Решение № 22150 от 3.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 43652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Производството е образувано по искова молба на С. З. К. ЕГН •••••••••• гр. К..... чрез адв. М. Г. пълномощник съд. адрес: адв. М. Г. гр. Д.........., срещу Н. С. Р. Б. гр. С...... представлявано от председателя на Н. С. Н. В. К., чрез юрк.С., с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ моли за признаване уволнението на С. З. К., извършено със заповед № 633/13.06.2025г., издадена от Председателя на Н. С. за незаконно и за отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на С. З. К. на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 22566 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за 6 (шест) месеца за периода от 13.06.2025г. до 13.12.2025г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.08.2025г. до окончателното заплащане на сумата Ищцата твърди, че на 07.02.2025 г. е била назначена на длъжност „главен експерт сътрудник“ към Комисията по туризъм в Н. С., по силата на трудов договор № 117/07.02.2025 г. Тя посочва, че трудовото правоотношение е било прекратено на 13.06.2025 г. със заповед № 633/13.06.2025 г., издадена от Председателя на Н. С.. Ищцата оспорва законността на уволнението, като твърди, че то е извършено на основание „изтичане на уговорения срок“, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, но без да са били изпълнени двете кумулативни предпоставки, заложени в трудовия договор, а именно: избирането на председател на комисията по туризъм да се осъществи по време на мандата на следващото Н. С.. Тя излага, че към момента на прекратяването на трудовия договор, 51-вото Н. С. е все още действащ орган и не е сформирано следващото, 52-ро Н. С.. Поради тази причина счита, че уволнението е незаконосъобразно и заповедта за прекратяване на трудовия договор е незаконна. Поддържа, че прекратяването на трудовия й договор е незаконосъобразно, тъй като срокът на договора е обусловен от настъпването на две кумулативни (едновременно изискуеми) предпоставки, а именно: избирането на председател на Комисията по туризъм и това да се случи по време на мандата на следващото Н. С.. Тя изрично посочва, че към момента на прекратяването и двете условия не са били налице. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който същата се оспорва. Счита исковете за неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло като излага подробни съображения. Трудовият договор на ищцата е сключен на основание чл. 8, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Н. С. (ПОДНС) и чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 633/13.06.2025 г., издадена от Председателя на Н. С.. Ответникът твърди, че уволнението е законосъобразно, тъй като срокът на трудовия договор на ищцата е бил обвързан с изтичането на мандата на председателя на Комисията по туризъм в рамките на мандата на 51-вото Н. С.. Посочва се, че на 05.06.2025 г. с решение на 51-вото Н. С. е бил освободен досегашният председател на Комисията по туризъм и е бил избран нов председател. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Правилника за работата на администрацията на Н. С. (ПРАНС), срокът на трудовия договор на експертите към постоянните комисии изтича 5 работни дни след избирането на нов председател. Към 12.06.2025 г., когато е изтекъл този срок, не е постъпило предложение за назначаване на г-жа К. като парламентарен служител. Поради това, трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, поради изтичане на уговорения срок. Ответникът счита, че исковете за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и за възстановяване на работа са неоснователни, тъй като уволнението е законно. Възражението срещу иска за обезщетение се основава и на факта, че ищцата не е ангажирала доказателства, че е останала без работа след уволнението.Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна. В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно че всъщност трудовото правоотношение е уговорено със срок и то е пректратено с изтичането на срока му. С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че че ищцата била назначена на длъжност „главен експерт сътрудник“ към Комисията по туризъм в Н. С., по силата на трудов договор № 117/07.02.2025 г., като трудовото правоотношение е прекратено със № 633/13.06.2025г., издадена от Председателя на Н. С. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (с изтичане на уговорения срок). Както и че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение за месеца - база за изчисляване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор (в случая, май 2025 г.) – 3761, 00 лева. Не се спори по делото, а и се установява от представения трудов договор № 117/07.02.2025г., по чл. 68, ал.1, т.5 КТ, че ищцата била назначена на посочената длъжност при ответника считано от 10.02.2025г. при осемчасов работен ден на петдневна работна седмица при основно трудово възнаграждение от 1100 лева. В трудовия договор изрично било посочено че срокът е до 5 (пет) работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Н. С.. Не се спори а и се установява че със заповед №633/13.06.2025г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ считано от 13.06.2025г. Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали са били налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Релевантно за прекратяването на трудовия договор на това основание е наличието на срочен трудов договор и изтичането на срока на същия. По начало обаче сключването на срочни трудови договори се допуска по изключение и е обусловено от наличието на определени предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 68 КТ. За да се изясни въпросът какви са предпоставките за прекратяване на договора на ищцата първо следва да се даде отговор на въпроса какво представлява срочният трудов договор по реда на чл. 68, ал.1, т.5 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.5 КТ Срочен трудов договор се сключва за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Тази норма свързва съществуването на трудовото правоотношение с периода на овластяване (мандата) на органа към който лицето е назначено. Смисълът е, че когато длъжността е свързана с подпомагане на даден орган който е изборен или за определен мандат, трудовият договор не може да бъде безсрочен, тъй като самото основание за заемане на длъжността е ограничено във времето. Тук водещ е принципът на intuitu personae (с оглед на личността/доверието). Когато титулярят (съставът на изборния орган в случая) престане да изпълнява функциите си поради изтекъл мандат, неговият екип също престава да има своите функции по подпомагането, тъй като доверието е свързано конкретно с неговата програма. Сключването на такъв срочен трудов договор най-често се прилага при определени длъжности в администрацията, които не са държавни служители, но са обвързани с мандата на органа по назначаване (напр. кметски наместници или експерти в политически кабинети и т.н.). За да бъде уговорката за срок законосъобразна, трябва кумулативно да са налице следните условия - длъжността трябва да е назначена към даден орган на управление или изпълнение и срокът на пълномощията на органа трябва да е изрично фиксиран в нормативен акт (закон), устав или учредителен акт на организацията. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от Конституцията на Република България Н. С. осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол като този орган – чл. 64 от Конституцията е с мандат от четири години, който може да бъде удължен при определени обстоятелства от извънреден характер до отпадането им – чл.64, ал.2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Н. С. (ПОДНС) Н. С. избира от своя състав постоянни и временни комисии. На база на тази разпоредба следва извода, че комисиите са вътрешни, спомагателни звена на единствения валиден орган – Парламента. Те нямат самостоятелна правосубектност или собствен мандат, различен от този на Н. С.. За да има мандат, срокът трябва да е фиксиран и гарантиран от закона. В чл. 19 от ПОДНС е записано, че председателите на комисии могат да бъдат освобождавани предсрочно по всяко време: по тяхно заявление, по предложение на мнозинството в комисията или по предложение на парламентарната група. Следователно, позицията "Председател на комисия" не е мандатна длъжност, а функционална позиция, която зависи от текущото политическо мнозинство. Тя е "плаваща". Ето защо работодателят не може да обвърже срочен трудов договор с "мандат", който не съществува като фиксиран срок в закона. Единственият фиксиран срок е мандатът на 51- вото Н. С.. Ако се приеме обратното, че договорът е обвързан с личността на председателя на комисията – това би означавало, че прекратяването на договора е обусловено от отлагателно условие, а не е такъв по чл. 68, ал.1, т.5 КТ за "мандат". Следователно, обвързването на срока на трудовия договор с пребиваването на конкретно физическо лице на поста „Председател на комисия“ не попада в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ. Подобна клауза прикрива сключване на договор под отлагателно условие (смяна на ръководството), което не е предвидено като основание за сключване на срочен трудов договор като следва да се държи сметка че предпоставките за сключване на срочен трудов договор са изчерпателно изброени. Ето защо искът за отмяна на уволнението само на това основание подлежи на уважаване. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено въз основа на разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Н. С. (ПОДНС) и Правилника за работата на администрацията на Н. С. (ПРАНС). При анализа на правната рамка, съдът е длъжен да следи служебно за спазването на йерархията на нормативните актове. Разпоредбата на чл. 68 от Кодекса на труда (КТ) е императивна и урежда изчерпателно основанията за сключване на срочни трудови договори. Тя не допуска разширително тълкуване или „дописване“ чрез подзаконови или вътрешноведомствени актове. В случая, вътрешните правила на работодателя (в т.ч. ПРАНС и заповедта за изменението му от 05.06.2025 г.), които се опитват да дефинират длъжността на експерта в комисията като „мандатна“ и обвързана с личността на председателя на комисията, влизат в пряко противоречие с чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ. Кодексът на труда изисква мандатът да е установен за „орган“, а както бе посочено по-горе, комисията и нейният председател не са самостоятелни мандатни органи по смисъла на закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо искът по чл. 344, ал.1, т.1 подлежи на уважаване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме че е налице валидно уговорена клауза за срок то съдът намира, че не са били налице условията за прекратяване на трудовия договор. Съдът намира заповедта за уволнение за незаконосъобразна и на самостоятелно основание – липса на юридическия факт, обуславящ изтичането на срока на договора. В трудов договор № 117/07.02.2025 г., подписан между страните, волята им относно продължителността на правоотношението е ясно и недвусмислено обективирана в т. 1: „за срок: до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Н. С.“. Тази клауза има силата на закон за страните. Тя въвежда прекратителен срок, обвързан с настъпването на бъдещо сигурно събитие – конституирането на следващото (52- ро) Н. С. и изборът на неговите органи. Към момента на издаване на атакуваната Заповед № 633/13.06.2025 г., 51-вото Н. С. е действащ законодателен орган. Следователно, събитието „избиране на председател в следващото НС“ не е настъпило. Оттук следва, че срокът, за който е сключен договорът, не е изтекъл. Работодателят се позовава на настъпила промяна в нормативната уредба – изменение на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работата на администрацията на Н. С. (ПРАНС), извършено със Заповед от 05.06.2025 г. Според новата редакция, договорите на служителите се прекратяват при избор на нов председател на комисията (в рамките на текущия мандат). Съдът намира, че тази промяна във вътрешния правилник е ирелевантна за действието на процесния трудов договор по следните съображения: Съгласно чл. 119 от Кодекса на труда, изменение на съдържанието на трудовото правоотношение (включително клаузата за срока) може да стане само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма (допълнително споразумение). Промяната във вътрешните актове на работодателя (ПРАНС) не води до автоматично изменение на заварените трудови договори. Работодателят е бил длъжен да предложи на ищцата анекс към договора, с който клаузата „до следващото НС“ да се промени на „до избор на нов председател“. По делото не са представени доказателства такова изменение да е договорено. Следователно, спрямо ищцата продължава да действа първоначално уговорената клауза – срок до следващото Н. С.. Като е прекратил трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ (изтичане на срока), преди да е настъпило събитието, посочено в самия договор, работодателят е извършил незаконосъобразно уволнение. Той се е позовал на срок (смяна на председателя в текущото НС), който не е част от трудовия договор на ищцата. Фактът, че работодателят е променил вътрешните си правила, не му дава право едностранно да дерогира изрична уговорка в индивидуалния трудов договор, която е по- благоприятна за служителя (осигурява му по-дълъг срок на заетост). По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Уважаването на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „стопански клиенти“ По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Доказването на вредата – оставането без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. В разглеждания случай ищцата претендира оставането без работа за шест месеца от датата на незаконното уволнение. Видно от представената трудова книжка и от представените справки от НАП за актуални трудови договори е видно, че до момента ищецът не е встъпил в трудово правоотношение. Следователно искът се явява установен по основание за периода м.06.2025г. – м.11.2025. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. При това положение съдът следва да отчете факта че до датата на приключване на съдебното дирене ищецът не е бил в трудово правоотношение. Ето защо на него му се дължи обезщетение за периода 16.06.2025г. – 24.11.2025г. Съгласно приетото за безспорно обстоятелство размерът на брутното месечно трудово възнаграждение за месеца възлиза на 3761, 00 лева. При това положение искът се явява установен по основание и размер за сумата от 21 625, 75 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата. По отношение на разноските. При този изход на производството право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от исковете. На ищецът се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4168, 86 лева съразмерно на уважената част от исковете. На ответника се следват разноски за юрисконсултско в размер на 18, 60 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС и държавна такса в размер на 925, 03 лева за трите иска (един оценяем и два неоценяеми).