Решение № 155 от 10.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1201/2025 г.
Административен съд - София-Област10.02.2026 г.докладчик Каролина Неделчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-230-2600/1703 от 02.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин. ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по Заявление за подпомагане № 23/190521/09924, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЯ на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ двумесечен срок за произнасяне по Заявление за подпомагане № 23/040723/22048 , при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - РА да заплати на "НАСИ 2009" ООД, направените по делото разноски в общ размер на 2674 евро (5230 лева). Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: �
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 54 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Образувано е по жалбата на „НАСИ 2009" ООД, със седалище и адрес: [община], [населено място], представлявано от А. Й., чрез адв. Стойкова, против Уведомително писмо за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, с изх. № 02-230-2600/1703 от 02.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансиране, общо в размер на 57 276,22 лева (29 284,87 евро). Твърди се, че уведомителното писмо е неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при съществени противоречия с материалния закон. Излагат се съображения за немотивиран адм. акт. Посочва се, че УП е издадено при липса на фактически установявания. При неговото изготвяне не са поискани никакви данни от дружеството и същото е лишено от участие в административното производство по издаването му. Също така според жалбоподателя, сочената за нарушена правна норма, приета като правно основание за постановения отказ е практически неприложима за кампания 2023 г. Моли за отмяна на оспорения адм. акт и претендира присъждане на разноски по делото. В с.з. чрез адв. Стойкова се доразвива изложеното в жалбата. Ответникът – изп. директор на ДФЗ, чрез юриск. Цикова моли за отхвърляне на подадената жалба и в писмено становище излага подробни съображения за нейната неоснователност и недоказаност. Моли съда да потвърди така оспореното уведомително писмо. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – София област, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, прие за установено от фактическа страна следното: По делото е приложена административна преписка по издаване на оспорения акт. Между страните не се спори и от съдържащата се в административната преписка документи се установява, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с УИН 23/040723/22048 съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, който е подал заявление за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по интервенциите под формата на директни плащания № 23/040723/22048 от 20.04.2023 г. пред ДФЗ: за обработваните от стопанството му земеделски земи по мерки - Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) - за 103,46 ха, Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ) - за 30 ха, Плащания за планински райони (НР1) - за 103,46 ха и Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал (ЕКО-ЗВПП)- за 103,46 ха. Заявени за подпомагане са парцели (БЗС), находящи се в землището на [населено място], [община], София област. С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-230-2600/1703 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителен директор на ДФЗ на основание чл. 11а, ал. 1, т. 1 Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е постановен отказ по заявление за подпомагане с УИН 23/040723/22048 за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 г. по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин. Административният орган се е мотивирал, че лицето не подлежи на администриране по интервенциите под формата на директни плащания, тъй като не отговаря на критерия за допустимост, който изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин по смисъла на чл. 54 от ЗПЗП. Този извод е направен след извършени задължителни административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията на чл. 54 от ЗПЗП на информацията, предоставена от съответните държавни органи, които я събират и обработват и наличните данни в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) във връзка с подаденото заявление за кампания 2023, като е установено, че лицето не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин, посочени в чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. Посочено е в таблица 1, че дружеството е получило директни плащания за предходна година - 38 328,52 лв.; общи приходи за най-близката данъчна година - 3 540 448,46 лв.; постъпления от неселскостопанска дейност за 2022 -3 107 448,46 лв. и приходи от селскостопанска дейност за 2022 - 433 000,00 лв. Изискана е информация от НСИ в зависимост от вида на правния субект, за кода на икономическа дейност (КИД), основната икономическа дейност или упражняваната дейност за предходната година. Изискана е информация и за приходите от селскостопанска дейност, съгласно подадените годишни отчети за дейността (ГОД) за съответната данъчна година. Изискана е и информация от Националната агенция за приходите (НАП) - за размера на приходите (общо и от селскостопанска дейност), декларирани в годишната данъчна декларация (ГДД) за най-близката данъчна година, за която има данни. Съгласно получената от НАП информация в писмо № ЕП-97-00-1213#/3.12.2023 г., актуална към 7.11.2023 г., като видно от приложение № 1 към писмото за "НАСИ 2009" ЕООД са предоставени следните данни: код на икономическа дейност (КИД) – 47.78; приходи декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО в част V, ред. 1, шифър 0100, колона 4 – 3 540 448,46; приходи, декларирани в ГДД по чл. 252 от ЗКПО в част III, ред 1, колона 3 – 0; приходи, декларирани в ГДД по чл. 252 от ЗКПО в част III, ред 2, колона 3 – 0. С писмо от НАП № ЕП-97-00-1213#/3.12.2023 г., е дадена информация, актуална към 24.06.2024 г., в която е абсолютно същата като тази в писмото от 3.12.2023 г. С писмо от НСИ № 07-04-997#2/31.08.2023 г. е предоставена информация, актуална към 31.08.2023 г., за код на основната икономическа дейност за 2022 г., съгласно подадените отчети за дейността в информационната система „Бизнес статистика“, в която не са отразени никакви приходи. С писмо от НСИ № 07-04-997#7/7.12.2023 г. е предоставена информация, актуална към 30.11.2023 г., за общия доход, приходи от селскостопанска и неселскостопанска дейност за 2022 г. съгласно подадените отчети за дейността в информационната система „Бизнес статистика“, а именно: от селскостопанска дейност за 2022 г. са 433 лв., от неселскостопанска дейност са 2995 лв. и общо приходи за 2022 г. - 3428 лева. С писмо от НСИ № 07-04-301#8/18.06.2024 г. е предоставена информация, актуална към 17.06.2024 г., според която приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. са 433 лв., приходите от неселскостопанска дейност са 2995 лв. и общо приходи за 2022 г. - 3428 лева. Назначена и приета по делото е и СТЕ, която е дала отговор на следните въпроси: 1. Каква е стойността на общия приход на „НАСИ 2009" ООД за 2022 г.; 2. Какви са приходите от селскостопанска дейност на „НАСИ 2009” ООД за 2022 г. и каква е тяхната стойност. Включени ли са общия приход на дружеството за 2022 г.. В изчисленията на ДФЗ за определяне на прихода от земеделска дейност ,в оспорения акт, включени ли са отразените в приходната част на ОПР стойности от полученото финансиране от ДФЗ през 2022 г. и други приходи от земеделска дейност; 3. Каква е стойността на приходите от неселскостопанска дейност на „НАСИ 2009" ООД за 2022 г.; 4. Каква е общата стойност на изплатеното финансиране от ДФЗ на „НАСИ 2009" ООД за финансовата 2022 г.; 5. Какъв е процента на приходите от селскостопанска дейност на „НАСИ 2009" ООД спрямо общия приход за финансовата 2022 г. и процента на полученото от ДФЗ финансиране спрямо приходите от неселскостопанска дейност. В експертното си заключение вещото лице посочва,че общата стойност на приходите на „НАСИ 2009" стопанската 2022 година е 3 540 448,46 лв. - приходи от продажби, като приходите от селскостопанска дейност са в размер на 433 070,74 лв. Приходите от неселскостопанска дейност на дружеството за 2022 г. са на стойност 3 107 377,72 лв. ВЛ установява, че по отношение на получени директни плащания за предходна година установени от адм. орган - 38 328,52 лв., не съответства на получените от дружеството плащания от ДФЗ през 2022 г., отразени по сметка 709. Полученото финансиране от ДФЗ през 2022 г. е на стойност - 61 200,68 лв. Уведомителното писмо е изтеглено на 14.10.2025 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/връчване на уведомително писмо (л. 33 от делото). При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от участник в административното производство, чиито права се засягат от процесния акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт е издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Съгласно устройствения правилник на ДФЗ и чл. 20, т. 2 от ЗПЗП Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" организира и ръководи дейността на фонда. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. УП е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта. Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Неоснователно се поддържа, че уведомителното писмо е издадено при липса на фактически установявания, тъй като от "НАСИ 2009" ООД не са изисквани никакви данни, доколкото при преглед на приложените по делото доказателства се установява, че преди постановяване на оспорения в настоящото производство акт, административният орган е разполагал с всички необходими и относими данни за нуждите на административното производство. Обстоятелството, че същият не е изискал въпросните данни именно от жалбоподателя, а се е снабдил с тях по служебен път, не обосновава наличието на нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП вменява императивно задължение на административния орган да събере служебно информацията, налична при държавни и общински органи, което задължение в случая последният е изпълнил. Вписаните в Уведомителното писмо основания, Таблица 1 с резултатите от автоматизираните проверки по подаденото заявление, както и писмените доказателства, част от административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, ясно показват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено в пълен обем правото на защита на жалбоподателя. Оспореното УП е постановено при при нарушение на материалния закон. По отношение изискванията за спазване на приложимите изисквания на материалния закон, същите принципно следва да се проверяват към момента на неговото издаване, т. е. към датата 02.05.2025 г, съобразно указаното в нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Обаче, самото административно производство е започнало в конкретния случай с подаване на процесното заявление на 20.04.2023 г., и възможността за неговото подпомагане е уредена с норми от материалноправен характер, чиито изисквания следва да се съобразяват към този момент, защото последващи изменения от рестриктивен /ограничителен/ характер не биха могли законосъобразно да обосноват отказ от исканото подпомагане по посочените интервенции. В случаят, ответникът се позовава на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, като твърди, че заявителят не отговаря на нито едно от посочените условния. Съгласно чл. 54.
Директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които т. 4 отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват минимум 10 на сто от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 2 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Измененията от 01.05.2024 г. са влезли в сила около 1 година след подаване на заявлението. Съгласно § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г. /, за кампания 2023 г. /за която кампания е постановен и процесният отказ/ се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП. Според приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП /Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. /, директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕС/ № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2; 4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност. Приетото от органа в процесното УП, а именно, че „Наси 2009“ "ООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, не кореспондира с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, за неприложимост на цитираната разпоредба, тъй като заявлението е подадено 2023 г. за подпомагане/финансиране 2023 г. на интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., а и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съдът проверява съответствието на акта с материалния закон към момента на издаването на проверявания акт. От доказателствата и приетото по делото заключение по назначената СИЕ се установява, че за най-близката данъчна година, а именно 2022 г. /предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023/, по счетоводни данни оспорващото дружество е реализирало приходи от селскостопанска дейност в размер на 433 070.74 лв ., като относителният дял на приходите от селскостопанската продукция към общо реализираните от дружеството приходи от 3 540 448.46 лв ,е 12.23 %. Следователно, възприетото от административния орган в Таблица 1 към процесното УП, а именно, че тези стойности са 0, не кореспондира с действителните размери на приходите за 2022 г., изчислени от вещото лице. Съответно вещото лице е изчислило приходите от нестопанска дейност на дружеството за 2022г в размер на 3 107377.72 лв,получените от ДФЗ за финансиране суми са в размер на 61 200.68 лв,т.е. процентът на полученото от ДФЗ финансиране спрямо приходите от неселскостопанска дейност е 1.97 %. От изложеното следва, че „НАСИ 2009“ ООД отговаря на критериите посочени в чл. 54, ал. 1 т. 4, б. „в“, следователно дружеството е активен земеделски стопанин, тъй като изброените изисквания не следва да се кумулират, а е достатъчно едно от тях да е изпълнено. Жалбата се явява основателна, а това означава, че оспореното Уведомително писмо следва да бъде отменено, като незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Предвид факта, че естеството на отменения акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. При този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като ДФЗ следва да бъден осъден на заплати на "НАСИ 2009" ООД, направените по делото разноски в размер на 2674 евро (5230 лева) за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за адвокатската работа. Направеното от ответника възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд – София област
Цитирани разпоредби
24- чл. 54
- чл. 142, ал. 1 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 252 ЗКПО
- чл. 92 ЗКПО
- чл. 20, т. 2 ЗПЗП
- чл. 52, ал. 6 ЗПЗП
- чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП
- чл. 54, ал. 1 ЗПЗП
- чл. 54 ЗПЗП
- чл. 1
- чл. 11, ал. 1, т. 1
- чл. 16
- чл. 3
- чл. 53, ал. 1
- чл. 54, ал. 1, т. 4
- чл. 59, ал. 2
- чл. 7, ал. 2
- чл. 7
- чл. 70, ал. 1, т. 1
- чл. 8, ал. 1