Решение № 2388 от 7.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 685/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Д. Т. Г.“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], община Разлог, против писмо изх. № 7000-561/1/06.06.2023 г. на кмета на община Разлог, с което по същество е отказано продължаване на срока на разрешително за водовземане от минерална вода, поискано със заявление на жалбоподателя с вх. № 70.00-561/14.03.2023 г. при О. Р.. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. М. П., оспорва отказа с доводи относими към основанията по чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК. Поддържа се, че кметът на община Разлог е некомпетентен да се произнесе самостоятелно по искането за продължаване на срока на разрешително за водовземане от минерална вода, а единствено в изпълнение на съответно решение на Общински съвет - Разлог. Възразява, че отказът е постановен без да е дадена възможност на дружеството да участва в събирането на доказателства и да му бъде дадена възможност да вземе отношение по събраните такива в хода на административното производство. Оспорва като неверни твърденията на органа, че е допуснато превишение в ползването на разрешените водни количества, че е предал ползването на водоснабдения обект на трето лице, както и че водата е ползвана за собствени нужди. Иска се отмяна на оспорвания акт и присъждане на разноските по делото. Ответникът – кмета на община Разлог, представляван в процеса от адв. Р. Х., поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Недопустимостта е мотивирана с формата и съдържанието на акта като писмо с „уведомителен или разяснителен характер“ (л.331). Същевременно в становище по делото (л.187) се твърди просрочие, поради неподаване в срок на жалба против „формиран мълчалив отказ“. Оспорва се жалбата, тъй като оспорващият не е доказал чрез „пълно и главно доказване“, че е реалният ползвател на обекта, както и поради доказано надвишаване обема на разрешение водни количества. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото. По отношение допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение по делото от 18.09.2023 г., което продължава да поддържа, намирайки, че жалбата е надлежно поправена съгласно указания, дадени с разпореждане от 21.07.2023 г., и същата отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК. Оспорването е инициирано от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК - адресат на акта и заявител по отхвърленото заявление № 70.00-561/14.03.2023 г. при Община Разлог, с което е отправено искане за продължаване срока на Разрешително за водовземане № МВ-022018-ГБ/09.05.2018 г. Правото на жалба е упражнено на 21.06.2023 г. (л.248) при съобщаване на акта на 08.06.2023 г. (л.246), с което е спазен срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК, приложим поради липса на указания в акта пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Жалбата е родово и местно подсъдна на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед седалището на жалбоподателя като адресат на акта в съдебния район на Административен съд – Благоевград. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки по чл. 159 от АПК за произнасяне по съществото на спора. Съдът не намира основания да преразгледа становището, че оспорваното писмо по съществото си е индивидуален административен акт, с който изрично е отказано продължаване срока на Разрешително за водовземане № МВ-022018-ГБ/09.05.2018 г. Неоснователно е възражението на ответника, че писмо изх. № 7000-561/1/06.06.2023 г. има „уведомителен и разяснителен характер“ (л.190)/„уведомителен или разяснителен характер“ (л.331), респ. че не обективира отказ за продължаване на процесното разрешително, тъй като такъв е формиран мълчаливо чрез непроизнасяне в срок по заявлението. Видно от оспорваното писмо, същото не съдържа еднозначна и точна разпоредителна част, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Същевременно при изрично определен от органа предмет на писмото, а именно „Относно: Продължаване на срока на разрешително за водовземане от минерална вода“ и посочен повод за постановяването му - „По повод постъпило …Заявление с вх. № 70.00-561/14.03.2023 г.“, съдът приема, че съдържащото се „уведомяване“ за неизпълнение на задължения от страна на заявителя (превишение при ползване на водите, нецелесъобразно ползване на водите и скрита промяна в ползвателя) по своя краен резултат е отказ да бъде удовлетворено заявлението на жалбоподателя. Тезата за уведомителен характер на писмото е очевидно защитна, тъй като нито се сочи повод, нито доказателства, че е налице причина административният орган да „уведомява“ заявителя за нещо различно от неговото произнасяне по подаденото заявление. Що се касае до тезата за мълчалив отказ, то презумпцията за съществуването на такъв акт по арг. от чл. 58 от АПК действително е настъпила с изтичането на срока за произнасяне, но доколкото сроковете за произнасяне на органа са инструктивни, последващото произнасяне с изричен акт е основание да бъде зачетено правото на съдебна защита срещу този акт. Бездействието на адресата на акта да се защити срещу непроизнасяне в срок на органа, не е основание да се отрече правото му на защита срещу забавен във времето изричен акт. Аргумент за това са и правилата на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, уреждащи отмяна на изрични актове, „последвали“ мълчаливи такива. Довод да бъде отречена тезата за влязъл в сила „мълчалив отказ“ е и липсата на каквото и да е „уведомяване“ в писмото, че административният орган разглежда въпросът за основателността на заявлението за решен мълчаливо. Неоснователно е възражението на ответника за просрочие на „мълчалив отказ“. От страна на жалбоподателя не е въведен като предмет на оспорване „мълчалив отказ“ по заявлението му от 14.03.2023 г., а изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 7000-561/1/06.06.2023 г. В този смисъл, правилото на чл. 147, ал. 2 от АПК е неприложимо. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по заявление с вх. № 70.00-561/14.03.2023 г. при Община Разлог (л.25), подадено от жалбоподателя с искане да бъде продължен срока на Разрешително за водовземане № МВ-022018-ГБ/09.05.2018 г. (л.9). Съгласно посоченото разрешително, жалбоподателят е титуляр на право на водовземане на минерални води за целите на профилактика чрез лечебни и рехабилитационни съоръжения, което вземане се осъществява от находище „Гулийна баня“ при сондаж № 4+КЕИ № 6, което находище е изключителна държавна собственост, предоставено за управление на Община Разлог. Водовземането е разрешено при ограничения: средноденонощен дебит до 0, 29 л/сек.; общ годишен обем до 9 028, 3 куб./м.; захранване на къща за гости в [УПИ], кв. 8 по плана на [населено място]; срок на правото от 5 години от датата на влизане в сила на разрешителното; начало на ползването не по – късно от 1 година от влизане в сила на разрешителното. В разрешителното и приложение към него са посочени задълженията на титуляра за таксуване, наблюдение и отчет на ползването. По делото не се събраха доказателства за извършени процесуални действия от страна на органа, свързани с участие на заявителя, указания за представяне на доказателства, даване на обяснения или изслушване преди издаване на оспорваното писмо. Процесуалната връзка между общинската администрация и заявителя се изчерпва с подаване на заявлението и издаване на оспорвания акт. С оспорваното писмо кметът на община Разлог отказва по същество продължаване на срока на разрешителното, поради „констатирани нарушения“. Първото въведено нарушение е превишение през 2021 г. на разрешения годишен воден обем, съгласно данни от писмо № КД-03-1184/03.05.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Превишението е посочено като основание по чл. 79а от ЗВ за отнемане на разрешителното. Видно от писмо № КД-03-1184/03.05.2022 г. (л.13) е установено, че през 2021 г. жалбоподателят е ползвал от сондаж № 4+КЕИ № 6 общо „9373, 53 м 3 /г.“, при разрешен обем от „9028, 30 м 3 /г“, с което е превишил разрешения обем с „345 м 3 /г.“ и му е указано да не превишава „годишния воден обем от 9373, 53 м 3 /г.“. Второто въведено нарушение е липсата на доказателства, че минералната вода не се използва за собствени потребности, доколкото не са установени регистрирани нощувки за периода 2021 – 2023 г. в информационната система на Дирекция „Приходи“ на Община Разлог. Задоволяването на собствени потребности на „граждани“ е посочено като основание по чл. 68, т. 8 от ЗВ за отказ за издаване на разрешително за водоползване. Третото въведено нарушение е, че „стопанисващ къщите“ е трето лице - „С. А.“ООД, считано от 22.11.2021 г., за което Община Разлог не е известена и не е поискано изменение в разрешителното, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ. Съдът не установи позовавания на конкретни доказателства в акта, или приложени по преписката документи, издадени от органа, въз основа на които да се проследят фактическите доводи, въз основа на които е изведен извода за промяна в стопанина. Видно от оспорваното писмо същото не съдържа позоваване на пряко приложима норма или норми, въз основа на която/които е прието, че са налице основания за отказ от продължаване на разрешението. Същевременно с изпращане в съда на 11.07.2023 г. на подадената на 21.06.2023 г. (л.248) по реда чл. 152, ал. 1 от АПК жалба, ответникът представя свое недатирано становище (л. 187), в което допълва основанията за отказ по процесното заявление. Наред с първоначално поддържаните основания се сочат и пет нови основания – късно пломбиране на измервателно устройство; късно започване на водоползване; липса на мониторинг; неуведомяване за пломбиране на водомерни устройства; непредставяне на ежемесечен мониторинг. С молба от 04.10.2023 г. от процесуалния представител на ответника се сочи, че е допусната „техническа грешка“ в посочената дата 22.11.2021 г. в административния акт за начало на стопанисване на обекта от „С. А.“ООД. Сочи, че датата следва да бъде 22.11.2022 г. Доказателства за издаден акт по чл. 62 от АПК за поправка на административния акта не се представят. Представят се обаче заповеди на кмета на община Разлог (л. 315 - 317), от които е видно, че на основание чл. 137, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона на туризма на 21.11.2022 г. е прекратена категоризацията на обектите „Трите грации – Къща 1“ и „Трите грации – Къща 2“, стопанисвани от жалбоподателя, и са открити производства по категоризиране на същите обекти при стопанин „С. А.“ООД. Жалбоподателят твърди, че продължава да ползва обектите като сочи, че между него и „С. А.“ООД са сключени договори от 21.11.2022 г. (л.300 и л. 304) за отдаване под наем на обектите „Трите грации – Къща 1“ и „Трите грации – Къща 2“, чието владение не е предадено, поради неизпълнение на парични задължения от наемателя по Анекси от 02.12.2022 г. (л.303 и л. 307). Видно от представените договори и регистърни справки, жалбоподателят „Д. Т. Г.“ ООД и „С. А.“ООД са свързани лица като се представляват от един и същ управител - Р. Д. М. А., споделят едно и също място за свое седалище и адрес за управление, съвпадащ с адреса на посочените вече водоснабдени обекти на [улица] [населено място] и имат общи собственици на капитала – Р. Д. М. А. и Д. Д. А.. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Оспорваното писмо като индивидуален административен акт, с които е отказано продължаване на срока на разрешение за водоползване на минерална вода от находище изключителна държавна собственост, предоставено за управление на О. Р., е издадено от компетентен по смисъла на чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ административен орган – кмет на община Разлог. Неоснователно е възражението за недействителност на акта, аргументирано с довод за липсващо решение на Общински съвет – Разлог, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗВ, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1, а съгласно ал. 2 - органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и; 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ, разрешителното се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Нормата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ освен, че определя органа – кмет, който издава крайния разрешителен акт, определя това издаване като проявление на функцията на кмета като едноличен орган на местната изпълнителна власт, обезпечаващ изпълнението на акт (решение) на съответния общински съвет, с който (което) по същество се изпълнява общото правомощие на всеки съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА да управляват общинската собственост. Доколкото обаче разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ определя единствено компетентност на „органа по чл. 52, ал. 1“, респ. не препраща и по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗВ, то съдът намира, че чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ следва да се тълкуват като специална норма, която оправомощава кмета като орган по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ самостоятелно и без предварителна санкция на съответния общински съвет да разреши или откаже продължаване на вече разрешено водоползване. Правомощието е аналогично и при преценка на основанията за прекратяване на разрешенията за водоземане/ползване на води по чл. 79 и сл. от ЗВ. Поставените изчерпателно в чл. 78, ал. 2 от ЗВ условия за основателност на искането също са аргумент за предопределена обвързана компетентност в полза на кмета на съответната община, която изключва необходимостта от общо управленско решение от органа на местно самоуправление. В този смисъл, съдът намира, че порок относно компетентността не е налице. Актът е постановен в писмена форма и макар същият да не е оформен и наименован като „решение“ по аналогия с общата терминология на актовете по ЗВ, свързани с издаване, изменение, продължаване и прекратяване на разрешения по този закон, то това не е обстоятелство от значение за неговата действителност. Следва да се посочи, че издаването на индивидуални административни актове под формата на „писма“, макар да е проявление на лоша административна практика, не засяга съществото на властническото волеизявление и неговата действителност в писмена форма по арг. от чл. 59 от АПК. По отношение проверката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът намира, че е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта. На първо място съдът намира, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е допуснато при едностранно проведеното производство, довело до нарушение на правилата на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Тези правила изискват административният орган да осигури възможност на страната да изрази становище по събраните доказателства по преписката и да издаде крайния си административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Тези правила са функция от общите принципи за истинност по чл. 7, ал. 2 от АПК - на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, и за служебно начало по чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК - административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В този смисъл е основателно оплакването на жалбоподателя, че не е имал възможност да се запознае с доказателствата, въз основа на които е издаден акта, а от тук и да вземе отношение по тях и да сочи доказателства в своя защита. Констатираното нарушение е довело до неизяснена фактическа обстановка за причините и действителността на превишението на ползваните води през 2021 г., за обстоятелствата около целта на ползване на водите през периода 2021 – 2023 г., когато безспорно липсват регистрирани туристически нощувки, а също така и за неизясняване целта на търговското поведение на жалбоподателя, стояща зад формален отказ от използване на туристическия актив чрез прекратяване на категоризацията на стопанисвания от него обект и замяна му от трето свързано лице, вкл. чрез договаряне на условия за отдаване под наем на обектите, но без изпълнение на тези условия. На второ място, съдът намира, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на пълноценни мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които е постановен отказът. На практика нито в писмото, нито в друг документ по преписката, съставен или одобрен от издателя на акта не се прави позоваване на правни основания, предполагащи изследване основателността на заявлението и даващи възможност за конкретна защита по правото за страната и за конкретна съдебна проверка за законосъобразност спрямо непосочени правни основания. Позоваването на основания за отнемане на разрешително – чл. 79а от ЗВ, за отказ от издаване на разрешително – чл. 68, т. 8 от ЗВ и изменение на разрешително – чл. 79 от ЗВ са лишени от необходимата еднозначност при липса на позоваване на изчерпателно уредените в чл. 78, ал. 2 от ЗВ условия за (не)основателност на искането за продължаване на разрешение за водоползване. Що се касае до фактическите позовавания, те са незавършени за целите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По отношение на позоваването на доказано превишение през 2021 г. на разрешения годишен воден обем, съгласно данни от писмо № КД-03-1184/03.05.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, е достатъчно да се посочи, че липсва какъвто и да е критичен анализ на очевидното противоречие в това писмо за това какъв обем е разрешен, спрямо преценката за превишение. Видно от писмото в същото едновременно се критикува ползвателя, че през 2021 г. е ползвал общо „9373, 53 м 3 /г.“, при разрешен обем от „9028, 30 м 3 /г“, и му е указано да не превишава „годишния воден обем от 9373, 53 м 3 /г.“. Липсва собствен анализ на разрешените обеми, начина на тяхното установяване и съразмерността на дадено „превишение“ спрямо общото поведение на ползвателя, за което не са установени „превишения“ извън 2021 г. Непълноценни са и позоваванията, свързани с липсата на доказателства, че минералната вода се използва за собствени потребности на „гражданите“, доколкото не са установени регистрирани нощувки за периода 2021 г. – 2023 г. в информационната система на Дирекция „Приходи“ на О. Р. по партидата на жалбоподателя като юридическо лице и доставчик на туристически услуги. На практика ответникът твърди, че жалбоподателят ползва водите за собствени нужди, но не сочи съображения в какво се изразява ползването на вода от юридическо лице, респ. за каква негова дейност и как е установена. Липсва изследване дори на най-възможната житейски версия, а именно обектите (къщи за гости) да прикриват обекти, ползвани за жилищни, представителни или други несвързани с профилактика цели, при което се заобикаля закона чрез привидна туристическа дейност. Липсата на пълноценна проверка за начина на ползване на водите, наред с пропуска да бъде дадена възможност на жалбоподателя до докаже в хода на административното производство твърдението си, че единствено е поддържал съоръженията за профилактика, респ. да бъде проверена достоверността на тезата при отчитане вида, характеристиките на съоръженията и необходимите по принцип количества вода за поддържане, които съоръжения очевидно по някаква неустановена причина или поради недостоверност на тезата въобще се поддържат и следва да се ползват активно с едно и също количество разрешен обем на минерална вода. По отношение промяната в стопанисването на обектите следва да се посочи, че по делото не е доказано отстраняване по съответния ред на чл. 62 от АПК на очевидна фактическа грешка спрямо посоченото начало на стопанисване – 22.11.2021 г., поради което съдът няма повод да зачете друга дата като действително съдържание на акта. Самото твърдение за промяна на стопанисването е бланкетно и лишено от каквато и да е конкретика. Нито в акта, нито в документ по преписката ответника сочи отпочването на процедура по категоризация на обектите със стопанин „С. А.“ООД, нито се позовава на други обстоятелства, свързани с реално ползване на водите. Настоящия съдебен състав не признава като годни мотиви, съображенията изложени в недатираното становище от ответника, с което се допълват основанията за отказ по процесното заявление като наред с първоначално поддържаните основания, се сочат и пет нови основания – късно пломбиране на измервателно устройство; късно започване на водоползване; липса на мониторинг; неуведомяване за пломбиране на водомерни устройства; непредставяне на ежемесечен мониторинг. Това становище е недатирано, но очевидно е съставено след издаване на акта и като такова макар формално да е представено заедно с жалбата в съда, то поради твърде дългото забавяне (между 21.06.2023 г. и 11.07.2023 г.) при администриране на жалбата спрямо тридневния срок по чл. 152, ал. 2 от АПК, съдът няма да го зачете като годно процесуално действие по мотивиране на акта, съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Съгласно посоченото решение, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Тази възможност обаче следва да се упражнява добросъвестно и в рамките на процесуалните срокове за представяне на жалбата заедно с „препроводителното писмо“ в срока по чл. 152, ал. 2 от АПК. Допълнително основание въобще да бъде отречена полезната стойността на каквито и да е мотиви след издаване на акта е еднопосочното и непротиворечиво през последните две години тълкуване на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, направено от съставите на ВАС, Пето отделение, в което по множество идентични казуси, при които административен орган (ДФЗ) представя мотивирани становища заедно с препращането на жалбите против уведомителни писма до съда по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК, се приема или че становището не е „друг документ от преписката …предвид че е изготвен след образуване на съдебното производство“ (виж напр. адм. дела №№ 6967/2022; 7255/2022; 8825/2022 и др.), или че „…за да се признаят като приобщени към акта, допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт… това е допустимо единствено в рамките на оспорване по административен ред, но не и когато актът е оспорен с жалба пред съда. Недопустимо е допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт.“ (виж напр. адм дела №№ 9640/2022; 6904/2022; 6292/2022; 9845/2022 и др.). Следва да се посочи, че макар в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС „по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван“ да са разглеждани като равни от гледна точка полезността на допълнително изложените мотиви „след издаването на административния акт“, а именно, за да бъдат „необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт“, която полезност се свързва на първо място с целта „страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него“, то съгласно цитираната по-горе практика на ВАС тълкувателното решение не може да се приема като източник на правото позволяващ мотивиране на акта след като вече чисто формално е потърсена съдебна защита срещу немотивиран акт. Установените нарушения при издаването на акта с основание по чл. 146, т. 3 от АПК налагат неговата отмяна на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и изпращане преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на органа за ново разглеждане, при следните задължителни указания: да издаде акт под формата на решение, в което изложи конкретни фактически и правни съображения, относими към приложението на чл. 78, ал. 2 от ЗВ; да събере всички необходими доказателства, вкл. но не само чрез проверка на място; да предостави възможност на заявителя да вземе отношение по събраните доказателства. На основание чл. 174 от АПК, съдът определя срок за изпълнение на съдебното решение от един месец от връщане на преписката на органа. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искането на жалбоподателя за присъждане на съдебните разноски по делото, съгласно приложения списък, в размер 1300 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 1250 лв. за адвокатско възнаграждение, платено по ДПЗС (л.6) и разписка (л.321). При тези съображения, съдът