Решение № 1442 от 4.12.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2972/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С решение № 6524/28.11.2024 г., по гр.д.№ 5382/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав „Диас-81” ЕООД е осъдено да заплати на Н. С. С. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени на 30.12.2022 г. неимуществени вреди в размер 22 500 лв., ведно със законната лихва считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; и обезщетение за претърпени имуществени вреди - 1 745.55 лв. - имуществени вреди, като съдът е отхвърлил предявените от Н. С. С. против „Диас-81” ЕООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата до пълните предявени размери: 30 000 лв. неимуществени вреди и 2327, 40 лв. - имуществени вреди. С решението в полза на Н. С. С. на основание чл.78, ал.1 ЗЗД е присъдена сумата от 3 452.32 лв. разноски, а в полза на „Диас-81” ЕООД – сумата 1187, 50 лв. – разноски. Срещу това решение, в частта, с която съдът е уважил исковете, е подадена въззивна жалба от „Диас-81” ЕООД, което моли то да бъде отменено. Съдът неправилно се основал на свидетелските показания, при положение, че свидетелите не били очевидци на станалото, били заинтересовани, не били обективни, а освен това и противоречиви. Те не установявали механизма на произшествието. В Епикриза към ИЗ № 44091/2022 г. на УМБАЛ “СОФИЯМЕД” било отразено, че ищцата е постъпила “по спешност по повод травма в областта на ДТС след битов инцидент”, а не произшествие в търговския обект. Това било посочено и в Епикриза към ИЗ № 38/2023 г. на УМБАЛ “СОФИЯМЕД”. От тях се установявало, че към датата на изписването й 10.01.2023 г., няма настъпили усложнения след операцията. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установявало, че ищцата е била с намалено зрение на двете очи и за да вижда ясно се е нуждаела от очила, които не е носила, което се потвърждава и от свидетелските показания. Налице бил принос на пострадалата. Заключението на вещото лице ортопед-травматолог било, че фрактурата на шийката на дясната бедрена кост е възстановено до състояние, максимално близко до нормалното, в което е била преди настъпване на инцидента на 30.12.2022 г. като липсват данни за някакви усложнения. По делото било установено, че стопанисваният от жалбоподателя магазин отговаря на всички изисквания за осветеност и подреденост, което се установявало от представените Констативен протокол № 0036695/02.11.2022 г. на Министерство на земеделието, Областна дирекция по безопасност на храните - София-град, за извършена проверка в търговския обект; Сертификат за контрол № 59346/01.10.2021 г. на Акредитиран орган за контрол “Ефект контрол” от вид А при “Ангел 2004” ООД за обект Магазин за хранителни стоки, гр. София 1574, ж.к. “Христо Смирненски”, ул. “Корал”, бл. 12, стопанисван от “ДИАС-81” ЕООД, се установява в заключението от извършения контрол, че: 1. Контролираният периметър осветеност на работните места, съответства на изискванията на Наредба № 49 ДВ, бр. 7/1976 г. и 2. Контролираните параметри на микроклимата: температура на въздуха, относителна влажност на въздуха и скорост на движение на въздуха на работните места, съответстват на изискванията на Наредба № РД- 07-3 ДВ, бр. 63/2014 г. Неразделна част от Сертификата за контрол били Протокол № 59346- О/01.10.2021 г. и Протокол № 59346- МК/01.10.2021 г.; Сертификат за контрол № 59347/01.10.2021 т. на Акредитиран орган за контрол “Ефект контрол” от вид А при “Ангел 2004” ООД за обект Магазин за хранителни стоки, гр. София 1574, ж.к. “Христо Смирненски”, ул. “Корал”, бл. 12, стопанисван от “ДИАС-81” ЕООД, се установява в заключението от извършения контрол, че: Импедансът Z s на контура “Фаза-защитен проводник” на контактите, удължителите и съоръженията 220V в магазина съответства на изискванията на Наредба № 16-116, ДВ бр. 26/2008 г. и Наредба № 3, ДВ бр. 90 и 91/2004 г. Неразделна част от Сертификата за контрол е Протокол № 59347-ИКФЗП/01.10.2021 г.; Сертификат за контрол № 59348/01.10.2021 т. на Акредитиран орган за контрол “Ефект контрол” от вид А при “Ангел 2004” ООД за обект Магазин за хранителни стоки, гр. София 1574, ж.к. “Христо Смирненски”, ул. “Корал”, бл. 12, стопанисван от “ДИАС-81” ЕООД, се установява в заключението от извършения контрол, че: Съпротивлението на защитната заземителна уредба, съответства на изискванията на Наредба № 16-116, ДВ бр. 26/2008 г. и Наредба № 3, ДВ бр. 90 и 91/2004 г. Неразделна част от Сертификата за контрол е Протокол № 59348-СЗЗУ/01.10.2021 г. Жалбоподателят създал всички условия за безопасност както на посетителите, така и на служителите си и обектът се стопанисвал в състояние, което отговаряло на всички законови изисквания и така, че да не е предпоставка за причиняване на вреди на гражданите. Жалбоподателят счита присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди за необосновано висок. От друга страна липсата на деликтно поведение изключвало гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, регламентирана по чл. 49 от ЗЗД. В случая не било посочено конкретно физическо лице, причинило вредите. Ищецът не бил доказал извършено деянието, както че е извършено от този, на когото е възложена работа, че извършеното деяние е неправомерно, както и съществуваща причинна връзка между деянието и вредите. При иск по чл. 49 от ЗЗД отделно от това трябвало да се докаже, че вредите са причинени при или по повод възложената работа от страна на прекия причинител на вредата и кой е този причинител. Тези предпоставки липсвали. Жалбоподателят моли съда да отмени решението и да отхвърли исковете или да намали техния размер. Ответникът по въззивната жалба Н. С. С. я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение. Срещу решението, в частта, с която исковете й са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от Н. С. С., която моли то да бъде отменено и исковете й уважени в цялост. Решаващият съдебен състав необосновано приел, че степента на съпричиняване на настъпилите вредни последици за пострадалата е 25 %. Тази степен не отговаряла на действително установените факти, ако въобще следвало да се приеме наличие на съпричиняване. Съдът не отчел и не преценил достатъчно задълбочено обстоятелството, че произшествието е настъпило в близкия квартален магазин, многократно и редовно посещаван от ищцата, с добре познато на пострадалата вътрешно разположение и подреждане на стоките и оформените между рафтовете пътеки, но без намиращите се върху тях в деня на инцидента предмети, което изключвало неправилни действия от нейна страна във вътрешността на магазина, където е паднала. Ищцата никога не е ползвала очила по време на разходки и при пазаруване, защото това не е било необходимо. В деня на инцидента ищцата вършила обичайното пазаруване без необходимост от очила. По делото липсвали категорични доказателства за интензивността на осветлението в магазина и специално на мястото на инцидента. Не било установено точното място на инцидента, за да може да се направи точна преценка за осветеността там, където ищцата се е спънала. Не било установено какъв е цветът на покритието на пода и на процесиите предмети, техните вид, размери и разположение, за да се прецени дали формата и цветът им не се е сливал с цвета и шарките на пода, което да затрудни тяхното разпознаване. Не било изяснено дали установеното различното по интензивност осветление в различните части на магазина и по- специално тази негова част, където е паднала С. не е било контрастно до степен, че при прехода по-силно осветена част към по-слабо осветена, зрението да не може да се приспособи достатъчно бързо и така да затрудни ясното разпознаване на предметите, включително намиращи се на пода. Н. С. С. счита, че искането за присъждане на разноски е останало без произнасяне. Сочи, че в решението на СГС не е посочено, че присъдената сума следва да бъде изплатена ведно с дължимата лихва за периода от подаване на исковата молба - 09.05.2023 г., до окончателното й изплащане Ответникът по въззивната жалба „Диас-81” ЕООД я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производството е образувано по предявени от Н. С. С. срещу „Диас – 81“ ЕООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. неимуществени вреди и 2 327.40 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане. В исковата молба е посочено, че на 30.12.2022 г. Н. С. посетила кварталния магазин, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 12. В магазина било тясно и неосветено. Без да вижда ясно обстановката пред себе си ищцата се спънала в щайги, оставени на пода без надзор. При падането тялото й се усукало, тя паднала на дясната страна, ударила си главата и вероятно изгубила съзнание. Не била в състояние да се движи или говори от болка. Когато дошла на себе си видяла хора, които се суетели около нея. Н. С. ги помолила да позвънят на нейна приятелка. Междувременно пристигнала и дъщеря й. Те повикали линейка и С. била транспортирана до „СофияМед“, където констатирали счупване на бедрена шийка вдясно и същия ден извършили операция. На 10.01.2023 г. Н. С. била изписана от болничното заведение като се придвижвала с помощни средства. За операцията и медикаменти заплатила медицински изделия на обща стойност 2 327.40 лева. Първите три месеца ищцата не била в състояние да се самообслужва, помагали й близки. Първите два месеца била предимно на легло, впоследствие започнало раздвижване. Ищцата ограничила контактите с приятели, била принудена да стои в дома си и това й се отразило психически. Посочва, че болките, куцането и ползването на патерица ще останат до края на живота й. Счита, че ответникът „Диас 81“ ЕООД не изпълнил задължението си за осигуряване на достатъчно място и условия за безпрепятствен достъп и придвижване на клиентите в търговския обект, осветление, както и допуснал стока, амбалаж и опаковки да се намират на пода в рамките на тесните пътеки за разминаване, което е основание за ангажиране на неговата отговорност за причинените й вреди. Ответникът „Диас – 81“ ЕООД оспорва иска. Не оспорва, че стопанисва квартално магазинче, което не е голямо, но поддържа, че са създадени всички условия за безопасност. Констатираната травма на ищцата била следствие битов инцидент, а не при произшествие в търговския обект. По повод операцията нямало усложнения. Счита претендираното обезщетение прекомерно по размер. По делото е представена информация за подаден сигнал с искане за спешна медицинска помощ № 147159/30.12.2022 г. по повод повикване за адрес: бл. 12 на ул. „Корал“, в магазин на блока, в 13: 55 часа. Представен е фиша за спешна медицинска помощ на ЦСМП 147159/30.12.2022 г., в част анамнеза на който се сочи, че пострадалата Н. С. се е „спънала от кашон в магазина, оплаква се от болки в десен крак“. Представена е Епикриза към ИЗ № 44091/22 г. на УМБАЛ „Софиямед“ АД, в която е отразено, че в периода 30.12.2022 г., 15: 32 ч. до 02.01.2023 г. – 15: 50 часа Н. С. е приета в Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия за болнично лечение по повод счупване на бедрена шийка, закрито вдясно. В анамнезата е отразено, че постъпва по спешност по повод битов инцидент. Лечението е продължило до 10.01.2023 г. Представени са издадени фактури от УМБАЛ „Софиямед“ ООД за 40.60 лв. – потребителска такса, 2 135 лв. – медицинско изделие, както и касови бонове за: 35 лв. – рентгенография. Страните не спорят, че „Диас – 81“ ЕООД стопанисва магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „Корал“, бл. 12. Като доказателства за осигурени безопасни условия за клиентите на магазина ответникът представя: Сертификат за контрол № 59346/01.10.2021 г., протокол за контрол на осветеност № 59346-О/01.10.2021 г., от които е видно, че към датата на съставяне на протокола измерената осветеност е в показания над нормата за търговските зали. Представени са също посочените във въззивната жалба констативни протоколи, сертификати за контрол и други протоколи, от които е видно, че проверките в процесния магазин са установявали изпълнение на изискванията, поставени към търговеца. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. В. К., Е. Б. Б., Х. А. Д.. По делото е разпитана като свидетел И. В. К., дъщеря на ищцата, от чиито показания се установява, че на 30.12.2022 г. майка й позвънила, за да й каже, че е паднала в магазина в блок, съседен на този на свидетелката, като я помолила да отиде при нея. Когато свидетелката отишла на място в магазина, заедно със сина си, заварила майка си седнала на една касетка, като не можела да се движи. Свидетелката рядко посещавала магазина. По нейни спомени разстоянието между шкафовете нямало метър. Свободно по пътеката не можели да се разминат двама човека, трябвало да се завъртят странично. Майка й й казала, че на ъгъла се спънала в кашон. Свидетелката не огледала мястото на падане и не знаела как е било осветено. Линейката дошла 15-20 минути след повикването. Н. С. имала очила, които ползва вкъщи когато чете, но навън не носела очила. По време на болничния престой Н. С. споделяла, че изпитва болки, трудно ставала и сядала. След изписването била в дома си, живеела с дъщерята на свидетелката и съпруга й, те се грижели за нея, а свидетелката я посещавала всеки ден. Ищцата и свидетелката живеели в два съседни блока. Около 3 месеца ищцата се оплаквала от болки, около месец ползвала проходилка за придвижване, впоследствие подпомагала движението си с патерици. Сега ходела с бастун, преди инцидента не ползвала помощно средство за придвижване. По делото е разпитана като свидетел Е. Б. Б., приятелка на Н. С., от чиито показания се установява, че на 30.12.2022 г. Н. С. й се обадила и й казала, че е паднала в магазина и не може да стане. Свидетелката отишла на място в магазина, видяла ищцата да седи на касетка от бира. Около нея имало много стоварена стока, бутилки с минерална вода и др. В магазина било тясно, имало един коридор, кантар и каса, хладилник, има и малко коридорче, в което са сложени касетки. За разминаване имало около 50-60 см., за да се разминат двама човека трябвало да се завъртят странично. Н. С. показала на свидетелката къде е паднала – на мястото имало стока, пакети от бисквити, бутилки от минерална вода, кашони и неприбрана стока. Н. С. не могла да се изправи дори и с помощ, нито да върви. Повикали линейка. През м. април или май на следващата година свидетелката видяла ищцата на тротоара с бастун. След операцията се оплаквала, че й е трудно да ходи и гледала да се прибере. Преди инцидента често ходели на разходки, обикаляли цяла София. В хода на разпита свидетелката сочи, че точно където е паднала ищцата е нямало нищо, но тъй като е дошла след час е възможно през това време персонала да е преместил вещите. Ищцата й споделила, че на мястото на инцидента имало стоки и кашони и в тях се е спънала. По делото е разпитана като свидетел Х. А. Д., от чиито показания се установява, че работи в магазина на „Диас – 81“ ЕООД. Осветлението в магазина било еднакво във всяка част, като според свидетелката било много добро. Където минават хората се е случвало да се оставят кашони, но точно за този ден не помни. Тогава била ангажирана да реди ядките и нямало спомен да е имало кашони. На 30.12.2023 г. мисли, че нищо не е се е случвало. По делото е изслушана неоспорена Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р И. П., офталмолог и д-р Б. К., ортопед- травматолог. Съгласно заключението, че на 30.12.2022 г. Н. С. получила фрактура в областта на шийката на дясна бедрена кост. Същата се класифицирала като медиоцервикална и изисква частична или тотална смяна на засегнатата тазобедрена става. При ищцата правилно било извършено оперативно лечение на фрактурата, състоящо се от частична смяна на дясна тазобедрена става с имплантиране на еднополюсна биартикуларна ендопротеза тип Moore с циментова фиксация. Към момента на извършения преглед от вещото лице К. ищцата не се оплаквала от болки, съобщавала за поява на дискомфорт в областта на дясна тазобедрена става, появяващ се при промяна на климатичните условия (повишена влажност), както и при преобръщане в леглото нощем. Вещото лице счита, че тези оплаквания не налагали прием на обезболяващи медикаменти. Ищцата не споделила да е провеждала специална рехабилитация. Констатиран е белег в горната трета на дясно бедро с дължина 13 см., но той не можело да се определи като загрозяващ. Нямало клинични данни за отоци, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на долните крайници, мускулната сила е еднакво запазена и симетрична за долните крайници. Констатирана е лека хипотрофия на дясна бедрена мускулатура. Активните и пасивни движения в дясна тазобедрена става били безболезнени. Констатирано е отклонение при: флексия, екстензия, вътрешна и външна ротация. Вещото лице ортопед-травматолог приема, че фрактурата на шийката на дясна бедрена кост е възстановена до състояние, максимално близко до нормалното, в което е била преди настъпване на инцидента на 30.12.2022 г. Описаните ограничения в движенията на дясна тазобедрена става се дължат основно на околоставните мекотъканни структури, която е обусловена от самата оперативна интервенция, както и на преклонната възраст на пострадалата ищца. Представените доказателства за сторени разходи за лечение, според експерта, са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента и необходими за правилното протичане на лечебния и възстановителния процес. Към момента нямало данни за усложнения. Не можело да се отговори кога би се наложила подмяна на ставата. Офталмологичната част на заключението сочи, че първите сведения за състоянието на ищцата са от 20.09.2023 г., когато е прегледана в МЦ „Зора“ и е установено намалено зрение и на двете очи, повече в лявото: дясно око с корекция от +3, 5 д.сф. е била 0, 2, ляво око с корекция от 1, 0 д.цил. е била 0, 15. Поставена е диагноза „други старчески катаракти“ и е предложена операция на лявото око, която е осъществена на 05.10.2023 г., констатирано е подобрение на зрението. При прегледа, осъществен от вещото лице е констатирано: зрение на дясното око с корекция от +3, 0 д.сф. е било 0, 4 за далеч, зрението на лявото око е било 0, 5 за далеч; зрението на двете очи за близо със съответната корекция е било 1, 0. Дясното око се представя с нуклеокортикална катаракта, лявото – с интраокуларна леща, поставена стабилно в капсулния сак. Нуклеокортикалната катаракта се развива относително бавно, поради което може да се предположи, че към 30.12.2022 г. ищцата вече е имала някаква степен на изменение в лещите. Експертизата не може да посочи каква е била зрителната острота на Н. С. към момента на инцидента. Тя била с висока степен на далекогледство, което може да се компенсира в началните етапи на развитието на развитието на катарактата. От значение било дали към инцидента ищцата е носила корекцията си, за което нямало данни. В съдебно заседание д-р П. е допълнила и пояснила, че за да вижда достатъчно ясно, ищцата се е нуждаела от очила. Д-р К. посочва, че ищцата реализира самостоятелна походка, но с оглед възрастта и инцидента – за по-голяма сигурност ползва помощно средство: бастун. Експертът определя 3 месеца като нормален срок за свеждане до минимум на болките. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е и процесуално допустимо. Предмет на делото са предявения от ищцата срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД за сумата 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 2 327.40 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на иска – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане. Исковете се основават на това, че на 30.12.2022 г., при посещение в стопанисвания от ответника кварталния магазин, в магазина било тясно и неосветено и без да вижда ясно обстановката пред себе си ищцата се спънала в щайги, оставени на пода без надзор, при което получила счупване на бедрена шийка вдясно, по повод на което й била извършена операция, което й причинило неимуществени и имуществени вреди. Искът е обоснован в исковата молба с това, че ответникът отговаря за състоянието и поддръжката на магазина. В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД. За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Съгласно т.6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, е, че тя е израз на превантивната функция на отговорността на търговеца.