Решение № 1 от 2.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3767/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „А.Х.Р.“ЕАД против НП № 03-2500368/27.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ. В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага се твърдение, че към датата на извършване на проверката нарушението е било отстранено, като на 18.06.2025 г., само седмица след изтичане на законоустановения срок, дружеството доброволно е изпълнило задължението си по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТ. Релевира се довод, че забавянето е с явно незначителна обществена опасност, от него не са произтекли вредни последици и са налице други смекчаващи обстоятелства - липсата на осъществени от дружеството нарушения от същия вид, доброволното подаване на уведомлението преди проверката, както и спазването на всички останали изисквания на закона по отношение на конкретния работник, поради което се касае за явно маловажен случай по смисъла на nap. 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, за който съгласно чл. 28 от ЗАНН АНО не следва да налага наказание. Маловажността на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН, според въззивника, се обосновава и със спазването на трудовите правата на конкретния чужд гражданин, обстоятелството, че за същия е имало издадено разрешение за законно пребиваване в Република България, валидно сключен и подписан трудов договор, регистриран в срок в компетентната ТД на НАП. Според жалбоподателя, фактът, че АНО не е обсъдил и не е взел предвид нито явната незначителност на случая, обуславя незаконосъобразността на НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Навежда се аргумент, че АНО не е обосновал размера на наложеното наказание над предвидения законов минимум, нито е аргументирал защо е определил конкретния размер на имуществената санкция. Релевира се довод, че, АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя при неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с което е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Иска се НП да бъде отменено и в полза на дружеството да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Х., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява вмененото на въззивника нарушение. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че процесната проверка е извършена на 25.07.2025 г., като се твърди, че тя е осъществена в обекта на 11.06.2025 г., а проверката по документи е извършена на 25.06.2025 г. и след поискване с молба за удължаване на срока. Навежда аргумент, че отстраняването на нарушението е ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. Релевира се довод, че нарушението не представлява маловажен случай, обуславящ прилагането на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието е формално, на просто извършване, и за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици, а конкретното извършено нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива от този вид. Сочи се, че този тип нарушения застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар и отчетността на наетите служители от трети страни, като в случая е налице и отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото видно от протокола за извършена проверка, в т. 16 от същия е визирано друго нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а именно на чл. 10, ал. 2, за което е дадено предписание. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. Н. Г. и свидетелят по акта – М. Ж., и двете на длъжност „инспектор“. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 11.06.2025 г. свид. Н. Г., свид. М. О. и инж. Р.И., и тримата на длъжност „инспектор“ при ДИТ-Варна, извършили проверка по работни места в хотел „А.С.Р.“, находящ се в кк „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от „А.Х.Р.“ЕАД. На място била връчена призовка на представляващ дружеството, с която било изискано представянето на документи във връзка с възникване и съществуване на трудовите правоотношения с наети лица от дружеството в качеството му на работодател. Въз основа на представените впоследствие документи и извършената на 25.07.2025 г. проверка на същите, било установено, че на 30.05.2025 г. дружеството- жалбоподател е сключило трудов договор № 2265/30.05.2025 г. с лицето А.Ч., с ЛНЧ •••, родена на ••• г., ползваща се с временна закрила със срок от 29.05.2025 г. до 04.03.2026 г., гражданин на Украйна. Договорът бил сключен на основание чл. 68, ал. 2 вр. с чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ за работа на длъжност „перач“, с място на работа - „перално стопанство, кк Златни пясъци, общ. Варна. Съгласно трудовия договор и представената отчетна форма за мес. юни 2025 г. първият работен ден на А.Ч., съотв. действителното започване на работа на същата, е на 01.06.2025 г. Извършена е служебна проверка в Информационната система на ИА“ГИТ“, Регистър на уведомления по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, от която е установено, че в 7- дневен срок от датата на действителното започване на работа на Алона Черноиванченко, дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател на чужденец гражданин на трета държава, по смисъла на §1 т. 11 от ДР на ЗТМТМ, не е подало уведомление за започване на работа на лицето до Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Констатирано е, че уведомлението е подадено на 18.06.2025 г. с вх. № 25088948/18.06.2025 г. На дружеството-жалбоподател е изпратена покана с изх.№ 25072801/11.07.2025 г. за съставяне на АУАН за 16.07.2025 г., в 16.30 ч. в сградата на ДИТ-Варна, като същата е връчена на 11.07.2025 г. на упълномощен представител на същото, а именно – на пълномощника А.Д.Н.. На посочената в поканата дата в сградата на ДИТ – Варна се явил в качеството на представляващ въззивника - пълномощника А.Н., в чието присъствие свид. Н. Г. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2500368/16.07.2025 г. за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, който е връчен на представляващия срещу подпис. Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за описаното в АУАН нарушение, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, в т.ч. процесното НП и АУАН и заверени копия на трудов договор; отчетната форма за явяването/неявяването на работа на „А.Х.Р.“ ЕАД за месец юни 2025 г.; протокол от извършена проверка; призовка до работодателя; идентификационна карта, покана с изх. № 25072801/11.07.2025 г. Приобщените доказателства преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление № 03-2500368/27.08.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на ДИТ-гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-0085/24.01.2023 г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на същата разпоредба., наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ, министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда" /УП/, изпълнителният директор ръководи Агенцията като издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция, респ. нарушението е извършено в гр. София и директорът на ДИТ-Варна не разполага с териториална компетентност да издаде наказателното постановление. Съгласно чл. 399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ", която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, ал. 1 от УП следва, че изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл. 6, ал. 5 от УП и от общата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, и именно това в случая е сторено с издаването на представената по делото Заповед № 3-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ГИТ. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, правилно в НП е посочено, че уведомлението е следвало да бъде подадено в ДИТ -Варна, доколкото мястото на полагане на труд е на територията на обл. Варна. Правилното определяне на местоизвършване на деянието на територията на гр. Варна следва и от съдържанието на публикувания формуляр на уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, на сайта на Главна дирекция "Инспекция по труда". В указанията за попълване на същия е посочено, че Уведомлението се подава в Дирекция "Инспекция по труда" за съответната област на Република България, на територията на която се намира адресът на месторабота на работника, гражданин на трета държава. Именно съответната Дирекция „Инспекция по труда“ е посочена като адресат на уведомлението и в разяснените начини за подаване на същото, а именно: Посочени са и начините за подаване са: на място, в съответната Дирекция "Инспекция по труда"; по куриер, на адреса на съответната Дирекция "Инспекция по труда"; чрез Български пощи, на адреса на съответната Дирекция "Инспекция по труда"; по електронна поща на съответната Дирекция "Инспекция по труда", подписано с електронен подпис на юридическото/физическото лице - работодател. Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП. Неоснователни са доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение с оглед дерогиране разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. От приложеното към материалите по АНП копие на покана с изх.№ 25072801/11.07.2025 г. е установено, че същата е надлежно връчена на упълномощен представител на въззивника, който е присъствал при съставяне на акта, видно от показанията на свид. Ж., като екземляр от акта му е връчен срещу подпис, с което е гарантирано правото на защита на дружеството-жалбоподател в първата на фаза на административнонаказателното производство. От друга страна, липсата в НП на мотиви относно отсъствието на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съгласно трайната съдебна практика, би могло да рефлектира единствено върху обосноваността на НП, но не и на процесуалната законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". По делото няма спор, че въззивното дружество е работодател на чужд гражданин на трета държава, а именно – украинската гражданка А.Ч. с ЛНЧ: •••. Видно от приобщеното по делото копие на трудов договор с лицето, сключен на 30. 05.2025 г., лицето е постъпило на работа на 01.06.2025 г. От дата на действително започване на работа на Черноиваненко, за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ в 7- дневен срок да изпрати уведомление до ДИТ -Варна за започване на работа от А.Ч.. Уведомлението е подадено след изтичане на този срок и след започване на проверката по работни места, доколкото същата е инициирана на 11.06.2025 ж., видно от изготвения протокол за извършена проверка № ПР2523960/11.07.2025 г. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 183, ал.2 от НПК, приложим в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В случая 7-дневния срок, считано от датата на постъпване на лицето на работа, е изтекъл на 09.06.2025 г., който е неприсъствен такъв, поради което и предвид нормата на чл. 183 ал. 4 от ЗАНН, срокът е изтекъл в следващия присъствен ден, а именно – на 09.06.2025 г. С оглед на горното, бездействието на дружеството-жалбоподател се явява противоправно от следващата дата – 10.05.2025 г., която е посочена при индивидуализиране на времето на извършване на деянието в АУАН и НП. Посочените обстоятелства не се оспорват и от въззивника, съотв. се установяват по несъмнен начин от приобщения по делото доказателствен материал. Предвид установените факти, АНО правилно е квалифицирал осъщественото от дружеството-жалбоподател бездействие като нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ и е определил приложимата санкционната норма, тъй като именно в чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е предвидено наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15 000 лв. за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН. Извършеното правонарушение е формално и именно поради тази му правна характеристика вредите не са съставомерен признак от обективна страна. В този контекст отсъствието на такива не може да послужи като аргумент в посока незначителна обществена опасност на деянието. Като аргумент в подкрепа на извода за отсъствието на маловажност следва да се съобрази и обстоятелството, че забавата в изпълнението на задължението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ надхвърля период от един месец. В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави, както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Фактите по случая сочат, че конкретното правонарушение има отношение към престирането на труд в Република България на гражданин на държава извън Европейския съюз, а полагането на труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни изисквания, като съществуването на разрешено пребиваване на чужденеца в страната т. е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на Закона за чужденците в Република България. Също така се въвежда допълнително изискване към българския работодател да уведоми до 7 дни от началото по престиране на труд от чужденците териториалната структура на "Главна инспекция по труда", за да може своевременно да се осъществи контрол по спазване на законовите предписания. Подобна правна регулация свидетелства за важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя специфика осъщественото деяние не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Друг е въпросът, че в случая, видно от приобщеното с АНП копие от протокол от извършена проверка, контролните органи са констатирали и друго нарушение на същата разпоредба, допуснато от въззивника, за отстраняването на което са дадени надлежни предписания. Съдът обаче намира, че наложената административна санкция над минималния размер не съответства на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН в т.ч. на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. От категорията на последните са липсата на данни по делото за влезли в сила НП срещу дружеството-жалбоподател за нарушения на трудовото законодателство, както и отстраняване на нарушението, веднага след установяването му. Поради изложените съображения, съдът констатира, че следва да измени обжалваното НП, като намали размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева. С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание, съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата от 140 /сто и четиридесет / лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, разноските за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъдат намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция и да се присъдят в размер на сумата от 110, 53 /сто и десет лева 0, 53/ лева респ. 56, 51 /петдесет и шест 0, 51/ евро. Съдът намери за неоснователно възражението на юк Х. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно правилата, предвидени в чл. 18 ал. 2 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство по дела с интерес от 1000 до 10 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Като съобрази, че заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля посочения размер, съдът намери, че не се касае за прекомерност на същото. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приложения по делото договор за правна помощ и съдействие, представен от процесуалния представител на въззивника, видно от който е заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 400 /четиристотин/ лева, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на 84, 21 /осемдесет и четири 0, 21/ лева респ. 43, 06 /четиридесет и три 0, 06/евро. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 4 от ЗАНН, съдът