Решение № 784 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 21/2026 г.

Административен съд - Смолян28.05.2026 г.докладчик Добринка Грибачева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Ч. срещу Разпореждане от 07.01.2026 г. на полицейски орган при РУ на МВР-[община]. ОСЪЖДА С. С. Ч. от [населено място] да заплати на ОД на МВР-[област] сумата 102 евро разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: �

Мотиви

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 64, ал.7 от ЗМВР. Образувано е по жалба на С. С. Ч. от [населено място], срещу Разпореждане от 07.01.2026 г. на мл.експерт Г. И. при РУ – [община], с оплаквания, че издаденото разпореждане е нищожно, евентуално незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при нарушения на изискванията за форма. В жалбата се твърди, че в нарушение на л.64 ал.5 т.3 от ЗМВР разпореждането не съдържа фактически и правни основания за издаването му. На следващо място се възразява, че контейнерът е собственост на дружество „А. 64“ЕООД, чийто управител е С. Ч., и затова бил поставен от него не като физическо лице, а от дружеството. Според жалбата „А. 64“ЕООД е носител на правото на строеж върху поземлен имот с [идентификатор], а не физическото лице С. Ч.. Затова бил неправилно определен адресата на разпореждането. Според жалбата без правно основание органът, изземвайки компетентността на съда, е издал оспорения акт. С него практически се упражняват правомощия на правораздавателен орган, като се решава спор в полза на областния управител и се пренебрегва значението на представения нотариален акт. Твърди се, че издаващият орган няма компетентност да издаде акт със съдържанието на оспорения, защото не е съд. Правомощията му по смисъла на чл.64 във вр. с чл.61, във вр. с чл.6 от ЗМВР не му позволяват при представени документи за собственост/права и от двете страни, заявени претенции и спор, след създаване на определено фактическо положение, да разпорежда промяната му, разрешавайки спора. Поради изложените оплаквания, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожно Разпореждане от 07.01.2026 г. на инспектор Г. И. от РУ-[община], евентуално да го отмени като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В открито заседание за жалбоподателя пълномощникът му адвокат Д. поддържа подадената жалба по доводите в нея.Подробни съображения излага в допълнително представена писмена защита. Ответникът лично и чрез пълномощника си юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Поддържа, че разпореждането е законосъобразно и издадено от компетентен полицейски служител.Представя писмена защита в същия смисъл.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-[област], ІІ състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните, прецени обжалвания административен акт и след преглед на събраните по делото доказателства, прие следното: Предмет на обжалване е Разпореждане на полицейски орган от 07.01.2026г, издадено от полицейски служител Г. И. от РУ-[община], с което на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи и в изпълнение на възложените му функции по извършване на предварителна проверка с рег.№373 ЗМ-192/12.12.2025г. по описа на РУ-Ч. е разпоредил на С. С. Ч. в срок до 11.01.2026г. да възстанови първоначалното фактическо положение на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри н [населено място], община [област], [област], който представлява частна държавна собственост с предоставени права за управление на Областен управител на [област], като бъде премахнат поставения в имота 20Ф метален контейнер. Издаденото полицейско разпореждане е съобщено на адресата на датата на издаването му - 07.01.2026 г., видно от надлежното удостоверяване на този факт в разписката, представляваща неразделна част от разпореждането. Недоволен от процесното разпореждане, С. Ч. е обжалвал същото пред съда, чрез административния орган. В съдебното производство и по време на предварителната проверка от страна на жалбоподателя като доказателство е представен [нотариален акт] от 1.03.2016г. на нотариус №336 с район на действие района на Районен съд-[област] и Договор от 15.12.2025г. между „А.-64“ЕООД, представлявано от С. С. Ч., като наемодател и от друга страна „ТТ 83“ЕООД, представлявано от С. С. Т., като наемател, по отношение на временно и възмездно ползване на част от ПИ с идентификатор №69345.6.114, върху която част наемодателят има право на строеж – на мястото на премахнатата сграда с идентификатор №69345.6.114.1, ведно с поставения върху тази част 20 футов контейнер, тъмно сив на цвят, срещу заплащане на наемна цена. От страна на ответника е представена и приета като доказателство цялата преписка по издаване на атакуваното разпореждане, включително Докладна записка №373 ЗМ-192 от 12.12.2025г. от мл.експерт Г. И. до началника на РУ-[община], относно получен сигнал на [тел. номер] от областния управител на [област] З. С., с който е съобщил, че в имот държавна собственост, намиращ се в района на бивше заведение в местност М. в к.к.П., се разтоварва метален корабен контейнер.Предлага се докладната записка да бъде заведена и да бъде извършена предварителна проверка по сигнала за наличието на данни за извършено престъпление по чл.323 ал.2 от НК. Към преписката е приложен Акт №4072 за частна държавна собственост от 07.12.2015г. за ПИ с [идентификатор] с площ 13503 кв.м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване пасище. Отбелязано е в акта, че правата за управление са на областния управител на [област], на основание чл.18 ал.1 от ЗДС, по реда на чл.73 от ЗДС и във връзка с Протокол за предаване и приемане на имот частна държавна собственост от 10.12.2018г. между ОД „Земеделие“-[област] и Областна администрация-[област]. При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбата на С. Ч. е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните доводи: Най-напред следва да се посочи, че оспореното разпореждане от 07.01.2026 г., издадено от мл.експерт при РУ – [община], е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Издателят на оспорваното разпореждане е мл.експерт, който към датата на издаване на процесното разпореждане заема длъжност младши разузнавач (издирване) в участък-П. към РУ-[община]. Младши експерт И. е териториално компетентния орган по отношение на противоправни действия и издаване на такива актове на територията на к.к. П., където се намира съответното полицейско управление. Безспорно е от представената Служебна бележка от 17.03.2026г. на ОД на МВР-[област], че издателят на разпореждането е полицейски служител, който изпълнява служебните си задължения на територията на к.к.П., където се намира процесният имот. Правомощието на Г.И. да издаде разпореждане произтича от заеманата длъжност и функционалната му компетентност. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР изрично регламентира компетентността на полицейските органи да издават полицейски разпореждания, които полицейски разпореждания са задължителни за лицата, по отношение на които са издадени. От приложената преписка с рег.№373 ЗМ-192/12.12.2025г. по описа на РУ-Ч. се установява, че административният орган е действал като орган, извършващ предварителна проверка, с оглед данни за престъпление по чл.323 от НК. Видно е, че оспореното разпореждане е част от извършената от полицейския служител дейност в рамките на предварителна проверка във връзка с наличието на данни за извършено престъпление от общ характер. Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателя, оспорваното разпореждане представлява акт, издаден от материално и териториално компетентен орган, който е овластен по силата на закона да издава такива актове, т. е. не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност на издателя на акта, който порок да прави оспорвания акт незаконосъобразен, още по-малко този акт да е нищожен, негоден да породи целените правни последици поради липса на материална компетентност на полицейския орган издал атакуваното разпореждане. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 6, ал. 1 от ЗМВР са посочени основните дейност на МВР, респективно на неговите органи, сред които дейности са и чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - охрана на обществения ред, разследване на престъпления – чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, и превантивна – чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. С ясното регламентиране на дейностите на служителите на МВР законодателят е лимитирал сферите на обществения живот, в които се простират предоставените на полицейските органи правомощия, като е доразвил всяка една от основните дейности в нормите на чл. 8 – чл. 32 от ЗМВР. Неоснователно се твърди в жалбата, че издателят на разпореждането няма компетентност да издаде акт със съдържанието на оспореното разпореждане, защото не е съд. Според съда в случая служителят на РУ – [община], издал обжалваното разпореждане, не е излязъл извън предмета на предоставената му от закона материална компетентност, като се е намесил в сферата на гражданско-правни взаимоотношения между страни, които евентуално имат спор за собственост. Както вече бе посочено, в конкретния случай полицейският орган е извършвал предварителна проверка за установяване наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 323 от Наказателния кодекс, която след приключването е изпратена по компетентност на Районна прокуратура-[област]. Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че в случая полицейският служител е действал в рамките на възложената му проверка, с оглед на данни за престъпление по чл.323 от НК, като е осъществил дейност по охрана на обществения ред, разследване на престъпление и същевременно осъществява превантивна дейност, разяснявайки правната възможност на лицето, поставило контейнера без правно основание, да се възползва от привилегирования състав на чл. 323, ал. 3 от НК. Иначе казано, в хода на извършваната проверка, издавайки оспорвано разпореждане, полицейският орган не е излязъл извън материалната му компетентност, определена в закона, нито пък е осъществявал дейност, която не е сред изрично регламентираните такива, които могат да бъдат осъществявани от полицейските органи в чл. 6, ал. 1 от ЗМВР. Издаването на полицейско разпореждане по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР не е правораздавателна дейност, а такава, за която полицейските органи притежават материална компетентност. Безспорно се установява от приложения към преписката Акт за частна държавна собственост, че поземлен имот с [идентификатор], находящ се в к.к.П., местност А., в землището на [населено място], община [област], е частна държавна собственост. Макар да твърди, че има право на строеж по отношение на същия имот, жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Що се касае до представения нотариален акт от 1.03.2016г., то същият е за признаване право на собственост по отношение на сграда с [идентификатор] по обстоятелствена проверка. Безспорно е също, че през 2025г. въпросната сграда е съборена. Въпреки изричното указание на съда, дадено в съдебно заседание от 25.03.2026г., на основание чл.171 ал.5 от АПК, жалбоподателят не е представил документ за учредено право на строеж в ПИ с [идентификатор], находящ се в к.к.П., местност А., в землището на [населено място], община [област]. Тъй като от страна на жалбоподателя С. Ч. не се твърди, че разполага със схема и разрешение за поставяне на преместваем обект в държавния имот, то е безпредметно съдът да указва на жалбоподателя да представи съответните документи. Както правото на строеж, така и правото да се постави преместваем обект върху държавен имот подлежи на установяване с писмен документ, с какъвто жалбоподателят не разполага, съответно не представя. Административният акт е издаден в предвидената от чл. 64, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа императивните реквизити, визирани в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Конкретизирано е какво точно действие се предписва на адресата - да възстанови първоначалното фактическо положение на поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], община [област], като премахне в срок до 11.01.2026г. поставения в имота 20 ф метален контейнер. С Протокол за предупреждение от 07.01.2026г. С. Ч. е предупреден за отговорността по чл.323 ал.1 от НК ако не възстанови първоначалното фактическо положение като освободи имота. Спазена е установената писмена форма по чл. 64, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗМВР, а разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат, правно основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата и ред за обжалване, дата на издаване с подпис на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания като част от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. В случая, последният е посочил, че в изпълнение на функциите му по извършване на предварителна проверка по регистъра на РУ-Чепеларе е упражнил правомощието си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Независимо, че няма подробно изложение на фактическите обстоятелства, съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т. е. същото е надлежно мотивирано, с оглед приложените документи към административната преписка. Посоченият начин на мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната съдебна практика, включително и в ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към посоченото правно основание. Фактическите основания представляват мотивите, от които страните и съдът могат да разберат съображенията на органа, които са го ръководели при издаване на съответния административен акт. Въз основа на тях адресатите на акта и съда разбират на какво основание и във връзка с какви конкретни факти и обстоятелства е издаден съответният акт. В случая, от такъв характер са приложените към преписката писмени доказателства. Същите съдържат изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, т. е. налице е относимост към правното основание на административния акт. В този смисъл писмените доказателства са част от административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ето защо съдът намира за опровергано от доказателствата съдържащи се в преписката твърденията на жалбоподателя, че оспорваното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и поради това, че не е мотивирано. Оспорваното разпореждане е издадено в съответната писмена форма за валидност и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да налага отмяната му. На следващо място, спазени са административно- производствените правила. Иначе казано, не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, който да е основание за отмяна на атакуваното разпореждане като незаконосъобразно. Оспореното разпореждане е материално-правно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материално-правни предпоставки. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства води до извода, че разпореждането е издадено при упражняване на полицейските функции по чл. 6, ал. 1, 2, т. 3 и т. 8 от ЗМВР. Действително разпореждането е адресирано до С. Ч., а не до „А.-64“ЕООД, но това не обуславя незаконосъобразност на разпореждането, тъй като С. Ч. е и управител на едноличното дружество. Следва да се посочи също, че според фактическите установявания, металният контейнер е монтиран в [ПИ] лично от С. Ч.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което е правилно и законосъобразно, а жалбата на С. Ч. ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се установи разпореждането да е нищожно или незаконосъобразно. В същия смисъл по аналогичен случай се е произнесъл Върховният административен съд с Решение № 5473 от 29.04.2021г. по адм.дело №2533/2021г., Пето отделение. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя сумата от 102 евро за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Административен съд-[област], втори състав,

Цитирани разпоредби

29