсата на задължение за анализ на доказателствата, САС не намира същинско протИ.речие между внесеното писмено заключение и изявленията на вещото лице Д. в о.с.з., относно характеристиките на боеприпасите, с които е било възможно да се възпроизвежда изстрел със самоделния пистолет по пункт 1 на ОА, доколкото е съобразено, че става въпрос за пригодено оръжие, със саморъчно изготвени патрони, с използване на проектил-сачма калибър 8 мм, в гилза 9х19.

САС не открива да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в дейността на РС по анализ на доказателствата събрани по отношение на пункт трети от обвинението. Действително, държането на огнестрелно оръжие, като съставомерен елемент по чл.339, ал.1, предл.второ от НК се дефинира като упражняване на фактическа власт върху вещта, твърдението за каквото следва да се докаже от обвинението. В тази насока, решаващите съдилища са се основали на доказателства с косвен характер, които по своя обем и взаимна кореспонденция относно съдържанието си се намират във взаимовръзка. Въз основа на показанията на свидетелката М. Ц. – майка на осъдения, дадени в ДП, които съдът е кредитирал с приоритет пред показанията в съдебната фаза, свидетелят Я., разпитан от съдебния състав, съдът е ограничил кръга на лицата, които са имали непосредствен достъп до стаята на къщата в с.•••, в която са били намерени оръжията и боеприпасите. Това са били самата свидетелка Ц. и двамата и сина, като братът на подсъдимия/осъдения П. е посещавал къщата рядко. С основание съдът е дал вяра на показанията на св.Ц. пред ДП, които е приобщил чрез прочитането им в с.з.доколкото същите са последователни и неотдалечени във времето. Показанията дадени от Ц. пред съда в първата инстанция, с които същата внася друга възможна хипотеза за възможен друг обитател на помещението, са били приети за неубедителни според самостоятелната преценка на първия съд. Същевременно, относно съществения факт на ползване и обитаване на стаята, в която са били намерени оръжие и боеприпаси от страна на сина и Г. П., след прочитане на показанията, в тази им част св. Ц. ги потвърждава /лист 35 от НОХД/. Съпоставено с установените действия на подсъдимия за държане на огнестрелно оръжие / също самоделно такова/ в управлявания от него лек автомобил, и с находките, отразени в протокола за претърсване и изземване с фотоалбум от къщата в с. ••• /лист 37- 46 от том 1 на ДП, приобщен в НОХД/ се констатира кореспонденция. В обобщение, макар и въз основа на косвени по своя характер доказателствени източници, съдът в първата инстанция е достигнал до единствен логичен и необорим извод относно наличието на всички елементи от субективна и обективна страна, на осъществено именно от подсъдимия П. на деянието по чл. 339, ал.1, предл. 2 от НК.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимото лице е било образувано ВНОХД № 267/2023 г. по описа на Видински окръжен съд. Доказателствени искания от страна на подсъдимия и защитника не са били направени пред въззивната инстанция, съответно и не е било проведено въззивно следствие за събиране на доказателства. В решението си окръжният съд, макар и лаконично, се е произнесъл, като е изпълнил основното си задължение – да отговори на всички възражения и оплаквания, наведени от страните. Съдът не е намерил и служебно, основание за ревизиране на присъдата на РС. Апелативният съд не открива допуснати във въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, нито протИ.речие с материалния закон, които да съставляват основание по чл. 348, ал.1 от НПК Въпреки липсата на наведени конкретни оплаквания, относими към основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, САС, в интерес на осъденото лице, служебно извърши проверка в тази насока, като достигна до извод, че при определяне на наказанието съдът в първата редовна инстанция правилно е приложил материалния закон, като е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и със съобразяване на недобрите характеристични данни /с оглед други регистрирани прояви/ и липсата на трудова заетост. При отчитане на тези обстоятелства, най-тежкото предвидено наказание по трите обвинения – за деянията по чл. 339, ал.1 от НК /пункт 2 и 3 от обвинението/, за което се предвижда от 2 до 8 години лишаване от свобода, е отмерено от първостепенния съд към минимума, както и е приложен института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Такова е и определеното едно общо наказание, с което е спазен материалният закон. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че не е налице основание за определяне на наказание в по-нисък размер, тъй като би било неоправдано снизходително и не би допринесло за постигане целите визирани в чл. 36 от НК.

В обобщение, при извършената извънредна проверка на атакуваната присъда на РС Видин, постановена по НОХД 131/2023 г. и решение на ВдОС по ВНОХД № 267/2023 г. Софийски апелативен съд не констатира неправилно приложение на материалния закон или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице основанията по чл. 422, ал.1, т.5 и искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1, във вр.с чл. 422, ал.1, т.5 от НК, Софийски апелативен съд