Решение № 802 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2082/2026 г.

Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП № 876496-F846363/24.02.2026г. на на Изпълнителен Директор на НАП, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН. С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че АУАН е съставен при нарушаване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Оспорва се факта на извършено нарушение, като се сочи, че се касае за различен документ и не е зследвало нарушението да бъде квалифицирано по чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Счита се и, че е налице хипотеза на чл.28 от ЗАНН. Приема се, че е била нарушена нормата на чл. 57, ал. 1т. 4 от ЗАНН, оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, твърди се, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и се приема, че не са били обсъдени депозираните възражения, като в заключение се иска отмяна на НП. За съдебното заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от юк Н*, надлежно упълномощена и приета от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество се иска отмяна на НП на изложените основания и се претендира възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител ю.к. А*, която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, мотивира неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.08.2025г. служители на ТД-НАП, сред които св. Т., извършили проверка на търговски обект – игрално казино, находящ се в гр. В., кк. "З*", хотел „И*, стопанисван от „Х АД . При проверката с констатирано, че възз.дружеството е организатор на хазартни игри съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-5524/04.07.2025 г. издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от Изпълнителния директор на НАП и което отразява актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030- 5049/19.06.2025 г. на същия орган. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри (НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ) е длъжен да води протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино по образец съгласно приложение № 3. При преглед и анализ на представени протоколи за зареждане и приключване на игралните маси в игрално казино, е установено, че в Протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино № 121129/19.08.2025 г., маса № МРТ 2, не е попълнен задължителен реквизит, а именно: липсва подпис на „ПИТ БОС". Поради това в хода на проверката било прието, че е извършено нарушение от страна на въз.дружество на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ съгласно която: „Данните в съответните отчети и протоколи по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец". Констатациите от проверката били описани в протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри № серия АА 0001043 от 23.08.2025г. Тъй като установеното в хода на проверката в игралната зала стопанисвана от въз.дружество представлявало нарушение на разпоредбите на ЗХ, бил съставен АУАН против въззивното дружество. В него били описани констатациите от проверката си, а именно че на процесната дата в игралната зала е извършено административно нарушение на чл.3 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри от 03.02.2021г. Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава възражения не били направени и депозирани. В законоустановеният срок били депозирани писмени възражения, срещу съставения АУАН. Те били разгледани от АНО, но не били уважени. Поради това АНО въз основа на акта издал процесното НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.3 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание в минимално предвидения в чл.108 ал.1 от Закон за Хазарта в размер на 1533,88евро. Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. Т., протокол за извършена проверка; протоколи за допълнително зареждане на маса; декларации и др. Показанията на св. Т. са такива на пряк очевидец на нарушението и кореспондират с установеното посредством писмените доказателства по делото, безспорно установявайки характера и вида на осъществяваната дейност, както и извършеното допълнително зареждане на маса, при което в съставеният протокол липсват задължителни реквизити. Показанията на този свидетел са в унисон с писмените доказателства по делото и по конкретно с приложеният, отразяващ допълнителното зареждане и липсата на положени подписи от съответните лица. Поради това и съдът ги кредитира изцяло. Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства в кредитираните части, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите. Актът също е съставен от компетентно лице, тъй като актосъставителят е длъжностно лице на което са били възложени контролни функции със заповед. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Актът, както и наказателното постановление са били съставени в предвидените в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН срокове. В случая е приложима тази законова разпоредба, тъй като се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е приел, че от страна на въз.дружество е нарушена разпоредбата на чл. 3 ал.2 от Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.108 ал.1 от Закона за Хазарта, която следва да намери приложение. Съдът следва да посочи, че АНО правилно е посочил датата на извършване на нарушението 19.08.2025 г. - датата на съставяне на Протокол № 121129 за маса № МРТ 2. Също така и правилно е посочено мястото на извършване на нарушението. Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на закона за хазарта, наказващият орган е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което санкция в минималния размер и би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер в установения в закона минимум. Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното: С жалбата се счита, че НП следва да бъде отменено, тъй като не е спазен срок по 52 ал.1 от ЗАНН, за който се счита, че е императивен. Оплакването, свързано с неспазване на срока за произнасяне по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е неоснователно, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Счита се за нарушен чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като са посочени представляващи дружеството лица, които са различни от тези, представляващи дружеството към датата на издаване на НП. Доколкото АУАН и НП са издадени срещу конкретното дружество, с посочени пълни данни като наименование, адрес на управление, седалище и ЕИК, соченото обстоятелство не представлява съществено нарушение на ЗАНН. И АУАН и НП са връчени на лице, притежаващо изрично пълномощно, копие то което е приложено по администартивнонаказателната преписка, с което правото на защита на санкционираното лице е било гарантирано в пълен обем. Оспорва се факта на извършено нарушение, като се сочи, че се касае за различен документ и не е следвало нарушението да бъде квалифицирано по чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Съдът, противно на изразената позиция намери, че при правилно установени факти, правилно е била определена правната квалификация на извършеното и същата съответства именно на определената от наказващият орган. На последно място се счита се, че е налице хипотеза на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за "маловажен случай", поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно административно наказващият орган не е приложил същата, доколкото от данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. За пълнота, съдът следва да отбележи и обстоятелството, че процесното нарушение е на формално извършване и не е резултатно, поради което липсата на вреда за фиска, също не може да бъде отчетено като основание за квалифицирането му като "маловажно" по смисъла ва чл. 28 от ЗАНН. След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- В.а следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение определи в размер на 130 лева с равностойност от 66,47 /шестдесет и шест 0,47/ евро, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО. Водим от горното, съдът