Решение № 2727 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 581/2026 г.

Производството е по реда на чл. 149, и сл. от АПК, вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/. Образувано е по жалба на А. К. К. от гр. В. Търново срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/29.05.2025г. и Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/568/ФП/25.03.2026г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново, потвърдени съответно с Решение №04-РД06-0034/30.04.2026г. и Решение №04-РД06-0035/30.04.2026г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново. Жалбоподателят оспорва заповедта на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, с която е прекратено изплащането на месечната социална подкрепа по реда на чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.05.2025г., както и заповедта, с която му е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 27,34 евро, считано от 01.06.2021г. до 31.03.2031г. С изложени в жалбата и съдебно заседание доводи същият обосновава твърдения, че като лице в неравностойно положение има право на социално подпомагане, като дадената индивидуална оценка на потребностите не е свързана със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните му и други дейности. Счита, че отпусната му социална подкрепа е нереална, тъй като не са спазени критериите по чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХУ. Допълнителни аргументи излага в представена писмена защита. Моли съда да реши делото в този смисъл, като отмени оспорваните заповеди. Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. В подробно изложено в съдебно заседание становище поддържа, че правилно са преценени както нормативни предвидените изисквания за отпускане на вида социална помощ, за която претендира жалбоподателя, така и началния момент, от който следва да се отпусне помощта. Счита, оспорваните заповеди са издадени при спазване на процесуалните и материалноправни предпоставки за издаването им, като моли съда да отхвърли жалбата. Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: С оспорваната по съдебен ред Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/29.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново е прекратено изплащането на месечната социална подкрепа по реда на чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.05.2025г. В представения по делото с административната преписка екземпляр от заповедта, се съдържа саморъчно изписан текст от жалбоподателя с негов подпис и дата 02.04.2026г. Същата дата на връчване е изписана и в текста на заповедта от служителите на ДСП – В. Търново, при оформянето й. С оспорваната Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/568/ФП/25.03.2026г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 27,34 евро, считано от 01.06.2021г. до 31.03.2031г. Тази заповед е била връчена на 02.04.2026г. по описания по-горе начин. С жалба по реда на чл. 81 и сл. от АПК, вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗХУ А. К. е оспорил посочените заповеди на директора на ДСП – В. Търново пред директора на РДСП – В. Търново, който е потвърдил двата обжалвани акта посредством Решение №04-РД06-0034/30.04.2026г. и Решение №04-РД06-0035/30.04.2026г. Видно от представените по делото известие за доставка, тези решения са връчени чрез изпращането му до жалбоподателя по пощата, с обратна разписка на 15.05.2026г./лист 5 от делото/. Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез РДСП – В. Търново на 27.05.2026г. и заведена там с вх. №04-94А-00-0693/27.05.2026г. Следователно направеното с жалбата оспорване е редовно, допустимо като подадено в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК и от лице, засегнато пряко от действието на обжалваните административни актове, след изчерпване на фазата на административния контрол. По отношение на частта от жалбата, с която се оспорва Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/29.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново е прекратено изплащането на месечната социална подкрепа по реда на чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.05.2025г.: В жалбата и в хода на съдебното производство жалбоподателя не излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на този акт, освен посочените възражения за несъответствие с материалноправните разпоредби на ЗХУ. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, а именно – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ и в рамките на вменените му правомощия по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. При издаването на заповедта и в хода на развилото се административно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до извод за незаконосъобразност на заповедта. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е подал заявление-декларация с вх. №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/04.09.2024г. за месечна финансова помощ като лице с увреждане. Декларирал е, че е с намалена трудоспособност – 54% ВСУ, съгласно приложено експертно решение на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД №92036 от заседание №116/18.06.2024г. Със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/25.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 36,82 лв., считано от 01.09.2024г. до 31.05.2025г. С последващо ЕР на ТЕЛК МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД №90896 от заседание №74/16.04.2025г. на жалбоподателя е определена 70 % ВСУ. След издаване на това ЕР е постановена оспорваната Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/29.05.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново е прекратено изплащането на месечната социална подкрепа по реда на чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.05.2025г. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Според ал. 5, т. 2 на чл. 66, месечната финансова подкрепа се прекратява при промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. В настоящия случай, след постановяване на новото ЕР на ТЕЛК от 16.04.2025г. жалбоподателят е преосвидетелстван с различна степен на увреждане, което означава, че той отново би имал право на финансова подкрепа, но отново в същия размер като отпуснатата преди това (чл. 70, т. 1 от ЗХУ). Следва да се отчита, че влязъл в сила нов акт на медицинската експертиза и то по отношение на определения процент ТНР/ВСУ на жалбоподателя може да се квалифицира като промяна в условията, но в хипотезата на чл. 66, ал. 5, т. 1 от ППЗХУ във връзка с чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗХУ, тъй като, ако има промяна в процента на ВСУ на потребителя, ще е налице необходимост от изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите и съответно отпускане на нова по размер месечна финансова подкрепа. В конкретния случай определяне на нов размер не е неоходимо. По несъмнен начин се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на издаване на процесната Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/29.05.2025г. не е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК, за определяне на различна степен ВСУ, водеща до отпадане на условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа на жалбоподателя. Налице е било ЕР на ТЕЛК МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД №90896 от заседание №74/16.04.2025г. и с него дори е завишен процентът ВСУ, което обуславя отпускането на финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в същия размер. Именно това обстоятелство следва да се квалифицира като промяна в условията, но не са налице обстоятелства, които да обуславят отпускане на нова по размер месечна финансова подкрепа. Ето защо необосновано, от гл. т на доказателствата и неправилно, от гледище на закона, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – В. Търново е приел наличието на промяна на обстоятелствата, при която на оспорващия е била отпусната месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, обуславяща нейното прекратяване на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, считано от 01.05.2025г. Така на практика лицето е било лишено неоснователно от получаване на първоначално определения месечен размер на финансова подкрепа. Обстоятелството, че жалбоподателят е упражнил предоставената му от закона възможност да обжалва постановеното ЕР на НЕЛК, не може да рефлектира негативно в правната му сфера, по начин който да го лиши от необходимата му социална подкрепа за значителен период от време, тъй като това е в противоречие, както с целта на закона – за оптимална подкрепа на хората с увреждания и гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване на техните права и свободи /чл. 2 от ЗХУ/, а така също и с принципа за социална сигурност и предвидимост, закрепен в чл. 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. За неоснователни съдът приема доводите на пълномощника на ответника, че в случая жалбоподателят е следвало да подаде ново заявление. Както вече се посочи, че са налице промяна в обстоятелствата, които да обуславят промяна в размера на финансовата подкрепа. Регламентираната по чл. 70 от ЗХУ подкрепа се полага ежемесечно на лицата, чийто вид на увреждане или степен на намалена работоспособност налагат финансова подкрепа за покриването на съответните допълнителни разходи. Уредбата отговаря на целта по чл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗХУ да се създадат условия и гаранции за социална интеграция на хората с увреждания чрез тази подкрепа като форма на социално-икономическа защита по чл. 5, ал. 2, т. 6 от ЗХУ. Тази подкрепа е дължима от държавата, докато съответното правоимащо лице с трайно увреждане по §. 1, т. 2 от ДР на ЗХУ има нужда от нея поради вида на увреждането си по §. 1, т. 2 от ДР на ЗХУ и/или степента на намалената си работоспособност. В случая изменението на степента на трайно намалена работоспособност, предвид възрастта и спецификата на здравословното състояние на заявителя не е такова, което да води до преминаване под процента нормативен минимум за правото на месечно финансово подпомагане. Противното тълкуване би могло да доведе до абсолютно неприемливия резултат лице с трайно увреждане по §. 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ да бъде санкционирано за това, че не по негова вина ТЕЛК/НЕЛК неправомерно са издали експертни решения, в случай, че бъдат отменени. Ето защо тази оспорвана заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По отношение на частта от жалбата, с която се оспорва Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/568/ФП/25.03.2026г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 27,34 евро, считано от 01.06.2021г. до 31.03.2031г.: Видно от доказателствата, приети по делото с административната преписка, жалбоподателят е подал заявление-декларация с вх. №ЗХУ-ИО/Д-ВТ/568/24.03.2026г. за месечна финансова помощ като лице с увреждане. Декларирал е, че е с намалена трудоспособност/70% ТНР, съгласно приложени експертни решения на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и НЕЛК/. Към заявлението декларация е било приложен попълнен формуляр за самооценка по образец, съгласно чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗХУ. След подаване на заявлението е извършена индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 20 и сл. от ЗХУ, въз основа на която на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ е издадена заповедта на директора на ДСП – В. Търново за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ в размера по чл. 70, т. 1 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, а именно – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ и в рамките на вменените му правомощия по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган във връзка със сезирането му от А. К. с искане за отпускане на финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени са административнопроизводствените правила при обжалването й пред по-горестоящия административен орган. Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа, макар и лаконично, изложение на правните и фактическите основания за издаването й. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена изготвената индивидуална оценка на потребностите от 25.03.2026г., във връзка със заявеното искане за отпускане на финансова подкрепа. Самата индивидуална оценка, на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви относно основателността на заявлението, възприети от административния орган. Не се установява в процедурата по издаването на процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) индивидуалната оценка на потребностите по искане на човека с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекция "Социално подпомагане". Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от същия правилник предвижда, че специализираният отдел се свиква най-малко веднъж на месец, като според ал. 4 всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2-4 от ЗХУ има право да присъства на заседание, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Чл. 17, ал. 1, т. 1 от правилника гласи, че за всяко заседание се води протокол, който се подписва от началника на отдела и от служителите участвали на заседанието (ал. 2). Видно от представения протокол, който е официален документ, жалбоподателят е присъствал на заседанието на специализирания съвет, на което е изготвена индивидуалната оценка, като с това е защитено правото му по чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ. Същият е вписал в текста на протокола, че не приема оценката като реална, каквито твърдения се съдържат и в жабата му до съда. Основното възражение на жалбоподателя се състои именно в несъгласието му с дадените изводи в индивидуалната оценка, които той счита, че противоречат на обективната действителност. По същество обаче тези възражения не променят констатациите в оспорваната заповед и постановеният в нея правен резултат. Правнозначими за определяне размера на финансовата подкрепа на чл. 70, т. 1 от ЗХУ не са данните в изготвената оценка, а степента на увреждане/ТНР/, която е установена от органите на медицинската експертиза – ТЕЛК в случая. Жалбоподателят има призната ТНР от 70%, което не се влияе по никакъв начин от данните, посочени в оценката или съставения протокол по чл. 17 от ППЗХУ. Оспорваната заповед в случая е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По делото от фактическа страна не е спорно, че жалбоподателят попада сред кръга на лицата с трайни увреждания над [възраст] възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20, която е комплексна, изготвя се в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на заявление-декларация и допълнителни документи и се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне на трайно намалената работоспособност или вид и степен на увреждане /чл. 22, ал. 4, чл. 26, ал. 2 от ЗХУ/. В чл. 81 от ЗХУ е предвидено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Такъв е приет с ПМС №65/29.03.2019г., обн., ДВ, бр. 27/02.04.2019г., в сила от 01.04.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. С Експертно решение №90896 от заседание №74/16.06.2025г. на ТЕЛК, на жалбоподателя са определени 70 % ТНР и с оглед така определената степен на увреждане, той попада сред кръга от лица по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, имащи право на месечна финансова подкрепа в размер на 7 % от линията на бедност. За 2024г. линията на бедност за страната е определена с ПМС №175/03.09.2025г., /обн. ДВ, бр. 73 от 05.09.2025г., в сила от 01.01.2026г./, в размер на 764лв./390,63€. За неоснователни настоящият състав прима доводите на оспорващия, че администрацията на ответника е следвало да съобрази предходно решение на ТЕЛК, с което е определен по-висок процент на ВСУ. При извършване на преосвидителстване органът по чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ следва да зачете именно последното влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК, както е процедирано в случая. Ако жалбоподателят не е съгласен с определената вид и степен на увреждане, той има пълната възможност да оспори решението на органите на медицинската експертиза, но изразяване на несъгласие с нейните изводи в това производства, не води до желания от него резултат. Съдът няма правомощия да игнорира влязъл в сила акт ТЕЛК/НЕЛК, нито да проверява неговата законосъобразност в това производство. С обжалваната заповед на А.. К. е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 27,34€, съответстващ на посочения в чл. 70, т. 1 от ЗХУ, като съобразно изложеното по-горе, същият се явява правилно определен от административния орган. Правилно е определен и началният момент на отпускане на финансовата подкрепа, доколкото с чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗХУ е предвидено, че същата се отпуска от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, в случая месец 04.2026г. По тези съображения подадената жалба в тази й част се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Страните не са претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта им.