Решение № 493 от 12.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 68054/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу О. а. на о. С., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2301,28 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., сумата от 679,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2021 г. до 06.08.2024 г., сумата от 37,50 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2022 г. и сумата от 10,29 лв. за мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2021 г. до 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 12.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 48467/2024 г. по описа на СРС, 178 състав. Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – една стая от ляво крило, находящ се в гр. С., пл. „П. Р. С." № ••, ет. *, с абонатен № ••••, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената топлинна енергия, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производства разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че през процесния период процесният имот не е използван от него, а е предоставен под наем на „А.-••••“, с предишно наименование „Е.- ••••“ с договор за наем №•••-••-•••••/••.••.•••• г., като сочи и че към цитирания договор са подписани две допълнителни споразумения – от 28.04.2021 г. и 19.05.2021 г. Твърди, че между страните в настоящото производство не е сключен договор за доставяне на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва да е получавал от ищеца фактури, както и въобще ищецът да е издал такива. Оспорва да са налице елементите от субсидиарния състав на неоснователното обогатяване. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва изпадането в забава. Излага, че „Т. С.“ ЕООД няма основание за извършване на дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове. Третото лице - помагач на страната на ответника Ф. „А. ••••“ не изразява становище по предявените искове. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). По делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди. Противното нито се твърди, нито се установява по делото. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените ОУ с конклудентни действия – по аргумент от чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при ОУ. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е сключен за процесния период. При невъзможност на топлопреносното дружество да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предвид изложеното в тежест на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже обедняването си до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяванете на разходи за нейната цена, както и наличие на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинна енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Следователно основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена топлинна енергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия. В настоящия случай между страните не се спори и видно от представения Акт № •••••/••.••.•••• г. за частна държавна собственост, за имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••.•••.••.*.•• със застроена площ от 631 кв. м., с предназначение: за делова и административна дейност съгласно схема № ••-•••••••/••.••.••••г., в който е посочено, че имотът се намира в гр. С., район „С.“, пл. „П. Р. С." № ••, ет. *, както и Акт № •••••/••.••.•••• г. за частна държавна собственост за имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••.•••.••.*.••, със застроена площ от 631 кв. м., с предназначение: за делова и административна дейност съгласно схема № •• ••••••/••.••.••••г. на СГКК - гр. С., с местонахождение: гр. С., район „С.“, пл. „П. Р. С." № ••, ет. *, че процесният имот е частна държавна собственост . В гореописаните актове за държавна собственост изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС имотът е предоставен за управление на Областен управител на област С.. По делото е представен договор за наем на недвижим имот - частна държавна собственост от 18.12.2009г., сключен между О. а. на о. С. и Политическа партия „А.“ с предмет предоставяне на временно и възмездно ползване за административни нужди на централното ръководство на политическа партия „А.“ част от имот - частна държавна собственост, намиращ се в гр. С., район С., пл. „С." № ••, представляващ втория надпартерен етаж с полезна площ от 505,30 кв.м. от административната сграда. По делото е представен договор за наем на недвижими имоти - частна държавна собственост от 13.03.2019 г., от който се установява, че О. а. на о. С. и Ф. „А.-••••“ са сключили договор за наем с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на имоти – частна държавна собственост, намиращи се в гр. С., район „С.“ пл. „С." № ••, представляващи реални части от административна и делова сграда с партер и шест етажа, а именно: сутерен със застроена площ от 310 кв.м., състоящ се от салон, складови и сервизни помещения; трети/втори надпартерен/ етаж с полезна площ от 505,30 кв.м.; шести /пети надпартерен/ етаж със застроена площ от 327,17 кв.м., включващ 11 помещения с номера от 601 до 611, коридор и тераса. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора наемателят е длъжен да заплаща в договорения срок наемната цена за ползване на имотите, предмет на договора, както и всички експлоатационни разходи във връзка със същите /разходи за ел. енергия; за топла и студена вода; топлинна енергия, охрана, такса „Битови отпадъци“; за поддържане и ремонт на общите части на сградата и пр./. В чл. 13, ал. 2 е уговорено задължение на наемателя да открие партиди на свое име в „Т. С.“ ЕАД, „Ч. Е. Б.“ АД, „С. в.“ ЕАД и др. по местонахождение на имотите. В чл. 2, ал. 1 е уговорено, че договорът се сключва за срок от 10 години, считано от датата на предаване на всеки един от имотите. Представено е допълнително споразумение № 1/28.04.2021 г., сключено между О. а. на о. С. и Ф. „А. ••••“. По делото е представено допълнително споразумение № */••.••.•••• г., сключено между О. а. на о. С. и Ф. „А. ••••“. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, е прието заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза. Съгласно заключението дяловото разпределение в сградата е извършвано от „Т. С.“ ЕООД, на база реален отчет от разпределителите съгласно т.6.4 от приложението към Наредба № *-••-••- *, като процесния имот е с отопляема кубатура в размер на 1216 м3 и в него има 8 броя отоплителни тела, на които са поставени ИРРО с радио отчет. В сградата не е ползвана топла вода. В имот е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота. Общият размер на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е 2238,13 лв., от която сума за сградна инсталация в размер на 2033,86 лв. и сума за отопление на имот в размер на 204,27 лв. Според заключението сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Общият топломер е отчитан по електронен път всеки месец с помощта на т. нар. „терминал“, който снема показанията на топломера в 0,00 часа в началото на всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи. Топломерът е преминавал метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. за абонатен № •••• са начислени суми по фактури за топлинна енергия в размер на 2266,39 лв., а размерът на обезщетение за забава възлиза в размер на 517,37 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 06.08.2024 г. които суми не са заплатени. Съгласно начислените суми за дялово разпределение са в размер на 57,72 лв. – главница за периода 07.2021 г. - 10.2022 г. и мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 16,29 лв. за периода от 31.08.2021 г. до 06.08.2024 г. Предвид така установеното следва да се отбележи, че за да е налице неоснователно обогатяване, следва да се докаже, че именно ответникът през исковия период е ползвал недвижимия имот и съответно е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил необходими разходи. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е ползвал имота през разглеждания период и се е обогатил със стойността на доставената му и консумирана топлинна енергия, в какъвто смисъл е и съставения от съда по реда на чл. 146 ГПК доклад на делото. Същевременно ползването на имота от ответника през исковия период са факти, които ответникът своевременно е оспорил с депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба и същите подлежат на доказване в производството по делото. В хода на производството ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи тези обстоятелства. В случая по делото се установи, че процесния топлоснабден имот е предоставен за ползване на Ф.та, която е конституирана като трето лицепомагач, по силата на срочен договор за наем от 13.03.2019 г, като ползването на имота от наемателя обхваща и процесния период / от м.10.2021 г. до м.04.2023 г./. Видно от чл. 61, ал. 1 от представените Общи условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ••-•••/••.••.•••• г., Решения № ••- •••/••.••.•••• г. и Решения № ••-•••/••.••.•••• г. на КЕВР, действали през процесния период, купувач-страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно права на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди. От изложеното следва, че договор за доставка на ТЕ може да се сключи с наемател на имота. Действително по делото се установи, че по силата на чл. 18 ЗДС процесният държавен имот се управлява от областния управител, но това не означава по подразбиране, че имотът се е използвал фактически от администрацията на областния управител. С оглед характера на предявения иск и фактическия му състав именно фактическото ползване на имота и чрез това – консумирането на доставената топлинна енергия за стопански нужди, е релевантно за делото. Това е така, защото само ползвайки имота, ответникът би могъл да се обогати със стойността на потребената в него топлинна енергия. Посочените доказателства в тяхната съвкупност обуславят извода, че именно наемателят Ф. „А. ••••“ е ползвала реално процесния имот през исковия период. Ето защо съдът намира, че с оглед предоставеното ползване върху имота в полза на трето лице за период, който обхваща процесния, не ответникът, а ползващото имота лице консумира доставената топлинна енергия, спестявайки разходи за сметка на ищеца. Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на исковата претенция. С оглед неоснователността на главните искове, следва да е отхвърлят и акцесорните такива по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Същата е претендирала юрисконсултско възнаграждение, като следва да бъде присъдено такова в размер на сумата от 200 лв. Така мотивиран, съдът