Решение № 722 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3). Образувано е по жалба на „Агропакт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : Стопански двор 1, село Сенокос, община Балчик, област Добрич, представлявано от управителя М. Р. Б., подадена чрез адвокат М. С. от АК – София, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/2190 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта, в която на дружеството е отказано подпомагане по ЕКО – НИП в размер съответно на 89 514, 47 лева и 2623, 66 лева. В жалбата се твърди, че оспорваното УП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи за липса на фактически и правни основания за издаването на акта и за неизясняване на действителните факти и обстоятелства по спора. Твърди се, че дружеството е закупило само един препарат Тайфун СЛ, който не отговаря на условията за допустимост. В нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 административният орган не е установил дали закупеният продукт е бил използван в стопанството на ЗП и върху кои точно площи е бил използван, а директно е отказал подпомагане за всички площи. Сочи се, че закупеният ПРЗ не би могъл да се приложи върху всички площи, поради което само част от земите биха били недопустими за подпомагане, а не цялото стопанство. За площите, за които са спазени специфичните изисквания, е следвало да се изплати подпомагане. Излагат се съображения и за несинхронизиране на правната уредба относно условията за допустимост по Еко – НИП. Иска се отмяна на уведомителното писмо в оспорваната му част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че стопанството на жалбоподателя е недопустимо за подпомагане по интервенция Еко – НИП поради нарушаване на изискванията, посочени в чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3. Използваният препарат за растителна защита „Тайфун СЛ“ представлява тотален хербицид, поради което не е подходящ за прилагане върху площи по Еко – НИП и правилно е отказано исканото подпомагане. Навежда доводи за липса на доказателства, че препаратът не е бил използван в стопанството на ЗП. Напротив, заявителят сам е посочил в декларацията си по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3, че го е ползвал по отношение на интервенция Еко – НИП. Счита, че дневникът за растителнозащитни мероприятия и торене не е достоверен доказателствен източник, тъй като няма категорична информация, че е попълван точно и коректно. Твърди, че за кампания 2023 г. законодателят не прави разлика между стопанството на земеделския производител и отделните площи, поради което частичното спазване на поетите ангажименти от бенефициера не може да обоснове плащане. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: „Агропакт“ ЕООД, [ЕИК], е регистрирано като земеделски производител с УРН 182724 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Със Заявление за подпомагане с УИН 08/210723/41510 жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане за кампания 2023 по десет интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027, в т.ч. еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко - НИП), Практика 1, като е декларирал 29 парцела с обща площ от 889, 97 ха, находящи се в землищата на с. Крумово, с. Любен Каравелово и с. Сенокос. На 17.12.2023 г. кандидатът е подал в СЕУ декларация и опис по образец на разходооправдателните документи на закупените продукти за растителна защита на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3. В описа е посочена фактура № 6000019265/26.06.2023 г., с която са закупени няколко ПРЗ, един от които е Тайфун СЛ, с количество 5 литра. В процеса на оторизация по Еко – НИП ДФЗ е изискал списък на разрешените за употреба в България ПРЗ, с посочване на тези, които съдържат глифозат. В отговор е получено писмо изх. № ПРЗ-314/25.04.2024 г. (л.81) на изпълнителния директор на БАБХ с приложен списък на разрешените за употреба продукти за растителна защита, актуален към м. юли 2023 г., съгласно който „Тайфун СЛ“ е тотален хербицид от непрофесионална категория на употреба (л.79-80). На 01.06.2025 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/2190, с което е оторизирал суми по девет от заявените интервенции и е отказал изцяло подпомагане (колона 3 „Намаления“) по интервенция Еко-НИП за кампания 2023 в размер съответно на 89 514, 47 лева (за обработваеми земи) и 2623, 66 лева (за трайни насаждения). За обработваемите земи на площ от 876, 39 ха исканата сума е намалена с 83, 75 лева на основание чл. 88, т. 8 от Наредба № 3 поради наличието на наддекларирани площи в размер на общо 0, 82 ха – недопустими площи, попадащи извън окончателния специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023, одобрен със Заповед № РД 09-220 от 08.03.2024 г. на МЗХ, съответно с 89 430, 72 лева на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 поради неспазване на изискванията по интервенцията върху установените допустими площи от 875, 57 ха (без 0, 82 ха), тъй като декларираният от кандидата ПРЗ „Тайфун СЛ“ е тотален хербицид и не е подходящ за Практика 1. По същите съображения (неспазване на условията за допустимост по интервенцията, определени в глава втора на Наредба № 3 – чл. 88, т. 7 от Наредба № 3) е отказано подпомагане за трайните насаждения с обща площ 13, 58 ха. В приложение 19 към УП са описани установените несъответствия, като в таблица 19.4 са изброени 14 отделни БЗС с наддекларирани площи, а в таблици 19.1, 19.2 и 19.3 са посочени нарушенията на земеделските практики по чл. 41, ал. 1, във връзка с ал. 5 от Наредба № 3. ПРЗ „Тайфун СЛ“ фигурира в Таблица 19.2 – Таблица на използваните продукти за растителна защита по Еко – НИП за кампания 2023, като е включен в графата на тоталните хербициди. В Таблица 19.3 са изброени конкретните условия за допустимост по интервенцията, като в графи 8 и 9 е отразено, че не са спазени изискванията да не се използват ПРЗ – тотален хербицид или съдържащ глифозат, и да се използват ПРЗ, подходящи за Практика 1. В поясненията към таблиците е посочено, че когато използваният ПРЗ е тотален хербицид, стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане, поради което ДФЗ отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3, а когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Физически блокове“ за кампания 2023, ДФЗ отказва частично или пълно плащане на площ на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 88, т. 8 от Наредба № 3. В хода на съдебното производство е представен дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за стопанската 2022/2023 година, заверен с подписа на сертифицирано лице чл. 83, ал. 1, във вр. чл. 84, ал. 1 от ЗГР, съгласно който ЗП не е третирал площи с ПРЗ „Тайфун СЛ“ през стопанската година. Това се потвърждава и от изслушаната по делото допълнителна съдебно – агрономическа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. След преглед на приложения дневник вещото лице не е установило употребата на препарата върху площите по Еко – НИП за стопанската 2022/2023г. Дружеството има записи за извършени пръскания с различни ПРЗ върху 28 БЗС от всички заявени 29 БЗС с площ 889, 97 ха, но няма проведено пръскане с „Тайфун СЛ“. Видно от първоначалната съдебно – агрономическа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, химическият продукт „Тайфун СЛ“ е пестицид, спадащ към групата на хербицидите. Хербицидите са препарати за унищожаване на тревисти плевели. „Тайфун СЛ“ е тотален листен системен хербицид за борба срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели. Препаратът е разрешен за ползване при и в дози, както следва : царевица – в доза 300 мл; овощни градини – в доза от 400 до 1200 мл; стърнища, свободни площи – в доза от 400 до 600 мл; зимна пшеница – в доза от 400 мл. Съгласно фактура № 6000019265/26.06.2023 г. жалбоподателят е закупил общо 5 литра препарат „Тайфун СЛ“. При спазване на указанията в разрешителното за употреба закупеното количество би стигнало за третирането на : 1, 6 ха царевица; от 0,4 ха до 1, 25 ха овощна градина; от 0,8 ха до 1, 25 ха стърнище и 1, 25 ха зимна пшеница. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : Жалбата е подадена в срок (УП е изтеглено от СЕУ на 22.06.2025 г., а жалбата е подадена на 01.07.2025 г.), от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган съгласно чл. 20 и чл. 20а, във вр. чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, във вр. чл. 88 от Наредба № 3 и в изискуемата от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите за отказа се съдържат в табличната и пояснителната част на Приложение 19 и позволяват в достатъчна степен да се изведе действителната воля на административния орган – в какво се състоят констатираните несъответствия, каква е сумата на отказаната помощ и как е изчислен нейният размер. Оспорваното писмо в частта относно отказа за сумата от 83, 75 лева (за обработваеми земи) е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Това намаление е обосновано с мотива, че 0, 82 ха са недопустими за подпомагане, тъй като попадат извън окончателния специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023. Наддекларираната площ е установена след извършени задължителни административни проверки по чл. 70, във вр. чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и съпоставка на данните в заявлението за подпомагане с актуализираните данни в ИСАК. Жалбоподателят не е оспорил тези констатации, нито е представил доказателства, с които да ги опровергае. С оглед на това правилно и законосъобразно органът е квалифицирал процесните площи като недопустими за подпомагане и е отказал плащане за тях на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във вр. чл. 88, т. 8 от Наредба № 3. В тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В останалата част УП е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. От съдържанието на акта е видно, че подпомагането по Еко – НИП за 875, 57 ха обработваеми земи и 13, 58 ха трайни насаждения е отказано на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 поради неспазване на изискванията, посочени в глава втора на Наредба № 3, изразяващо се в използването на тотален хербицид – „Тайфун СЛ“, който е забранен за Практика 1 съгласно чл. 41 от Наредба № 3. Условията и реда за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в глава IV на раздел II на Наредба № 3. В чл. 1, ал. 4 от наредбата е посочено, че интервенциите по ал. 2 се прилагат в съответствие с изискванията на Регламент ЕС 2021/2115 и Регламент ЕС 2021/2116. Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко - НИП) е част от еко схемите, описани в чл. 37, ал. 1 на Наредба № 3. Конкретните критерии за допустимост по тази еко схема са регламентирани в чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 (в приложимата редакция, ДВ, бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г.), съгласно който допустими за подпомагане са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики : т. 1 - върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и т. 2 - ако се прилагат продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория за употреба, или т. 3 – се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикувани на интернет страницата на БАБХ. Според ал. 2 право на подпомагане по еко схемата имат земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3 и отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. В ал. 3 е указано, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита. Задължение за водене на записи за използване на продукти за растителна защита е регламентирано в чл. 115а от ЗЗР, а по силата на Наредба № 12/23.08.2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита земеделските стопани следва да вписват тези записи в дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ. Дневникът може да се води на хартиен и/или електронен носител, като при необходимост земеделските стопани предоставят на контролните органи копие или разпечатка от него, заверени с подпис. Анализът на тези разпоредби сочи, че прилагането на необходимите екологични земеделски практики следва да се установи чрез проверка както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита. Закупен препарат не се приравнява на действително ползван препарат, поради което подаването на документите по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 не отменя задължението на административния орган да провери дали декларираните от кандидата ПРЗ наистина са вложени в заявените за подпомагане площи чрез изследване на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и други доказателствени източници. От данните по административната преписка се установява, че констатациите за използването на забранен ПРЗ се основават единствено на декларацията и описа на жалбоподателя и приложените към тях фактури за закупените продукти, без да са проследени записванията в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за съответната стопанска година. Безспорно в документите по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 е декларирано закупуването на ПРЗ „Тайфун СЛ“, който е тотален хербицид съгласно информацията от БАБХ и не е позволен за употреба по Еко - НИП, Практика 1, но от приложения по делото дневник на проведените растителнозащитни мероприятия и торене и заключението на вещото лице по допълнителната САЕ е видно, че този препарат не е прилаган върху заявените по интервенцията площи през кампания 2023. Неоснователно е възражението на ответника, че дневникът на ЗП е негоден да установи неползването на ПРЗ, защото самият законодател му е придал такава доказателствена стойност. По делото не са налице данни, от които да се направи извод, че този дневник е нередовно воден. От съдържанието му е видно, че той е попълван точно и коректно, като в съответните графи са отразени размера на обследваните и нападнати площи, степента на нападение, вида на болестта, датата и вида на проведените химични обработки, дозата и вида на приложения химически препарат, техниката на приложение и обема на третираните площи. Всички записвания са удостоверени с подписа на агронома на дружеството, като ответникът не е представил доказателства (напр. информация от БАБХ), които да ги оборват. С оглед на това дневникът съставлява надлежно писмено доказателство, удостоверяващо, че заявените площи (обработваеми земи с площ 875, 57 ха и трайни насаждения с площ 13, 58 ха) не са третирани с „Тайфун СЛ“ през стопанската 2022/2023 г. и отговарят на условията за подпомагане по Еко – НИП. По отношение на тези площи няма данни да е нарушена забраната по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3, поради което органът не е имал основание да откаже плащане за тях. От друга страна, дори и да се приеме, че процесният ПРЗ е бил използван през кампания 2023, то препаратът е недостатъчен за влагането му в цялото стопанство на ЗП. Съгласно заключението на вещото лице по двете САЕ при спазване на разрешената доза за употреба закупеното количество би стигнало за третирането на : 1, 6 ха царевица; от 0,4 ха до 1, 25 ха овощна градина; от 0,8 ха до 1, 25 ха стърнище и 1, 25 ха зимна пшеница. При това положение несъответствието с изискванията по Еко – НИП би засегнало само тези минимални площи, поради което намалението на помощта за всички заявени и установени БЗС е в противоречие с чл. 41, ал. 4 и 5 от Наредба № 3. Неоснователно е становището на ответника, че законодателят не прави разлика между стопанството на земеделския стопанин и отделните площи и частичното спазване на поетите ангажименти не може да обоснове плащане по Еко - НИП. Съгласно чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 плащането по процесната интервенция е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване – за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи, а според ал. 5 размерът на помощта се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно подпомагането по Еко – НИП се изчислява на хектар и условията за допустимост трябва да се преценяват за всяка площ поотделно. Това означава, че дори и да е налице недопустимост на една площ, тя не влече недопустимост на цялото стопанство и пълен отказ за плащане. Такъв отказ би бил налице единствено ако всички декларирани парцели не отговарят на изискванията за подпомагане – чл. 87, т. 2 и 3 от Наредба № 3. В противен случай административният орган следва да извърши намаление на плащането съразмерно на приетата за недопустима площ. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 31, § 7 от Регламент ЕС 2021/2115, където също се говори за подпомагане на хектар по смисъла на чл. 4, § 4 от регламента, а не на стопанство по смисъла чл. 3, § 2 от регламента, както и от поясненията в част I.В.4 – „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., в които изрично е предвидено, че плащането по еко схемата е на хектар допустима земеделска земя, обхваната от задълженията по интервенцията. С оглед на това неправилно административният орган не е изследвал дали закупеният препарат реално е използван и върху какви площи, преди да прецени спазени ли са изискуемите земеделски практики, съответно дължи ли подпомагане и в какъв размер. Като не е изискал и проверил дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и се е позовал единствено на декларацията и разходооправдателните документи по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3, ответникът е допуснал съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, довели до неизясненост на релевантните за спора факти и несъответствие с материалния закон. При липсата на доказателства за прилагане на процесния хербицид върху обработваните площи не може да се направи извод, че са осъществени материалноправните предпоставки за постановяване на отказ по чл. 88, т. 7 от Наредба № 3. Ето защо, като е приел за недопустими заявените 875, 57 ха обработваеми земи и 13, 58 ха трайни насаждения и не е оторизирал суми за тях в размер съответно на 89 430, 72 лева и 2623, 66 лева, административният орган е постановил един незаконосъобразен по същество акт, който следва да бъде отменен в тази му част на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, преписката следва да бъде изпратена за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото в размер на общо 1174, 90 евро/2297, 91 лева съразмерно с уважената част от жалбата. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 0, 05 евро съразмерно с отхвърлената част от жалбата. След компенсация на двете вземания в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1174, 85 евро/2297, 81 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Добричкият административен съд