Решение № 338 от 30.7.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 26/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „УЛТИМЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, представлявано от Д.В.Д., срещу Наказателно постановление № КГ- 2612/11.11.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С постановлението на дружеството е наложена имуществена санкция от 10 000 лв. на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и са му възложени 930 лв. разходи за вземане и изпитване на пробата. В жалбата се иска цялостна отмяна на наказателното постановление. Твърдят се некомпетентност на актосъставителя и наказващия орган, неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, нередовно връчване и липса на задължителни реквизити и мотиви в АУАН и НП. По същество се оспорват представителността на пробата и достоверността на лабораторния резултат. Поддържа се, че доставката е придружена от декларация за съответствие на „Лукойл България“ ЕООД, останалите показатели са в норма и изолирано отклонение на пламната температура е необяснимо. Твърди се още, че горивото е било за собствени нужди, а не за разпространение на пазара, и че качеството „краен разпространител“ е въведено едва с наказателното постановление. Алтернативно се иска прилагане на чл. 28 ЗАНН поради първо нарушение, липса на вредни последици и неголямо количество гориво. В съдебните заседания жалбоподателят не изпраща представител. С писмените си молби и със становището от 30.06.2026 г. поддържа жалбата, приема изготвената експертиза и иска отмяна на наказателното постановление. Административнонаказващият орган, представляван от юрисконсулт Ренета Шаламанова, оспорва жалбата. В съдебните прения и в писмените бележки поддържа, че пробовземането е извършено по приложимия стандарт, изпитването в стационарна акредитирана лаборатория е допустимо, а резултатът „под 40°C“ е валиден и установява несъответствие при норма над 55°C. Изтъква, че дружеството не е използвало специалната процедура за оспорване чрез предоставената му контролна проба и арбитражната проба, и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от лице с право на обжалване срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. ПО ФАКТИТЕ: „УЛТИМЕЙТ“ ЕООД е юридическо лице, което управлява бензиностанция № 1 в гр. Перник, ул. „Младен Стоянов“ № 3, и в това си качество е краен разпространител на течни горива. На 19.03.2025 г. служители на ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН извършили проверка в обекта. От бензиноколонка № 2 била взета проба от гориво за дизелови двигатели, за което бил съставен Протокол № С-0046/19.03.2025 г. Последната доставка била от 18.03.2025 г. в количество 3500,27 l по Нареждане за експедиция № ДИ- 0000005461/18.03.2025 г., придружено с Декларация за съответствие № 119/12.03.2025 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД. В свързания с колонката резервоар към момента на проверката били налични 3417,66 l. Преди пробовземането дозиращият накрайник бил почистен с памучна кърпа и към него бил поставен удължител за дизелово гориво. През накрайника предварително били източени 4 l, удостоверени с касов бон. Пробата била разпределена в шест чисти еднолитрови стъклени съда, предварително промити със същия продукт, затворени, проверени за херметичност, етикетирани и пломбирани с пломба № 115604. Четири съда били определени за контролни проби, от които един бил предоставен на проверяваното лице, а два – за арбитражни проби. Контролната проба била изпитана в акредитираната стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, със сертификат за акредитация № 35 ЛИ/30.10.2024 г., валиден до 30.10.2028 г. С Протокол от изпитване № С-0092-2/21.03.2025 г. по показателя „пламна температура“ бил отчетен резултат „под 40°C“ при нормативно изискване „над 55°C“. Поради това, че резултатът е извън обхвата на метода БДС EN ISO 2719:2016, към него не могли да се приложат критериите за прецизност по БДС EN ISO 4259-2. С Констативен протокол № КП- 0171/21.03.2025 г. горивото било определено като несъответстващо на изискванията по Приложение № 2 към НИКТГУРНТК. Останалите изпитани показатели били в допустимите граници. Протоколът от изпитване и констативният протокол били връчени в обекта на 21.03.2025 г. и допълнително изпратени по пощата, получена на 01.04.2025 г. Дружеството не заявило оспорване в седемдневния срок, не представило резултат от изпитване на предоставената му контролна проба и не поискало изпитване на арбитражната проба. За установеното на 06.06.2025 г. главният инспектор Г. Т. Д. съставил АУАН № А-173/06.06.2025 г. за нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2 и Приложение № 2 към НИКТГУРНТК. Актът бил връчен на упълномощено лице на дружеството на 14.08.2025 г. Въз основа на него председателят на ДАМТН издал обжалваното НП № КГ-2612/11.11.2025 г., като възприел същото нарушение и наложил имуществена санкция от 10 000 лв., както и разходи от 930 лв., от които 890 лв. за изпитването и 40 лв. за вземането на пробата. Назначеното по делото вещо лице инж. П. Д. П. приема, че описаното в протокола пробовземане по същество съответства на чл. 18 и чл. 20 НИКТГУРНТК, но отбелязва, че не е описан конкретният начин на проверка за херметичност и транспортиране на съдовете. Според него евентуална загуба на летливи фракции би довела до погрешно по-висока, а не до по-ниска пламна температура. Вещото лице сочи още, че останалите изследвани показатели не обясняват ниската стойност, но допуска остатъчен метанол от биокомпонента да понижи значително пламната температура, без този остатъчен метанол да е самостоятелен контролиран показател по Приложение № 2. При изслушването си потвърждава, че законът допуска изпитване както в подвижна, така и само в стационарна акредитирана лаборатория. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Т. Д., С. Ж. Р. и Г. Г. Б.; от АУАН и НП; протокола за проверка и вземане на проба, касовите бонове и разпечатката от нивомерната система; документите за доставка и декларацията за съответствие; протокола от изпитване и констативния протокол; сертификата за акредитация и оправомощителните заповеди; документите по връчване; справката за разходите; останалите материали по административнонаказателната преписка; приетата съдебно-химическа експертиза и устните обяснения на вещото лице. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. относно извършената проверка, предварителното източване на 4 l гориво и общия ред на пробовземането, доколкото в тази част те се подкрепят от съставените непосредствено документи. Не се възприема изолираното му твърдение, че пробите са поставени в метални еднолитрови съдове, тъй като Протокол № С- 0046/19.03.2025 г., съставен при проверката и подписан от присъствалия представител на дружеството, удостоверява разпределянето им в шест чисти еднолитрови стъклени съда. Същото е възприето и от вещото лице при анализа на документите по пробовземането. Посочената неточност в спомена на свидетеля не разколебава останалата част от показанията му и официалното писмено удостоверяване на извършените действия. Показанията на свидетелите Р. и Б. са относими към съставянето на АУАН и не противоречат на писмените доказателства. Експертното заключение се кредитира в частта му относно общите технически правила, възможното влияние на остатъчния метанол и последиците от загуба на летливи фракции. Не се възприемат правните оценки на вещото лице и предположенията за неизправност на апаратурата или недостоверност на конкретния лабораторен резултат, доколкото вещото лице не е изследвало запазена проба, не е проверявало използвания уред и лабораторните записи и не установява конкретно нарушение при изпитването. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При служебната проверка съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от длъжностно лице по чл. 30б, ал. 1 ЗЧАВ, оправомощено със Заповед № 2010-327/22.05.2025 г., съобразно чл. 43а, ал. 1 ЗЧАВ. Наказателното постановление е издадено от председателя на ДАМТН – компетентния орган по чл. 43а, ал. 3 ЗЧАВ. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН: нарушението е от 19.03.2025 г., АУАН е съставен на 06.06.2025 г., а НП е издадено на 11.11.2025 г. След неявяване на представител по поканата актът е изпратен за връчване по специалния ред на чл. 43а, ал. 2 ЗЧАВ и впоследствие е получен от упълномощено лице. Във всички случаи дружеството е узнало съдържанието на акта и наказателното постановление и е упражнило изцяло правото си на възражение и съдебно обжалване, поради което не е настъпило ограничение на защитата му. АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити: индивидуализирани са нарушителят, датата и мястото на нарушението, провереният обект и продукт, пробата, лабораторният резултат, нормативната граница и нарушените и санкционните разпоредби. Между акта и постановлението има съответствие както по фактите, така и по правната квалификация. Неоснователно е твърдението, че качеството „краен разпространител“ е въведено за първи път с НП – то е посочено и в АУАН. Приложими към формата и мотивите на наказателното постановление са специалните правила на ЗАНН, а не чл. 59, ал. 2 АПК. Изложените факти и правни основания позволяват на дружеството да разбере обвинението и да организира защитата си. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ е забранено пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество по наредбата по ал. 1. По силата на чл. 6, т. 2 и Приложение № 2 към НИКТГУРНТК пламната температура на горивото за дизелови двигатели следва да бъде над 55°C. Обективните признаци на нарушението са доказани. В управлявания от дружеството обект е разпространявано дизелово гориво, чиято контролна проба е дала резултат „под 40°C“. Този резултат не е нулев и не означава липса на измерване, а установява, че пламната температура е под долната граница на работния обхват на използвания метод. След като всяка стойност под 40°C е непременно и под нормативния минимум от над 55°C, точната числена стойност не е необходима, за да се установи несъответствието. Неприложимостта на критериите за прецизност по БДС EN ISO 4259-2 е от значение за прецизното количествено изражение, но не заличава установения факт, че стойността е под 40°C. Пробата е изпитана в стационарна акредитирана лаборатория, което е изрично допустимо по чл. 22, ал. 1 НИКТГУРНТК и чл. 30б, ал. 1, т. 6 ЗЧАВ. Протоколът от изпитване и констативният протокол са надлежно приобщени и резултатът им се преценява с останалите доказателства, като по силата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 ЗЧАВ резултатите от изпитването служат като доказателствено средство при съдебното решаване на спора. На „УЛТИМЕЙТ“ ЕООД е бил предоставен съд с контролна проба и са му връчени лабораторният и констативният протокол. Въпреки това дружеството не е използвало реда по чл. 30в, ал. 1, т. 4 ЗЧАВ, чл. 22, ал. 9 и Приложение № 12 към НИКТГУРНТК. Раздел III на приложението урежда именно хипотезата, при която резултатът не е изразен с точна количествена стойност поради излизане извън обхвата на метода: заинтересованата страна може да представи протокол от акредитирана лаборатория за своята контролна проба и да поиска изпитване на арбитражната проба в трета акредитирана лаборатория. Дружеството не е заявило оспорване в седемдневния срок и не е представило такъв насрещен лабораторен резултат. Това не ограничава съдебния контрол, но оставя резултата на акредитираната лаборатория необорен с изпитване на идентична проба. Експертизата също не оборва лабораторния резултат. Вещото лице потвърждава основните действия по пробовземането – почистване на накрайника, използване на удължител, предварително източване на 4 l, разпределяне и запечатване на пробите. Обстоятелството, че протоколът не описва техниката на обръщане на всеки съд при проверката за херметичност, не доказва, че такава проверка не е извършена, тъй като изрично е удостоверено, че съдовете са проверени за херметичност. Освен това според самото вещо лице евентуалната загуба на летливи фракции би дала погрешно по-висока пламна температура и следователно не може да обясни неблагоприятния резултат „под 40°C“. Тезите за неправилно почистване, некалибриране или неизправност на апаратурата останаха предположения, неподкрепени с проверка на уреда или лабораторната документация. Нормалните стойности на останалите показатели не изключват установеното несъответствие. Законът забранява разпространението или използването на гориво, което не отговаря дори на едно изискване за качество. Показателите имат самостоятелни нормативни граници. Самото вещо лице допуска научно възможна причина за изолираното отклонение: остатъчен метанол от използвания биокомпонент може значително да понижи пламната температура, без непременно да доведе до отклонение на останалите изследвани показатели. Това обяснение подкрепя възможността за получения резултат, а не го опровергава. Декларацията за съответствие, издадена от доставчика „Лукойл България“ ЕООД, не освобождава дружеството от отговорност. Чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ изрично предвижда санкциониране независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Отговорността на юридическото лице по чл. 83 ЗАНН е обективна и не зависи от доказване на вина или от това на кой етап от доставната верига е възникнало несъответствието. Неоснователно е и възражението, че горивото не е било предназначено за други потребители. Съгласно § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗЧАВ „краен разпространител на течни горива“ е и лицето, което от бензиностанция зарежда собствени моторни превозни средства. Освен това чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ забранява не само разпространението, но и използването на несъответстващо течно гориво. Неоснователно е и алтернативното искане на жалбоподателя за прилагане на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ, както и направеното на други места позоваване на чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ. Разпоредбата на чл. 47 ЗЕВИ урежда изискванията за процентното съдържание на биогорива в горивата от нефтен произход, а чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ предвижда санкция за краен разпространител, който предлага гориво в нарушение на тези изисквания. В случая обаче не е установено и санкционирано несъответствие в съдържанието на биогориво, а несъответствие по показателя „пламна температура“, представляващо нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ и санкционирано по чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ. Поради това нормите на ЗЕВИ са неотносими и не е налице основание за прилагане на различен или по-лек санкционен състав. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ОТ ЗАНН: Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Отклонението е значително – повече от 15°C под нормативната граница – и засяга показател с непосредствено значение за пожарната безопасност при съхранение и работа с горивото. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на конкретни вредни последици. Липсата на доказани вреди, твърдението за първо нарушение и количеството гориво не придават на случая по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за нарушенията от този вид. ПО САНКЦИЯТА: Санкцията по чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ не е фиксирана, а е предвидена в размер от 10 000 до 100 000 лв. за юридическо лице. Наложени са 10 000 лв. – законовият минимум. Установено е едно несъответствие, поради което размерът съответства и на чл. 34, ал. 7 ЗЧАВ. При значимостта на засегнатия показател санкцията не е несъразмерна, а съдът няма правно основание да я намали под предвидения минимум. Законосъобразно са възложени и 930 лв. разходи за вземане и изпитване на пробата – 890 лв. за лабораторното изпитване и 40 лв. за пробовземането. Размерът е удостоверен с приложената справка и е дължим по чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК и чл. 9 от раздел III на приложимата тарифа. По изложените дотук съображения наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски се явява неоснователна. Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК като в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д се присъжда възнаграждение в размер определен от съда ако са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай процесуалният представител на АНО - е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, участвал е в разпита на трима свидетели и едно вещо лице, като е изготвил и две писмени становища и допълнителни писмени бележки към пледоарията, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер около средния, а именно на 85 евро.