Решение № 3070 от 18.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 53123/2023 г.

РЕШЕНИЕ 18.02.2026 г., гр. София В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ А.ОВ при секретаря А.а Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил А.ов гр. дело № 53123/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК. Подадена е искова молба от А. В. Щ. срещу Л. Вa В., „АХ“ ЕООД, „АХ 2013“ ЕООД, като се твърди, че страните били съсобственици на следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. •••••••••••••••, който е с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата. Поддържа, че е придобил собствеността въз основа на наследяване от ВЯ Щ., гражданин на Руската Федерация, който бил регистриран с постоянен и настоящ адрес в Република България и бил починал на 18.01.2013 г. Навежда доводи, че процесните имоти били придобити от наследодателят му преди брака с ответницата Л. В.. Излага съображения, че било налице влязло в сила Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, с което бил признат за собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, с което било прието, че прехвърлянето на собствеността на имотите след смъртта на наследодателя на „АХ“ ЕООД и „АХ 2013“ ЕООД били нищожни, съответно извършен апорт не бил породил вещнотранслативен ефект. Инвокира доводи за нищожност на придобивните основания на ответниците – търговски дружества, съответно липсата на вещно-траслативен ефек. Твърди, че ответницата В. се ползвала от имотите, поради което прави искане за постановяването на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, като иска ответницата да бъде осъдена да заплаща сумата от 500,00 лева за апартамента и по 200,00 лева за паркоместата от момента на допускане на делбата до окончателното й извършване. Иска допускане извършването на съдебна делба на имотите. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Л. В., като се взема становище във връзка с производството по което е постановено Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, като прави извод, като сочи, че съсобственик на 1/2 ид. ч. било „АХ 2013“ ЕООД в капитала на което били апортирани имотите. Навежда доводи, че с оглед липсата на произнасяне от СГС, то не можело да се приеме, че именно тя като ответник е съсобственик, поради което претенцията била неоснователна. Прави отвод за недопустимост на предявен иск за нищожност от ищеца в настоящото производство, тъй като счита, че това е недопустимо в делбеното производство, което обосновава. Навежда доводи, че апортът бил вписан на 11.02.2014 г., поради което именно търговското дружество било собственик на имотите до заличаване на вписаните обстоятелства, което обаче било обусловено от иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва, че са налице предпоставките за уважаване на искането за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, което аргументира – не била владяла и ползвала имотите, а ищецът никога не бил правил опит да влезе в същите и не е правил искане за ползването им, а в края на 2021 г. му бил предоставен ключ. Иска отхвърляне на иска и искането за привременна мярка. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „АХ“ ЕООД, като се сочи, че иска е недопустим и неоснователен. Твърди, че исковете за нищожност на сделки не следвало да се разглеждат в делбата, а освен това в случая ищецът упражнявал чужди права без да е упълномощен за това или да е налице хипотеза на субституция. Поддържа, че самия ищец е признал, че е налице влязло в сила решение по отношение на ответника „АХ“ ЕООД, с което е признат за собственик, а след апорта не следвало да участва в производството. Навежда доводи, че ищеца няма правен интерес от предявяването на искове за нищожност, тъй като правото му на собственост не било накърнено. Иска отхвърляне на исковете, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „АХ 2013“ ЕООД, като се твърди, че именно дружеството е собственик на имотите, поради наличието на вписана апортна вноска. Развива съображения, че ищецът сочел, че с оглед решението на СГС и предвид наследственото правоприемство от А Щ. бил собственик на 1/2 ид. ч. от имотите, но наследодателят имал и друг наследник по закон – Л. В., което поставявало въпроса дали В. или търговското дружество е другия собственик на имота, което обосновава с това, че СГС не се бил произнесъл по сделката между В Щ. и „АХ“ ЕООД. Навежда доводи, че заличаването на вписано обстоятелство от търговският регистър било обусловено от надлежното провеждане на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, какъвто до момента не бил предявяван, а вписаният апорт бил отразен, поради което прави извод, че делбата следвало да се допусне именно между ищеца и „АХ 2013“ ЕООД. Поддържа, че ответницата В. не била съсобственик, поради което и не можела да има качеството съделител. Иска допускане на делбата при равни квоти. С уточнителна молба с вх. № 129084/11.04.2025 г. ищецът е заявил уточнение на исковата молба, като е посочил, че иска да се допусне до делба процесния апартамент, а паркоместата да се допуснат до делба, като идеални части прилежащи към имота. С протоколно определение от 08.05.2025 г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно заявеното от ищеца в молбата от 11.04.2025 г. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Настоящото дело е с международен елемент, поради което с оглед разпоредбата на чл. 28 КМЧП, съдът дължи служебна проверка на международната компетентност. В случая в Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна (2004, 21 май, подписан в Киев – Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна /в сила от 29.12.2005 г., ратифициран със закон на НС от 4.11.2004 г., ДВ бр. 102/19.11.2004 г., обн. – ДВ бр.104/27.12.2005 г. /попр. ДВ бр. 2/6.01.2006г./) не се съдържат правило досежно международната компетентност, като съдът отчита, че ищците са лица, чиято националност не е от държава член на ЕС. Следователно международната компетентност следва да бъде определена по реда на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и чл. 14 КМЧП, според който делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи. Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България. Ето защо, международно компетентен да се произнесе по настоящият спор е Софийският районен съд. I. От фактическа страна. Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том V, рег. № 16458, нот. дело № 786/2008 г., като се установява, че „АЙ“ ЕООД е продало на ВЯ Щ., следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. •••••••••••••••, който е с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво - 2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата. Приложена е схема № 15-772188/14.02.2023 г., схема № 15-1721744/14.02.2023 г., скица № 15-172210/14.02.2023 г. от които се изяснява, че процесните имоти съставляват: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. •••••••••••••••, който е с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том III, рег. № 10707, нот. дело № 229/2013 г. от 03.04.2013 г. се изяснява, че ВЯ Щ., действащ чрез пълномощника си Мария А.ова В. е прехъвилил правото на собственост на „АХ“ ЕООД по отношение на следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. •••••••••••••••, който е с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата. От представено в превод свидетелство за раждане се установява, че ищецът А. В. Щ. е роден на •••••••••• г., като същият е правосубектен по националното си право. В свидетелството за раждане, като родители на физическото лице са посочени ВЯич Щ. и РНЩ. Представено е удостоверение за сключен брак в превод, което не е оспорено, като се установява, че ВЯ Щ. и Л. Вна В са сключили граждански брак на 10.04.2010 г. в Украйна, като актът за сключен гражндаски брак е регистриран в Жовтеневий отдел за държавна регистрация на актовете за гражданско състояние в регистрационна служба на Запорожкото градско управление на правосъдието. От Удостоверение за смърт от 26.02.2013 г., представено в копие се установява, че ВЯ Щ. е починал на 18.01.2013 г., като е налице актов запис под № 370 с място на смърт: Украйна, Запорожка област, гр. Запорожие. Приложено е удостоверение за наследници изх. № РВТ21-УГ01-10060/28.09.2021 г., като се установява, че ВЯ Щ. е починал на 18.01.2013 г., като е оставил за наследници по закон А. В. Щ. – син и Л. В. В. – преживяла съпруга. Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо – и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В производството по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Тоест, ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници, издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да иска делба на съсобствен имот – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО. От Протокол по изпълнително дело № 20218600401219 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 от КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че ищецът Щ. фактически е въведен във владение на процесните имот по посоченото изпълнителното дело. Прието е заключението на СТЕ, като се установява, че средният пазарен наем на процесния апартамент е 1024,00 лева, съответно средният пазарен наем на парко място P. 4 е 219,00 лева, а на парко място P.5 е 132,00 лева. Вещото лице е уточнило, че по делото няма приложени одобрени архитектурни проекти, таблица за площообразуване и удостоверение по чл. 181 ЗУТ (за завършен груб стоеж), а и с оглед експертизата такива не са предоставени на вещото лице, поради което не може да се направи извод дали съобразно архитектурния проект парко местата са предвидени като самостоятелни обектив в сграда, разположени на сутерена на същата. При анализ на представените по делото доказателства вещото лице е посочило, че паркоместата не представляват самостоятелни обекти в сграда, са идеални части към процесния апартамент, съответно от самостоятелния обект – подземен гараж с идентификатор 68134.1932.814.1.168, разпожен в сутренеа (ниво -2) на процесната жилищна сграда, като самият подземен гараж е обозначен със самостоятелен идентификатор. Съдът като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. По отношение направеното оспорване от ищеца на заключението на СТЕ в молба от 31.01.2025 г., съдът намира, че същото е неоснователно. На първа място трябва да се отбележи, възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая, съдът намира, че оспорването на ищеца е бланкетно, като в случая вещото лице ясно и точно е посочил как е достигнал до изводите си, вкл. с оглед приложените по делото доказателства. С Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, Г. О., I-11-ти състав е признато за установено, че А В. Щ. е собственостна 1/2 ид. част о т 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. •••••••••••••••, който е с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата – по отношение на „АХ“ ЕООД, „АХ 2013“ ЕООД – по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108, ал. 1 ЗС, като ответника „АХ 2013“ ЕООД е осъден да предаде владението на процесните имоти на ищеца. От извършени справи по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и представените по делото Учредителен акт на еднолично търговско дружество „АХ 2013“ ЕООД от 09.12.2013 г., Протоколно – решение на еднолични собственик на капитала на „АХ“ ЕООД от 09.12.2013 г., че по отношение на процесните имоти са извършени апорти в капитала на търговски дружества. С оглед извършена съдебна поръка е представено писмо с оглед Европейската конвенция за обмен на правна информация, с оглед установяването на приложимото право към имуществените отношения между съпрузи за периода от 10.04.2010 г. до 18.03.2013 г., както и разпоредбите на наследственото право, свързани с установяването на разпоредбите относими към наследяването по закон, завещание и другите допустими от Украйна режими към 18.01.2013 г., като е налице превод (т. II, л. 305-316 в кориците на делото). II. От правна страна. СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС. За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. По отношение на отношенията с международен елемент в настоящият спор, съдът счита, че доколкото в Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна (2004, 21 май, подписан в Киев – Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна /в сила от 29.12.2005 г., ратифициран със закон на НС от 4.11.2004 г., ДВ бр. 102/19.11.2004 г., обн. – ДВ бр.104/27.12.2005 г. /попр. ДВ бр. 2/6.01.2006г./) не се съдържат норми, които да уреждат материалното право, липсва друг двустранен договор между страните, съответно международна конвенция и се касае за страна извън ЕС, то следва да се приложат правилата на КМЧП досежно отношенията касаещи международния елемент. С оглед правилото на чл. 49, ал. 1 КМЧП, съдът намира, че за страните е възникнала правосубектност по тяхното отечествено право (lex patriae). Посочена международноправна частна привръзка изразява общата логика, че статуса на физическите лица се уреждане и е тясно свързан с тяхното отечествено право. Тоест, всяка държа поотделно създава правила с оглед правосубектността, но е достатъчно когато се установи с оглед чл. 48, ал. 3 – 6 КМЧП, че е налице международен елемент тези правила да се приложат и от съответно компетентния международно съд. Като в случая предвид липсата на спор и останалите представени по делото доказателства, следва да се направи извод, че лицата, които са били граждани на различна държава от Република България са били правосубектни по националното си право, поради което могат да са субекти и на материални и процесуални права в рамките на настоящото производство. От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том V, рег. № 16458, нот. дело № 786/2008 г., безспорно се установява, че ВЯ Щ. е станал собственик на процесния недвижим имот. Няма спор и се установява, че от удостоверение за сключен брак в превод, което не е оспорено, като се установява, че ВЯ Щ. и Л. Вна В са сключили граждански брак на 10.04.2010 г. в Украйна, като актът за сключен гражндаски брак е регистриран в Жовтеневий отдел за държавна регистрация на актовете за гражданско състояние в регистрационна служба на Запорожкото градско управление на правосъдието. Тук е мястото да се отбележи, че обаче Украйна е правоприемник на СССР, поради което следва по отношение на брака да се вземат предвид правилата на Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г.) (за краткост Договора). При това положение правилата на КМЧП са приложими само доколкото в двустранния международен договор, не са регламентирани хипотези, които да засягат процесния случай. Нормата на чл. 22 от Договора, предвижда, че формата за сключване на брак се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът. В случая от приетото по делото установяване писмо и приложения към него се изяснява, че в чл. 60 и чл. 61 от СК на Украйна – в сила от 01.01.2004 г. имуществото придобито по време на брака от съпрузите принадлежи на съпруга и съпругата по право на семейна общност, независимо от това, че единият от тях не е имал по уважителни причини (обучение, водене на домакинство, грижа за деца, болест и др.) самостоятелни доходи. Счита се че всяка вещ придобита по време на брака, с изключение на вещите индивидуална употреба, както и с изключението на изключените от граждански оборот, са обект на обща съвместна собственост на съпрузите. Съобразно правилото на чл. 57 от СК на Украйна се определя, кое имущество е лична частна собственост на съпруга и съпругата (по-специално, придобитото от нея или него: преди брака; по време на брака на основание договор за дарение или по наследство; по време на брака, но със средства, които принадлежат лично на нея или него; жилище, придобито от нея или него по време на брака в резултат на приватизация според нормативната уредба на Украйна; поземлен парцел, придобит о нея или него по време на брака в резултат на приватизация на поземлен парцел, който е бил нейно или негово ползване, или получен в резултат на приватизация на земеделски земи на държавни и общински селскостопански предприятия, учреждения и организации, или получен от земи държавна или общинска собственост в рамките на нормите за безплатна приватизация , според правото на Украйна). Въпросът за сключването на брака съобразно се регламентира съобразно чл. 75 КМЧП. Съгласно ал. 1 на посочената новела формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва. Тоест, тук е водещ принципа lex auctoris. Този извод се потвърждава и при систематичното тълкуване на чл. 75, ал. 1 – 3 КМЧП. Казано иначе, привръзката зависи от правото на съответната държава където се сключва брака, като основният въпрос в международното частно право по отношение на неговото признание касае два основни елемента – спазване на формата, като гаранция за възникване на брачното правоотношение и спазването на свръх императивните правила с оглед признаването на брака в чужбина, респ. според правото на Република България. Следователно при буквалното, систематичното и телеологическото тълкуване на посочените по-горе норми за настоящият съдебен състав няма съмнение (по делото няма и спор) досежно това, че е бил валидно сключен граждански брак, като с оглед представеното е удостоверение за сключен брак в превод, от което се изяснява, че същият е сключен на 10.04.2010 г., то съдът намира, че предвид приложимото материално право досежно отношенията между съпрузите на Украйна. Предвид установеното правило на чл. 57 от СК на Украйна се изяснява, че имотите (в случая) придобити преди брака са лична собственост на всеки един от съпрузите. Тоест, досежно тях не възниква семейна имуществена общност (според терминологията на правото на Украйна или поне според извършения превод), която чисто в сравнителноправен аспект е сходна с уредената в българския СК съпружеска имуществена общност (СИО). Ето защо, в случая процесния недвижим имот, който е придобит от ВЯ Щ. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том V, рег. № 16458, нот. дело № 786/2008 г. е станал негова лична собственост, т.е. той е бил едноличен собственик на имота. В нормата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 КМЧП е регламентирано, че наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Международния елемент в наследственото правоотношение по правилата на КМЧП може да се обуслови от разнообразни форми на факти от обективната действителност – напр. различно гражданство на наследодателят и наследниците, обичайно местопребиваване на наследодателят на територията на държава, различна от държавата на гражданството му, местонахождение на притежаваното недвижимо имущество на територията на държава, която е различна от територията на държава в която е локализирано другото наследството имущество от тази по обичайни местопребиваване на наследодателя и т. н. По настоящото производство нито са твърдени, нито са сочени доказателства, че наследодателят на страните – В Щ. е избрал приложимо право към наследяването (per argumentum a contrario от чл. 89, ал. 3 КМЧП), поради което следва да се приложат обективните привръзки, които са предвидени от законодателят в разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 КМЧП. В посочена по-горе хипотеза на чл. 89, ал. 2 КМЧП е предвидена обективната привръзка lex rei sitae. Въпреки, че тази обективна привръзка води до разделяне на наследственоправният статут, то следва да се вземе предвид, че същата отговаря на Хагската конвенция за приложимото право към наследяването на имущество на починали лица от 01.08.1989 г., която в чл. 3 прогласява принципа за единният статут на наследствения статут. В случая изключението има предвид по-тясната връзка при недвижимите имот с местонахождението им, като целта е да се доведе до приложението на едно и също право по въпросите на наследствените отношения, така и на вещноправните въпроси съответно за движимите и недвижимите имоти. Така практически се избягват възможните колизии между проблемите на наследственоправният статут и привръзката lex rei sitae и то по линия на породените резултати от универсалното правоприемство и пълното осъществяване на правата във връзка с това и спецификата на съответният вещноправен режим, който действа в държавата по местонахождение на имота. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП няма за предмет имуществените отношения между съпрузите по повод на придобитото от тях по време на брака им имущество, което е предпоставка за определяне на дяловете на наследниците. Същите са предмет на приложимото чуждо право, което съдът е длъжен да установи и приложи, съгласно чл. 43, ал. 1, изр. 1 КМЧП, без оглед на това дали някоя от страните се е позовала на него – така Решение № 36 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2677/2018 г., II г. о., ГК. Следователно в случая наследяването досежно процесния имот се регламентира, според българското материално право. В правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН е предвидено, че наследници от първи ред са децата на наследодателят, като децата на починалия наследяват по равни части. А съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. О т удостоверение за наследници изх. № РВТ21-УГ01-10060/28.09.2021 г. и Удостоверение за смърт от 26.02.2013 г. – издадено от компетентните органи на Украйна – се изяснява, че ВЯ Щ. е починал на 18.01.2013 г. Ето защо, предвид липса на спор досежно крецията (приемането на наследството), то в този момент процесният имот е придобит при квоти от по 1/2 ид. част от А. В. Щ. и Л. В В. – по силата на универсална интестантна (по закон) наследствена сукцесия (правопримество). С Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, Г. О., I-11-ти състав е признато за установено, че А В. Щ. е собственостна 1/2 ид. част о т 1) Самостоятелен обект – Апартамент № А.33, построен в сграда, находяща се в гр. •••••••••••••••, който е с идентификатор 68134.1932.814.1.33, с площ от 77,90 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата с идентификатори на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41, заедно с 1,51 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,3743 % ид. ч. от собствеността върху УПИ-то в което е построена сградата, като самостоятелния обект се състои от следните помещения: входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, тоалетна, баня-тоалетна, спалня и балкон; 2) Паркомясто P.4, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: Р.5, паркомясто Р.3, складови помещения и маневрена подземна улица, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата: 3) Паркомясто Р.5, находящо се на сутерен, ниво -2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв. м., при съседи паркомясто: паркомясто Р.4, складови помещения, двор и рампа, заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв. м., включващи общите части от общите части на сградата, заедно с 0,1564 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ-то в което е построена сградата – по отношение на „АХ“ ЕООД, „АХ 2013“ ЕООД – по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108, ал. 1 ЗС, като ответника „АХ 2013“ ЕООД е осъден да предаде владението на процесните имоти на ищеца. Според правилото на чл. 297 ГПК, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между страните, като същите бъда обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с които се установява правното положение между спорещите. Тоест от гледна точка на установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразява със съдебно установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл. 298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно правният спор и основанията на който последният се основава – т. нар. преклудиращо действие. Според правилото на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Следователно в случая с оглед установеното от фактическа страна и правна страна се изяснява, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част по отношение на процесния имот. Основният въпрос в правният спор се концентрира върху обстоятелство дали всички, съответно кой или кои ответници са съсобственици с ищеца и при какви квоти. За да се реши в случая въпросът от правна страна, следва да се посочи, че същият от гледна точка на вещното право се решава въз основа на един от основополагащите римскоправни фундаменти при прехвърлянето на права – nemo plus iuris ad alium transferre potest quam ipse habet ( Ulpianus D. 50.17.54 „никой не може да прехвърли на друг повече права, отколкото сам притежава“). Както с оглед формираното СПН по Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, Г. О., I-11-ти състав, така и с оглед представените по делото доказателства се установява, че общия наследодател на страните е починал на 19.04.2013 г., поради което с оглед правилата на чл. 41, ал. 1, пр. 3 ЗЗД след датата на смъртта на лицето пълномощията се прекратяват, поради което дори същите да са били учредени приживе валидно, то след тази дата прехвърлителните сделки извършени per procura (по пълномощие) – от името и за сметка на представлявания – нямат действие по отношение прехвърлянето на имоти и са извършени в хипотезата на falsus procurator (липса на изначална представителна власт), което е констатирано и в решението на СГС. Казано иначе след 18.01.2013 г. – датата на смъртта на ВЯ Щ. всички упълномощителни сделки са прекратени ex lege (арг. чл. 41, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), като изършените правни действия нямат вещно транслативен ефект, вкл. тези обективирани в нотариалния акт от 03.04.2013 г. Апортирането на недвижим имот в търговско дружество се извършва след осъществяването на сложен фактически състав. На първо място следва да има реален обект на правото на собственост, както и правен субект, който да е носител на това право. Вторият елемент е решение на общото събрание на членовете на търговското дружество за увеличаване капитала на дружеството чрез апорт. Съгласно чл. 72 ТЗ следва да се извърши оценка на имота и тя да се отрази в дружествения договор. Следващият елемент е отразяване на апорта в устава на дружеството, което изменение на устава следва да бъде вписано. Вписването има транслативно действие и прехвърля вещните права в имуществената сфера на дружеството. Завършващият елемент е вписване на апорта в имотния регистър, което има оповестително действие по отношение на трети лица – така Решение № 758 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2009 г., I г. о., ГК. Апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае за начално или за последващо учредяването на дадено капиталово дружество внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. В общата хипотеза нормите, които уреждат самото извършване на апорта /вкл. и с предмет недвижим имот/ са императивни и тяхното нарушаване води до недействителност на разпореждането. Внасянето на недвижима вещ в капитала на дружество изисква тя да е надлежно конкретизирана, т.е. за индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска не би било достатъчно само посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост (арг. чл. 72, ал. 1 ТЗ in fine), а предпоставя, че оценката, която има пряко отношение към целеното увеличение на капитала (в стойностно изражение), е била надлежно основана от компетентните вещи лица върху "пълно описание" - наред с посочване на метода, по който е реализирано оценяването й – в този смисъл Решение № 177 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 958/2009 г., I т. о., ТК. Доколкото апортът е деривативен способ за придобиване на право, то независимо от наличието на останалите елементи от фактическия състав, в това число вписването в търговският регирстър, ако лицето извършващо апорта не е притежател на материалното право, то не може деривативно да прехвърли същото, вкл. по силата на вписването в търговски регистър, тъй като вписването цели позитивната и негативна публичност на същото, но не съставлява самостоятелно придобивно основание и нито в ЗС, нито в ЗТРРЮЛЦ е регламентирано като такова. Тоест, претенциите по отношение на търговските дружества следва да бъдат изцяло отхвърлени, а материално легитимиран съсобставеник се явява преживявала съпруга В.. За пълнота трябва да се спомене и един факт, който касае производството – очевидно ответниците всячески имат поведение противно на чл. 3 ГПК, тъй като искат спиране на производството, инициират други производства, единствено, за да се забави настоящото такова. Съдът не може да допусне липса на защита досежно материалните права, след като е налице и предходно произнасяне и ответниците, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ТЗ продължават да оспорват и целят не друг резултат, а забавяне на настоящото производство. С оглед на горното следва да се допусне делба на процесния имот, като паркоместата се допуснат като идеални части към имота с оглед тяхната принадлежност към същия, при квоти от по 1/2 ид. част за ищеца и ответницата В.. В останалата си част исковете следва да бъдат отхвърлени. III. По отношение привременната мярка по чл. 344 ГПК. За да възникне притезателното право за ползване на вещта, респ. за заплащане на определена парична сума в полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от двамата съсобственици едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един от съсобствениците; 4) размер на средния пазарен наем на съсобствената вещ. В случая искането за привременна мярка е направено единствено по отношение на ответницата В., като с оглед изхода на правния спор по делбата, съдът счита, че безспорно е установена първата материална предпоставка – наличието на съсобственост. С оглед кредитираното заключение на СТЕ, настоящият съдебен състав счита, че е установена и четвъртата материална предпоставка – размера на средния пазарен наем на процесния имот. По отношение обаче останалите материални предпоставки, съдът счита, че не е проведено никакво доказване. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че ответницата В. ползва имота лично или чрез друго лице, съответно че има пречки за съвместното ползване на имота. С оглед това и предвид неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно искането за привременна мярка е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. За пълнота с оглед доказването, съдът намира, че следва да посочи, че от представените по делото доказателства – Решение № 1453/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4405/2018 г. по описа на СГС, Г. О., I-11-ти състав, то е налице индиция точно в обратен аспект. Ако някакво владение или държане е имало то е било от останалите двама ответници, които не само не са собственици, но и ответника „АХ 2013“ ЕООД е осъден да предаде владението на процесния имот на ищеца в настоящото производство. В този смисъл тук е необходимо да се изтъкне аргумент от чл. 523 ГПК, че принципно въвод във владение се прави срещу трето лице. Нещо повече, в случая по делото е представен Протокол по изпълнително дело № 20218600401219 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 от КЧСИ, с район на действие СГС, като от същият се установява, че ищецът Щ. фактически е въведен във владение на процесните имот по изпълнителното дело. IV. По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78. В случая не са налице обективно и субективно съединени искове в първата фаза на делбеното производството по чл. 342 ГПК и чл. 343 ГПК, поради което съдът намира, че по отношение претенциите за заплащането на разноски следва да се произнесе във фазата по извършване на делбата – така Определение № 203 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 205/2011 г., I г. о., ГК; Определение № 58 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 399/2016 г., IV г. о., ГК. Така мотивиран, Софийският районен съд