Решение № 134 от 15.11.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 211/2024 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по протест от Великотърновската окръжна прокуратура и по жалба от П. Н. С.- гл.юрисконсулт при териториална дирекция на НАП Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на министъра на финансите, представляващ Държавата в качеството на граждански ищец, против Присъда № 18 от 26.06.2023год., постановена по НОХД № 245/2021год. по описа на Великотърновския окръжен съд. С обжалваната присъда Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия С. А. Д. за НЕВИНЕН в това, че в периода от 04.05.2015 г. до 25.01.2016 г. включително, в гр. Велико Търново, в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927 гр. Павликени, упълномощен от управителя на дружеството -В. Г. С., ЕГН ••••••••••, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А. Д., нотариус в район PC Бургас, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление да е укрил за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. Павликени, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване в особено големи размери - 26 574, 78 лв., като: -обявил в декларации образец 1, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурените лица, -не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, за лицата, подлежащи на задължително държавно обществено осигуряване и задължително здравно осигуряване и -потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия С. А. Д. за НЕВИНЕН и в това, че в периода от 01.05.2015 г. до 24.02.2016 г. включително, в гр. Велико Търново, в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. Павликени, упълномощен от управителя на дружеството - В. Г. С., ЕГН ••••••••••, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А. Д., нотариус в район PC Бургас, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7984, 70 лв. - данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ, за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, като: -не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за месеците от април до декември 2015 г., за лица, намиращи се в трудови правоотношения със „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, и -потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г. включително и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК. С въззивния протест присъдата на първоинстанционния съд е обжалвана в наказателната й част, като е заявено оплакване, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните по делото доказателства, което го е мотивирало да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия С. А. Д. за виновен по повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК, и да му наложи справедливо наказание. Преди да бъде даден ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция, Великотърновската окръжна прокуратура е подала допълнително писмено изложение към въззивния протест, като са изложени конкретни съображения за неправилност на присъдата. Излага се, че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че дружеството работодател е фактически ръководено от подсъдимия Д., който е подавал данните за осигурителния доход на обслужващите счетоводители и те са включвали указаните им суми в подаваните пред ТД на НАП декларации за работниците, но неправилно е прието, че уговореното основно възнаграждение за всички работници е било 1000 евро, а освен него са им изплащани дневни командировъчни в размер на по 35 евро, откъдето съдът е извел извод за липса на укриване на задължения чрез невярно деклариране. Възразява се, че това становище на първоинстанционния съд не може да се сподели. Излага се, че сключените и регистрирани трудови договори не отговарят на действителната уговорка между страните и това е видно дори и от факта, че ежемесечно е деклариран и са начислявани и внасяни данъци и осигуровки върху много по-голяма от вписаната в договора сума. Така за реалния размер на възнагражденията и срока на правоотношенията следвало да се съди от свидетелските показания, банковите извлечения и други писмени справки. Излага се, че от свидетелските показания, включително приобщени с прочитане, се установява, че уговореното и реално получено от всички работници месечно възнаграждение през инкриминирания период е било 1200 евро, като спорния въпрос е какво е съдържала тази сума. Настоява се, че че факта, че това е основно месечно възнаграждение, а не е имало включени командировъчни, се извлича пряко от дадените пред съда категорични показания от свидетелите А. А., А. А., В. Д., Г. К., Д. Д., Я. Д., И. Д., М. С., К. Я. и Н. К., както и потвърдилите показанията си от ДП след прочитане по реда на чл. 281 от НПК Г. У., Л. Л., О. П., С. И., които неправилно не са кредитирани от решаващия съд в тази им част. Посочва се, че има работници, които още на досъдебната фаза са заявили, че не са наясно с точната структура на възнаграждението си и единствено са заели позиция, че „каквото е уговорено, това са получили". Посочва се, че на съдебната фаза са променили позицията си, че не са сигурни за формирането на доходите си свидетелите Д. И. и П. К.. Посочва се, че променили показанията си от досъдебната фаза и поддържащи пред съда, независимо от прочитането им, че 1200-та евро са формирани от 800 евро заплата и 400 евро командировъчни са свидетелите Н. П., С. Д., Т. Д., Ц. Г., Д. Н.. Посочва се, че има и работници, потвърдили едва пред съда, че 1200 евро е била уговорената заплата, без техните възнаграждения да са участвали в изчисленията за недекларирани суми, каквито са свидетелите Г. К., С. К., П. К., С. В. и А. Л. /посочил изрично, че не са уговаряни командировъчни/. Посочва се, че имало две групи свидетели, които заемат различна позиция за начина на определяне на получените 1200 евро, но според прокурора те нито са равностойни, а и не си противоречат толкова категорично, колкото изглежда първоначално. Посочва се, че от една страна, повечето работници нямат финансови и трудовоправни познания, за да дефинират точно тези понятия както и това, че те нямат нито мотивация, нито лостове да следят коректното отразяване на дължимите за тях осигуровки. Затова било обяснимо по-голямата част да заемат позиция, че не помнят или практически не желаят да свидетелстват за подробности, тъй като са наясно, че това би довело или удължило проблемите на бившия им работодател с правоохранителните органи. Следвало да се отчете и това че независимо, че законът изрично изключва отговорността на работника за евентуално укриване на доходи, житейски разбираемо е свидетелите да са притеснени дали не биха навредили и на себе си, ако посочат подробности от уговорките им с работодателя, разминаващи се от документално отразеното. Според държавното обвинение следва да се даде приоритет на показанията на свидетелите, които посочват, че уговореното възнаграждение е 1200 евро. Това се подкрепяло от всички показания, които са непротиворечиви, че е изплащано еднакво възнаграждение при идентични условия - аванс в брой и остатък по банкова сметка, както и от документите по ДП. Посочва се, че работниците, които се познават помежду си или са били в една бригада утвърждават, че уговорката е била една и съща за всички /напр. св. А. А. в с.з./. Възразява се, че неоснователно съдът в стр. 7 на мотивите си е приел, че: „всички свидетели сочат, че са имали устна уговорка да получат по 1200 евро чиста сума, като са знаели, че 1000 евро им е възнаграждението../. Според прокурора това категорично не отговаря на показанията на изброените най-напред в изложението свидетели. Твърди се, че неправилно е прието и че на всички са изплащани дневни пари в размер на 35 евро полагащи им се съгласно Наредбата за командировките в чужбина, тъй като нямало доказателства, за да се обоснове подобно твърдение. Не следвало или най-малкото пределно критично следвало да се кредитира промяната на показанията пред съда на тези свидетели, които са заявили, че не са знаели как точно е формирана получената от тях сума. Като причина за това е посочва, че те са били или още са в икономическа зависимост от подсъдимия Д., може да очакват отново да бъдат наети и е логично да не искат да се конфронтират с него, а да следват неговата версия пред данъчните и правосъдните органи, още повече, че самите те са получили изцяло обещаното им възнаграждение. Твърди се, че се наблюдава категоричен преход в показанията на явяващите се в последващите съдебни заседания свидетели, като с всяко следващо заседание, се увеличават поддържащите версията на Д., включително такива, които на ДП са твърдели друго. Твърди се, че житейски нелогична и неоправдана изглежда позицията на тези свидетели, които твърдят, че остатъка от 400 евро над „уговорената" заплата от 800 евро са командировъчни, което е предварително уговорено, тъй като според подписаните от някои от тях РКО те следва да са получили по няколко хиляди лева повече, отколкото заявяват, че реално са, а абсолютно никой не претендира за горницата. Настоява се, че това дискредитира достоверността на тази част на показанията им и явно насочва, че тя е сътворена, за да обслужи защитната версия на подсъдимия пред съда и по тази причина не следва да се взема предвид. Явно било и желанието чрез тези показания да се напасне структурата на възнаграждението с фактическото изплащане на 800 евро по банков път с остатъка от 400 евро като се броят за командировъчни. Това, освен че не отговаряло на истината, дори влизало в противоречие с приетото от съда, че уговореното възнаграждение било 1000 евро, а дневните пари - оставащите 200 евро. На следващо място се излага че първоинстанционният съд е подминал факта, че ордери за изплатените командировъчни са издадени и/или подписани само от част от работниците, а подсъдимият Д. твърди, че всички работници са получавали такива. Настоява се поддържащите тази версия показания на свид. П., Д., Д., Г. и Н., също не следва да се кредитират, тъй като посочените първо от обвинението свидетели твърдят обратното. Твърди се, че е очевидно, че ордерите са създадени, за да оправдаят укритите задължения, и са предложени за подпис на работниците / без да се твърди, че те са били наясно с този факт/, но само някои от тях като са се съгласили да ги подпишат и затова бройката им е малка. Посочва се, че при оформянето им са направени изчисления дължимата сума да съответства на 35 евро за броя декларирани работни дни, но огромното мнозинство от всички работници твърдят, че са получавали предварително уговорена фиксирана сума от 1200 евро на месец, а не парите, които са посочени в ордерите, различни за всеки един от тях и многократно надвишаващи твърдените от подсъдимия Д. и някои работници 400 евро месечно. Твърди се, че позоваването от защитата на ордерите единствено доказва целта за оправдаване на неосчетоводени по надлежния ред суми, но не и на реално договорени и изплатени командировъчни пари в този размер. Излага се, че може да се приеме за доказано, че никой от работниците не е заплащал настаняването си по време на престоя в Германия, повечето посочват и че са ползвали служебен транспорт до работното си място. Според държавното обвинение това е и мотивацията на тези, които са се съгласили да подпишат представените им ордери, макар те реално да не са получили сумите посочени в тях, нито да имат представа за реално направените от Д. разходи по настаняването им, но това в никой случай не може да обоснове наличието и признаването на подобен разход на дружеството на изплатени месечно по 400 евро командировъчни на всички от работниците. Посочва се, че Законът позволява работодателят да си приспадне разходите за подобни цели, но същите следва да бъдат документално обосновани и декларирани, а нищо такова не се наблюдава в инкриминирания случай. Посочва се, че ако се кредитира защитната версия, както е направил първоинстанционния съд, излиза че подсъдимия Д. е удържал на всеки от работниците неясно каква част от полагащите им се лично на тях дневни пари, за да заплати неясно какъв и на кого наем на жилища и автомобили и гориво. Посочва се, че при изискани от ФРГ справки се установява, че само 7 работници на дружеството изобщо са имали адресна регистрация там за някакъв период изобщо. Настоява се, че законът не допуска подобно свободно приспадане на разходи, които са абсолютно неопределяеми – възможно било настаняването да е в негов собствен имот, да му е предоставен безплатно, да е заплатено много над 35 евро и безброй други хипотези, което да дава съвсем различна финансова рамка. Излага се, че дневните пари са освободени от данъци и осигуровки само и единствено, когато са изплатени на работниците и се харчат по тяхно усмотрение. Твърди се, че заобикаляне на закона и прикриване на приходи е организиране на недекларирано от работодателя настаняване, оправдано, като икономически заплатено от работниците. Затова законът изисквал пълна документална отчетност и деклариране на всички приходи и разходи, а предвиждал възможност за приспадане на пасив от горната категория от печалбата. Излага се, че при всички случаи некоректно е документирано и декларирано заявеното желание за уговаряне на командировъчни пари, докато неправилно е прието от първоинстанционния съд, че сумите са коректно осчетоводени. Неправилно било и позоваването на ССчЕ, която само е дала общите стойности на изготвени, изплатени и осчетоводени ордери, но е посочила, че не може да се отговори сумите по кои точно ордери са осчетоводени, а почти всички подписали ордерите отричали да са получавали сумите посочени в тях. На следващо място се посочва, че кредитирайки версията за структурата на възнаграждението на работниците, първоинстанционният съд е приел, че цялото обвинение за укриване на задължения е недоказано. Възразява се, че обвинението не се основава единствено на разликата от платени, а недекларирани 200 евро като твърда сума месечно. Претенцията била и че има работници, за които изобщо не са подавани декларации, напр.: неподадени декларации за Д. И. за м. април 2015; Д. С. за м. май, юни, юли, август 2015; Т. Д. за м. август 2015 и тн. /точки 2 по всеки пункт от обвинението/, където целия доход е недеклариран. Също така се посочва, че формираният по-нисък от действителния доход, както и потвърждаването на неистина в декларациите /точки 1 и 3 от всеки пункт на обвинението/ е резултат и на декларирани по-кратки срокове на работа от действителните, и оттам на некоректно осигуряване за непълен работен месец за голяма част от работниците и през почти всички инкриминирани периоди. Твърди се, че за това са налице показания на работниците, като относно тези обстоятелства те обективно се потвърждават и от справките на граничния контрол /том 16, л.20-37 на ДП/, за част от лицата. Възразява се, че това изцяло било подминато от първоинстанционния съд, а то би могло да доведе, следвайки изводите му, най-много до частична недоказаност на обвинението и то единствено досежно задълженията на работниците, за които са подадени декларации и няма разминаване в периода, но те нито са отграничени, нито намалени, а вместо това, съдът е приел, че цялото обвинение не е доказано, което според прокурора е необоснован и неправилен извод. Посочва се, че дори и да се кредитират показанията на няколко свидетели, че сумата от 400 евро месечно са били командировъчни и да се изключат декларираните за тях суми от обвинението, остава една солидна група свидетели, които непротиворечиво и взаимно подкрепящо се твърдят, че основното им възнаграждение е било 1200 евро. Твърди се, че дори и базирано само на техните показания, след съответните изчисления на укритите за тях данъци и осигуровки, се потвърждава наличието на извършено от подсъдимия престъпно деяние. Настоява се, че въз основа на анализа на доказателствената съвкупност следва да се приеме, че обвинението е обосновано и доказано, и подсъдимият Д. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъпленията по чл.255б ал.З вр. с ал.1 т.1, 2 и 3, вр. с чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 26 от НК. По изложените съображения се иска присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която въззивният съд да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му и поддържано пред първата инстанция обвинение. С подадената въззивна жалба от П. Н. С.- гл.юрисконсулт при териториална дирекция на НАП Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на министъра на финансите, представляващ Държавата в качеството на граждански ищец, присъдата на първоинстанционния съд е обжалвана в гражданската част, с която не е уважен предявения граждански иск /липсва произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство, с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на имуществени вреди, причинени в резултат на деянията извършени от подсъдимия С. А. Д./ Заявено е оплакване, че в тази част присъдата е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, се установило по несъмнен и безспорен начин механизмът на извършените деяния, причинно- следствената връзка между деянията, извършени от подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат за държавата, като елементи от състава на осъществения деликт. Излага се, че основанието на гражданската претенция е посочено в приетия за съвместно разглеждане граждански иск, и това са именно деянията, извършени от подсъдимия, които са визирани в престъпните състави на чл. 2556, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 255, ал. 1, т. I, т. 2, вр. с чл. 26 от НК, за което са ангажирали гражданската му отговорност, поради настъпилата вреда за фиска. Настоява се, че по делото са представени убедителни доказателства относно прякото и непосредствено увреждане на държавата, като резултат от извършените деяния от подсъдимия. Посочва се, че Държавата не е реализирала вземанията, чрез доброволно им заплащане в наказателното производство или чрез принудителното им събиране в производството по реда на ДОПК, в размер на 26 574, 78 лв., представляващи задължения за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и задължения за здравно осигуряване, както и вземанията си, в размер на 7984, 70 лв., представляващи данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ. На следващо място се излага, че първоинстанционния съд. е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство. Посочва се, че разпоредбата на чл. 307 от НПК, задължава съда да се произнесе по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен, и неспазването на тази разпоредба води до висящност на инициираното гражданско производство в рамките на наказателния процес. Твърди се, в същата насока е и постановление № 9 от 25.12.1961 год. на Пленума на ПВС, изм. с постановление № 7/87 год., Пл., като съгласно същото, когато съдът приеме, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, той е длъжен съгласно чл. 13, ал. 2 НПК, съответно чл. 307 НПК, да се произнесе по гражданския иск. Иска се въззивният съд да отмените изцяло Присъда № 18/26.06.2023 г., постановена по НОХД № 245/2021 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с която не е уважен предявения граждански иск /липсва произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на имуществени вреди, причинени в резултат на деянията извършени от подсъдимия С. А. Д./ и да постановите нова присъда, с която да уважи изцяло предявения срещу него граждански иск, така, както е приет за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се иска въззивният съд да отмени Присъда № 18/26.06.2023 г., постановена по НОХД № 245/2021 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, поради липса на произнасяне по приетия за съвместно разглеждане гражданския иск в наказателното производство, и да върнете делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Преди да бъде даден ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция, П. Н. С.- гл.юрисконсулт при териториална дирекция на НАП Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на министъра на финансите, представляващ Държавата в качеството на граждански ищец, е подал допълнително писмено изложение към въззивна жалба, като са изложени конкретни съображения за неправилност на присъдата. Твърди се, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, на стр. 7 от мотивите на присъдата, че, , всички свидетели сочат, че са имали устна уговорка да получават 1200 евро чиста сума, като са знаели, че 1000 евро им е възнаграждението, и то е превеждано ежемесечно по банковите им сметки. “, както и необосновано и неправилно е прието, че „на всички работници са давани полагащите им се съгласно Наредбата за командировките в чужбина дневни в размер на по 35 евро дневно, плащани ежемесечно като обща сума“. Възразява се, че тези изводи противоречат на изводите на съда по-долу на стр. 7 от мотивите на присоъдата, че „от свидетелските показания на част от гореизброените свидетели, а и от писмените доказателства по делото и изслушаната съдебно-графическа експертиза се установява, че след като са приключили изпълнението на възложените им задължения и са се завърнали в България, подсъдимият им е представил за подпис и те са подписали разходни касови ордери, в които са били посочени общи суми и им било обяснено, че това са сумите, които са им били изплатени преди това за пътни, дневни и квартирни. Сумите не са ги получавали при подписването на РКО“. Твърди се, че това е така, доколкото тези РКО са съставени, след изпълнението на възложените задачи на работниците, когато същите вече са се завърнали в България. Излага се, че ако се приеме този извод на първоинстанционния съд за правилен, то би се стигнало до несъстоятелния извод, че РКО, които доказват изплащане на пари във връзка с командироване работниците в чужбина, отговарят на счетоводните принципи вярно и честно отчитане, за документална обоснованост, и за текущото начисляване на разходите и приходите на дружеството, и могат да бъдат оформени и предявени за подпис на работниците, след изпълнението на възложените им задачи. Излага се, че не може да бъде подмината и констатацията направена от първоинстанционния съд, а именно, че сумите посочени в РКО, не са получавани при подписването им от работниците, което от една страна поставя под съмнение достоверността на данните вписани в РКО, а от друга- допринася за изграждане на защитната теза на подсъдимия, че основното възнаграждение за всички работници е било в размер на 1000 евро, и освен него са им били изплащани командировъчни в размер на по 35 евро. Излага се, че ако се приемат показанията на част от свидетелите за правдоподобни и логични, а именно, че остатъка от 400 евро над „уговорената“ заплата от 800 евро са командировъчни, което е предварително уговорено, то би се заключило неправилно, че според подписаните РКО, те са получили по няколко хиляди лева повече, отколкото са заявили, че реално са получили. Посочва се, че в рамките на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, никой от тези свидетели, не е заявил претенции за заплащане на горницата, което обстоятелство дискредитирало достоверността на тази част от показанията им. Процесуалния представител на гражданския ищец счита, че от показанията на свидетелите, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство, както и от приетата ССчЕ, се потвърдило по несъмнен и безспорен начин, че действително изплатеното трудово възнаграждение на същите е било в размер на 1200 евро /получено по банков път и в брой/, а не 1000 евро, както е декларирано пред контролните органи на ТД на НАП Велико Търново. Твърди се, че е създадена привидна документална обоснованост на тези плащания и разходи, като разликата е била оформена по документи, като командировъчни, и по този начин същите са били осчетоводени, което е в противоречие с действителното фактическо положение. Посочва се, че достатъчно показателно, за създадената привидна документална обоснованост на тези плащания и разходи, е обстоятелството, че в приетата ССчЕ, вещото лице е достигнало до извод, че в разходната част, при формиране на облагаемия годишен финансов резултат за 2015 г. в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО, е участвала само сумата от 89 020, 97 лв., а не цялата осчетоводена, като изплатена сума в размер на 135 881, 65 лв., както и, че от приобщените документи, не може да се установи, разходът по кои РКО за командировъчни е намерил отражение в отчетените общо разходи, и е участвал при формирането на годишната облагаема печалба на дружеството през 2015 г. На следващо място процесуалния представител на гражданския ищец счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, на стр. 13 от мотивите на присъдата, в които се акцентира на обстоятелството, че след като е извършило подробен анализ на подадените декларации обр. 1 и обр. 6, съгласно Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., с които са декларирани стойностите на дължимите осигурителни вноски за всеки от работниците, от „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, представлявано от подсъдимия С. Д. за периода м. януари 2015г. - м. май 2016 г., вещото лице не е констатирало несъответствия. Твърди се, че този извод не кореспондира с изготвената ССчЕ, в която са посочени стойностите на дължимите осигурителни вноски и данък общ доход по периоди, съгласно нормативната база, кяато разликата между декларирания от дружеството осигурителен доход и дължимите осигурителни вноски за инкриминирания период - от м. януари 2015г. до м. май 2016 г., е подробно посочена в изготвените таблици към експертизата. Настоява се, че горното обосновава извод, че с отразените в декларациите неверни данни, е избегнато и установяване и плащане на следните данъчни и осигурителни задължения, дължими от „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, за периода от м. януари да м. май 2016 г. както следва: осигурителни вноски да ДОО- 16 334, 64 лв.; вноски за УПФ - 3 507, 74 лв.; вноски за здравно осигуряване - 6 732, 40 лв.; данък общ доход - 7 984, 70 лв. или общо 34 559, 48 лв. Посочва се, че липсата на произнасяне на първоинстанционния съд, с нарочен диспозитив в постановената присъда по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, не може да санира релевираното във въззивната жалба допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, и да произведе законосъобразно произнасяне по същия, доколкото разпоредбата на чл. 307 от НПК, задължава съда да се произнесе по гражданския иск с нарочен дипозитив, и когато признае подсъдимия за невинен, и неспазването на тази разпоредба води до висящност на инициираното от нас гражданско производство в рамките на наказателния процес. Процесуалния представител на гражданския ищец счита, че в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, са установени по несъмнен и безспорен начин механизмът на извършените деяния, причинно-следствената връзка между деянията, извършени от подсъдимия С. А. Д. и настъпилия вредоносен резултат за държавата, като елементи от състава на осъществения деликт. Твърди се, че по делото са представени убедителни доказателства относно прякото и непосредствено увреждане на държавата, като резултат от извършените деяния от деликвента. Държавата не е реализирала вземанията, чрез доброволно им заплащане в наказателното производство или чрез принудителното им събиране в производството по реда на ДОПК, в размер на 26 574, 78 лв., представляващи задължения за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и задължения за здравно осигуряване, както и вземанията си, в размер на 7984, 70 лв., представляващи данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ. В писменото допълнение към въззивната жалба са повторени направените с жалбата алтернативни искания за произнасяне на въззивния съд, включително и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново поддържа подадения въззивен протест и допълнителното писмено изложение към него, а жалбата на гражданския ищец намира за допустима и основателна. П. Н. С.- гл.юрисконсулт при териториална дирекция на НАП Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на министъра на финансите, представляващ Държавата в качеството на граждански ищец, поддържа подадената от него въззивна жалба и допълнителното писмено изложение към нея, а протеста намира за основателен. Подсъдимият С. А. Д. и защитника му адвокат С. П. оспорват подадените въззивен протест, въззивна жалба и допълнителни писмени изложения към тях и молят въззивния съд да ги остави без уважение, като потвърди присъдата на първоинстанционния съд. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият С. А. Д. заявява, че е невинен и моли въззивният съд да потвърди присъдата. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в във въззивния протест, въззивната жалба на гражданския ищец, допълнителните писмени изложения към протеста и жалбата, доводите на страните изложени в съдебно заседание във въззивната инстанция, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на невлязлата в сила първонстанционната присъда, намира за установено следното: Въззивният протест и въззивната жалба на гражданския ищец са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация, съдържанието им отговаря на изискванията на закона и са допустими. Разгледани по същество въззивният протест и въззивната жалба на гражданския ищец са основателни, досежно оплакванията в тях за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. На първо място въззивният съд намира за основателно оплакването на процесуалния представител на гражданския ищец, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение по чл.307 от НПК, което е съществено. В конкретния случай в диспозитива на постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда липсва произнасяне по предявения от министъра на финансите, като представляващ Държавата, граждански иск срещу подсъдимия С. Д. за имуществени вреди, който съставът на първоинстанционния съд е приел за съвместно разглеждане в проведеното на 13.07.2021год. разпоредително заседание по НОХД № 245/2021год. по описа на Великотърновския окръжен съд. Съгласно императивната разпоредба на чл.307 от НПК, съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск и в случаите когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. В нарушение на правилото по чл.307 от НПК, с оправдателната присъда първоинстанционният съд не се е произнесъл с нарочен диспозитив по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, като с това е допуснал и нарушение на чл.301 ал.1 т.10 от НПК, тъй като произнасянето по гражданския иск е един от въпросите, които съдът задължително следва да реши с присъдата. Действително в мотивите на присъдата, които са изготвени единадесет месеца след постановяването й, първоинстанционният съд е изложил кратки съображения, съгласно които приема, че гражданския иск се явява неоснователен и недоказан, „поради което същият е отхвърлен“, но последното противоречи на диспозитива на присъдата, в който въобще липсва произнасяне по гражданския иск. Излагането на съображения в мотивите на присъдата във връзка с гражданския иск, не може да санира допуснатото процесуално нарушение свързано с липсата на произнасяне по гражданския иск с диспозитива на присъдата. Единствената законова възможност съдът да се произнесе по гражданския иск, когато е пропуснал да го направи с присъдата, е предвидена в разпоредбата на чл.301 ал.3 от НПК. Съгласно тази разпоредба, когато е пропуснал е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока на обжалване. Първоинстанционният съд е пропуснал и възможността по чл.301 ал.3 от НК да се произнесе по гражданския иск с допълнителна присъда в срока за обжалване на присъдата, който е изтекъл на 11.07.2023год. Допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение по чл.307 от НПК е особено съществено по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като има за последица ограничаване на процесуалните права на Държавата като граждански ищец. Нарушението е отстранимо, но не може да бъде отстранено от въззивния съд, а само от първоинстанционния съд, тъй като въззивният съд не разполага с правомощие за пръв път да се произнесе по гражданския иск, ако въобще липсва произнасяне на първата инстанция по този иск, какъвто е настоящият случай. На следващо място настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК и във връзка с наказателната част на присъдата. Основателно е възражението във въззивния протест, че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд не е обсъдил доказателства по делото /свидетелски показания, справки за задгранични пътувания/, от които се установява, че за част от работниците /напр.Д.И., Д.С., Т.Д./, подсъдимият С. Д. изобщо не е подавал декларации по образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. Този въпрос е съществен, тъй като според повдигнатите на подсъдимия С. Д. обвинения за престъпления по чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК, неподаването от подсъдимия на такива декларации за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, представлява част от изпълнителните деяния на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Ето защо липсата на мотиви по този въпрос има за последица липсата на мотиви на присъдата, което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НК. Това допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е отстранимо, но не може да бъде отстранено от въззивния съд, а само от първоинстанционния съд, тъй като въззивната инстанция не може да замести липсващи мотиви на първата инстанция. По изложените съображения е налице основание по чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК присъдата да бъде отменена изцяло и делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Настоящото разглеждане на делото във въззивната инстанция е първо по ред и не е налице ограничителната хипотеза на чл.335 ал.3 от НПК. Налице е и предпоставката по чл.335 ал.4 от НПК, тъй като подадения въззивен протест срещу оправдателната присъда е съответен, защото с него е направено искане за отмяна на присъдата. При този изход на делото във въззивната инстанция настоящият състав на въззивния съд не следва да обсъжда останалите наведени с въззивния протест и въззивната жалба доводи, които следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото. Въззивният съд не следва да се произнася и по искането на процесуалния представител на гражданския ищец за присъждане на разноски за юрисконсултско възнагражение, тъй като с оглед изхода на делото, на този етап от наказателното производството не е възможно да се извърши преценка налице ли са предпоставките на чл.189 ал.3 от НПК за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 т.2 и т.2 пр.1 от НПК, Великотърновският апелативен съд