Решение № 2214 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба от Т. Н. Т., [ЕГН], със съдебен адрес •••, [улица], •••, чрез адв. Н. П. – •••, против Заповед № 343з-1065 от 23.04.2024 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- •••, с която по отношение на м. и. Т. Н. Т., м.а. ••• степен в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ РУ – ••• при ОДМВР - ••• е наложено едно общо дисциплинарно наказание „У.“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с него. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че при дисциплинарното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно тестването за употреба на н. в., не е извършено по ред и процедура, по която е следвало да бъдат събрани доказателствата за наличие на употреба на н. в. Сочи, че ДНО е следвало да приложи НАРЕДБА № 8121з-941 от 27 юли 2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с н.в. или техните аналози в Министерството на вътрешните работи, която се явява специална. Приложената правна материя се отнасяла само до водачи на управляване на МПС. Процедурата за установяване на употребата на н.в. била опорочена, тъй като липсвали писмени доказателства за дадено изрично писмено съгласие от страна на жалбоподателя да му бъде направено лабораторно изследване за употреба на н.в. чрез вземане на биологични проби - кръв и урина. При транспортирането на биологичните проби също били допуснати процедурни нарушения. Посочва, че неправилно ДНО е счел, че има отделни нарушения по ЗМВР и Етичния кодекс, като не е отчел обстоятелството, че разпоредбите на т. 27 (от Етичния кодекс) се поглъща от разпоредбата на чл. 203, ал, 1, т. 16 от ЗМВР, защото описаните нарушения на задълженията по т.27 от Етичния кодекс се припокриват като фактически състав от това по чл. 203, ал. 1, т. 16 от ЗМВР. Счита, че при постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на д. с. по време на службата. Моли съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и с адв. Н. П., който поддържа жалбата на основанията посочени в нея и моли да бъде уважена. Заявява, че ДНО е следвало да изчака приключването на образуваното наказателно производство. Претендира за направените по делото разноски, съгласно представен списък. В откритото съдебно заседание проведено на 20.11.2024 г. жалбоподателят Т. заявява, че когато е реализирано ПТП не е у. служебния автомобила. Същият дал на ж. си да у., тъй като имал киста на зъба и бил на много т. л. Когато станала катастрофата се изплашил, тъй като не трябвало да предоставяме служебния автомобил на друго лице и й казал да се прибере в [населено място], •••, където живеели родителите й. Административният орган, редовно призован се представлява от гл. юрисконсулт К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Оспорващият Т. Н. Т. е с. в МВР от 01.11.2012 г., видно от кадрова справка. Към датата на издаване на оспорената заповед е м. а. ••• степен в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ – ••• при ОДМВР-•••. Дисциплинарното производство, във връзка с което е издадена оспорената заповед, е образувано по повод предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, във връзка с постъпила докладна записка с рег.№306р-405/08.01.2024 г. от началник РУ-•••, съдържаща данни за това, че на 06.01.2024 г. около 23.40 часа дежурен в ОДЧ на РУ-••• е изпратил м. и. Т. Н. Т., м. а. ••• степен в група „Пътен контрол”, сектор „Охранителна полиция” при РУ-, да посети настъпило ПТП на път II-55 след разклона за [населено място] ••• в посока [населено място]. Служителят потеглил към местопроизшествието със служебен автомобил „Опел Астра” с рег. № [рег. номер], като около 23.50 часа р. ПТП със служебния автомобил - с. на път II-55 километър 75 в посока [населено място]. В следствие настъпилото ПТП са нанесени материални щети на служебния автомобил. ПТП е посетено от служители на сектор „Пътна полиция” и РУ-••• при ОДМВР-•••. Извършена е проверка на м. и. Т. за наличие на а. с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM 0800, като уреда е отчел „0” промила. При последвалата проверка на Т. за употреба на н.в. или техните аналози с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000” с фабр. №ARLK-0024” пробата е показала положителен резултат за употреба на м.. Същата е с пореден номер на теста 304/07.01.2024 г. На служителя Т. е издаден талон за медицинско изследване №117465/07.01.2024 г. и е дал във ФСМП-••• кръвна проба и урина. Изготвен е протокол за настъпило ПТП с №1815414/07.01.2024 г. На Т. е съставен АУАН серия GA №1133105/07.01.2024 г. за нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 предл. второ от ЗДвП. Срещу Т. е образувано ДП №1/07.01.2024 г. по описа на ОСО при ОП-С. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.Със заповед №306з-3/07.01.2024 г. на началник РУ-•••. е в. о. от длъжност, а в 02.17 часа на 07.01.2024 г. е бил з. за срок от 24 часа в РУ-•••със заповед № 306з-11/07.01.2024 г. По този повод на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, със Заповед № 343з-68/09.01.2024 г. на Директора на ОДМВР ••• е образувано дисциплинарно производство срещу оспорващия и е определен дисциплинарно разследващ орган. Посочено е, че с поведението си Т. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 пр.1 от ЗМВР ( не са спазени чл.150, ал.2 от ЗМВР, във вр.с т.т. 19, 20 и 27 предл.2 от ЕК) и т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и т.16, предл второ от ЗМВР-„изпълнение на служебните задължения след употреба на н.в. или техни аналози. ”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „У.”.(л.15-16). Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.01.2024 г. За проведените действия ДРО е изготвил обобщена справка с рег.№343р- 5890/02.04.2024 г., която е предоставена на Т. за запознаване на 08.04.2024 г. в присъствието на подпомагащият го в защитата адвокат Н.П. от •••. (л.47-58) Жалбоподателят е направил допълнително обяснение с рег.№ 306р-6614/08.04.2024г., където декларирал, че е запознат със справката и констатациите на ДРО и няма искания за събиране на нови доказателства. Направил възражение, че ДРО не е приложил правилния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-941 от 27 юли 2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата е н.в. или техните аналози в министерството на вътрешните работи- в сила от 04.02.2023 г. издадена от министъра на вътрешните работи. Направил и искане за предоставяне на незаверени копия от документите от производството, като с протокол рег.№343р-6332/09.04.2024 г. - същите са предоставени. ДРО е разгледал и обсъдил постъпилото възражение, съдържащо се в допълнително обяснение с рег.№ 306р-6614/08.04.2024г. и е приел, че: Констатациите на ДРО в Обобщена справка с рег.№343р-5890/02.04.2024 г. за извършено нарушение на чл.194. ал.2, т.4 от ЗМВР-„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР ”, свързано с нарушаване на нормите на т.т 19, 20 и 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „У.”, остават непроменени. В заключение ДРО приема, че на 06.01.2024 г. в конкретната ситуация с реализирано ПТП-не е било възможно прилагане на Наредба № 81213-941 от 27 юли 2022 г. На базата на приложени неоспорими доказателства като служебни документи, обяснения от длъжностни лица и видео записи ДРО категорично е установил, че второто дисциплинарното нарушение е извършено от м.и. Т. по време на работа, в РУ-••• и при изпълнение на поставена служебна задача свързана с посещение на ПТП с товарен автомобил, налагаща същият да у. служебен автомобил, като при у. му е с. по път към настъпилото ПТП. ПТП с Т. е посетено от надлежен полицейски орган - служители на сектор Пътна полиция-•••, които са и определени като служба за контрол съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министъра на министерство на вътрешните работи. При обслужване на настъпилото ПТП са приложили разпоредбите на Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на н.в. или техни аналози, която е приложима спрямо всички водачи на МПС в Република България и е задължително да се приложи от контролните органи обслужващи произшествието, при което първоначално е установено с техническо средство при тестване на Т. наличие на н. в. и потвърдено в последствие от химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№4-602/22.01.2024 г. на Военномедицинска академия София, предвид което ДРО в заключение го приема като доказателство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1 т.16 пр.второ от ЗМВР (нова –ДВ бр.60 от 2020г.)- „изпълнение на служебните задължения след употреба на н.в. или техни аналози.”, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание, , У.“. Дисциплинарно разследващото производство е приключило със становище рег.№343р- 6521/12.04.2024 г., в което ДРО е предложил на Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание „У.". (л.29-46) На 23.04.2024 г. е издадена Заповед № 343з-1065 на Директора на ОДМВР ••• при ОД МВР •••, с която е прието, че на 06.01.2024 г., м.и. Т. Н. Т., м.а. ••• степен в група „Пътен контрол”, сектор „Охранителна полиция”, Районно управление-••• при Областна дирекция на МВР-•••, в качеството си на длъжностно лице -служител на МВР, е изпълнявал служебни задължения в състояние след у. на н.в., установено първоначално след извършената му проверка с техническо средство Дрегер тест -5000 с фабричен номер ARLK-0024. от държавен служител м.и. П. Д. В., на длъжност м.а. ••• степен в група „ОДПКПД” в сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР-•••, която проверка е показала п. резултат за - м. Употребата на н.в. била доказана категорично, след извършеното изследване във Военномедицинска академия-Coфия на пробите от кръв и урина дадени от Т. Н. Т., за което било приложено като доказателство: химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№4-602/22.012024 г. на Военномедицинска академия София, доказваща наличието на н.в. от Списък I -м. и а., за което м.и. Т. е бил привлечен и в качеството на о. за извършено престъпление по образуваното сл.дело№1 /2024 г. по описа на ОСО при ОП – С. ДРО бил констатирал по категоричен начин, че м.и. Т. Т. виновно е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1 т.16 от ЗМВР- т.16 (нова -ДВ бр.60 от 2020 т) –„… изпълнение на служебните задължения след употреба на н.в. или техни аналози, за което било предвидено налагане на дисциплинарно наказание „У.". Едновременно с това м.и. Т. бил допуснал и нарушение на чл.194, ал.2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, свързано с нарушаване на нормите на т.т 19, 20 и 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „У.". Административният орган, при определяне вида и размера на наказанието, приел, че с нарушението се засяга законосъобразното развитие на обществените отношения, свързани с противодействие на престъпността, опазването на обществения ред и превенцията на правонарушенията; случая бил станал достояние на служителите на РУ-•••., широката о., служители на ФСМП-••• и р. и е предизвикал н. отзвук, при което е поставено под съмнение доверието в качествата на п. служители и репутацията на полицейската институция; възползвал се от позицията на п. с., м.и. Т. Т. бил изпълнявал служебните си задължения в РУ-•••, като при у. на служебен автомобил с който е следвало да обслужи настъпило ПТП със товарен автомобил е с., след употреба на н.в.. Т. бил извършил дисциплинарните нарушения при форма на вина - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, и е искал тяхното настъпване. За цялостното поведение на м.и. Т. - обективирано в кадрова справка с рег.№343р-2496/09.02.2024 г., се установявало, че е в системата на МВР от 01.11.2012 г. По време на службата е награден с парична награда от министър на вътрешните работи през 2020 г., о. по дисциплинарен ред със заповед №343з-3702/20.12.2022 г. и в. на длъжност от 14.11.2023 г. с Решение на ВАС №10508/01.11.2023 г. по адм.дело № 6487/2022 г. При тези мотиви, съобразно критериите посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР и установяване на елементите от фактическия състав на нарушението, на основание чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.6, вр. чл. 197, ал.3, т.2, чл.203, ал.1 т.т.13 и 16 предл. второ от ЗМВР, „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и „… изпълнение на служебните задължения след употреба на н.в...." чл.226, ал.1, т.8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено едно общо дисциплинарно наказание „У.“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на м.и. Т. Н. Т., считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя и на пълномощника – адв. Н. П. на 08.05.2024 г. От разпита на свидетелите по делото и представените писмени доказателства се установява, че на 06.01.2024 г., м.и. Т. Н. Т., в качеството си на д. лице - с. на МВР, по време на р. в РУ-••• е изпратен от м. е. Д. Д., м. о. д. в ОДЧ на РУ-••• Задача да посети настъпило ПТП с материални щети на път II-55- посока Г.. Около 23.40 часа на същата дата м.и. Т. потеглил с у. от него служебен автомобил лек автомобил марка Опел, модел Астра с рег.№[рег. номер] от РУ-••• към мястото. В 23.50 часа Т. съобщава на ОДЧ м. е. Д. Д., че е с. с у. от него служебен автомобил. На място са изпратени автопатрули на РУ-••• и екип от сектор Пътна полиция •••. От показанията на свидетеля П. В. - м.и. Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – •••се установява, че заедно с колегата му Ц. К., на 06.01.2024 г. са били изпратени от дежурен ОДЧ на местопроизшествие в [населено място], на път II-55, във връзка със с. служебен автомобил на Районно управление - ••• с водач Т. Т.; при пристигането на място, автомобилът бил изведен извън канавката, в отбивка вдясно по посока на движението; при разговора му с Т. Т., той заявил, че е у. той автомобила, бил е сам вътре в автомобила и е д. ПТП-то, тъй като по време на самото пътуване превалявало леко дъжд, участък бил мокър; водачът е изпробван за алкохол, при което пробата била отрицателна. След обслужване на ПТП-то в РУ-••• м.и. П. В. е извършил проба с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000” с фабричен номер ARLK 0024 - проба №00304 на водача Т. Н. Т., която отчела наличието на „м.. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 117465, който бил връчен на жалбоподателя, удостоверено лично от него с подписа му, в 02.50 часа на 07.01.2024 г. Бил съставен АУАН серия GA № 1133105/07.01.2024 г. против жалбоподателя Т. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. м.и. Т.се е явил във ФСМП-•••, придружен от полицейски служители – Т. и В. и е дал проби кръв и урина за изследване. Съгласно сведението на д-р К. кръвната проба е взета в манипулационната от дежурния фелдшер, в негово присъствие. В показанията си свидетелят В. заявява, че лично е присъствал при вземана на кръв от жалбоподателя, а за урината го е придружил до тоалетното помещение, бил е с включена бодикамера. Взетите проби кръв и урина е транспортирал в хладилна чанта, до РУ – •••, където пробите са поставени в хладилник. След връщането на Т. в РУ-••• със служебния автомобил, м.и. В. предявил АУАН серия GA № 1133105/07.01.2024 г. за подпис на Т. и всички издадени от него съпътстващи ПТП —то документи. Със заповед №306з-3/07.01.2024 г. по описа на РУ-•••- приложена в материалите на производството, м.и. Т. е бил в. о. от длъжност на основание чл.214, т.4 от ЗМВР, а в 02.17 часа на 07.01.2024 г. е з. за срок от 24 часа в РУ-•••. По случая е уведомена Окръжна прокуратура С. и на място е изпратена м. с. Д. П. от Окръжен следствен отдел в ОП-С. Образувано е Досъдебно производство №1/2024 г. по описа на ОСО в ОП-С. На 07.01.2024 г. с приемо -предавателен протокол м.и. П. Д. В., м. а. — е предал на м. с. Д. П. АУАН серия GA 1133105/07.01.2024 г., съставен на Т. Т., талон за медицинско изследване № 117465, протокол за ПТП №1815414, протокол от ЦСМП-С. и един брой тест касета от „Дрегер Дръг тест 5000” с фабричен номер ARLK 0024 от извършена проба №00304 на водача Т. Н. Т. с [ЕГН]. С писмо изх.№286/12.02.2024 г. от м. с. Д. П., при ДРО са постъпили: уведомително писмо за образуване на досъдебно производство по описа на ОСО в ОП-С.; Съдебно химикотоксикологична експертиза на ВМА и Талон за изследване №117465/07.01.2024 г. на Т. Н. Т.. Постъпило е и уведомително писмо изх.№302/13.02.2024 г. по описа на ОП-С., Окръжен Следствен отдел, вх.№306000-1902/15.02.2024 г., с което се уведомява ДРО, че на 13.02.2024 г. в Окръжен Следствен отдел при Окръжна Прокуратура С., пр.пр.№158/2024 г. по описа на Районна прокуратура е предявено обвинение спрямо лицето: Т. Н. Т. [ЕГН]. Същият е привлечен в качеството на о. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а именно: за това, че на 06.01.2024 г., на 75 -ти километър на път II -55, общ.•••с посока на движение от [населено място] към [населено място], у. моторно превозно средство - лек автомобил марка Опел, модел Астра с рег.№[рег. номер], след у. на н.в., а именно — м. и а., установено по надлежния ред със Съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№4-602/22.01.2024 г. на Военномедицинска академия-София. Видно от Съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№4-602/22.01.2024 г. на Военномедицинска академия-София, е че в предоставените за изследване проби кръв и урина от лицето Т. Н. Т. се доказва наличието на н.в. от Списък I -м. и а.. От показанията на разпитания по делото свидетел Г. С. - п. в Група „Патрулно-постова дейност“ към ОДМВР-•••, Районно управление - •••, се установява, че 06 януари от 19.00, до 07.00 сутринта на 07 януари заедно с колегата му Б. Й. е бил назначен в наряд. Докато изпълнявали служебните си задължения, дежурният им се обадил и разпоредил да застанат на пътя за [населено място], до тир паркинга, да затворят движението, понеже има възникнало ПТП с тежкотоварен автомобил, който се е обърнал и запушва движението. Установили се там и съответно разбрали, че и другите колеги, които били в другия екип – М. Т. и К. В., вече са на ПТП-то и са го запазили, и чакат дежурния, който е на разположение, а именно Т. Т.. Докато с Б. отбивали движението, видяли, че идва служебният автомобил, който се у. от Т. Т.. Спрял до тях, разменили си две-три приказки и тръгнал, продължил нагоре, след което вече разбрали от М. Т., че преди да стигне до ПТП-то е к. Свидетелят С. категорично заявява - „Сам беше в колата, той шофираше“. От показанията на свидетелите Ц. и Х. се установява, че извършеното от жалбоподателя е предизвикало н. отзвук и в. у обществото. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи. Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал.1 вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е м.и., е наложено наказание „У.”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОДМВР •••. На основание чл.204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са областните дирекции на МВР. С оспорената заповед, поради налагане на дисциплинарно наказание У., е п. служебното правоотношение с оспорващия Т.. На основание чл. 227 във връзка с чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители на м. и. длъжности се издават от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, какъвто в разглеждания случай е Директора на ОДМВР •••. Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на д. служител. Такива обяснения са представяни два пъти в хода на дисциплинарното производство, като изрично в допълнително обяснение рег. № 306р-6614 от 08.04.2024 г. жалбоподателят е заявил, че няма искания към ДРО за събиране на допълнителни доказателства. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни. Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с изготвената от дисциплинарно-разследващия орган обобщена справка и становище са постъпили при Директора на ОДМВР •••, в качеството му на компетентен дисциплинарно наказващ орган, на 12.04.2024 г. Оспорената заповед е издадена на 23.04.2024 г. за нарушения, извършени на 06.01.2024 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР – с оглед наличие на данни за извършени от оспорващия т. н. на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 и т.16, предл. второ от ЗМВР. Т. е запознат с тази заповед и е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР – че има право да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат, да се запознава с материали по производството, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. С издаване на горепосочената заповед за образуване на дисциплинарно производство, със запознаване на Т. с тази заповед и с извършеното разясняване на правата му, са спазени горепосочените изисквания на закона. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В този смисъл не е нарушено правото му на защита. Твърдението, че дисциплинарно-наказващият орган е следвало да изчака завършването на образуваното наказателно производство, за да се приложи друга разпоредба – чл. 203, ал.1, т. 1 от ЗМВР, съдът намира за несъстоятелно. Обстоятелството, че в конкретния случай на служителя е била потърсена и наказателна отговорност не представлява пречка за реализиране на дисциплинарна отговорност за извършено нарушение на служебната дисциплина /аргумент на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР /. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно независимо от наличие или липса на основание за носене на наказателна отговорност от страна на държавния служител, в случай че извършеното от него осъществява състава на дисциплинарно нарушение, следва да се наложи съответното наказание. Наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства. В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения и са изискани документи от всички лица, за които е имало данни, че могат да дадат сведения или да удостоверяват факти от значение за разследването; анализирани са подробно всички събрани материали и са изложени причините, поради които не са кредитирани твърденията на Т., заявени в неговите обяснения; всички събрани доказателства са обсъдени и прецени обективно и в съвкупност. В тази връзка съдът намира, че дисциплинарно разследващият орган не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила във връзка с установяването на дисциплинарното нарушение. Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона. Съображенията за това са следните: Жалбоподателят е наказан дисциплинарно за тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.16 от ЗМВР, а именно изпълнение на служебните задължения след у. на н.в. или техни аналози, както и за неспазване на етичните правила за поведение на държавния служител от МВР, обективирани в т.19, 20 и 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. По делото безспорно е установено, че на 06.01.2024 г., м.и. Т. Н. Т., м.а. ••• степен в група „Пътен контрол”, сектор „Охранителна полиция”, Районно управление-••• при Областна дирекция на МВР-•••, в качеството си на д.л. - с. на МВР, е изпълнявал служебни задължения в състояние след у. на н.в., установено първоначално след извършената му проверка с техническо средство Дрегер тест -5000 с фабричен номер ARLK-0024. от държавен служител м.и. П. Д. В., на длъжност м.а. ••• степен в група „ОДПКПД” в сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР-•••, която проверка е показала положителен резултат за - м. След извършеното изследване във Военномедицинска академия-Coфия на пробите от кръв и урина дадени от Т. Н. Т., видно от химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№4-602/22.012024 г. на Военномедицинска академия София, е потвърдено наличието на н.в. от Списък I -м. и а. в пробите – кръв и урина на служителя. По делото няма спор, че установяването на употребата на н.в. е извършено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на н.в. или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) Спорният въпрос е дали това е приложимият ред в случая, тъй като този нормативен акт се отнася до водачи на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и участници в пътнотранспортни произшествия, а оспорващият не попадал в кръга на тези лица, както и дали този ред е спазен. Съгласно чл.159а, ал.2 от ЗМВР употребата, зависимостта от или злоупотребата с н.в. или техни аналози се установяват при условията и по реда на наредбите по чл. 155, ал. 1, т. 5 и чл. 203, ал. 3 от същия закон. Според чл.203, ал.3 от ЗМВР условията и редът за установяване на употребата и злоупотребата с н.в. или техните аналози се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Специализирана наредба за МВР е издадена министъра на вътрешните работи и oбн., ДВ, бр. 61 от 2.08.2022 г., в сила от 4.02.2023 г. и към момента на извършване на нарушението е действаща. В чл. 3 от цитираната наредба изрично са изброени случаите, в които се извършват проверките за употреба и злоупотреба с н.в. или техните аналози в МВР, а именно: 1. по заповед на министъра на вътрешните работи, на главния секретар на МВР, на ръководителите на основните структури по чл. 37 от ЗМВР или на ръководителите на териториалните звена на главните дирекции в следните случаи: а) при наличие на външни признаци, поведение или реакции; б) по мотивирано предложение на прекия ръководител; в) при внезапна проверка; и 2. в хода на проверка по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР или на дисциплинарно производство, провеждано по данни за извършени нарушения на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Видно е, че в тези хипотези не попада процесния. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, поради което съответства на изискването на чл.203, ал.3 от ЗМВР. В тази наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на н.в. или техни аналози. В конкретния случай, тъй като оспорващият е бил в. на с. а., то правилно е приложен именно редът за извършване на проверка по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на н.в. или техни аналози. От събраните по делото доказателства е установено, че редът предписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяването на употребата на н.в. от оспорващи, е спазен. След п. тест за употреба на н.в. при извършената проверка с техническо средство Дрегер тест -5000 с фабричен номер ARLK-0024. и несъгласие на проверяваното лице в съответствие с установения в чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ред са взети, за задължително провеждане на съответно лабораторно изследване, предоставени от оспорващия проби от урина и кръв. В този смисъл е неоснователно наведеното възражение за липса на съгласие от жалбоподателя. Неоснователни са и твърденията за незаконосъобразно проведено тестване с Дрегер Drug Test 5000, както и за процедурни нарушения при вземането, съхранението и транспортирането на биологичните проби. Съгласно Методически указания № Iз-1583/20.07.2010 г. и допълнителни указания за пробовземане и провеждане на анализ с апарат Draeger Drug Test 5000, приложени по делото е видно, че за провеждане на анализа е необходимо апаратът да е поставен на равна повърхност, а не под наклон (няма изискване за нивелиране) и по време на целия процес уредът не бива да се мести и движи. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че тези изисквания са спазени. При неспазване на изискванията за вземане на проба и/или провеждане на анализа следва да се появи невалиден резултат. В конкретния случай уредът не е отчел грешка и не е дал показание „невалиден“ за всички вещества, следователно тестването с Дрегер Drug Test 5000 е проведено в съответствие с указанията. Относно биологичните проби, видно от приложената съдебна химикотоксикологична експертиза (на стр. 2, абзац втори) е посочено, че „пробите кръв и урина отговарят на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ-ВМА. По делото не се оспорва компетентността на вещите лица и приложените от тях научни методи. В този смисъл валидността на резултатите от кръвната проба и урина не може да се считат за компрометирани. Съгласно химикотоксикологична експертиза от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Т. Н. Т., [ЕГН], се установи: присъствие в кръвта и предоставената проба урина на н.в. от групата на с. — а. и м.. Жалбоподателят не е оспорил заключението, нито е поискал повторно извършване на химически анализ. В Наредба № 1 от 19.07.2017 г. такава възможност е уредена за образувано срещу лице административнонаказателно производство или наказателно такова, но не и за образувано дисциплинарно производства по ЗМВР, каквото несъмнено е образуваното със Заповед № 343з-68/09.01.2024 г. на Директора на ОДМВР ••• производство срещу м. и. Т. Т.. В тази връзка, доколкото съдът е указал на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, а на основание чл. 171, ал. 2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по реда на ГПК, то същият е могъл да поиска повторно извършване на химически анализ пред настоящата съдебната инстанция чрез назначаване на съдебно-химическа експертиза. Следва да се посочи, че според чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., пробите кръв за установяване употребата на н.в. или техни аналози и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от 12 месеца. Това обстоятелство изрично е посочено и Забележка в химикотоксикологична експертиза (л. 135). До приключване на настоящото съдебно производство този срок не е изтекъл и жалбоподателят е разполагал с възможността да поиска извършването на повторно химико-токсилогично изследване. За пълното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК дава право на съда служебно да назначи експертиза, но доколкото нито в жалбата, нито в съдебно заседание жалбоподателят е оспорил по някакъв начин резултата от извършеното лабораторно изследване и не са представени каквито и да е доказателства, който да поставят под съмнение извършеното химико-токсилогично изследване на дадените от жалбоподателя проби – кръв и урина, съдът не счел за необходимо да назначи служебно съдебно-химическа експертиза. В обясненията си дадени пред съда жалбоподателят заявява, че не е бил в. на служебния автомобил на 06.01.2024 г., като твърди, че МПС е у. от с. му. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, тези твърдения съдът намира за неоснователни и недоказани. От сведенията на Д. М. Д., Ч. С. Е., П. Д. В., Ц. К. К., Б. М. Й., Г. С. С., М. Т. Т., К. А. В. и Д. С. Г., дадени в хода на дисциплинарното производство, се установява, че именно оспорващият е у. с. автомобил, като е бил сам в него. Няма противоречия и в дадените показания на свидетелите П. Д. В., Д. М. Д., Г. С. С. и К. А. В., разпитани в о.с.з. по делото. Изрично в показанията си свидетелят С. заявява, че служебният автомобил, се е у. от Т. Т., който е бил сам в колата и той е ш. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обобщената справка и становище фактическа обстановка и същата не бе опровергана в съдебното производство. Жалбоподателят е санкциониран за извършени тежко нарушение на служебната дисциплина - изпълнение на служебните задължения след у. на н.в. или техни аналози и за тежко дисциплинарно нарушение, , неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, свързано с нарушаване на нормите на т.т 19, 20 и 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 16 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "У.". В настоящата хипотеза, управлението на служебното МПС от страна на жалбоподателя на 06.01.2024 г. под в. на н.в., е несъмнено и категорично доказано с извършено химико-токсикологичното лабораторно изследване. Видно от представената и неоспорена от жалбоподателя копие на химикотоксикологична експертиза, изготвена от ВМА от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Т. Н. Т., [ЕГН], е установено п. в кръвта и предоставената проба урина на н.в. от групата на с. — а. и м.. Установява се по делото, а и не се оспорва от служителя, че на 06.01.2024 г., съгласно утвърден месечен график е бил на разположение и на тази дата лицето е упражнявало служебните си задължения. Между страните не се спори, че в задълженията на жалбоподателя е включено спазването на принципите и нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Последният съдържа правила за поведение на служителите от МВР като тези по т. 19, 20, 27 -държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; при изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество, неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от служител на МВР, подписал клетвен лист, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на институцията, в която работи. Установи се, че при констатираното н. на н.в. Т. е извикан да изпълнява служебните си задължения във връзка с възникнало ПТП като на процесната дата бил на разположение по график. В Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007 г. е прието че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова се изисква деянието да е „уронващо престижа“, т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. В цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че: „е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи“. Конкретният случай е станал д. на други лица - служители в РУ •••, служители във ФСМП [населено място], граждани и наред с това е д. ш. о. отзвук. Деянието е с такъв характер и интензитет, че да предизвика н. о. нагласа, която да доведе да намаляване или загуба на о. д. в полицията. С оглед изложеното правилно извършеното от жалбоподателя Т. е квалифицирано като извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 16 – " изпълнение на служебните задължения след у. на н.в. или техни аналози" от ЗМВР и по т. 13 – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", като за същите се налага дисциплинарно наказание „У.”. Оспорената заповед е издадена от дисциплинарно-наказващия орган и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне вида на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. С издаването на оспорената заповед и налагане на дисциплинарно наказание – У., наказващият орган се е съобразил с нормата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и законосъобразно е прекратил служебното правоотношение с оспорващия Т.. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен